Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
437 22.11.2013г. гр.С.З.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският
окръжен съд, Гражданско отделение,
Четвърти състав
На
двадесет и четвърти октомври 2013г.
В
публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
При
секретаря П.Г.
Прокурора
Юлияна Станева
Като
изслуша докладваното от съдията- докладчик Златев
Гражданско
дело № 1149 по описа за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е на основание чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ във вр. с § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ.
Постъпило е Мотивирано искане от молбителя/ищеца/ ТД на КУИППД- гр. Хасково, изх.№ РД 05-85/01.10.2012г., вх.№ 12015/02.10.2012г. в ОС- С.З.,
в което се твърди, че ищеца- тогава КУИППД
/сега КОНПИ, § 3, ал. 3 от ПЗР на ЗОПДНПИ/ - гр. София по чл. 28 и следващи от
ЗОПДИППД /отм. § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ/, на основания: чл. 3, ал. 1, т. 14 и т.
25; чл. 3, ал. 1 вр. с § 1, т. 2 от ДР; чл. 4, ал. 1 и ал. 2; чл. 10 във вр. чл.
4, ал. 1 и чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./ е установила, че ответничката-
пълнолетната българска гражданка С.П.К.- ЕГН ********** ***, и ответника- също
пълнолетния български гражданин Д.К.П.- ЕГН **********,*** са с влезли в
законна сила осъдителни присъди против всеки един от тях, поради което моли да
се отнеме в полза на Държавата на тяхното съответно недвижимо и движимо
имущество, както следва- от ответницата С.П.К.- ЕГН **********, на осн. чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./
имущество, както следва-недвижими имоти-
АПАРТАМЕНТ № 14 от 80,
20 кв.м., заедно с МАЗЕ № 2, находящо се на сутеренен етаж с площ 2, 93 кв.м., както
и 4.339% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж
върху ДВОРНО МЯСТО от 348 кв.м., находящо се в гр. С.З., *** ***, съставляващо
урегулиран парцел IV-3172 в квартал 73 по плана на
града, представляващ съобразно схема № 16/17.11.2011г. на СГКК - гр. С.З.
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68850.503.357.1.15, находящ се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.503.357, и ГАРАЖ № 14,
находящ се на сутеренен етаж със застроена площ 20,00 кв.м., както и 0,823 %
ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху дворно
място от 520 кв.м., находящо се в ***- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 68850.503.359.1.24, находящ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68850.503.359, предназначение на самостоятелния
обект- гараж в сграда, собственост на
ответницата С.П.К., леки автомобили- всички
те собственост на ответничката с.П. К.- марка
„РЕНО" модел „11", с per. № СТ 0441
ТС, рама № VF1B37301E0056364 и марка
„ФОРД" модел „ОРИОН", с
per. № CT 3448 СС, рама № WF0FXXGCAFGA00879, дялове от ТД- десет/10/ дяла
по 100.00 лв., на стойност 1 000.00 лв. от капитала на „Омега Електроникс” ООД,
гр. С.З., ЕИК *********– собственост на ответничката С.П.К., сумите в пари- всички те от банкови сметки с титуляр
ответничката С.П.К., ведно със законните
лихви, считано от датата на завеждане на иска в съда на 02.10.2012г., до
окончателното плащане на сумата, от ответницата С.П.К.- ЕГН **********,
на основание чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./-
сумата от 3 900.00 лв., представляващи
пазарна стойност към дата на отчуждаване на лек автомобил марка лек автомобил,
марка „ПЕЖО", модел „405", с per. № CT
6436 СС, рама № VF315BB**********, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното плащане на сумата, от С.П.К.- ЕГН ********** и Д.К.П.-
ЕГН **********, на основание чл. 10 във вр. с
чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./- от двамата ответници – по 1/2 ид.част
от лек автомобил, марка „ТОЙОТА" модел „КОРОЛА", с per. № СТ 4340 СТ, рама № JT1GOEE**********-собственост
на двамата ответници С.П.К. и Д.К.П., от С.П.К.- ЕГН **********
и Д.К.П.- ЕГН **********,
на основание чл. 10 във вр. с чл.
4, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./- съответните
парични суми, ведно със законната
лихва върху всяка едно от тях, считано от датата на завеждане на иска в съда на
02.10.2012г. до окончателното плащане на сумите, както следва- по ½ от сумата от 1 150.00 лв.,
представляващи пазарна стойност към дата на отчуждаване на лек автомобил марка
"ОПЕЛ", модел "КАДЕТ", с ДК № СН 4202 В, рама №
W0L000044F2605928, и по ½ сумата от 2 400.00 лв., представляващи пазарна
стойност към дата на отчуждаване на лек автомобил марка „ФИАТ", модел
„ТИПО", с per. № СТ 9685 ТА, рама № ZFA16000004194135. Твърди се от ищеца, от извършената от
Комисията проверка се установило, че с Присъда № 100/07.03.2011г.,
постановена по НОХД № 550/2010г. по описа на ОС- С.З., съдът признава ответницата
С.П.К. за виновна в това, че на 18.10.2003г. чрез Р.М.К., без надлежно
разрешително пренесла през границата на *** високорисково
наркотично вещество - хероин с тегло
В този смисъл са и пледоариите на
процесуалния представител на ищцовата Комисия пред настоящия първоинстанционен
съд, че с оглед осъществените
предпоставки на специалния закон, пълната доказаност на мотивираното искане от
факт. и правна страна на база на събраните доказателства моля да постановите
решение, с което уважите изцяло искането и ни присъдите направените по делото
разноски и юриск. възнаграждение. Следва да се кредитират приетите експертизи,
тъй като са обосновани и законосъобразни.
В същия смисъл е и писмената му Защита
по делото, в която сочи, че пред Окръжен
съд – гр. С.З. е предявено мотивирано искане от КУИППД /сега КОНПИ, § 3, ал. 3
от ПЗР на ЗОПДНПИ/ - гр. София по чл. 28 и следващи от ЗОПДИППД /отм. § 5 от
ПЗР на ЗОПДНПИ/, на основания: чл. 3, ал. 1, т. 14 и т. 25; чл. 3, ал. 1 вр. с
§ 1, т. 2 от ДР; чл. 4, ал. 1 и ал. 2; чл. 10 във вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 4, ал.
2 от ЗОПДИППД /отм./ против С.П.К., ЕГН **********,***
и Д.К.П., ЕГН **********,*** за отнемане в полза на държавата на недвижимо и
движимо имущество, подробно описано в МИ, имащо характера на ИМ по делото,
което се разглежда по реда на ГПК. Счита, че от събраните в хода на съдебното
дирене по делото многобройни писмени доказателства се установи по безспорен
начин изцяло фактическата обстановка, подробно посочена в мотивираното
искане/Исковата молба/. За сумите в приложенията няма данни, респективно не са се
събрали доказателства за законния им произход. По силата на чл. 6 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители
на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република Б. и в
чужбина. Доходите следва да бъдат декларирани с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Не бяха
представени доказателства в тази насока от ответната страна. Произхода на
декларираните от К. парични средства пред митническите власти и получените
парични преводи остава неустановен. Следователно, те трябва да бъдат
преценявани с оглед на конкретните обстоятелства по делото С оглед
престъплението, за което С.П.К. е осъдена и доколкото не е установен законен
източник на средства, може да се направи основателно предположение, че са
свързани с престъпната дейност на ответницата, с оглед на което придобитите
парични средства с общ размер 16 704.44 лв., получени от С.П.К., подлежат на
отнемане в полза на държавата на основание чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./.
Счита, че съгласно заключенията на приетите по делото съдебни експертизи се е установило по несъмнен и безспорен начин, че се
е установило и доказало по безспорен и категоричен начин, че първия ответник по
делото е придобила имущество е на “значителна стойност” по смисъла на § 1 т. 2
от ДР на специалния закон, т.е. осъществена е законовата предпоставка на чл. 3
ал. 1 от ЗОПДИППД /отм. вр. § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ/. Понятието "значителна
стойност" е определено в § 1, т. 2 от закона, където е посочено, че
"значителна стойност" е тази над 60 000 лева. Счита, че съгласно
задължителна за съдилищата практика на ВКС- София
пазарната стойност, реално съобразена към момента на придобиване на процесното
движимо и недвижимо имущество е тази, която определя дали спорното имущество е
на значителна стойност. ВКС на РБ приема, че при прехвърляне с договори на
вещни права върху недвижими имоти и МПС, посочените в нотариалните актове и
договори цени не установяват с обвързваща за Държавата /която е трето лице/
сила стойността на сделката, респ. на имуществото. Критерият "значителна
стойност" на имуществото по смисъла на чл. 3, ал. 1, вр. § 1, т. 2 от ЗОПДИППД е величина, независима от
волята на страните по възмездните сделки за имотите /или МПС-та/
и не съвпада с цената по нотариалните актове /респ. договорите/. В този смисъл
са редица постановени по реда на чл.290 от ГПК еднообразни решения на ВКС- София. Следователно ответницата С.К. е
реализирала приходи от продажба на наследствен имот в размер на 4 725.00 лв., равняващи се на 21,47 мрз,
съобразно наследствения й дял – ¼ ид.ч. от
имота, чиято пазарна стойност възлиза общо в размер на 18 900.00 лв. или
85,9 мрз на база изготвена експертна оценка от
лицензиран експерт – оценител, а в периода от 2001г. - 2003г. на С.П.К., ЕГН ********** е разполагала с
парични средства от 2 броя заеми в общ размер на 14 000 лв.
или 159,41 мрз.
Счита, че не са се събрали каквито и да са доказателства за други доходи на К.
от законен източник, че твърденията, изложени в отговора на Мотивираното
искане, че е работила в Х. от 1993г. до 1995г. и в Ш. през периода
1995г.-1999г. и е реализирала доходи от легална трудова дейност, не са били
подкрепени с никакви доказателства. От представена нотариално заверена
декларация на 02.07.2012г. е видно, че К. е получила дарение на сума през м.
август 1999г., в размер на 2 500.00 лв. от майка си В. К.П.. Съдът не е
обвързан от материалната доказателствена сила на обсъждания документ, и следва
да я прецени по свое вътрешно убеждение съобразно с всички данни по делото. Общо
приходите на проверяваното лице от доказани доходи по трудови правоотношения,
продажба на наследствен имот и средства от предоставени заеми са в размер на
296, 36 минимални работни заплати. Установило се е по безспорен начин, че К. е
осъществила следните разходи с общ размер на проверяваното лице за придобиване на недвижимо
имущество, разходи за издръжка на домакинството, учредяване на дружество,
разходи за МПС, разходи за задгранични
пътувания и други разходи в общ размер
на 3 848.80 мрз. Общият размер на минималната издръжка на
семейството на ответницата, по данни от НСИ- София,
за проверявания период е 1 391,13 мрз / вкл. преди 1999 г.- 8444480 лева или 842,69 МРЗ и след 1999 г.- 78921
лева или 548,44 мрз/. При сравнение на
приходите и разходите на лицето за проверявания период се установява
отрицателна разлика в размер на 3
549,44 минимални работни заплати. Счита, че приетите експертни заключения по
всички съдебни експертизи следва да се кредитират, тъй като са изготвени
компетентно, мотивирано и пълно, съобразно поставените задачи и са неоспорени от страните по делото и ОП- С.З.. Съгласно чл.
4, ал. 1 от специалния закон, трябва да може да се направи основателно
предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на
лицето и това предположение се извежда от липсата на законен източник на
доходи, респ. доколкото не е установен законен източник. Законът не изисква
причинна връзка между характера и периода на престъпната дейност и придобитото
имущество. В тази насока е и съдебната практика, видно от Решение № 671/2010г.
по гр.д. 875/2010г. на ВКС, ІV г.о, в което се сочи, че връзката между
извършеното престъпление и придобитото имущество не е причинно-следствена и в
случая дали имуществото е придобито преди лицето да бъде осъдено се явява
ирелевантно обстоятелство, като от решаващо значение за обосноваността на
предположението е единствено липсата на законен източник на доход, ако в
конкретния случай произходът на имуществото на значителна стойност не може да
намери законно обяснение; Решение № 1/23.01.2011г., постановено гр.д.№ 697/2010г. по описа на ВКС, както и
Решение № 53/19.02.2013г., постановено по гр. д. № 1324/2012г., в което се
сочи, че законът предвижда отнемане на имущество, придобито в резултат на
престъпна дейност, но не конкретно от престъплението по чл. 3, ал. 1 от
ЗОПДИППД/отм./. С въведената в чл. 4, ал. 1 от закона оборима
презумпция, доказателствената тежест за установяването на законен източник на
доходи е възложена на ответника. Доказателства в тази връзка не бяха ангажирани
от ответната страна, нито с отговора на мотивираното искане, нито в съдебно
заседание. Изложеното води до основателно предположение, че придобитото
имущество е свързано с престъпната дейност на К., доколкото не е установен
законен източник на доходи. Осъществена е фактическия състав на чл. 4 ал. 1
ЗОПДИППД /вр. § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ/. В конкретния случай е осъществена и
хипотезата на чл. 10 от ЗОПДИППД /вр. §5 от ПЗР на ЗОПДНПИ/ - част от
процесното имущество е придобито в режим на СИО по смисъла на чл. 19, от стария
действал към него момент Семеен кодекс от 1986г./отм./, така и по смисъла на
чл. 21 от сега действащия Семеен кодекс /2009г./, за придобиването на което не се
установи принос на бившия съпруг. Счита, че декларацията е съставена
за нуждата на настоящото дело, с оглед датата на изявлението, т.е. след
предявяване на мотивираното искане от Комисията. Изявлението на лицето е общо,
не сочи конкретни суми и дати на преводи. Заявено е, че паричните средства са
платени за лично ползване на лицата С.К.П. и С.Д.П., което категорично
опровергава твърденията на двамата свидетели по делото, че лицето И.С.,
припознат като билогичен баща на детето Б. е изпращал
пари на ответницата за издръжка на детето им. Съдът не е обвързан от
материалната доказателствена сила на обсъждания документ, и следва да го
прецени по свое вътрешно убеждение, съобразно с всички данни по делото. Към
попълнената Декларация по чл. 17 от ЗОПДИППД, К. прилага Удостоверение за раждане от ***г. на Б.С.П., роден на ***г. в гр. Ц.,
Конфедерация Ш.. Майка: С.П.К., ЕГН **********. Баща: неизвестен. Към настоящия момент
произходът от бащата не е установен по законоустановения ред. Счита, че не се събраха доказателства в
подкрепа на твърдението за изпращани пари на К. за издръжка на детето Б. от
лицето И.С.. Следва да се отчете
факта, че И.Р.С. е осъждан за трафик на наркотици в Ш. и И..
Това обстоятелство е доказано и прието за установено от съдебните инстанции в
постановените съдебни актове. От извършените съдебните поръчки се установява,
че трафикът на наркотици е минавал през Б.. За трафик на 13 килограма кокаин,
за което е имало образувано дело в И. – гр. М., италианските власти сочат, че
участници в тази престъпна дейност са пет лица, изброени поименно, между които С.К.
и И.Р.С.. На лист - 4 от Решение № 107 на Пловдивски Апелативен съд по ВНОХД №
173 по описа за 2011г., приложено по настоящото дело, се сочи че от писмата от
Интерпол, законосъобразно приети като писмени доказателства по смисъла на чл.
127 от НПК се установява, че в НЦБ „Интерпол”-МВР е получено съобщение от
„Интерпол” – гр.Б., Ш., че К. е била регистрирана на 01.12.1999г. на летището в
гр.Ц., Ш. за нелегален престой в Ш.. Тя е била заедно с И.Р., известен още и
като С.Д., у когото след личен обиск са намерени фалшиви документи – македонски
паспорт, издаден на Д., холандска лична карта и свидетелство за управление на
МПС, издадени на Д.. През 1999г. И.Р.С. е бил изгонен от Ш.. С оглед осъществените
в съвкупност законови предпоставки на специалния ЗОПДИППД, пълната
основателност и доказаност на мотивираното искане на Комисията на базата на
събраните доказателства по делото, моля да постановите Решение, с което да го
уважите изцяло като ни присъдите направените по делото разноски на основание
чл. 78, ал. 1 и 6 ГПК вр. § 2 от ДР на ЗОПДИППД /§ 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ/, както
и съответно юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно Наредба №
1/2004г на Висшия адвокатски съвет.
Първият ответник- пълнолетната българска гражданка С.П.К. от гр.С.З., в момента пребиваваща в Затвора- гр.Сливен, в Отговора си на ИМ заявява, че оспорва изцяло искането по основание и размер. Счита, че същото е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. По отношение на допустимостта на мотивираното искане- счита, че мотивираното искане е недопустимо, тъй като в настоящия случай проверката е започнала на 17.10.2008г. на основание постъпило уведомление изх.№ 2955/17.10.2008г. от Окръжен съд- С.З. за постановена присъда спрямо нея и е образувана преписка № 2573/2008г.- видно от основанието за изготвените по предварителната проверка експертизи. Твърди, че тази проверка е осъществена без да е прието по надлежния ред решение по чл.13, ал.1, т.1 от ЗОПДИППД, че такова решение № 158/09.05.2012г. на основание чл. 13, ал.1, т. 1 от ЗОПДИППД комисията е постановила едва по-късно- повече от 3 години след започването на проверката, което по съществото си представлява заобикаляне на закона и установения в чл.15, ал.2 от ЗОПДИППД преклузивен срок, който следва недвусмислено от текста на разпоредбата, която постановява, че проверката не може да продължава повече от 10 месеца, като за комисията съществува възможността по изключение да удължи този срок с 3 месеца. Счита извършените действия и постановените актове от специализираните органи по чл.12, ал.10 от ЗОПДИППД извън рамките или в заобикаляне на установения в чл.15, ал.2 от ЗОПДИППД, че преклузивния срок има за последица тяхната невалидност, която рефлектира и спрямо решението по чл.13, ал.1, т.3 във вр. чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД. Правомощията на органите по чл. 12, ал. 10 от ЗОПДИППД са изброени изчерпателно в ЗОПДИППД и доколкото за неуредените случаи субсидиарно приложение намира ГПК, за комисията не съществува законова възможност за извършване на предварителна подготовка извън рамките на надлежно образуваното и започнало въз основа на решение по чл. 13, ал.1, т.1 от ЗОПДИППД производство по аналогия с процесуални норми, регламентиращи реда за провеждане на досъдебно наказателно производство. Подобно препращане и аналогия не намират опора в закона. Възможността за извършване на предварителна проверка, каквато не уредена от ЗОПДИППД е била предвидена в разпоредбата на чл. 9, ал, 1, т. 1 от ПУДКУИППД, която е отменена с ДВ бр. 47\20.05.2008г., от който момент тази възможност е отпаднала. Подобно правомощие не е предвидено и в разпоредбата на чл. 33 от ПУДИКУИППД във вр. с чл. 15, ал.1 от ЗОПДИППД, като по аргумент от т. 6 от чл. 33 на Правилника следва извода, че упражняването на посочените правомощия е обвързано със сроковете по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД. Предвид счита, че следва да се приеме, че решение № 349/01.10.2012г. на основание чл. 13, ал. 1, т. 3 и чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД е невалидно и провеждането въз основа на внесеното с оглед на това решение мотивирано искане производство в съдебната фаза за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност е недопустимо.
Дори да се приеме, че е възможно извършването на
такава предварителна проверка, то 10
месечния преклузивен срок важи за нея. Тъй като по делото не се представени всички
документи по преписката, удостоверяващи
административната процедура по установяване на имуществото на проверяваното
лице считам, че правата да проведат адекватна
защита на ответниците са нарушени. Предвид
посоченото в т.1 от настоящия отговор, считам че с
оглед установяване процесуалната
допустимост на мотивираното искане,
следва да оставите същото без движение
и да изискате от Комисията
представянето на
всички актове по
започване на проверката и
последващите такива,
станали основание за
издаване на Решение
№349/01.10.2012г. по чл.13, ал.1, т.З
и чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД. В
мотивираното искане е
налице противоречие досежно
стойността, на която се сочи, че е имуществото, което се иска да се отнеме
в полза на държавата. Като цена на иска е посочена сумата 146854,15 лв.
В
обстоятелствената част
на мотивираното искане
при посочване на
стойността на недвижимите имоти има противоречия, не става ясно точно
кои стойности Комисията претендира за
отнемане в полза на държавата,
тъй като в петитума I г мотивираното искане не е посочена
стойността на
недвижимите имоти и МПС, чието отнемане
се иска, като по този начин не
става ясно как е формирана цената на иска.
Считам, че горното нарушава
правата на ответниците. Моли, доколкото в ЗОПДИППД няма разпоредби за
редовността на искането и е налице препращащата норма на §2 от ДР на ЗОПДИППД
към разпоредбите на ГПК за неуредените случаи, да оставите без движение искането на Комисията, за да се уточни каква е
стойността на имуществото, за което
се претендира отнемане в полза на държавата, като се обоснове съответния
размер. Сочи, че основанията за образуване на
производство по отнемане в полза на държавата
на имущество, придобито от престъпна дейност, са регламентирани в чл.З
от ЗОПДИППД. Съгласно хипотезата на ал.1 на посочената разпореди
производството по този закон се провежда когато е установено, че дадено лице е придобило имущество
със значителна стойност, за което
може да се направи основателно предположение, че е придобито от
престъпна дейност и срещу него е започнало наказателно преследване за престъпление по НК по текстове, изчерпателно изброени в чл.З, ал.1, т.1 - 25. Към тази регламентация за
отнемане на имущество следва да се има предвид и разпоредбата на чл.1 от
закона, която пояснява, че подлежащото на
отнемане имущество може да е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, а също и текста на чл.4, ал.1, където се изисква за предмета на отнемане да може да се
направи основателно предположение, че придобитото е свързано с
престъпната дейност на лицето доколкото не е
установен законен източник. В
настоящия случай не спори, че е налице единия от елементите на фактическия състав за провеждане производството
по този закон. От цитираната присъда се установява извършена престъпна
дейност от ответника С.К. попада в обхвата
на чл.З, ал.1, т.14 и т.25 от закона.
Следва да се прецени дали придобитото от осъденото лице имущество е със значителна стойност и дали може да се направи основателно предположение, че има връзка и
е придобито пряко или косвено от престъпна дейност. Липсата на която и да е от тези предпоставки води
до неоснователност на искането за
отнемане на имущество. По смисъла на пар.1, т.2 от ДР
„значителна стойност „е над 60 000 лв". Доколкото имуществото се схваща като комплекс от
права и задължения на едно лице и законодателят е употребил общия термин
имущество, следва да се приеме че е имал предвид на значителна стойност да е
цялото имущество, придобито през проверявания период. С настоящия отговор оспорваме изцяло посочените в мотивираното искане пазарни оценки на придобитото от
проверяваното лице имущество, като
считаме, че неговата стойност към датата на придобиване не превишава 60 000 лв., т.е. същото не е на
„значителна стойност" по смисъла на пар.1
т.2 ДР от ЗОПДИППД. Според нея законът изисква в конкретния случай да може да се направи основателно предположение, че
"придобитото е свързано с престъпната
дейност на лицата" според текста на чл. 4, ал. 1 или че "имуществото е придобито от престъпна
дейност" съгласно чл. 3, ал. 1. При
тази редакция на закона, следва да се приеме, че в производството по ЗОПДИППД
трябва да бъде установена някаква свързаност между престъпната дейнос1 на лицето и придобиването на значително имущество. Още повече, че по смисъла на § 1 т. 3 от
ДР на Закона "престъпна
дейност" е дейност, която осъществява състава на някое от престъпленията
по чл. 3, ал. 1. Дори и да приемем, че тази връзка не е причинно-следствена, нито е свързана с конкретното престъпление, за което лицето е осъждано и като се абстрахираме от
дефиницията на "престъпна дейност", все пак тя (връзката)
следва да бъде обоснована по някакъв начин. Иначе законът нямаше да изисква
съществуването й, видно отчл.
3, чл. 4, чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 10, чл. 15, чл. 27, чл. 28, § 1 т. 3 от ДР и
§ 3 от ПЗР на закона. Счита, че тази
връзка следва да бъде обоснована от Комисията до степен на "основателно предположение", както при започване на производството
по ЗОПДИППД, така и при внасяне на мотивираното искане в съда. В тази връзка, от съществено значение е проверявания период, който не може да бъде мотивиран с
25-годишната давност по чл. 11. Този
срок следва да бъде обоснован именно от гледна точка на връзката между цялостната престъпна дейност на
лицето и придобиването на имущество на
значителна стойност. Отделно от това, приходите и разходите в съответния период следва да бъдат
конкретно и изчерпателно посочени. Предмет на отнемане по ЗОПДИППД е имущество,
получено пряко или косвено от престъпна дейност. За да е допустимо провеждане
на производство по този закон, се
изисква да е безспорно установено, че дадено
лице е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи предположение, че е придобито
от престъпна дейност. В това особено производство законът е възложил в
доказателствена тежест на ищеца да докаже, че имуществото, срещу което е
насочена претенцията, е било придобито от ответника пряко или косвено в
резултат на негова престъпна дейност и за
този релевантен факт са събрани конкретни доказателства, които го установяват. Ако при изчисляване на
"значителната стойност" на придобитото имущество следва да се изчисли по неговата пазарна стойност към датата на придобиването му, защото това е действителната
му стойност, то при съпоставка на приходите и разходите на ответниците през
проверявания период не може да не се
държи сметка за придобивната стойност на имуществото, тъй като това е реалния разход на ответниците, а не предполагаем такъв. По арг. от чл.4 ал.1 и
§2 т.2 ДР на ЗОПДИППД счита, че относно стойността на придобитото имущество през проверяван по реда на този закон период следва да се приложи сборна пазарна
стойност на всички придобити имуществ 1 която да се съпостави с друга обективна величина
за същия период - доходите на лицето
със законен източник към съответния момент на придобиване, преценени на
база МРЗ за страната предвид инфлационните
процеси,деноминацията на лева и пр.икономическа обстановка. Счита, че Комисията не е изследвала изцяло
източниците на доходи на проверяваното лице и е приело, че приходи идващи като преводи от чужбина са също доходи с
незаконен произход и съответно подлежат на отнемане. 3.1.Видно от представените от комисията доказателства
проверяваното лице има син Б.С.П.,
роден на ***г. в гр.Ц., Конфедерация Ш.,
като в удостоверението за раждане е
записано баща неизвестен. Видно от представените по далото доказателства
- бланки от преводи, протоколи от съдебни заседания и други, паричните суми които проверяваното лице е получавало от чужбина са от едно и също лице И.С., който се
припознава и като биологичен баща на детето Б.. Видно от доказателствата по
делото детето е родено преди прекратяването
на брака между двамата ответници през 1999г.- т.е. за същото е оборена
законовата презумция, че баща на роденото от брака дете е съпруга на майката и
точно по тази причина в акта за
раждане на детето е записано баща неизвестен. Въпреки, че не се водел
законен баща на детето Б., И.С. през всички години от неговото раждане и до настоящия момент полагал грижи за същото, като заплащал необходима издръжка за неговото
отглеждане. Всички тези суми, които
проверяваното лице е получавало са всъщност суми за издръжката на детето и за осигуряване на средства за нормален
живот на майката на детето. При
пътувания до Ш., където е живяла и работила известно време С.К. и където е родено детето Б., същата е декларирала суми швейцарски франкове, които също
са дадени от бащата И. за детето. Част
от тези суми проверяваното лице е вложило и в закупуването на жилището, в което и по настоящем
живее заедно с детето Б.. Счита, че всички тези средства следва да се
приемат като придобити от законен източник и
да бъдат приобщени към приходите на проверяваното лице за проверявания
период. Също така счита, че Комисията
неправилно и формално
са изчислени разходите на
проверяваното лице за дневни и квартирни
пари при пребиваванията и в чужбина. В случая не е изследвано дали
лицето се е издържало за своя сметка
или е живяло при някой в чужбина.
С настоящия отговор твърди, че през
периодите, в които С.К.
е пребивавала в чужбина, същата е била изцяло на издръжка на бащата на
детето Б. - И.С.. Счита, че и напълно неправилно са изчислени разходите
за издръжка на семейството на проверяваното
лице за проверявания период. Не са
взети в предвид доходите на съпруга на проверяваното лице, както и стандарта
на живот на
семейството. Според посочените
размери на издръжка
на член от семейството излиза,
че 80 % от българското население не получава доходи, с
които да издържа семейството си. Формалното посочване на едни годишни стойности за
издръжка не могат да служат като доказателство
за това с какви средства е преживявало семейството.
От така представената статистика за необходимите разходи излизало, че
при едно четиричленно семейство всеки от двамата родители
задължително
трябва да получават
доходи поне по
три минимални
работни заплати на месец, за да издържат
семейството си. Счита, че
така
направеното изчисление за
издръжката на едно
семейство е неправилно, формално и не отговаря на
икономическата обстановка в Б.. Счита, че е ирелевантно за делото какви
са били разходите за издръжка на семейството
на С.К. след датата 27.10.2003г., от която дата същата е с мярка за
неотклонение „Домашен арест", тъй като не може Държавата да те постави в
положение, в което да нямаш възможност да работиш
и да реализираш доходи и в същото време да ти го вменява като предпоставка за отнемане на имущество, което
си придобил години преди това. В този смисъл оспорва начина на изчисляване на
разходите за издръжка на семейството
на проверяваното лице и твърдим, че същите са в доста по-нисък размер и
че същите трябва да се изчисляват конкретно за всеки случай, като следва да се
вземе предвид къде и при какви условия е живяло семейството. Оспорва извода на
Комисията, че паричните средства Намерени в
банковите сметки на проверяваното лице към
различни дати от проверявания период, получените преводи чрез парични преводни системи и внесените и декларирани
от проверяваното лице доходи от чужбина нямат доказан законен източник.
Твърди, че през 90-те години С.К. живее и
работи известни периоди от време в Ш.,
където същата реализира доходи и при влизането си в Б. надлежно декларира пред митническите органи.
При правилен прочит на доказателствата и съпоставяне на сумите внесени и
декларирани от проверяваното лице в
швейцарски франкове през 1999г. и сумите открити в банковите сметки през същата година е видно, че приема че
тези суми са различни и счита, че са с недоказан източник. Получава се,
че ако едно лице влезе от чужбина, където е работило и декларира внасяните пари
и след това си открие банкови сметки за да ги вложи и спестява за времена, когато ще са му нужни, на практика
Комисията приема, че това са различни
суми и два пъти иска тяхното отнемане, а не ги смята като приходи при
придобиване на имуществото. Твърди, че
проверяваното лице С.К. е живяла и
работила в Х. от 1993г. до 1995г. и в Ш.
през периода 1995г. до 1999г., където е реализирала доходи, надлежно е
декларирала същите при влизането в Б., вложила е в открити на нейно име
банкови сметки и със същите е покривала разходите по издръжка на семейството си и за закупуване на недвижимите имоти.
„Значителната стойност" на придобитото имущество през проверявания период
е изчислено по неговата пазарна стойност
към датата на придобиването му, но при съпоставка на приходите и разходите на ответниците през
проверявания период не може да не се
държи сметка за придобивната стойност на имуществото, тъй като това е реалния разход на ответниците, а не
предполагаем такъв. Трябва да бъдат съобразени
доходите на ответниците
от законен източник
към съответния момент на
придобиване и да бъдат съпоставени с разходите, направени от тях. Вярно е, че
стойността на придобитото имущество през проверявания период е сборна, но разходите
по придобиването, заедно с разходите
за издръжка на семейството следва да бъдат съпоставени с приходите през този период и то към датата на
придобиването на имуществото. Счита, че комисията е изчислила стойността на
придобитото имущество на база направена пазарна оценка на същото към
датата на придобиването му, но не е взела предвид, че реалните разходи по
придобиването му са тези стойности, посочени
в нотариалните актове и договорите. Сочи, че стойността на имуществото
придобито от ответниците, посочена в документите по придобиването им е
пазарната такава към момента на сделките. Оспорва следните стойности
и твърдения направени от
Комисията в мотивираното искане, а именно- посочените пазарни оценки на придобитото имущество, размера на издръжката на семейството на
проверяваното лице запроверявания
период. Оспорва твърдението, че за посочените
в мотивираното искане на стр.16 суми
в общ размер според Комисията на 16 704,44 лв./212,27 МРЗ/ няма законен източник, като не ставало ясно защо същите не се приемат за законен доход. Не ставало ясно
дали Комисията приема
сумата от 25 707лв., предоставени от И.С. в периода 06.07.2001г.- 09.11.2010г.,
и дарените от майката 2 500 лв. за доходи на проверяваното лице
от законен източник. Ако Комисията приема, че за същите не е
доказан законен източник, то оспорва това
твърдение. Счита, че
за придобиването на
всяко едно движимо
или недвижимо имущество
проверяваното лице има доказан доход от законен източник и при съпоставка на доходите на проверяваното лице и придобитото имущество по безспорен начин се
доказва, че доходите придобити от нея през проверявания период
надхвърлят разходите за придобиване на имуществото, като по този начин
мотивираното искане на комисията е неоснователно. Предвид на всичко посочено
по-горе считаме, че предявеното искане е
неоснователно и недоказано по основание и по размер, същото противоречи
на материално правни норми и като такова следва да бъде отхвърлено. Във връзка с
направените оспорвания в настоящия отговор, не се противопоставя по делото да
бъдат назначени исканите експертизи от ищеца, като
бъдат взети предвид
всички доходи получени
от проверяваното лице, за които са
налице доказателства по делото, независимо
от това дали Комисията ги признава за доходи от законен източник или не, като това е въпрос по съществото
на делото.
Процесуалният й представител-
адвокат пледира, че моли съда да отхвърли искането, като неоснователно и
недоказано, тъй като счита, че по делото не са били събрани убедителни доказателства,
от които да се направи обоснован извод, че притежаваното имущество е придобито
от осъществена от ответницата от престъпна дейност. Според нея СИО с втория
ответник е прекратено преди 10 години. Заявява, че подробни съображения ще
представи в указан от съда срок. Претендира за разноските по делото съгласно представения
списък.
Ответницата не е представила Писмена си защита въпреки
дадения й изрично от съда 7- дневен срок за това.
Вторият
ответник- пълнолетния български
гражданин Д.К.П. *** не е представил по делото писмен Отговор на ИМ, не е взел
становище по спора, не е имал доказателствени искания, не се е явил и не е
пледирал нито лично, нито чрез негов процесуален представител по делото, и не е
представил писмена защита въпреки дадения му изричен 7- дневен срок за това.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА- С.З. не е представила писмен Отговор на ИМ, и
не е представила писмени бележки по делото. В пледоарията си нейният
представител изразява становището, че искането е напълно мотивирано,
законосъобразно и правилно, поради което предлага то като изцяло доказано по
основание и по размер, да се уважи изцяло, ведно с всички законни последици от
това.
СЪДЪТ, след като се запозна с
направените в мотивираното искане изложения, със становищата на всяка една от
страните и на ОП- С.З., със събраните по
делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и
процесуални норми, съдът счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен
начин следната фактическа и правна обстановка по делото :
ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА
ДОПУСТИМОСТ НА ИСКАНЕТО: Искането е направено от надлежен
специализциран държавен орган- Комисията по приложимия чл.12 от ЗОПДИППД/Закона/-
отм., изготвено и представено е в настоящия съд след окончателното приключване
на наказателното производство против тези 2 ответника по съответните НОХД. Искането
е насочено срещу имуществото/недвимо и МПС/, собственост по документи на
осъдените 2 лица/ответниците/ по тези НОХД/първата ответница и нейния тогава
законен съпруг- втория ответник по делото/, заведено е пред настоящия
компетентен първоинстанционен Окръжен съд- С.З. по постоянните адреси на лицата-
ответници, и съответно по местонахождението на недвижимите им имоти съгласно
правилата на чл.28, ал.2 от ЗОПДИППД в гр.С.З.. Посоченото в мотивиранто искане
имущество се води официално като собственост на ответниците- видно от
представените по делото множество писмени доказателства. По отношение на процесуалната допустимост на мотивираното искане- съдът счита, че мотивираното
искане е процесуално допустимо, макар че
в конкретния случай проверката е започнала на 17.10.2008г. на основание постъпило
уведомление изх.№ 2955/17.10.2008г. от Окръжен съд- С.З. за постановена присъда спрямо
първата ответница и е образувана преписка № 2573/2008г.- видно от основанието
за изготвените по предварителната проверка експертизи, въз основа на прието по надлежния
ред Решение
№
158/09.05.2012г. по чл.13, ал.1, т.1 от ЗОПДИППД на Комисията, което по същество не представлява
заобикаляне на закона и установения в чл.15, ал.2 от ЗОПДИППД срок, който е
само инструктивен и в никакъв случай не е приклузивен,
Следователно
извършените действия и постановените актове от специализираните органи по чл.12, ал.10
от ЗОПДИППД дори и извън времевите рамките по чл.15, ал.2 от ЗОПДИППД, не води до
тяхната невалидност, което не рефлектира и спрямо решението по чл.13, ал.1, т.3 във вр.
чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД. Поради което
мотивираното Искане, което има характера на Искова молба съгласно императивната
разпоредба на приложимия чл.28, ал.1, изр.3 от ЗОПДИППД/отм./, се явява
процесуално допустимо и по него съдът следва да се произнесе с настоящото
съдебно Решение по съществото по спора.
ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ
НА ИСКАНЕТО: Видно от събраните по делото писмени доказателства и становищата на всеки
един от двамата ответници по делото, изразени лично и чрез процесуалния им
представител по делото, същите са задължени да изчерпят всичките си евентуални
възражения в това първоинстанционно съдебно производство, за което субсидиарно
се прилагат правилата на общия процесуален закон ГПК/2008г./ във вр. с § 2 от
ДР на ЗОПДИППД, тъй като мотивираното искане е с дата след 01.03.2008г./с вх.№ от
02.10.2012г./ в настоящия първоинстанционен ОС- С.З./т.1, л.2 от делото/. По
чл.28, ал.1-5 от специалния закон/ЗОПДИППД/ във вр. с чл. чл.124, ал.5 и чл. от
общия закон/ГПК-2008г./ молителят- ищец/Комисията/ изчерпателно е посочила
фактическите и правните основания са своето мотивирано искане и е представила
своите многобройни писмени доказателства още с подаването на искането в съда,
които са връчени на всеки един от двамата ответници по реда на чл.131 от ГПК. В
рамките на законния 30- дневен срок по чл.131, ал.1 във вр. с ал.2 и ал.3 във
вр. с чл.132 от ГПК първия ответник е дал, а втория ответник не е дал писмен Отговор
на мотивираното Искане/иска/, като по същество никой от тях не е оспорили
доказателствената тежест на представените от ищеца и връчени им многобройни
писмени доказателства по делото, а само са поискали с гласни
доказателства/евентуалните показания на сведителите/ да оборят силата на
писмени доказателства, представени от ищцовата страна- за продажба на МПС с нотариална
заверка на подписите по смисъла на чл.144, ал.1 и 2 от Закона за движението по
пътищата/ЗДвП/ и съответно да оборят съдържанието на нотариалните актове за
придобиване собствеността върху недвижими имоти в гр.С.З. въпреки разпоредбата
на чл.18 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/. Поради което
представените от ищцовата камисия писмени доказателства за придобиване на
поисканите за отнемане имущества- недвижими имоти и моторни превозни
средства/МПС/, не са оспорени и оборени с каквито и да са други процесуално
допустими доказателства и с други доказателствени средства по смисъла на
чл.153- чл.206 от ГПК. От събраните в
хода на съдебното дирене по делото многобройни писмени доказателства се
установява по несъмнен и безспорен начин следното- с Присъда № 110/13.05.2010 г.,
постановена по ВНОХД № 108/2010г. по описа на ПАС, решаващият състав отменя
Присъда № 41/27.04.2009г., постановена по НОХД № 381/2004г. по описа на
Старозагорски окръжен съд и признава С.П.К. за виновна, за извършени
престъпления по чл. 242, ал. 2, пр. 1 от НК и чл. 354а, ал. 2, изр. 1, вр. ал.
1, пр. 1, във вр.чл. 2, ал. 2 от НК. С Решение № 380/20.09.2010г.,
постановено по касационно дело № 334/2010г., Върховният касационен съд отменя
Присъда № 110/13.05.2010г. по ВНОХД № 108/2010г. на ПАС и Присъда №
41/27.04.2009г. по НОХД № 381/08г. на Старозагорски Окръжен съд и връща делото
на Старозагорски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав на съда от
стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно
заседание. С Присъда № 100/07.03.2011г., постановена по НОХД
№ 550/2010г. по описа на Старозагорски окръжен съд, съдът признава С.П.К. за виновна
в това, че на 18.10.2003 г. чрез Р.М.К., без надлежно разрешително пренесла
през границата на Република Б. - Митница Капитан Андреево,
Свиленград, Хасковска област, високорисково
наркотично вещество - хероин с тегло
Правото
на строеж е осъществено. Издадено е Разрешение
за ползване № 314 от 08.08.2000 г. на МРРБ - Дирекция за национален
строителен контрол за недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 14,
находящ се на пети жилищен етаж със застроена площ 80.20 кв.м., състоящ се от:
антре, дневна-столова, кухня, две спални, баня, тоалетна, две тераси, при
граници: север-***", стълбище
и коридор; изток-апартамент № 15, стълбище и апартамент № 16; юг- стълбище,
двор и апартамент № 16; запад-парцел ІІІ - 3173, заедно с МАЗЕ № 2, находящо се
на сутеренен етаж с площ 2.93 кв.м., при граници: север-мазе № 1; изток-***;
юг-коридор; запад-коридор, КАКТО и 4.339%
ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху ДВОРНО
МЯСТО от 348 кв.м., находящо се в град С.З., *** ***, съставляващо урегулиран
парцел ІV-3172 в квартал 73 по плана на града при граници: север-*** изток-***, юг-парцел VIII- 3171; запад-парцел
ІІІ-3137, съобразно
нотариален акт № 107, том XI, дело № 2428/1999г., вх. рег. № 3522 от
15.09.1999г., а съобразно схема № 16/17.11.2011г. на СГКК - гр. С.З.:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68850.503.357.1.15, находящ се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.503.357 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. С.З.,
***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с площ от 80,20 кв.м., ведно с прилежащи части: мазе 2, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.503.357.1.16, под обекта:
68850.503.357.1.10, над обекта: няма. Стойността на имота за неговото
построяване, определена в Договор за строителство на жилищен имот от
20.09.1999г., сключен между Ж.А.Т. – изпълнител с фирма „Оазис - Желязко Танев”
гр. С.З. и С.П.К. – възложител е
15 200.00 лв. равняващи се на 226,86 мрз. Строителна стойност на имота като размер на
средствата, изразходвани за неговото построяване, изразяващи се във вложени
материали и труд, за периода от започването на строителството до издаване на
разрешението за ползване на строежа е в размер от 26 572.52 лв. /с вкл.
ДДС/, равняващи се на 354.3 мрз. Пазарната
стойност на имота към 08.09.2011 г. е
87 500.00 лв., равняващи се на 364,58 мрз. По силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот №175,
том I, рег. № 2312, дело 140, вх. рег. № 2844 от 22.06.2000г., С.П.К. е придобила ГАРАЖ
№
14,
находящ се на сутеренен етаж със застроена площ 20.00 кв.м., при граници на
гаража: север-парцел VІІІ-3171; изток- мазе № 12 и коридор; юг - гараж № 13;
запад - дебаркадер, както
и 0.823 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж
върху дворно място от 520 кв.м., находящо се в град С.З., *** , съставляващо
урегулиран парцел ІХ-3169 и 3170 в квартал 73 по плана на града при граници:
парцел VІІІ-3171, ***, парцел ХІV-3166, а съобразно схема № 13084/05.12.2011г. на
СГКК — гр. С.З.: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 68850.503.359.1.24, находящ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68850.503.359 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-65/30.05.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***, предназначение ћа
самостоятелния обект: гараж в сграда,
брой нива на обекта: 1, с площ от 20,00 кв.м., при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж: 68850.503.359.1.23, под обекта: няма, над обекта:
няма.
Договорната
стойност на имота към датата на придобиване 22.06.2000 г. е 6 000.00 лв., представляващи 80,00 мрз, а пазарната му стойност е 7 100.00лв., представляващи 94,67 мрз, Пазарната стойност на имота към 08.09.2011 г. е 6 500.00 лв., равняващи се на 68,75 мрз, пазарната стойност на придобито
недвижимо имущество и вещни права, на база изготвени експертни оценки от лицензиран експерт - оценител към дати на придобиване, респ. извършване на строеж, възлиза общо в размер на 38 372.52 лв.,
представляващи 519,12 мрз, за което не се установиха средства от законен източник, достатъчни за придобиването му.
Общата пазарна стойност на притежавано недвижимо имущество към месец 09.2011 г. е 104 000.00 лв.
или 433,33 МРЗ.
Съобразно писма изх. № 74625/24.11.2010г., №
49303/13.07.2011г., № 67245/10.10.2011г. на ОД на МВР - С.З. - Сектор
"Пътна полиция" и писма изх. № 4735/04.10.2011 г. и №
5530/16.11.2011 г. на ОД на МВР -
Сливен, Сектор "Пътна полиция" се установява, че С.П.К. е придобила по време на брака си с Д.К.П., в режим на съпружеска имущесвена общност следните моторни превозни средства, за които не се установи законен
източник на средства, са следните леки автомобили :
1.Марка "ОПЕЛ", модел "КАДЕТ”, с ДК № СЛ 1197 Н, рама № W0L000043E2582697, придобит на 04.11.1992 г., регистриран на
името на Д.К.П., собствен
до 27.01.1997г. -
бракуван. Пазарната му стойност към датата на
придобиване 04.11.1992г. е 31 200.00 ндн.лв., представляващи 36,7 мрз.
2.Марка "ОПЕЛ", модел "КАДЕТ", с ДК № СН 4202 В, рама № W0L000044F2605928, придобит на 23.02.1998 г., регистриран на името на Д.К.П., собствен до 03.12.1998 г. - отчислен. Пазарната му
стойност към дата на придобиване 23.02.1998г. е
1 250 000.00 неденоминирани лв., представляващи 25,7 мрз. Пазарната му стойност към датата на отчисляване
03.12.1998 г. възлиза на 1 150 000.00 неденоминирани лв., представляващи 24,5 мрз.
3.Марка „ТОЙОТА", модел „КОРОЛА", с ДК №
CT 4340 CT, рама № JT1GOEE8000170648, придобит на 27.07.1997 г., регистриран на
името на С.П.К.. Пазарната му стойност към дата на придобиване 27.07.1997 г. е 3 100 000.00 неденоминирани лв., представляващи 75,08 мрз. Пазарна стойност към 01.09.2011 г. - 350.00 лв., представляващи
1,3 мрз.
4.Марка
„ФИАТ", модел „ТИПО", с ДК № СТ 9685 ТА, рама № ZFA16000004194135,
придобит на 05.02.1999 г., регистриран на
името на С.К.. Отчислен на 19.10.1999г. Пазарната му
стойност към дата на придобиване 05.02.1999 г. е 3 200 000.00 неденоминирани лв., представляващи 52,45 мрз. Пазарната му стойност към дата на отчисляване 19.10.1999 г.
е 2 400.00 лв., представляващи 35,82 мрз.
Като за придобиване на горепосочените
автомобили не се установи принос на бившия съпруг Д.К.П..
От писма изх. №
74625/24.11.2010г. и № 49303/13.07.2011г. на ОД
на МВР С.З. - Сектор "Пътна полиция" се
установява, че С.П.К. е придобила след прекратяване на брака, като лична
собственост следните моторни превозни средства, за които не се установи законен
източник на средства, а
именно леките
автомобили :
1.Парка "РЕНО",
модел "11", с ДК № СТ 0441 ТС, рама № VF1B37301E0056364, придобит на 12.03.1999 г., налична
към момента. Пазарната му стойност към датата на
придобиване 12.03.1999г. е 2 700 000.00 неденоминирани лв., представляващи 44,26 мрз. Пазарна стойност към
01.09.2011 г. - 350.00 лв., представляващи 1,3 мрз.
2.Марка „ФОРД", модел „ОРИОН", с ДК№ CT 3448 СС, рама № WFOFXXGCAFGA00879,
придобит на 13.06.2000г. Пазарнатата му стойност към дата на придобиване 13.06.2000 г. е 5
400.00 лв., представляващи 72,00 мрз. Пазарната стойност към 01.09.2011г. е
350.00 лв., представляващи 1,3 МРЗ.
3.Марка „ПЕЖО",
модел „405", с
ДК № CT 6436 СС, рама № VF315BB**********, придобит на 18.09.2001 г. Отчужден на 22.05.2003г. Пазарната му стойност към дата на придобиване 18.09.2001г. е 5100.00 лв., представляващи 60,00 мрз. Пазарната му стойност
към 22.05.2003 г. е 3 900.00 лв., представляващи 35,45 мрз.
4.Марка "РЕНО", модел „МЕГАН СЦЕНИК", с ДК № СТ 7404 СР /стар ДК № С 4087 КМ/, рама № VF1JA04B522737876,
придобит с договор за покупко
- продажба от 03.06.2002г. след изплатени лизингови
вноски, за сумата общо в размер на 37 113,6 DEM, с левова равностойност 37 113.60 лева
или 470,02 мрз, представляващи авансова вноска с ДДС
- 9 379.20 DEM, други
разходи за автомобила - 505.00 лв., застраховки - 2 219.00лв. и 12 месечни лизингови
вноски, в размер общо на 25 010.40 DEM.
Изхождайки
от погасителния план за
закупуването на автомобила С.К. е извършила разходи по години, както следва:
а/за 2000г.- общо: 20 440.00 DEM, представляващи равностойността на 20 440.00 лева или 268, 28 МРЗ.
б/за 2001 г.- общо: 16 673.60 DEM, представляващи равностойността на 16 673.60 лева или 201,74 мрз.
С Присъда № 100/07.03.2011г., постановена по НОХД № 550/2010г. по
описа на Старозагорски окръжен съд, лек автомобил, марка
"РЕНО", модел „МЕГАН СЦЕНИК", с ДК № С 40 87 КМ е отнет в полза на държавата и предвид
разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./, и следователно не подлежи отново и повторно на
отнемане по реда на специалния закон.
Пазарната стойност на придобитите
моторни превозни средства съгласно изготвено експертно заключение, към дати на
придобиване, възлиза общо в размер на 57 894.80 лв., представляващи 836,20 мрз.
Пазарната стойност на отчуждените
моторни превозни средства, съгласно експертно заключение, възлиза общо в размер на 7 450.00 лв., представляващи 95,77 мрз. Тази сума не следва да се зачита като доход от законен
източник на първата ответничка и респективно на втория ответник, тъй като представлява по естеството си
трансформация на имущество, придобито от престъпна дейност, доколкото не се установи законен източник на средства за придобиването му. Следователно се доказа в хода на делото,
че е осъществен е фактическия състав на чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./–
установи се имущество, прехвърлено по възмезден начин на трето добросъвестно
лице. Сумата, получена по сделките, представляваща действителната пазарна
стойност на отчуждените МПС към дата на отчуждаване, подлежи на отнемане в
полза на държавата на основание чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД.
Общата пазарна стойност на наличните МПС /без отнетия в полза на държавата автомобил “Рено” “Меган Сценик” с наказателната присъда/, съгласно експертно заключение към м. 09.2011г. възлиза на 1 050.00
лв., представляващи 3,9 мрз.
По данни от Писмо изх. № 3700-1109/24.11.2010г. на „Алианц Банк Б." АД и Писмо изх. №
1/И-7663/19.11.10 г. на „Първа
Инвестиционна Банка" АД, С.П.К. е титуляр на няколко различни банкови сметки в различни банки, като :
- по разплащателна
сметка № ВG1055113610 в лева, открита в
„Алианц Банк Б."
АД на 24.01.2001 г. е депозирана сума в размер на 305,09 лв. или 3,86 мрз. Към
06.09.2001г. сметката
е с крайно салдо - 0,00 лв. и закрита.
- по разплащателна сметка № BG04BUIN79031055113625 в лева, открита на 31.01.2001г. в „Алианц Банк Б." АД. На
07.02.2001г. по сметката е постъпила
сума в размер на 304,11 лв., прехвърлена с мемориален ордер от банкова сметка №
1055113610. Към 02.09.2008г. сметката е с крайно салдо - 0,00
лв.
- по разплащателна сметка № **********,/ аналитична с-ка 1714 150 000 012375 0 / български лева, открита на 09.11.1999г. в „Първа Инвестиционна
Банка" АД . На 09.12.1999г. е внесена касово сума в
размер на 4 000.00 лв. или 59,70 мрз и на
13.12.1999г. - 240,62 лева или 3,59 мрз. На 30.06.2000г., съобразно валутна операция
е постъпила сума в размер на 994.00
лева или 13,25 мрз, представляваща
равностойността на 1000,00 германски марки. Крайно салдо по банковата сметка
към м. 04.2002г. - 0,00 лв.
- по разплащателна сметка № BG20FINV915010BGN05I8P / стара идентификация на сметката № 1714 000 000 6150/ в български лева, открита в „Първа
Инвестиционна Банка" АД. на 07.12.1999г. и действаща сметка към 08.2011год. На 07.12.1999г. е
постъпила сума в размер на 6 110 лева или 91,19 мрз във връзка със закупуване на валута. На 17.01.2001 г. е
внесена касово сума в размер на 5
000.00 лв., представляващи 63,29 мрз.
Крайно салдо по банковата сметка към м. 08.2011г. - 0,00 лв.
Следователно за периода 07.12.1999г.- 17.01.2001г. по
горепосочените банкови сметки с титуляр ответничката С.П.К. са постъпили парични суми с общ размер на 16 649,71 лева или 234,88 мрз. В хода на делото не се събраха
доказателства за законния им произход. С оглед престъплението, за което С.П.К. е осъдена и
доколкото не се установи законен източник на средства, горепосочените суми по банкови сметки с титуляр ответницата С.П.К., подлежат на отнемане в полза на
държавата на основание чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./. С покани рег.№ ТД-11-5062/14.06.2012г. и рег.№
ТД-11-5061/14.06.2012г., всеки един от ответниците С.П.К. и Д.К.П. са били призовани да се явят
на 20.06.2012г. в ТД- Хасково на КУИППД за връчване на декларации по приложимия тогава чл. 17
от ЗОПДИППД/отм./. Като неразделна част към декларацията, вх. № ТД-11-5724/04.07.2012г. С.К. от гр.С.З. е предоставила документи,
приложени по делото. А
ответникът Д.К.П. *** не се е явил за връчване на декларация по чл.17 от
ЗОПДИППД нито лично, нито с процесуален представител, и не е представил такава
декларация.
Видно от валутни митнически декларации
и бланки за получени преводи по системата Western union на
„Обединена българска банка”, „Кеш експрес”, „Пощенска банка” и „Сомони” ЕООД, ответницата К. е придобила и разполагала с
имущество - парични средства в размер на общо 16 704.44 лв. /212.27 мрз/. За тях в приложенията няма данни, респективно не се
събраха доказателства за законния им произход. По силата на приложимия чл.6 от ЗДДФЛ, местните физически лица са
носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република
Б. и в чужбина. Доходите следва да бъдат декларирани с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
Не бяха представени доказателства в тази насока от ответната страна. Произхода
на декларираните от К. парични средства пред митническите власти и получените
парични преводи остава неустановен. Следователно, те трябва да бъдат
преценявани с оглед на конкретните обстоятелства по делото С оглед
престъплението, за което С.П.К. е осъдена и доколкото не е установен законен
източник на средства, може да се направи основателно предположение, че са
свързани с престъпната дейност на ответницата, с оглед на което придобитите
парични средства с общ размер 16 704.44 лв., получени от С.П.К., подлежат на
отнемане в полза на държавата на основание чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./.
В хода на съдебното дирене е приета като писмено
доказателство по настоящото първоинстанционно гражданско дело, представена от
ответната страна писмена Декларация от 23.11.2012г. със заверен превод на
български език, в която лицето И.С. прави изявление, удостоверено от нотариус
на територията на *** че е „извършил превод на парични средства чрез Уестърн
Юнион за лицата С.К.П. и С.Д.П., платени за тяхно лично ползване. Има сериозни
съмнения, че декларацията е съставена за нуждата на настоящото дело, с оглед
датата на изявлението- т.е. след предявяване на мотивираното искане от
Комисията. Изявлението на лицето е общо, не сочи конкретни суми, валути и дати
на преводи. Заявено е, че паричните средства са платени за лично ползване на
лицата С.П.К./първата ответница/ и С.Д.П./нейна дъщеря/, което категорично
опровергава твърденията на двамата свидетели по делото, че лицето И.С.,
припознат като биологичен баща на детето Б., е изпращал пари на ответницата за
издръжка на детето им. В тази писмена декларация се съдържат изявления, които
представляват гласни показания, дадени в писмена форма, което е процесуално
недопустимо. Поради което съдът не кредитира твърденията на третото лице И.С.,
изложени в декларацията му.
Настоящият
граждански съд не е пряко и непосредствено обвързан от материалната
доказателствена сила на обсъждания документ, и го преценява по свое вътрешно
убеждение, съобразно с всички данни по делото. Към попълнената Декларация по
чл.17 от ЗОПДИППД, ответницата К. прилага Удостоверение
за раждане от ***г. на детето си Б.С.П., роден
на ***г. в гр.Ц., Конфедерация Ш., от нея- майката С.П.К.- ЕГН **********,
и баща- неизвестен. Към настоящия момент произходът на това дете от бащата не е
установен по законоустановения ред нито в Ш., нито в Б., нито в М., нито където и да е другаде в Европа и
по света. Не се събраха
никакви доказателства в подкрепа на твърдението за някакви изпращани пари/суми,
валути, дати на преводите/ на К. за издръжка на детето Б. от лицето И.С..
В
тази връзка съдът взема предвид и обстоятелството, че това трето лице И.Р.С. е осъждано за трафик на наркотици в Ш. и И..
Това обстоятелство е доказано и прието за установено от съдебните инстанции в
постановените съдебни актове- Присъда №
100/07.03.2010г. на ОС- Ст. по НОХД №
550/2010г., с Решение № 107 на Пловдивски Апелативен съд по ВНОХД № 173/2011г.,
оставено в сила от ВКС- София с Решение №
533/03.09.2012г. по нак.д. № 2708/2011г. От извършените съдебните поръчки се
установява, че трафикът на наркотици е минавал през Б.. За трафик на 13
килограма кокаин, за което е имало образувано дело в И. – гр. М., италианските
власти сочат, че участници в тази престъпна дейност са пет лица, изброени
поименно, между които ответницата С.К. и лицето И.Р.С.. На лист - 4 от Решение
№ 107 на Пловдивски Апелативен съд по ВНОХД № 173/2011г., приложено по настоящото първоинстанционно
гр.дело, се сочи изрично, че от писмата от Интерпол, законосъобразно приети
като писмени доказателства по делото по смисъла на чл.127 от българаския НПК се установява, че в НЦБ „Интерпол”-МВР-
София е получено съобщение от Бюрото на „Интерпол” – гр.Б., Ш., че оответницата К. е била регистрирана на 01.12.1999г. на
летището в гр.Ц., Ш. за нелегален престой в Ш.. Тя е била заедно с лицето И.Р.,
известен още и като С.Д., у когото след личен обиск са намерени фалшиви
документи – македонски паспорт, издаден на Д., холандска лична карта и
свидетелство за управление на МПС, издадени на Д.. През 1999г. И.Р.С. е бил
екстрадиран от пределите на **
От събраните в хода на съдебното дирене по
делото многобройни гласни доказателства се установява по несъмнен и
безспорен начин следното :
Според показанията на свидетелката С.Д.П., която е дъщеря на ответницата С.П.К., до м. 09.2012г. в едно
домакинство са живели двете и деца, лице с което тя съжителства на семейни
начала, майка и, брат и. Притежава фирма – „Вели Електроник” ЕООД –
регистрирана през 2007г., в която К. е работила като продавач-консултант. В
тяхното домакинство е живял и Д.Д., който е бил финансова опора за семейството.
Семейството е подпомагано от бащата на брат и, който е изпращал пари – 4-5 пъти
в годината по 200-300 евро, понякога на името на майка и, понякога на нейно име
– когато майка и е под домашен арест. Конкретни суми не може да каже. Майка и е
работила в чужбина, но не може да каже какви доходи е имала. Ходила е в чужбина
да се среща с бащата на брат и, който и дава пари. Към момента той продължава
да издържа нея и брат и. През месец април последно изпраща пари на нея и брат и
по Уестърн Юнион. В едно домакинства живеят на този адрес от 2000г. или 2001г.
се нанасят. Преди това е живяла в ***. Свидетелката е близка родственица на
двамата ответници/дъщеря/. Както сама твърди, а и видно от справка на ГД-ГРАО
за постоянна и настояща адресна регистрация като писмено доказателство по
делото, тя живее в единия от имотите – предмет на иска, поради което се явява
лично, пряко и непосредствено заинтересована от изхода на настоящия спор. Поради
което съдът не кредитира нейните показания. Твърденията, че К. е работила като
продавач-консултант във „Вели Електроник”- ЕООД, както и в чужбина, откъдето е
имала доходи, не са подкрепени от други доказателства. Показанията на
свидетелката следва да се преценя, с оглед всички други данни по делото,
предвид разпоредбата на чл.172 от ГПК. Показанията на П. по отношение на лицата
Д.Д. и „бащата на брат й” относно финансовата помощ, която са оказвали на
домакинството, не следва да се кредитират, тъй като не се сочи име на бащата,
точна сума, валута, дата, дори година. Показанията и са твърде общи и неясни.
Свидетелят Д.С.Д. заявява, че от края на 2001г. –
2002г. заживяват заедно с К. на семейни начала до м. 09.2012г. – когато влиза в
Затвора. Живеят в едно домакинство с дъщеря й, зет й и сина й, разпределят си
разходите. Свидетелят е работил до м. 11.2008г. в Окръжна болница – гр. С.З., с
трудово възнаграждение 600 лв., след това регистрира фирма, с трудово
възнаграждение 420 лв. Придружавал е ответницата при пътуванията й в чужбина,
които са били по различни причини. Тя пътувала до Сърбия, за да получава пари
за издръжка на детето– но той не знае в какъв размер. Сочи различни суми 200,
300, 1000 евро. Не може да каже на какви интервали ответницата е получавала
пари. От разговори научавал, че са получавани някакви пари. Показанията му
относно получавани пари от К. са общи и неясни. Свидетелят не може да каже за
точен размер, валута и кога са получавани тези твърдяни от него суми, сочи
хаотично различни суми. От разговори научавал, че са получавани пари, не е
възприел непосредствено даване и получаване на пари, възпроизвежда чужди
изявления. Твърденията за собствените му доходи са твърде общи и неточни. Не се
представят писмени доказателства в тази връзка- официални писмени документи,
предвид разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3, изр.1 от ГПК. Поради което съдът не
кредитира тези свидетелски показания, тъй като поради живеенето в едно
домакинство с първата ответница го прави вероятно заинтересован от изхода на
спора.
Съгласно неоспорените от страните и приетите по делото заключения
на съдебните експертизи, се установи следното :
I.Видно от
заключението на СФСЕ, пазарна стойност по
метода на сравнителна стойност
/пазарни аналози/, е пазарна стойност
към 15.09.1999г. - дата на придобиване на право
на строеж за постояване на апартамент
№ 14, находящ се на пети жилищен
етаж със застроена площ
80.20 кв.м, заедно с МАЗЕ № 2, находящо се на сутеренен етаж с
площ 2.93 кв.м., както и 4.339% ид.ч. от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху ДВОРНО МЯСТО от 348 кв.м., находящо се в гр. С.З., *** ***, съставляващо
урегулиран парцел в квартал 73 по плана на града е 41 097 лв., с равностойност към 15.09.1999г./дата
на придобиване на право на строеж за постояване на апартамент
№ 14/, в размер на 613, 38 бр. мрз,
пазарна стойност към 02.10.2012г./дата на завеждане на
иска на апартамент №14, заедно с МАЗЕ № 2, находящо се на сутеренен
етаж с
площ
2.93 кв.м., както и 4.339% ид.ч. от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху ДВОРНО място от 348
кв.м.,
находящо се в гр. С.З., *** ***,
съставляващо урегулиран парцел IV - 3172 в квартал 73
по плана на
С.З., представляващ самостоятелен обект в сградата с идентификатор 68850.503.357.1.15, е 77 644
лв., с равностойност към
02.10.2012г./дата на завеждане на иска/
е 267,74 бр. мрз. в/Пазарна
стойност към 22.06.2000г./датата на
придобиване на
ГАРАЖ №14/, находящ
се на сутеренен
етаж със
застроена
площ 20,00 кв.м, както и 0,823% ид.ч. от общите части на сградата и от
отстъпеното право
на строеж
върху ДВОРНО място от 520 кв.м., находящо се в гр. С.З., *** , самостоятелен ОБЕКТ
в СГРАДА с идентификатор 68850.503.359.1.24,
находящ се
в сграда №
1, разположена в
поземлен имот с
идентификатор 68850.503.359 по кадастралната
карта и кадастралните
регистри, одобрени със
Заповед №
РД-18-65/30.05.2008г.
на
Изпълнителния директор на АГКК, е 7 041 лв. към
22.06.2000г./датата на придобиване на
ГАРАЖ №14/ е 93,88 бр. мрз, пазарна стойност към 02.10.2012г./дата
на завеждане на
иска, на
ГАРАЖ №14 е
16429лв. с равностойност 56, 65 бр. мрз. Изчисляване на стойностите на процесиите недвижими имоти в лева и брой
МРЗ, съобразно разходите по придобиването им, които са посочени в нотариалните актове и
договорите- стойността
на апартамента № 14 находящ се на пети етаж в гр. С.З., *** , с прилежащите части, съобразно разходите по придобиването
им, посочени в нотариалните актове и договорите към 15.09.1999г. - датата на придобиване
на право на строеж за постояване на АПАРТАМЕНТ № 14 е 19 100,00лв., в
т.ч.: 3 900,00 лв. е стойността на
закупеното право на строеж, удостоверено
с нотариален акт за продажба на право на строеж № 50, том II,
рег.№ 2292, дело № 468/15.09.1999г., издаден от нотариус Христо Спасов с № 121 по
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Старозагорски районен съд.
А 15 200,00
лв. е стойността на имота за неговото построяване, съгласно Договор за
строителство на жилищен имот от 20.09.1999г., сключен между Ж.А.Т. - изпълнител с
фирма „Оазис -Желязко Танев"гр.С.З. и С.П.К. – възложител, като стойността на апартамента е 285, 07 броя мрз. Стойността на гаража № 14,
находящ се в гр. С.З., *** , с прилежащите части, съобразно разходите по придобиването им, посочени в нотариален акт №175, том I, рег.№2312, дело №140 от 22.06.2000г., издаден от нотариус Христо Спасов с № 121
по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Старозагорски районен съд
- датата на придобиване на имота е 6 000лв., като стойността на гаража е 80 бр. мрз.
II. Видно от
заключението на САТОЕ, пазарна стойност при отчуждаване на 17.10.2003 г. е 2 040
лв., равняващи се на 18,5 бр. МРЗ, лекия автомобил марка "РЕНО
МЕГАН" модел „СЦЕНИК"
с регистрационен № СТ 7404 СР /стар
№ С 4087 КМ/, с дата на първа регистрация - 02.08.2000 г. и придобит на 03.06.2002 г., е с пазарна стойност на автомобила като нов
към м. август 2000 г.-17 481 €, равняващи се на 34 090.00 лв., като пазарна стойност на
автомобила, към датата на придобиване- 03.06.2002 г. е била 22 840. 00 лева,
равняващи се на 228,4 бр. МРЗ.
III.Видно от заключението на ССТЕ, 
строителната стойност
на имота- АПАРТАМЕНТ №14, находящ
се на пети жилищен етаж със застроена площ 80,20
кв.м.,състоящ се от : антре, дневна-столова, кухня, две спални, баня, тоалетна,
две тераси, при граници: север-***,
стълбище и коридор; изток-апартамент № 15, стълбище
и апартамент № 16; юг- стълбище, двор и апартамент № 16; запад - парцел Ш-3173,
заедно с МАЗЕ № 2, находящо
се на сутеренен етаж с площ 2,93 кв.м., при граници: север- мазе № 1; изток -***
„; юг- коридор; запад - коридор, КАКТО и 4,339 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху ДВОРНО МЯСТОот 348 кв.м., находящо се в ***, съставляващо урегулиран парцел 1У-3172 в квартал
73 по плана на града при граници:
север- ** изток — ** юг-парцел VIII- 3171; запад- парцел
Ш-3137., т.е. размера на
средствата, изразходвани за неговото построяване , изразяващи се във вложени
материали и труд, за периода от започването на строителството до издаване на разрешението за
ползване на строежа са- строителна стойност на имота- 19 255,46 лв., 15% печалба на
строителя- 2 888,32 лв., или всичко точно 22 143, 77 лв./без
ДДС/, закръглено 22 144 лв. без ДДС.
IV. Видно от заключението на обобщаващата СИЕ, общата сума на постъпленията по
банковите сметки на ответницата К. са в размер на 16 649, 71 лв., възлизащи на 234, 88 бр. МРЗ, размерът на постъпилите
парични средства в различните видове валути, приравнени към лева, са на обща
стойност 16 706, 94 лв. с равностойност 212, 43 МРЗ, общата сума на
издръжката на ответницата и на семейството й през отделените години на целия
процесен период от време от 01.10.1987г. до 30.09.2012г. включително, е в
размер на 8 521 587 лв., равняващи се на 1 390, 58 МРЗ, от своя
страна средствата за дневни и квартирни разходи за задгранични пътувания на
ответницата по делото, изчислени на основание Наредбата за служебните
командировки в чужбина, са в размер на общо 49 531, 56 лв., равняващи се
на 726, 88 бр. МРЗ.
Следователно изводът
е, че за целия процесен период от време относно ответницата С.К. приходите са в
размер на общо 139, 22 бр. МРЗ, разходите са в размер на общо 3 899, 90
бр. МРЗ, като се получава отрицателна разлика от общо 3 760, 88 бр.
МРЗ.
ОТНОСНО
ЗАКОНОВАТА ОБОСНОВАНОСТ НА ИСКАНЕТО :
С въведената в чл.4,
ал.1 от приложимия ЗОПДИППД/отм./ презумпция, доказателствената тежест за
установяването на законен източник на доходи е възложена на ответника. Доказателства в тази връзка не бяха
ангажирани. Сключеният на граждански брак
между двамата ответници е впоследствие прекратен. Част от процесното
имущество е съпружеска имуществена общност по смисъла на чл.21 от СК. По делото не се събраха
доказателства, същото да е придобито със законни доходи на съпругата. Същата няма принос за придобиването му -
хипотезата на чл.10 от ЗОПДИППД. След направената в заключение съпоставка между приходи и разходи на ответниците на база приетите заключения на
САТОЕ и ССчЕ, за периода на проверката се
недостиг на средства в размер на 3 760, 88 бр. МРЗ. Приетите по делото заключения на множеството
съдебни експертизи, включително и обобщаващата такава, са обективно и прецизно изготвени, в съответствие с поставените задачи и
следва да се кредитират. С протокол
за връчване на ответницата е била връчена Декларация по чл. 17 от ЗОПДИППД, като същата е върната
попълнена с приложения към нея. Следователно, от изложеното до тук може да се направи обоснования извод, че придобитото имущество е свързано с
престъпната дейност на двамата ответници по хипотезата
на чл. 4 ал. 1 ЗОПДИППД. Налице са предпоставките на чл. 3, чл. 4, чл. 8 и чл.
10 от ЗОПДИППД, както и на § 1 т. 2 от ДР на същия закон, поради което съдът следва да постанови своето
изцяло позитивно за ищеца първоинстанционно съдебно Решение по делото, с което
да уважите изцяло мотивираното искане на КУИППД, с което да отнемете в полза на
Държавата имущество на обща стойност 168 084.24 лв., както следва-паричните средства в обем на процесните суми в
левова и съответните им МРЗ за страната за съответните периоди от време, не са
декларирана пред данъчните власти на
Република Б. от ответниците съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗОДФЛ. Същите не
следва да се приемат за доход от законен източник. Предвид престъплението, за което
първия ответник е осъден и въз основа анализа на събраните доказателства, може
да се направи обоснования извод, че посочените парични средства са придобити, в
резултат на престъпната дейност на първия ответник. Те подлежат на отнемане на основание императивната разпоредба на чл.10
във вр. с чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД. Средствата необходими само за пребиваването в
чужбина като дневни и квартирни пари,
без да се вземат предвид пътните
разходи, изчислени от СИЕ съобразно нормите на "Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина" за двамата ответници възлизат общо в размер на съответните
суми по икономическата експертиза по делото. Съдът счита, че тези преводи
следва да бъдат взети предвид, тъй като са документирани като изпращащо
лице/третото неучастващо лице/, дата, размер, вид валута и
получател/ответниците/, поради което приема, че реално двамата
ответници/независимо от евентуалните дълги периоди на фактическа раздяла и
евентуалното съжителство с други лица без развод между ответниците и съответно
без брак с евентуалните трети лица/, в режим на СИО, както по тогава действалия
чл.19- 27 от СК/1986г./- отм., така и по силата на сега действащия чл.18- 32 от СК/2009г./, имат недоказана значителна разлика съгласно заключението на
оценъчната експертиза по делото, за страната за съответните процесни периоди от
време, която попада под императивните разпоредби на чл.3, ал.1 и 3 във вр. с
чл.4 и чл.5 и във вр. с чл.8- 10 от ЗОПДИППН/отм./. Това имущество следва да им
бъде отнета в лицето на съществуващо налично движимо и недвижимо имущество, или
съответно неговата левова равностойност по пазарни цени при липса в наличност
на друго такова, ведно със законните последици от това. Нормативно определената
минимална издръжка за лицата в страната по данни на Националния статистически
институт/НСИ/- гр.София е съгласно заключението на съдебно- оценъчната
експертиза по делото. Съдът счита, че следва да вземе за основа на своите
изчисления данните от НСИ- София, тъй като въпреки
направените официални искания, нито страните представиха данни, нито НСИ- София предостави данни за аналогични средни разходи за
издръжката на едно лице/всеки от ответниците/в съответните чужди държави, за
съответните процесни периоди на тяхното
пребиваване там. В тази връзка е и официалната Справка от НСИ-
София, съгласно която НСИ не разполага с исканата информация за “средни нива на
доходи, разходи за живот, за заплащане на наеми за квартири и средна цена на
издръжка на един пълнолетен човек в съответните държавите, където има данни по
делото ответниците да са пребивавали през процесния период от време.
Поради което следва да се постанови
първоинстанционно съдебно решение, с което да се уважи изцяло искането на
Комисията и да се постанови отнемането в полза на държавата на цялото доказано процесно
движимо и недвижимо имущество, собственост на двамата ответници- бивши съпрузи/част
от което е било и СИО/, подробно описано в обстоятелствената част на настоящото
съдебно Решение.
Следва ответниците- пълнолетните
български граждани, да бъдат осъдени да заплатят
дължимата Държавна такса/ДТ/ от 5 875
лв., представляваща 4 % върху общо отнетото в полза на Държавата тяхно движимо
и недвижимо имущество, по приходната сметка на ОС- С.З. в обслужващата го “КТБ-
АД”, клон С.З., в приход на органите на съдебната власт.
Настоящото първоинстанционно позитивно
съдебно Решение може да се обжалва от всяка от страните/ищеца и
ответниците/, и да се протестира от ОП- С.З. съгласно разпоредбата на приложимия
чл.30, ал.1 и 2 от ЗОПДИППД/отм./ по общия въззивен ред по чл.258- чл.266 от ГПК, в 2- седмичен срок от
връчването му на всяка една от страните и ОП- С.З., чрез настоящия
първоинстанционен Окръжен съд- С.З. пред въззивния му Апелативен съд-
гр.Пловдив.
Ето защо предвид всички гореизложени
мотиви и на основание чл.28, ал.1- ал.4 във вр. с чл.30, ал.1 и 2 и във вр. с чл.10 във вр. с чл.4, ал.1 и 2 от ЗОПДИППД/отм./
във вр. с § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ, първоинстанционния Окръжен съд- С.З.
Р Е
Ш И :
ОТНЕМА
в полза на ДЪРЖАВАТА следното
имущество на обща стойност 146 854,
15 лв./сто и четиридесет и шест хиляди осемстотин петдесет и четири лева и петнадесет
стотинки/, придобито чрез престъпна дейност от всеки от двамата ответници,
както следва :
І.От ответницата
С.П.К.- ЕГН **********. с постоянен и настоящ
адрес: **,
в момента пребиваваша в ЗАТВОРА- гр.Сливен, на основание чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД
/отм./, както следва :
1. АПАРТАМЕНТ № 14, находящ се на пети жилищен етаж със
застроена площ 80,20 кв.м., състоящ се от: антре, дневна-столова, кухня, две
спални, баня, тоалетна, две тераси, при граници: север-***", стълбище и коридор; изток-апартамент № 15,
стълбище и апартамент № 16; юг- стълбище, двор и апартамент № 16; запад-парцел III-3173, заедно с МАЗЕ №
2, находящо се на сутеренен етаж с площ 2.93 кв.м., при граници: север-мазе №
1; изток-***; юг-коридор; запад-коридор, КАКТО и 4.339% ид.ч. от общите части
на сградата и от отстъпеното право на строеж върху ДВОРНО МЯСТО от 348 кв.м.,
находящо се в гр. С.З., *** ***, съставляващо урегулиран парцел IV-3172 в квартал 73 по
плана на града при граници: север-*** изток-***, юг-парцел VIII- 3171; запад-парцел III-3137, съобразно нотариален акт № 107, том XI, дело №
2428/1999г., вх. per. № 3522 от 15.09.1999г., а съобразно схема № 16/17.11.2011г. на СГКК -
гр. С.З.: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68850.503.357.1.15, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68850.503.357 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота: гр. С.З., **, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 80,20 кв.м., ведно с прилежащи
части: мазе 2, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68850.503.357.1.16, под обекта: 68850.503.357.1.10, над обекта: няма – собственост на С.П.К..
2. ГАРАЖ
№ 14, находящ се на
сутеренен етаж със застроена площ 20,00 кв.м., при граници на гаража:
север-парцел VIII-3171; изток-мазе № 12 и коридор; юг - гараж №
13; запад - дебаркадер, както и 0,823 % ид.ч. от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху дворно място от 520 кв.м., находящо се в ***,
съставляващо урегулиран парцел IX-3169 и 3170 в квартал 73 по плана на града при
граници: парцел VIII-3171, ***, парцел XIV-3166, а съобразно схема № 13084/05.12.2011г. на
СГКК - гр. С.З.: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 68850.503.359.1.24, находящ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68850.503.359 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-65/30.05.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. С.З., ул. "Цар Иван
Асен ІІ" ,, ет. 1, гараж 14, предназначение
на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от
20,00 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68850.503.359.1.23, под обекта: няма, над обекта: няма – собственост на С.П.К..
3.Лек автомобил, марка „РЕНО" модел „11", с per. № СТ 0441 ТС, рама № VF1B37301E0056364 – собственост на С.П.К..
4.Лек
автомобил, марка „ФОРД" модел „ОРИОН",
с per. № CT 3448 СС, рама № WF0FXXGCAFGA00879 –
собственост на С.П.К..
5.Десет/10/ дяла по 100.00 лв., на стойност общо
1 000.00 лв. от капитала на „Омега Електроникс” ООД, гр. С.З., ЕИК *********–
собственост на С.П.К..
6.Сумата от 305.09
лв., установени
по банкова сметка №
ВG1055113610, открита в „Алианц Банк Б." АД с титуляр С.П.К.,
ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на иска в съда на 02.10.2012г. до окончателното
плащане на сумата.
7.Сумата от 4 240.62
лв., установени по банкова сметка № **********, открита в
„Първа Инвестиционна Банка" АД с титуляр С.П.К., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на
иска в съда на
02.10.2012г. до окончателното плащане на сумата.
8.Сумата от 994.00 лв., представляваща равностойността на
1000.00 германски марки, установени по банкова сметка №
**********, открита в „Първа Инвестиционна Банка" АД на 09.12.1999 г. с
титуляр С.П.К., ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на иска в съда на 02.10.2012г. до окончателното
плащане на сумата.
9.Сумата от 6 110 лв., предназначена за закупуване на швейцарски франкове
установени по банкова сметка № BG20FINV915010BGN05I8P, открита в „Първа Инвестиционна
Банка" АД на 07.12.1999г. с титуляр С.П.К., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска в съда на 02.10.2012г. до окончателното плащане на сумата.
10.Сумата от 5 000.00 лв.,
установени по
банкова сметка № BG20FINV915010BGN05I8P, открита в „Първа Инвестиционна Банка" АД на
07.12.1999г. с титуляр С.П.К., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска в съда на 02.10.2012г. до окончателното плащане на сумата.
11.Сумата 2 445.24 лв., представляваща равностойността на 2 000
швейцарски франка, декларирани от С.П.К. при влизане в Република Б. с
валутна митническа декларация от 31.08.1999 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на
иска в съда на
02.10.2012г. до окончателното плащане на сумата.
12.Сумата 2 081.72 лв., представляваща равностойността на 1 700
швейцарски франка, представляващи
разлика между декларирана валута при излизане от страната на 10.10.1999г. и
декларирана от С.П.К. валута при влизане в Република Б. на 22.10.1999г. с
валутна митническа декларация от 22.10.1999 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на
иска в съда на
02.10.2012г. до окончателното плащане на сумата.
13.Сумата 4 409.71 лв., представляваща равностойността на 3 600 швейцарски
франка, декларирани от С.П.К. при
влизане в Република Б. с валутна митническа декларация от 03.12.1999г., ведно
със законната
лихва, считано от датата на завеждане на иска на 02.10.2012г. до окончателното
плащане на сумата.
14.Сумата 7 767.77
лв., представляващи равностойност на парични
преводи на суми на С.П.К. в следните валути: 923.31 USD към 06.07.2001г.; 1 206.00 USD към 02.08.2001г.; 500.00 EUR към 04.04.2003г.; 529.56 EUR към 24.05.2003г.; 200.00
EUR към 02.08.2010г.; 270.00 EUR към 09.11.2010г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на
иска в съда на
02.10.2012г. до окончателното плащане на сумата.
ІІ. От ответницата С.П.К.-
ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: **,
в момента пребиваваша в ЗАТВОРА- гр.Сливен, на основание чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД
/отм./- сумата от 3 900.00 лв./три хиляди и
деветстотин лева/, представляващи
пазарна стойност към дата на отчуждаване на лек автомобил марка лек автомобил,
марка „ПЕЖО", модел „405", с per. № CT 6436 СС, рама № VF315BB**********, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на иска в съда на 02.10.2013г. до окончателното плащане на сумата.
ІІІ. От двамата ответници на основание чл. 10 във
вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./:
1.От С.П.К.-
ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес: **,
в момента пребиваваша в ЗАТВОРА- гр.Сливен, и
2.От Д.К.П.- ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ***, **-
по 1/2 /една
втора/ идеална част от лек автомобил, марка „ТОЙОТА" модел „КОРОЛА", с per. № СТ 4340 СТ, рама № JT1GOEE**********- собственост
на бившите съпрузи- ответниците С.П.К. и Д.К.П..
ІV. От двамата
ответници С.П.К.- ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес:
**, в момента пребиваваша в ЗАТВОРА- гр.Сливен, и Д.К.П.- ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес в ***, **, на основание чл. 10 във вр. с чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./:
1.По ½ /една втора/ идеална част от сумата 1 150.00 лв./хиляда сто и петдесет лева/, представляващи пазарна стойност към дата
на отчуждаване на лек автомобил марка "ОПЕЛ", модел "КАДЕТ",
с ДК № СН 4202 В, рама № W0L000044F2605928, ведно със
законната лихва, считано от датата на
завеждане на иска в съда на 02.10.2012г., до
окончателното плащане на сумата
2.По ½ /една втора/ идеална част от сумата 2 400.00 лв./две хиляди и четиристотин лева/, представляващи пазарна стойност към дата на отчуждаване на лек
автомобил марка „ФИАТ", модел
„ТИПО", с per. № СТ 9685 ТА, рама № ZFA16000004194135, ведно
със законната
лихва, считано от датата на завеждане на иска в съда 02.10.2012г., до окончателното
плащане на сумата.
ОСЪЖДА ответниците- пълнолетните български
граждани С.П.К.- ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: **, в момента пребиваваша в
ЗАТВОРА- гр.Сливен, и Д.К.П.- ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес в ***, **, да заплатят дължимата ДЪРЖАВНА ТАКСА/ДТ/ общо 5 875 лв./пет хиляди осемстотин
седемдесет и пет лева/ върху отнетото в полза на Държавата тяхно имущество, по приходната
сметка на ОС- С.З. в обслужващата го “КТБ- АД”, клон С.З., в полза на органите
на съдебната власт, по приходната сметка на ВСС- София.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и
протестира в законния 2- седмичен
срок от връчването му на всяка от страните и ОП- С.З., чрез Окръжен съд- гр.С.З.
пред Апелативен съд- гр.Пловдив
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: