РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Бургас, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20212100501385 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано е по повод въззивна
жалба вх.№271461/01.04.2021г., подадена от Н. Д. ЕЛ., ЕГН **********, чрез адв.Христо
Минчев-БАК, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.,,Македония“№61-63, офис 1, срещу Решение
№263079/26.02.2021г., постановено по гр.д. №10803/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил Н. Д. ЕЛ., да заплати на СТ. АТ. Б.,
сумата от 6550.48 лв., представляваща главница по неизплатено задължение по писмено
споразумение от 04.06.2014г., ведно със сумата от 1994.24лева- мораторна лихва за забава
върху главницата за периода от 30.12.2016г. до 30.12.2019г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Със същото
решение съдът е осъдил Н. Д. ЕЛ., да заплати на СТ. АТ. Б. сумата от 342лева- разноски по
делото.
С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение. Жалбоподателят счита, че
същото е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на
материалния закон и процесуалните правила.
На първо място се изразява несъгласие с извода на съда, че процесният лизингов договор не
бил развален. Твърди се, че лизингодателят ,,Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ООД отправил
изявление (нотариална покана от 23.08.2013г.) до лизингополучателя, че в случай на
1
неизпълнение задълженията по заплащане на дължимите лизингови вноски в седмодневен
срок от получаване на поканата, договорът ще се счита развален /прекратил действието си
на 16.09.2013г./. Направен е подробен анализ на събраните по делото доказателства.
Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно приел, че след като
лизингодателят претендирал изпълнение по договора, същият запазил действието си. Излага
се становище във връзка с правната природа на договора за лизинг. Развиват се съображения
относно сключеното между С.Б. и Н.Е. споразумение от 04.06.2014г., като се подчертава, че
същото не породило правни последици между страните, тъй като към датата на неговото
сключване, договорът бил развален(чл.88,ал.1 от ЗЗД). Пояснява се, че с посоченото
споразумение, въззвницата встъпила в дълга на лизингополучателя
(чл.101,изр.първо,предл.второ от ЗЗД). Направено е изложение в хронологичен план на
извършените правни действия: едностранно разваляне на Договора за лизинг, считано от
09.09.2013г.; сключване на Споразумение от 04.06.2014г. за прехвърляне правата и
задълженията по договора за лизинг на движима вещ; прехвърляне чрез продажба от ,,Хипо
Алпе Адриа Аутолизинг“ООД, собствеността на движимата вещ(МПС). Твърди се, че
първоинстанционният съд не се произнесъл по всички материалноправни възражения,
направени с отговора на исковата молба ( по чл.89 от ЗЗД и чл.90 от ЗЗД). Изразява се
несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че ответницата придобила процесния
автомобил чрез встъпване в дълг по процесния договор за лизинг, замествайки длъжника по
него. Излагат се съображения в тази насока. Посочва се, че заместването в дълг се
извършвало само със съгласието на кредитора (чл.102 от ЗЗД).
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което бъдат
отхвърлени изцяло исковите претенции. Претендират се направените по делото пред двете
инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор от въззвиаемия.
В с.з. процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата.
Въззиваемият не се явява, редовно призован.
Страните не ангажират нови доказателства пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа
по същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като
съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно задължителните разяснения дадени в т.1 ТР №1/2013 от 09.2013г. по т. д.№1/2013
2
на ВКС, ОСГТ, когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция правна
квалификация е неправилна, той следва служебно да обезпечи правилното приложение на
материалния закон. В случая с доклада по делото предявеният иск е квалифициран като
такъв по чл.365 ЗЗД. Предметът на договора за спогодба е съществуващ или възможен спор.
В случая по делото не се установява,нито се твърди страните да са в предшестващи
отношения по повод на които да съществува или да е възможен спор. Въззивният съд
намира, че предявените искови претенции са правно основание чл. 101 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Доколкото за разрешаване на спора не е необходимо указване на различна доказателствена
тежест от първоначално указаната и предвид събраните по делото доказателства намира
следното:
Ищецът твърди, че с ответника са подписали споразумение на 04.06.2014г., по силата на
което С.Б. прехвърлил на Н.Е. всички свои права и задължения по договор за лизинг на
движима вещ № *********/2009г., сключен между него и ,,Хипо Алпе Адриа
Аутолизинг“ООД, като Е. се задължава да заплати всички дължими от лизингополучателя
суми по договора и да придобие собствеността на лек автомобил „"Т.", модел "Р.*". Твърди,
че ответницата е следвало да заплати за встъпването в правата на Б. сума в общ размер от
17 000 лв., от които 10449,52 лв. на лизинговото дружество и 6550,48 лв. на ищеца. Ищецът
твърди, че ответницата е заплатила на ,,Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ООД сумата по
споразумението и е придобила собствеността върху автомобила, но не е изпълнила
задължението си за заплащане на сумата от 65560,52 лв. на С.Б.. Иска от съда ответницата
да бъде осъдена да заплати процесната сума, ведно с лихва за забава в размер на 1994,24 лв.
за периода от 30.12.2016г. до 30.12.2019г.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска изцяло, като твърди, че договорът за
лизинг бил развален преди датата на сключване на споразумението чрез нотариална покана,
изпратена от лизинговото дружество. Сочи, че ищецът не е имал никакви права по договора
които да прехвърли с процесното споразумение, а и липсва съгласие на кредитора-
лизингодател. Твърди, че с процесното споразумение ответницата е погасила дълга на
ищеца и е заявила желание да придобие собствеността върху колата. Твърди още, че е
придобила собствеността върху автомобила на 30.06.2014г., като е налице подписано
споразумение с ,,Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ООД с дата 30.06.2014г. С отговора на
исковата молба се отправя изявление за разваляне на споразумението поради пълно
неизпълнение на ищеца, алтернативно твърди, че споразумението е развалено, тъй като
липсва действащ договор за лизинг и на основание чл.90, ал.1 ЗЗД не дължи изпълнение на
неизправния ищец.
Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.
Не се спори между страните, че е бил сключен договор за лизинг на движима вещ №
*********/2009г., между ищеца в качеството му на лизингополучател и ,,Хипо Алпе Адриа
Аутолизинг“ООД. Не е спорно и обстоятелството, че собствеността върху лизинговия
автомобил е придобита от ответницата по делото.
От представеното по делото споразумение, сключено на 04.06.2014г., се установява, че
3
страните са договорили ищецът да прехвърли на ответницата всички свои права и
задължения, произтичащи от договора за лизинг, а Н.Е. да встъпи в тях, за което ще заплати
сумата от 17 000 лв., от които 10449,52 лв. на ,,Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ООД, а
сумата от 6550, 48 лв. – на С.Б., в срок до 31.12.2014г. В т.4 от споразумението е посочено,
че ищецът е дал съгласието си за прехвърляне собствеността върху автомобилът – предмет
на лизинговия договор.
При анализа на разпоредбите на споразумението, и по-специално т.1 и т.2, се налага извода,
че не е налице хипотезата на заместване в дълг по смисъла на чл. чл. 102 ЗЗД. Поемането на
дълг е договор, по силата на който едната страна (новият длъжник) поема едно чуждо
задължение, произтичащо от отделно правоотношение между първоначалния длъжник и
негов кредитор. Насрещна страна по този договор може да бъде както самият кредитор, така
и старият длъжник, но за да се постигне освобождаващият ефект спрямо първоначалния
длъжник, се изисква изричното съгласие на кредитора, т.е налице е задължително участие на
кредитора, за каквото съгласие по делото не са ангажирани доказателства.
Основната последица на заместване в дълг е смяната на пасивната страна по облигацията,
т.е. преминаването на задължението върху нов длъжник. Като последица от това кредиторът
ще може да търси вземането си само от новия длъжник, за разлика от встъпването по чл. 101
ЗЗД, при което двамата длъжници отговарят солидарно.
В процесния случай е налице встъпване в дълг – чл. 101 ЗЗД, което по своята същност
представлява съглашение, по силата на което едно трето лице встъпва като солидарен
длъжник в един съществуващ дълг, произтичащ от отделно правоотношение между
първоначалния длъжник и негов кредитор. За разлика от заместването в дълг, встъпването
на новия длъжник в дълга не води до освобождаване на първоначалния длъжник. В
подкрепа на горното се явява и приложената по делото декларация от 04.06.2014г.
подписана от С.Б., с която същият се отказва да придобие собствеността върху лизинговия
обект, но остава задължен да заплати всички лизингови вноски, дължими до края на срока
на договора.
Тук е мястото да се посочи, че съгласно чл. 101 ЗЗД, трето лице може да встъпи като
съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако
кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или
изменено без негово съгласие /настоящият случай не е такъв./ В резултат на встъпването
кредиторът придобива право да търси дължимото от първоначалния длъжник и от
встъпилото трето лице - по силата на съглашението при встъпване по договор между
кредитора и третото лице и съобразно правилата за договор в полза на трето лице, когато
съглашението за встъпване е между длъжника и третото лице. Съглашението за встъпване в
дълг не е сделка, за която е предвидена определена форма. Съгласувана между кредитор и
трето лице или длъжник и трето лице воля за встъпване може да се установи не само от
писмено съглашение за това, но и от други двустранни или едностранни документи и пр.
доказателства, установяващи точния характер на съглашението.
4
Във връзка с твърденията на ответника относно прекратяването на лизинговия договор,
съдът намира следното:
Ответната страна е ангажирала писмени доказателства, а именно нотариална покана,
изпратена от ,,Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ООД до С.Б., с която е предоставен 7-срок на
същия да погаси задълженията си по договор за лизинг № *********/2009г., в размер на
5613,54 лв., и в противен случай лизингодателят ще счита договорът за прекратен. На
поканата е удостоверено връчване по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на 09.09.2013г.
Съдебната практика приема, че издаваните от нотариуса, включително при връчване на
нотариална покана, констативни протоколи по смисъла на чл. 593 ГПК имат обвързваща
съда материална доказателствена сила в качеството им на официални удостоверителни
документи. Удостоверените от нотариуса факти следва да бъдат приети за осъществени. В
случай, че е удостоверено осъществяването на всички факти, предвидени в чл. 47, ал. 1 - 4
ГПК, то следва да се фингира редовно връчване на нотариална покана. Когато релевантните
факти не са удостоверени в тяхната пълнота, то съдът не може да приеме, че е налице
осъществяване фактическия състав на разпоредбата. Нормата на чл.47 от ГПК в редакцията
й към момента на връчване на процесната покана, и по-специално ал.3 и ал.4 от същата
изискват, когато ответникът не се яви да получи книжата, да бъде указано на ищеца да
представи справка за неговата адресна регистрация. Когато връчителят установи, че
ответникът не пребивава на посочения адрес, съдът указва на ищеца да представи справка за
неговата адресна регистрация независимо от залепването на уведомлението. В процесния
случай от представените доказателства не може да бъде установено спазване на всички
предпоставки на чл.47 ГПК за да се приеме фингираното връчване. Следва да се има предвид
и обстоятелството, че не може да бъде поставен знак за равенство между удостоверените от
нотариуса действия, които той или натоварено от него длъжностно лице, или трето лице са
извършили. По делото не е надлежно доказано осъществяването на всички факти,
предвидени в чл.47, ал.1-4 от ГПК, за да се приеме фингирано връчване на нотариалната
покана, адресирана до С.Б..
Не могат да бъдат споделени и доводите на въззивницата, че е налице неизпълнение от
страна на ищеца на задълженията му по договора. Както вече бе посочено, със сключването
на процесното споразумение действително не е налице заместване в дълг и няма как да се
приеме, че С.Б. е прехвърлил всички свои права и задължения по договора за лизинг. При
анализа на т.4 от споразумението обаче се налага изводът, че ищецът по делото е дал
съгласието си, ведно с одобрението на лизингодателя, собствеността върху лизинговата вещ
да бъде прехвърлена на Н. Д. ЕЛ.. Уговореното в т.4 от споразумението задължение на Б. по
своята правна същност представлява обещание действието на трето лице – чл.23 ЗЗД, т.е.
обещателят който обещава, че трето лице ще се задължи спрямо другата страна по договора
или ще престира спрямо другата страна по договора. В процесния случай Б. е обещал
прехвърлянето от страна на лизинговото дружество собствеността върху лизинговата вещ.
Горното кореспондира с представеното по делото заявление, с което Б. е декларирал
съгласие собствеността върху лизинговия автомобил да бъде прехвърлена върху едно трето
5
лице – Н.Е., която е погасила задължението на лизингополучателя по договора.
Между страните не е спорно, че Н.Е. е придобила собствеността върху автомобила, като е
заплатила на лизингодателя задълженията на Б.. Според погасителният план, представен по
делото, дължимата сума по лизинговия договор след преустановяване на плащанията по
него от страна на лизингополучателя (последното парично постъпление е с дата
14.08.2013г.) възлиза на 10449,52лв., която сума е сумата посочена в споразумението между
страните.
Тъй като уговорката в т.4 от споразумението е изпълнена, не е налице неизпълнение от
страна на ищеца, и съответно уговорената в негова полза сума, представляваща разликата
между 17 000 лв. и платената на лизинговото дружество сума от 10 449,52 лв., т.е. 6550,48
лв. се явява дължима от Н.Е., тъй като същата е получила изпълнение по съглашението
между страните.
Предвид основателността на главната претенция, основателна е и акцесорната такава за
лихва за забава.
Предявените искове се явяват основателни, поради което следва да бъдат уважени, но по
горните съображения.
Предвид изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на въззивницата разноски не се дължат. Въззиваемата страна не е
ангажирала доказателства за сторени разноски.
С оглед на гореизложеното съдът и на основание чл.271,ал.1 ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260379/26.02.2021г., постановено по гр.д.№10803/2019г.
по описа на Районен съд Бургас.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6