Р Е Ш Е Н И Е № 62
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. В** 16.04.2021г.
ВОС,
в публично заседание на шеснадесети март, през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател : В**
М**
Членове : Г** Й**
Мл.съдия Д** В**
при секретаря А**А**
, като разгледа докладваното от съдия В** М** в.
гр. дело № 622по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от Прокуратура на РБ против
Решение № 475/25.08.2020 по грд № 1685/19г по описа на ВРС, в частта му, с
което се осъжда Прокуратурата на Република Б** да заплати на В.А.Н. (ищец)
сумата от 17500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, причинени от привличането му като обвиняем по
досъдебно производство № 1057/2014 г. по описа на РУ-В* и проведените срещу
него НОХД № 152/2016 г. по описа на РС-В*и ВНОХД № 310/2017 г. по описа на ОС-В*,
по които е бил оправдан, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2019 г. до
окончателно издължаване, сумата от 707 лева - представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение и платена държавна такса.
Подържа
се , че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и следва да
бъде отменено, като на негово място
Съда да постанови друго решение, с което
да отхвърли в цялост предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД срещу Прокуратурата на Република Б** като
неоснователни и недоказани.
Смятат, че приетата за установена от съда фактическа обстановка и изградените въз
основа на нея правни изводи са неправилни и неточни, което от своя страна води
до постановяване на неправилно и незаконосъобразно решение.
Ищцовата страна не е ангажирала доказателства за претърпени
неимуществени вреди, с оглед на привличането като обвиняем по досъдебно производство №
1057/2014 г. по описа на РУ-В** и проведените срещу ищеца НОХД № 152/2016 г. по описа на РС-В* и
ВНОХД № 310/2017 г. по описа на ОС-В*.
Относно иска за неимуществени вреди, ищецът по никакъв начин не доказал, че
във връзка с водено срещу него наказателно производство (в досъдебна и съдебна
фаза) е претърпял такива вреди. Несъстоятелни са твърденията за дълъг процес,
като същия протича в рамките на разумни срокове, вкл. и съдебната фаза, като
спрямо Н. не е била вземана мярка за неотклонение. Самата претенция е и силно
завишена и не е в съответствие с принципа, заложен в чл. 52 от ЗЗД и трайната
съдебна практика.
По
делото не се доказа наличието и на пряка причинно следствена връзка между
психическото състояние на ищеца и водения срещу него наказателен процес. Ищецът
не е ангажирал и доказателства в подкрепа на твърденията си за негативни
последици - неудобства, страхове, психическа напрегнатост, водеща до
невъзможност за изпълнение на служебните му задължения, както и доказателства,
които да установяват, че те са пряк резултат от обвинението. По делото
безспорно се установи, че ищецът Н. по своя инициатива е подал предизвестие за
прекратяване на трудовото си правоотношение с МБАЛ „Св. П*“ - гр. В*, като
липсват доказателства, които да сочат, че това е в резултат от воденото срещу
него разследване и дело, още повече, че това е станало почти година след
приключването на процеса.
Разпитаните свидетели са негови
близки и показанията им не са обективни, като не може да се направи каквото и
да е било разграничение между техните възприятия за психическото и/или
здравословно състояние на ищеца преди и след приключване на наказателния
процес.
Изготвената по делото СПЕ по никакъв начин не доказа наличието на
психическо заболяване у ищеца, а още по-малко същото да е в пряка
причинно-следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство. Данни за Депресивен епизод у ищеца са налични едва в началото на 2019 г. -
Амбулаторен лист № 67/23.01.2019 г. от д-р К**С**, т.е. година след края на
процеса. Наред с това, вещото лице не посочва каква конкретна терапия е била
назначена за лечението на това заболяване и дали въобще същата е била изпълнена
от ищеца, до какъв резултат е довела, продължава ли понастоящем, по каква схема,
с какви точно медикаменти и пр.
Твърди
се , че съдът е приложил неправилно и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като е
присъдил едно обезщетение, което е в явно несъответствие с трайната съдебна
практика (вкл. и на ЕСПЧ).
Считат, че и иска за заплащане на законна лихва на
основание чл. 86 от ЗЗД, както акцесорен, се явява неоснователен и недоказан.
Искът
за заплащане на направените разноски за заплатен адвокатски хонорар и държавна
такса, частично уважен в размер на 707 лева, намират, за недоказан по основание
и размер- липсват писмени доказателства, които да установяват действително
платен ли е адвокатски хонорар, в какъв размер и пр.
Молят
съда да постанови решение, с което отмени като неправилно и незаконосъобразно
Решение № 475 от 25.08.2020 г. на Районен съд- В* по гр. д. № 1685/2019 год. по
описа на РС-В*, в частта му, с което се осъжда Прокуратурата на Република Б* да
заплати на В.А.Н. (ищец) сумата от 17500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, причинени от привличането
му като обвиняем по досъдебно производство № 1057/2014 г. поРС-В* и ВНОХД №
310/2017 г. по описа на ОС-В*, по които е оправдан, ведно със законната лихва,
считано от 21.06.2019 г. до окончателно издължаване, сумата от 707 лева -
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и платена държавна такса, и
на негово място да постанови друго решение, с което да отхвърли в цялост
предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД срещу Прокуратурата на Република Б* като неоснователни и недоказани.
Постъпила е въззивна жалба и от В.А.Н., чрез адв. Б* В*,
с която се обжалва решението само по отношение на постановения размер на
обезщетението за неимуществени вреди.Твърди се, че ВРС е изяснил правилно
фактическата обстановка и е приел, че на ищеца се дължи обезщетение, тъй като
воденото срещу него наказателно
производство му е причинило психическо заболяване „депресия „ и е
причина за напускане на работа от страна на ищеца, в качеството му на лекар
специалист акушер-гинеколог.Правилно е изследвана причинно-следствената връзка
и настъпилия за ищеца вредоносен резултат.
Подържа се, че при определяне на обезщетението, Съдът
не е взел предвид вида на причинените вреди и неправилно е определил техния
размер.
Моли Съда да измени решението в обжалваната част и
присъди обезщетение в пълен размер-25 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 21.06.2019г.
Страните си оспорват взаимно
въззивните жалби.
ВОС, като взе предвид постъпилите жалби, становището
на ответната по жалбата страна и съобразявайки представените по делото
доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа
страна :
Предявен е от ищеца иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ.
С решение № 475/25.08.2020 по грд № 1685/19г ВРС,ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република Б*, гр. С*, бул. „В*” №2 да заплати на В.А.Н., ЕГН : **********,
с адрес:г***, сумата в размер на 17 500 /седемнадесет хиляди и
петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от привличането му като обвиняем по досъдебно производство - ДП № ЗМ
– 1057/2014г. по описа на РУ – В**, пр.пр. № 2478/2014г. по описа на РП – В*, и
проведените срещу него НОХД № 152/2016г. по описа на РС – В* и ВНОХД №
310/2017г. по описа на ВОС, по които е оправдан с влязло в сила решение, ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 21.06.2019г. до окончателното издължаване,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди до пълния претендиран размер от 25 000 лева,
като неоснователен и недоказан.
Установи се по делото, че
ищецът Н., е привлечен като обвиняем с
постановление за привличане на обвиняем, постановено на 25.09.2015г. за
извършени престъпления по чл.134в, ал.1, т.1 във вр. с чл.128, ал.2, вр. с ал.1
от НК и по чл.126, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК
С постановление от 13.11.2015г. на наблюдаващия прокурор по досъдебно
производство ЗМ-1057/2014г. по описа на РУ – В**, делото е върнато на
разследващия орган с указания за конкретизиране на обвинителния акт.
С ново постановление от 27.11.2015г., постановено от
разследващия орган /лист 227 от досъдебното производство/, ищецът В.Н. е
привлечен като обвиняем, съответно – с обвинителен акт по прокурорска преписка
№ 2478/2014г. по описа на РП – Видин, е обвинен за извършено престъпление по
чл.134, ал.1, т.1 във вр. с чл.128, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и –
престъпление по чл.126, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Видно от досъдебното производство, както и от
наказателното съдебно производство по НОХД № 152/2016г. по описа на ВРС, срещу
ищеца в качеството му на обвиняем не е вземана мярка за неотклонение.
С присъда, постановена по НОХД № 152/2016г. по описа
на ВРС, подсъдимият В.А.Н. е признат за
невиновен и оправдан по повдигнатите му от РП – В** обвинения.
РП – В** е протестирала първоинстанционната присъда и
с Решение № 160 от 11.091.2018г., постановено по ВНОХД № 310/2017г. по описа на
ВОС, същата е потвърдена и присъдата е влязла в сила като необжалваема.
От лекарски амбулаторен лист от 21.01.2019г., на ищеца
е поставена диагноза депресивен период, с оплаквания за преживяна психотравма,
нарушен сън, сутрешна дистимея /хронична депресия/, като му е назначена
медикаментозна терапия.
Със Заповед № 184/21.12.2018г. на изп. директор на
МБАЛ „Св.П*“ – гр.В*, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано
от 28.12.2018г., поради предизвестие от работника.
Разпитани са свидетели, установяващи състоянието на
ищеца по време на водените срещу него
наказателни производства.
От заключението на вещото лице лекар-психиатър-д-р Б*
К* се установява, че ищеца е с клинично изявена тревожно – депресивна
симптоматика, отговаряща на критериите, за умерена депресия, появила се като
пряк резултата от преживения протрахиран психологически стрес от преживените
негативни емоции по време на водените срещу освидетелстваното лице съдебни дела
на фона на соматичните му страдания.Въз основа на клиничния преглед и щателно
събиране на анамнестични данни и от представените по делото документи,
сведенията на свидетелите и проведените психологични изследвания,
освидетелстваният страда от психично разстройство: депресивен епизод, установен
още на 23.01.2019г. при консултативен преглед от д-р К.С* с амбулаторен лист
/лист 18 от делото/; че освидетелстваният разгръща протрахирана депресивна
реакция, следствие на продължителни по време 2016г. – 2018г. стресогенни
събития и неблагоприятни обстоятелства /привличане като обвиняем, разпити,
следствие, дела и пр./, свързани с множество негативни емоции и изпитва
дисстрес от симптомите и има сериозни затруднения при изпълнение на обичайните
си трудови и социални дейности.
При така установената фактическа обстановка, Съдът
прави следните правни изводи :
По отношение жалбата на Прокуратура на РБ.
Съдът намира за основателно
твърдението на ищеца за причинени му неимуществени вреди от воденото срещу него
наказателно производство. Установи се безспорно по делото, че ищецът е работел в МБАЛ „Св.П*“ – гр.В* със специалност акушерство и гинекология,
каквато специалност има повече от 30 години и работел в същото отделение.
Установи се също наличието на повдигнато с обвинителен акт по ДП № ЗМ –
1057/2014г. по описа на РУ – В*, срещу ищеца обвинение от ответника -
Прокуратурата на Р.Б* за извършено престъпление по чл.134, ал.1, т.1 във вр. с
чл.128, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, последвало внасяне на обвинителен акт от РП
– Видин на 29.01.2016г. в РС – В*, за което били образувано НОХД № 152/2016г.
по описа на РС – В* и наличието на Присъда № 485/27.09.2017г. по НОХД №
152/2016г. по описа на РС – В*, с което е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение по по чл.134, ал.1, т.1 във вр. с чл.128, ал.2 във
вр. с ал.1 от НК, а предявеният срещу него граждански иск за заплащане на
сумата в размер на 45 000 лева – отхвърлен изцяло като неоснователен.
Установи се още, наличието на протест от РП – В* против първоинстанционния
съдебен акт, и влязло в сила като необжалваемо Решение № 160/11.01.2018г.
постановено по НОХД № 310/2017г. по описа на ВОС, с което е потвърдена
присъдата на РС – В*.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Основанието за ангажиране на
отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо
лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в
качеството му на обвиняем, като образуваното срещу него наказателно
производство е прекратено или същият е предаден на съд и
впоследствие е оправдан.
Това е достатъчно основание, за да се
квалифицира обвинението като незаконно независимо дали отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
правомощията на съответния правозащитен орган.
По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда
на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство.
Обвинението в престъпление е винаги неоснователно /незаконно/, когато е налице оправдателна присъда.
Отговорността на държавата е обективна.
Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно
от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен
орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били
налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и
достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички
елементи от фактическия състав на чл. 2 от ЗОДОВ, обосноваващи призната по
съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо,
повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с
това последващи действия, като например предявяване на обвинението, разпит на
обвиняемия и други следствени действия, предявяване на разследването и т.н и
второ – присъда, постановена по НОХД № 152/2016г. по описа на
ВРС, с която подсъдимият В.А.Н. е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатите му от РП – В* обвинения, която е потвърдена с Решение № 160 от
11.091.2018г., постановено по ВНОХД № 310/2017г. по описа на ВОС.
От тези факти се извежда и субектът на
деянието в лицето на ответника. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за
обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и
действия са причинени вредите.
Отговорност в случая носи Прокуратурата,
по чието разпореждане е образувано наказателното производство и която е
упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването,
проучвала и проверявала всички материали по делото, давала указания по
разследването /чл. 196, ал. 1 НПК/ и съответно внесла пред Съда обвинителен акт, протестирала
оправдателната присъда
Колкото до факта на причинени на
ищеца неимуществени вреди /като отделен елемент от фактическия състав на
отговорността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно , че висящото и
безрезултатно наказателно производство всякога води до негативни преживявания,
свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне
сред близки и познати. В този смисъл св. показания са от значение
повече за размера на обезщетението, отколкото за наличието на
вреди и причинната връзка между тях и воденото производство. Съдът дава вяра на разпитаните по делото свидетели, които са
непосредствени свидетели на работата на ищеца, показанията им са
последователни, непротиворечиви, допълват се, както и не се опровергават от
други доказателства по делото. Видно от същите, ищецът е изпитвал притеснения в
работата си от воденото срещу него наказателно производство с предмет - т.нар.
лекарска грешка. Изпитвал страх и затруднения в извършването на
обичайни манипулации; ставало му лошо по време на операциите, поради което по
собствена инициатива напуснал работа. Установи се още, че след около година,
ищецът отново постъпил на работа на същата длъжност – акушер – гинеколог, но в
последствие се отказал отново и към понастоящем има качеството на безработно
лице.
Безспорно ищецът е изживял негативни
емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка
и непосредствена последица от обвинението. Вещото лице
лекар-психиатър-д-р Борян Калчев
установява, че ищеца е с клинично
изявена тревожно – депресивна симптоматика, отговаряща на критериите, за
умерена депресия, появила се като пряк резултат от преживения протрахиран
психологически стрес от преживените негативни емоции по време на водените срещу
освидетелстваното лице съдебни дела на фона на соматичните му страдания.Въз
основа на клиничния преглед и щателно събиране на анамнестични данни и от
представените по делото документи, сведенията на свидетелите и проведените
психологични изследвания, освидетелстваният страда от психично разстройство:
депресивен епизод, установен още на 23.01.2019г.
Съдът
приема, че негативните преживявания се
презумират от закона с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно
защитените основни човешки права: чест и достойнство на личността, право на
лична свобода.
Размерът на обезщетението правилно е
определен от ВдРС по справедливост /чл. 52 ЗЗД/ в размер на 17 500 лв.
В тази връзка следва да се отчетат
следните обстоятелства: период на
воденото срещу ищеца наказателно производство – от образуване на
наказателното производство до
постановяване на оправдателната присъда, влошено здравословно състояние
на ищеца, което е пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение,
специфични по вид и интензитет негативни последици - публично достояние
на обвинението, уронен професионален
авторитет, особено силни отрицателни изживявания в пряка и непосредствена
причинна връзка с незаконното обвинение.
Ищецът
е понесъл тежко повдигнатите обвинения, злепоставен е публично, изпаднал е в
социална изолация и е преживял срив в
личния и професионален живот, в резултат на образуваното срещу него наказателно
производство, накърнената е възможността
му за социална и професионална
реализация.
За
да определи размера на следващото се обезщетение,настоящият състав съобрази
продължителността на наказателното преследване,броя на деянията,по които
незаконно е било повдигнато обвинение, вида на деянията /умишлени/,
гореизброените причинени вреди,които са променили професионалната му дейност и начина му на живот и счита, че сумата 17 500 лв. е справедливия размер, който ще ги
репарира.
Съдът взе предвид обстоятелството, че спрямо ищеца не е
осъществена мярка на процесуална принуда, воденото наказателно производство е в
разумни срокове и приема, че определеното от ВРС обезщетение не следва да бъде намалено.
Съдът намира за
неоснователен доводът на Прокуратурата относно завишеност на размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като счита същото за
съобразно с тежестта на обвинението;
периодът, за който е траело увреждането, както и , че на В.Н.
са причинени вредите посочени по-горе.
Въззивната жалба на В.Н. се явява
неоснователна и като такава следва да бъде оставане без уважение. По отношение претенцията за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди съдът съобрази следното:
Неимуществената
вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице
изразява се в търпене на болки и страдания от негова страна.
При
съобразяване на конкретната личност, която е засегната, начина по който е
преживяла случилите се събития и отраженията които те са оказали върху нея и
при съобразяване преди всичко разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът намира иска за
основателен до уважения размер - 17 500 лв.
Обезщетението
има за цел да репарира накърняването на лични права и интереси, справедливото
обезщетяване каквото изисква чл.52 от ЗЗД на всички неимуществени вреди
.Означава да се определи точно паричен еквивалент на негативните преживявания и
психическото им отражения върху лицето. Определената сума пари в най- пълна
степен следва да компенсира вредите които са причинени и настъпили в предходен
момент, а съда определя парично
обезщетение за тях при постановяване на
съдебното решение.
Преди всичко
следва да се съобрази обстоятелството, че срещу ищеца съответните действия във
връзка с повдигнатото обвинение са осъществявани през по-продължителен период от време,като естествено от житейска
гледна точка през този период ищеца да е
изпитвал несигурност и притеснение от обстоятелството, че е бил привлечен като
обвиняем за деяние което не е извършил, както и чрез това да е засегната
неговата професионална чест и
достойнство. В този смисъл са ангажираните по делото гласни доказателства –
показанията на колеги, които са имали преки впечатления за въздействието, което
досъдебното производство е имало върху него. Свидетелите са познавали ищеца
преди обвинението, характера му и неговите възприятия обективно посочват начина по който му
се отразило цялото наказателно
производство .
Съдът
при определяне на обезщетението отчете и обстоятелството, че спрямо ищеца не
е реализирана мярка за неотклонение
„Задържане под стража”.
По тези съображения съдът намира,
че предявения иск срещу прокуратура на РБ за присъждане на неимуществени
вреди правилно е уважен в посочения по-горе размер –
17 500 лв. Сумата следва да се присъди ведно с обезщетение за забава
в размер на законната лихва, считано от 21.06.2019г.-
Пред
въззивната инстанция не се събраха доказателства, които да изменят възприетата
от ВРс фактическа обстановка или да налагат друг краен правен извод.
Решението е
правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 475/25.08.2020 по грд № 1685/19г по описа на ВРС, с което се осъжда Прокуратурата на
Република Б** да заплати на В.А.Н. сумата 17 500 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, както и 707 лв., разноски .
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република Б*, гр. С*, бул. „В*” №* да заплати на В.А.Н. , ЕГН ****, с
адрес: ***, сумата в размер на 1100 лева, представляваща
разноски за платено адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция по договори за правна помощ и
съдействие №13332 от 15.02.2021 и 13976 от 15.03.2021 г.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
съобщението до страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.