О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер
632 22.05.2019 град Бургас
Бургаският
окръжен съд…..……граждански състав …………………………..
на
двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Десислава Динкова
Членове:
като
разгледа докладваното от Д.Динкова …………………………….
търговско
дело № 667 по описа за 2018 година.
Производството
е образувано по повод исковата молба на Д.В.А., ЕГН ********** ***, чрез адв. Ц.П.
– САК против „Мимона 799“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. “Македония“ № 103,
ет. 4, ап. 6, представлявано от управителя Теодора Димитрова Йонова, за
прекратяване на ответното дружество поради насочено изпълнение върху всички
дялове в дружеството, за задължения на собственика на капитала на последното
към ищеца, за което е образувано изпълнително дело № 20188000400821 по описа на
частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова.
Съдът е изпратил препис от исковата
молба и приложенията към нея на ответника, на когото е указано да подаде писмен
отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и
последиците от неподаването му и неупражняването на права.
В срока по закон, ответникът е депозирал
писмен отговор, с който оспорва основателността на претенцията.
Отговора на ответника е изпратен на
ищеца, като му е указана възможността да подаде допълнителна искова молба.
В предоставения двуседмичен срок по чл. 372
от ГПК, ищецът е депозирал допълнителна
искова молба.
Същата е изпратена на ответника с оглед възможността
за подаване на допълнителен отговор. Такъв е подаден в законовия срок.
При това положение съдът намира, че
книжата по делото са разменени редовно. Претенцията е предявена съобразно
правилата за родова подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за
предявяването ѝ. С оглед на горното, претенцията следва да бъде
разгледана по реда на глава Тридесет и втора от ГПК – „Производство по
търговски спорове“.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.374,
вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Ищцата твърди, че е кредитор, а Теодора
Димитрова Йонова е длъжник по образувано изпълнително дело № 20188000400821 по
описа на частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова, рег. № 800 в КЧСИ. Заявява
се, че първоначално делото било образувано под № 20168380403803 на частен
съдебен изпълнител Милен Базински, а в последствие прехвърлено на частен
съдебен изпълнител Божилова. Изпълнителното производство е образувано на
основание изпълнителен лист № 2002/19.04.2016 г. издаден по ч.гр.д. № 2186/2016
г. на Районен съд Бургас.
Твърди се, че длъжникът в изпълнителното
производство е собственик на дружеството-ответник, като притежава дялове в
размер на 10,00 лева. Със запорно съобщение, вписано на 10.06.2016 г., върху
дружествените дялове на Теодора Йонова е наложен запор за сумата от
35 893,06 лв., от които 30 000 лв. главница, ведно със законната
лихва върху нея от 15.04.2016 г., която да момента на запора е в размер на
400,80 лева до окончателното й плащане, неолихвяема сума в размер на 2 808
лева, както и следващите се такси по т. 26 от тарифата към ЗЧСИ, която към
момента на запора е в размер на 2 647,26 лева и всички следващи се такси.
Заявява, че към момента на подаване на
исковата молба са налице всички предпоставки по чл. 517, ал. 4 от ГПК.
Вземането по изпълнителното дело не е погасено дори частично, като размера на
актуалния дълг към 07.12.2018 г. е 50 718,98 лева.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, с който се заявява допустимост на исковата молба, но
претенцията се оспорва по същество.
Заявява, че от финансовите отчети на
дружеството за 2016г. и 2017 г. е видно, че претенциите на ищеца не могат да
бъдат удовлетворени. Ответното дружество се намира в състояние на
декапитализация, тъй като пасивите му надвишават неговите активи. Посочва се,
че в резултат на влошеното финансово и имуществено състояние, са налице
задължения за неизплатени трудови възнаграждения към бивши работници на
търговеца, съответно и публични задължения към НАП за неплатени осигурителни
вноски. Изтъква се, че реално задълженията на дружеството към края на 2017 г.
са 55 000 лева, от които
20 000 лева са публични задължения, 4 000 лева – задължения към финансови
предприятия, а 39 000 лева е непокритата загуба от предходни години. Посочва
се, че ответникът е без активи, но със задължения и единствения правен резултат
от предявяването на иска ще бъде прекратяването на дружеството. При това
положение сумата, която ищцата ще получи при изпълнението върху ликвидационния
дял, ще бъде нулева и няма да получи удовлетворяване на вземано си дори в
минимална част, а само ще увеличи ефективно задълженията на физическото
лице-длъжник.
На следващо място се посочват целите на
иска по чл. 517, ал. 4 от ГПК като се твърди, че в настоящия случай те не могат
да бъдат постигнати, тъй като вземането на едноличния собственик на капитала за
ликвидационен дял не съществува. В тази връзка счита, че взискателят не би
могъл да търси удовлетворение на собственото си вземане към собственика в
производството по ликвидация на дружеството, тъй като няма да има качеството на
кредитор с вземане към търговеца.
В срока по чл. 372 от ГПК, ищцата е депозирала допълнителна искова молба.
Твърди, че възраженията на ответника са неоснователни като
посочва, че изложените аргументи за декапитализация на дружеството не водят до
промяна нито във фактическите отношения, нито в приложимостта на чл. 517, ал. 4 ГПК. Заявява се, че производството по конститутивния иск, като част от
изпълнителното производство, е образувано по едно безспорно вземане, като е
ирелевантно обстоятелството дали това е единствения способ за принудително
изпълнение. За основателността на предявения иск е без значение, дали
имуществото на длъжника е достатъчно за удовлетворяване на взискателя, нито
дали са налице други способи за събиране на вземането.
Посочва се, че единственият релевантен по делото факт е
удовлетворяване вземането на взискателя по изпълнителното дело.
Обстоятелството, че дружеството не работи и/или не притежава имущество не е
пречка за прекратяването му. За да бъде
отхвърлен предявеният иск е необходимо да бъде установено, че задължението на
съдружника – длъжник към взискателя е погасено.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът е
подал отговор на допълнителната искова молба, в който излага аргументи, че
успешното провеждане на иска по чл. 517, ал. 4 от ГПК предполага съществуване
на вземане на съдружника към дружеството за равностойността на дела, и от което
ищецът – взискател може да удовлетвори притезанието си към съдружника, негов
длъжник. Заявява се, че между страните няма спор дали ищеца има вземане към
Теодора Йонова, но последната няма вземане като едноличен собственик на
капитала за ликвидационен дял, поради което предявеният иск, няма да постигне
желания от взискателя резултат.
По предварителните въпроси, на основание
чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд намира следното:
Предявеният иск има своето правно
основание в чл. 517 ал. 4 от ГПК за прекратяване на ответното дружество „Мимона
799“ ЕООД.
Съдът намира предявената претенция за
допустима:
От целия хипотезис на правната норма
(чл. 517 ал. 4 от ГПК) само овластяването на взискателя от съдебния изпълнител
за завеждане на иска и вписването на запор върху всички дялове в дружеството
представляват положителна процесуална предпоставка за водене на делото, чието
сбъдване е установено с представените по делото постановление от 18.12.2018
год. на ЧСИ Ивелина Божилова и запорно съобщение изх. № 56294/02.06.2016 г. на
ЧСИ Милен Бъзински. Останалите условия представляват материални предпоставки на
иска, касаещи неговото същество, и нямат отношение към допустимостта на
претенцията. Искът е родово и местно подсъден
на настоящия съд, който се явява съд по седалището на ответника, и следва да
бъде разгледан по реда на глава 32 от ГПК „Търговски спорове“.
На доказване подлежат спорните по делото
факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Съобразно
въведените твърдения и оспорвания, ищецът носи тежестта да докаже, че Теодора
Димитрова Йонова с ЕГН ********** е длъжник на ищеца по изпълнително дело
№20188000400821 на ЧСИ И. Божилова; в изпълнителното производство
ищецът-взискател е насочил изпълнение върху
всички дялове на Теодора Димитрова Йонова в ответното дружество,
като частния съдебен изпълнител е вписал
запор върху тях в търговския регистър и
е овластил ищеца да предяви иск по чл.517,ал.4 от ГПК.
Ответникът носи тежестта да докаже, че вземането
на взискателя по изп.д. №20188000400821 е удовлетворено, както и
правоизключващото възражение, че поради влошеното финансово-икономическо
състояние на дружеството неговият собственик няма вземане по чл.125 ал.3 от ТЗ.
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по
смисъла на чл.154. ал. 2 от ГПК.
Поради вписванията в ТР по партидата на
ответника, не се нуждае от доказване обстоятелството, че Теодора Димитрова
Йонова с ЕГН ********** е едноличен собственик на капитала на „Мимона 799“
ЕООД, ЕИК *********;
На основание чл.146 ал.4 от ГПК следва
да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
Ищцата е заявила, че не ѝ е връчен
препис от ГФО за 2016 год., посочен като приложение към отговора. Съдът
констатира, че в делото се съдържат два броя от ГФО с приложения за 2016 год.,
но няма приложен ГФО за 2017 год., като най-вероятната причина за това е, че на
ищцата са били връчени всички екземпляри от ГФО за 2017 год. На ответника
следва да се укаже да представи екземпляр от ГФО за 2017 год., за да бъде
приложен по делото, а от досието следва да се извади екземпляр от ГФО за 2016
год., който да се връчи на ищцата.
Искането на ответника за назначаване на съдебно –
икономическа експертиза е неотносимо към фактическия състав на чл.517 ал.4 от ГПК.
Водим от горното, на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
за разглеждане предявения от Д.В.А.,
ЕГН ********** ***, чрез адв. Ц.П. – САК
, иск против „Мимона 799“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. “Македония“ № 103, ет. 4, ап. 6, представлявано от
управителя Теодора Димитрова Йонова, за прекратяване на ответното дружество
поради насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството, за задължения на
собственика на капитала на последното към ищеца, за което е образувано
изпълнително дело № 20188000400821 по описа на частен съдебен изпълнител
Ивелина Божилова.
ДОКЛАДВА
на страните т.дело № 667/2018 год.
съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА
представените от ищеца и от ответника
писмени доказателства.
ПОСТАНОВЯВА
на ищцата да се връчи препис от ГФО
за 2016 год. с приложения.
ЗАДЪЛЖАВА
ответника да представи препис от ГФО
за 2017 год. най-късно в съдебното заседание.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника
за назначаване на съдебно – счетоводна
експертиза.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 02.07.2019 год. от 14.15
часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението да се връчи на страните, а
на ищеца да се връчи и подадения от ответника отговор на допълнителна искова
молба.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
Определение
№ 169 от 3.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 2540/2017 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Кристияна Генковска
Определение
№ 869 от 2.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 878/2016 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Бонка Йонкова