Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 03.06.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК,
І-4 с-в, в публичното си заседание на
двадесет и седми май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОРДАНКА МОЛЛОВА
при
секретаря С.В., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№ 16939 по описа за
две хиляди и единадесета година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.54 от ЗЗД-за сумата от 120 720.05 лева.
Ищецът по делото-„О.”ЕООД
твърди, че ответникът Е.С.Д. с присъда по НОХД № 2746
по описа за 2008г. на СГС, НК, 3 с-в, е признат за виновен в това, че на
12.07.2007г. в гр.С., на ул.”Макгахан”
в района на кръстовището с ул.”Уошбърн”, при управление на МПС-лек автомобил
„Форд Сиера” с ДК № ******* , е нарушил правилата за
движение по ЗДВП и по непредпазливост е причинил смъртта на Д.К.М., който към този момент е бил в трудово правоотношение с
ищеца „О.” ЕООД на длъжност „автомонтьор” в автосервиз
в гр.С., ж.к.”*************. Твърди,
че с разпореждане № 9858 от 15.09.2008г. на СУ „СО” гр.С.,
злополуката е приета за трудова злополука. Твърди, че с решение по гр.д.№
6154/2009г. на СГС, 2 с-в, потвърдено с влязло в законна сила решение от
06.06.2011г. по в.гр.д.№ 907/2010г. от САС, ищецът „О.” ЕООД е осъден да заплати
на основание чл.200 от КТ на наследника А.Д.М., действащ чрез своя законен представител и негова майка
К. С.,
сумата от 80 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането и направените разноски по делото в
размер на 5 430 лева.Поддържа, че от
удостоверение с изх.№ 00769/15.11.2011г. на ЧСИ В.И. е видно, че по
образуваното изп.д. № 144/2011г. ищецът „О.”ЕООД , е
изплатил сумите 80 000 лева-главница, 31 492.29 лева-лихви, 6 601.76
лева такса ЧСИ, 2 500 лева-хонорар адвокат и 126 лева разноски по изпълнението
или всичко 120 720.05 лева.Счита, че ищецът има право на регрес както на изплатеното обезщетение,
така и на законната лихва и направените разноски, на основание чл.54 от ЗЗД.Моли
да бъде осъден ответникът по
- 2 -
делото-Е.С.Д. да заплати на ищеца „О.”ЕООД,
на основание чл.54 от ЗЗД сумата от 120 720.05 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на дължимата сума и направените по делото разноски.
Ответникът по делото-Е. С.Д. оспорва исковата молба по основание. Твърди, че
регресното право по реда на чл.54 от ЗЗД е уредено в полза на лице, което
отговаря за вреди, причинени виновно от
другиго.Поддържа, че работодателят-ищец в настоящото производство носи
безвиновна отговорност и отговаря не „за вреди причинени от другиго”, а на
самостоятелно основание, каквото е съществуващото трудово правоотношение с
увредения /наследодателя на пострадалите лица/.Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен изцяло или при условията на алтернативност-да се уважи до размер на
50% от цената на същия.
Ответникът по делото-
Е. С.Д. е депозирал на 02.07.2012г. обратен иск срещу З.”Е.”АД
- за заплащането на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 120 720.05 лева, законната лихва и разноски по
делото.
Ответникът по обратния иск-З.”Е.”АД оспорва иска като недопустим и неоснователен.Моли
същият да бъде отхвърлен изцяло.
Съдът, въз основа на събраните по
делото доказателства и на цялостната им преценка в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа страна следното:
С решение от 06.06.2011г. САС,
ГК, 4 с-в, по гр.д.№ 907/2010г. е потвърдил решение № 4152 постановено на
09.08.2010г. по гр.д.№6154/09г. на СГС, ГО І-12 с-в.
С разпореждане № 9858 от
15.09.2008г. на НОИ-СУ”Социално осигуряване” , на основание чл.60 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, декларираната злополука
с вх.№835 от 29.08.2008г. станала с Д.К.М., се приема
за трудова злополука по чл.55 ал.2 от КСО.
Видно от приетото по делото
Удостоверение изх.№ 00769/15.11.2011г.-издадено от ЧСИ
В.И.-рег.№ 779 на Камарата на ЧСИ, се установява, че по изп.д.№
20117790400144 със страни: взискател-А.Д.М.-действащ
чрез своята майка и законен представител К. С. и
длъжник-„О.”ЕООД, е изплатена от длъжника сумата от общо 120 720.05
лева.
С присъда № 22/15.10.2008г.,
СГС, НК, ІІІ с-в по НОХД № 2746/2008г./влязла в сила
на 31.10.2008г./ и мотиви към присъдата ,
е признал подсъдимия Е.С.Д. ЕГН:**********
за виновен в това, че на 12.07.2007г. в гр.С., по ул.”М.” в
района на кръстовището с ул.”У.”,
при управление на л.а.”Ф.С.”,
- 3 -
с ДК
№*******, е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.25 ал.1 и чл.37 ал.1 от З.вП и по непредпазливост е причинил смъртта на Д.К.М., като съдът го е осъдил на наказание пробация за срок от две години.
Приети са като писмени
доказателства по делото копия от 5 бр.платежни
нареждания от дата 15.11.2011г., от които се установява, че по цитираното по-горе
изпълнително дело е изплатена от ищеца „О.”ЕООД на ЧСИ В.И.
исковата сума в размер на общо 120 720.05 лева.
Видно от приетото по делото
копие от застрахователна полица № 071070357362 се установява, че увреждащият
лек автомобил „Форд Сиера” е бил застрахован при ответника по обратния иск-ЗД”Е.”АД, по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите , към датата на процесното ПТП.
Прието е като доказателство
по делото копие от Решение № 1465/10.02.2011г. по гр.д. № 1460 по описа на СГС, І-5 с-в.
От приетите по делото СМЕ и АТЕ-които
съдът кредитира изцяло, се установява, че смъртта на Д.К.М.
е в причинно-следствена връзка и в резултат на механизма на реализираното ПТП.
Съдът, въз основа на така установената
фактическа обстановка, намира от правна страна следното:
Установи се по делото, че
ищецът по първоначалния иск-„О.”ЕООД е бил осъден на
основание чл.200 от КТ, да заплати обезщетение за
неимуществени вреди на наследниците на починалия Д.К.М.,
от настъпилата със същия трудова злополука.Имуществената
отговорност на предприятието при смърт или увреждане здравето на работник по
чл.200 от КТ е самостоятелен вид отговорност и приложното и поле изключва
отговорността по ЗЗД.Съгласно разпоредбата на чл.200 ал.1 от КТ-за вреди от
трудова злополука и професионално заболяване, които са причинили временна
нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника, отговаря имуществено предприятието.В
случая гаранционно-обезпечителната функция на работодателя изисква покриване на
претърпените вреди на основание настъпилата трудова злополука и задължението за
изплащане на обезщетение от негова страна произтича от друг фактически състав,
съответно от друго правоотношение, а именно-трудовият договор. Съгласно чл.202
от КТ „За изплащането на пострадалия или на неговите наследници обезщетение,
работодателят има право на иск срещу виновните работници или служители
съобразно правилата на раздел ІІ от тази глава.Следователно, в хипотезата на
чл.200 от КТ работодателят разполага с правната възможност да предяви иск срещу виновния за причиняването на вредите
работник или служител, но не и срещу трети
- 4 -
лица, какъвто в случая се
явява деликвентът.Поради което, съдът намира, че в конкретния случай, с
изплащането на обезщетението по чл.200 от КТ, работодателят не се суброгира в
правата на увредено лице по реда на чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането,
както и няма право на иск по реда на чл.54 от ЗЗД.Прекият причинител на вредите
не отговаря пред работодателя за присъденото обезщетение, тъй като
отговорността на работодателя във връзка със същото ПТП се основава на друго
правоотношение.Ищецът е заплатил обезщетение за трудова злополука на основание
трудовото му правоотношение с увреденото лице, а не обезщетение за непозволено
увреждане, което би било основание за суброгиране в правата на кредитора по
чл.54 от ЗЗД.Регресното право по чл.54 от ЗЗД е уредено в полза на лице, което
отговаря за вреди, причинени виновно от другиго.Работодателят-ищец в настоящото
производство носи безвиновна отговорност и отговаря не „за вреди, причинени от другиго” , а на
самостоятелно основание, каквото е съществуващото трудово правоотношение с
увредения.
Пред вид гореизложеното, съдът намира,
че първоначалният иск с правно основание чл.54 от ЗЗ.-предявен
от ищеца „О.”ЕООД срещу ответника Е.С.Д., с правно
основание чл.54 от ЗЗД-за сумата от общо 120 720.05/сто
и двадесет хиляди седемстотин и двадесет лева и пет стотинки/, се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на първоначалния иск,
съдът намира, че предявеният обратен иск от Е.С.Д.- с
правно основание чл.223 ал.1 от КЗ-за сумата от общо 120 720.05/сто и
двадесет хиляди седемстотин и двадесет лева и пет стотинки/ също следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Съдът намира, че ищецът по
първоначалния иск- „О.” ЕООД следва да бъде осъден да
заплати на пълномощника на ответника Е.С.Д.-адв.Р.Д.-САК, на основание чл.38 ал.2 от ЗА адвокатски хонорар в
размер на сумата от 3 000/три хиляди/ лева.
Мотивиран от горното, Софийски Градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „О.”ЕООД ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление:***-представлявано и управлявано от
едноличния собственик М.П. К. ЕГН:********** и със съдебен адрес: ***-адв.Б.-САК срещу ответника Е.С.Д. ЕГН: ********** с адрес: *** и със съдебен адрес:***-адв.Р.
- 5 -
Д.-САК
, иск с правно основание чл.54 от ЗЗД, за сумата от общо 120 720.05/сто и двадесет хиляди
седемстотин и двадесет лева и пет стотинки/, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.С.Д. ЕГН: ********** срещу ЗД „Е.”АД
ЕИК:************
със седалище и адрес на управление:***-представлявано от Изпълнителния
директор А.Й. П.ЕГН:**********, иск с правно основание
чл. 223 ал.1 от КЗ-за сумата от общо 120 720.05/сто и двадесет хиляди
седемстотин и двадесет лева и пет стотинки/, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „О.”ЕООД
ЕИК:************
да заплати на пълномощника на ответника адв.Р.Д.-САК,
на основание чл.38 ал.2 от ЗА
адвокатски хонорар в размер на сумата от 3 000/три хиляди/ лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението на страните, с въззивна жалба, пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: