Р
Е Ш Е Н И Е
№
260444 / 13.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на петнадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 08384 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 415 ал. 1 ГПК
вр. чл. 410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу Ч.И.Д., с
адрес: ***, с които се иска
да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответника дължи
на ищцовото дружество сумата от 672,43 лева,
представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр., ул. „” бл. , вх. , ап.
за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г.
включително и сумата от 67,57 лева, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до 05.02.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 01131/2019г. по описа
на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК.
В законоустановения едномесечен срок,
предоставен от разпоредбата на чл. 131 ГПК, ответникът Ч.И.Д. не е депозирал
писмен отговор на исковата молба.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За сумите по предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 888 от 19.02.2019г. по ч. гр. д. № 01131
по описа за 2019г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена на длъжника
(ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в
предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите установителни искове.
Последното обстоятелство прави исковете процесуално допустими, респ. съдът
дължи произнасяне по тях.
По
основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй
като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото заседание по делото,
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и ищецът е
поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това,
съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание. Същевременно искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът
постановява настоящото решение на основание наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 238 ГПК настоящият състав намира, че обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове са основателни и следва да бъдат
уважени, като на основание чл. 239 ал. 2 ГПК съдът не следва да излага мотиви
за това.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата от
672,43 лева, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 18.02.2019г. до
окончателното й плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските, както в заповедното, така и
в исковото производства.
Съдът намира, че ищецът е бил
представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за
правната помощ, вр. чл. 26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че следва
да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв. за заповедното и
100.00 лева за исковото производства, или общо: 150.00 лева.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че ищецът е доказал разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното и исково производства в общ размер на 200,00 лева, от които: 150.00
лева – юрисконсултско възнагарждение за исковото и заповедно производства и 50,00
лева – държавни такси за исковото и заповедно производства. С оглед уважаване
на предявените искови претенции, същите следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „Топлофикация – Перник” АД, с ЕИК: ********* и със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. “Мошино”, ТЕЦ “Република” срещу
Ч.И.Д.,
с адрес: ***, че Ч.И.Д. ДЪЛЖИ на ищцовото
дружество сумата от 672,43 лева, представляваща стойност на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот,
находящ се в гр., ул. „” бл. , вх. , ап. за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2018г. включително и сумата от 67,57
лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 09.07.2017г. до 05.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми
по ч. гр. дело № 01131/2019г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Ч.И.Д., с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – Перник” АД, с ЕИК: ********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв. “Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата от 200,00 лева, представляваща направените
по делото и по ч. гр. д. № 01131/2019г. по описа на ПРС, разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при условията на неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239 ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч .г. д. № 01131 по описа за 2019г. на ПРС да бъде върнато на
съответния съдебен състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото
в сила решение по настоящото дело.
ПРЕПИС
от
решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: