№ 167
гр. Шумен, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630202667 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-0869-002426 от 30.09.2022г. на
Началник сектор „ПП“ в ОД МВР гр. Шумен, с което на М. М. Я., ЕГН **********, с адрес:
************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/
лева на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДв.П за нарушение на чл.150 от ЗДв.П.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с
упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в
пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока.
Административно наказващия орган редовно призован, изпраща упълномощен
представител, който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, излагайки
подробно съображенията си за това. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.09.2022г., свидетелите С. Б. С. и С. К. С. – служители в сектор „ПП“ при ОД МВР
1
Шумен работели на ул. Станционна до Автогара и ЖП гара Шумен. Към 18,00 часа двамата
свидетели видели да се движи от бул. Мадара към ЖП гарата, велосипед с монтиран на него
двигател с вътрешно горене. Водачът му бил с каска и велосипеда се движел с помощта на
двигателя. Свидетелите С. и С. подали сигнал за спиране на водача и при извършена
проверка констатирали, че водач на велосипеда с монтиран двигател бил жалбоподателя М.
М. Я.. Свидетелите С. и С. снели писмени обяснения от жалбоподателя и констатирали, че
управляваното от жалбоподателя МПС не е регистрирано по надлежния ред и водачът му не
притежава СУ МПС. В тази връзка, свидетелите извикали група и бил извършен оглед на
велосипеда с монтиран двигател. Свид. С. С. съставил Акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 731990 от 15.09.2022г., в който посочил, че с
описаното деяние от страна на жалбоподателя са нарушени разпоредбите на 1. Чл.140, ал.1,
пр.1 от ЗДв.П и 2. Чл. 150 от ЗДв.П. Актът бил подписан от нарушителя, без възражения.
Впоследствие, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН била депозирана „жалба“ против АУАН GA
№ 731990 и GA № 731991, в която жалбоподателя изразил несъгласие с двата акта, като
твърдял, че не му е известно, че трябва да има СУ МПС за управление на велосипед и че
същия трябва да бъде регистриран. По повод постъпилото възражение била извършено
проверка, завършила с Докладна записка рег. № 869р-6223 от 27.09.2022г. с която
възражението било счетено за неоснователно. По отношение на първото нарушение – това
на чл.140, ал.1 от ЗДв.П на основание чл.54, ал.1 т.9 от ЗАНН административно
наказателното производство било прекратено. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено
наказателно постановление № 22-0869-002426 от 30.09.2022г. на Началник сектор „ПП“ към
ОД МВР гр. Шумен, с което на М. М. Я., ЕГН **********, с адрес: ************** било
наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание
чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДв.П за нарушение на чл.150 от ЗДв.П.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
С. С., на свидетелите С. К. С. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне
на акта, поисканите от страна на жалбоподателя свидетели И. М. Х. и Е.С.Н., изготвената в
хода на съдебното производство съдебно-автотехническа експертиза, както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства. При преценка на
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че с най –
голямо значение за изясняване на обективната истина по делото са показанията на
свидетелите С. С. и С. С.. Същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки
един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и
пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това, показанията им са
еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия
събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не
са се намирали в никакви особени отношения с нарушителката, от които да извличат ползи
от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при
което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема
2
същите за достоверни и правдиви. С не по-малко значение за изясняване на обективната
истина е назначената в хода на съдебното следствие, съдебно-автотехническа експертиза.
От заключението на същата неоспорено и прието от страните и от съда е видно, че
максималната мощност на двигателя, допълнително монтиран на велосипед марка „KETLER
ALU-RAD“ е 1,68 киловата, а максималната му конструктивна скорост на движение е
45км/час. Допълнително монтираният двигател на велосипеда с обем на цилиндъра 48
куб.сантиметра и според Регламент 168/2013г. и ЗДв.П процесното превозно средство
попада в категория L1e-B: Двуколесен мотопед.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 22-0869-002426 от 30.09.2022г. е издадено от
компетентен орган - от Началник сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Шумен, съгласно заповед
Рег. № 812з – 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на
административно наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в
последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно,
като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и
допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за
извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната
му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна
сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно чл.149 от ЗДв.П за нуждите на одобряването на типа, превозните
средства се делят на следните категории, обозначени с латински букви-категория L –
моторни превозни средства, определени в чл.4 от Регламент (ЕС) № 168/2013, като според
чл.4 & 1 от цитирания Регламент към превозните средства от категория L спадат дву,- три- и
четириколесните моторни превозни средства, чиито категории са описани в настоящия член
и в приложение I, включително велосипедите с двигател, дву- и триколесните мотопеди,
дву- и триколесните мотоциклети, мотоциклетите с кош, леките и тежките четириколесни
превозни средства за движение по пътищата, леките и тежките четириколесни превозни
средства с повишена маневреност. Отделно от това в &2 е отбелязано, че за целите на този
регламент се прилагат следните категории и подкатегории, описани в приложение I а)
3
превозно средство от категория L1е (леко двуколесно моторно превозно средство), която се
разделя на следните подкатегории i) L1e-А превозно средство (велосипед с двигател) и L1e-
В- превозно средство /двуколесен мотопед/. В конкретната хипотеза по безспорен начин е
установено, че жалбоподателя е управлявал велосипед с монтиран двигател с вътрешно
горене, като както по горе бе посочено свидетелите С. и С. са възприели, че велосипедът,
управляван от жалбоподателя Я. се е движел по улиците на Шумен, благодарение
единствено на монтирания двигател. Съгласно чл.150а, ал.2 от ЗДв.П за определяне
правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на следните
категории, различни от тези по чл.149, обозначени с латински букви: категория АМ -
мотопеди двуколесни или триколесни превозни средства с конструктивна максимална
скорост не по-висока от 45 km/h, както са определени в чл. 4, параграф 2, букви "а" и "б" от
Регламент (ЕС) № 168/2013 (категория L1е и категория L2е), с изключение на тези с
конструктивна максимална скорост, по-малка или равна на 25 km/h, и леки четириколесни
превозни средства, както са определени в чл. 4, параграф 2, буква "е" и приложение I от
Регламент (ЕС) № 168/2013 (категория L6e)…
В тази връзка, съобразявайки се с всичко изложено по горе, съдът приема, че за
управление на подобно превозно средство, жалбоподателя е необходимо да притежава
категория АМ, съгласно чл.150а, ал.2, т.1 от ЗДП. При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че жалбоподателят М. М. Я. е извършил визираното в акта и в НП
нарушение, а именно на 15.09.2022г., в 18.05 часа в Шумен на ул. Станционна, до Автогара,
в посока ЖП гара е управлявал велосипед с монтиран двигател с вътрешно горене без да е
правоспособен водач, което означава, че е осъществил състава на чл.150 от ЗДв.П.
Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било
осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил
съответните административно-наказателни разпоредби на Закона за движение по пътищата.
Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по
издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмян
При това положение следва да се приеме, че в действителност жалбоподателя е бил
неправоспособен водач по смисъла на българското право.
Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно,
квалифицирайки деянието, като административно нарушение по чл.150 от ЗДв.П.
Административно-наказателната разпоредба на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДв.П предвижда
наказание “глоба” от 100 до 300 лева за лице, което управлява моторно превозно средство,
без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след
като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4, или след като свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4
или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено. Административно-наказващият орган правилно
е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената разпоредба,
4
налагайки наказание в размер на максимума, предвиден в посочената разпоредба. В същото
време обаче, съдът намира, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал
правилно наказанието. Наложил е наказание в максималния размер, предвиден в закона, без
да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. Следвало е при преценка на
размера на глобата да бъдат изложени мотиви относно степента на обществена опасност на
конкретното нарушение, които са мотивирали органа да наложи именно санкция в
максималния размер и защо счита, че именно такава санкция би изпълнила ролята на
индивидуалната и генерална превенция. Съдът при преценка на същата съобрази
обстоятелството, че описаното в наказателното постановление деяние се явява инцидентна
проява. По делото липсват данни за други извършени нарушения от страна на
санкционираното лице, поради което съдът намира, че степента на обществена опасност на
конкретното нарушение следва да бъде преценена като сравнително ниска. Съдът намира, че
в настоящия случай е законосъобразно и правилно на жалбоподателя да бъде наложена
глоба в размер на предвидения в разпоредбата на ЗДв.П минимум, а именно "глоба" в
размер на 100 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.
С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на
административно наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63д, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Доколкото не е
посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, то съгласно
разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган - ОД МВР гр. Шумен по делото, в размер на 80
/осемдесет/ лева. Сумата следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и да се заплати
от последния по сметка на ОД МВР гр. Шумен.
С оглед изхода на делото, жалбоподателя следва да заплати и разноските,
заплатени за назначената и изготвена в хода на съдебното производство, съдебно-
автотехническа експертиза в размер на 260 /двеста е шестдесет/ лева, която сума следва да
се заплати по сметка на Районен съд Шумен.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Шуменски районен съд,
РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 22-0869-002426 от 30.09.2022г. на
Началник сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Шумен, с което на М. М. Я., ЕГН **********, с
адрес: ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева
на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДв.П за нарушение на чл.150 от ЗДв.П, като
намалява размера от 300 /триста/ лева на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА М. М. Я., ЕГН **********, с адрес: ************** да заплати по сметка
на ОД МВР гр. Шумен сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. М. Я., ЕГН **********, с адрес: ************** да заплати по сметка
на Районен съд гр. Шумен сумата в размер на 260 /двеста и шестдесет/ лева, представляваща
възнаграждение за експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6