РЕШЕНИЕ
№ 3641
гр. Варна, 11.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20233110106322 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с иск от К. В. М. срещу Община Варна с правно основание чл. 49 във
вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
2700,00 лв. – представляваща обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени болки и страдания вследствие на инцидент настъпил на
30.01.2023 г. около 12.00-12.30 ч. в гр.*** в района на магазин „***“, при който ищецът е
ухапан от безстопанствено черно на цвят, средно на големина куче и вследствие на
ухапването е нанесена разкъсно-контузна рана и кръвонасядания в областта на лявата
подбедрица, както и уплах, стрес и социално-битови неудобства ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на настъпване на събитието – 30.01.2023 г. / съобразно
уточнение в о.с.з./ до окончателното и изплащане.
Ищцата твърди, че на 30.01.2023 г. около 12.00-12.30 ч. в гр. *** в района на магазин
„***“ на път към жилището й в блок 222 забелязала легнало встрани от пътя черно на цвят,
средно на големина куче, което е виждала и преди в района. Няколко секунди по-късно
усетила остра силна болка в лявата си подбедрица, от която се уплашила. Видяла, че кучето
е впило зъби в крака й и я дърпало, започнала да вика и със сетни сили се откопчила.
Случайно преминаваща жена от квартала я придружила до дома й, позвънила на брат си,
който я придружил до поликлиниката във ***, където личния й лекар указал първа помощ с
почистване и превръзка на раната и я насочил към ортопед. Посетила ортопед, който
направил ПХО, превръзка, ТАП-АО-839-01 и предписал „Адакс“ за три дни. Впоследствие
ортопеда извършил 4 пъти смяна на превръзката- последно на 27.02.2023 г., а до средата на
м.04 сама сменяла превръзката на едната от раните придружено с почистване с кислородна
вода и „Йодасепт“, което било болезнено и неприятно, правила и компреси с реванол. Не
можела да се изкъпи нормално. Сочи, че е преживяла душени болки и страдания. Провела
сама раздвижвания, която е и препоръчано от есента да продължи рехабилитацията в
медицински център. При промяна на времето все още усеща болка, с оглед на което счита,
че оздравителния процес не е приключил. В уточнителната молба от 01.06.2023 г. поддържа,
че ответника отговаря за вредите, тъй като има задължения във връзка с безстопанствените
животни, фитосанитарните и екологични норми на територията на Общината. При
гореописаната фактическа обстановка се иска уважаване на така предявения иск и
присъждане на разноски.
Ответникът Община Варна, представлявана от *** – Кмет на Община Варна, чрез
1
юрисконсулт *** е депозирал отговор на исковата молба в законовия срок по чл.131 ГПК, с
който оспорва исковата претенция и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Сочи, че
не са представени доказателства ухапалото ищцата куче да е безстопанствено. Излага се, че
„Общински приют за безстопанствени кучета“- с. Каменар осъществява дейност по
изпълнение на мерките заложени в „Програма за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета“. Чрез мерките в програма Община Варна цели да установи
контрол и постепенно намаляване на броя на безстопанствените кучета. Основно
задължение на общинския орган е при сигнал на граждани/организации за болни, ранени,
агресивни кучета постъпили в Приюта да се обработват с приоритет, което се извършва
ежедневно. Съобразно ЗЗЖ животните се кастрират, обезпаразитяват, маркират, ваксинират
срещу бяс и след престой в Приюта се предоставят за осиновява или се връщат от където са
взети по реда на чл.47 и чл. 48 ЗЗЖ. Отбелязано е, че за се предприеме действие по
отношение на агресивно куче преминало пред Приюта е необходимо сигнализиране на
органите, които в процеса на обработката му не се установили агресивно поведение, като
същия ред е приложим и за постъпване на изоставено куче в Приюта. Счита, че не е вярно,
че кучето е било известно на Общината, доколкото и самата ищца не е сигнализирала за
него. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между бездействие на общината по
отношение на конкретното куче и нанесените на ищцата вреди. Евентуално се поддържа, че
претендираното обезщетение е завишено и следва да се намали при уважаване на иска.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е осъдителен иск по чл.49 вр. чл.45 вр. чл.52 ЗЗД
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните
предпоставки:
1. настъпването на инцидента предвид описаната в исковата молба фактическа
обстановка – ухапване от безстопанствено куче; 2. че кучето е безстопанствено /подлежи на
доказване с допустимите от ГПК доказателства/, 3. претърпените неимуществени вреди вкл.
техния вид и интензитет; 4. причинна връзка между събитието и твърдените вреди; 5.
инцидентът да е настъпил поради противоправно бездействие на лице, на което ответникът е
възложил работа, което да е при или по повод на възложената работа – да бъде доказано, че
ответникът е бил длъжен да извършва действия по ограничаване популацията на кучетата.
Вината се предполага, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при
условията на обратно пълно доказване.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си е положил дължимата грижа при
изпълнение задълженията на общината по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, чл. 42 ЗЗЖ, чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ,
чл. 50, т. 2 ЗЗЖ и чл. 59 ЗЗЖ, а именно 1 овладяване популацията на безстопанствените
кучета чрез приемане на програми и предвиждане на средства за изпълнението им; 2 надзор
върху безстопанствените кучета чрез настаняването им в приюти, кастриране,
обезпаразитяване и ваксинирането им срещу бяс; 3 надзор и грижа за върнатите по места
кучета; 4 вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора
или животни; 5 / контрол върху кучетата и приютите чрез периодични проверки и проверки
по сигнали, като изпълнените са мерки за овладяване на популацията на безстопанствените
кучета и на тяхното агресивно поведение, са съответни на реалната ситуация и съобразяват
финансовите, организационни и други възможности на общината, за които факти, съдът с
доклада по делото му е указал, че не сочи доказателства, на осн.чл.146, ал.2 ГПК.
За обстоятелствата около настъпване на инцидента и търпените от ищеца вреди, по
него искане са разпитани двама свидетели- *** и двете без родство с ищеца и без дела със
страните.
В показанията си свид. Златилова разказва, че се запознала с ищеца в деня на
инцидента – 30.01.2023 г. Свидетелката отивала към магазин „**“, който се намира под кв.
***, като се движела по шосето, успоредно на канала, който минава в ляво на квартала, като
при завой на шосето на дясно, имало широка отъпкана пътека. Стъпвайки на пътеката
видяла подпряна на оградата ищцата, която викала и плачела. Попитала я какво се е
случило и тя през сълзи и казала, че току – що е ухапана от куче с марка на ухото. Като
ухапването било от към гърба й, кучето куче без причина и безшумно се доближило и я
ухапало за левия крак. Сочи, че на панталона на ищцата имало дупки и кръв. Свидетеля не
видял кучето. Разказва, че ищцата видимо изпитвала болки, придружила я до дома й. В
2
следващите дни се чували по телефона, ищцата разказала че е ходила на лекар, назначено й
е лечение, медикаменти и ежедневни стерилни превръзки. Разказва, че лечението на ищцата
продължило поне два месеца в които ходела на превръзки, след това е продължила сама да
си прави превръзките. В началото се оплаквала от нетърпими болки, които с времето
намалели. Сочи, че поради раните, ищцата имала неудобства в ежедневието напр. при
къпане в банята, при подбиране на дрехи и обувки, при сън, тъй като раната не трябвало да
се притиска. Травмата й попречила да ходи на планински туризъм, който практикувала
преди това. Ищцата и разказвала, че съня й се нарушил, сънувала кошмари, при излиза се
страхувала да не срещне куче. Свидетелката разказва, че след инцидента поддържа
периодична връзка с ищеца, и при последните им срещи през септември-октомври месец тя
продължава да се оплаква от болки в крака, както и продължава да се страхува от кучета,
като разказва, че се е случвало при среща с куче дори на повод, ищцата да се скрива
инстинктивно зад нея.
В показанията си свид. ***– съседка от същия вход на ищеца, разказва, че на
30.01.2023 г. около обяд във входа на блока видяла К., която плачела, била пребледняла и
разтреперана, с разкървавен крак, като й казала, я е ухапало куче. Разказала й, че в близост
– до канала до блока, отзад дошло куче и я ухапало по крака. К. разказала, че кучето е
средно на големина и черно на цвят. Свидетелката сочи, че е виждала такова куче в
квартала- черно, не е породисто, с височината до около човешкото коляно, около 25-30
килограма. По описанието на ищцата се сетила, че е виждала това куче, то се отличавало от
другите в квартала, тъй като само то е черно на цвят. Виждала е, че кучето има марка на
ухото. Разказва, че ищцата ходила на превръзки около два, три месеца, след който период
сама или с помощта на дъщеря си продължава да прави превръзки, като имала и доста
болки, като свидетеля предполага, че болките са и при промяна на времето. Разказва, че
преди инцидента ищеца е била по – контактна, весела, а след него е стресирана. Сочи, че
ищцата е пенсионерка. Разказва, че ищцата имала място с градинка, на което ходела преди
инцидента. Преди инцидента ходела на кратки разходки с приятелки на планински туризъм,
но след инцидента преустановила. Сама ищца й разказвала, че има страх от среща с кучета
на улицата след инцидента.
За установява на търпените от ищеца вреди е изслушана съдебно-медицинска
експертиза /СМЕ/ и двама свидетели.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза / СМЕ/, изготвена от д-р Р. М.
– ортопед-травматолог се установява, че представената по делото медицинска документа се
отнася за описаната от ищеца травма. Заключено е, ищцата е претърпяла травматично
увреждане, причинено от удар с или върху твърд предмет и могат да се получат по описания
в исковата молба механизъм – при ухапване от куче. В резултат от ухапването ищцата е
получила една разкъсно-контузна рана и три контузни огнища на малка площ на лявата
подбедрица. Направена е първична хирургична обработка на раната, превръзка, поставен е
противотетаничен серум и е приемала антибиотик за три дни. Периодично е посещава
ортопед за превръзки и контрол на раната – последно на 27.02.2023 г., при което е
отбелязано, че раната зараства вторично под круста /коричка/. Вещото лице е посочило, че
раните от ухапване зарастват по-трудно и продължително, защото са първично инфектирани
/ замърсени с бактерии живеещи в устата на кучето/, като в случая са налични медицински
документи за лечение до 27.02.2023 г. Уточнил е, че се касае за рана само на кожата, като
няма увредени мускули, нерви и големи съдове. Посочено е, че след зарастване на раната
остава белег, като при лични преглед на ищеца на 04.09.2023 г. е констатиран белег с
редната трета на лявата подбедрица с големи на монета от 20 ст. Към момента на прегледа
движенията в ставите на левия крак са в пълен обем.
В о.с.з. при изслушването си вещото лице разяснява, че контузно огнище е налице,
когато кожата не е разкъсана, а само травмирана, т.е. е налице кръвонасядане, зачервяване
или посиняване. Травмите от вида на претърпяваната от ищеца не се усещат при влошаване
на времето. Уточнява, че рани от този вид не се шият, а се оставят отворени, тъй като са
първично замърсени от бактериите в устата на животното. Сочи, че е възможно ищцата да
си е правила и превръзки сама, тъй като тези рани зарастват бавно, но към 27.02.2023 г. е
отбелязано в медицинските документи, че раната вече е под коричка, което е проявление на
процеса по зарастване. Разяснява, че процеса по смяна на превръзка е болезнен в началото,
тъй като се получава залепване на марлята за кожата, което следва да се отлепи. По
3
отношение на белега сочи, че той с времето ще избледнее, като крайния му вид ще се
установи след втората година от травмата, като при невъзстановяването на кожата в този
срок, белега подлежи на премахване само с помощта на пластична хирургия.
Съдът дава вяра на изготвеното експертно заключение, тъй като то се отличава с
пълнота и обоснователност на изводите. Експертът подробно е разяснил характера на
травмата, спецификатата на проведеното лечение и постигнатото възстановяване.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че вследствие на инцидента
от 30.01.2023г. ищецът е претърпял травматично увреждане- разкъсно-контузна рана на
лявата подбедрица придружена с контузни огнища / кръсвонасядания и завервявания/.
Ищецът е търпял физически болки и психологическо напрежение във връзка с претърпяната
травма.
По конкретните елементи на фактическия състав, изпълването на който ангажира
отговорността на ответника, съдът намира следното:
Настъпването на инцидента предвид описаната в исковата молба фактическа
обстановка – ухапване от безстопанствено куче се установява от събраните доказателств в
съвкупност.
По отношение на процеса на доказване на факта на ухапване от безстопанствено
куче, в решение № 308/03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на ВКС, ІV г. о. и решение №
377/27.04.2009 г. по гр. д. № 5682/2007 г. на ВКС, ІV г. о., се съдържа синтезиран отговор.
Според него фактите, от които произтича обстоятелството, че кучето има собственик и
фактите, от които произтича, че то е безстопанствено, са положителни и подлежат на
доказване от черпещата изгодни за себе си правни последици страна, чрез всички допустими
по ГПК доказателствени средства, "в т. ч. свидетелски показания за външния вид на кучето,
неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано –
преди, по време и/или след инцидента. ". Именно при приложение на тази практика е
разпределена доказателствената тежест в процеса.
От СМЕ се установява, че констатираните травми на ищеца могат да се получат от
ухапване от куче. От показанията на двамата свидетели съдът намира, че се установява, че
именно такъв е механизма на настъпване на инцидента. Следва да се посочи, че съдът дава
вяра на показанията на двамата свидетели, които цени като ясни, последователни и
отличаващи се с достоверност към момента на депозираните им. Допълват се хронологично
за датата на събитието, като свид. Златилова е видяла ищцата на мястото на инцидента, като
е възприела лично наличието на рана на крака й, както и уплаха от случилото се у ищеца,
като състоянието на ищцата е наложило свидетелката да я придружи до дома й. Наличието
на рана е възприето и от свид. Анчева в момента, в който е достигнала ищцата до жилищния
си блок. Че ухапването е причинено именно от безстопанствено куче се установява от
кореспондиращите твърдения на ищеца за вида на кучето, който се потвърждава от
показанията на свид. ***. Последната конкретно описва, че в квартала се разхожда черно
куче, средно на големина- височина до човешко коляно и около 20-25 кг. с марка на ухото,
което отговаря на твърдението на ищеца, т.е. че в квартала живее безстопанствено куче,
доколкото свидетеля сочи че то има марка на ухото / маркирането е задължението на
общината съгласно чл.47, ал.3 ЗЗЖ вр. чл.59, ал.3 ЗЗЖ/. По делото не са събрани никакви
доказателства, които да пораждат съмнение в твърденията на ищеца, подкрепени от
показанията на свид. ***. Макар, че не се доказва с преки доказателства, каквито биха били
показанията на очевидец на ухапването, че ухапалото я куче е било безстопанствено, съдът
възприема, че е установено по пътя на косвеното доказване, че именно такова куче е
причинило вредата на ищеца, доколкото от събраните доказателства това е единствения
изведим извод. Ответникът нито е твърдял, нито е доказал увреждащото куче да има
конкретен стопанин.
Претърпените неимуществени вреди вкл. техния вид и интензитет се установява от
медицинската експертиза и показанията на свидетели в съвкупност- вещото лице е посочило
за какви травматични увреждания са представени медицински документи, както и за
проведеното лечение, неговата специфика с оглед източника на травмата. Гласните
доказателства потвърждават, че ищцата е страдала от травма на левия крак, която е бил
третирана чрез поставян на превръзки. Свидетелските показания установяват, че ищеца е
претърпял и емоционални увреждания – страх в момента на инцидента, както и такъв от
повтарянето при срещи с улични или дори домашни кучета. Показанията на свидетелите са в
4
посока, че ищецът е търпял ограничения и в ежедневието си, като трудности да се справя с
ежедневни дейности напр. къпане, нарушения на съня, както и е преустановил някои от
дейностите си преди инцидента- планински туризъм и физически усилия в поддържана от
ищеца градина.
Причинна връзка между събитието и твърдените вреди се установява от експертизата,
която заключава, че травмата може да настъпи от ухапване на куче, както и от показанията
на двамата свидетели, които са възприели наличието на увреждането в деня на получаването
му.
Съдът счита, че е доказано по делото, че инцидентът е настъпил поради
противоправно бездействие на лице, на което ответникът е възложил работа.
Задълженията на ответника по повод безстопанствените животни, вкл. кучета, са
нормативно установени в ЗЗЖ, който в чл. 41, чл. 47, чл. 49, чл. 50 и чл. 59 предвижда
задължения на общините за: 1 овладяване популацията на безстопанствените кучета чрез
приемане на програми и предвиждане на средства за изпълнението им; 2 надзор върху
безстопанствените кучета чрез настаняването им в приюти, кастриране, обезпаразитяване и
ваксинирането им срещу бяс; 3 надзор и грижа за върнатите по места кучета; 4 вземане на
мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни; 5 /
контрол върху кучетата и приютите чрез периодични проверки и проверки по сигнали, като
именно изпълнението на тези дейности е указано в тежест на общината.
Съдът прие за установено, че ухапването е извършено от безстопанствено куче, като
това е агресивна проява. Подобна проява свидетелства за бездействие от страна на общината
по отношение на задължението й по чл. 50, т. 2 ЗЗЖ да вземе мерки за предотвратяване на
подобни прояви. В тежест на ответната община е да докаже, че е осъществила така
вмененото й задължение с дължимата грижа т. е. набелязала е адекватни за целта мерки и
упражнявайки законовите си правомощия, е направила необходимото според
възможностите си за изпълнението им. Подобно доказване не е проведено. В приложение
правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че е налице
противоправно бездействие, което е основание за ангажиране отговорността на Община
Варна по чл. 49 ЗЗД.
Дали за конкретното куче, ухапало ищеца има или не сигнали за агресивно поведение
е неотносимо към спора, доколкото ответника има задължение по чл.59, ал.4, т.1 вр. чл.3, т.4
вр. чл. 47 ЗЗЖ да извършва периодични проверки на животните, които веднъж са уловено,
кастрирани са, маркирани са и поради липса на желаещ да ги отглежда са върнати на
улицата. При извършването на такива проверки може да се установи дали има специфика
вкл. агресия в поведението на животното.
При изложеното, съдът намира, че е налице основание да се ангажира отговорността
на ответника.
По отношение на размера на обезщетението
С оглед така възприетите от съда търпени от ищеца вреди следва да се определи
размера на обезщетение за неимуществените вреди вследствие на инцидента.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за търпените неимуществени
вреди съдът съобразява разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и задължителните указания
дадени с ППВС № 4/1968 г., че е длъжен във всеки конкретен случай да съобразява
установените по делото факти.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага
са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които
носят обективни характеристики /Определение № 163 от 11.03.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3894/2020 г., III г. о., ГК/
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Релевантни за размера на обезщетението и за прилагане на критерия "справедливост" са
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, тяхното проявление
5
във времето и цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото деяние в
патримониума на увредените лица, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия "справедливост" на съответния етап от развитието
на обществото в държавата. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за
абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания,
неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането / Решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О/.
При преценка на конкретните обстоятелства установени по настоящото дело, съдът
намира, че предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди е изцяло основателен.
За да достигне до такъв извод, съдът съобразява, че ищецът в претърпял травмативно
увреждане – рана, която е причинила интензивни болки за първите няколко дни / 2-3 дни/,
наложила е прием на антибиотици за 3 дни, както и извършване на смяна на превръзки за
около 1 месец. За последния извод, съдът съобразява заключението на СМЕ, основаващо се
на медицинска документация, видно от която на 27.02.2023 г. е извършена смяна на
превръзка, към който момент раната вече е имала коричка, т.е. е била в един много
напреднал етап на заздравяване. С оглед това експертно заключение съдът не възприема
показанията на свидетели, че налагането на превръзки е продължило два и повече месеца.
Съдът не приема и предположението на свид. ***, че ищецът продължава да търпи болки и
до момента при промяна на времето, доколкото в.л. категорично в о.с.з. заяви, че при такъв
тип травми, промяната на време не влияе. Въпреки, че съдът приема, че възстановяване е
продължило по-кратък срок от твърдения от свидетелите, този срок не е основание за
намаляване на обезщетение, доколкото ищцата е търпяла ред вреди от проявления на
травмата в различни аспекти.
Съдът намира, че ищцата е търпяла ограничения в ежедневните си дейности във
връзка с травмата за около един месец, като напр. при къпане, при спане, при обличане и
движение. В тази посока са свидетелските показания и въпреки, че те не са от лица, които да
съжителстват с ищеца, съдът възприема, че такива неудобства са търпени, доколкото с оглед
вида и мястото на травмата те се явяват абсолютно предвидима и обичайна последица от
увреждането.
От показанията на свидетелите, които са еднопосочни, че установява, че ищцата е
била лишена, поради травмата, от възможността да упражнява някои от физическите си
активности- а именно планинския туризъм и грижите за градината, която е поддържала.
За доказани съдът също приема и психологическите травми, които ищцата е търпяла.
Както първоначалния стрес от самата случка, която се е осъществила съвсем неочаквано,
така и породения от нея у ищцата страх от кучета. Те се установяват от показанията на свид.
Златилова, която е очевидец на емоционалната състояние на ищеца, както в деня на
инцидента, така и на страха, който тя изпитва и месеци след него при среща с кучета на
улицата. Психическите увреждания следва в пълна степен да бъдат обезщетени и тяхното
негативно влияние върху начина на живота на пострадалия не следва да бъде подценяван,
доколкото в много случаи вкл. в процесния те намират проявления дълго след физическото
възстановяване.
За да формира законосъобразно извод за конкретното проявление на претендираните
неимуществени вреди, съдът следва да съпостави относимите обстоятелства, без да отдава
изолирано значение на едни от тях за сметка на други и при определяне на обезщетението по
размер винаги да държи сметка за обществения критерий за справедливост, тъй като
аналогични случаи следва да се обезщетяват равностойно./ Решение № 60313 от 8.02.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 937/2021 г., IV г. о., ГК/
За определяне на конкретния размер с оглед изискването сходни по характеристики
увреждания да се обезщетяват със сходно по размер обезщетение, съдът се запозна с най-
новата практика на ВКС касаеща травми влседствие на ухапване от куче, които са
причинили донякъде сходни наранявания - Определение № 1955 от 4.07.2023 г. на ВКС по к.
гр. д. № 4480/2022 г. касае случай с присъдено обезщетение от 6000 лв., но при осъществена
хирургична интервенция вследствие на ухапване случило се на 02.08.2020 г.; Определение
№ 246 от 7.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 643/2022 г., II г. о., ГК, с което не е допуснато до
касация съдебно решение за присъждане на 5000 лв. обезщетение, но в случай в който са
останали трайни загрозяващи белези, вследствие на ухапване на 22.04.2019 г.
6
В конкретния случай на ищеца не е провеждано хирургична операция, както и съдът
счита, че наличието към момента на прегледа от вещото лице през м.09.2023 г. на белег с
размер на монета от 20 ст. не представлява трайно загрозяване, доколкото се касае за малък
белег, на не особено видимо място, и съобразявайки, че с времето същия се избледнява
занапред / съобразно поясненията на в.л./ в о.с.з. Посочените в определенията на ВКС
случаи са настъпили през 2019-2020 г., а процесния през 2023 г. За този период
икономическата обстановка е значително изменена, като е нарастната минималната работна
заплата и е налице е висок процент на инфлацията, което налага и присъждането на по-
високи по размер обезщетения, за да се компенсират реално търпените вреди.
В обобщение, съдът намира, че претендираната от ищеца сума от 2700 лв.
представлява справедливо обезщетение за обезвреда на търпените от него физически болки
и страдания, както и психически травми.
Предвид основателността на главния иск за заплащане на обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
претендирана законна лихва от деня на увреждането съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД – 30.01.2023
г. до окончателното изплащане на обезщетението.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът.
Същият претендира и е доказал заплащане на 108,00 лв.- държавна такса, 350,00 лв.-
възнаграждение за вещо лице /л.30а/, и 685,00 лв. - адвокатско възнаграждение, за
заплащането на което е представена разписка на л.13 гръб от делото.
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съобразно чл.7, ал.2, т.2 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималния размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 570,00 лв., съобразно
цената на иска. Съобразявайки, че съдът не е длъжен да определи минимума на адв.
възнаграждение по Наредбата, както и че претендираният хонорар не надхвърля значително
минимума, съдът намира, че адвокатското възнаграждение, което ищецът доказва, че е
платил не следва да се намалява по възражението на ответника.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на
1143,00 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** с административен адрес: гр. ***, представлявана от кмета на
общината, да заплати на К. В. М., ЕГН: **********, адрес: гр. ***, на основание чл. 49 вр.
чл. 52 ЗЗД, сумата от 2700,00 лв.– представляваща обезщетение за понесените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания вследствие на
инцидент настъпил на 30.01.2023 г. около 12.00-12.30 ч. в гр. *** в района на магазин „***“,
при който ищецът е ухапан от безстопанствено черно на цвят, средно на големина куче и
вследствие на ухапването е нанесена разкъсно-контузна рана и кръвонасядания в областта
на лявата подбедрица, както и уплах, стрес и социално-битови неудобства ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на събитието –
30.01.2023 г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, *** с административен адрес: ***
представлявана от кмета на общината да заплати К. В. М., ЕГН: **********, адрес: гр. ***
сумата от 1143,00 лева – разноски в съдебното производство
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7