Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 309
12.05.2022 г.
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка Попова………………………………………………………………….
Прокурор: Н.Т. ………………………….………………………………
като
разгледа докладваното от съдия Цв.Димитрова
и.административно дело № 751 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.284 от ЗИНЗС.
Образувано е по предявен от В.З.В. ***
иск за присъждане на обезщетение в размер на 1000(хиляда) лева за претърпени неимуществени
вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД“ИН“ - София, за периода 06.04.2021г.
до 13.04.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането, до окончателното й заплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е бил задържан в Ареста в гр.Х. за периода
06.04.2021г. до 13.04.2021г. През този период претърпял вреди от неимуществен
характер, които били следствие от незаконосъобразните бездействия на затворническата администрация
на ГД”Изпълнение на наказанията”. Същите се изразявали в това, че хигиената в
ареста била под всякаква критика – помещенията и завивките били мръсни, не се
давало спално бельо. На задържаните лица не се предоставяли прибори за хранене,
ако не можели да си ги осигурят сами, което било невъзможно в условията на
ареста, или ако нямали близки, които да им донесат прибори за хранене, както в
случая на ищеца. На арестантите не се осигурявала разходка на чист въздух,
същата била заменена с пребиваване 1 час дневно
в закрито помещение - в стая. Липсвала светлина в помещенията –
светлината прониквала през малко прозорче, през стъкло покрито с прах. В
помещенията за задържане липсвала течаща вода и тоалетна. Достъп до тоалетна
имало само два пъти в денонощието, през
останалото време трябвало задържаното
лице да чука по вратата, като не винаги
му се осигурявал достъп до тоалетна, която била една обща на етажа.
Ходенето по малка нужда ставало в бутилка. Помещенията били пренаселени, като
не била осигурена необходимата площ от 4 кв.м. на човек. Твърди се, че така
описаните условия в ареста в гр. Хасково
не отговаряли на изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНС, били унизителни за
човешкото достойнство на задържаните. При тези условия бил поставен и ищецът по
време на задържането му, поради което
претърпял вреди – унижение, физически и душевен дискомфорт. Излагат се
доводи, че условията в ареста в гр. Х. не отговаряли на изискванията на ЗИНЗС и
ППЗИНС. Задължението да приведе и поддържа условията в помещението в ареста в гр.Х. било на ответника - Главна
дирекция“Изпълнение на наказанията“. Последния
с бездействието си и с отказа си да поддържа помещенията на ареста
съгласно нормативните изисквания нанесъл вреди на ищеца и дължал репарирането
им. Твърди се също, че по време на престоя си в ареста ищецът получил обриви по
цялото тяло и непрекъснат сърбеж от постоянното пребиваване в мръсната и нехигиенична
среда, страдал от постоянно главоболие, зрението му се нарушило, започнал да
вижда двойно и очите му сълзели през цялото време. Така понесените вреди оценявал на 1000 лева.
Моли също да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца сторените по делото разноски.
Ответникът по иска - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София,
в писмен отговор на исковата молба и чрез процесуалния си представител по
делото – юрк.Ч. в съдебно заседание, заема становище за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище, че единственото неблагоприятно условие, което
се доказвало от писмените доказателства
било че в килията, в която бил настанен ищеца нямала течаща вода. Поради
пренебрежимо малките нарушения се пледира за отхвърляне на исковата молба.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Считано от 06.04.2021г. до
13.04.2021г. ищецът В.З.В. бил задържан
в ареста гр. Х .
Това обстоятелство е удостоверено в служебна бележка № 628 от 20.04.2021г. на
Началник РС“ИН“, гр. Х.
От справка изх. № 1423/30.08.2021г. на
Началник РС“ИН, гр. Х., приета без оспорване от страните по делото се
установява, че по време на исковия период, В.В. бил настанен в Килия № 12,
заедно с още едно задържано лице. Килия № 12 е с големина 8.06 кв.м.и била
оборудвана с три легла, една маса и две табуретки. Имала неотваряем прозорец на
външната стена за осигуряване на слънчева светлина и отворяем на вратата на килията към коридора за осигуряване на
свеж въздух. Отоплението в килията се осъществява посредством радиатор на
централно отопление. Над вратата на килията били монтирани две луминесцентни
тела за дневно осветление и лампа с жълта светлина нощно осветление. В
килията има въздуховоди от вентилационна
система осигуряваща постоянна циркулация на въздуха. Помещенията в ареста в гр.Х. не разполагат
със санитарен възел и течаща вода. Санитарният възел е с обща площ от 17.5
кв.м. и се състои от баня, умивалня и две тоалетни, като достъпът на
задържаните лица до общия санитарен възел се осъществява по утвърден график в ареста, а когато със
задържаните лица не се извършват процесуално-следствени действия, времето от
08.30ч. до 17.00ч. се ползва от тях за лично време, тоалет, свиждане и работа
по поддържане на чистотата и хигиената в ареста. Видно от същата справка,
задържаните лица могат да ползват санитарният възел по заявено желание по всяко
време в денонощието, като поради факта че същият е общ и се ползва от всички
задържани лица, понякога е невъзможно да се изпълни незабавно желанието на
задържаните за извеждане до санитарния възел. Съгласно заповед от 10.03. 2020г. за вътрешния ред,
хигиената в помещенията и местата за
общо ползване се поддържа от задържаните
лица, ежедневно под контрола на командир отделение, дежурния по арест, а
медицинския специалист към ареста извършва контрол чрез проверка и дава предписания, които отразява в дневник
за извършени проверки, предписания и контрол. Съгласно същата заповед, килиите
и общите помещения се дезинфекцират два пъти годишно или по необходимост под наблюдението
и контрола на медицинския специалист в
съответния арест. Всички общи арестни помещения
се мият всеки ден с вода и дезинфекционни препарати. Задържаните лица
сами поддържат лична хигиена, както и
хигиената и чистотата на килиите, като за целта им се осигуряват часове за
хигиенизиране, къпане и личен тоалет в рамките на разпределение на времето, по
раздел IV от заповед № JI-1321 от 10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите на ГД“ИН“. В
РС“ИН“ хигиенните материали се получават регулярно на тримесечен период по
договори за обществени поръчки сключени от ГД“ИН“видът им се вписва във всяка
издадена фактура. Хигиенните материали се предоставят за съхранение на младши
инструктора по охраната. Задържаното лице
изявило желание да почиства извън
задължителните такива мероприятия
получава приготвен разтвор за почистване, като практиката е
наложила препарати и уреди за почистване
да не се предоставят на задържаните лица от съображения за безопасност и сигурност на тяхното здраве.
Като писмени доказателства по делото са приети и приложените към справка
изх. №1423 от 30.08.2021г. на Началника на РС”ИН”, гр. Х., протоколи за ДДС обработка, фактури за
закупуване на препарати и протоколи за приемането им
За установяване условията на живот в
арест Х. по искане на ищеца по делото са разпитан в
качеството на свидетел Р.Г. Д. Свидетелят сочи, че е пребивавал в ареста в гр.Х.
в периода от август до септември 2021г. През м. септември с В. били
настанени в съседни помещения. Ищеца бил първоначално в килия № 16,
после в килия № 4, а свидетелят в килия
№4. Заявява , че условията били
нечовешки. Ходели до тоалетна в шишета, имало дървеници и било тъмно. Дюшеците и одеялата били стари. Всички килии
били еднакви. В килия №4 имало три легла, но свидетелят не знаел
квадратурата. Извеждали ги до тоалетна
по график – сутрин, обед и вечер. Докато бил там, св.Д. два пъти виждал да се
пръска против хлебарки В килията нямало прозорец, пред вратата имало прозорец от които прониквала
светлина и в килията, ако имало много слънце. В килия №12 свидетелят заявява,
че не е бил. Преди 2021г. също лежал в ареста в гр. Х. - през 2011г. Условията
тогава и сега били едни и същи. Разходките на чист въздух били осигурявани на
каре, което представлявало малка килия, вътрешна в ареста.
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по
делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира
обезщетение за причинени в периода от 06.04.2021г. до 13.04.2021г. неимуществени вреди,
вследствие незаконосъобразни бездействия
на администрацията на ГД“ИН“,
гр. С., ареста гр.Х., ведно със законната лихва върху сумата, от датата на
завеждане на увреждането, до
окончателното й изплащане .
Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на
основание чл.205 от АПК ответник по иска - Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията“, гр. С.. Съгласно чл.12, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, ГД“ИН“ със седалище гр.С. е юридическо лице към Министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода. Исковата претенция е за вреди, произтичащи от
незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на ареста към
Районна служба „Изпълнение на наказанията” в град Х. която съгласно чл.12, ал.3
от ЗИНЗС, е териториално подразделение
на ГД „ИН”. Визираната дейност се явява административна по своя характер,
доколкото осъществяваната от тези длъжностни лица специализирана дейност по
изпълнение на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ не се ограничава с прилагане на законово
предвидените ограничения във връзка с изпълнението на мярката, а обхваща и
дейност по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от задържаните
лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и
статут. Доколкото предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“
иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или
по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна
дейност от служители на РС „ИН” Хасково, следва да се приеме, че искът е допустим.
С оглед установената допустимост на иска, следва
същият да се прецени по същество.
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат
да претендират обезщетения за вреди
причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
За неуредените в АПК въпроси се прилагат разпоредбите на ЗИНЗС и ЗОДОВ.
Основателността на иска с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предполага
установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.
незаконосъобразни действия, респ. бездействия на служители на ГД“ИН“ ( в случая
на РС"ИН", гр. Х. за периода 06.04.2021г.-13.04.2021г.
); 2. действително настъпила вреда – неимуществена и 3.пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразните действия/бездействия и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред.
Фактическите обстоятелства, на които се основава иска са свързани с
лошите условия на живот, при които е бил поставен ищецът в следствен арест, гр. Х., като се твърди нарушение на стандартите заложени в ЗИНЗС и ППЗИНЗС,т.е. фактическите твърдения са
свързани с незаконосъобразни бездействия на администрацията на ответника.
Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи на Съвета на Европа (ЕКПЧ) е международен договор, ратифициран и влязъл
в сила за Република България и и по силата на чл. 5,
ал. 4 от Конституцията тя съставлява част от вътрешното право на България. Нещо
повече, ЕКПЧ има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство,
които й противоречат. Освен това съгласно чл. 1 от Европейската конвенция
страните по нея са длъжни да осигурят на всяко лице под тяхна юрисдикция
правата и свободите, предвидени в конвенцията. Идентични забрани, като
установената в чл.
3 от ЕКПЧ, се съдържат в чл. 29 от Конституцията на РБ, както и в разпоредбата на чл. 3
от ЗИНЗС
Държавата е
отговорна за условията, при които лишените от свобода и лицата, на които е
наложена мярка за неотклонение задържане под стража, изтърпяват наказанието,
съответно мярката - в качеството й на договаряща страна по ЕКПЧ има
задължението да спазва забраната по чл. 3 по отношение на тези лица.
Разпоредбата на чл.
3 от ЕКПЧ задължава държавата да осигури на лишения от свобода и на лицето,
изтърпяващо мярка за неотклонение задържане под стража условия за изтърпяване
на наказанието, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, такива,
че начинът на изпълнение на мярката не излага заинтересованото лице на отчаяние
или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при
престой в затвора(ареста). В този смисъл са Решение от 27 ноември 2012 г. по
делото Червенков срещу България, окончателно, постановено по жалба № 45358/04,
решение от 2.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Йовчев срещу България, Решение от 27 януари 2015 г., на ЕСПЧ по делото
Нешков срещу България.
По смисъла на чл. 3 от
ЕКПЧ, съгласно установената от ЕСПЧ практика по прилагането й, безчовечно и
унижаващо отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд
неизбежния елемент на страдание и унижение, свързани с дадена форма на законно
отношение или наказание. При преценката си съдът трябва да вземе
предвид кумулативният ефект от условията
при които е бил поставен ищецът и продължителността на задържането му.
С оглед разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС при
установяване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното, като по отношение на настъпилите
неимуществени вреди ищецът не носи доказателствена тежест. В тежест на ищеца е
да установи фактите и обстоятелствата, от които твърди да са настъпили вредите,
като ЗИНЗС не въвежда презумпция за наличието на допуснати нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, а само за настъпването на
неимуществени вреди, при установяване на такива нарушения.
Съгласно чл. 3 от ЗИНЗС Държавата е отговорна за условията, при
които лишените от свобода и лицата, на които е наложена мярка за неотклонение
задържане под стража, изтърпяват наказанието, съответно мярката - в качеството
й на договаряща страна по ЕКПЧ има задължението да спазва забраната по чл. 3 от
конвенцията по отношение на тези лица. Разпоредбата на чл. 3 от ЕКПЧ задължава държавата да
осигури на лишения от свобода и на лицето, изтърпяващо мярка за неотклонение
задържане под стража условия за изтърпяване на наказанието, съответстващи на
зачитането на човешкото достойнство, такива, че начинът на изпълнение на
мярката не излага заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи
по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора (ареста). По смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ, съгласно установената от
ЕСПЧ практика по прилагането й, безчовечно и унижаващо отношение предполага страдание
или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение,
свързани с дадена форма на законно отношение или наказание. При преценката си
съдът трябва да вземе предвид кумулативния ефект от условията при които е било
поставено задържаното лице и продължителността на задържането му.
Конкретно за
исковия период данните по делото сочат, че ищецът е
бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, надвишаващи допустимото и неизбежно ниво, присъщо на мярката „задържане
под стража“, поради лошите битови условия в следственият арест, изразяващи се в неосигуряване на
минимална жилищна площ, липса на
санитарен възел и течаща вода в помещението в което е настанен, и неосигуряване
престой на открито.
Въз основа
на събраните по делото доказателства съдът приема за установено твърдението на
ищеца, че през периода на задържането му в следствения арест не му е бил
осигурен полагащия се на всеки лишен от свобода минимум от жилищна площ.
Видно от представената Справка изх. №
1423 от 30.08.2021г. на Началника на
РС”ИН” , гр. Х. ищецът е пребивавал, в
ареста в гр.Х.в килия № 12 с големина
8.06 кв. метра, ведно с още едно лице.
При
така установеното, наред с посочената обща квадратура на конкретната килия, като се отчете заетата от
мебели в нея площ, то разполагаемата жилищната площ за всяко от настанените в
тези помещения лица, безспорно е под предвидения в българското законодателство
съгласно нормата на чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС стандарт от 4 кв.м. на лице. При това
положение действителното свободно пространство в килията, респ. чистата жилищна
площ, не дава възможност на задържаното лице свободно да се движи в
помещението, или придвижването му е изключително ограничено. Съответно това
обстоятелство се възприема за тежка пренаселеност и освен нарушение на
посочената норма от ЗИНЗС съставлява и
нарушение на ЕКПЧОС. Това условие на пребиваване на задържания В.З.В. през заявения
период безспорно му е причинило значителни затруднения и дискомфорт. Освен това
според ЕСПЧ, дори и факторът „пренаселеност” сам по себе си да не е толкова
тежък или сериозен, че да се определя като водещ до нарушение на чл.3 от
Конвенцията, той все пак може да обоснове извод за такова нарушение, ако се
комбинира с някои от другите наведени аспекти на условията на задържане –
например лоши санитарно-битови условия (така в пилотното решение от 27.01.2015
г. на ЕСПЧ по делото Нешков и други
против България).
От
представената Справка изх. № 1423 от 30.08.2021г. на Началника на РС”ИН”, гр.
Хасково, се потвърждава и твърдението на
ищеца, че в помещенията в следствения арест в гр.Х., вкл. килия №4 през процесния период не е имало
санитарен възел и течаща вода. Като взе предвид и показанията
на разпитаният по делото свидетел, съдът приема за безспорно доказано и
твърдението на ищеца в насока липсата на възможност да ползва санитарен възел
по всяко време на денонощието, което безспорно е нарушение на чл.20, ал.3 от
ППЗИНЗС, според който на
лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, а заведенията от закрит тип и
арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява
в спалните помещения.
Съдът намира
за доказано и твърдението на ищеца, че по време на пребиваването му в ареста не
са му били осигурени престой и разходка на открито, в нарушение на приетите и
действащи вътрешни регламенти в тази насока (чл.86,
ал.1, т.1 от ЗИНЗС). Това
обстоятелство се установява безспорно от показанията на свидетеля Д.
Действително последният е бил настанен в ареста в гр. Х., в по - късен период
от посочения в иска, а именно през месец август и септември 2021г., но изрично
сочи, че карето в ареста представлява малка килия, вътрешна в ареста, както и
че условията в ареста са
непроменени от 2011г. до 2021г.
Междувпрочем твърдението на ищеца за липса на осигуряване на разходка на чист въздух за престоя му в ареста не се и оспорва от ответната страна. Предвид
последното, съдът приема за еднозначно и безспорно установено, че в следствения арест в
гр.Хасково в процесния период не е съществувало място, нито е имало изградено помещение за изпълнение на задължението за осигуряване на престой на
открито.
Използваното за целта място представлява помещение (стая), намираща се вътре в
сградата, която макар да разполага с прозорци, не е подходяща за обслужване на
търсения ефект. Ето защо следва да се приеме за доказано, че реално ищецът е
бил лишен от правото си на престой на открито. Макар и на последния формално да
е било предоставяно правото на престой извън килията, този престой не може да
се определи като такъв „на открито”, каквото де юре е изискването. Ето защо
следва да се обоснове извод, че задържаното лице не е имало условия за реално и
пълноценно упражняване на правото на престой на открито минимум един час на ден.
Предвид така установените факти, се налага изводът, че
е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника,
защото като органи и служители, на които е възложено да осъществяват
ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложена мярка
задържане под стража, те не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца
такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а
именно - достатъчно обитаемо пространство в
помещението където е бил настанен и постоянен достъп до течаща вода и
тоалетна през цялото денонощие.
Такива задължения са установени за органите и
служителите по изпълнение на наказанията и в ЗИНЗС и ППЗИНЗС посредством
въвеждане на различни изисквания спрямо битовите условия в местата за лишаване
от свобода.
В
чл.86, ал.1,т.1 от ЗИНЗС е посочено, че лишените от свобода имат право на
престой на открито не по-малко от един час на ден. Съгласно чл.
43, ал.3 от ЗИНЗС минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Член
20, ал.3 от ППЗИНЗС гласи, че на лишените от свобода следва да се осигури постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода. Тези
нормативни изисквания са били приложими за процесния период и спрямо
задържаните под стража лица, съгласно чл.240 от ЗИНЗС и
съответно основание за извършване на преценка доколко тази законова гаранция реално
намира проявление в конкретната битова среда на мястото, където ищецът
изтърпява наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Останалите
твърдения на ищеца изложени в исковата молба, а именно че помещенията в които е бил настаняван в ареста,
гр. Х. не са били почиствани и обезпаразитявани, дюшеците и спалните
принадлежности
били мръсни и прашни, че на арестантите не се осигуряват
прибори за хранене, както и че в помещението в което е бил настанен е липсвала
достатъчно светлина,
съдът намира за недоказани. В тази насока ищецът не е ангажирал надлежни
писмени и гласни доказателства. Същите не се установяват от приложената по
делото справка № 1423 от 30.08.2021г. на Началника
на РС”ИН”, нито от свидетелските показания на св. Д. - последния не е бил настаняван в килия №12 , в която е
бил настанен в исковия период ищеца, поради което не е имал познания нито за
хигиената в процесното помещение нито за проникващото количество дневна
светлина. В настоящото производство доказателствената
тежест за установяване на фактите и обстоятелствата от които се претендира да
са настъпили вредите, т.е. доказателствената тежест за установяване твърдените
незаконосъобразни действия/бездействия от страна на администрацията на РС”ИН”, гр. Х., лежи върху ищеца. Нито ЗИНЗС, нито ЗОДОВ, въвеждат
презумпция за наличието на допуснати нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, а последният нормативен акт,
както и ЕКПЧ, презюмират само настъпването на неимуществени вреди, при установяване
на такива нарушения. Освен това по делото са ангажирани доказателства,
че ГД“ИН“, чрез РС“ИН“, Х. е извършвала дейности по дезинфекция, дезинсекция и
дератизация на процесния арест, а същевременно ищецът не е ангажирал писмени доказателства, че му е отказано предоставяне
на хигиенни материали за дезинфекциране на килиите в които е бил настанен в
следственият арест в гр.Х. и за личната му хигиена, а този факт не се установява и от разпитаният
по делото свидетел. Поради липса на ангажирани писмени и гласни доказателства
съдът намира и недоказани твърденията, че по време на престоя му в ареста ищеца
е получил обриви и сърбеж, страдал е от
постоянно главоболие, зрението му е било нарушено, като е започнал да вижда
двойно и очите му сълзели през цялото време. Ето защо в тази част исковата
претенция е недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид гореизложеното и независимо от несподелянето
на всички твърдения в исковата молба, съдът счита, че се установяват
неблагоприятни условия на пребиваване на ищеца в ареста в град Х., като в
своята съвкупност те са безспорно унизителни за всяко човешко същество и
несъответни на рестрикциите, свързани с изтърпявания ограничителен режим. Ето
защо и като отчита кумулативния ефект на описаните отделни аспекти на
конкретните условия, при които е пребивавал
ищецът в ареста през част от заявения
период, съдът приема, че те действително са причинили у него негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт, които надвишават неизбежното
ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение „задържане
под стража“. Съобразно
практиката на ЕСПЧ и установените от него принципи и стандарти, следва да се
приеме, че е налице нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, респ. на чл.3 от ЗИНЗС, което
дава основание да се изведе и предположението, възприето вече и в чл.284 ал.5
от ЗИНЗС, че на лицето са нанесени неимуществени вреди, явяващи се следствие на незаконосъобразните бездействия на
администрацията на ареста,
респективно на държавата, доколкото именно държавата, като страна по ЕКПЧ има
задължението да спазва разпоредбите на Конвенцията, след като ги е възприела и
го е направила част от вътрешното си право. Доказаните в настоящото
производство като съвкупност наведени от ищеца условия на средата, при които
той е бил задържан под стража водят до извод, че през този период за него са
възникнали трудности, надвишаващи неизбежната степен на страдание, присъща на задържането под стража и тези страдания са над нивото
на суровост по чл.3 от
Конвенцията, съобразно стандартите установени от ЕСПЧ. Налице са
законоустановените елементи от фактическия състав за
ангажиране отговорността на държавата по действащия вътрешноправен ред чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което съдът
намира, че предявеният от В.З.В. се явява частично доказан по основание.
Така установените доказани
неблагоприятни условия на пребиваване на ищеца в ареста в град Хасково, в
своята съвкупност са безспорно унизителни за всяко човешко същество и
несъответни на рестрикциите, свързани с изтърпявания ограничителен режим, като
в този смисъл и е цитираната тук практика на ЕСПЧ по дела за нарушение на чл.3
от Конвенцията. Ето защо и като отчита кумулативния ефект на описаните отделни
аспекти на конкретните условия, при които е поставян и е пребивавал В. в ареста през заявения период, съдът
приема, че те действително са причинили у него негативни преживявания, емоционално и
морално страдание, които надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на
мярката за неотклонение „задържане под стража“, макар и без да има доказано конкретно увреждане на здравето. Съобразно практиката на ЕСПЧ и установените от него принципи и стандарти,
следва да се приеме, че е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията, което дава
основание да се изведе и предположението, че на лицето са нанесени неимуществени вреди, които се явяват следствие на незаконосъобразните бездействия на
администрацията на ареста, респективно на държавата, доколкото именно Държавата,
като страна по ЕКПЧ има задължението да спазва разпоредбите на Конвенцията,
след като ги е възприела и го е направила част от вътрешното си право. В
пилотното решение от 27.01.2015 г. по делото Нешков и др. против България ЕСПЧ
дори приема, че „съгласно практиката на Съда, всяко отношение, което не
отговаря на изискванията на чл.3 от Конвенцията, трябва да се счита за
причиняващо неимуществени вреди на пострадалото лице”. Доказаните в настоящото
производство, като съвкупност, наведени от ищеца условия на средата, при които
той е задържан, водят до извод, че през този период за него са възникнали трудности, надвишаващи неизбежната степен на страдание,
присъща на задържането под стража и тези страдания са над нивото на суровост по
чл.3 от Конвенцията, съобразно стандартите установени от
ЕСПЧ. По отношение на въпроса, в какъв размер следва причинените на
ищеца неимуществени вреди да бъдат обезщетени
съда счита, че иска е завишен по размер, като взе предвид
следното:
Неимуществените вреди нямат конкретна
парична оценка, поради което обезщетението за тях съобразно чл. 52 от ЗЗД се определя
по справедливост.
Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. Тя следва да се
изведе от конкретните факти по делото,
като се имат предвид характера и степента на увреждане, продължителността и интензитета на
увреждането, и как конкретно увреждането
се е отразило на живота на съответното
лице.
Ищецът претендира сумата 1 000 лева, като обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Според практиката на ЕСПЧ, при претендиране на
обезщетението за репариране на неимуществените вреди съдът следва да
съобрази размера на обезщетението, като отчита характера на деянието, извършено от служителите на администрацията на ареста, характера на
увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, и периода на престой
на ищеца в ареста, т.е. интензитета и продължителността на действие на
нечовешките или унизителни условия върху засегнатото лице. Доказано по делото е , че В. е престоя в ареста в гр. Х. в исковия период реално само няколко дни и като
отчита спецификата на неговия случай, и съобразно установената в тази насока трайна практика от Върховният административен съд, с
оглед характера
и невисокия интензитет на увреждането и
оттук
по - ниската ниската степен на засягане неимуществената сфера на ищеца за
доказаният период, настоящият
съдебен състав намира, че на ищеца се следва обезщетение в размер на 28 лева. Сумата
следва да бъде присъдена заедно със законната лихва от датата на завеждане на
иска до окончателното й изплащане. Не са налице основания за изплащане на
законната (мораторна) лихва, считано от датата на
настъпване на увреждането, до датата на завеждане на исковата молба, доколкото
ответникът не е изпаднал в забава към
посочената в исковата молба дата – 13.04.2021г. В останалата част до пълния
претендиран размер от 1000 лева искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
С оглед изхода на производството на ищеца на основание
чл. 285, ал.2, изр.1-во от ЗИНЗС на ищеца следва да се присъдят направените
разноски по делото представляващи внесена държавна такса – 10
лева и адвокатски хонорар съразмерно уважената част на иска. От данните по делото е видно, че предявеният иск е от 1000.00 лева, като претенцията е
уважена до размера на 28.00 лева,
респективно отхвърлената част от иска е 972.00
лева . Ищецът претендира присъждане на разноски в размер на 500 лв представляващи заплатен адвокатски
хонорар. При тези данни, на ищеца, съразмерно
с уважената част от иска му се следват разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 14 лева /28:1000х500 = 14 лева/.
Или общо дължимите на ищеца разноски следва да са в размер на 24 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.С., бул.„Н.С.“ №***, да заплати на В.З.В.,
с ЕГН ********** *** сумата от 28.00 (двадесет
и осем) лева,
представляваща обезщетение за претърпени в периода от 06.04.2021г. до
13.04.2021г. неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни бездействия
на администрацията на ГД“ИН“-С., ведно законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба -29.07.2021г., до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за
сумата над 28.00 лева, лева до пълния претендиран размер от 1 000 лева .
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр.С., бул.„Н.С“ №***, да заплати на В.З.В., с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 14 лева(четиринадесет
лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд, гр. Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: