РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Перник, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тридесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Гражданско дело
№ 20221700100560 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба с вх. № 4803/26.09.2022
г., п.к. 23.09.2022 г., депозирана от Х. К. А., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. В. Н. - ***, със съдебен адрес: *** срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Рачо
Петков - Казанджията“ № 4-6, с правно основание чл.439, вр. чл. 124, ал. 2
от ГПК - да бъде признато за установено, че ищецът не дължи по отношение
на ответника задължения, представляващи остатък от установените с влязла в
сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 9872/2013 г., по описа на СРС,
36-и с-в, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 04.04.2013 г., а
именно: сумата в размер на 14 904,47 евро - представляваща главница по
сключен договор за кредит от ***, ведно със законната лихва за периода от
06.03.2013г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 2640,27 евро -
лихва за периода 21.06.2010 г.-05.03.2013 г., поради погасяване на вземането
по давност и невъзможност за неговото принудително изпълнение.
В исковата молба се излага, че срещу ищеца се води изпълнително
дело №20138380406236 на ЧСИ М.Б., което е образувано по молба на
първоначалния взискател - „Банка Пиреос България“ АД, въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 04.04.2013 г., по ч. гр. дело № 9872/2013 г., по
описа на СРС и по силата на който Х. К. А. е осъден да заплати на „Банка
Пиреос България“ АД сумата в размер на 14 904,47 евро - представляваща
главница по сключен договор за кредит от ***, ведно със законната лихва за
периода от 06.03.2013г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
1
5233,56 евро за периода 21.06.2010 г. - 05.03.2013 г., както и 1631,60 лева -
сторени съдебни разноски.
С молба от 20.07.2016 г. ответното дружество - „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
представило договор за прехвърляне на процесното вземане, като е направено
искане за конституирането му като взискател по изпълнително дело
№20128380406236.
С исковата молба ищецът по подробно изложени съображения сочи, че
вземането е погасено по давност. Твърди, че задълженията, претендирани с
изпълнителния лист се явяват погасени по давност, тъй като е изтекла
петгодишната давност, през което време взискателят е бездействал и не е
предприел действия по принудително събиране на дълга. Сочи, че на
25.11.2016 г. по принудителен ред /удръжка от трудовото възнаграждение на
ищеца/ е постъпила сума в размер на 167 лева, след която дата до 01.02.2022
година не са извършвани изпълнителни действия, които да прекъснат
петгодишния давностен срок, с оглед на което вземането се явява погасено по
давност. Намира, че постъпвалите през годините молби от взискателя за
предприемането на последващи действия по принудително изпълнение на
вземането са бланкетни и съдебния изпълнител не е извършил реални
действия, годни да прекъснат погасителната давност. Твърди, че всички
депозирани молби са целяли единствено запазване висящността на делото и
прекъсване на законоустановения срок, водещ до прекратяване на
изпълнителното производство. В подкрепа на изложените доводи цитира и
съдебна практика. Моли да се постанови решение, с което да бъде
установено, че Х. К. А. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ процесните суми,
поради погасяване на вземането по давност.
Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгл.чл.38 от
Закона за адвокатурата (ЗА).
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който я оспорва изцяло. Намира твърдението, че процесното вземане
е погасено по давност за неоснователно, тъй като не било съобразено с
фактическата обстановка и не кореспондира с данните по изпълнителното
дело. Твърди, че в случая е налице процесуална активност на кредитора, като
същия поддържа висящността на изпълнителния процес с регулярни искания
за прилагане на нови изпълнителни способи. В продължение твърди, че това
от своя страна представлява извършване на действия, с които се прекъсва
погасителната давност на задължението, като отбелязва, че в този смисъл е и
най – новата практика на ВКС, съгласно която всяка редовна молба от
взискателя прекъсва давностните срокове.
Моли, в случай на отсъствие на първото редовно открито заседание не
се яви представител на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, делото да се разгледа в негово
отсъствие. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
2
претендираните от ищеца разноски, включително адвокатското
възнаграждение.
Пернишки окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното :
Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че по
отношение на ищеца Х. К. А., сумата в размер на 14 904,47 евро -
представляваща главница по сключен договор за кредит от ***, ведно със
законната лихва за периода от 06.03.2013 г. до изплащане на вземането и за
сумата в размер на 2640,27 евро - лихва за периода 21.06.2010 г. - 05.03.2013
година, представлява остатък и се явява предмет на установените с влязла в
сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 9872/2013 г., по описа на СРС,
36-и с-в, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 04.04.2013 г. и е
образувано изпълнително дело № 20138380406236, по описа на ЧСИ М.Б..
Същото е образувано по молба на първоначалния взискател - „Банка
Пиреос България“ АД, като с молба от 20.07.2016 г. ответното дружество
„ЕОС Матрикс“ ЕООД е представило цесионен договор от 30.06.2016 година,
за прехвърляне на процесното вземане, като е направено искане за
конституирането му като взискател по изпълнително дело № 20138380406236,
по описа на ЧСИ М.Б..
Спорен между страните е въпросът дали процесното вземане се явява
погасено по давност, поради факта, че спрямо задълженията, претендирани с
изпълнителния лист е изтекла петгодишната давност, през което време
взискателят е бездействал и не е предприел действия по принудително
събиране на дълга.
Видно от кориците на изпълнителното дело – л.138, на 25.11.2016
година по принудителен ред от трудовото възнаграждение на ищеца е
постъпила сума в размер на 167,00 лева.
След тази дата на 30.10.2018 година – л.142 до ЧСИ е постъпила молба
от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД за насрочване на дата за оценка и опис
на движими вещи на длъжника Х. А., като на 07.11.2018 година ЧСИ е
изпратил запорно съобщение до длъжника, нередовно връчено, като
непотърсено от страна на последния.
3
С нова молба от 27.07.2020 година (л.153) взискателят „ЕОС Матрикс“
ЕООД е поискал от ЧСИ да извърши справки за трудова заетост на длъжника,
а с молба от 28.09.2020 година (л.157) – за насрочване на дата за оценка и
опис на движими вещи на длъжника, като по гореописаните молби няма
данни по изпълнителното дело да са предприети и извършени конкретни
действия от ЧСИ.
Едва на 26.07.2022 година (л.160) от изпълнителното дело е постъпила
поредна молба от взискателя – настоящ ответник, с която е поискано от ЧСИ
да наложи запор на сметките на длъжника в конкретна банка, като на
02.08.2022 година е отправено запорно съобщение до банка ***.
При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните
правни изводи :
По предявения срещу ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск, с правно
основание чл.439, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за
установено, че ищеца не дължи на ответника суми, представляващи остатък
от установените с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
9872/2013 г., по описа на СРС, 36-и с-в, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист от 04.04.2013 г., а именно: сумата в размер на 14 904,47
евро - представляваща главница по сключен договор за кредит от ***, ведно
със законната лихва за периода от 06.03.2013г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 2640,27 евро - лихва за периода 21.06.2010 г.-05.03.2013 г.,
поради погасяване на вземането по давност и невъзможност за неговото
принудително изпълнение по изпълнително дело № 20138380406236, по
описа на ЧСИ М.Б., съдът намира следното :
Искът е допустим, тъй като според съдебната практика, инкорпорирана
в определение № 410 от 20.09.2018 г., по ч. гр. д. № 3172/2018г., IV ГО, на
ВКС и определение № 477 от 07.11.2019 г., по гр. д. № 3407/2019г., IV ГО, на
ВКС, предявяването на отрицателен установителен иск за погасяването на
вземане, за което е издаден изпълнителен лист е допустимо, независимо дали
за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство.
Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което въз основа на факти,
4
настъпили след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е
безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на
ново изпълнително производство, какъвто безспорно е налице в настоящия
казус.
Прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК не погасява вземането, поради което ищецът има правен интерес да
установи със сила на пресъдено нещо, че вземанията по изпълнителния лист
са погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява и основателен.
Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу
незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на
материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на
изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност
представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те
обхващат съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и
принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по
изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на
изпълнителния процес повдига спор относно даденото гражданско право,
поради което тя се реализира по исков ред. Предявен е иск срещу взискателя
за установяване на недължимост на вземанията му като погасени по давност,
който се квалифицира по чл.439 ГПК във вр. с чл.124, ал.1 ГПК. В
разпоредбата на чл. 439 от ГПК е предвидено, че искът срещу изпълнението,
какъвто е и настоящият, предмет на производството, може да се основава на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е било издадено изпълнителното основание. Не се установява, нито
се твърди от длъжника да е подадено възражение за недължимост, поради
което заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният
изпълнителен лист, е влязла в сила. С настъпването на това обстоятелство се е
преклудирла възможността на длъжника да оспорва задълженията с
възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване
на възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
В случая с оглед диспозитивното начало, съдът е обвързан от пределите
на предявения иск, който като такъв по чл. 439 ГПК обхваща единствено
5
нововъзникнали факти, т.е. следва да се прецени дали от датата на
последното валидно изпълнително действие са изминали пет години, в
които вследствие бездействие на ответника, вземането по изпълнителния лист
е погасено по давност.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят в продължение на
две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия,
изпълнителното производство подлежи на прекратяване (настъпва т.нар.
„перемпция“).
Съобразно задължителните указания на ТР № 2/26.06.2015 година по
тълк. дело № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение, тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно
значение. Прекратяването на изпълнителното производство настъпва по
право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното
по време валидно изпълнително действие.
В т.10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
изрично законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116, б. "в" ЗЗД
относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе
правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес.
Тези правила са неприложими при прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в"
ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а
защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на
прекъсването.
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в
т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС
задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае
изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
6
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл.
116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на
правната сфера на длъжника. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително
изпълнение. В този смисъл молбата на взискателя за извършване на
определено изпълнително действие не прекъсва погасителната давност, а
само предприемането на реално изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ. Налице е и друго становище в съдебната
практика, че самото искане на взискателя за предприемане на определено
изпълнително действие прекъсва погасителната давност, което обаче
настоящият съдебен състав не споделя, поради изложените по-горе
съображения.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да
иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да
не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С цитираното ТР е
обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно принудително
осъществяване на вземането. В доктрината и съдебната практика е трайно
7
установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т.нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи с постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти.
В настоящия казус съдът счита, че за периода от 25.11.2016 година ,
когато по принудителен ред от трудовото възнаграждение на ищеца е
постъпила сумата в размер на 167,00 лева по изпълнителното дело, до
26.07.2022 година не са били извършвани същински изпълнителни действия,
които да прекъснат петгодишния давностен срок, поради което настоящият
съдебен състав приема, че вземането се явява погасено по давност. През този
визиран период са постъпвали единствено молби от взискателя за
предприемането на последващи действия по принудително изпълнение на
вземането – за оценки и опис на движими вещи на длъжника, за справки за
трудова заетост, по които съдебният изпълнител не е извършил реални
действия, прекъсващи погасителната давност.
Ето защо съдът достига до извода, че ищеца не следва да дължи
изпълнение на процесните вземания, представляващи остатък от
установените с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
9872/2013 г., по описа на СРС, 36-и с-в, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист от 04.04.2013 година и е образувано изпълнително дело №
20138380406236, на ЧСИ М.Б..
Всичко изложено дотук мотивира настоящият съдебен състав да уважи
така предявения иск, като основателен.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като ищеца е освободен от заплащане на такси и разноски по
настоящото производство, с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от
ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата
държавна такса върху уважения размер на иска, в размер на 1372.60 лева.
Видно от представения договор за правна помощ, сключен между
ищеца и адвокат В. П. Н. от *** за оказване, на осн.чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на
осн.чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение, съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от
8
Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – в общ размер на 3395,00 лева (2650 лева + 745 лева
(9315,00 лева х 8%) - минималният размер по чл.7, ал.2, т.4, при уважен
интерес от 17544,74 евро, равняващи се на 34315,00 лева), като осъди
ответника да я заплати на пълномощника, осъществил безплатното
процесуално представителство, съобразно изцяло уважения иск.
Съдът следва да остави без уважение искането на адвокат Н. за
присъждане на сумата от 50 лева – сторени разноски за придвижване чрез
МПС от гр.*** до Окръжен съд Перник и обратно, тъй като от представения в
последното по делото фискален касов бон от 30.03.2023 година, издаден в
08,24 часа е видно, че пет часа преди провеждане на последното по делото
открито съдебно заседание, на бензиностанция „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, *** е била заплатена сумата от 49,98 лева, за зареждане с бензин А 95
Н, на *** колонка.
От една страна, тази налична информация не установява по несъмнен и
категоричен начин, че именно адвокат В. П. Н. от *** рано сутринта е заредил
личния си автомобил (липсва индивидуализация на МПС – вид, модел, марка,
рег.номер, собственик, водач) на посочената в касовата бележка
бензиностанция с въпросното гориво, на обозначената цена и че именно за
целите на делото при неясен разход на гориво и с неидентифицирано
превозно средство, за определен пробег се е придвижил лично от град *** до
съдебната палата в гр.Перник, специално и единствено за нуждите на
оказаната процесуална защита на клиента си.
От друга страна съдът счита, че не следва да се присъждат на адвоката
пътните разходи за явяване по делото, тъй като същите не представляват
съдебно – деловодни разноски по смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК (за
адвокатски хонорар, съдебни удостоверения, издаване на преписи, държавни
такси, депозити за вещи лица и др.). Право на съответната страна в процеса е
да извърши преценка дали да бъде представлявана по делото от адвокат,
намиращ се в или извън седалището на съответния местно и родово
компетентен съд, като между тях двамата е налице свободно договаряне
относно вида, цената и продължителността на транспорта, поради което
същите следва да бъдат включени в уговореното и заплатено възнаграждение
от клиента му. Заплащането на такива разходи се намира извън обхвата на
9
предвидената отговорност на другата страна за направени и дължими
разноски по чл.78 от ГПК, още повече, че същите са сторени не от страна по
спора, както повелява и изисква закона, за да му бъдат присъдени и върнати
обратно в неговия патримониум, а лично от неговия процесуален
представител за придвижване с избран от него превоз до съда и обратно.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.439, ал.1 във вр.чл.124,
ал.1 от ГПК по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********
несъществуването на вземането, като погасено по давност срещу Х. К. А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата в размер на 14 904,47 евро -
представляваща главница по сключен договор за кредит от ***, ведно със
законната лихва за периода от 06.03.2013 г. до изплащане на вземането и за
сумата в размер на 2640,27 евро - лихва за периода 21.06.2010 г. - 05.03.2013
г., представляващи остатък от установените с влязла в сила заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 9872/2013 г., по описа на СРС, 36-и с-в, въз
основа на която е издаден изпълнителен лист от 04.04.2013 година и е
образувано изпълнително дело № 20138380406236, на ЧСИ М.Б..
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на адвокат В. П. Н. от Софийска адвокатска колегия
сумата от 3395,00 лева, съставляваща определено от съда по реда на чл.38,
ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат В. П. Н. да бъде осъден
ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД да му заплати сумата от 50,00 (петдесет) лева –
разходи за гориво за автомобилен превоз от град *** до сградата на съда в гр.Перник и
обратно.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати по сметка на съда сумата от 1372,60 лева – дължима
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от съобщенията до страните.
10
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
11