О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 559/02.02.2023
год.
гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Пловдив, IХ състав в закрито заседание
на първи март, две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
Като разгледа докладваното от съдия Ингилизов административно дело № 2226 по описа на
съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
С Решение №118/19.01.2023 г. постановено
по делото е отменена по жалба на А.И.П.,
чрез адв.П.И. Заповед № 22Ю-РОА-335 от 02.08.2022 г. на кмета на Район Южен при
Община Пловдив за премахване на незаконен строеж находящ се в УПИ III-763,
кв.60 по плана на кв. „Христо Ботев“ – юг, гр.Пловдив, представляващ масивна
постройка от тухлена зидария, стъпила на фундамент, с едноскатен покрив от
термопанел, разположена в дъното на имот с кадастрален идентификатор
56784.531.763 по КККР на гр. Пловдив, в близост до югоизточната му граница с
Поземлен имот с кадастрален идентификатор 56784.531.772 по КККР на гр. Пловдив
и отстоящ западно от Сграда с идентификатор 56784.531.763.6 по КККР на гр.
Пловдив на 4,70 м. Незаконният строеж е с приблизителни размери на 1,28 м. на
широчина, 1,50 м. на дължина, съгласно графично отразената в Констативен акт №
1/14.07.2022 г. окомерна скица и е издадена на основание чл.225а, ал.1 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ вр.чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. С оглед
резултата от делото Община Пловдив е била
осъдена да заплати на А.И.П. направените по делото разноски в общ размер на
разноски в общ размер на 1860 лева, от които разноски в размер на 350 лева за
назначената съдебно-техническа експертиза, 10 лева за държавна такса и 1500
лева за адвокатско възнаграждение.
Копие от решението е било връчено на А.П.,чрез адв.И.
на 23.01.2023 г. и на ответната страна на 31.01.2023 г. В срока за жалба срещу решението
– на 14.02.2023 г. са постъпили касационна жалба срещу решението и постъпила
молба от юрисконсулт Е.А.,***, с която се иска отмяна решението в частта за
разноските по реда на чл.248 от ГПК и се
претендира намаляване на присъдените разноски.
Съдът след запознаване с мотивите в молбата и
доказателствата по делото намира искането за допълване на решението за неоснователно.
Копие от молбата е връчено на А.И.П., чрез адв.П.И. на 23.02.2023
г., като в е постъпило становище на 26.02.2023 г., че е неоснователно искането.
Действително процесуалният представител на
жалбоподателя е поискал присъждане разноски по делото в съдебно заседание, като
съдът с диспозитива на решението си се е произнесъл относно направеното искане
за присъждане на разноски и е аргументирал защо следва да не се намалява
адвокатското възнаграждение.
Искането се явява частично неоснователно, тъй като
адвокатския хонорар в размер на 1500 лева за адвокатско възнаграждение
формирано по реда на чл.8, ал.2 и чл.7, ал.9 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и с оглед на това няма как да бъде
намален. В конкретния случай по делото да проведени общо 3 съдебни заседания,
поради което и се дължи увеличаване на минималния хонорар от 1250 лева с 250
лева и се формира дължима сума от 1500 лева. Именно с оглед на това и липсва основание
за намаляването на уговорената сума между жалбоподателят и процесуалния му
представител, за която са налични доказателства, че е реално заплатена.
С оглед на гореизложеното искането следва да бъде
оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК настоящият състав
на Административен съд Пазарджик
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3543/14.03.2023 г. от
юрисконсулт Е.А.,***, с която се иска отмяна решението в частта за
разноските по реда на чл.248 от ГПК и се
претендира намаляване на присъдените разноски.
Копие от определението да се връчи на страните, като
същото не е окончателно и подлежи на обжалване пред ВАС по реда, по който
подлежи на обжалване решението.
Съдия:/п/