№ 1144
гр. Варна, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20223110200038 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от „ЗИБ Строй Груп“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, срещу Наказателно
постановление №23-0001335 от 09.09.2021 г., издадено от Главен инспектор в отдел
„Контрол“ при РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.7а,
ал.2, пр.3 от Закон за автомобилните превози (ЗАвП), на въззивника е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер 3000.00 лв.
Въззивникът оспорва процесното НП като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано и моли, същото да бъде отменено. Твърди, че наведеното в НП твърдение, че
съответният водач на ППС не отговаря на изискванията за психологическа годност е само
правен извод, като сочи, че в АУАН и НП не е отразено, водачът да няма издадено
удостоверение за психологическа годност, при което изтъква, че липсва описание на
нарушението, с което е ограничено правото му на защита на нарушителя. Навежда и доводи
за приложение на института „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител твърди, че в хода на
производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, че извършването на
нарушението е доказано по надлежния ред и претендира НП да бъде потвърдено изцяло като
правилно и законосъобразно. В съпроводително писмо е отправено и искане за присъждане
на сторените разноски.
След преценка на доводите на страните и събраните доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
През м. юни 2021 г. свидетелите Б.И. – ст. инспектор и К.К. – ст. инспектор,
служители на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Варна, извършили
документална проверка на „ЗИБ Строй Груп“ ЕООД. Дружеството притежавало лиценз за
извършване на международен автомобилен превоз на товари №17436. От представените
документи и конкретно - информация от памет на дигитален тахограф, пътен лист №1257 и
товарителница №8687, се установило, че на 09.04.2021 г. бил извършен превоз на товари с
1
влекач „Скания“, кат.№3, рег.№В5248ВТ, с прикачено полуремарке рег.№В0756ЕС, чиито
водач А.Й. не притежавал към съответната дата валидно удостоверение за психологическа
годност. Поради това свид. К. К. съставил против дружеството акт за установяване на
нарушение, за това че на 09.04.2021 г. превозвачът осъществил превоз на товари с МПС,
чийто водач не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл.152, ал.1, т.2 ЗДвП. Нарушението било квалифицирано по чл.7а, ал.2, пр.3
ЗАвП. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН въззивникът депозирал писмено възражение в което
лаконично изтъкнал, че твърдяното нарушение не е налице.
Въз основа на съставения акт и писмените доказателства по преписката,
наказващият орган издал атакуваното постановление. С него била възприета изцяло
описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по
чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАвП, за което на въззивника било наложено наказание „имуществена
санкция” в размер 3000 лв.
Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
лични възприятия показания на всеки един от свидетелите К. К. и Б. И., така и от
приобщените документи – НП №23-001335 от 09.09.2021 г., АУАН серия А-2020 №290010
от 04.06.2021 г., писмо 52-00-5332/1/ от 27.10.2021 г., известие за доставяне от 11.11.2021 г.,
възражение №52-00-51-5332 от 09.06.2021 г., разпечатка от регистър за психологическите
изследвания, разпечатка за лицензи от ИА „Автомобилна администрация“, справка за
дейности на превозни средства, данни за лицето А.Й. като водач на т. а. от 02.06.2021 г.,
пътен лист серия АА №**********, товарителница за обществен и автомобилен превоз в
страната №**********, пътен лист серия АА №**********, пътен лист серия АА
№**********, справка за нарушител по правно основание на нарушение, справка
нарушител по правно основание на нарушението от дата 04.06.2021 г., Заповед №РД-08-30
от 24.01.2020 г., които, преценени в тяхната взаимносвързаност, са непротиворечиви,
логично свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание, направи
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Главен
инспектор в отдел „Контрол“ при РД „Автомобилна администрация“ Варна, съобразно
чл.92, ал.2 ЗАвП и Заповед №РД-08-30 от 24.01.2020 г. на Министър на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,
ал.1 и ал.3 ЗАНН и съдържат всички изискуеми реквизити, предвидени в нормите на чл.42 и
чл.57 ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и нарушената законова норма. Налице е и пълно съответствие между
фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани пълно, точно и ясно.
Процесното нарушение е индивидуализирано по начин, даващ възможност на
жалбоподателя да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този
начин адекватно да организира защитата си.
2
Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания акт:
Съдът намира, че правилно наказващият орган е съотнесъл установените
фактически констатации към хипотезата на правната норма. От всички приобщени
доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че „ЗИБ Строй Груп“ ЕООД
има качеството на лицензиран превозвач, който на основание чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвП може да
осъществява превоз на товари само с водачи, които отговарят на изискванията за
психологическа годност, определени с наредбата по чл.152, ал.1, т.2 ЗДвП. Установено е
също, че водачът, извършил превоз на товари за дружеството на 09.04.2021 г. с влекач
„Скания“, кат.№3, рег.№В5248ВТ, с прикачено полуремарке рег.№В0756ЕС, не е имал
валидно удостоверение за психологическа годност. Обстоятелството, че именно на
09.04.2021 г. водачът е управлявал превозно средство, с което е осъществен превоза, се
доказва по безспорен и категоричен начин от приложената по преписката информация от
дигиталния тахограф, като в случая вида на превоза се установява от приложените
документи – пътен лист и товарителница. Поради това, съдът намира за правилен извода, че
от „ЗИБ Строй Груп“ ЕООД е допуснато нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвП. За превозвача
е налице задължение да не допуска водач, който не отговаря на изискванията на закона или
на подзаконовите нормативни актове, като в случая задължението за притежание на
удостоверение за психологическа годност на водача е въведено с нормата на чл.7а, ал.2
ЗАвП, респективно с наредбата по чл.152, ал.1, т.2 ЗДвП. Допуснатото нарушение е
осъществено в седалището на дружеството, тъй като от там то ръководи своята оперативна
дейност по извършване на превози. В този смисъл там е и мястото на извършване на
конкретното нарушение – допускане до извършване на превоз на водач, който не притежава
валидно удостоверение за психологическа годност. В този смисъл са Решение по к.а.н.д
№2045/2019 г. и Решение по к.а.н.д. №2386/2019 г. на Административен съд - Варна. За
превозвача е било налице задължение да организира работата на водачите по такъв начин, че
да не допуска да се извършва превоз без необходимите и валидни документи, което в случая
не е изпълнено.
За пълнота на изложението и с оглед конкретните доводи в тази насока,
наведени в жалба, следва да се изтъкне, че уредбата в издадената на основание чл.152, ал.1,
т.2 ЗДвП Наредба №36 от 15.05.2006 г. на МТ, в която са регламентирани изискванията за
психологическа годност по отношение на водачите на МПС е ирелевантна, тъй като от
съдържанието на чл.1, ал.1 се установява, че извън обхвата на регулиране остават
извършваните от водачите превози на товари за собствена сметка, какъвто е процесният
случай. С оглед тази регламентация, изискването вменено в чл.8, ал.1 от наредбата, според
което, при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на
превозно средство, водачите представят удостоверение за психологическа годност, е
неотносимо при извършването на превози на пътници и товари за собствена сметка.
Приложното му поле обхваща само изрично посочените в разпоредбата таксиметрови
превози и обществени превози на пътници и товари.
Правилно на въззивника е наложено наказание „имуществена санкция“ в
размер 3000 лв, която е предвидена с фиксирана стойност в чл.96а, ал.1 ЗАвП. И в акта, и в
постановлението изрично е посочено, че превозвача е допуснал превоз на товари от водач,
който не отговаря на съответните изисквания, а разпоредбата на чл.96г ЗАвП е създадена
именно, за да се санкционира подобно допустителство.
При установената фактическа обстановка съдът намира, че случаят не би
могъл да бъде приет за маловажен. Неговата степен на обществена опасност не се различава
от останалите нарушения от този вид, а и за неговата съставомерност не се изисква
настъпване на вреди. В случая следва да се има предвид, че водачът е извършвал превози в
целия период, в който не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.
Поради това съдът намира, че разпоредбата на чл.28 ЗАНН не следва да намери приложение
3
за процесното нарушение.
На основание чл.63д, ал.1 и ал.4 ЗАНН, въззиваемата страна има право да й
бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази, че делото не
се отличава с особена фактическа и правна сложност и е приключено в рамките на две
съдебни заседания, съдът намира за съответстващо възнаграждение в установения
минимален размер 80.00 лв съгласно чл.63д, ал.5 ЗАНН, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0001335 от 09.09.2021 г.,
издадено от Главен инспектор в отдел „Контрол“ при РД „Автомобилна администрация“ гр.
Варна, с което за нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвП, на „ЗИБ Строй Груп“ ЕООД гр.
Варна, ЕИК *********, е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер 3000.00 лв.
ОСЪЖДА „ЗИБ Строй Груп“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна
възнаграждение за юрисконсулт в размер 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), на основание
чл.63, ал.3 ЗАНН и чл.143, ал.1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Варна по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4