Р Е Ш Е Н И Е
№ 448/29.11.2023
г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на тридесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА |
При участието на прокурора от ОП – Добрич ПЛАМЕН НИКОЛОВ и
секретаря Веселина Сандева разгледа докладваното от съдия С. Сандева к.а.н.х.д.
№ 547/2023 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба
от „Водоснабдяване и канализация - Добрич“ АД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, бул. „Трети март“ № 59, представлявано от изпълнителния директор С.К., срещу
Решение № 197/04.07.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 944/2022 г. по описа на
Районен съд – Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № 12/15.04.2022
г. на директора на РЗИ – Добрич, с което на касатора за нарушение по чл. 44 от
Закона за здравето (ЗЗ), на основание чл. 212, ал. 3 от с.з. е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лева. Жалбоподателят счита решението за
неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Не е съгласен с
мотивите на съда, че при налагане на административното наказание не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП. Прави
възражения за липса на пълно описание на нарушението и за липса на материална
компетентност на директора на РЗИ да издава наказателни постановления за
изтичане на отпадъчни води. Излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения
при съставянето на АУАН и връчването на НП. Оспорва доказаността на
нарушението. Твърди, че районният съд не е изяснил пълно и всестранно
фактическата обстановка и не е обсъдил всички обстоятелства от значение за
случая. По тези съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление. Отправя
и искане за присъждане на сторените от него разноски за адвокат за двете
съдебни инстанции.
Ответникът – директорът на РЗИ – Добрич, чрез
процесуалния си представител, оспорва основателността на касационната жалба.
Иска решението на ДРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ОП - Добрич дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
С обжалваното решение районният съд е потвърдил Наказателно
постановление № 12/15.04.2022 г. на директора на РЗИ – Добрич, с което на „В и
К - Добрич“ АД, гр. Добрич, на основание чл. 212, ал. 3 от ЗЗ, е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева за извършено нарушение по чл. 44 от
ЗЗ, изразяващо се в неизпълнение на задължително предписание.
За да постанови този резултат, районният съд е приел от фактическа
страна, че с т. 1 от Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и
противоепидемични мерки с изх. № ЗП-01-397/15.11.2021 г., издадено от държавен
здравен инспектор в РЗИ – Добрич, на дружеството е предписано да предприеме
необходимите мерки за отстраняване на причините, довели до изтичане на отпадни
води от спукана тръба, намираща се на гърба на колбасарски цех „Жар“, пред
жилище № 19 на ул. „Балкан“, гр. Добрич, като е определен срок за изпълнение до
25.11.2021 г. Предписанието е надлежно връчено на адреса на управление на
санкционираното лице на 15.11.2021 г. На 10.12.2021 г. е извършена насочена
проверка от здравни инспектори към РЗИ – Добрич, при която е установено, че предписанието
не е изпълнено, тъй като течът на отпадни води продължава и не са отстранени
причините, довели до изтичане на отпадни води по пътното платно. Резултатите от
проверката са обективирани в констативен протокол от 10.12.2021 г. на РЗИ –
Добрич. На 13.12.2022 г. до управителя на „В и К - Добрич“ АД е изпратена
покана за съставяне на АУАН. На 21.12.2022 г. срещу дружеството е съставен АУАН
за извършено нарушение по чл. 44 от ЗЗ. Актът е съставен в присъствието на
двама свидетели и е надлежно връчен на упълномощено лице на дружеството. Въз
основа на съставения АУАН е издадено и процесното НП.
При така установената фактическа обстановка районният съд
е приел, че вмененото на дружеството нарушение е безспорно доказано и не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на НП.
Направил е извод, че предписанието е влязло в сила и не е изпълнено в
определения за това срок, поради което правилно е ангажирана отговорността на
„В и К“ АД по реда на чл. 212, ал. 3 от ЗЗ. Отхвърлил е като неоснователни
възраженията на жалбоподателя за неяснота относно датата на извършване на
проверката с аргумента, че в АУАН е записано точно кога е констатирано
неизпълнението на предписанието. Приел е за неоснователни и възраженията на
жалбоподателя за неправилна и неточна индивидуализация на мястото на
нарушението по съображения, че навсякъде в материалите по преписката е
посочено, че има изтичане на отпадни води по ул. „Балкан“, пред № 19. Изложил е
мотиви, че съгласно чл. 93, ал. 3 от ЗЗ директорът на регионалната здравна
инспекция е оправомощен да налага наказания за нарушения по ЗЗ, поради което НП
е издадено от компетентен орган. Приел е, че връчването на НП четири месеца
след неговото издаване не обосновава извод за нарушаване на процесуалните
правила, защото в ЗАНН не са предвидени срокове за връчване на издадените НП. Констатирал
е, че имуществената санкция е наложена в минималния предвиден от закона размер,
поради което не подлежи на преразглеждане. Преценил е, че нарушението не
осъществява признаците на маловажен случай, тъй като липсват обстоятелства,
обосноваващи по - ниската му степен на обществена опасност от типичните за този
род нарушения. Приел е, че в случая се касае за неизпълнено предписание, имащо
отношение към живота и здравето на неограничен брой хора, което изключва
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Въз основа на това е стигнал до крайния правен
извод, че НП е правилно и законосъобразно, в резултат на което го е потвърдил и
е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Така постановеното решение е правилно.
При извършената служебна проверка не се констатират
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване на правото
на защита на санкционираното лице. Районният съд е събрал и обсъдил всички
допустими, относими и необходими доказателства по делото и въз основа на тях е
установил правнорелевантните факти и обстоятелства по случая. По делото е
безспорно, че касаторът не е изпълнил задължително предписание на държавен
здравен инспектор в определения за това срок. В хода на съдебното производство
не са събрани надлежни доказателства, които да опровергават констатациите на
контролните органи. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка
районният съд е стигнал до законосъобразни правни изводи, че дружеството е
извършило административно нарушение по чл. 44 от ЗЗ, поради което подлежи на
санкциониране по реда на чл. 212, ал. 3 от ЗЗ. Настоящият касационен състав
споделя изцяло фактическите и правните съображения на съда, поради което и на
основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към мотивите на
решението.
Неоснователно е възражението на касатора за неспазване
на изискванията по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. От текста на
АУАН и НП е видно, че те съдържат точно и ясно описание на нарушението, с
посочване на датата и мястото на извършването му. Безспорно датата на
нарушението съвпада с датата на проверката с оглед на естеството на
нарушението, поради което не е налице липса на задължителен реквизит.
Не се споделя оплакването на касатора, че е допуснато
съществено нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тъй като АУАН не е съставен, а
само е представен за подпис на представителя на дружеството. Фактът, че съдържанието
на АУАН е предварително изготвено, не е такъв сериозен порок, ограничаващ правото
на защита на жалбоподателя. По – важното е, че актът е предявен и подписан от
нарушителя. С това на наказаното лице е гарантирана възможността да се запознае
със съдържанието на акта и да изложи своите обяснения и възражения срещу него
както при подписването му, така и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението на касатора за допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до недоказаност на нарушението, тъй
като контролните органи не са взели проби в съответствие с изискванията на Наредба
№ 25 от 06.06.2007 г., които с категоричност да установят, че това са отпадъчни,
а не подземни или питейни води. Първо, конкретните обстоятелства, при които е
извършено нарушението, както и източникът на изтичане на водите показват ясно и
недвусмислено какъв е произходът на водите. Второ, вземането на проби по реда и
при условията на тази наредба касае главно факторите на жизнената среда по
смисъла на § 1, т. 12, б. „а“ и б. „б“ от ДР на ЗЗ, но не и отпадъчните
води.
Не се споделя доводът на касатора, че не е изяснена
фактическата обстановка по спора, тъй като при извършване
на проверката не е присъствало заинтересованото лице или негов представител, за
да се установи откъде и дали изтичат водите. От показанията на контролните
органи и на лицето, подало сигнала, безспорно се установява, че е имало
изтичане на отпадъчни води с характерна миризма по ул. „Балкан“ пред имот с №
19 както при първата проверка, след която е издадено предписанието, така и при
втората проверка, след която е съставен АУАН. Дали отпадъчните води са изтичали
от шахтата, както е посочено в показанията на проверяващите служители, или от
тръбите под настилката, както е посочено в показанията на св. Янко Якимов, не
променя изводът, че и при двете проверки на място е имало изтичане на отпадъчни
води от канализационната мрежа на улицата, отговорността за поддръжката на
която е изцяло и само на санкционираното дружество в качеството му на В и К
оператор, осъществяващ услугите по отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
(населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на канализационните системи съгласно чл. 1, ал. 2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. С процесното предписание
жалбоподателят е задължен да предприеме необходимите мерки за отстраняване на
причините, довели до изтичане на отпадни води по ул. „Балкан“ пред жилище № 19.
Продължаващият теч пред имота в деня на проверката показва несъмнено, че практически
причините за възникването му не са отстранени от дружеството в предписания срок,
поради което съставомерността на деянието е безспорно доказана, както правилно
е приел и районният съд.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за некомпетентност на наказващия орган. Предмет
на нарушението е неизпълнение на предписание по чл. 44 от ЗЗ, което безспорно
се санкционира от директора на регионалната здравна инспекция съгласно чл. 231,
ал. 1 от ЗЗ, както правилно е приел и районният съд. Действително погрешно в
мотивите към решението си съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 93, ал. 3
от ЗЗ, която се отнася за други вид нарушения, но това не се отразява на крайния
му правен извод за валидност на НП. Предписанието е издадено на основание чл.
38, във вр. чл. 31 и чл. 68в от ЗЗ. В него изрично е посочено, че изтичането на
отпадъчни води създава предпоставки за образуване на биотоп, поява и
разпространение на заразни заболявания и повишава потенциалния риск за живущите
в района. Следователно по своето естество и цел предписанието има пряко
отношение към обществените отношения, свързани с опазване на общественото
здраве, контролът върху които се осъществява от регионалните здравни инспекции.
С оглед на това правилно и законосъобразно е образувано
административнонаказателно производство срещу оспорващото дружество за
извършено нарушение по ЗЗ.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
нарушаване на чл. 34 от ЗАНН поради антидатиране на НП. Обстоятелството, че НП
е връчено с няколко месеца закъснение, не е достатъчно, за да се направи извод,
че то е издадено след изтичане на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Ето защо, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил
едно правилно и законосъобразно решение като краен правен резултат, което
следва да бъде оставено в сила на основание на чл. 221, ал. 2 от АПК.
С оглед на резултата от спора ответникът има право на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съобразно чл. 27e от НЗПП.
Водим от горното, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 197/04.07.2023 г., постановено по
н.а.х.д. № 944/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Добрич“ АД, ЕИК *****
със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, бул. „Трети март“ № 59, представлявано от изпълнителния директор С.К.,***
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: