РЕШЕНИЕ
№
414
гр.
Враца, 15
.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично
заседание на 26.09.2019 г. /двадесет и шести септември две
хиляди и деветнадесета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Даниела Монова, като разгледа
докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело №
404 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 231 ЗМВР.
Образувано е по жалба на К.П.К. ***,
против Заповед № 8121К-8569/16.04.2019 г. на
Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.226, ал.1, т.4 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР) е прекратено служебното му правоотношение като ** по
собствено желание, считано от датата на връчване на заповедта – 02.05.2019
година.
В жалбата са изложени твърдения, че
процесната заповед е издадена при допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, нарушения на материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Посочено е, че действително е
подалзаявление за прекратяване на служебното му правоотношение, чрез Директора
на ОДМВР – Враца, но то не отразява неговата действителна и свободно формирана
воля да напусне органите на МВР. Действията по подаване на заявлението не са
били израз на негово самостоятелно взето и предварително обмислено решение, а
са обусловени от предприетите и упражнени спрямо него ** от страна на **. В
действителност не са съществували основания за прекратяване на служебното му
правоотношение на посоченото правно основание, което определя заповедта на
министъра като незаконосъобразна и се иска нейната отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител * П.Т. от *** поддържа жалбата, с искане да се
отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК. Представена
е и писмена защита от * Т. с изложени съображения по съществото на спора.
Ответникът – Министъра на вътрешните
работи, чрез пълномощника си ** Д.Б. в съдебно заседание и допълнително
представени писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни
мотиви за законосъобразността на издадената заповед. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства, чрез разпит на посочени от страните свидетели.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.04.2019 г. ** К.К. – ** подава до Министъра на вътрешните работи
Заявление рег.№ 288р-3460/01.04.2019, с което моли служебното му правоотношение
на държавен служител в МВР да бъде прекратено на основание чл. 226, ал.1, т.4 ЗМВР по собствено желание, считано от 01.05.2019 г. Заявлението е подадено чрез Директора на ОДМВР
– Враца, който видно от резолюцията се е запознал с него на 02.04.2019 г. На
03.04.2019 г. е изготвено становище от Началник сектор КАПОЧР при ОДМВР –
Враца, в което е посочено, че срещу К. няма образувани дисциплинарни
производства в ОДМВР – Враца. На 08.04.2019 г. такова становище е изготвено и от Началник отдел
„Дисциплина и дисциплинарна практика“ при дирекция „Човешки ресурси“ – МВР, в
което е посочено, че няма постъпили данни срещу служителя да се провежда
дисциплинарно производство, образувано по чл. 207, ал. 1 ЗМВР.
На 16.04.2019 г. Министърът на вътрешните работи издава
заповед № 8121К-8569/16.04.2019 г.,
предмет на оспорване в настоящото производство, с която прекратява служебното
правоотношение на К. на основание чл.226, ал.1, т.4 ЗМВР - по желание на служителя,
считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на служителя на
02.05.2019 г. (отбелязване върху акта) и на същата дата последният подписва и
акт за сдаване на длъжността.
По делото са събрани и
гласни доказателства, чрез разпит на посочени от страните
свидетели.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК във връзка с чл. 231 ЗМВР, против административен акт,
подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност и от лице с правен интерес от
оспорването му, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 АПК, при служебния и цялостен
съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на
обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания,
визирани в чл.146 АПК. При преценката си, съдът
изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания
индивидуален административен акт, представената административна преписка и
събраните по делото доказателства. При проверката на административния акт,
съдът не е обвързан от основанията, въведени от оспорващия, нито от неговото
искане. Съдът следва да отмени или обяви за нищожен акта и ако констатира
порок, който оспорващият не е посочил.
Оспорената заповед на Министъра на
вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 227 във вр. с чл.158, т.1 ЗМВР орган, при спазване на
формалните изисквания на чл.2 от Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 г. за реда
за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Заповедта е в писмена форма и в
нея са посочени изброените в текста реквизити.
При постановяване на заповедта не са
допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Заявлението на служителя е подадено чрез непосредствения ръководител съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8121з-311/2014 г.,
а заповедта е издадена в срока по чл. 228, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1 ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба
правоотношението следва да се прекрати в едномесечен срок от постъпване на
заявлението. Следва да се отбележи, че едномесечният
срок за издаване на заповед за прекратяване на служебно правоотношение при
условията на чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР, започва да тече
считано от датата на постъпване на предложението по входящия регистър на
съответното структурно звено на МВР.
Осъществени са и материалноправните
предпоставки на чл. 226, ал.1, т.4 ЗМВР за
прекратяване на служебното правоотношение. Цитираният текст предвижда
прекратяване на служебното правоотношение по желание на служителя. В случая К.
упражнява правото си чрез подаване на писмено заявление до Министъра на
вътрешните работи като орган по назначаването. С достигане на волеизявлението
до адресата за Министъра на вътрешните работи възниква задължението да се
произнесе по направеното искане. Противно на изложеното в жалбата органът по
назначаването няма задължение, нито право на преценка дали да прекрати
служебното правоотношение, ако има подадено заявление от служителя, стига да не
е налице ограничението за прекратяване на служебното правоотношение, предвидено
в чл.226, ал.7 ЗМВР, а именно образувано
дисциплинарно производство срещу служителя. Тази императивна законова забрана
не може да бъде дерогирана по никакъв начин и от когото да е било и едва след
като органът установи, че срещу служителя няма образувано дисциплинарно производство
по чл.207, ал.1 ЗМВР, което в случая е сторено, следва да издаде заповедта.
Същевременно държавният служител не е
бил в отпуск, което обстоятелство е отбелязано и от самия него при връчването
на заповедта, с което е изпълнено и условието по чл. 229 ЗМВР.
За преценка на материалната
законосъобразност на заповедта следва да бъде изяснен и въпросът, опорочено ли
е до степен на невалидност изричното волеизявление на К. да напусне МВР или
няма безспорни доказателства за упражнена спрямо него **, която да е в основата
на решението му. По делото не са представени никакви писмени доказателства, от които да се
приеме наличие на твърдяното субективно отрицателно отношение на ** спрямо К.. Липсва
какъвто и да е сигнал и Министъра на
вътрешните работи не е сезиран по никакъв начин, че К. е изпълнявал служебните
си задължения в условията на ** породени от лошото отношение на * към него. Не
е налице и подаден сигнал до други
органи.
Показанията на разпитаните по делото
свидетели също не внасят по категоричен начин яснота относно действията на К.,
при подаване на заявлението дали са израз на негово самостоятелно и предварително
обмислено решение или са под въздействието на упражнена принуда. От
свидетелските показания на **, които съдът не поставя под съмнение, се
установява, че в края на м. август 2018 г. в негово присъствие * е заявил на К.,
че не е доволен от работата му и трябва да се разделят. Заявлението за
напускане на системата на МВР, обаче е подадено от жалбоподателя не веднага
след този разговор, а осем месеца по-късно - на 01.04.2019 г. В този
период от време свидетелят не е имал лични наблюдения и преки впечатления за
това, какво е било отношението на * към К., тъй като съгласно приложена към
делото Справка рег. № 369р-14957/14.08.2019 г. от 27.08.2018 г. до 21.05.2019
г. е бил в отпуск по болест и този факт не се оспорва. От показанията на
свидетеля М. се установява, че същият не е бил пряк и непосредствен свидетел на
проявено лошо отношение от страна на *, спрямо К., а е узнал
за такова от проведени разговори с последния.
**, в качеството му на свидетел в
настоящото производство в показанията си не отрича, че понякога е бил по-критичен
на провежданите оперативки, но критиките били в професионален план, насочени
към всички ръководители на отдели и РУ, за постигане на заложените цели и в
изпълнение на утвърдени от Министъра на вътрешните работи критерии, правилата
на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Като
външен за дирекцията не е познавал никого предварително и отрича да е имал
специално отношение към когото и да било. Заявява, че е имало няколко случаи, в
които е бил доволен от работата на К. по установяването и залавянето на
извършители на престъпления и спор относно професионалните му качества не е
налице.
Липсата на писмени доказателства и
неубедителните гласни такива, не дават основание да се приеме, че решението на К.
да напусне системата на МВР е взето **,
не изразява неговото действително желание и волеизявлението му за освобождаване
е опорочено до степен на невалидност. Напротив
от представената по делото Справка рег. № 369р-17234/25.09.2019 г. се
установява, че за времето от 01.04.2019 г. до 16.05.2019 г. в
деловодната система на ОДМВР – Враца, не е подавано заявление от К. за
оттегляне на заявление рег. № 288р-3460/01.04.2019 г. за прекратяване на
служебното правоотношение на държавен служител в МВР на основание чл. 226,
ал. 1, т. 4 от ЗМВР, по собствено желание. Липсват и твърдения от страна на жалбоподателя
в тази насока. Такова заявление, в случай, че пристигне след заявлението за
освобождаване, може да не породи желания правен ефект, но във всички случаи би
било индиция, че държавния служител се колебае в решението си или го
взема под въздействие на някакви външни фактори. Също така и в подаденото
заявление от К. за освобождаването му от длъжност не се
посочва, че същото е подадено **.
Предвид изложеното, съдът приема, че в
процесния случай са осъществени материалноправните предпоставки по чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР.
Налице е изрично волеизявление на служителя за прекратяване на служебното му
правоотношение по собствено желание от точно определена дата - 01.05.2019 г., с
което административния орган изцяло се е съобразил при законосъобразно
упражняване на правото му съгласно приложимата материалноправна уредба.
Противно на тезата на оспорващия
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е мотивирана - посочено
е заявлението на служителя с рег. № 288р-3460/01.04.2019 г., съдържащо искане
за прекратяване правоотношението с МВР по собствено желание, което фактическо
основание изложено от административния орган в тази хипотеза е достатъчно.
Неоснователни са възраженията за
противоречие на обжалваната заповед с целта на закона. Не се установява от
доказателствата приети по делото, оспореният административен акт да е издаден с
цел, различна от целите на непосредствените нормативни актове, в приложение на
които същия е издаден. Правомощията на органа по назначаването са упражнени с
цел постигане сигурност в отношенията между служителя в МВР и органа по
назначаване, при което държавната служба в МВР да се осъществява само от
служители с необходимата мотивация.
По изложените съображения съдът
намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на
правомощията му, в съответствие с изискванията за писмена форма и при наличие
на изискуемите реквизити. При издаването на акта не са допуснати нарушения на
административнопроцесуалните правила. Процедурата е спазена, и не са налице
основания за отмяна, поради което жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли.
Предвид изхода на спора и съобразно
претендираните в съдебно заседание разноски, с оглед на факта, че ответната
страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 АПК
вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на
ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2 АПК, Административен съд –
Враца,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.П.К. ***, против Заповед
№ 8121К-8569/16.04.2019 г. на
Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал.1, т.4 ЗМВР е прекратено
служебното му правоотношение като **.
ОСЪЖДА К.П.К. *** да заплати на Министерство
на вътрешните работи сумата от 100 (сто) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване чрез
АдмС –Враца пред ВАС-София в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: