Решение по дело №4683/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263131
Дата: 14 октомври 2022 г.
Съдия: Емилия Вергилова Александрова
Дело: 20201100504683
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 14.10.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І въззивен брачен състав, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ А.

 КЛАУДИЯ МИТОВА

                             

при секретаря Кристина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Е. А. въззивно гражданско дело № 4683 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е по чл. 258-273 ГПК.

        Образувано е по въззивна жалба на Б.Д.Ч. срещу Решение № 262723/01.11.2019 г., постановено по гр. д. № 80736/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 80-ти състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно, необосновано, несправедливо, постановено при съществени нарушения на материалния закон и множество процесуални нарушения, противоречащо на практиката на ВКС, като са изложени съображения.

         Моли се да бъде отменено обжалваното решение изцяло, като не се допуска развода и всички други законни последици от това.

Въззиваемата страна М.А.Ч. оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:

С Решение № 262723/01.11.2019 г., поправено с Решение № 47832/21.01.2020 г.,  постановени по гр. д. № 80736/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 80-ти състав,  е прекратен с развод бракът, сключен с Акт за граждански брак № 66/05.03.1999г. на Столична община - Район „Студентски“, между Б.Д.Ч., ЕГН **********, и М.А.Ч., ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал.1 от СК; предоставено е упражняването на родителските права над детето - Д.Б.Ч., ЕГН **********, на майката М.А. П., ЕГН **********, при която е определено местоживеенето на детето, на основание чл. 59, ал. 2 от СК; определен е режим на лични отношения между бащата и детето Д., както следва: Бащата Б.Д.Ч., ЕГН **********, има право да вижда и взима детето Д.Б.Ч., ЕГН **********, всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, за времето от 9.00 ч. в събота до 18.00ч. в неделя, с преспиване; един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и всяка четна година по време на Великденските и Коледните празници, а всяка четна година по време на Новогодишните празници, за времето от 10.00 на първият ден от съответния празник до 18.00ч. на последния, на основание чл. 59, ал. 2 от СК; осъден е бащата да заплаща на малолетното си дете Д.Б.Ч., ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен представител М.А. П., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от 21.12.2018г. до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлена исковата претенция в останалата й част за разликата до пълния предявен размер от 250 лева, като неоснователна; предоставено е на М.А.Ч., ползването на семейното жилище - апартамент №40, находящ се в гр.София, ж.к.******, на основание чл. 56, ал. 5 от СК; постановено е след развода М.А.Ч., да  носи предбрачното си фамилно име – П.; осъден е Б.Д.Ч. да заплати по сметка на СРС сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева - държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1, пр.2 от ГПК и държавна такса върху издръжката на детето в размер от 259.20 лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК; осъдена е М.А.Ч., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева - държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1, пр.2 от ГПК.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В настоящия случай, в открито съдебно заседание, проведено на 10.10.2022 г. пред въззивната инстанция, процесуалният представител на въззивника е заявил, че последният е стигнал до извод, че няма правен интерес от настоящото производство, поради което е направил искане за прекратяване на производството, тъй като той е доволен от решението на първоинстанционния съд. Посочил е също, че не поддържа жалбата, но няма изрично пълномощно за оттеглянето й, както и че клиентът му няма правен интерес от този брак и жалба, доволен е от  първоинстанционното решение и не желае да го обжалва, гражданският брак съществува само формално, страните не се виждат и не контактуват.

Насрещната страна в същото съдебно заседание е поискала първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като е заявила претенция за разноски.

Съобразно изложеното, тъй като въззивната жалба не се поддържа, настоящият съд счита за ненеобходимо да обсъжда доводите в същата, като първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Относно разноските: съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК въззивният съд оставя без уважение искането на въззиваемата за присъждане на разноски по делото – след като съдът не се е произнесъл относно вината за брачното разстройство, разноските по производството, вкл. въззивното, остават в тежест на страните, както са ги направили.

        Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

        ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262723/01.11.2019 г., поправено с Решение № 47832/21.01.2020 г.,  постановени по гр. д. № 80736/2018 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 80-ти състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.А.Ч., ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО в частите, в които се потвърждава първоинстанционното решение  за прекратяването на брака, ползването на семейното жилище и фамилното име на жената след прекратяването на брака, е окончателно и не подлежи на обжалване, а в останалите части може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

                       

                                              

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.