Р
Е Ш Е Н И Е № 108
гр.Стара Загора
18.03.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на двадесет и първи февруари
през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Николина Николова
и
в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 496
по описа за 2021 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е
с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба от К.Р.Н. от гр.Пловдив,
чрез пълномощника й адв.Т.В., против Областна дирекция на МВР Стара Загора за присъждане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3000 лв., от отменена
като незаконосъобразна Заповед за задържане рег.№ 369/ 12.07.2019г, издадена от
служител на Второ РУ Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора, ведно със законната
лихва от 01.10.2020г. до окончателното изплащане. Изложени твърдения за причинени
неимуществени вреди на жалбоподателката в резултат на отменената заповед за
задържане, изразяващи се в нарушаване на нейни права и навлизане дълбоко в
личното й пространство. Поддържа, че е преживяла силен дискомфорт и унижение по
време на ареста. След освобождаването се влошило здравословното й състояние и настъпили
трайни промени в поведението. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът - Областна дирекция на МВР Стара Загора, с
подаден писмен отговор и в съдебно заседание чрез упълномощения представител
юрисконсулт А. оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан,
алтернативно оспорва размера му. Излага съображения, че размерът на
претендираните вреди е прекалено завишен и не отговаря на критериите за
справедливост. Прави възражение за съпричиняване на вредите с оглед поведението
на ищцата при задържането й. Моли искът да бъде отхвърлен, алтернативно да бъде
присъдено обезщетение в намален размер. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е основателен
и доказан, но претендираният размер не е съобразен с чл.52 от ЗЗД и трайната
съдебна практика.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
По отношение на ищцата
К.Н. е издадена Заповед за задържане на лице рег.№ 369/ 12.07.2019 г. от
полицейски орган –служител във Второ РУ Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора,
с която на основание чл. 72, ал.1, т. 2 от ЗМВР е задържана за срок от 24 часа,
считано от 00.05 часа на 12.07.2019 г. Като фактическо основание за издаване е
посочено извършено нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР. Освободена е на
13.07.2019г в 09.05ч.
Тази заповед е
обжалвана пред Районен съд Стара Загора,
който с Решение № 245/ 05.06.2020 г. по ч.н.д.№ 3254/2019г. я отменя като
незаконосъобразна. Решението е оставено в сила с Решение № 397/ 01.10.2020г по касационно
административно дело № 474/2020г. по описа на Административен съд Стара Загора.
Съдът изрично е
приел, че в заповедта не са описани конкретни фактически обстоятелства,
обуславящи издаването й и не е спазено изискването осъществяването на
преследваната от закона цел с прилагане на принудителна административна мярка,
каквато е задържането за 24ч, да не надхвърля необходимото за постигане на тази
цел.
Разпитана в качеството на свидетел, сестрата
на ищцата адвокат И.М. заявява, че на 11.07. К.Н. около 23ч тръгнала от дома й
към дома на майка им. След малко й се обадила по телефона с искане за помощ,
защото полицаи я спрели и искали да я бият. Свидетелката помислила, че не са
истински полицаи. Започнала да звъни на сестра си, но никой не вдигал. Помолила
съпруга си С.М. за съдействие, който разбрал, че е задържана във Второ РУ Стара
Загора. Отишла на място и видяла сестра си във фоайето на управлението с белезници,
опряна до колоната, изправена, с ръце отзад. Представила се като адвокат, но
нито я допуснали вътре, нито й обяснили причината за задържането. К.Н. била с лице
към дивана, където били насядали няколко човека и по това, което й подхвърляли като
реплики и тя им отговаряла, заключава, че буквално се гаврели с нея. Била
облечена с къси бели ленени панталони и стояла мирно. Преди да я свалят в
ареста полицаите поискали от свидетелката да донесе дрехи, одеяло и вода. Не я
видяла повече, но можела да я чуе като казва, че ще издържи. Посрещнала я след
освобождаването на другия ден в 9ч. В автомобила ищцата плакала 20 минути.
Споделила, че в ареста било ужасно, мислела, че ще умре, затова блъскала по
вратата. Нямала въздух и стояла до дупка в затворения прозорец, за да може да диша. После не искала да говори дори с майка си, само
спяла и лежала. Останала още една седмица в майка им преди да си отиде в Пловдив,
като през това време не контактували, защото тя отказвала да говори. След инцидента
станала много мълчалива. Не искала да носи рокли, защото се чувства уязвима, ходела
само с панталони, а до преди това носела поли, рокли, къси панталони, както била облечена и в деня на
задържането. Според свидетелката все още избягва да се облича с рокли. Казала, че
има постоянно горещи и студени вълни, сърцебиене, безсъние, за което започнала да
взема хапчета. Коментирала, че преживяла страшно унижение, когато се наложило
да я обискират и да срежат връзките на панталоните й. Около два месеца била абсолютно
неконтактна, отказвала да излиза вечер и доста дълго време не шофирала, но вече
започнала да шофира и вечер. Свидетелката твърди, че в момента на задържането сестра
й не е употребила наркотици или нито алкохол,
била абсолютно адекватна.
От показанията на разпитания свидетел С.М.
/съпруг на И.М./ се установява, че по молба на съпругата си е тръгнал да търси
сестра й в районните полицейски управления и я намерил във Второ РУ. Двамата
видели К. да стои права до една колона с белезници. След като съпругата ми се
представила като адвокат, помолили да ги
пуснат при сестра й, но не ги допуснали в сградата. След освобождаването на
сутринта по мнение на свидетеля състоянието й било трагично. Била видимо разстроена,
не говорела и това й състояние продължило една седмица толкова крайно, а после поне
един месец. Казала, че
в
ареста е имала чувството, че се задушава и умира, поради което удряла по вратата
да й отворят.
Свидетелят Г.Г.
– полицейски служител, присъствал на задържането, твърди, че ищцата се държала агресивно
както на пътя, така и при отвеждането във Второ РУ. Не помни да е плакала. Колегата
му Д. й поставил белезници. Свидетелства, че време на задържането във Второ РУ имало
диван във фоайето, както и поне двама други полицаи.
По делото е допусната
по искане на ищцата, назначена и изпълнена съдебно-психологична експертиза,
заключението на която е прието без оспорване от страните. От него се
установява, че в момента на задържането и по време на пребиваване в ареста
ищцата е изживяла стрес, безпокойство и
унижение от стеклите се обстоятелства. Тези психични преживявания са продължили
с такъв интензитет до освобождаването й. За срок около седмица до десет дни
негативните емоции са намалил интензитета си и постепенно са отшумели. Според
експерта няма данни за нарушения в психоневрологичното и психосоциалното
развитие на ищцата. Изследването дава информация за преживян емоционален стрес,
който е отшумял и няма значими последствия, пречещи за нормалното, цялостно
функциониране на лицето.
Срещу ищцата К.Н.
е образувано досъдебно производство № 73/ 2019г по описа на Окръжен следствен
отдел при Окръжна прокуратура Стара Загора за престъпление по чл.270, ал.1 от НК, извършено на 11.07.2019г в гр.Стара Загора, което е прекратено с Постановление
от 06.04.2020г на прокурор в Районна прокуратура Стара Загора.
Районна прокуратура
Стара Загора прокурорска преписка №2965/2019г. за отказ да се образува наказателно
производство.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на
административна дейност.
Предявеният
иск е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник
/чл.205 от АПК/ и след отмяната на административния акт, на чиято
незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/.
Разгледан
по същество, е частично основателен и доказан.
Във фактическия състав на отговорността на
държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ. Понеже
процесът за претендиране на обезщетение по ЗОДОВ е исков процес, в тежест на
ищеца е възложено пълното и пряко доказване както на основанието, така и на
размера на предявената претенция.
В конкретния случай отговорността на ответника
Областна дирекция на МВР Стара Загора, респективно увреждането на ищцата, се
основава на незаконосъобразен административен акт - Заповед за задържане на лице
рег.№ 369/ 12.07.2019 г., издадена от полицейски орган –служител във Второ РУ Стара
Загора при ОД на МВР – Стара Загора, който е отменен по надлежния ред с влязло
в сила съдебно решение.
Незаконното
задържане само по себе си предполага страдания, трудности и негативни
емоционални преживявания за лишения от свобода, на засилено чувство на безпомощност,
безсилие и незащитеност, на унижение на
човешкото достойнство без да е необходимо те да се доказват. Въпреки това по делото несъмнено се установи от показанията на
разпитаните свидетели И.М. и С.М., че по време на задържането ищцата е преживяла
интензивни негативни емоции, накърнено е било
личното й достойнство на жена и на гражданка, която има доверие в
законосъобразната дейност на правозащитните органи. Съдът напълно възприема
тези показания като ясни, точни, обективни, дадени от очевидци с непосредствено
впечатление от действителното психическо състояние на ищцата преди и по време
на задържането, както и след нейното освобождаване. От друга страна, те не се разколебават или опровергават от
показанията на разпитания полицейски служител или от други доказателства по
делото.
В
резултат на незаконосъобразния административен акт и неговото изпълнение са настъпили
личностни промени в поведението на лицето
– нежелание да общува, да носи типичните дрехи за жена, да шофира в тъмната част
на денонощието. Тези негативни емоционални преживявания не са нанесли трайни поражения
върху физическата цялост и здраве на ищцата, тъй като са преодолени за
сравнително кратък период от време, видно от заключението на съдебната психологична експертиза.
Няма данни по делото за уронване на авторитета, престижа и доброто й име в обществото.
Според нормата на чл. 4 от ЗОДОВ, приложим
съгласно чл.203, ал.2 от АПК, неимуществените вреди, за които се дължи обезщетение, следва да са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали е причинено виновно от
длъжностно лице, т.е. за целите на закона е от значение не съществуването на
някаква причинна връзка, а същата да е пряка и непосредствена. Безспорно е
налице такава връзка между отменената заповед и установеното по делото отрицателно
въздействие върху духовната сфера на ищцата характер на причинена неимуществена
вреда. При положение, че задържането е признато за незаконно, не могат да се
търсят и излагат съображения, че вина за това може да има и задържаното лице
/Решение № 320 от 13.01.2014г по адм.д.№ 12299 по описа за 2013г на ВАС, ІІІ
отд./ В тази връзка няма как да е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата като основание
за намаляване отговорността на държавата, което прави неоснователно направеното такова възражение от ответника.
С оглед гореизложените съображения съдът
намира, че са доказани всички кумулативни предпоставки за реализиране
отговорността на държавата по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Преживените страдания не могат да бъдат заличени,
въпреки отмяната на административния акт и подлежат на възмездяване. Размерът
на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен в съответствие с
нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ - по
справедливост. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът
на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице Предвид посочените
по-горе обстоятелства по извършване
на увреждането, последиците от него и факта, че К.Н. е пребивавала незаконно
в ареста около 9 часа, от които поне 6ч през нощта /когато обикновено тревожността
се засилва/, съдът приема, че адекватната сума за възмездяване понесените вреди с оглед техния характер, степен, интензитет и продължителност
е 800лв.
Затова
предявеният иск от К.Н. за обезщетение за причинени неимуществени вреди от
отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане рег.№ 369/ 12.07.2019г,
издадена от служител на Второ РУ Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора се
явява основателен и доказан до размер 800лв. Върху определената като
обезщетение сума ответникът дължи законна лихва до окончателното й изплащане от
влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт в съответствие с т.4 от задължителното за съдилищата
Тълкувателно решение № 3 от 2004 г., ОСГК на ВКС – в случая от 01.10.2020г. В
останалата част до пълния размер на исковата сума от 3000лв претенцията следва
да бъде отхвърлена.
Според
изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
разноски, определени съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ – за
държавна такса и експертиза в пълен размер, равняващ се на 456лв, а за
адвокатско възнаграждение в размер, съобразно уважената част от иска, равняващ
се на 117лв, при уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 16.07.2021г в размер на 440лв. На основание
чл.10, ал.4 от ЗОДОВ на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част от иска, определено по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ при прилагане на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, в размер на 100лв.
Водим от горните мотиви и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Стара Загора, ул. „Граф
Игнатиев“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ на К.Р.Н. ЕГН **********
*** сумата 800 /осемстотин/ лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от незаконосъобразен административен акт – Заповед за
задържане рег.№ 369/ 12.07.2019г, издадена от служител на Второ РУ Стара Загора
при ОД на МВР – Стара Загора, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума,
считано от 01.10.2020г до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на К.Р.Н.
против Областна дирекция на МВР гр.Стара Загора в останалата му част до размер 3 000лв
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Стара Загора ул. „Граф Игнатиев“
№ 16 ДА ЗАПЛАТИ на К.Р.Н. ЕГН **********
*** сумата 573 /петстотин седемдесет и три/ лв за направени по делото разноски.
ОСЪЖДА К.Р.Н. ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Стара
Загора ул. „Граф Игнатиев“ № 16 сумата 100 /сто/ лв за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: