НЕПРИСЪСТВЕНО
РЕШЕНИЕ
№ 123
Гр.Оряхово,12.12.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховският
районен съд, в публично съдебно заседание
на пети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:И.КЪНЕВА-САНКОВА
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 592 по описа за 2017 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
От „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от Майкъл Патрик Фоли, чрез
пълномощника си адв. З.Й.Ц.-САК против Ю.Ю.Д., с ЕГН **********,***, е предявен
иск с правно основание чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 вр. чл. 124 ГПК, за приемане за установено по отношение на
ответника, че същия дължи на ищеца сумата от 3 394.01 лв. /три хиляди триста
деветдесет и четири лева и една ст./ представляваща задължение по Договор за мобилни услуги № *********/13.03.2015
г., Приложение към договор за мобилни услуги № *********/13.03.2015 г., Договор
за мобилни услуги № *********/21.05.2015 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.07.2017 г., до
окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата от 67.88лв. /шестдесет и седем лева и осемдесет
и осем ст./ държавна такса и сумата от
418.55 лв. /четиристотин и осемнадесет лева и петдесет и пет ст./адвокатско
възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
291/18.07.2017 г. по ч.гр.д. № 398/2017 г. на ОРС.
Претендират се и направените в исковото
производство разноски.
Направено е
искане за прилагане на ч.гр.д. № 398/2017 г. на РС Оряхово.
Направено е искане от ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза със задача да установи размера на дължимите суми,
в случай, че ответникът оспори предявения иск.
Правното основание на предявеният иск е чл.
415 ал.1, вр. чл. 422, вр. чл. 124 ГПК.
В подкрепа на иска са събрани и представени
писмени доказателства: копие на фактура № 2248/19.09.2017 г., Договор за
мобилни услуги № *********/13.03.2015 г., Приложение към договор за мобилни
услуги № *********/13.03.2015 г., Договор за мобилни услуги №
*********/21.05.2015 г., декларации-съгласие, фактура № **********/01.06.2015
г., фактура №**********/15.06.2015 г., фактура № **********/01.07.2015 г.,
фактура № **********/15.07.2015 г., фактура № **********/01.09.2015 г., фактура
№ **********/15.09.2015 г.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника
не е постъпил писмен такъв.
Предявеният иск е допустим.Налице е
подведомственост на спора пред съда, иска е предявен от и срещу надлежна страна
по спора.Няма основания за отвод на пресъдено нещо.
Предявеният иск е допустим. Същият е подаден в
срока по чл. 415 ГПК.
Страните са редовно призовани за първото по
делото открито съдебно заседание.
В съдебно заседание за ищецът не се явява
представител,с писмена молба-становище поддържа
предявеният иск. Направено е искане за
постановяване на неприсъствено решение по чл.
238 ал.1 ГПК, ако са налице предпоставките за това.
В
дадения му едномесечен срок, ответника не е подал писмен отговор. Не се явява в
съдебно заседание и не взема становище по спора.
Съдът намира, че с връчените на ответника
съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен
отговор/чл.131 ГПК/ и призовка за страна за открито съдебно заседание/чл.142 ГПК/, ведно с Определение от 08.11.2017 г. по чл.140 ГПК, са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание.
С оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, предявеният иск се явява вероятно
основателен.
На основание горното съдът намира, че с оглед
направеното искане и наличието на предвидените в чл.238 ал.и чл.239 ал.1 ГПК
предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като иска бъде
уважен.
На осн. Чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да понесе и
направените по делото разноски - дължимата
държавна такса в размер на 67.88
лева, както и направените от ищеца
разноски за адвокатски хонорар, в размер на 561.10 лв.
Мотивиран от горните съображения и на
осн.чл.239 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ю.Ю.Д.,
с ЕГН **********,***,ДА ЗАПЛАТИ
на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766,
представлявано от Майкъл Патрик Фоли, чрез пълномощника си адв. З.Й.Ц.-САК, сумата
от 3 394.01 лв. /три хиляди триста деветдесет и четири лева и една ст./
представляваща задължение по Договор за
мобилни услуги № *********/13.03.2015 г., Приложение към договор за мобилни
услуги № *********/13.03.2015 г., Договор за мобилни услуги №
*********/21.05.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението – 17.07.2017 г., до окончателното изплащане
на дължимата сума, както и сумата от
67.88лв. /шестдесет и седем лева и осемдесет и осем ст./ държавна такса
и сумата от 418.55 лв. /четиристотин и
осемнадесет лева и петдесет и пет ст./адвокатско възнаграждение, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 291/18.07.2017 г. по ч.гр.д.
№ 398/2017 г. на ОРС.
ОСЪЖДА Ю.Ю.Д.,
с ЕГН **********,***,ДА ЗАПЛАТИ на
„Теленор България” ЕАД – София, направените по делото разноски в размер на 67.88 лв. /шестдесет и седем лева и
осемдесет и осем ст./ държавна такса и сумата 561.10 лв./петстотин
шестдесет и един лев и десет ст./адвокатски хонорар.
Решението
не подлежи на обжалване.
На страните да се изпратят преписи от
решението.
Районен
съдия: