РЕШЕНИЕ
№
гр.С., 05.12.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3980 по описа за 2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ.
Ищецът А. К.В. твърди в исковата молба, че на 05.11.2019
г., около 20:50 ч., е пресичал в гр. С. *** на пешеходна пътека, когато е
ударен отдясно от лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № РВ ****СТ, управляван от М.М.Х..
Сочи, че лекият автомобил се е движил по бул. „Джавахарлал Неру“ с посока на
движение от бул. „Царица Йоанна“ към ул. „Петър Дертлиев“ и на кръстовището с
ул. „Петър Дертлиев“ е предприел завой наляво. Ищецът сочи, че в резултат на
пътнотранспортното произшествие е получил следните травматични увреждания: счупване
на гръбначен прешлен Тх 12. Приет е по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД и
е обездвижен с корсаж. Сочи, че е имал нужда от чужда помощ в ежедневието, като
и към момента продължава да изпитва болки и затруднени движения. Има ограничена
двигателна активност и приема обезболяващи средства. Ето защо, моли съда,
да осъди ответното застрахователно дружество, да заплати сума в размер на 30 000
лв., ведно със законна лихва от 05.11.2019 г.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания,
настъпили в резултат на пътнотранспортното произшествие на 05.11.2019 г., в гр.
С., по вина на водача на лек автомобил “Ауди А3”, с peг. № РВ ****СТ, застрахован по
застраховка Гражданска отговорност на автомобилисти” при ответното
застрахователно дружество.
Ответникът
ЗД "Б.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер, като релевира
възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като сочи че той не е изпълнил задълженията си по чл. 113 ЗДвП,
да съобрази посоката и скоростта на приближаващото МПС.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ дава
право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за
обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който
деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”, като ищецът следва да установи, че има вземане за
непозволено увреждане срещу водач на МПС и наличие на застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО“.
По делото е представено протоколно споразумение по
н.о.х.д. № 14637/2020 г. на СРС, 133 с-в, одобрено от съда, видно от което М.М.Х.
се е признал за виновен за процесното
ПТП за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. посл., б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1,
б“б“ пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Предвид
разпоредбата на чл. 300 ГПК (съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното
от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда),
влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
От събраните по делото доказателства (включително показанията на водача М.М. Х.), и от заключението на приетата и неоспорена по
делото автотехническа експертиза, се установи
следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:
На 05.11.2019 г. около 20:50 ч. (в тъмната част на денонощието) в гр. С. *** с посока от бул.
„Царица Йоанна“ към ул. „Петър Дертлиев“, в района на кръстовището с ул. „Петър Дертлиев, при маневра завой наляво, лек автомобил „Ауди А3“ участва в пътнотранспортно
произшествие с пресичащият пешеходна пътека от ляво надясно спрямо посоката на
движение на автомобила пешеходец А. К.В.. В зоната на произшествието е налице
пътен знак Д17 – „ Пешеходна пътека“, както и хоризонтална маркировка –
пешеходна пътека тип „Зебра“. Пътнотранспортното
произшествие е могло да бъде избегнато ако водачът на лекия автомобил се е
огледал вляво преди да премине с автомобила си през пешеходната пътека.
Ищецът А. К. В. е депозирал искане за застрахователно обезщетение от
ответника на 16.12.2019 г. пред ответното застрахователно дружество.
От заключението на приетата по делото
съдебномедицинска експертиза, която съдът цени като компетентно и обективно
изготвена, се установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие А. К.В. е получил изолирана гръбначна травма, изразяваща се в
компресионно - клиновидно счупване на 12 - ти гръден прешлен (Тх12). Фрактурата е амиелитична, т.е. без увреждане на гръбначния мозък и на
неврални елементи. В УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД е проведено 7-дневно
медикаментозно и инфузионно лечение, като увреденият гръбначен сегмент е
обездвижен с лумбостат за 45 дни. На основание клиничното състояние на ищеца и
от извършеното КТ изследване на 26.01.2022 г. може да се заключи, че процесът
на костно зарастване на фрактурирания 12 - ти гръден прешлен е завършен, без да
са настъпили груби деформации на гръбначния стълб като цяло. Остатъчните и към
момента умерени и непостоянни болки имат „ревматични“ характер и с времето ще
намаляват и стихват.
Съгласно
заключението, в резултат на полученото увреждане ищецът е претърпял интензивни
болки и страдания в продължение на 30 дни, умерени до 3 месеца и по - леки до 8
- 10 месеца. Продължаващите болки и дискомфорт след този срок са леки и
непостоянни, без да нарушават трудоспособността на ищеца и без неблагоприятно
битово отражение.
По делото няма спор между страните, че
от пътнотранспортното произшествие станало на 29.03.2018 г. е пострадал А.В., както
и относно обстоятелството, че гражданската отговорност
на посочения от ищеца делинквент към датата на процесното ПТП е била
застрахована при ответника.
Ето защо,
съдът приема, че са доказани всички елементи, обуславящи отговорността на
ответното застрахователно дружество, на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането.
Относно размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното:
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения дефинитивно в чл.52 от ЗЗД
принцип за справедливост.
Критериите за определяне на този размер,
съгласно т. 11 от ППВС № 4/1968 г.
са: причинената увреда, а именно компресионно
- клиновидно счупване на 12-ти гръден прешлен, трайното затруднение на
движенията на снагата за срок 8 – 10 месеца, търпените интензивни болки и
страдания в продължения на 30 дни и умерени за 3 месеца, продължаващите болки и
дискомфорт. Ето
защо, съдът намира, че сума в размер на 30 000 лв., представлява справедливо обезщетение
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за
репариране на вредите от пътнотранспортното произшествие, независимо от това,
че няма данни за усложнения по делото и благоприятната прогноза за в бъдеще,
съобразявайки вида на увредата и дългия възстановителен период.
Относно възражението за съпричиняване по
чл. 51, ал.1 ЗЗД
Съгласно
заключението на автотехническата експертиза, причина за настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие е невнимание от страна на водача на лек автомобил
„Ауди А3“, който е следвало преди да премине с автомобила си през пешеходната
пътека, да се увери, че на нея няма пешеходци. Вещото лице, отчитайки посоките
на движение на пешеходеца и автомобила (14 км/ч преди настъпване на ПТП),
сочи, че момента в който пешеходецът е стъпил на пешеходната пътека,
автомобилът се е намирал на около 9,20 м. зад пешеходеца, който дори да е бил
обърнат назад не би могъл да предположи посоката на движение на автомобила и да
избегне произшествието. Почти през целия си път лекият автомобил „Ауди“ се е
движил зад пешеходеца, като автомобилът е разполагал с достатъчно пространство
и време за да възприеме пресичащия пешеходец и да спре автомобила преди мястото
на удара.
При така приетото по – горе, искът
следва да бъде уважен за сума от 30 000 лв., Законна лихва се дължи от 16.12.2019
г. – датата на предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя. (в този смисъл решение от 29.06.2022 г., постановено
по т.д. № 1191/2021 г. по описа на ВКС, I Т.О.).
Относно разноските
В полза на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, се дължат деловодни разноски за възнаграждение за депозити за вещи
лица в общ размер на 500 лв. На процесуалния представител на ищеца - адв. С.Н. се
дължи възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, в размер на
1430 лв.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 1200 лв.,
представляваща държавна такса.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *****, гр.С.,***, да
заплати на А. К.В., ЕГН **********,***, представляван от адв.
С.Н.,***, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сума от 30 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от травматични увреждания настъпили в резултат на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на в гр. С. ***, по вина на М.М.Х., чиято
гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управлението
на лек автомобил „Ауди АЗ“, с
рег. № РВ ****СТ, към
посочената дата е бил застрахован при ответника, ведно със законната лихва,
считано от 16.12.2019 г. (датата на
депозиране на писмена претенция пред застрахователя) до
окончателното й изплащане, както и да му заплати сумата от 500 лв., за депозити
за експертизи.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *****, гр.С.,***, да
заплати на адв. С.Н., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 1 430 лв., адвокатско възнаграждение за
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА
ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК *****, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 1200 лв., представляваща дължимата държавна такса.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: