Р Е Ш Е Н И Е
№ 1456
гр.
Пловдив,26 юли 2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на шести
април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
с участието на секретаря ТАНЯ
КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 297 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал.2 от
Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на “АЛЕКС – М – 2015“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Белица“ № 10,
ет. 5, ап. 19, представлявано от управителя П.К.С., чрез адв. Г., със съдебен
адрес:***, офис 6, против Решение № 207/16.07.2021г. на директора на ТД на НАП
– гр. Пловдив, с което са потвърдени Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № С210016-022-0041454 от 14.06.2021г., Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С210016-022-0041461 от 14.06.2021г. и Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № С210016-022-0041467 от 14.06.2021г.,
издадени от А.Ч.- публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Пловдив, с които са
наложени обезпечителни мерки запор върху средства на ЗЛ в каси, съответно в
търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Монтана, ЖК
„Плиска“ № 10, търговски обект – смесен магазин, находящ се в гр. Монтана, ул.
„Веренишка“ № 121 и търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в
гр. Монтана, ул. „Шести септември“ № 36.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното
решение и потвърдените с него постановления на публичен изпълнител, тъй като с
тях е наложена обезпечителна мярка извън изчерпателно изброените такива в
разпоредбата на чл. 198 от ДОПК. Жалбоподателят твърди, че са били допуснати
съществени процесуални нарушения и това се отразява върху законосъобразността
на обжалваните ПНОМ от 14.06.2021г. По-конкретно се сочи да е нарушена
правната норма на чл. 215, ал. 2 от ДОПК, съгласно която налагането на запор
върху парични средства на длъжника в национална или чужда валута се извършва
чрез описването, изземването и внасянето й по сметка на публичния изпълнител. С
тези съображения от съда се иска да отмени обжалваното решение на директора на
ТД на НАП – гр. Пловдив и потвърдените с него ПНОМ. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът – директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез
процесуалния си представител юр. Д., оспорва жалбата като неоснователна и моли
съда да я отхвърли като такава, по мотивите на обжалваното решение и доводи
изложени в хода на устните състезания. С аргументи за процесуална и
материалноправна законосъобразност на потвърдените от него постановления за налагане
на обезпечителни мерки и на обжалваното решение, моли жалбата срещу решението
да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в размер от 500лв., съгласно
чл. 8, ал. 3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция), за което е представен
списък на направените разноски (л. 10).
Жалбата е
процесуално ДОПУСТИМА. Решение № 207 от 16.07.2021г. на директора на ТД на НАП
– гр. Пловдив е връчено на упълномощено лице, чрез лицензиран пощенски
оператор, на 20.01.2022г. Жалбата е подадена чрез административния орган на
27.01.2022г., видно от датно пощенско клеймо на л. 7, в законоустановения срок.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че спрямо
жалбоподателя “АЛЕКС – М – 2015“ ЕООД е образувано изпълнително дело №
********* от 2019г. по описа на Дирекция “Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив.
Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителни титули справка
– декларации по ЗДДС, ГДД по чл. 92 от ЗКПО, декларации обр. 6, наказателни
постановления и ревизионен акт. В хода на изпълнителното производство е
установено, че длъжникът не притежава недвижими имоти и движими вещи, в т.ч.
МПС, поради което е пристъпено към налагане на запор върху банкова сметка, ***и
средства. Същевременно, е направена констатация, че дружеството извършва
дейност в 3бр. търговски обекта, генерира значителни обороти по ФУ, но се
разплаща по касов път, т.е. целенасочено избягва заплащането на публичните си
задължения. Поради тази причина, е предприето налагането на друга по вид обезпечителна
мярка, а именно запор върху постъпващите ежедневно парични средства в касите на
трите търговски обекта, като е посочено местонахождението им и
индивидуализиращи данни на регистрираните в тях ФУ и номер на ФП.
По делото
е представена справка за задълженията на дружеството към 08.07.2021г. (л. 47 –
54 гръб), съгласно която същото има публични задължения в общ размер от
59 897,27лв., от които главници – 52 955,67лв. и лихви –
6 941,60лв.
В хода на
съдебното производство не са ангажирани допълнителни доказателства.
При така
установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
В казуса преценката, която следва да
бъде извършена по спорния въпрос, е дали при издаване на ПНОМ са спазени
изискванията на чл. 195 от ДОПК. Несъмнено е установено, че дружеството –
жалбоподател има изискуеми публични задължения с различни титули, за които е
образувано изпълнително производство, за което е надлежно уведомен, съответно в
предходен момент е наложена друга по вид обезпечителна мярка – запор върху
банкова сметка.
***но и пред горестоящия
административен орган и се състои в това, че е наложена обезпечителна мярка,
която не е сред изрично изброените в разпоредбата на чл. 198 от ДОПК, както и
не е спазен редът за налагането й. В тази връзка, горестоящият административен
орган е дал обоснован отговор на тези възражения, който се споделя и от
настоящия съдебен състав. Не е спорно по делото обстоятелството, че длъжникът
не погасява задълженията си, като в хода на извършваната от него икономическа
дейност под формата на търговия на дребно в три търговски обекта, разплащанията
се извършват по касов път. Това означава, че единственият способ за
удовлетворяване на взискателя, е налагане на запор върху постъпващите парични
средства в касите на търговските обекти. Несъмнено, парите са особен вид родово
определени заместими движими вещи с особена функция на платежно средство. С
оглед тази им функция, получаването и предаването на пари представлява право на
вземане, съответно на погасяване на задължения по правоотношение между кредитор
и длъжник.
Налагането на запор върху
постъпващите парични средства в касите на търговските обекти е един вид запор
върху вземания на длъжника от трети лица, като при реализиране на вземането
(получаването на парични средства в брой от продажбата на определена стока),
обезпечителната мярка се трансформира в запор върху парични средства в брой.
Такава обезпечителна мярка е сред изрично предвидените такива (запор върху стоки
в оборот), като запорираните стоки се продават от ДЗЛ при предварително
одобрение от публичния изпълнител, който има права за контрол върху оборота от
икономическата дейност.
За пълнота на изложението, оспорените
3бр. ПНОМ се явяват издадени от компетентен орган – публичен изпълнител, при
спазване на изискванията за съдържание на този вид актове, съгласно
разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от ДОПК и при спазване на изискването за
съответствие на установените публични задължения, съгласно разпоредбата на чл.
195, ал. 7 от ДОПК.
При това положение ще следва да се
приеме, че оспореният в настоящото производство акт е постановен от
компетентния за това административен орган в съответствие с материалния закон.
Не се констатират нарушения на процесуалноправните норми. Властническото
волеизявление е облечено в писмена форма, в която са обективирани фактическите
и правни основания за постановяването му. Спазена в пълнота е целта, която
законът преследва с издаването на актове от категорията на процесния такъв.
Изложеното до тук обуславя извод за неоснователност на жалбата. Тя ще следва да
бъде отхвърлена.
При посочения изход на спора на
ответника се дължат претендираните и извършени разноски по осъществената
юрисконсултска защита в размер на 500 лева, съгласно представен списък.
Водим от горното, Административен съд – Пловдив,
ХVІІІ състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на “АЛЕКС – М – 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Белица“ № 10, ет. 5, ап. 19, представлявано
от управителя П.К.С., против Решение № 207/16.07.2021г. на директора на ТД на
НАП – гр. Пловдив, с което са потвърдени Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С210016-022-0041454 от 14.06.2021г., Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № С210016-022-0041461 от 14.06.2021г. и
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С210016-022-0041467 от
14.06.2021г., издадени от А.Ч.- публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Пловдив.
ОСЪЖДА “АЛЕКС – М – 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Белица“ № 10, ет. 5, ап. 19,
представлявано от управителя П.К.С. да заплати на Национална агенция за
приходите гр. София, сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 197, ал.4 от ДОПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/