Р Е Ш Е Н И Е
№
10.11.2020г., град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трепи септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД № 170 по описа за 2020 - та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 478871-F504079/21.11.2019г. на *** на ОФИС П.
при *** – ***, на „В.9.“ ЕООД – гр.***, БУЛСТАТ: *** е наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.261 ал.1 от Закона за
корпоративното подоходно облагане, за извършено нарушение по чл.92 ал.2 ЗКПО.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице
е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - П.. Счита,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – по чл.42 т.4, 5, 8 ЗАНН и по чл.57 ал.1
т.5, 6 и 7 ЗАНН; отбелязва, че по направените от страна на жалбоподателя
възражения в хода на административнонаказателното производство, не е взето
обосновано отношение от страна на административнонаказващият орган, който е
оставил същите възражения без уважение; изтъква, че Актът за установяване на
административно нарушение е съставен извън сроковете, предвидени в чл.34 ЗАНН,
като в тази връзка счита, че на органите по приходите е било известно
твърдяното нарушение още към 01.04.2019г., тъй като твърдяната като неподадена
данъчна декларация е следвало да бъде подадена до 31.03.2019г.; посочва, че
Актът е съставен в отсъствие на нарушителя, в разрез с разпоредбата на чл.40
ал.1 ЗАНН. Наред с това, оспорва НП и от фактическа страна като посочва, че
считано от 19.04.2017г., всички дружествени дялове във „В.9.“ ЕООД – гр.*** са
били прехвърлени от страна на В.Б.П., на лицето В.В.П.и че П. няма отношение
към управлението и взимането на решения в търговското дружество; оспорва и
обстоятелството, че през календарната 2018г., дружеството разполага с два броя
касови апарати с оборот, посочен в АУАН/НП. Отделно от това, отбелязва, че
случаят е следвало да бъде преценен като „маловажен“ и да се приложи
разпоредбата на чл.28 ЗАНН – което не е сторено. На тази основа, моли за отмяна
на НП като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Допълва, че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства,
от които се установява, че от двата регистрирани на името на дружеството
фискални устройства, отчетен оборот през календарната 2018г. има единствено онова
от тях, за което са събрани доказателства, че не се ползва от страна на „В.9.“ ЕООД,
а е пуснато в експлоатация, без знанието на В. П.. В тази връзка счита, че
липсва виновно поведение от страна на същата и пледира за отмяна на обжалваното
НП.
За ответната страна – *** – ***,
ОФИС П. – се явява съответен юрисконсулт. Счита жалбата за неоснователна, а
обжалваното НП – за законосъобразно и правилно, поради което пледира за
неговото потвърждаване.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН,
поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № F504079 от страна на П.К.К.
– ст.инспектор по приходите в *** – ***, ОФИС П., в присъствието на свидетелите
М.Р.К., В.Т.Ц.. Съставен е на 12.08.2019г. при условията на чл.40 ал.2 ЗАНН,
тъй като след надлежно отправена покана /л.19, л.22 от делото/, представител на
„В.9.“ ЕООД – гр.***, БУЛСТАТ ***, не се е явил. Съставен е за това, че при
направена справка на 29.05.2019 г. в ИС на НАП
е установено, че като регистрирано юридическо лице, не е подало Годишна
данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за финансовата 2018 г. - в законоустановения
срок до 31.03.2019 г.; отбелязано е, че за юридическото лице са налице два броя
регистрирани активни фискални устройства към 31.12.2018 г., с обща сума на
оборотите през 2018 г., в размер на 33058.00 лв.; посочено е и това, че е изпратена
съответна покана до дружеството – за изпращане на представител, за съставяне на
АУАН, както и за подаване на изискуемата ГДД, но към датата на съставяне на
АУАН, нито се е явил представител, нито – е подадена ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2018
г. Актът е предявен на В.Б.П. /преди – И. – л.109 от делото/ на 30.10.2019г. По
реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН са постъпили възражения от страна на
посоченото лице – изтъкнато е, че считано от 19.04.2017г., всички дружествени
дялове във „В.9.“ ЕООД – гр.*** са били прехвърлени от страна на В.Б.П., на
лицето В.В.П.и че П. няма отношение към управлението и взимането на решения в
търговското дружество.
Описаната по – горе фактическа обстановка е възприета изцяло от
административнонаказващия орган, а направеното възражение е преценено като
неоснователно. В съответствие с това, издал обжалваното Наказателно постановление,
с което на „В.9.“ ЕООД – гр.***, БУЛСТАТ *** е наложена имуществена санкция в
размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.261 ал.1 от Закона за
корпоративното подоходно облагане, за извършено нарушение по чл.92 ал.2 ЗКПО.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното
Наказателно – издадено, от компетентни лица /л.24 - 25 от делото/.
Не се споделят възраженията на жалбоподателя във връзка с допуснати в хода
на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните
правила. Неправилно се счита, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен извън сроковете, предвидени в чл.34 ЗАНН. Напротив, след
като неподаването на съответна ГДД от страна на санкционираното дружество е
установена на 29.05.2019г., следователно именно от тази дата започва да тече
тримесечния срок съгласно чл.34 ЗАНН от откриване на нарушителя, който срок,
към 12.08.2019г. /дата на съставяне на АУАН/, не е бил изтекъл; датата
01.04.2019г. може да бъде свързана единствено с момента, в който твърдяното
нарушение се явява довършено, но не може да се очаква извършването на всяко
едно подобно нарушение /или всяко едно нарушение, изразяващо се в противоправно
бездействие/, да става автоматично служебно известно на компетентните органи.
Липсват каквито и да било доказателства, от които да се направи извод, че
нарушението, предмет на разглеждане по настоящото дело, е било служебно
известно на органите на ***, преди 29.05.2019 г., на която дата, впрочем, е
отправена и писмена покана до юридическото лице – да изпълни задължението си по
чл.92 ЗКПО, както и да изпрати надлежен представител за съставяне на АУАН. Последният,
на свой ред, действително е съставен в отсъствие на нарушителя, но това не се е
случило в разрез с разпоредбата на чл.40 ал.1 ЗАНН, а в съответствие с тази на
чл.40 ал.2 ЗАНН, тъй като както вече беше отбелязано – след надлежна покана
/всъщност, две такива – чрез писмо и чрез телефонно обаждане/, представител на
дружеството не се е явил в *** – ОФИС П., за съставяне на процесния АУАН.
На следващо място, съдържанието на същия АУАН, не е в разрез с изискванията
на чл.42 т.4, 5, 8 ЗАНН, тъй като са налице ясно, безпротиворечиво и достатъчно
изчерпателно посочване на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, както и законовите разпоредби, които се считат за нарушени /чл.92
ал.2 ЗКПО, чл.261 ал.1 ЗКПО/, а на нарушителя е дадена съответна възможност,
след предявяване на АУАН, да направи своите възражения – което е и било сторено
от страна на ***я на дружеството, В. П.. Аналогично, издаденото НП съдържа
ясно, безпротиворечиво описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, разбираемо посочване на законните
разпоредби, които са били нарушени виновно /чл.92 ал.2 ЗКПО, чл.261 ал.1 ЗКПО/,
вида и размера на наказанието – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/
лева – поради което, претендираните нарушения по чл.57 ал.1 т.5, 6 и 7 ЗАНН,
също не са допуснати. По-нататък, действително, по направените от страна на
жалбоподателя възражения в хода на административнонаказателното производство, е
отбелязано единствено, че административнонаказващият орган намира същите за
неоснователни, но същевременно - законови изисквания за съдържанието на подобно
произнасяне не са налице, а оттук и правото, а не – задължението за
административнонаказващия орган, да обоснове по-обстойно или да се въздържи от
това, при произнасянето си по направени от страна на нарушителя, възражения.
Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната
инстанция не установява и други, допуснати в хода на
административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила.
Ето защо Съдът приема, че обжалваното НП се явява формално законосъобразно. По
неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на
свидетелите П.К.К., М.Р.К., В.Т.Ц., Л. Д. Ц., писмени доказателства, заключение
по съдебно-почеркова експертиза /л.12- 13, л.20 – 21, л.50 – 51, л.62 – 66, л.87
– 91, л.105 – 108, л.109, л.120 от делото/. Съдът намира, че не са налице
основания да бъдат лишени от кредитиране показанията на свидетелите П.К.К., М.Р.К.,
В.Т.Ц., Л. Д. Ц.. Напротив, същите са добросъвестно дадени, взаимно се
потвърждават, от една страна и са в потвърждение на изнесената в АУАН/НП,
фактическа обстановка – от друга. Именно от свидетелските показания и представените
Справка за регистрирани фискални устройства на името на „В.9.“ ЕООД – гр.***, Справка за регистрирани
данни от ФУ №*** за периода 01.01. - 31.12.2018г., Препис на документи във
връзка с въвеждане на ФУ №*** в експлоатация, се установява, че за юридическото
лице са налице два броя регистрирани активни фискални устройства към 31.12.2018
г., както и че е налице реализиран оборот чрез ФУ №*** за периода 01.01. -
31.12.2018г. Следователно, през 2018г., за „В.9.“ ЕООД – гр.*** е възникнало задължение по чл.91 ал.1 и ал.2 ЗКПО – за подаване на годишна данъчна декларация в срок до 31.03.2019г., но
това задължение за действие, не е било изпълнено.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за доказана по несъмнен начин, в
съответствие с приетите писмени доказателства и гласни доказателствени
средства, поради което и няма да преповтаря изложеното по-горе. Следва да бъде
отбелязано обаче, че действително, в хода на съдебното следствие бяха събрани
доказателствени материали, които внасят известен нюанс в обстоятелствата на
случая. Така, видно от заключението по приетата съдебно-почеркова експертиза, подписите
за „заявител“ в Заявление от 29.11.2016г., за „абонат“ в Договор №
4707/29.11.2016 г. и за „получател“ на Фактура №***/29.11.2016 г. – не са
положени от В.Б.П.; същите подписи са положени от едно и също лице, като не
представляват имитация на подпис на В.Б.П.. Също така, видно от представена
справка от страна на ОБЩИНА П., не са налице данни за лицето, ползващо
търговски обект – магазин за ***, находящ се в гр.П., УЛ. „***. Така изяснените
фактически положения в хода на съдебното следствие несъмнено са важни, тъй като
от тях следва, че регистрираното ФУ на името на „В.9.“ ЕООД – гр.*** с № *** и
посредством което именно е натрупан оборот през 2018г. за санкционираното
юридическо лице, не е заявено за въвеждане в експлоатация лично от страна на ***я
П.. Следователно, по този случай са съставени документи, които носят подписа на
трето, неустановено по делото лице и липсва яснота кое физическо лице-търговец
или юридическо лице, де факто използва фискалното устройство. Дали в случая е
налице извършено престъпление от общ характер и каква е неговата правна
квалификация – следва да бъде извършена преценка от страна на Прокуратурата, на
която, след влизане на настоящото Решение в сила, следва да бъде изпратен
заверен препис от същото, както и от изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза;
Съдът не разполага с правомощие да се произнесе по тези въпроси инцидентно, в
рамките на настоящото производство. Същевременно обаче се налага да бъде
подчертано, че за правилното изясняване на настоящия казус, отговор на
въпросите дали е извършено престъпление от общ характер и каква е неговата
правна квалификация - във връзка с
въвеждането в експлоатация на обсъжданото фискално устройство - не е необходим.
Това е така, защото съобразно чл.83 ал.1 и ал.2 ЗАНН, юридическата отговорност
на едноличните търговци и юридическите лица се следва за „неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване
на тяхната дейност.“. Този вид отговорност е безвиновна, поради което,
евентуалната липса на знание от страна на органите на „В.9.“ ЕООД – гр.*** за
наличие на регистрирано фискално устройство на името на дружеството, което ФУ евентуално
не се използва от негова страна, а генерира оборот за трето неустановено по
делото лице – не изключва отговорността по чл.261 ал.1 ЗКПО. По-различен би бил
случая, ако се поставяше въпроса за отговорност по чл.264 ал.1 вр.чл.261 ал.1 ЗКПО, тъй като последното касае класическа административнонаказателна
отговорност, при която обсъждането на въпросите на субективната страна, в т.ч.
– евентуалната вина и нейната форма, би могъл да има съществено правно значение
– но видно е, че случаят не е такъв.
Според чл. 92 ал.2 ЗКПО, „Годишната
данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на
данъчно задълженото лице.“. В процесния случай, това задължение на „В.9.“
ЕООД – гр.*** не е било изпълнено за финансовата 2018г. - в срок до 31.03.2019г.
Налице е нарушение, изразяващо се в бездействие, при дължимо от страна на задълженото
лице – действие – и същото нарушение се явява доказано по убедителен начин от
отбелязаните по-горе доказателствени материали. Тук е мястото да бъде
отбелязано, че обстоятелствата, че считано от 19.04.2017г., всички дружествени
дялове във „В.9.“ ЕООД – гр.*** са били прехвърлени от страна на В.Б.П., на
лицето В.В.П., както и че П. евентуално няма отношение към управлението и
взимането на решения в търговското дружество – са ирелевантни, тъй като от една
страна, както беше отбелязано, ангажирана е отговорността на задълженото
юридическо лице, а не – на неговия представляващ, а от друга – съобразно
публичните данни за актуалното състояние на дружеството, негов *** е именно П.,
а не трето лице, с което същата би могла да има най-разнообразни
взаимоотношения, касаещи вътрешните работи на дружеството, но нямащи действие
спрямо трети лица, в т.ч. – Държавата.
В съответствие с приетото дотук Съдът намира, че правилно, актосъставителят
и административнонаказващият орган са установили и квалифицирали извършеното
нарушение и правилно, административнонаказващият орган е пристъпил към налагане
на имуществена санкция на основание чл.261 ал.1 ЗКПО, съобразно която
разпоредба „Данъчно задължено лице, което
не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно
посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в
по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване
от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.“. Предвид
обстоятелството, че се касае за нарушение, извършено за първи път, правилно
размерът на имуществената санкция е определен в самия законов минимум – 500
лева – поради което и няма повече да бъде обсъждан. Не са налице основания
случаят да бъде приет като „маловажен“ – както вече беше изтъкнато,
административнонаказателната отговорност на юридическите лица и едноличните търговци
е безвиновна, обективна и по съображения за по – ниска обществена опасност на
деянието - не може да бъде изключена.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е законосъобразно
и правилно и като такова - следва да бъде потвърдено. Предвид липсата на
отправено искане за присъждане на разноски по чл.63 ал.3 и сл. от ЗАНН, този
въпрос не следва да бъде разглеждан; същевременно, предвид изхода на
административнонаказателното производство и на основание чл.84 ЗАНН вр.чл.189
ал.3 НПК, „В.9.“ ЕООД – гр.***, БУЛСТАТ: *** следва да бъде осъдено да заплати
направените по делото разноски в размер
на 151,64 лв./сто петдесет и един лева и шестдесет и четири стотинки/ - по
сметка на РАЙОНЕН СЪД – П., във връзка с приетото по делото заключение по
съдебно-почеркова експертиза.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 478871-F504079/21.11.2019г. на *** на ОФИС П. при *** – ***, с
което на „В.9.“ ЕООД – гр.***, БУЛСТАТ: *** е наложена имуществена санкция в
размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.261 ал.1 от Закона за
корпоративното подоходно облагане, за извършено нарушение по чл.92 ал.2 ЗКПО.
На основание чл.84 ЗАНН вр.чл.189 ал.3 НПК ОСЪЖДА „В.9.“ ЕООД – гр.***,
БУЛСТАТ: *** да заплати направените по делото разноски в размер на 151,64 лв./сто петдесет и един
лева и шестдесет и четири стотинки/ - по сметка на РАЙОНЕН СЪД – П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – П., в
14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: