Р Е Ш Е Н И Е
Номер 334 /30.07 Година
2018 Град П.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд III –
ти наказателен състав
На 30 май Година
2018
В публично заседание в следния състав:
Председател: Богдан Велев
Секретар: А.В.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административно-наказателно дело №00417 по описа за 2018 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление № 0294282/16.10.2017г.
на Заместник Директор ТД НАП - София, на “ТЕОПАРК ” ЕООД, гр. П., на основание
чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция, в размер 500.00 лв., за
това,за нарушение на чл.118 ал.1 от ЗДДС.
Срещу издаденото наказателно постановление
в срок е постъпила жалба от “ТЕОПАРК”
ЕООД, гр. П., представлявано от управителя на дружеството –жалбоподател.
В тази жалба доводите са
свързани с нарушения по отношение на
сочени реквизити в АУАН, нарушения,свързани с образуването на административно
наказателно производство, в акта за установяване на административно нарушение
са посочени лица, което не са присъствали при проверката.
В обстоятелствената част на обжалваното
НП е наличие на разлика според
описанието в АУАН.
В съдебно заседание жалбоподателят
– редовно призован, поддържа изложеното в писмената жалба.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалния си представител – ст. ю.к. К., изразява становище за
неоснователност на доводите в жалбата за маловажност на извършеното нарушение и
пледира за потвърждаване на издаденото наказателно постановление като законосъобразно
издадено, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния
закон.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на
чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
На 08.09.2017г.е
съставен акт за установяване на административно нарушение от Инспектор по
приходите в „Оперативни проверка“ ТД на
НАП София,в който са отразени следните обстоятелства:
На 23.08.2017 г. в
16:00 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от
ДР на ЗДДС - паркинг, намиращ се в гр. П., ул. ..Лом“, стопанисван от „ТЕОПАРК”
ЕООД с ЕИК ********.
При проверката е
установено, че при извършено контролно паркиране на автомобил на стойност 3.00
лв., заплатена в брой от инспектор по приходите е прието плащане за сметка на
„ТЕОПАРК" ЕООД с ЕИК ********, за което не е издадена фискална касова
бележка от монтираното в обекта фискално устройство Модел „TERMOL ZM-KM” с ИН
на ФУ: ZM 075096 и ФП № 50110505. Плащането е осъществено преди легитимирането
на органите на НАП. След легитимирането на органите на НАП от фискалното
устройство е отпечатан Дневен финансов ..X“ отчет №006901/23.08.2017 г., от които
е видно, че гореспоменатата продажба не е отразена като регистрирана чрез
издаване на фискална касова бележка.
От констатациите
следва,че дружеството жалбоподател не е изпълнило задължението си за
направеното плащане да издаде касова бележка.
Като доказателство за
резултатите от проверката е съставен протокол за извършена проверка
№0313821/23.08.2017 г. на основание чл. 110, ал. 4. вр. чл. 50. ал. 1 от ДОПК.
Съгласно чл. 118. ал.
1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
Като нарушена
законова разпоредба се сочи чл.118 ал.1
от ЗДДС.
При предявяването на
АУАН не са вписани възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни
писмени такива.
На 16.10.2017г.,
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по
преписката доказателства, административнонаказващият орган приел, че са налице
основанията по чл.53 и 83 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на
основание чл.185, ал.1 от ЗДДС ангажирал
административнонаказателна отговорност на “ТЕОПАРК ” ЕООД, гр. П. за
описаното нарушението по-горе.
Фактическа обстановка съдът приема
за установена от анализа на доказателствените
средства и доказателства,в съвкупности взаимна връзка като взе предвид:
показанията на свидетелите :И.Г.А.-актосъставител,показанията на М.Н.Р.-присъствала
по време на проверката в обекта, показанията на Ч.Б.Б.,Е.С.Г.,С.Р.Т.-посочени
от страна на управителя на дружеството, както
и приетите писмени доказателства: акт за установяване на административно
нарушение № 0294282 от 08.09.2017 г. протокол за извършена проверка серия АА, №0313821 от 23.08.2016 г. опис на касова
наличност, дневен финансов отчет, пълномощни, заповед № ЗЦУ -1582/23.12.2015 г. на Изпълнителен
директор на НАП.
Жалбата е подадена от
легитимирано лице,в срок ,поради което следва
съдът да се произнесе по същество.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът
приема следното:
Актът за
установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление е издадено от
компетентни органи, правомощията на които произтичат от приетата по делото заповед № ЗЦУ № 1582 от
23.12.2015 г. на изпълнителен директор на НАП.
Видно от
т.5.2, на органите по приходите от отдел
„Оперативни проверки“ в дирекции „Контрол“ е възложено извършване на проверки
на лица и обекти на територията на цялата страна, независимо от регистрацията
на лицата.
Приложеният от административнонаказващия
орган наказателен състав предвижда ангажиране на административно наказателна
отговорност на лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1 от ЗАДС.
Тази
разпоредба гласи, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален
бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
В чл.2 т.1 от ЗДДС, един от Обектите за облагане с данък върху добавената
стойност е : всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга.
Съдът
счита,че не се спори между страните относно факта,че при посещение на търговския обект, стопанисван от
дружеството-жалбоподател, при процедурата „контролно паркиране“ не е издадена касова бележка от монтираното в обекта, изправно
и работещо фискално устройство.
При което
според съдебния състав е следвало правно да се индикира възмездността на
предмета.
Деятелността на органите на ТД на НАП
София,според състава следва да се дефинират съгласно параграф 1 , т.6 от ДР на НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства –т.е. контролна
покупка" е тази, която се извършва от
или под контрола и наблюдението на органите на НАП и се документира с
протокол за проверка; чрез контролната покупка се констатира спазването от
лицата по чл. 3 изискванията по тази наредба за регистриране на продажби на
стоки или услуги с изискуемия документ за конкретния случай.
Тъй като
при проверката в обекта,според протокола
от същата от страна на НАП са присъствали:
актосъставителят, разпитан в това му качество като свидетел, служителите
на ТД на НАП София М.Н.Р. и трето лице,В.Н.Д.
/данни за който са посочени встрани на протокола от проверката /на първата
страница вляво/ съдът ги е призовал също като свидетели за съдебно заседание.
От призовката,върната
в цялост по отношение на В.Н.Д.,призован по месторабота,се сочи ,че е с мярка за неотклонение“домашен арест“.
В АУАН са посочени двама служители на ТД на НАП
София,в качеството им само на свидетели при съставянето на акта за установяване
на административното нарушение.
Според нормата на чл.40 ал.3 от ЗАНН,
при липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се
съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва
в него.
За съдебния състав не става ясно
,какви са причините поне един от служителите на ТД на НАП София, от
присъствалите по време на проверката на
23.08.2017г. да не бъде посочен в това му качество при съставянето на акта за
установяване на административното нарушение.
Показанията на свидетелката М.Р. следва да се анализират в
две насоки:
-кой е извършил т.н.“контролна
покупка/ и
-последващите действия по
съставянето на протокола от проверката за тази „контролна покупка“.
Втората част на тези показания не
изяснява същностният проблем в това наказателно производство.
По
отношение на първата част относно начина на извършване на „контролната
покупка“ нейните показания са косвени.
В тази част съществено се
различават от показанията на работника
към дружеството –жалбоподател,Ч.Б.Б.,също дадени под страх от наказателна
отговорност.
Според
показанията на този свидетел,действително актосъставителят е паркирал МПС,било му е обяснена тарифата за заплащане,след
около 20 минути актосъставителят е
напуснал с автомобила паркинга,и въпреки изявлението на този свидетел че “не е необходимо заплащане“, служителят
от НАП му е
сложил в джобчето три лева“, след около 10 минути се е завърнал и се е
легитимирал.
Според показанията на Ч.Б.,за времето от
половин час до 24 часа при паркиране тарифата
била три лева.
Начина
на оформяне на протокола от проверката ,и по точно/ в частта - л.21 от делото / в описанието за
заетостта на обекта, ,изписването на
периода от време /сигурно се
разчита „до 24:00“/ мотивират съдебния
състав да приеме за достоверни показанията на свидетелят Ч.Б..
За самостоятелното извършаване на
т.н.“контролна покупка“ свидетелстват и
посочените от управителя на дружеството Е.С.Г. и С.Р.Т..
Производството пред районния съд се
провежда по реда на НПК.
Съгласно
чл. 303 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН обвинението не може да почива на съмнения.
Това означава, че наказателното
постановление не може да бъде потвърдено само въз основа на съмнения за
осъществена нерегламентирана дейност от санкционираното дружество.
При така обсъдената доказателствена съвкупност
съдът намира, че самият факт на нарушението не е доказан по предвидения в чл.
303, ал.2 от НПК несъмнен и категоричен начин.
Тежестта да се докаже фактът на нарушението, е
възложено в тежест на наказващия орган, но такова доказване по делото не бе
сторено,поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя наказателно постановление №
0294282/16.10.2017г.,издадено от Заместник Директор ТД НАП - София,с което на “ТЕОПАРК ” ЕООД, гр. П., ,ЕИК ********,,представлявано
от Ц.И.Т.,ЕГН **********, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция, в размер 500 лв., за това,за нарушение на чл.118 ал.1 от ЗДДС
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. П. на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател:/П/
Вярно с
оригинала:
СГ