Р Е
Ш Е Н
И Е № 197
гр.Враца,
06.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 26.11.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ ЦЕНОВА
разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№19 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът П.П.К., ЕГН ********** с адрес ***,
представляван по пълномощие от адвокати М. и Д. от САК, твърди, че на
29.09.2018г. около 15:35ч. в гр.Враца, на бул."Мито Орозов" до №61 е
настъпило ПТП между лек автомобил марка "Тойота", модел
"Ярис" с рег.№ВР **** ВР, управляван от С.Д.С., и управляван от него
мотоциклет марка "Хонда", модел "ЦБР" с рег.№ВР **** В, в
резултат от което е пострадал тежко.
Твърденият в исковата молба механизъм
на ПТП е следният: л.а. "Тойота" се движел в дясната лента по
бул."Мито Орозов" и до №61 предприел маневра завиване в обратна
посока и реализирал произшествие с движещия се в лява пътна лента мотоциклет
"Хонда", управляван от ищеца. ПТП
било посетено от служители на МВР, бил съставен констативен протокол и е
образувано ДП №124/29.09.2018г. на РУ-Враца.
Ищецът твърди, че виновен за
настъпването на ПТП е водачът на л.а. "Тойота" С.Д., която не
пропуснала и блъснала движещия се направо и по път с предимство мотоциклет,
управляван от него, с което е нарушила правилата на чл.25, ал.1 и 2 и чл.20,
ал. 1 от ЗДвП.
Твърдението на ищеца е, че след
инцидента бил откаран в "Първа МБАЛ-Враца"ЕООД, където е
хоспитализиран за периода от 29.09.2018г. до 05.10.2018г. Поради тежкото му
състояние и болката, която изпитвал по цялото тяло и главата, на ищеца били
извършени рентгенографии на бял дроб и сърце, глезенна става, петна кост,
подбедрица, стъпало и пръсти. Поради оплаквания от силни болки в главата,
световъртеж, светобоязън, гадене и повръщане, били извършени компютърни
томографии на главен мозък и шиен сегмент на гръбначния стълб, при които е
поставена окончателна диагноза "Фрактура крурис синистра. Контузио
капитис. Комоцио церебри" и по своя медико-биологичен характер претърпените
увреждания се изразяват в черепно-мозъчна травма със загуба на съзнание,
фрактура в областта на средна трета лява подбедрица, деформация и оток в
областта на ляв долен крайник. Предвид сложността на фрактурата на 29.09.2018г.
под анестезия била извършена оперативна интервенция с открито наместване на
фрактурата с вътрешна фиксация, същата била наместена и стабилизирана с една
плака, заключваща с 8 отвора и 8 кортикални винта. Твърди се, че в периода на
болничния престой ищецът е търпял интензивни и продължителни болки и страдания,
изпитва болка и в настоящия момент и ще търпи такава и в бъдеще до пълното му
възстановяване, а извършената операция ще бъде последвана от смяна на
превръзки, отстраняване на конци, следоперативна медикаментозна терапия, контролни
прегледи и рехабилитация, както и от повторна операция за премахване на
остиосинтезния материал, която операция се извършва отново под анестезия и е
свързана с болки и страдания.
Нататък в исковата молба се твърди, че
в резултат от произшествието ищецът е поучил множество натъртвания и
деформация, последвана от отоци и посиняване, както и невъзможност да стъпи на
левия си крак. Изпитвал е силни болки в главата и цялото тяло и най-вече в
областта на левия долен крайник. Имал е и контузия на главата с временна загуба
на съзнание, съпътствана от главоболие, световъртеж, гадене, повръщане и
отпадналост. Търпял е интензивни и продължителни болки и страдания и в дните
след инцидента се налагало да приема седативни и обезболяващи средства,
назначена му е антибиотична терапия, аналгетици, превръзки и дрен, чувствал се
е замаян и изморен, забранено му било да гледа телевизия, да ползва компютър и
телефон. Същият не е можел да се самообслужва и да извършва елементарни битови
дейности, поради което било необходимо при него винаги да има друг човек, за да
му помага. Твърди се, че животът на ищеца е променен изцяло, като от активен,
спортуващ и жизнерадостен млад човек се е превърнал в лежащ, обгрижван от
близките си такъв и изпитва затруднения и болки при движения в областта на
лявата подбедрица.
Следващото твърдение е, че
произшествието е дало отражение и върху психиката на ищеца, същият се чувства
тревожен и изнервен, не спи спокойно, страхува се не само да кара мотоциклет,
но и да шофира и да пътува в автомобил, да пресича оживени улици, като се връща
многократно към инцидента и опасността, която е съществувала за живота и
здравето му.
В исковата молба се съдържа и твърдение
за претърпени от ищеца имуществени вреди от заплатени от него 560лв. за
закупуване на заключваща плака и 44лв. за патерици.
Сочи се, че за лекия автомобил
"Тойота Ярис" е налице задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", сключена с ответника "Дженерали Застраховане"АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район ***по полица №BG/08/118002744882, валидна от
19.09.2018г. до 18.09.2019г.
Твърди се, че ищецът е завел при
ответника молба за изплащане на обезщетение, каквото не е получил.
По този начин е обоснован правния интерес
от предявяването на иск за сумата 70 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, и на такъв за сумата 604лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди. Обезщетенията се претендират ведно със
законна лихва от 20.01.2019г. до окончателното им изплащане.
Претендират се и разноски.
Чрез пълномощника си юрисконсулт Г.Р.
ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените
искове.
Според ответника по делото не са
представени доказателства за извършено противоправно деяние на застрахования
при него водач, от което да са настъпили претендираните вреди, поради което
фактическите твърдения във връзка с причините за произшествието са оспорени и
се навежда довод за съществуване на възможност вина за произшествието да има
самият пострадал. В тази връзка ответникът поддържа, че ищецът е нарушил редица
императивни правила за движение по пътищата, в нарушение на чл.20 от ЗДвП се е движил
с превишена скорост, което е довело до настъпване на събитието и на по-тежки
последици от него. Според ответника водачът на мотоциклета е нарушил
разпоредбата на чл.42, ал.1 от ЗДвП, изискваща да се убеди, че пътното превозно
средство, което изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на
движение наляво, в случая за извършване на обратен завой. Вместо това, в разрез
с правилата на движение и при пълна липса на преценка за създалата се ситуация
е предприел маневра изпреварване отляво/почти по осевата линия, отделяща
платното за насрещно движение, и при липсата на друга пътна лента вляво/ на
МПС, което вече се е преустроило в крайна лява лента, подало е светлинен сигнал
- мигач и е започнало извършването на маневра "обратен завой".
Ответникът счита, че ищецът не е
съобразил всички обстоятелства, визирани в чл.25 от ЗДвП и не е предприел
подходящата маневра за избягване на опасността, не е извършил адекватна
преценка на разстоянието между двете МПС, на скоростта им на движение и на
времето, необходимо на всеки от тях за завършване на предприетата маневра. Според
ответника ищецът е могъл и е бил длъжен да възприеме своевременно завиващия
наляво лек автомобил и чрез своевременно спиране съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП
да избегне сблъсъка с него.
В отговора се поддържа, че поведението
на водача на л.а."Тойота" не е противоправно и не е допринесло за
настъпването на ПТП и в тази връзка се сочи, че С.С. се е изнесла в крайна лява
лента, огледала се е, подала е мигач и едва след това е започнала маневра
"обратен завой", с което е спазила задълженията си по глава ІІ,
раздел VІІІ от ЗДвП, огледала се е за движещи се срещу нея автомобили и за
такива, движещи се попътно от лявата й страна, но не е забелязала намиращия се
на много голямо разстояние от нея мотоциклет и не е била длъжна и не е била в
състояние да определи твърде високата му скорост и да съобрази поведението си с
него.
Ответникът оспорва иска за
неимуществени вреди и по размер, който намира за твърде завишен, като настоява,
че лечението на ищеца е протекло нормално и без неблагоприятни за него
последици и невъзстановими увреждания. Оспорва твърдението за получено при
произшествието мозъчно сътресение и за загуба на съзнание. Оспорва и
претенцията за имуществени вреди и тази за лихви върху претендираните
обезщетения и в тази връзка обръща внимание на това, че ищецът не е представил
пред него изискани с писмо от 05.11.2018г. документи.
Ответникът признава факта за
съществуване на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" за л.а. "Тойота Ярис".
Подадена е допълнителна искова молба, в
която се развиват правни съображения относно вината за настъпване на процесния
пътен инцидент и в тази връзка защитата на ищеца се позовава на постановлението
за прекратяване на наказателното производство, в което е прието, че вина за
настъпване на произшествието има С.С..
Ищецът оспорва твърдения от ответника
механизъм на произшествието и за вина на пострадалия. Поддържа всички
първоначални твърдения във връзка с получените от него травматични увреждания,
които отново изброява подробно.
В допълнителната искова се развиват
подробни правни съображения във връзка с размера на претендираните обезщетения.
След като анализира и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът
приема за установено следното:
От представения с исковата молба
констативен протокол №967000-12012/05.10.2018г., съставен от служител в Сектор
"Пътна полиция" при ОДМВР-Враца, е видно, че на 29.09.2018г. около
15:35ч. в гр.Враца, бул."Мито Орозов" до №61 е настъпило ПТП между
лек автомобил марка "Тойота", модел "Ярис" с рег.№ВР ****
ВР, собственост на Д.Н.С. и управляван от С.Д.С., и мотоциклет
"Хонда", модел "ЦБР 600", управляван от П.П.К., при което е
ранен водача на мотоциклета. Ищецът допълнително е представил докладна записка
на ПТП, протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие от 29.09.2018г.,
фотоалбум, комплексна видео и автотехническа експертиза по ДП №1241/2018г. по
описа на РУ на МВР-Враца и СМЕ по писмени данни.
С допълнителната искова молба е
представено Постановление за прекратяване на наказателно производство,
постановено от Районна прокуратура-Враца по ДП №2410/2018г. по описа на
прокуратурата, с което наказателното производство срещу С.Д.С. за престъпление
по чл.343, ал.1, б."б", вр. чл.342, ал.1 от НК е прекратено. В
постановлението е прието, че причина за настъпилото ПТП е внезапното навлизане
на лекия автомобил в крайната лява лента при изпълнение на маневра
"Завиване в обратна посока", с което водачът е поставил сам себе си и
водача на мотоциклета в невъзможност да предотвратят настъпването на ПТП.
Представена е медицинска документация,
от която се установява, че ищецът е приет за лечение в "Първа частна
МБАЛ-Враца"ЕООД на 29.09.2018г. с окончателна диагноза "Фрактура
крурис синистра. Контузио капитис. Комоцио церебри" и след извършени
оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник е изписан
на 05.10.2018г. Представени са фактури и касов бон за закупени права заключваща
плака с осем отвора на стойност 560лв. и на патерици на стойност 44лв.
На 19.10.2018г. с молба вх.№310В074603
ищецът е поискал от ответника изплащане на застрахователно обезщетение в размер
на 70 000лв. за претърпените от него неимуществени вреди и в размер на 604лв.
за имуществените вреди, представляващи разходи за закупени консумативи. Ответникът
е представил свое писмо от 05.11.2018г., с което е уведомил ищеца, че е
необходимо да представи влязъл в сила съдебен акт и/или друг документ, издаден
след приключване на разследването. С последващи молби ищецът е представил пред
ответника допълнителни доказателства по образуваната щета.
По делото е допусната и изслушана
специализирана съдебна автотехническа експертиза, чието заключение не се
оспорва от страните и се възприема от съда.
Вещото лице инж.В. се произнася, че
процесното ПТП е настъпило в гр.Враца, бул."Мито Орозов" до №61 в
района на фирма "Автобусни превози" в светлата част на денонощието
при нормална видимост, сухо време и суха пътна настилка, в прав участък с
двупосочно движение на път с две платна. Двете МПС са се движили едно след
друго и видимостта към мястото на удара от двете страни е не по-малко от 300м.
Заключението
съдържа компютърни разпечатки /обзорна и в близък план/ на участъка на
произшествието. Вещото лице е установило, че мястото на удара между ППС се
определя като пресечна точка на траекториите на движение на мотоциклета
"Хонда" в предната му челна част в областта на предно колело и предна
лява гума на л.а."Тойота". Мотоциклетът се е движил по булеварда в
посока центъра на гр.Враца, а лекият автомобил се е движил попътно пред него в
същата посока и с маневра "обратен завой" е обърнал движението си в
обратна посока. Ударът е настъпил в крайната лява лента за движение. Скоростта
на движение на мотоциклета е била около
83.1км/ч, а тази на лекия автомобил - 23.4км/ч. Опасната зона за спиране на
мотоциклета е била около 64.2 метра, а при разрешената за участъка скорост от
50км/ч би била 29.2 метра.
Вещото лице се произнася, че от
техническа гледна точка опасността от ПТП е възникнала в момента, в който
лекият автомобил е предприел маневра "завой наляво"/обратен завой/ с
напускане на средната лента на платното за движение и навлизане в крайната лява
лента. В този момент мотоциклетът се е намирал на около 20.7 метра от мястото
на удара. Според вещото лице водачът на мотоциклета не е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП и не би имал такава, дори да се е
движил с разрешената скорост от 50км/ч. Такава възможност за водача на
мотоциклета би била налице, ако същият се е движил със скорост 39км/ч или
по-ниска от нея.
Заключението на вещото лице е, че
произшествието е настъпило вследствие внезапното навлизане на лекия автомобил
"Тойота" в крайната лява лента, в която се е движил мотоциклетът
"Хонда", при изпълнение на маневра завиване в обратна посока.
Навлизането на автомобила в крайната лява лента е извършено в резултат от
действията на водача му чрез въртене на волана
наляво, без намесата на други обективни фактори при завиване в обратна
посока.
В съдебно заседание вещото лице В.
пояснява, че маневрата "обратен завой" е извършена от лекия автомобил
"Тойота" не на мястото, на което е могла да се направи. Водачът на
автомобила е следвало да осигури предимство на изпреварващия го мотоциклет.
От неоспореното заключение на изслушаната
съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат от произшествието
ищецът е получил счупване на костите на лява подбедрица и охлузвания на
крайниците, а лечението му е било оперативно и медикаментозно. Описаните
увреждания са в причинна връзка с ПТП, болките и страданията са били с характер и интензитет, характерни за
този вид травми, а здравословното състояние на ищеца ще се възстанови напълно
за период от 6 до 12 месеца, след което трайни последици няма да останат.
Вещото лице е установило, че при ищеца са налице белези от травмата и от
претърпяната операция, които няма да изчезнат и ще имат загрозяващ ефект. В
заключението е посочено, че на ищеца предстои още една оперативна интервенция
на костите на подбедрицата за сваляне на ОМ. Според вещото лице д-р К. няма
медицински данни и такива от очевидци за получено от ищеца мозъчно сътресение и
изпадане в безсъзнание. Заключението на експертизата е категорично, че
извършените от ищеца разходи, описани в исковата молба, са били за консумативи
и средства, които са били необходими за лечението му и които не се поемат от
НЗОК.
В съдебно заседание вещото лице д-р К.
пояснява, че при промяна на времето и при физическо натоварване ищецът ще
изпитва и занапред болки и дискомфорт. Болки с по-голям интензитет ищецът е
търпял в период от 30 дни, а в последващите 2-3 месеца болките са били
по-слаби. Предстоящата операция за отстраняване на поставената метална пластина
се извършва под обща анестезия и за възстановяването след нея е необходим
период от около един месец.
За доказване на твърденията на ищеца за
претърпяна от него психическа травма по делото е изслушана специализирана
експертиза с вещо лице психолог.
След запознаване с материалите по
делото и проведени седем едночасови психологически сесии с ищеца вещото лице Г.
се произнася, че след процесното ПТП животът му е променен. От активен,
спортуващ и жизнерадостен млад човек ищецът се е превърнал в лежащ, нещастен и
обслужван от близките си болен. Невъзможността му да се самообслужва и
многобройните медицински манипулации и прием на медикаменти са променили
напълно живота му, предизвикали са стрес и са дали отражение върху психиката му
- той е станал тревожен и изнервен, не спи спокойно, страхува се да кара
мотоциклет и да пътува в автомобил, да пресича оживени улици, защото тези
дейности го връщат към инцидента. След катастрофата ищецът е в състояние на фрустрация
и депривация, изваден е от обичайния си живот, осуетени са плановете и
намеренията му, при него са налице стресови обстоятелства, изпитва чувство на
вина към близките си за причинените страхове.
Заключението на вещото лице-психолог
съдържа подробно изложение на факти и констатации, свързани с личността на
ищеца преди произшествието - образован млад човек и активен спортист. След
проведената психодиагностична беседа вещото лице е достигнало до извода, че
след произшествието ищецът е преживял остра стресова реакция и посттравматично
стресово разстройство с отражение върху здравето му като цяло, в работата, в
семейните отношения и в социалните му контакти изобщо. По скалата на Хоровиц се
потвърждава наличие на повишена
възбудимост, която обуславя прояви на
гняв и раздразнителност, хипертрофирана реакция на уплаха, затруднена
концентрация, психофизиологична възбуда поради спомени, безсъние. Под влияние
на т.нар. тригери/стимули от средата/ ищецът преживява отново психотравмиращите
събития, изпитва несигурност, беззащитност и чувство, че губи контрол над
живота си. Според вещото лице и към момента при ищеца са налице индикации за
посттравматично стресово разстройство и същият се нуждае от специализирана психотерапевтична
помощ.
По делото е разпитана като свидетел
майката на ищеца А.Б.. Същата съобщава, че след като узнала за произшествието,
отишла в болницата, където го намерила в съзнание, но с гадене и повръщане, бил
неспокоен и го дразнела светлината и шума. След операцията и изписването му от
болницата ищецът се прибрал вкъщи с гипс, придвижвал се патерици и тъй като
често му се виело свят, майката била непрекъснато до него, обслужвала го,
обличала го и пр. Ищецът бил в гипс в продължение на 45 дни, след това с олекотена ортеза и започнал да
ходи и да се самообслужва след два месеца, но не искал да излиза, бил
напрегнат, раздразнителен и тревожен. Приемал предписани от невролог
медикаменти заради сътресението на мозъка, обезболяващи, поставян му бил
Хепарин, тъй като кракът бил отточен. Божкова съобщава, че синът й започнал да
излиза три месеца след операцията, но и понастоящем при лошо време кракът му
отича и изпитва болки, тревожен е, често в разговори се връща към катастрофата,
страхува се да управлява мотоциклет и кола. Преди произшествието ищецът бил
весел, спокоен младеж, спортувал активно, ходел на фитнес и плуване, но след
това преустановил спортните си занимания, станал агресивен, гневен и напрегнат.
При така изяснената фактическа
обстановка за произнасянето си по повдигнатия спор съдът взе предвид следното
от правна страна:
По делото е безспорно, че управляваният
от С.С. лек автомобил е имал при ответника валидна застраховка "Гражданска
отговорност" по полица №BG/08/118002744882
с покритие от 18.09.2018г. до 18.09.2019г., т.е. процесното ПТП е настъпило в
срока на действието й.
Ищецът е предявил пред застрахователя
претенция за изплащане на застрахователни обезщетения в исковия размер за
претърпените от него неимуществени и имуществени вреди на 19.10.2019г. и в
срока по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът не му е изплатил такива.
От събраните по делото доказателства е
установено по безспорен начин, че в резултат от ПТП ищецът е претърпял
увреждания, свеждащи се до счупване на костите на лява подбедрица, охлузвания и
посттравматична церебрастения. Същият е претърпял операция под обща анестезия с
поставяне на плака, в продължение на два месеца е бил с гипс/ортеза, не е могъл
да се самообслужва и се е придвижвал с патерици. Предстои му втора операция под
обща анестезия за отстраняване на фиксиращата плака. От заключението на вещото
лице-ортопед се установява, че и занапред при влошаване на времето и при
физическо натоварване ищецът ще изпитва болки и дискомфорт. Доказани са и
фактите във връзка с направени от ищеца разходи за закупуване на медицински
консуматив, които са били необходими за лечението му и не се поемат от НЗОК.
Вещото лице-психолог се произнася, че в
резултат от произшествието, получените травми и последвалите от това промени в
начина на живот ищецът е изживял посттравматично стресово разстройство.
Заключението на изслушаната психологическа експертиза и показанията на
св.Божкова дават основание на съда да приеме, че след преживените травми е
налице трайна промяна в начина и в качеството на живот на ищеца, който в млада
възраст е ограничен в движенията и контактите си, преустановил е спортните си
занимания, проявява признаци на отчужденост, гняв, тревожност и страх.
От неоспореното заключение на
изслушаната автотехническа експертиза се установява, че изключителна вина за
настъпването на процесното ПТП има водачът на л.а."Тойота" С.Д.С.,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. В нарушение на
правилата за движение по пътищата същата е навлязла внезапно в крайната лява лента
за движение на пътния участък при изпълнение на маневра "завиване в
обратна посока", с което е поставила ищеца в невъзможност да предотврати
настъпването на произшествието, и в резултат от това нарушение е настъпил удар
с управлявания от него мотоциклет "Хонда".
Изложеното дава основание на съда да
приеме, че е доказано прякото право на ищеца по чл.493, ал.1, т.1, вр. чл.432,
ал.1 от КЗ да бъде обезщетен за претърпените от него неимуществени и
имуществени вреди.
При определяне на размера на следващото
се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, освен изложеното в предходния
абзац, съдът взе предвид това, че критерият на справедливостта, заложен в
нормата на чл.52 от ЗЗД, не е абстрактен, а обусловен от общественото
възприемане на справедливостта на дадения етап от развитие на обществото и от
съществуващата икономическа конюнктура. Независимо от функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните
икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетението би следвало
да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент.
С оглед на това съдът приема за
справедливо за претърпените от него неимуществени вреди ищецът да бъде
обезщетен със сумата 70 000лв., т.е. този иск се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен в пълен размер.
Като основателен и доказан следва да
бъде уважен и иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размера,
в който е предявен.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в
размер на 1 412.08лв.
В полза на ищеца ответникът следва да
бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 2 112.08лв.,
а в полза на Адвокатска дружество "М. и Д." - възнаграждение за
адвокатска защита по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 2 649лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА "Дженерали
Застраховане"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София,
район ***да заплати на П.П.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата 70 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 604лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило в
гр.Враца на 29.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от 20.01.2019г. до
окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски в размер на
2 112.08лв.
ОСЪЖДА "Дженерали
Застраховане"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София,
район ***да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 1
412.08лв.
ОСЪЖДА "Дженерали
Застраховане"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София,
район ***да заплати на Адвокатско дружество "М. и Д.", БУЛСТАТ
********* адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 2 649лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :