и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 637/24.11.2005 год., постановена по Н.о.х.дело № 755/2005 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Христо Тодоров Михайлов от гр.Кърджали за виновен в това, че на 24.06.2005 год. в гр. Кърджали причинил на Дафин Ангелов Митев от гр. Кърджали средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст, в областта на втори и трети долни зъби и в областта на левия и ставен израстък, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за период от време - от един и половина до два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, поради което и на осн. чл. 129 ал. 2, пр. 3, във вр. с алт.1, във вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от една година, при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието, на осн. чл. 46 б."б" от ЗИН. Със същата присъда е осъдил подс.Михайлов да заплати на Дафин Ангелов Митев от гр.Кърджали сумата в размер на 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 24.06.2005 год., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил гражданският иск в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 4 000 лв., като неоснователен и недоказан. Осъдил е подс.Христо Михайлов да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в размер на 80 лв., както и направените по делото разноски, в размер на 80 лв. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Христо Тодоров Михайлов от гр.Кърджали, който я обжалва, като счита, че същата е незаконосъобразна, необоснована, при постановяването й са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание намира за явно несправедливо.Твърди в жалбата си, че деянието е извършил в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с противоправно поведение – псувни, поради което намира, че правилната квалификация на деянието е тази по чл. 132 ал.1 т.2 от НК. Счита, че следва да бъде намален и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия, тъй като с поведението си последния също бил допринесъл за тяхното настъпване, и съгласно разпоредбите на чл. 51 ал.2 от ЗЗД. Моли да бъде изменена първоинстанционната присъда, като бъдат приложени разпоредбите на чл. 55 ал.1 т.2 или чл. 66 от НК. В съдебно заседание, лично и чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена. Защитата на подсъдимия развива подробни съображения относно явната несправедливост на наложеното наказание, изразяваща се в отказа на първоинстанционния съд да приложи института на условното осъждане. Моли да му бъде наложено условно наказание. Гражданският ищец и частен обвинител Дафин Митев в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, като моли да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна.Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна. Изразява становище, че наложеното наказание на подсъдимия е справедливо, тъй като приложението на института на условното осъждане не било задължително, а изключение, което се прилагало, когато можело да се направи извода, че целите на наказанието ще бъдат постигнати по този начин, като било очевидно, че миналите осъждания на подсъдимия не са го превъзпитали. Моли обжалваната присъда да бъде потвърдена. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателя, изложени в жалбата, на основание чл. 312 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е частично основателна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е необходимите и искани от страните доказателства, като при проведеното в настоящото производство съдебно следствие въззивната инстанция е събрала гласни доказателства – обяснения на подсъдимия, както и показания на св.Митев и Андеев. Въз основа на събраните от двете съдебни инстанции доказателства, се налагат изводи относно осъществяването на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от жалбодателя, както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. По несъмнен и категоричен начин е установено от събраните по делото доказателства, че подсъдимия Михайлов, пострадалия Митев и свидетеля Андреев били близки познати, които често се събирали заедно да работят на частно или да пият.На 24.06.2005 год. около 17.30 часа св. Дафин Митев отишъл в градинката до кооперативния пазар в гр.Кърджали, където се видял със св. Красимир Андреев и подс. Христо Михайлов. Св. Митев попитал св. Андреев дали не е виждал негов приятел на име Ганьо, който имал да му връща пари. Св.Андреев отговорил на св.Митев, че цял ден не бил виждал Ганьо, след което св.Митев се обърнал със същия въпрос към подс.Михайлов. Подс.Михайлов отвърнал на св.Митев с нецензурен израз, поради което свидетеля го попитал защо се ядосва и че го попитал като човек. Това раздразнило подс.Михайлов, който бил употребил алкохол, поради което се приближил към св.Митев, попитал го “Ти какво много знаеш?”, след което му нанесъл два удара с юмрук в областта на лицето. От ударите св. Митев паднал на земята и в същото време усетил болка в долната си челюст. След падането на св. Митев, св. Андреев /който стоял наблизо/ се намесил, като казал на подсъдимия да не удря повече св.Митев. Св.Андреев и подсъдимия помогнали на Митев да стане от земята, след което последния отишъл до ЦСМП при МБАЛ “д-р Ат Дафовски” - гр. Кърджали, където потърсил медицинска помощ. На 26.06.2005г. Митев отишъл на преглед в МБАЛ - гр. Хасково, откъдето бил изпратен с направление до УМБАЛ “Свети Георги” - гр. Пловдив, където останал на лечение в периода 30.06. - 03.07.2005 год. В посочената болница било извършено оперативно наместване и фиксиране на счупените костни фрагменти на долната челюст, чрез поставяне на шини. Видно от заключението на съдебно - медицинската експертиза №73/2005год., изготвена от съдебен лекар при МБАЛ “д-р Ат Дафовски” - гр. Кърджали по писмени данни, предоставени от МБАЛ - гр. Хасково и УМБАЛ - гр. Пловдив, на Дафин Митев е било причинено счупване на долната челюст в областта на втория и трети леви зъби и в областта на левия й ставен израстък, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за период от време - месец и половина / два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.Михайлов – частично; от показанията на разпитаните по делото св.Митев и Андреев, които съдът кредитира; от писменото заключение и показанията на вещото лице д-р Маринов в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; както и от останалите писмени доказателства, приети от съда. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Михайлов е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 129 ал.1от НК. За да направи този извод, първоинстанционният съд е извършил проверка и анализ на събраните доказателства, като е посочил на кои от тях дава вяра, и кои не кредитира и защо, като изложените съображения в тази връзка се споделят напълно и от настоящата инстанция. Така, безспорно е установено от обясненията на подсъдимия и показанията на св.Митев и Андреев авторството на деянието, като по този въпрос няма спор между страните.Единственият въпрос, върху който се концентрира спора в настоящото производство е този – дали деянието е извършено от подс.Михайлов в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида или друго противозаконно действие, от което биха могли да настъпят тежки последици за подсъдимия или негови ближни, евентуалното установяване на което би довело до преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление. Настоящата инстанция намира, че не следва да бъдат кредитирани обясненията на подс.Михайлов в частта им, в която същият установява, че св.Митев неколкократно го бил напсувал на майка, “правел стойки” и му посягал, тъй като обясненията му в тази им част не се подкрепят от каквито и да било доказателства по делото, вкл. и от показанията на св.Андреев, който е бил в непосредствена близост и който категорично заявява, че не е чул никой да псува; а от друга страна обясненията на подс.Михайлов се опровергават от показанията на пострадалия свидетел Митев. Освен това, нелогично е поведението на св.Митев според обясненията на подс.Михайлов – последният не сочи логична причина или мотив св.Митев да реагира различно на отрицателните отговори на подсъдимия и св.Андреев на въпроса му дали са виждали неговия приятел Ганьо. Ето защо съдът намира, че по делото не се установява пострадалият свидетел Митев да е предизвикал състояние на силно раздразнение у подсъдимия с обида или друго противозаконно действие, каквато е защитната версия на подсъдимия, и до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционния съд. С оглед изложеното, съдът намира, че изложените в жалбата доводи и оплаквания досежно неправилната квалификация на осъщественото от подсъдимия деяние са неоснователни. Неоснователен е и довода относно формата на вината при осъществяване на престъплението, изложен от защитника на подсъдимия в пледоарията по същество – че деянието било извършено от подсъдимия при несъзнавана непредпазливост. Това е така, тъй като прекия умисъл за причиняване на средна телесна повреда на пострадалия е обективиран в поведението на подс.Михайлов – начина на нанасяне на телесното увреждане /чрез удар с юмрук/, насоката на ударите /в областта на брадата на пострадалия/, броя и силата им /два удара, причинили падане на пострадалия на земята/. Ето защо, настоящата инстанция намира, че при така установената фактическа обстановка, направените въз основа на нея крайни правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване на деянието от обективна и субективна страна от жалбодателя, са обосновани и законосъобразни. Основателно е, обаче, оплакването на жалбодателя относно явната несправедливост на наложеното му наказание. При налагане на същото съдът е отчел като смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – типичната за този вид престъпления обществена опасност на деянието, средна по степен обществена опасност на дееца, пълните му самопризнания, критичното отношение към извършеното; обремененото съдебно минало на подсъдимия, лошите му характеристични данни, като обосновано е приел, че следва да му бъде наложено наказание “лишаване от свобода” при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, под средния предвиден в закона размер за това престъпление – за срок от 1 година. Необоснован е извода на първоинстанционния съд, че така наложеното наказание подсъдимия следва да изтърпи ефективно, при първоначален “общ” режим, на основание чл. 46 б.”б” от ЗИН, като съдът не е изложил в мотивите си съображения защо е отказал отлагането на изпълнението на наказанието на подсъдимия по чл. 66 от НК. Настоящата инстанция намира, че с оглед характера и тежестта на причиненото на св.МитÕв телесно увреждане, причините и мотивите за извършване на деянието, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и да се въздействува предупредително-възпиращо спрямо него и останалите членове на обществото, не е необходимо същия да бъде изолиран от свойствената му семейна и социална среда, чрез ефективното изтърпяване на наложеното му наказание. Не без значение в тази връзка е и обстоятелството, че последното осъждане на подс. Михайлов е отпреди значителен период от време – преди около 6 години, като до настоящият момент същият се е въздържал от противообществени прояви, а и следва да полага грижи за семейството си, вкл. и за непълнолетната си дъщеря. Налице са и другите предпоставки за приложението на института на условното осъждане по чл. 66 от НК, въпреки миналите осъждания на подс.Михайлов. Това е така, тъй като за осъждането му по присъда № 45/28.08.1997 год. по Н.о.х.дело № 293/1997 год. по описа на Кърджалийския районен съд на наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 години, изпълнението на което е отложено по чл.66 от НК за срок от 3 години, за извършено престъпление по чл. 142 ал.2 т.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК, е настъпила реабилитация по право, съгласно разпоредбата на чл. 86 ал.1 т.1 от НК, предвид обстоятелството, че в изпитателния срок на посоченото му осъждане подсъдимия не е извършил друго престъпление, което да е наложило да изтърпи отложеното наказание – същият е извършил в изпитателния срок на посочената присъда престъпление от частен характер по чл. 130 ал.1 от НК, за което с присъда № 135/13.11.2000 год. по Н.ч.х.дело № 237/2000 год. по описа на Кърджалийския районен съд му е наложено наказание ”лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, на основание чл. 66 от НК. При това положение, и при настъпилата реабилитация по право на подсъдимия за първото му осъждане, при което същото е заличено и са отменени последиците, които законът свързва с това осъждане, няма пречка за приложението на чл. 66 от НК по отношение на наложеното наказание на подсъдимия за престъплението, предмет на настоящото производство, тъй като наказанието му е по-малко от 3 години “лишаване от свобода” и подс.Михайлов е осъждан на наказание “лишаване от свобода”, но за престъпление от частен характер, докато формална пречка за приложението на условното осъждане по чл.66 от НК е деецът да е осъждан на наказание “лишаване от свобода” за престъпление от общ характер. С оглед изложеното по-горе, следва обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която е постановено наложеното на подс.Михайлов наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година за извършеното престъпление по чл.129 ал.1 от НК да бъде изтърпяно при първоначален “общ” режим, на осн. чл.46 б.”б” от ЗИН, като подсъдимия следва да бъде освободен от изтърпяване на наложеното наказание и на основание чл. 66 ал.1 от НК следва да бъде отложено изпълнението на същото за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. С оглед изложеното по-горе относно липсата на съпричиняване на увреждането от пострадалия, както и предвид обстоятелството, че със същото са причинени значителни болки, страдания и неудобства на последния, неоснователни са оплакванията на жалбодателя по отношение на гражданско-осъдителната част на обжалваната присъда. Правилно първоинстанционният съд е приел, че подс.Михайлов е длъжен да обезщети вредите на пострадалия св.Митев, причинени от виновното му и противоправно поведение; както и че с оглед характера и тежестта на увреждането, продължителността на оздравителния процес, претърпените болки, страдания и неудобства от пострадалия, за обезщетяване на вредите е необходима и достатъчна сумата от 2 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.06.2005 год. – деня на увреждането, до окончателното им изплащане. Настоящата инстанция намира, че така присъдената сума напълно отговаря на критерия за справедливост, установен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като не са налице предпоставки за намаляване на така присъденото обезщетение на пострадалия. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че извън наложителното изменение относно отлагане изпълнението на наложеното на подс.Михайлов наказание, в останалата й част обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в останалата й част. Водим от изложеното, и на основание чл.335 ал.1 т.3 и чл. 336, във вр. с чл. 332 т.т.3и 6 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 637/24.11.2005 год. по Н.о.х.дело № 775/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА Й, с която е постановено изтърпяването на наложеното на Христо Тодоров Михайлов от гр.Кърджали, с ЕГН ********** за извършеното престъпление по чл.129 ал.1 от НК наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година, при първоначален “общ” режим, като ОСВОБОЖДАВА подс.Христо Тодоров Михайлов от изтърпяване на така наложеното наказание и на основание чл. 66 ал.1 от НК отлага изпълнението на наказанието за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението подлежи на касационно обжалване или протестиране в 15-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |