№ 1495
гр. Варна, 17.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. ШаК.
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20233100500051 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. О. Г., ЕГН **********, и на О. Г.,
роден на 07.03.1973г. в Република Полша, срещу Решение
№260355/15.07.2022г. по гр. дело №5983/2020г. на ВРС, 40-ти състав, с което
са отхвърлени исковете на П. и О. Г.и срещу „Ян билдинг“ ЕООД,
ЕИК175041072, за признаване за установено, че ищците са собственици на
ПИ с идентификатор №10135.2572.148 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със
Заповед РД-18-82/14.10.2008 год. на изп. дир. на АГКК., с площ 678 кв.м.,
адрес на имота: гр. Варна, район Приморски, кк „Чайка“, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
друг обществен обект, комплекс; при съседи на терена ПИ №№
10135.2572.147, 10135.2572.128, 10135.2572.9, 10135.2572.149, и за осъждане
на ответника да предаде на ищците владението върху същия поземлен имот,
като решението е постановено при участието на третите лица –
помагачи на ответника: 1. М. П. Д., с ЕГН ********** в качеството си на
наследник на Д. А.а Й., с ЕГН **********, 2. А. К. А., с ЕГН ********** 3. Р.
К.а Р., с ЕГН ********** в качеството си на наследници на К. А. К., с ЕГН
**********, 4. Н. А. К., с ЕГН *******; 5. К. Ц. Д., с ЕГН **********, 6. Р. Д.
С., с ЕГН **********; 7. Ц. Д. Ц., с ЕГН **********; 8. А. Й. Ж., с ЕГН
**********; 9. В. Й. Д., с ЕГН **********; 10. В. Й. К., с ЕГН **********, 11.
1
М. К. Н., с ЕГН **********, 12. Н. К. Н., с ЕГН **************, в
качеството си на наследници на К. Н. К., с ЕГН **********; 13. В. Н. М., с
ЕГН **********; 14. Г. Д. Б., с ЕГН **********; 15. Д. Д. Б., с ЕГН
**********; М. Я. Н., с ЕГН **********; 17. Д. К. Й., с ЕГН **********; 18.
Ю. К. Й., с ЕГН **********.
Във въззивната жалба, подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, се твърди,
че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено
при игнориране на част от събраните доказателства и неправилна преценка на
същите, както и при прилагането на закона.
В уточняваща молба, подадена след срока по чл.259, ал.1 ГПК, се сочи,
че ВРС правилно е приел за доказано владението на ищците и праводателите
им върху исковия терен от 1968г. до 2011г. и изграждането на бунгало на
място съобразно позволителен билет от 1968г. Неправилно обаче се твърди,
че ВРС е приел недоказано вледението за след 2011г. и до 2019-2020г. и в
тази връзка навежда подробни доводи за нарушения при анализа на
доказателствата и за начина, по който да се ценят същите, според
въззивниците. Сочи неправилност и на изводите за добросъвестност на
владението на ответника за след 2011г. с оглед вписаните данни в СлВп,
както и изобщо за негово владение от 2011г. до 2019г., с оглед съпоставка на
гласните доказателства помежду им и с оглед писмените такива. Поддържа
още, че протоколът за въвод във владение на праводателите на ответника,
който е бил преди продажбата от 2011г., е „нищожен“, а нов въвод в след
съдебното реституционно решение в тяхна полза, няма. Поддържа, че правата
на праводателите на ответника са отречени с предходното решение по чл.108
от ЗС по гр. д. №4060/2004г. на ВРС. Сочи и че заключението по приетата
СТЕ е следвало да бъде отчетено в подкрепа на придобивното основание на
ищците, а не при преценка на гласните данни.
По същество се моли за отмяна на решението и за постановяването на
друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, като в о.с.з. се
поддържат оплакванията и искането до съда.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивна
жалба от въззиваемото дружество. С молба преди о.с.з. се моли за
потвърждаване на обжалваното решение и за разноски пред ВОС.
С отговор в законовия срок третите лица-помагачи – М. Н., Д. Й., Ю. Й.,
А. Ж., В. Д., А. А., Р. Р., Д. Б., Р. Н. М. ЕГН ********** (пропусната в
обжалваното решение), М. Н., Н. Н. и В. К. – оспорват жалбата, считат част от
оплакванията за просрочени, считат всички възражения за неоснователни, а
самото решение – за правилно и законосъобразно. Поддържат всички
релевирани от тях пред ВРС доводи срещу придобивното основание на
ищците замяна и наследяване, в това число правилност на извода на СТЕ за
неидентичност на спорния имот с получения по замяна през 1968г. По
същество се моли за потвърждаване на решението и за разноски, което се
2
поддържа и в о.с.з.
Останалите трети лица не изразяват становище по въззивната жалба.
В хода на производството пред ВОС, предвид настъпила смърт на К. Ц.
Д. и последвали поредица от откази от наследството му от някои от неговите
наследници е конституиран като трето лице-помагач, актуален и към устните
състезания пред ВОС, П. М. Д., ЕГН**********. Същият не изразява
становище по въззивната жалба.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно. По останалите въпР. съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск с правно основание чл.
108 от ЗС на П. О. Г., ЕГН ********** и О. Г., роден на 07.03.1973г. в
Република Полша, срещу отв. „Ян билдинг“ ЕООД, ЕИК *********, за
признаване за установено, че ищците са собственици на ПИ с
идентификатор №10135.2572.148 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със
Заповед РД-18-82/14.10.2008 год. на изп. дир. на АГКК., с площ 678 кв.м.,
адрес на имота: гр. Варна, район Приморски, кк „Чайка“, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
друг обществен обект, комплекс; при съседи на имота ПИ №№
10135.2572.147, 10135.2572.128, 10135.2572.9, 10135.2572.149, въз основа на
заявено придобивно основание замяна по ЗТПС (отм.), призната с КНА
№193/04.06.1968г., том 4, н. д. №1987 от 1968г., и наследяване от
получателите по замяната Л. Г. и В. Г., както и за осъждане на ответника да
предаде на ищците владението върху същия поземлен имот.
Ищците твърдят, че са собственици на процесния ПИ с идентификатор
№10135.2572.148 по насляване от баба им Л. Г. Г., поч. на **********г., и
вуйчо им В. Ст. Г., поч. на 10.12.1994г. Тези наследодатели приживе са
придобили имота по замяна по реда на ЗТПС (отм.) с други техни имоти,
което е констатирано в КНА №193/04.06.1968г., том 4, н. д. №1987 от 1968г.
на нотариус при ВНС, като имотът по КНА е описан като „хавра“ с площ от 2
дка, в местност „Журналист“ в гр.Варна,при граници: плажна ивица, шосе, Г.
П. и Г. С.. И тъй като ищците П. О. Г. и О. Г. са единствени останали
наследници на Л. Г. и В. Г., ищците са собственици на спорния терен. От
придобиването му по този начин през 1968г. до настоящия момент имотът се
е владял само от наследодателите им, а след това от ищците, без промяна на
границите на място. Със заповед № 96 от 1994 год. на Кмета на община
Варна, за имота били отредени имоти с пл. № 3323 и № 3702 и били нанесени
в КК на ПВЗ „Чайка“ по тяхно искане. Исковият ПИ №10135.2572.148 е част
от терена, вписан в КК с пл. № 3323.
През м. април 2020г. П. О. Г., при опит да се снабди със скица на имота
от СГКК – Варна установила, че заявлението не можело да бъде прието, тъй
3
като за двата имота имало вписани други собственици. След проучвания
станало ясно, че единият от имотите на ищците бил продаден на „Ян
Билдинг“ ЕООД, като сделката била обективирана в НА № 111, т.1, per. №
1945, н.д. № 107 от 2011 год. на н-с при ВРС. Тази сделка се твърди, че е била
извършена въпреки влязло в сила съдебно решение, с което бил отхвърлен
воден срещу П. О. Г. иск по чл.108 от ЗС за същия имот, предявен от
наследниците на Костадин А. Къркаленджев. Искът бил за за осъждане на П.
Г., да предаде владението на недвижим имот, в землището на гр. Варна,
местност „Хоризонт“ („Молла Махмуд“), с площ от 680 кв. метра,
съставляващ имот пл. № 3323 по КП на КК „Чайка“, при граници: крайбрежна
алея и море, кавак и шосе, ПИ 3324, паркинг и ПИ № 3322, при твърдян от
ищците придобивен способ земеделска реституция. Искът бил отхвърлен с
Решение № 403 от 13.03.2006 год. по гр. дело № 4060 по описа за 2004 год. на
ВРС, след потвърждаването му от ВКС с решение № 441 по д. № 5273 по
описа за 2007 год., като приетото от съда било, че ищците по иска не са
собственици на претендирания имот.
От изложеното ищците са извеждат интереса си от положителния си иск
за собственост, предявен по настоящото дело.
С уточняваща молба по указанията на съда ищците конкретизират, че
тъй като ПИ №10135.2572.148 е част от (попада изцяло в) имота с предходен
№3323 в същата местност, то СПН на предходното решение обвързва
страните по делото. След което уточняват, съобразно заявеното придобивно
основание, последователността от наследствени правоприемства от 1968г. и
досега, въз основа на които ищците изрично твърдят да се легитимират като
собственици, в качеството им на единствени наследници на праводателите
им. Добавят и че след предявяване на иска е бил преустановен достъпа на
ищците до имота от лица представили се, че действат от името на ответника.
В първото о.с.з. по делото ищците поддържат тези свои твърдения, като
уточняват само, че първите претенции на ответника към земята били заявени
през 2016-та година, както и че той установил фактическа власт върху имота
от средата на месец юни 2019г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отоговор, в
който оспорва предявените искове. Оспорва предпоставките на заявеното от
ищците придобивно основание (замяна по ЗТПС), тъй като полученият по
замяна през 1968г. имот не е идентичен с процесния, както по полощ, така и
по местност, а също и по граници, с оглед на което титула за собственост не
ги легитимира. От своя страна твърди, че е придобил собствеността върху
земята чрез договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 111, т.1, per.
№ 1945, н.д. № 107 от 2011 год. на н-с при ВРС. Праводателите му по тази
сделка са били признати за собственици на имота с Решение от 28.04.1999г.
по гр. дело № 1437/1996 г. на ВРС, (влязло в сила на 09.05.2000г.) за
възстановяване правото на собственост на наследниците на Костадин А. К.
върху земеделска земя с обща площ от 11 700 кв. м. в местността „Молла
Махмуд“, в землището на кв. Виница, гр. Варна, част от която (с площ 680
4
кв.м.) била част от имот с № 3323, който закупен терен съвпада с процесния.
А относно предходния иск по чл.108 от ЗС счита, че СПН по него не включва
правата на собстевност на ответника по въпросния иск (П. Г.).
В условията на евентуалност прави ясно и изрично възражение за право
на собственост въз основа на кратка 5-годишна придобивна давност по чл. 79,
ал.2 от ЗС, с оглед придобиване на терена на възмездно основание, годно да
го направи собственик (продажбата от 16.03.2011г.). От този момент твърди,
че като легитимен собственик владеел и ползвал необезпокоявано имота,
както и явно манифестирал, че е единствен собственик, в т.ч. чрез подаване в
срок на декларация по ЗМДТ, заплащане на данъци и такси, вписване на
имота в КК и други. Евентуално спрямо кратката давност изрично твърди
придобиване поне въз основа на обща придобивна давност по чл.79, ал.1 от
ЗС с присъединяване владението на праводателите му, май късно от 1999г.,
когато те били въведени във владение с Протокол №67/30.07.199 г., издаден в
изпълнение на Решение от 28.04.1999 г. по гр. дело № 1437/1996 г. на ВРС. С
оглед възраженията му за придобиване по давност оспорва ищците да са
упражнявали фактическа власт върху земята, тк от 2004г. не живеят в
България и нямат постоянен адрес тук.
Моли за отхвърляне на исковете, което поддържа и в о.с.з.
От всички конституирани пред ВРС трети лица, М. Н., Д. Й., Ю. Й., А.
Ж., В. Д., М. Н., Н. Н. и В. К. оспорват иска. Споделят доводите на ответното
дружество, досежно твърдението, че към 1968г. Л., Ол. и В. Г.и не са били
собственици на лозе с площ 5 дка., находящо се в местността „Теке“ край гр.
Варна отнето и включено в блок на ДЗС Кондов, че празното място с площ 2
дка. в местност „Журналист“ край гр.Варна при граници - плажна ивица,
шосе наследници на Г. П.и и Г. С., не е идентично с поземлен имот с
идентификатор 10135.2572.148 по КК на гр. Варна. Възразяват и че СПН на
решението по гр. д. № 4060/2004г. на ВРС не ги обвързва относно
принадлежността на правото на собственост. Оспорват също фактическата
власт на ищците, защото след въвода от 1999г. третите лица са ползвали и
владяли имота, докато през 2011г. го продали на ответника. Молят за
отхвърляне на исковете. Другите трети лица не вземат отношение по спора.
При горните данни и при извършената служебна проверка по чл.269 от
ГПК настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваното решение е
недопустимо по следните съображения:
Предмет на иска по чл.108 от ЗС е правото на собственост на ищеца и
защитата му срещу неоснователното отнемане на вещта от ответника. По тази
причина ревандикационният иск съдържа в себе си две искания за защита –
да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху
имота на заявеното правно основание и след това да бъде осъден ответникът
да му предаде владението върху имота. За да бъде разрешен
гражданскоправният спор, на тези две искания следва да се даде отделен
отговор в диспозитива на съдебното решение, само който формира СПН. Във
5
всички случай обаче СПН на решението се формира по предмета на делото,
който при иска по чл.108 ЗС е правото на собственост на ищеца на заявеното
от него придобивно основание (така мотивите на ТР №4/14.03.2016г. на
ОСГК на ВКС и трайната практика на съдилищата). Субективното
материално право на собственост безусловно се индивидуализира не само с
индивидуализацията на обекта на собственост (по номер и граници по
действащ план, местоположение, площ и т.н.), но още чрез чрез
правопораждащия го юридически факт, субектите на правото и придобивното
основание на ищеца. Това съдържание на спорното право се въвежда от
ищеца чрез изрично посочване на петитума или петитумите на иска или
исковете и съответстващите му (им) твърдения за елементите от състава
придобивния способ в обстоятелствената част на исковата молба, съобразно с
принципа на чл.6, ал.2 от ГПК на диспозитивното начало в гражданския
процес. А разглеждането на собствеността на повече от едно основание налага
такова искане от ищеца и съответна на естеството на основанията заявена
поредност. Съдът дължи произнасяне по така предявения пред него иск
(искове),като няма нито задължение, нито право, сам да си извежда правни
основания на иска въз основа на отделни от множеството фактически
твърдения в исковата молба.
С оглед на горното и съдебната практика приема, че съдебното решение
е недопустимо, когато е разгледан непредявен иск или съдът се е произнесъл
при ненадлежно упражнено право на иск. Произнасяне по непредявен иск,
водещо до недопустимост на постановеното решение е налице, когато съдът е
излязъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с
исканото от ищеца, респ. когато в нарушение на принципа на диспозитивното
начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран ( така Решение
№131/14.07.2011г. по гр. д. №1120/2010г. на ВКС, 2-ро ГО, Решение №539 от
13.12.2011г. по гр.д. №1844/2010г.; Решение №439/23.07.2010 г. по гр. д.
№476 за 2009г. на 4-то ГО на ВКС; и други). Когато в нарушение на
диспозитивното начало съдът се е произнесъл относно съществуването на
право, което не е било въведено като предмет на делото, или относно което е
десезиран, или е разгледал иска на незаявено от ищеца правно или
придобивно основание, то решението е недопустимо поради произнасяне по
непредявен иск и подлежи на обезсилване на осн. чл.270, ал.3 от ГПК (така и
Решение №110/22.12.2020г. по гр.д. №905/2020г. на 2-ро ГО на ВКС; и други).
В настоящия случай ищците твърдят в исковата молба,че са
собственици на спорния ПИ №10135.2572.148 по насляване от баба им Л. Г.
Г., поч. на **********г., и вуйчо им В. Ст. Г., поч. на 10.12.1994г., които
праводатели приживе са придобили имота по замяна по реда на ЗТПС (отм.),
което е констатирано в КНА №193/04.06.1968г. на н-с при ВНС. В
уточняващата молба по указанията на съда и съобразно заявеното от тях
придобивно основание конкретизират последователността от наследствени
правоприемства от 1968г. и досега, въз основа на които ищците твърдят да се
легитимират като собственици, в качеството им на единствени наследници на
праводателите им. След което сочат отнемане на достъпа им до имота от
ответника, във връзка с което желаят и връщане на фактическата власт, която
6
(само в исковата молба) сочат да са притежавали от 1968г. В о.с.з. ищците не
въвеждат нищо различно освен уточнение, че първите претенции на
ответника към земята били заявени през 2016г. и че той бил установил
фактическа власт върху имота от месец юни 2019г. При това положение е
ясно, че единственото предявено и обосновано с фактически твърдения за
предпоставките му придобивно основание на ищците е замяна по ЗТПС
(отм.), констатирана с КНА №193/1968г., и наследяване от получателите по
замяната Л. Г. и В. Г. (наследяването не е самостоятелен придобивен способ).
При внимателния прочит на исковата молба, уточняващата от 17.08.2020г. и
протокола от първо о.с.з. е видно, че в нито един от тези меродавни за
предмета на делото документи ищците не са се позовали на второ, друго,
евентуално, придобивно за собствеността им основание, различно от
наследяване и замяна през 1968г.; не са навели твърдения за пълния състав на
първичен придобивен способ; не са използвали дори думата „давност“, нито
са правили препращане към чл.79 от ЗС. А от единствено в исковата молба
твърдение, че от замяната през 1968г. наследодателите им, а след това и
ищците, са владяли терена, съдът не може сам да си извежда и да разглежда
придобивна давност, на която или на предпоставките на която няма
позоваване. Съответно в първо о.с.з. не е направено изменение на иска (чрез
промяна или чрез добаване на основание на собствеността). Само за
съпоставка ответникът в отговора ясно и несъмнено е заявил собственост, ако
не въз основа на сделка, евентуално въз основа на кратка, евенутално обща
придобивна давност, с позоваване на субективния и на обективния елементи
от състава й и съответни на тях твърдения. Поради което спорът по делото е
следвало да бъде решен от ВРС на заявеното от ищците основание (замяна по
ЗТПС (отм.) и наследяване) и само при доказани негови предпоставки – да
бъде съпоставено с правата на ответника.
В диспозитива на обжалваното решение обаче на първо място изобщо
не е посочен разгледания от първоинстанционния съд придобивен способ,
което съставлява процесуално нарушение. Затова преценката за разгледания
от ВРС иск следва да се извърши съобразно мотивите на съдебния акт. Видно
е от тях, че със замяната по ЗТПС са свързани едва две изречения, при това
само относно една предпоставка, обаче приета за „обща“ за производните
основания и на двете страни, докато за няследяването няма мотиви. В същото
време за „придобивната давност“ на ищците и на ответника са формирани
пространни мотиви на повече от две страници, като придобиването по чл.79
ЗС от ищците е прието доказано до 2011г., респ. отречено за след 2011г. с
оглед владението на ответника след този момент. Оформените по този начин
мотиви онагледяват, че ВРС се е произнесъл по незаявено от ищците
първично придобивно основание, за което няма нито петитум, нито
твърдения. С което ВРС е допуснал нарушение на принципа на чл.6, ал.2 от
ГПК на диспозитивното начало, като е разгледал иска на незаявено
придобивно основание, което обуславя и обезсилването му на осн. чл.270,
ал.3 ГПК (така и Решение №110/22.12.2020г. по гр.д. №905/2020г. на 2-ро ГО
на ВКС; и други).
Нещо повече – дори хипотетично да би се приело позоваване от ищците
7
и на собственост по давност (което не е така), с оглед на първичния характер
на основанието по чл.79 от ЗС същото може да бъде единствено евентуално
спрямо заявеното производно (замяна и наследяване) и поради това следва да
бъде разгледано след него и само при сбъдване на процесуалното условие за
това. При нарушение на посочената от ищеца или логичната по естество и по
последици поредност на основанията на иска, както и в случай на
разглеждане на евентуален иск преди отхвърляне на главния с изричен
диспозитив, базиран на съответните за него мотиви, произнасянето отново е
по „непредявен“ иск и подлежи на обезсилване, в който смисъл е и съдебната
практика (Решение №39/07.03.2017г. по т.д. №582/2016г. на ТО на ВКС; и
други). Ето защо и с оглед приетото по-горе, дори при позоваване на ищците
и на давност (каквото няма), чрез поризнасянето първо и главно по нея се е
достигнало до идентичен порок на решението, обуславящ същия краен
резултат от обжалването.
На последно място е видно от материалите по делото на ВРС, че още на
25.05.2021г. (л.226-7), като едно от третите лица-помагачи на ответника, е
била конституирана Р. Н. М. вместо починалото трето лице Н. А. К.. В
решението на ВРС обаче е посочено (както в мотивите, така и в диспозитива),
че е постановено при участието и на починалото трето лице Н. А. К., респ. без
участието на конституирания правоприемник Р. Н. М., която изобщо не е
вписана никъде в акта на ВРС. Изложеното следователно означава, че не е
налице ОФГ (няма несъответствие между мотиви и диспозити), а е налице
отделен порок на акта на ВРС, който е съществен с оглед обвързващата сила
на мотивите и в отношенията с третите лица, който порок също се съобразява
от въззивния съд при крайното произнасяне и следва да бъде коригиран при
новото разглеждане на делото.
По изложените групи съображения въззивният съд намира, че
решението на ВРС следва да бъде обезсилено и делото следва да бъде върнато
за ново разглеждане от друг състав на ВРС, съобразно с изложените от ВОС
мотиви.
Доколкото резултатът от въззивното обжалване не води до разрешаване
на спора същество, а до възобновяване на производството пред първа съдебна
инстанция, разноските не следва да се разглеждат от настоящия въззивен съд.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №260355/15.07.2022г. по гр. дело №5983/2020г.
на ВРС, 40-ти състав, на осн. чл.269, изр.1 от ГПК вр. чл.270, ал.3 от ГПК.
ВРЪЩА делото на ВРС за ново разглеждане от друг съдебен състав, за
произнасяне по предявения иск на заявеното придобивно основание с
вписване в диспозитива и за отразяване на актуалните трети лица-помагачи
по делото, при съобразяване на изложените от ВОС мотиви.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на третите лица –
помагачи на страната на ответника, а именно: М. П. Д., с ЕГН **********;
А. К. А., с ЕГН **********; Р. К.а Р., с ЕГН **********; Р. Д. С., с ЕГН
**********; Ц. Д. Ц., с ЕГН **********; А. Й. Ж., с ЕГН **********; В. Й.
Д., с ЕГН **********; В. Й. К., с ЕГН **********, М. К. Н., с ЕГН
**********, Н. К. Н., с ЕГН **************; В. Н. М., с ЕГН **********; Г.
Д. Б., с ЕГН **********; Д. Д. Б., с ЕГН **********; М. Я. Н., с ЕГН
**********; Д. К. Й., с ЕГН **********; Ю. К. Й., с ЕГН **********; Р. Н.
М., с ЕГН **********; и П. М. Д., ЕГН**********.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9