Решение по дело №46/2018 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 59

гр.Враца,02.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд търговско отделение в

публичното заседание на 26.03.2019г. в състав:

Председател:Радослава Симеонова

в присъствието на:

прокурора секретар Христина Цекова

като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова

търговско дело N46 по описа за 2018 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

С искова молба вх.№3691 от 08.05.2018 г. "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК ***/предишно наименование "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ/,със седалище и адрес: гр. София, район ***, ул. ***, представлявано от Д.Ш. и П.Д. - Изпълнителни директори,чрез пълномощника си Адвокатско дружество „М. и Р.", представлявано от адв. Д.М.,със съдебен адрес:***, офис 9 са предявени срещу Ц.М.Р. , ЕГН **********, с адрес: *** и П.Г.Р., ЕГН **********, с адрес: *** обективно кумулативно съединени частични осъдителни искове за сумите : 61135,16 швейцарски франка част от дължима главница за периода от 02.12.2015г. до 02.05.2018 г.и 636,39 лева-нотариални такси за периода от 20.04.2018 г. до 02.05.2018 г.,ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба 08.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща част от общото задължение на длъжниците в размер на 122 171.21 швейцарски франка.

Иска се осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумите,дължими от тях и произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот №НL 42994/29.08.2008 г.ведно с прилежащите му Приложение №1, от 02.09.2008 г.и Допълнително споразумение от 02.12.2009 г.,Допълнително споразумение от 12.10.2010г.,Допълнително споразумение от 23.11.2011 г., Допълнително споразумение от 21.12.2012 г.,Допълнително споразумение от 12.08.2013 г.,Допълнително споразумение от 28.02.2014 г. и Допълнително споразумение от 29.03.2015 г. при условията на солидарната им отговорност.

При уважаване на исковете претендира направените по делото съдебни и деловодни разноски и разходи за адвокат.

Твърди се в исковата молба,че на 29.08.2008г, между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД (сегашно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) и кредитополучателите/солидарни длъжници Ц.М.Р., ЕГН ********** и П.Г.Р., ЕГН ********** е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 42994/29.08.2008г., по силата на който банката предоставя на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 60 000 евро (шестдесет хиляди евро) по курс „купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 15 700 евро (петнадесет хиляди и седемстотин евро) по курс „купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита - за покупка на описания в договора недвижим имот и равностойността в швейцарски франкове на 44 300 евро (четиридесет и четири хиляди и триста евро) по курс „купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита - за други разплащания, а кредитополучателите се задължават да го върнат, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. По силата на чл. 1, ал. 5 за връщането на кредита и за другите задължения по договора лицата, подписали го като кредитополучатели, отговарят солидарно.

Твърди се също,че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1 пункт (един пункт). Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 5% (пет процента). Дължимите лихви се начисляват от датата на първото усвояване на суми по кредита. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка от 10 пункта (десет пункта).

Кредитополучателите заплащат на банката следните такси: 1/ такса за управление - 1.5% (едно цяло и пет десети процента) върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първото усвояване по кредита; 2/ комисионна за управление, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска по кредита, в размер на 0,03% (нула цяло и три стотни процента) върху размера на непогасената главница към същата дата; 3/ административна такса в размер на 50 лева (петдесет лева), еднократно дължима при подаване на документите за кредит. С договора страните уговарят краен срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви, 420 месеца, считано от датата на усвояване на кредита - 02.09.2008г.

Кредитополучателите погасяват кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва. Погасяването се извършва ежемесечно във валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. При частично или пълно предсрочно погасяване кредитополучателите дължат такса в размер на 4% (четири процента) върху размера на предсрочно погасената главница, която се удържа в момента на погасяването.

Съгласно чл. 14 от договора, кредитополучателите се задължават да направят застраховка на предоставения като обезпечение недвижим имот. Застраховката следва да бъде подновявана от кредитополучателите всяка година до окончателното издължаване на кредита. С подписване на договора кредитополучателите дават неотменимото си и безусловно съгласие, оправомощават и упълномощават банката, а банката приема да заплаща от тяхно име и за тяхна сметка необходимата премия за сключване, както и за ежегодното подновяване на застрахователната полица, като събира необходимите средства служебно от сметките на кредитополучателите.

Страните договорили, че в случай, че към датата на плащането на съответната застрахователна премия по сметките на кредитополучателите не е осигурена необходимата сума за плащането й, Банката да преведе дължимата сума за плащане на съответната застрахователна премия, като със същата сума увеличи задължението на кредитополучателите по договора за кредит.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от страна на кредитополучателите на което и да е задължение по договора, Банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. По силата на чл. 18, ал. 2 от договора при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Съгласно чл. 19 в случаите на обявяване на предсрочна изискуемост на основание чл. 18, ал. 1 или чл. 18, ал. 2 банката има право да се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи към принудително събиране на вземането си по установения от закона ред.

Според изложеното в исковата молба с Приложение № 1 от 02.09.2008г. страните удостоверили,че датата на усвояване на кредита е 02.09.2008г. Към тази дата приложимият курс „купува" за швейцарския франк на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД към лева е 1,6436, като определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателите кредит в швейцарски франкове е 98 616,00 швейцарски франка (деветдесет и осем хиляди шестстотин и шестнадесет швейцарски франка).

Сочи се в исковата молба,че така сключения договор за кредит е претърпял промени със сключени между страните 7 броя допълнителни споразумения,както следва:

С Допълнително споразумение от 02.12.2009г. страните се споразумели кредитополучателите да ползват кредитна ваканция за срок от един месец, като отложат плащането на вноската, дължима на 02.01.2010г. в размер на 629,92 швейцарски франка.Съгласили се натрупаната през периода на кредитната ваканция лихва, служебно да бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница по кредита.

С Допълнително споразумение от 12.10.2010г. страните констатирали,че към тази дата задълженията на кредитополучателите са в размер на 98 748,33 швейцарски франка (деветдесет и осем хиляди седемстотин четиридесет и осем швейцарски франка и тридесет и три сантима), от които 97 759,06 швейцарски франка - редовна главница, 57,77 швейцарски франка - просрочени такси, 805,17 швейцарски франка - просрочена лихва и 126,33 швейцарски франка - просрочена главница.Съгласили се,че освен задълженията по чл. 2, ал. 1, т. 1-5, кредитополучателите дължат и редовна лихва, която е/ще бъде начислена за съответния период. Съгласно чл. 3 кредитополучателите се съгласили всички плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 да се преоформят служебно от кредитодателя на дата на споразумението чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит.

Договорили дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. През този период върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 5,11%, като кредитополучателите погасяват дълга на равни месечни вноски в размер на 420 швейцарски франка на месец.

След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва. След изтичане на облекчения период и след уговореното натрупване по предходното изречение, върху дълга се начислява годишна лихва в размер равен на действащия към същата дата БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франка намален с 0,01 пункта, като след изтичане на периода на облекчено погасяване кредитополучателите се задължават да продължат да погасяват дълга на равни месечни погасителни вноски.

Страните се договорили, че ако в рамките на уговорения период на облекчено погасяване на кредита кредитополучателите не заплатят изцяло или частично две последователни дължими месечни вноски, същите губят правото да погасяват дълга при облекчени лихвени условия.

Кредитополучателите заплащат на банката месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита на падежа, в размер, определен съобразно действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на кредитора.

С Допълнително споразумение от 23.11.2011г. страните се съгласили да предоговорят съществуващите към датата на подписването му задължения,като констатират, че те са в размери, както следва: 420,00 швейцарски франка - просрочена лихва; 36,00 швейцарски франка - просрочени такси и 98 871,03 швейцарски франка - редовна главница. Освен тези задължения кредитополучателите дължат и редовна лихва,при условията посочени в споразумението.Съгласяли се, че всички плащания във връзка с просрочията по кредита се преоформят служебно от кредитора на датата на споразумението чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит.Постиганали съгласие кредитополучателите да ползват дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. През този период върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 4,29% (четири цяло и двадесет и девет стотни процента), а кредитополучателите погасяват дълга на равни месечни вноски в размер на 355 швейцарски франка на месец. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, за което кредитополучателите дават своето изрично и неотменимо съгласие. След посоченото натрупване на лихвата върху общия размер на дълга се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата дата Базов лихвен процент (БЛП) на кредитора за жилищни кредити в швейцарски франкове, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0.28 пункта (нула цяло и двадесет и осем стотни пункта), като до окончателното погасяване на дълга и всички разноски, свързани с него, кредитополучателите заплащат равни месечни вноски. В случай, че в рамките на уговорения период на облекчено погасяване на дълга кредитополучателите не заплатят изцяло или частично две последователни дължими месечни вноски, същите губят правото да погасяват дълга при условията на намалена фиксирана лихва. Кредитополучателите заплащат на банката месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита на падеж, в размер съобразно действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на кредитора.

Считано от датата на подписване на споразумението кредитът се погасява на 2-ро число на съответния месец. Страните се споразумяват към датата на споразумението да бъде внесена сума в размер на 129 швейцарски франка, дължима за плащане на застрахователна премия.

С Допълнително споразумение от 21.12.2012г. страните се съгласили да предоговорят съществуващите към датата на подписването му задължения на кредитополучателите към кредитора, като констатират, че те са в размери, както следва: 572,90 швейцарски франка - просрочена лихва; 43,45 швейцарски франка - просрочени такси и 99 566,36 швейцарски франка - редовна главница.

Освен тези задължения кредитополучателите дължат и редовна лихва, която е/ще бъде начислена при условията посочени в споразумението. Кредитополучателите се задължават да внесат еднократно при подписване на споразумението сума от 70 швейцарски франка, като внасянето на тази сума е задължително условие за влизане в сила на споразумението. Кредиторът използва внесената по реда на предходното изречение сума като служебно извършва пълно или частично погасяване на просрочените към датата на внасяне на тази сума задължения по договора за кредит. Страните се съгласяват, че всички плащания във връзка с просрочията по кредита, след приспадане на внесената сума, се преоформят служебно от кредитора на датата на споразумението чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. С подписване на допълнителното споразумение страните постигат съгласие кредитополучателите да ползват дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. През този период върху дълга се начислява годишна лихва в размер на действащия към същата дата БЛП на кредитора за жилищни кредити в швейцарски франкове/ намален с 2,75 пункта, а кредитополучателите погасяват дълга на равни месечни вноски в размер на 350 швейцарски франка на месец. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода лихва, за което с подписване на споразумението кредитополучателите дават своето изрично и неотменимо съгласие.

След посоченото натрупване на лихвата върху общия размер на дълга се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата дата Базов лихвен процент (БЛП) на кредитора за жилищни кредити в швейцарски франкове, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0.59 пункта, като до окончателното погасяване на дълга и всички разноски, свързани с него, кредитополучателите заплащат равни месечни вноски. Към датата на подписване на споразумението БЛП на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 6,95%. Страните приели,че ако в рамките на уговорения период на облекчено погасяване на дълга кредитополучателите не заплатят изцяло или частично две последователни дължими месечни вноски, същите губят правото да погасяват дълга при условията на намалена фиксирана лихва.

Кредитополучателите заплащат на банката месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита на падеж, в размер съобразно действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на кредитора.

С Допълнително споразумение от 12.08.2013г. страните се съгласили да прекратят действието на въведеното облекчено погасяване на кредита. Страните се съгласили, че върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва. Считано от датата на споразумението върху дълга се начислява годишна лихва, равна на договорената между страните за периода след изтичането на въведения ред за облекчено погасяване.

С Допълнително споразумение от 28.02.2014г. страните се съгласили да предоговорят съществуващите към датата на подписването му задължения на кредитополучателите към кредитора, като констатират, че те са в размери, както следва: 614,14 швейцарски франка - просрочена лихва; 45,11 швейцарски франка - просрочени такси и 100 368,48 швейцарски франка - редовна главница. Освен тези задължения кредитополучателите дължат и редовна лихва, която е/ще бъде начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на споразумението, до датата на падежа, следващ датата на споразумението, но към датата на допълнителното споразумение все още не е изискуема.

Страните се съгласили, че всички плащания във връзка с просрочията по кредита се преоформят служебно от кредитора на датата на споразумението чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит.

С подписване на допълнителното споразумение страните постигат съгласие кредитополучателите да ползват дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. През този период върху дълга се начислява годишна лихва в размер на действащия към същата дата БЛП на Кредитора за жилищни кредити в швейцарски франкове, намален с 2,2 пункта, а кредитополучателите погасяват дълга на равни месечни вноски в размер на 400 швейцарски франка на месец. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода лихва, за което с подписване на споразумението кредитополучателите дават своето изрично и неотменимо съгласие. След посоченото натрупване на лихвата върху общия размер на дълга се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата дата Базов лихвен процент (БЛП) на кредитора за жилищни кредити в швейцарски франкове, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,89 пункта, като до окончателното погасяване на дълга и всички разноски, свързани с него, кредитополучателите заплащат равни месечни вноски. Към датата на подписване на споразумението БЛП на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 6,95%. В случай, че в рамките на уговорения период на облекчено погасяване на дълга кредитополучателите не заплатят изцяло или частично две последователни дължими месечни вноски, същите губят правото да погасяват дълга при условията на намалена фиксирана лихва. Кредитополучателите заплащат на банката месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита на падеж, в размер съобразно действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на кредитора.

С Допълнително споразумение от 29.03.2015г. страните се съгласили да предоговорят съществуващите задължения на кредитополучателите към кредитора, като констатират, че те са в размери, както следва: 79,48 швейцарски франка - просрочена главница, 716,48 швейцарски франка - просрочена лихва; 36,88 швейцарски франка - просрочени такси и 101178,35 швейцарски франка - редовна главница.

През този период върху дълга се начислява годишна лихва в размер на действащия към същата дата БЛП на Кредитора за жилищни кредити в швейцарски франкове, намален с 3,42 пункта, а кредитополучателите погасяват дълга на равни месечни вноски в размер на 300 швейцарски франка. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода лихва, за което с подписване на споразумението кредитополучателите дават своето изрично и неотменимо съгласие. След посоченото натрупване на лихвата върху общия размер на дълга се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата дата Базов лихвен процент (БЛП) на кредитора за жилищни кредити в швейцарски франкове, плюс фиксирана договорна лихвена надбавка в размер на 0,89 пункта.

Страните приели до окончателното погасяване на дълга и всички разноски, свързани с него,кредитополучателите да заплащат равни месечни вноски.

Към датата на подписване на споразумението БЛП на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 6,95%. В случай, че в рамките на уговорения период на облекчено погасяване на дълга кредитополучателите не заплатят изцяло или частично две последователни дължими месечни вноски, същите губят правото да погасяват дълга при условията на намалена фиксирана лихва. Кредитополучателите заплащат на банката месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита на падеж, в размер съобразно действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на кредитора.

С Договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 16.10.2008г. между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД и „ ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД (сегашно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) вземанията на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 42994/29.08.2008г.,с кредитополучатели Ц.М.Р., ЕГН ********** и П.Г.Р., ЕГН ********** са прехвърлени на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД.

С Договор за прехвърляне на вземания по договор за кредит от 25.10.2017г. между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД вземанията на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 42994/29.08.2008г.,ведно с допълнителните споразумения,които били подписани с кредитополучатели Ц.М.Р., ЕГН ********** и П.Г.Р., ЕГН ********** са прехвърлени обратно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД.

С нотариални покани с: peг. № 1995, том I, акт 50 от 21.03.2018г. и peг. № 2011, том I, акт 52 от 21,03.2018г. на нотариус Е.К. с peг., № 551 в регистъра на Нотариалната камара и район на действие PC - град Козлодуй, връчени на длъжниците съответно: на 04.04.2018г. - лично и на 10.04.2018г. при условията на чл.46 от ГПК, същите са уведомени, че вземанията по договора за кредит, прехвърлен на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД, са прехвърлени обратно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.10.2017г.

С нотариални покани с: peг. № 1994, том I, акт 49 от 21.03.2018г. и peг. № 2010, том I, акт 51 от 21.03.2018г. на нотариус Е.К. с peг. № 551 в регистъра на Нотариалната камара и район на действие PC - град Козлодуй, връчени на длъжниците съответно на 04.04.2018г. - лично и на 10.04.2018г. - при условията на чл. 46 от ГПК, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД уведомила длъжниците, че поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията по договора за кредита го обявява за изцяло и предсрочно изискуем.

С поканата „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД кани длъжниците в седемдневен срок от получаването й да погасят изцяло задълженията си към банката и ги уведомила, че в противен случай банката ще предприеме действия и ще упражни правата си по договора.

Ищецът твърди,че към момента на подаване на исковата молба не са постъпили никакви плащания, както и не е осъществен контакт от страна на длъжниците, а непогасените вноски са както следва - 30 непогасени вноски за главница, считано от 02.12.2015г. и 29 непогасени вноски за лихва, считано от 02.01.2016г., поради което е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.

Към момента на подаване на исковата молба, общото задължение на длъжниците възлиза на 122 171,21 швейцарски франка (сто двадесет и две хиляди сто седемдесет и един швейцарски франка и двадесет и един сантима) и 636,39 лева (шестстотин тридесет и шест лева и тридесет и девет стотинки), от които 102 243,73 швейцарски франка (сто и две хиляди двеста четиридесет и три швейцарски франка и седемдесет и три сантима) - главница за периода от 02.12.2015Г. до 02.05.2018г., 18 789,15 швейцарски франка (осемнадесет хиляди седемстотин осемдесет и девет швейцарски франка и петнадесет сантима) - договорни възнаградителни лихви за периода от 02.01.2016г. до 04.04.2018г.; 978,04 швейцарски франка (деветстотин седемдесет и осем швейцарски франка и четири сантима) - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава за просрочени плащания) за периода от02.01.2016г. до 02.05.2018г.; 59,76 швейцарски франка (петдесет и девет швейцарски франка и седемдесет и шест сантима) - банкови такси за периода от 02.04.2018г. до 02.05.2018г., 100.53 швейцарски франка (сто швейцарски франка и петдесет и три сантима) - застраховки за периода от 12.09.2016г. до 02.05.2018г. и 636,39 лева (шестстотин тридесет и шест лева и тридесет и девет стотинки) - нотариални такси за периода от 20.04.2018г. до 02.05.2018г.

При така изложеното,ищецът сезира съда с искане ,след изясняване на обстоятелствата по делото да постанови решение, с което да осъди Ц.М.Р., ЕГН ********** и П.Г.Р., ЕГН ********** да му заплатят СОЛИДАРНО ЧАСТ от общо дължимите суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL42994/29.08.2008г.,Приложение №1 от 02.09.2008г.,Допълнително споразумение от 02.12.2009г., Допълнително споразумение от 12.10.2010г. , Допълнително споразумение от 23.ll.2011г., Допълнително споразумение от 21.12.2012г.,Допълнително споразумение от 12.08.2013г., Допълнително споразумение от 28.02.2014г. и Допълнително споразумение от 29.03.2015г.,в общ размер на 61135.16 швейцарски франка (шестдесет и една хиляди сто тридесет и пет швейцарски франка и шестнадесет сантима) и 636,39 лева (шестстотин тридесет и шест лева и тридесет и девет стотинки), както следва:

-61135,16 швейцарски франка (шестдесет и една хиляди сто тридесет и пет швейцарски франка и шестнадесет сантима) - ЧАСТ от дължимата главница за периода от 02.12.2015г. до 02.05.2018г.;

-636,39 лева (шестстотин тридесет и шест лева и тридесет и девет стотинки) - нотариални такси за периода от 20.04.2018г. до 02.05.2018г., ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляващи ЧАСТ от общото задължение по договора за кредит.

При уважаване на исковете претендира присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски и разходи за адвокат.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства,ищецът счита,че към датата на подаване на настоящата искова молба в негова полза съществува изискуемо и неудовлетворено притезание,което обуславя и правния интерес от предявяване на частичните искове.

Препис от исковата молба и приложенията към нея е връчен на ответниците.

Ответникът Ц.М.Р. е получил съобщението на 16.05.2018 г.лично.В срока по чл.367 ал.1 ГПК не е упражнил правото си да подаде писмен отговор.

Ответницата П.Г.Р. чрез назначеният й особен представител е подала отговор вх.№8822 от 09.11.2018г. на исковата молбата,в срока по чл.367 ал.1 ГПК чрез адв.М.П.Г. ***.

С отговора се застъпва становище за допустимост на исковете,но ответницата счита,че същите са неоснователни.

Въвежда възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора,тъй като противоречат на закона и добрите нрави и са в разрез с европейското право.

Твърди,че не са налице доказателства,че кредитът е усвоен в размер на сумата 98616.00 СНF.

Поддържа,че твърдяната в исковата молба предсрочна изискуемост на част от общото задължение по договора за кредит не е настъпила,като въвежда възражение,че ответницата не е уведомена писмено от ищецът /цедент/,за обстоятелствата,че с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 16.10.2008 г. ищецът с предходно наименование "Юробанк и еф джи България"АД е прехвърлил вземанията си на "Бългериън ритейл сървисиз" АД,както и че с договор за прехвърляне на вземания по договор за кредит от 25.10.2017 година „Бългериън ритейл сървисиз"АД е прехвърлил обратно на ищеца "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД вземането срещу ответниците по делото , произтичащо от процесния договор за кредит за покупка на недвижим имот . Твърди,че ищецът не е представил с исковата молба доказателства.

Застъпва становище,че договорът за цесия не е породил правно действие по отношение на ответницата,като се позовава на нормата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД

При така изложеното,застъпва становище,че представените с исковата молба в заверен препис 7 броя допълнителни споразумения не представлявали неразделна част от Договора за кредит и не са довели до изменение на облигационното отношение между страните и до възникване на предвидените в тях задължения за ответницата.Били сключени с „Бългериън ритейл сървисиз"АД , което не е страна по Договора за кредит, и което няма правомощието да го изменя или прекратява, поради което не са породили предвидените в тях правни последици.

Сезира съда с искане да се произнесе с решение, с което остави без уважение исковата претенция като неоснователна по основание и размер.

Доказателствени искания не са заявени.

Препис от отговора е връчен на ищеца,който в срока по чл.372 ал.1 ГПК е упражнил правото си да подаде допълнителна искова молба вх.№9939 от 14.12.2018 г.

С допълнителната искова молба ищецът е дал отговор на възраженията на ответницата П.Р.,които са в две насоки:кредитът не е изтеглен в швейцарски франкове и невалидност на цесиите.

Ищецът пояснява,като се позовава на чл.1 от договора,че Банката предоставя кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 60 000 евро по курс „купува" за швейцарски франк към евро на „Юробанк България" АД към деня на усвояване на кредита.Общият размер на сумите по кредита е договорен в швейцарски франкове.

Сочи,че в деня на усвояване на кредита страните подписали приложение №1, в което посочили приложимият към същата дата курс „купува" на швейцарския франк,както и съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франк. Позовава се на чл.23 от договора,който разяснявал на кредитополучателите, че швейцарският франк е валута с променлив курс и че съществуват рискове от повишаване размера на вноските.Кредитополучателите са декларириали,че са запознати и съгласни с обстоятелството,че промяната на обявения от Банката курс купува и /или продава на швейцарския франк към български лев или евро,както и превалутирането по чл.21 от договора може да има за последица,включително и в случаите на чл.6,ал.2 повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева/евро като напълно приемат да носят за своя сметка риска от такива промени и повишаване,както и че са съгласни да поемат всички вреди/включително и пропуснати ползи/,произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви,приложими по превалутирания кредит.

Съгласно ал.2,кредитополучателите декларират ,че са изцяло запознати и разбират икономическия смисъл и правните последици на разпоредбата на чл.6,ал.2 и чл.21-23 от договора,както и че са съгласни с настъпването им.

Според изложеното,при тези клаузи ,твърденията на ответницата за неравноправност на клаузите относно валутата на кредита счита за неоснователни.

В отговора се прави сравнителен анализ на трите основни решения на СЕС относно кредити отпускани в швейцарски франкове и направени разграничения в табличен вид.

Ищецът застъпва становище,че Решение С-26/2013 се отнася за кредити, които са отпускани в швейцарски франкове, но задължението за погасяване е било в местната валута унгарски форинти по курс наложен от банката и е неприложимо за процесния кредит,при който погасяването се извършва във валута,в която е отпуснат кредита и кредитополучателят сам решава по какъв начин ще погасява кредита.

Счита,че Решения С186/16 и С-119/17 най много се доближавали до процесния договор за кредит.

Кредитът е отпуснат в швейцарски франкове и се погасява в швейцарски франкове. Кредитополучателят е свободен сам да реши как ще погасява кредита - дали ще купува франкове в обменни бюро по избран от него курс, дали ще купува франкове директно от банката, дали ще получава доходи във франкове или негови роднини ще му изплащат франкове от чужбина. Както се посочва и в двете решения, съгласно чл.4, пар.2 на Директива 93/13 - „основен предмет на договора" обхваща договорна клауза, по силата на която кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, тъй като тази клауза определя характеризираща договора услуга.Счита,че е несъстоятелно да се твърди, че кредитът не е отпуснат в швейцарски франкове.

Поддържа,че воден от принципа на свободната пазарна икономика потребителят избира най-изгодният за него кредит, в случая швейцарски франк; по молба на потребителя банката превалутира кредита в евро - защото такива са нуждите на кредитополучателя, тъй като той е преценил че тази комбинация е най-изгодна за него.

Позовава се на чл.2 ал. 3 от договора за кредит,с който страните изрично са договорили, че отпуснатият кредит в швейцарски франкове се превалутира в евро и кредитополучателят е дал съгласие за извършване на тези действия от банката без да е необходимо последващото му одобрение или съгласие, тъй като това кореспондирало с изначалното желание на клиента - да усвои кредит във франкове, но сумата да бъде превалутирана.

Позовава се на чл.21 и 22 от договора,съгласно които кредита е в швейцарски франкове, а в чл.23 - че за кредитополучателят има риск от изменение на курса, което може да доведе до увеличение на вноските, а в чл. 1 от договора е предвидено че кредитът се опуска в равностойността в швейцарски франкове на сума посочена в лева.

Според ищецът Кредитополучателят доброволно, по свое желание е приел обвързването на кредита с швейцарския франк.

Твърди,че движението на валутите и промените във валутните курсове са ноторно известни факти, с оглед на което същите са били известни и на кредитополучателя.

Поддържа,че са изпълнени всички условия, зададени с актовете на СЕС по кредити във валута, различна от националната - клаузите са ясни и разбираеми и кредитополучателят е бил напълно информиран във връзка с условията по кредита, включително и със състоянието на валутата на същия към момента на сключване на договора и валутните рискове.

Пояснява,че с молба за усвояване на кредит кредитополучателят е поискал сметката му да бъде заверена със сума в „швейцарски франкове". Във всички молби за предоговаряне самите ответници в предложенията си посочват суми със собственоръчно написано „швейцарски франкове",ответниците са избрали кредит в швейцарски франкове,приели са ,че ще се приложи курс „купува" в деня на усвояването.Счита,че е била абсолютна свобода на договаряне към кой ден да се ползва валутният курс.

Сочи,че кредитополучателят се е нуждаел от определена сума в евро,но пожелал тази сума да бъде отпусната във франкове, защото сам е избрал кредит във франкове, тъй като е преценил, че условията за кредитиране във франкове на Юробанк България са най-подходящи за него.

Позовава се на изключението по чл. 144, ал. 3 от ЗЗП, който предвижда, че разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги; както и на договорите за покупка или продажба на чужда валута, пътнически чекове или международни парични преводи в чужда валута.

Сочи,че след като е усвоил швейцарски франкове, ответникът е подал нова молба, франковете в неговата сметка да бъдат превалутирани в евро, за да се извърши разплащането с продавача на имота.

Страните са договорили,погасяването на кредита да става във валутата на кредита.Кредитополучателите са информирани за валутния риск, който договореният кредит в чужда валута крие. Освен това към датата на сключването на всеки от процесните договори, швейцарският франк е имал стабилен курс. Съдът на ЕС бил на същото мнение.

Навежда доводи,че кредитополучателите имат задължение да прочетат текста който подписват. Дори да не са го направили, при подписване на нотариалния акт за договорна ипотека, нотариусът е прочел на глас текста на нотариалния акт, в който е възпроизведен договорът за кредит.

В процесния случай в каквато валута е отпуснат кредита, в такава следва и да се погасява. Ответникът е свободен сам да преценява и избира от къде да се снабди със швейцарски франкове.Всичко е въпрос на личен избор на кредитополучателя, който е свободен да избира в каква валута да усвои кредита и какви средства ще използва за погасяването.

Поддържа,че е невъзможно да се прогнозира в дългосрочен план как ще се променя курсът на швейцарския франк. Банката поема риска когато курсът пада.

Посочва конкретни молби подадени от ответниците: Искане от 02.09.2008г. за усвояване на суми в швейцарски франкове; Искане от 02.09.2008г. за превалутиране,Молба от 04.10.2010г. за облекчен период на погасяване 12 месеца с вноска 420 франка;Молба от 13.11.2011г. за облекчен период на погасяване 12 месеца с вноска 350франка;Представя същите в заверен препис.

Застъпва становище,за неоснователност на възражението, че цесиите не са съобщени на ответниците.

Позовава се на чл.28 от процесния договор,в който е обективирано съгласие на банката и кредитополучателите и те се съгласяват, че във всеки един момент от действието на договора, банката има право да прехвърли вземанията си на дружество или институция от групата на „Иф Еф Джи Юробанк", включително и на „Бългериън ритейл сървисиз"АД, гр.София/"БРС/.

Това ,според ищецът,означавало, че още преди подписване на договора банката е уведомила кредитополучателя за съществуване на свързаното дружество "БРС"АД, че съществува възможност вземането по кредита да бъде прехвърлено, независимо дали се обслужва или не се обслужва и какви са задълженията на кредитополучателя в случай на прехвърляне на вземането.

Ищецът, се позовава на Наредба № 11 от 01.03.2007г. за управлението и надзора на ликвидността на банките и прави анализ на чл. 2, ал. 2, т.6,според който банката трябва периодично да провежда стрес тестове, сценарийни анализи и оценка на ликвидността при неблагоприятни обстоятелства, като използва алтернативни сценарии по отношение на ликвидните си позиции и редуцирането на риска; алтернативните сценарии обхващат и задбалансовите позиции, включително задължения към дружества със специална инвестиционна цел - секюритизация, или други дружества, по отношение на които банката действа като спонсор или предоставя съществена ликвидна подкрепа.

Секюритизация по смисъла на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 575/201, означавала сделка или схема от сделки, при която кредитният риск по експозиция или група от експозиции се разделя на траншове, а „дружество със специална цел — секюритизация" или „ДСЦС" означава предприятие доверител или друго лице, различно от институция, създадено за извършване на секюритизация или секюритизации, чиито дейности са ограничени до необходимите за постигане на тази цел и чиято структура е предназначена да изолира задълженията на ДСЦС от тези на институцията инициатор, в което притежателите на права могат да ги залагат или разменят без ограничение.

При така изложеното,застъпва становище,че „Юробанк България"АД не само има право да извършва процесните цесии с ДСЦС „Бългериън Ритейл Сървисиз"АД, но законът дори задължава Банката да извършва тези секюритизации.

Позовава се на чл.99 от ЗЗД,според който прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности.

Счита ,че възраженията на ответника са неоснователни и неотносими,като се мотивира със следното:

Банката е продължила да администрира договора за кредит, тъй като така е уговорено в договора. Отношенията между цеден и цесионер не касаят длъжника,който продължава да обслужва кредита си по начин, по който е го е правил от самото начало.

Тъй като банката прехвърля бъдещо вземане заедно с всички привилегии и други принадлежности, то и клаузите на договора се запазват, включително и по отношение на дължими лихви и такси.

Възнаградителната лихва е цената на отпуснатия кредит и тя се дължи винаги независимо от това дали кредитът е прехвърлен.

Длъжникът продължава да заплаща таксите и комисионните по договора, независимо дали вземането е било прехвърлено или не.

Поддържа исковата си молба и доказателствените искания обективирани в нея.

Препис от допълнителната искова молба е връчен на ответницата и в срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№10181/27.12.2018 г. чрез адв.Г. ***.

С отговора се правят следните уточнения:

Посочват се клаузите,които ответницата счита да са неравноправни и нищожни поради противоречие със закона.

- чл.3,ал.5 от Договора,в който е предвидено:

"Действащият БЛП на БПБ не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за страните. БАНКАТА уведомява КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила, чрез обявяване на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят."

- чл.6,ал.1 от Договора ,в който е предвидено:

"КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ,погасява кредита на месечни вноски , включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план /Приложение №2/ към договора, представляващ неразделна част от него,а в алинея 3 от същия член е договорено, че „В случай, че по време на действието на настоящия договор БАНКАТА промени Базовия лихвен процент на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ България АД за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в алинея 1 се променя автоматично,в съответствие с промяната, за което КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ с подписването па настоящия договор дава своето неотменяемо и безусловно съгласие.

Така формулиран текстът представлявал неравноправна клауза по смисъла на чл. 143,т.10 от ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и тези на потребителя.

Тази клауза позволявала на банката да променя едностранно условията на договора, на непредвидено в него основание. От съдържанието на посочената клауза е видно, че възнаграждението (лихвата) на Банката се формира от два компонента - БАЗОВ ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ и Надбавка, в определен в договора размер. В анализирания договор липсва методика, покоято Банката изчислява Базовия лихвен процент. Никъде в договора не е посочено как и поради каква причина е допустимо изменение на базовия лихвен процент.

Не са посочени никакви критерии, съобразявани от банката при определяне на размера на БЛП, съответно и на размера на лихвата. Това обстоятелство дава възможност на банката да променя едностранно размера на договореното възнаграждение (лихва) въз основа на непредвидено в договора основание.

Цитираната клауза предоставя неограничени права на банката едностранно да изменя съдържанието на облигационните си отношения с потребителите.

Освен,че е нищожна като неравноправна, посочената клауза противоречала и на разпоредбата на чл. 58,ал 1, т.3 от Закона за кредитните институции, в редакцията му към датата на сключване договора за кредит,според която при отпускане на кредит банката предоставя безплатно и в писмена форма на клиента своите условия по кредитите, които съдържат най-малко:данни за общите разходи по кредита (такси, комисиони и други разходи, пряко свързани с договора за кредит) и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят;лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита;допълнителните задължения,свързани с разплащанията.

Твърди,че в клаузата не са посочени обективните критерии, въз основа на които може да се измени посочения в чл.3 ал.1 от Договора размер на БЛПМФ - който е договорен на 5% нито другите обективни критерии, които могат да доведат до изменение на договорените лихви, такси , комисионни и други разходи.

Поддържа,че ищецът не е представил доказателства, че е предоставил на кредитополучателя правилата,съдържащи ясно и разбираемо критериите за определяне на горните разходи.

Поддържа, тази клауза да е нищожна и на основание чл. 26, ал. от ЗЗД , поради противоречие със закона.

- чл.6,ал.2 от Договора,в който е предвидено , че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. Предвидено е също,че в случай че на съответния падеж на погасителната вноска по главница или лихва, кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в Банката, погасяването на кредита може да се извърши освен във валутата на кредита и в лева или евро,след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс продава" на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД за швейцарски Франкове към евро, за което кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие.

Твърди,че така формулирана, клаузата въвежда задължение за потребителя да погасява кредита във валута швейцарски франкове и дава право на Банката да преизчислява вноските по кредита в лева или евро по произволно определен курс "купува". В чл, 1, ал. 1 стойността на кредита е посочена само в евро макар да е предвидено, че кредитният лимит е в курс в швейцарски франкове, без да е посочена конкретна сума в тази валута.

Съгласно чл.1, ал.2, общият размер на предоставените суми по кредита в швейцарски франкове не може да надвишава максималния размер на кредита по чл.1,ал.1 от договора, който обаче е посочен в евро, а не в швейцарски франкове , до които кредитополучателят няма достъп.

Клаузата на чл.6,ал.2 от договора за кредит от една страна предвижда задължение за потребителя да погасява кредита във валутата,в която същият е разрешен и усвоен, но съгласно договора за кредит тази валута е евро. От друга страна, клаузата предвижда потребителят да погасява задължение в швейцарски франкове - валута, в която кредитът не е разрешен и не е усвоен.

Съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и чл. 5 от Директива 93/13 клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин.

По изложените съображения счита,клаузата на чл.6, ал.2 , да не отговаря на това законово изискване в частта предвиждаща погасяване на кредита във валута швейцарски франкове, тъй като съгласно цитираните клаузи от договора кредитът се разрешава, усвоява и ползва само в лева или евро ,а не в швейцарски франкове.

Твърди,че с въвеждане на задължение в швейцарски франкове върху потребителя е възложен много съществен валутен риск. Счита,че сделка с валутен риск по дефиниция е рискова и спекулативна и създава предпоставка за облагодетелстване на търговеца за сметка на потребителя над договорената цена на финансовата услуга.

Договорът не предвижда гаранции и предпазни клаузи, изключващи възможността търговецът да понесе евентуални неблагоприятни за него промени в курса на швейцарския франк, с което се създава значително неравновесие между правата на потребителя и тези на търговеца.Насрещното задължение на потребителя е неопределено и неговият размер се определя от едната страна по Договора - банката, без да е договорена приложимостта на официален курс или други обективни критерии, с които да е съобразен търговският курс на банката.

-чл.21,ал.2 от Договора,в който е посочено:

"КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ се съгласява, в случаите по ал. 1 БАНКАТА, да превалутира кредита в евро или лева, по обявения курс „купува" на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение превалутирания кредит ЛИХВЕНИ ПРОЦЕНТИ ,обявени от БАНКАТА по реда на чл. 12,ал.2 за съответната валута и вид на кредита" В чл. 22 пък било посочено ,че по смисъла на договора, превалутирането се определя като промяна на валутата в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия.

- чл.23 ,според който „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от БАНКАТА курс купува и/или продава на швейцарския франк към евро или лева, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл.6,ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи) , произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихвите, приложими по превалутирания кредит", както и ал.2,която гласи: „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ декларира, че е изцяло запознат, че разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.21-23 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им.

Горните текстове представлявали неравноправни клауза по смисъла на чл.143, т. 18 от ЗЗП, тъй като представляват уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.Клаузите са във вреда на потребителя, тъй като създават предпоставки за облагодетелстване на банката за сметка на потребителя над договорената цена. Разглежданите клаузи от Договора възлагат върху потребителя всички неблагоприятни последици от всички бъдещи промени в курса на швейцарския франк. Възможна промяна е и понижението на курса, което сочи, че банката може да получи повече от това, което е дала, но не и по-малко.

Същевременно кредитополучателят без наличието на индивидуално договаряне, се е съгласил предварително с повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихвите, приложими по превалутирания кредит, а ал. 2 на същия член гласи, че „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ декларира, че е изцяло запознат, че разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал.2 и чл. 21 - 23 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им.

Посочените уговорки представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т.18 от ЗЗП, тъй като са уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Условието при погасяване на кредита потребителят да понася всички вреди от валутни промени, представлява неравноправна уговорка по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Търговецът - в случая Банката, разполага с дългогодишна информация и специалисти, които са запознати с движението в дългосрочен план на котировките на швейцарския франк, за разлика от потребителя, който няма достъп до такава информация, нито необходимите познания да предвиди мащабите на валутния риск.Счита,че тези клаузи не отговарят на изискванията за добросъвестност, поради различното ниво на информираност, професионална подготовка и възможност на двете страни да преценят последствията от договора към момента на сключването му. Търговската практика на банката да сключва договори с потребители, възползвайки се от липсата им на знания е несъвместима с изискването за добросъвестност с което се покриват критериите за недобросъвестност по чл. 143 от ЗЗП.Клаузата е неравноправна и по смисъла на чл. 143, т.9 от ЗЗП , тъй като Договорът налага на потребителя да поеме задължение, с което не е могъл да се запознае преди сключването му .

Позовава се на Решение на Съда на Европейския съюз по дело № С-26/13, т. 70 и 71, по преюдициално запитване от Върховния съд на Унгария относно неравноправните клаузи в договорите за кредити,сключвани в чуждестранна валута.

С оглед гореизложеното , намира посочените клаузи от процесния договор за нищожни, поради което те не са породили правно действие за страните.

Поддържа становището си , че договора за цесия не е породил дейстивие по отношение на ответницата.Позовава се на разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД .

Подържа отговора си.

При така заявените позиции на страните в правния спор,относно правната квалификация на исковете,с които е сезиран,съдът прие следното:

Съдът е сезиран с обективно ,кумулативно съединени осъдителни искове за парични вземания,възникнали от неизпълнение на задължения по банков кредит ,за които съдът приема правна квалификация по чл.79,ал.1 вр. с чл.86 ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ във вр. с чл.432 ТЗ.

Предявените обективно кумулативно съединени искови претенции са процесуално допустими. Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Налице е и процесуална легитимация на страните.Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна.

Съдът разпредели доказателствената тежест,по правилото на чл.154 ал.1 ГПК-всяка от страните е длъжна да установи фактите и обстоятелствата,на които основава своите искания и възражения.

Кредиторът следва да установи и докаже основанието и размера на вземането си.Той трябва да установи онези факти и обстоятелства,от които произтича вземането му.

Длъжникът следва да установи и докаже възраженията си против вземането или плащане на дълга.

Страните не спорят относно обстоятелството,че на на 29.08.2008г, между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД (сегашно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) и кредитополучателите/солидарни длъжници Ц.М.Р., ЕГН ********** и П.Г.Р., ЕГН ********** е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 42994/29.08.2008г., по силата на който банката предоставя на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 60 000 евро (шестдесет хиляди евро) по курс „купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 15 700 евро (петнадесет хиляди и седемстотин евро) по курс „купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита - за покупка на описания в договора недвижим имот и равностойността в швейцарски франкове на 44 300 евро (четиридесет и четири хиляди и триста евро) по курс „купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита - за други разплащания, а кредитополучателите се задължават да го върнат, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. По силата на чл. 1, ал. 5 за връщането на кредита и за другите задължения по договора лицата, подписали го като кредитополучатели, отговарят солидарно.

С оглед гореизложеното,съдът приема,че това обстоятелство не се нуждае от доказване.

Страните спорят относно обстоятелството усвоен ли е кредита в швейцарски франка,длъжникът уведомен ли е надлежно за обявената от банката предсрочна изискуемост,произвели ли са действие сключените договори за цесии с оглед твърдението на длъжника,че не е надлежно уведомен за цесиите и произвели ли са правно действие сключените допълнителни споразумения към договора,има ли неравноправни клаузи в договора за кредит.

Съдът,намира,че е сезиран с търговски спор по чл.365,т.1 от ГПК,доколкото се отнася до изпълнение на търговска сделка-договор за банков кредит,която дейност една от страните-ищецът,извършва по занятие.Предвид цената на иска и на основание чл.104,т.4 ГПК спорът е родово подсъден на окръжния съд.

В отркто съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове по основание и размер,подадената искова и допълнителна молби,претендира присъждане на исковите суми и деловодните разноски и представя списък на разноските по чл.80 ГПК.

Ответникът Ц.М.Р. се явява лично,оспорва исковете и пледира за тяхното отхвърляне.

Ответницата чрез назначения и особен представител адв.М.Г. -ВАК,поддържа подадения отговор и допълнителен отговор и възраженията си.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Страните не спорят относно обстоятелството,че на 29.08.2008г, между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД (сегашно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) и кредитополучателите/солидарни длъжници Ц.М.Р., ЕГН ********** и П.Г.Р., ЕГН ********** е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 42994/29.08.2008г., по силата на който банката предоставя на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 60 000 евро (шестдесет хиляди евро) по курс „купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 15 700 евро (петнадесет хиляди и седемстотин евро) по курс „купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита - за покупка на описания в договора недвижим имот и равностойността в швейцарски франкове на 44 300 евро (четиридесет и четири хиляди и триста евро) по курс „купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита - за други разплащания, а кредитополучателите се задължават да го върнат, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. По силата на чл. 1, ал. 5 за връщането на кредита и за другите задължения по договора лицата, подписали го като кредитополучатели, отговарят солидарно.

За обезпечение вземането на банката,по силата на чл.13 от договора,кредитополучателите са учредили договорна ипотека в полза на Банката върху недвижимия имот,подробно описан в чл.1,ал.1 от договора.

Крайният срок за погасяване на кредита съгласно чл.5 от договора е 420 месеца,считано от датата на усвояване на отпуснатите по договора суми,която е усвоена съгласно чл.5,Приложение №1 от 02.09.2008 г.,като с подписването му страните са удостоверили,че датата на усвояване на кредита е 02.09.2008 г.,към която дата приложимия курс"купува" за швейцарския франк на Банката към евро е 1.6436,като определения съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове по чл.1 от Договора е 98616 швейцарски франка.Приложението носи подписите на кредитополучателите и представителите на Банката,които не са оспорени от ответниците.

Това обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице,което установява/стр.3/ от заключението, че кредитът е изцяло усвоен,като посочената сума е отпусната на 02.09.2008 г. по разплащателна сметка с титуляр Ц.М.Р. при Банката, и на същата дата е извършена валутна сделка като с предоставените 98616 швейцарски франка са продадени 60 000 евро с клиент Ц.М.Р.,която е преведена по разплащателна сметка в евро при Банката с титуляр Ц.М.Р..

Тези валутни операции са извършени по искането на кредитополучателите обективирано в Искане от 02.09.2008 г. вх.№521-2539 да бъде заверена сметката им с 98616 франка и искане 521-2340 от 07.09.2008 г. да бъде откупена тази сума срещу евро по курс 1.6436/представени в заверен препис с допълнителаната искова молба л.226 и 227 от делото/.

При така установеното,съдът приема за неоснователно възражението на ответницата П.Г.Р.,че кредитът не е усвоен ,тъй като не бил отпуснат в договорената валута.

При така изложеното,съдът приема,че се касае за договорно правоотношение,което притежава характеристиките на специфична търговска сделка-договор за банков кредит,който е формален,консенсуален,възмезден ,двустранен договор.

За да настъпят правните последици на едно договорно правоотношение,то същото следва да отговаря на условията за валидност.Съществените и задължително изискуеми елементи на договора за банков кредит са:страните,паричната сума-предмет на договора,целта,за която е отпусната,условията при които е отпусната заемната сума с оглед възмездния характер на договора-възнаградителна и санкционна лихва,срок на ползване, съответно-връщане на отпуснатия и усвоен кредит.Процесният договор съдържа съгласие относно всички елементи на типичния договор за кредит.

При така констатираното,съдът приема,че договорът е породил валидно облигационно отношение между страните.

Съгласно формираната константната практика на ВКС,съдът се произнася за наличето на неравноправни клаузи,служебно и без направено искане от страните.

В настоящият правен спор ,с отговора на исковата молба са въведени възражения,които са конкретизирани в подадения допълнителен отговор и ответницата се позовава на нищожност на:

Клаузата на чл.3,ал.1 и ал.5 от Договора,съгласно които-ал.1-кредитополучателите дължат на Банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1 пункт (един пункт). Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 5% (пет процента),ал.5- БЛП на БПБ за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабано задължителни за страните ,като Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата,от която е в сила ,чрез обявяването им на видно място в банковите салони.Договорените в настоящия договор надбавки не се променят.

Клаузата на чл.6,ал.3,съгласно която в случай, че по време на действието на настоящия договор БАНКАТА промени Базовия лихвен процент на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ България АД за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в алинея 1 се променя автоматично,в съответствие с промяната, за което КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ с подписването па настоящия договор дава своето неотменяемо и безусловно съгласие.

Клаузата на чл. 6,ал.2 от Договора,съгласно която погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. Предвидено е също , че в случай че на съответния падеж на погасителната вноска по главница или лихва, кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в Банката, погасяването на кредита може да се извърши освен във валутата на кредита и в лева или евро,след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс продава" на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД за швейцарски Франкове към евро, за което кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие.

Клаузата на чл.21,ал.2 от Договора,съгласно която кредитополучателят се съгласява, в случаите по ал. 1 БАНКАТА, да превалутира кредита в евро или лева, по обявения курс „купува" на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение превалутирания кредит ЛИХВЕНИ ПРОЦЕНТИ ,обявени от БАНКАТА по реда на чл. 12,ал.2 за съответната валута и вид на кредита" В чл. 22 пък било посочено ,че по смисъла на договора, превалутирането се определя като промяна на валутата в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия.

Клаузата на чл.23 ал.1 ,според която кредитополучателят декларира,че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от БАНКАТА курс купува и/или продава на швейцарския франк към евро или лева, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл.6,ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване,както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи),произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихвите, приложими по превалутирания кредит", както и ал.2,която гласи кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат, че разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.21-23 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им.

Горните текстове представлявали неравноправни клауза по смисъла на чл.143,т.10 и т.12 от ЗЗП,като:т.10.позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание,т.12 предвижда цената да се определя при получаване на стоката или предоставяне на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора,ако окончателно определената цена е значитело завишена в сравнение с цената,уговорена при сключване на договора.

Договорът за кредит за покупка на недвижим имот,сключен между страните има характер на финансова услуга по смисъла на §13,т.12Б/редакцията ДВ бр.59/2006 г./ от ДР ЗЗП,както и по смисъла на действащата разпоредба.Ищецът е търговец по смисъла на §13 т.2 от ДР ЗЗП.Безспорно и ответниците имат качеството на потребители по смисъла на §13 т.1 от ДР ЗЗП,възпроизвеждащ чл.2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,поради което процесния договор попада в приложното поле на ЗЗП и по отношение на него следва да намерят приложение разпоредбите на чл.143-чл.148 от същия.

Към датата на сключване на процесния договор-29.08.2008 г. , Законът за потребителския кредит/обнародван в ДВ 53/2006 г. /отм./по силата на чл.3 ал.3,не се прилага по отношение на : т.5-кредит,чийто размер е на стойност,по -малка от 400 лв. или на стойност над 40 000 лв. и по силата на чл.3 ал.5 т.1-договори за кредит за предоставяне на кредит обезпечен с ипотека върху недвижим имот.

Аналогичен текст се съдържа и в Директива 87/102/Е.

С оглед горното,съдът приема,че след като кредитите, обезпечени с ипотека изрично са изключени от нормативната уредба,регулираща потребителските кредити изводът е че те не представляват потребителски кредити.

Към датата на сключване на договора 29.08.2008 г.ЗЗП в редакцията му към тази дата,предвижда в чл.3,ал.3/в сила от 01.01.2007 г./,че всяка клауза в договор,която посочва за приложим закона на друга държава,която не е членка на Ес,и която клауза изключва прилагането на разпоредбите на този закон или закона на държава-членка на ЕС, е нищожна.

При приетия по-горе правен извод,съдът приема,че по отношение на процесния кредит ЗЗП не е приложим.

В този смисъл е Определение №314 от 15.06.2018 г. на ВКС по т.д.№886/2018 г.,1-во т.о ,ТК.

В процесния случай:

Клаузата на чл.3 ал.1 от договора определя начина на формиране на възнаградителната лихва и същата не е неравноправна.

С оглед формулировката си клаузите на чл.3 ал.5,чл.6 ал.3,чл.12 ал.1,като цяло предвиждащи едностранно изменение на условията на договора при непредвидени в същия основания ,са неравноправни клаузи,както по смисъла на чл.143 т.10 така и по смисъла на т.12 от ЗЗП.Същото се отнася и до систематично свързаната с тях клауза на чл.23 ал.1 от договора,както и клаузата на чл.21 ал.2.

Съдът приема за неоснователно възражението ,че е неравноправна клаузата чл.22.Превалутирането се извършва съгласно чл.21 ал.1 по искане на кредитополучателя.Това е негово право ,а не едностранно действие от страна на Банката.

В процесния случай макар горепосочените клаузи да са неравноправни,това обстоятелство е правно ирелевантно за правния спор,тъй като договорът за кредит не е с предмет потребителски кредит.

Дори да се приеме,че процесния договор за кредит е потребителски и следва да бъде отчетено обстоятелството,че има неравноправни клаузи,това обстоятелство е правно ирелевантно за спора по две причини:

Съгласно константната практика на ВКС формирана по реда на чл.290 от ГПК,предпоставките за определяне,че една договорна клауза е неравноправна ,ако не е индивудално договорена.

Съгласно константната практика на ВКС формирана по реда на чл.290 ГПК,при потребителски договор и възражение за неравноправен характер на клаузи от същия,тежестта на доказаване,че определено условие от договора е индивидуално договорено,е на търговеца или доставчика.Той следва да установи индивидуално уговаряне на оспорената клауза,като само обстоятелството,че договорът е подписан е ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя.

В конкретния случай от страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства,разпитан беше свидетел,който установи,че за всички рискове при сключване на договор за кредит в швейцарски франка кредитополучателите са уведомени.

На второ място ищецът е въвел,като предмет на правния спор част от дължимата главница и дължими разноски ,представляващи нотариални такси.

Неравноправните клаузи ако не бъдат приложени,като нищожни биха повлияли на размера на лихвите.Увеличения размер на главницата,която се дължи ,в сравнение с първоначално договореният й размер се дължи на подписаните 7 броя допълнителни споразумения ,с които договорът е бил променян.

Съгласно чл.146 ал.5 от ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в договора не води до неговата нищожност,ако договорът може да се прилага без тези клаузи.

В чл.4 от Договора са посочени дължимите от кредитополучателите такси: 1/ такса за управление - 1.5% (едно цяло и пет десети процента) върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първото усвояване по кредита; 2/ комисионна за управление, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска по кредита, в размер на 0,03% (нула цяло и три стотни процента) върху размера на непогасената главница към същата дата; 3/ административна такса в размер на 50 лева (петдесет лева), еднократно дължима при подаване на документите за кредит. С договора страните уговарят краен срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви, 420 месеца, считано от датата на усвояване на кредита - 02.09.2008г.

В чл.6 страните са договорили,че кредитополучателите погасяват кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва,с размер на всяка вноска,съгласно погасителен план/Приложение №2/към договора,представляващ неразделна част от него/стр.60 до 90 от делото/Погасителният план е подписан на всяка страница от кредитополучателите. Погасяването се извършва ежемесечно във валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен - швейцарски франкове.

Страните са се съгласили,че ако на падежа кредитополучателите не осигурят дължимата сума в швейцарски франкове,но имат средства в лева или евро по своите сметки в Банката,погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро,след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс продава на Банката,за което кредитополучателите са се съгласили и оправомощили Банката.Кредитополучателите са се съгласили,че при промяна на базовия лихвен процент за жилищни кредити по време на действие на договора се променя и и размерът на погасителната вноска,определен в чл.1 автоматично.

С Договор за прехвърляне на вземания по договора за кредит от 16.10.2008 г. между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД и „ ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД (сегашно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) вземанията на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 42994/29.08.2008г.,с кредитополучатели Ц.М.Р., ЕГН ********** и П.Г.Р., ЕГН ********** са прехвърлени на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД,което се установява от представения списък/стр.100 от делото/.

Ищецът в качеството му на цедент,не е уведомил писмено ответниците за извършената цесия,което е видно от липсата на представени от ищеца доказателства за това обстоятелство.

След прехвърляне на вземанията, между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД и ответниците,са сключени следните споразумения, представени по делото в заверен препис/стр.49 до 78 включително/:

1. Допълнително споразумение от 02.12.2009г. ,с което страните се споразумели кредитополучателите да ползват кредитна ваканция за срок от един месец, като отложат плащането на вноската, дължима на 02.01.2010г. в размер на 629,92 швейцарски франка.Съгласили се натрупаната през периода на кредитната ваканция лихва, служебно да бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница по кредита.

Споразумението е сключено на основание подадена молба от кредитополучателите на 27.11.2009 г.

За разглеждане на документите за сключване на споразумението кредитополучателите дължат еднократно такса в размер на 40,00 лева.Оформено е с подписите на кредитополучателите.

2.Допълнително споразумение от 12.10.2010г.,с което страните констатирали, че съществуващите към тази дата задължения на кредитополучателите към кредитора са в размер на 98 748,33 швейцарски франка,от които 97 759,06 швейцарски франка - редовна главница, 57,77 швейцарски франка - просрочени такси, 805,17 швейцарски франка - просрочена лихва и 126,33 швейцарски франка - просрочена главница.

Като причина за сключването му, е посочено обстоятелството , че кредитополучателите изпитват временни затруднения във връзка с редовното погасяване на задълженията си по кредита,както и желанието на Кредиторът да помогне на своите клиенти в затруднената финансова ситуация.

Страните се съгласили, че освен задълженията по чл. 2, ал. 1, т. 1-5, кредитополучателите дължат и редовна лихва, която е/ще бъде начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на споразумението („Предходен падеж") до датата на падежа, следващ датата на споразумението („Следващ падеж"), но към датата на споразумението все още не е изискуема. Съгласно чл. 3 кредитополучателите се съгласяват всички плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 да се преоформят служебно от кредитодателя на дата на споразумението чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит.

Страните се съгласяват, че кредитополучателите ще ползват дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. През този период върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 5,11%, като кредитополучателите погасяват дълга на равни месечни вноски в размер на 420 швейцарски франка на месец.

Споразумението е оформено с подписите на кредитополучателите.

3.Допълнително споразумение от 23.11.2011г. То е сключено,поради обстоятелството,че кредитополучателите изпитват временни затруднения във връзка с редовното погасяване на задълженията си по кредита,както и желанието на Кредиторът да помогне на своите клиенти в затруднената финансова ситуация.

С него страните се съгласяват да предоговорят съществуващите към датата на подписването му задължения на кредитополучателите към кредитора, като констатират, че те са в размери, както следва: 420,00 швейцарски франка - просрочена лихва; 36,00 швейцарски франка - просрочени такси и 98 871,03 швейцарски франка - редовна главница. Освен тези задължения кредитополучателите дължат и редовна лихва, която е/ще бъде начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на споразумението, до датата на падежа, следващ датата на споразумението, но към датата на допълнителното споразумение все още не е изискуема. Страните се съгласяват, че всички плащания във връзка с просрочията по кредита се преоформят служебно от кредитора на датата на споразумението чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. С подписване на допълнителното споразумение страните постигат съгласие кредитополучателите да ползват дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. През този период върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 4,29% (четири цяло и двадесет и девет стотни процента), а кредитополучателите погасяват дълга на равни месечни вноски в размер на 355 швейцарски франка на месец. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, за което с подписване на споразумението кредитополучателите дават своето изрично и неотменимо съгласие. След посоченото натрупване на лихвата върху общия размер на дълга се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата дата Базов лихвен процент (БЛП) на кредитора за жилищни кредити в швейцарски франкове, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0.28 пункта (нула цяло и двадесет и осем стотни пункта), като до окончателното погасяване на дълга и всички разноски, свързани с него, кредитополучателите заплащат равни месечни вноски. В случай, че в рамките на уговорения период на облекчено погасяване на дълга кредитополучателите не заплатят изцяло или частично две последователни дължими месечни вноски, същите губят правото да погасяват дълга при условията на намалена фиксирана лихва. Кредитополучателите заплащат на банката месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита на падеж, в размер съобразно действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на кредитора.

4.Допълнително споразумение от 21.12.2012г. То е сключено,поради обстоятелството,че кредитополучателите изпитват временни затруднения във връзка с редовното погасяване на задълженията си по кредита,както и желанието на Кредиторът да помогне на своите клиенти в затруднената финансова ситуация.

Освен тези задължения кредитополучателите дължат и редовна лихва, която е/ще бъде начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на споразумението, до датата на падежа, следващ датата на споразумението, но към датата на допълнителното споразумение все още не е изискуема. Кредитополучателите се задължават да внесат еднократно при подписване на споразумението сума от 70 швейцарски франка, като внасянето на тази сума е задължително условие за влизане в сила на споразумението. Кредиторът използва внесената по реда на предходното изречение сума като служебно извършва пълно или частично погасяване на просрочените към датата на внасяне на тази сума задължения по договора за кредит. Страните се съгласяват, че всички плащания във връзка с просрочията по кредита, след приспадане на внесената сума, се преоформят служебно от кредитора на датата на споразумението чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. С подписване на допълнителното споразумение страните постигат съгласие кредитополучателите да ползват дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. През този период върху дълга се начислява годишна лихва в размер на действащия към същата дата БЛП на кредитора за жилищни кредити в швейцарски франкове/ намален с 2,75 пункта, а кредитополучателите погасяват дълга на равни месечни вноски в размер на 350 швейцарски франка на месец. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода лихва, за което с подписване на споразумението кредитополучателите дават своето изрично и неотменимо съгласие.

Страните приели,че ако в рамките на уговорения период на облекчено погасяване на дълга кредитополучателите не заплатят изцяло или частично две последователни дължими месечни вноски, същите губят правото да погасяват дълга при условията на намалена фиксирана лихва.

Кредитополучателите заплащат на банката месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита на падеж, в размер съобразно действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на кредитора.

5. Допълнително споразумение от 12.08.2013г. страните се съгласяват да прекратят действието на въведеното облекчено погасяване на кредита. Страните се съгласяват, че върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва. Считано от датата на споразумението върху дълга се начислява годишна лихва, равна на договорената между страните за периода след изтичането на въведения ред за облекчено погасяване.

С т.6 страните се съгласяват,че това споразумение е условие,за разглеждане от страна на кредитора на молбата на кредитополучателите за предоставяне на нов период за облекчено погасяване на дълга.

6.Допълнително споразумение от 28.02.2014г. страните се съгласяват да предоговорят съществуващите към датата на подписването му задължения на кредитополучателите към кредитора, като констатират, че те са в размери, както следва: 614,14 швейцарски франка - просрочена лихва; 45,11 швейцарски франка - просрочени такси и 100 368,48 швейцарски франка - редовна главница. Освен тези задължения кредитополучателите дължат и редовна лихва, която е/ще бъде начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на споразумението, до датата на падежа, следващ датата на споразумението, но към датата на допълнителното споразумение все още не е изискуема.

Кредитополучателите заплащат на банката месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита на падеж, в размер съобразно действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на кредитора.

Оформено е с подписите на кредитополучателите ,като при подписване на споразумението е присъствала Поля Михова-експерт ЖК,която също е положила подписа си върху споразумението.

7. Допълнително споразумение от 29.03.2015г. страните се съгласяват да предоговорят съществуващите към датата на подписването му задължения на кредитополучателите към кредитора, като констатират, че те са в размери, както следва: 79,48 швейцарски франка - просрочена главница, 716,48 швейцарски франка - просрочена лихва; 36,88 швейцарски франка - просрочени такси и 101178,35 швейцарски франка - редовна главница.

Страните приели до окончателното погасяване на дълга и всички разноски,свързани с него,кредитополучателите да заплащат равни месечни вноски.

Ищецът с допълнителната искова молба е представил в заверен препис два броя молби,подадени от кредитополучателите с дати: 04.10.2009 г. и 03.11.2011 г. за преструктуиране на кредита, поради финансови затруднения на кредитополучателите.

С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.10.2017г. между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД вземанията на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 42994/29.08.2008г., ведно с прилежащите му допълнителни споразумения, с кредитополучатели Ц.М.Р., ЕГН ********** и П.Г.Р., ЕГН ********** в размер бщо на 102 375.06 швейцарски франка са прехвърлени обратно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД,видно от доказателствата/л.101 до 110./ от делото.

Тази цесия е съобщена на ответниците от цедента,видно от представените доказателства/л.111 до 120 включително/.

С нотариални покани с: peг. № 1995, том I, акт 50 от 21.03.2018г. и peг. № 2011, том I, акт 52 от 21,03.2018г. на нотариус Е.К. с peг., № 551 в регистъра на Нотариалната камара и район на действие PC - град Козлодуй, връчени на длъжниците съответно: на 04.04.2018г. - на Ц.М.Р., ЕГН **********-лично и на 10.04.2018г.на П.Г.Р., ЕГН ********** при условията на чл.46 от ГПК-чрез нейната майка.

С нотариалните покани и приложените към тях уведомления,ответниците,са уведомени, че вземанията по договора за кредит, прехвърлен на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД, са прехвърлени обратно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.10.2017г.

С нотариални покани с: peг. № 1994, том I, акт 49 от 21.03.2018г. и peг. № 2010, том I, акт 51 от 21.03.2018г. на нотариус Е.К. с peг. № 551 в регистъра на Нотариалната камара и район на действие PC - град Козлодуй, връчени на длъжниците съответно: на 04.04.2018г. - на Ц.М.Р., ЕГН **********-лично и на 10.04.2018г.на П.Г.Р., ЕГН ********** при условията на чл.46 от ГПК-чрез нейната майка, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД уведомила длъжниците, че са прекратили плащанията ,произтичащи от сключения договор и кредитът е в просрочие.Поради непогасяване на формираните просрочия,които към 05.02.2018 г. са в общ размер на 21 463.43 швейцарски франка и неизпълнение на условията по договора за кредита го обявява за изцяло и предсрочно изискуем,преди крайния срок за погасяване.Посочва в поканите до дължниците,че към 05.02.2018 г. задължението по договора е общо в размер на 121 302.13 швейцарски франка,като е направена разбивка на дължимите суми за главница,лихви и такси и застраховки.

С нотариланите покани до длъжниците ищецът,като се позовава на чл.18 от договора обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем.

Към момента на подаване на исковата молба, общото задължение на длъжниците възлиза на 122 171,21 швейцарски франка и 636,39 лева ,от които 102 243,73 швейцарски франка (сто и две хиляди двеста четиридесет и три швейцарски франка и седемдесет и три сантима) - главница за периода от 02.12.2015г. до 02.05.2018г., 18 789,15 швейцарски франка - договорни възнаградителни лихви за периода от 02.01.2016г. до 04.04.2018г.; 978,04 швейцарски франка - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава за просрочени плащания) за периода от 02.01.2016г. до 02.05.2018г.; 59,76 швейцарски франка- банкови такси за периода от 02.04.2018г. до 02.05.2018г., 100.53 швейцарски франка - застраховки за периода от 12.09.2016г. до 02.05.2018г. и 636,39 лева - нотариални такси за периода от 20.04.2018г. до 02.05.2018г.

За изясняване на обстоятелствата по делото,съдът е назначил изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза,като вещото лице е изготвило два варианта,във връзка с допълнително поставени от ищеца задачи,във връзка с внъзраженията на ответницата за неравноправни клаузи в договора и възражението на ответницата, че подписаните споразумения не са породили действие.

Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и съдът го кредитира изцяло,като обективно и вярно изготвено.

Съгласно първият вариант на заключението ,в който вещото лице е отчело извършените промени с подписаните споразумения задължението на ответниците е в размер на 122 171.21 швейцарски франка към датата на входиране на исковата молба в съда-04.05.2018 г. и към датата на изготвяне на експертизата. Към тази дата не са платени 30 месечни вноски за главница за периода 02.12.2015 г. до 03.05.2018 г.и 30 месечни вноски за договорна лихва за същия период и 2 месечни вноски за такса управление ЖК 0.03% за периода 02.04.2018 г. до 03.05.2018 г.,отразени по падежи, и размер в Таблица №1 стр.17 от заключението/.

Задължението за главница към тези дати е в размер на 102 243.73 швейцарски франка.

Вещото лице е установило,че на 24.04.2018 г. е постъпила по разплащателната сметка на Ц.Р. сума в размер на 830.37 лв."Работна заплата"с директен превод и от тази сума е погасено задължение в общ размер на 359.18 швейцарски франка,като са погасени следните задължения:46.23-частично главница по 87 погасителна вноска с падеж 02.12.2015 г.,253.06-наказателна лихва,,59.89-такса управление ЖК-0.03%.Това е последното плащане извършено от кредитополучателите.

За периода от 03.05.2018 г. до 22.02.2019 г. по разплащателната сметка на Ц.Р. са постъпили суми с основание"Работна заплата" в размер на 7 510.23 лв.С тези средства са погасени задължения в общ размер на 7 510 .лв. в това число 5661.71 лв. с основание "Спорни съдебни вземания и разноски",636.39 лв.-нотариални такси и 1212.13 лв./707.85 швейцарски франка"-законна лихва.

Съгласно вторият вариант на заключението,общия размер на непогасените задължения е 135 391.55 швейцарски франка. Задължението за главница е в размер на 95 113.13 лв.Останалите задължения са посочени в Таблица 2,стр.19 от заключението,но те не са предмет на настощия правен спор.

Предвид изложеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:настоящият иск е осъдителен за присъждане на дължима сума по неизплатена главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот,обезпечен с ипотека.В тежест на ищеца беше да докаже,че е налице действителен договор,породил валидно облигационно правоотношение между страните,неговите съществени клаузи,обстоятелството,че сумата е получена от кредитополучателите,че кредитът не е бил обслужван редовно,че са били налице условията за обявяването му за предсрочно изискуем.С оглед твърденията,че са налице две последователни цесии следва да се установи,наличието на такива,както и че същите са редовно извършени.

Съдът дължи произнасяне по възраженията на ответницата,че не са били налице условия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,тъй като ответницата оспорва редовността на цесиите и застъпва становище,че и сключените 7 броя допълнителни споразумения не я обвързват,тъй като цесията не е породила правно действие,както и че следващата цесия също не е валидна.

При изяснената фактическа обстановка и ангажираните от ищеца писмени доказателства,съдът приема,че тези възражения не намират опора в закона.

Съгласно чл.28 от договора,е обективирано съгласие на банката и кредитополучателите и те се съгласяват, че във всеки един момент от действието на договора, банката има право да прехвърли вземанията си на дружество или институция от групата на „Иф Еф Джи Юробанк", включително и на „Бългериън ритейл сървисиз"АД, гр.София/"БРС/,или на други финансови или нефинансови институции или дружества,включително такива,чиято дейност включва секюритизация.Кредитополучателите са се съгласили да превеждат дължимите вноски по откритата сметка на Банката,а тя от своя страна да ги превежда на /БРС/.

Секюритизация по смисъла на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 575/201, означава сделка или схема от сделки, при която кредитният риск по експозиция или група от експозиции се разделя на траншове, а „дружество със специална цел — секюритизация" или „ДСЦС" означава предприятие доверител или друго лице, различно от институция, създадено за извършване на секюритизация или секюритизации, чиито дейности са ограничени до необходимите за постигане на тази цел и чиято структура е предназначена да изолира задълженията на ДСЦС от тези на институцията инициатор, в което притежателите на права могат да ги залагат или разменят без ограничение.В този смисъл е и Регламент/ЕС/2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета-12.12.2017,с който е прието,че секюритизацията представлява сделки,които позволяват на заемодател или кредитна институция или дружество да рефинансира група кредити/като например ипотечни кредити/какъвто е процесния.

Съдът приема,че „Юробанк България"АД не само има право да извършва процесните цесии с ДСЦС „Бългериън Ритейл Сървисиз"АД, но има такова задължение,което е отразено в чл.28 от договора.

Цесията е двустранен договор,като правната воля на длъжника не се взема предвид и е без значение за валидността на договора между цедента и цесионера.Нормата на чл.99,ал.4 от ЗЗД,на която се позовава ответницата всъщност не касае редовнстта на цесията като договор,а се отнася до това кога настъпва оповестителният ефект за добросъвестните трети лица,включително и длъжника.Значението на съобщението е с оглед на това да знае длъжникът на кого да престира.

В процесния случай длъжникът по силата на договора е уведомен,че при цесия,цесионер ще бъде ДСЦС „Бългериън Ритейл Сървисиз"АД,чиято дейност включва секюритизация .Освен това е договорено,че длъжниците плащат по сметката разкрита при Банката,а тя урежда задълженията с това дружество.

Съдът отчита обстоятелството,че чл.99,ал.4 ЗЗД не съдържа изискване за срок и форма на съобщаване.Смисълът на съобщението е да се пресече възможността длъжникът да престира на лице,което не е кредитор,като се доведе до знанието му станалата цесия и е без значение формата на извършеното съобщение,защото тя не е условие за валидност.

Както вече се посочи по-горе с нотариална покана е връчено уведомление на ответниците за двете цесии,което е получено лично от ответника Ц.Р. и по реда на чл.46 от ГПК на ответницата П.Р.,чрез нейната майка.

Наред с това с нотариалните покани,с които са поканени да погасят задължението си от април 2018 г.,обявено за предсрочно изискуемо т.е с момента на поканата за изплащане на задължението-т.е поставянето им в забава-те са били редовно уведомени и са знаели кому трябва да изпълняват.

При така изложеното,съдът приема и двете цесии за редовно извършени и явно известни на длъжниците преди момента на предявяване на иска в съда.Сключените по време на действие на договора за цесия 7 броя допълнителни споразумения,са надлежно подписани от кредитополучателите и са сключени поради техни финансови затруднения,подробно описани в молбите им.

Ето защо,след прехвърляне на вземанията по договора за ипотечен кредит и изпълнение на задължението на цедента да уведоми длъжниците по цедирраното вземане,ответниците са обвързани от поетите след цесията от самите тях задължения в сключените с новия кредитор-дружеството-цесионер 7 броя допълнителни споразумения относно предоговорените размери на просрочените главници и лихви и на редовните такива,доколкото това следва от нормите на чл.9 и чл.20а ал.2 ЗЗД.

С Решение №51 от 04.04.2016 г. постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д.№504/2015 г.,по описа на ВКС,2-ро т-о е прието,че в този случай е налице индивидуално договоряне.

По сходен казус по т.д.№135/2016 г. по описа на ВрОС,съдията докладчик е изложил съображения,че дори неравноправни клаузите в договор за банков кредит ако са договорени индивидуално не са нищожни, по идентични възражения на ответниците в правни спор.Решението е потвърдено с решение №216 от 23.01.2018 г. по т.д.№5293/2017 г. по описа на САС,което не е допуснато до касация с Определение №15 от 10.01.2019 г. по т.д.№1444/2018 г.по описа на ВКС,I-во т.о.

Съгласно даденото разрешение в т.18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,в хипотезата на предявен иск по чл.422,ал.1 вземането произтичащо от договор за банков кредит,става изискуемо,ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита.Волеизявлението на банката-кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60,ал.2 на закона за кредитните институции или обстоятелствата ,уговорени в договора,които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочната изискуемост на кредита.В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнението на задължението от длъжника,във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено.Предсрочната изискуемост настъпва на датата на връчване на длъжника на документа,съдържащ волеизявлението на кредитора,ако към този момент са били налице обективните предпоставки обуславящи изискуемостта.Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения.Начинът за удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване,какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните.

При липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция/какъвто е процесния случай/,връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ,който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус/чл.50 ЗННД/ или от частен съдебен изпълнител.При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл.37-58 ГПК,като отказът за получаване по чл.44 ГПК или отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостоверяват от длъжностно лице,а съобщенията се считат за връчени.

В процесния случай,ищецът е възложил на нотариус връчването на нотариалните покани,с които ответниците са уведомени,че кредитът е обявен изцяло за предсрочно изискуем,като както вече се посочи по-горе това право е надлежно упражнено.

По отношение размера на дължимата сума

От заключението на вещото лице се установава,че ответниците са преустановили плащанията на месечните вноски на 24.04.2018г. Вещото лице е посочило,че към датата на входиране на исковата молба в съда ответниците имат просрочени 30 погасителни вноски за главница и лихва,при което по силата на чл.18 ал.2 от договора целият размер е станал предсрочно изискуем.За настъпилата предсрочна изискуемост длъжниците са надлежно известени по нотариален ред -/стр.121 до 126 от делото/.

Предсрочната изискуемост е санкция за неизправността на длъжника,поради което последиците следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението,каквото то съществува и се дължи и при настъпване на срока.Ако кредиторът не упражни правото си на предсрочна изискуемост,но длъжникът е неизправен,на падежа на задължението,той би дължал връщането на заетата сума и на възнаградителната лихва,както и обезщетение за забавата.Упражняване на предоставено от договора право на предсрочна изискуемост не погасява уговорените задължения,както и не следва да се тълкува като отпадане на правото на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера,който то би имало и при недобросъвестност на длъжника.При уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума,настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски,включително в частта им за възнаградителни лихви и такси/Р №99/01.02.2013 год. по т.д.№610/2011 год. на 1-во т.о на ВКС,чл.290 ГПК/.

Съобразно приетото заключение на вещото лице ,съдът възприема посочените от същото изчисления на дължимите суми по кредита към датата на подаване на заявлението.

Върху главницата се дължи и законната лихва от предявяване на иска 08.05.2018 год.до окончателното изплащане на задължението.

При гореприетото,съдът приема ,че предявените субективно и обективно съединени искове са основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени,като ответниците бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца претендираната сума за главница в размер на сумата 61135,16 швейцарски франка част от дължима главница за периода от 02.12.2015г. до 02.05.2018 г.и 636,39 лева-нотариални такси за периода от 20.04.2018 г. до 02.05.2018 г.,/установени от ССЕ по размер/ведно със законната лихва,считано от подаване на исковата молба.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца и сторените от последния разноски за водене на настоящото производство.

Представен е списък на разноските по чл.80 ГПК.Разноските пред тази съдебна инстанция са: внесена държавна такса 4025.46 лв., възнаграждение за вещо лице общо сума в размер на 1300 лв. възнаграждение за адвокат в размер на сумата 4 251.27 лв. и внесено възнаграждение за особен представител-4651.73 лв.

Така мотивиран ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Ц.М.Р. , ЕГН **********, с адрес: *** и П.Г.Р., ЕГН **********, с адрес: *** СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК ***/предишно наименование "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ/,със седалище и адрес: гр. София, район ***, ул. ***, представлявано от Д.Ш. и П.Д. - Изпълнителни директори,чрез пълномощника си Адвокатско дружество „М. и Р.", представлявано от адв. Д.М.,със съдебен адрес:***, офис 9 сумата 61135,16 швейцарски франка част от дължима главница за периода от 02.12.2015г. до 02.05.2018 г.и 636,39 лева-нотариални такси за периода от 20.04.2018 г. до 02.05.2018 г.,ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба 08.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща ЧАСТ от общото задължение на длъжниците в размер на 122 171.21 швейцарски франка,дължими от тях и произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот №НL 42994/29.08.2008 г.ведно с прилежащите му Приложение №1, от 02.09.2008 г.,Допълнително споразумение от 02.12.2009г.,Допълнително споразумение от 12.10.2010г., Допълнително споразумение от 23.11.2011г.,Допълнително споразумение от 21.12.2012 г.,Допълнително споразумение от 12.08.2013 г.,Допълнително споразумение от 28.02.2014 г. и Допълнително споразумение от 29.03.2015 г.,както и на основание чл.78 ал.1 ГПК деловодни разноски за тази съдебна инстанция в размер на сумата 13 928.46 лв.включваща: внесена държавна такса 4 025.46лв., възнаграждение за вещо лице общо сума в размер на 1300 лв.,възнаграждение за адвокат в размер на сумата 4251.27 лв.,внесено възнаграждение за особен представител:4651.73 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:

Номер на акта:	59
Дата:	2 април 2019 г. (в сила от 3 февруари 2020 г.)
Съдия:	Радослава Симеoнова

Дело:	20181400900046
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	8 май 2018 г.

Решение по дело №46/2018 на Окръжен съд - Враца

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 59

В ИМЕТО НА НАРОДА