Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 20.09.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично заседание на 16.09.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Ива Чавдарова, като разгледа докладваното от
районен съдия Бишуров АНД № 1127/2019 година по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „**” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.С., р-н
Л., бул.”***” № 20, представлявано от управителя Н.С.С.против НП № 22 от 15.05.2019г.
на председателя на Държавната комисия по хазарта /ДКХ/, с което на основание
чл.110 ал.1 от ЗХ и за нарушение на чл.45 ал.2, т.4 от ЗХ е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лв.
/пет хиляди лева/.
Релевираните
в бланкетната жалба обстоятелства се свеждат до това, че обжалваното
постановление е материално и процесуално незаконосъобразно, поради което се иска
неговата отмяна.
В
съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП.
Въззиваемата страна - АНО, чрез своя процесуален
представител, оспорва жалбата и иска потвърждаване на постановлението. Излага
съображения за неоснователност на въззивната жалба.
Съдът
провери основателността на жалбата, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, при което взе предвид следното:
Към инкриминираната дата дружеството
жалбоподател имало качеството на организатор на хазартни игри по смисъла на ЗХ,
като стопанисвало игрална зала, находяща се в гр. П., бул. „Б.” № 1, в която се
организирали хазартни игри с игрални автомати, по силата на издадено му Удостоверение
за издаден лиценз № 000030-15285/06.12.2018 г. на ДКХ.
На 17.01.2019 год.,
служители на ДКХ – разпитаните като свидетели по настоящото дело - С.В.
/актосъставител/ и А.Д. /свидетел-очевидец по АУАН/, извършили проверка в
горепосочения обект, която имала за предмет проследяване за спазването на нормативните изисквания по ЗХ.
На проверката присъствали Д.Н./зам.-управител в игралната зала/, Х.Я./крупие/ и
К.Ч./управител в игралната зала/.
В хода на
проверката било установено, че лицето К.А.Г., ЕГН ********** било допуснато в
игралната зала, без какъвто и да е документ за самоличност по смисъла на ЗБЛД. Същият бил заварен да играе на игрален автомат
подробно посочен в АУАН и НП.
Във връзка с това
били снети писмени обяснения от управителя, зам.-управителя и крупието в
игралната зала, също от А.Р.– охранител в игралната зала, както и от лицето без
документи – К. Г..
Резултатите от
проверката били обективирани в съставения на място Констативен протокол № 007052/17.01.2019
г.
Всичко това
съставлявало нарушение на чл.45 ал.2, т.4 от ЗХ, поради което против дружеството
бил съставен АУАН № 001364/022 от 11.02.2019г., който бил предявен на
присъствалия при съставянето пълномощник на дружеското.
Въз основа на акта
било издадено и атакуваното НП. Същото било връчено лично на управителя на
дружеството на 20.05.2019 година, а жалбата против него била подадена по пощата
чрез АНО на 27.05.2019 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което
е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените доказателства
приети по делото и показанията на актосъставителя – св.В. и св.Д..
Съдът
кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. същите са
непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка
от правна страна съдът намери, че жалбата
е основателна.
Установи се
безспорно по делото от всички събрани доказателства, а не се оспорва и в
подадената въззивна жалба, че на посочените в НП дата и място, лицето К.А.Г. е
било допуснато в процесната игрална зала, в нарушение на нормата на чл.45 ал.2,
т.4 от ЗХ, която императивно забранява в игралните зали и игралните казина да
се допуска присъствието на лица без документи, удостоверяващи тяхната
самоличност.
Стана ясно обаче и
това, че горепосоченото лице първоначално е влязло в обекта на дружеството,
като се легитимирало с личната си карта пред охранителя в игралната зала. След
което започнало да играе на игрален автомат, но в един момент парите му
свършили. Това наложило Г.да излезе от залата и да отиде до паркирания си в
близост автомобил, откъдето да вземе още пари. Когато направил това обаче, Г.оставил
в автомобила личната си карта, след което отново се върнал в игралната зала, но
без документ за самоличност в себе си. Малко след това в игралната зала
пристигнали проверяващите, започнали проверката и констатирали, че Г.е без
документи за самоличност. Той обяснил и пред проверяващите, че първоначално
влязъл в обекта с лична карта в себе си, но при излизането си до автомобила и
преди отново да се завърне в залата, оставил документа си за самоличност. След
това отишъл до паркирания в близост автомобил, взел от там личната си карта и
се върнал в залата, като я показал на проверяващите.
Всичко това
категорично се изясни от писмените обяснения взети по време на проверката от управителя,
зам.-управителя на залата, крупието и охранителя, както и от самия К. Г., а
също и от показанията на актосъставителя В..
С
оглед на всичко това следва да се приеме от правна страна, че установеното по
време на извършената проверка от служителите на ДКХ от формална страна запълва
признаците на горепосоченото нарушение. Според настоящия съдебен състав обаче, същото представлява маловажен случай предвид
явно незначителната степен на обществена опасност, която то разкрива.
В ЗАНН липсва легална
дефиниция на понятието „маловажен случай”, но предвид препращащата норма на чл.11
от ЗАНН, следва да намери приложение тази, дадена в чл.93, т.9 от НК, а именно
извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, да
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид.
Настоящият случай е именно
такъв, като макар и формално да е осъществен съставът на административно нарушение,
деянието, в своето конкретно проявление, разкрива една незначителна степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
За да направи този свой
извод съдът отчете, че в хода на
извършената проверка не са били констатирани никакви други нарушения на
хазартното законодателство, освен горепосоченото, което е било допуснато по
отношение на един единствен клиент на дружеството, а в същото време в игралната
зала е имало и други клиенти. Отделно от това няма и не се представиха данни да
са установявани нарушения по ЗХ не само при тази, но и при други предишни
проверки на организатора на хазартни игри.
Отчете се и това, че от
самото нарушение в конкретния случай не са настъпили, а и обективно не са могли
да настъпят, каквито и да е вредни последици. Факт е, че процесното нарушение
като вид е на формално извършване и по
дефиниция от него не се изисква резултат по посока на настъпили вредни
последици. Такъв обаче по принцип не е невъзможен, независимо от формалността
на извършването, а това е така, защото основната
цел на разпоредбата на чл. 45, ал.2, т.4 от ЗХ е в игралните зали да не се допускат непълнолетни
и малолетни лица. В този ред на мисли, ако в една игрална зала бъде допуснато лице без
документи, което едновременно с това е малолетно или непълнолетно, то тогава би
могло да се говори за вредни последици от нарушението, изразяващи се
осигуряване на възможност на такова лице да наблюдава и/или участва в хазарнти
игри, което пък ще е в разрез с неговите интереси в морално-ценностен аспект. В
случая лицето К.Г.е било пълнолетно.
Отделно от казаното до тук,
лицето се е намирало в игралната зала като клиент, като първоначално е влязло с
личната си карта, но, по причините пояснени по-горе, в един момент е ходило до
автомобила си, оставило е там документа си за самоличност и се е върнало в
залата, където в последствие е било заварено от проверяващите. Вярно е, че и
при второто влизане на лицето в залата е следвало да бъде проверено за наличие
на документ за самоличност, което обаче не е било направено, очевидно защото
никой от служителите в залата, натоварени със задължението да изискват
документи от клиентите, не е допускал, че Г.ще остави личната си карта. Така
или иначе обаче, извършеното нарушение не е типично за този вид административни
нарушения, които по принцип се извършват като лицето се допуска без изобщо да
бъде проверено за наличие на документ за самоличност или с ясното съзнание, че
не носи такъв в себе си. В конкретния казус това не е така, защото при
първоначалното си влизане в залата лицето е било проверено и е имало документ,у
удостоверяващ самоличността му.
Вярно е, че обществените
отношения, регулирани от ЗХ са от особена обществена важност, но това не може
да игнорира задължението на АНО за индивидуална преценка на всеки отделен
случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния
нарушител. При това положение налагането на имуществена санкция, макар и в
минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежко спрямо степента на
обществената опасност на деянието и дееца.
Като не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН наказващият
орган е издал незаконосъобразен акт. Преценката за „маловажност на случая” подлежи и на
съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за
законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН от страна на наказващия орган.
С други думи, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за
законосъобразност /ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. ОСНК- ВКС/.
Не може да
бъде споделено възражението на процесуалния представител на АНО в смисъл, че ЗХ
изключвал приложението на общия институт „маловажен случай” по смисъла на чл.28
от ЗАНН. Такова твърдение не намира опора нито в закона – ЗХ или ЗАНН, нито в
подзаконовите нормативни актове свързани с прилагането на специалния закон.
Отделно от това съдебната практика е константна, че институтът „маловажен
случай”, уреден в общия закон /чл.28 от ЗАНН/ е приложим за всеки
административнонаказателен състав на нарушение, уреден в специалните закони,
така както институтът „малозначителност на деянието” по смисъла на чл.9 ал.2 от НК е приложим по отношение на всеки състав на престъпление, уреден в особената
част на НК.
С оглед на
всичко казано до тук настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд :
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 22 от 15.05.2019г. на председателя на
Държавната комисия по хазарта /ДКХ/, с което на „**” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление в гр.С., р-н Л., бул.”***” № 20, представлявано от управителя Н.С.С.,
на основание чл.110 ал.1 от ЗХ и за нарушение на чл.45 ал.2, т.4 от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер
на 5000 лв. /пет хиляди лева/.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: