Решение по дело №795/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М.С.Б., подадена чрез адв. Л.Д.К., против Отказ за прекратяване на регистрацията на МПС – лек автомобил с марка „БМВ“, модел ***, с регистрационен номер ******, обективиран в писмо рег. №125300-10579/22.06.2023г., издаден от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково по молба вх. №125300-10122/15.06.2023г..

Оспорващият твърди, че е собственик на лек автомобил марка „БМВ“, модел ***, регистрационен номер ******. Сочи, че през 1998 е предал за ползване на друго лице автомобила, без да е прехвърлена собствеността върху същия, като поради настъпили сериозни щети при претърпяно ПТП автомобилът е спрян от движение. Във връзка с това ПТП регистрационните табели били иззети от Пътна полиция – Димитровград. Впоследствие автомобилът бил предаден за части и скрап от ползвателя, който ползвател по-късно починал. Сочи се, че регистрационните табели са били от старите образци – с жълт цвят и са иззети от Пътна полиция преди повече от двадесет години. Твърди, че въпреки това, автомобилът все още се води регистриран на негово име в системата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, а освен това, автомобилът се води и регистриран на негово име в Община Димитровград за целите на данъчното облагане и за същия се дължали ежегодни местни данъци, въпреки, че този автомобил не съществува от 1999г. Именно поради това и въз основа на тази все още съществуваща регистрация на автомобила в КАТ, съответно и в Община Димитровград, начисляването на местен данък и неговото неплащане довело до налагането на запор на автомобила по искане на Община Димитровград.

Жалбоподателят претендира, че на основание §3 от ПЗР на Наредба №I-45/2000г., регистрацията на горепосочения автомобил следвало да бъде прекратена служебно още на 01.04.2006г., тъй като не отговаря на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591. За целта и на основание чл.19, ал.3 от Наредбата, с искане с вх. №125300-10122/15.06.2023г. оспорващият сочи, че отправил искане за прекратяване на регистрацията на горепосочения лек автомобил, като приложил и предвидената в наредбата декларация, но бил издаден обжалвания в настоящото производство отказ.

Оспорващият счита, че така постановения отказ противоречи на материалноправните разпоредби. Навежда доводи, че наличието на наложен запор върху лекия автомобил не препятства прекратяването на неговата регистрация. Твърди, че съобразно чл.143 ал.13 от ЗДвП и чл.8 ал.3 от Наредбата, единствено промяна на регистрацията не е възможна при наличието на запор, но това не се отнася за прекратяване на регистрацията на лек автомобил или друго пътно-превозно средство.

Оспорващият сочи, че се получава така, че КАТ отказва прекратяването на регистрацията на несъществуващ от повече от 24 години автомобил с аргумента, че същия е запориран поради неплащане на местен данък за последните пет години.

На следващо място, оспорващият счита, че §3 от ПЗР на Наредбата вменява задължение на държавния орган да прекрати служебно регистрацията на автомобил, чиито регистрационни табели не отговарят на стандарта. Твърди се, че в случая регистрационните табели са именно такива – жълти с черни букви и цифри и по никакъв начин не отговарят на европейския стандарт – да са бели с черни букви. Следвало още през 2006г. регистрацията на лекия автомобил да бъде прекратена служебно, дори да е пропуснато прекратяването на регистрацията през 1999г. поради настъпилите тотални щети по автомобила след ПТП и изземването на регистрационните табели от полицията.

По подробно изложените съображения се моли за отмяна на оспорения отказ и връщане на преписката на административния орган с указание да бъде прекратена регистрацията на лек автомобил с марка „БМВ“ модел ***, с регистрационен номер ******, поради това, че табелите с регистрационен номер на посочения автомобил са иззети от служители на полицията още през 1998-1999г., т.е. не са във владение на собственика, а също и поради това, че същите не отговарят на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591 или Регламент (ЕО) №2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998г. Алтернативно се моли за отмяна на оспорения отказ и връщане на преписката на административния орган с указание да бъде прекратена регистрацията на лекия автомобил, на основание §3 от ПЗР на Наредба №I-45/2000г. Претендира се присъждане на разноските по делото в размер на 760 лева.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят М.С.Б. е подал до Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково Молба вх. №125300-10122/15.06.2023г., за прекратяване регистрацията на лек автомобил марка БМВ, модел ***, със стар регистрационен номер ******. Като основание за исканото прекратяване на регистрацията посочил, че автомобила бил предаден за ползване на друго лице през 1998г., а няколко месеца по-късно претърпял ПТП и бил спрян от движение. Посочил също така, че още през 1998-1999г. регистрационните табели били иззети от Сектор „Пътна полиция“ (КАТ) – Димитровград, като същите били от старите. В молбата Б. посочил също, че на основание §3 от ПЗР на Наредба №I-45/2000г., регистрацията на посочения автомобил следвало да бъде прекратена служебно още на 01.04.2006г., тъй като не отговаряла на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591. С молбата е поискано на основание чл.140, ал.2 от ЗДвП, във връзка с чл.19, ал.3, във връзка с ал.1 от Наредба №I-45/2000г., да се прекрати регистрацията на посочения лек автомобил, поради това, че табелите с регистрационен номер са иззети от служители на полицията, а също и поради това, че същите не отговарят на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591 или Регламент (ЕО) №2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998г. Алтернативно е поискано, на основание §3 от ПЗР на Наредба №I-45/2000г., да се прекрати служебно регистрацията на лекия автомобил.

Към молбата е приложена Декларация по чл.19, ал.3 от Наредба №I-45/2000г., от 22.02.2023г., с нотариална заверка на подписа, с която М.Б. декларирал, че табелите с регистрационен номер на притежавания от него лек автомобил марка БМВ, модел ***, с регистрационен номер ******, са изгубени още през 1998-1999г. и същите не отговарят на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591 или Регламент (ЕО) №2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998г. Декларирал също, че посоченият автомобил бил предаден за ползване още през 1998г. и от тогава бил във владение на лице от град Хасково. В декларацията е посочил, че автомобилът е претърпял пътно-транспортно произшествие и поради настъпилите щети бил спрян от движение. Във връзка с ПТП регистрационните табели били иззети от сектор „Пътна полиция“ (КАТ) – Хасково. Впоследствие спреният от движение автомобил бил предаден за части и скрап от ползвателя му.

Във връзка с постъпилата молба е изготвена Докладна записка рег. №1253р-8586/22.06.2023г. от ст. инсп. С. С. – ВПД Н-к гр. „РОППССВ“ – С „ПП“ при ОДМВР – Хасково, адресирана до Началник сектор „ПП“ ОДМВР Хасково. Видно от докладната записка, след извършена проверка е установено, че в АИС „Регистрация“, лек автомобил „Б.“ с рег. №****** се води собственост на М.С.Б. с ЕГН ********** ***-А-2-6 от 29.07.1996г. и към момента е с валидна регистрация. В системата било отразено, наличието към момента на наложен върху автомобила запор с №20225610400307/02.09.2022г. от РС – Димитровград.

С писмо рег. №125300-10579/22.06.2023г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР – Хасково, М.С.Б. е уведомен, във връзка с подадената от него молба за прекратяване на регистрацията на притежаваното от него МПС, че разпоредбата на §3 от ПЗР на Наредба №I-45/2000г. – че от 01.06.2006г. служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591, касае само използването на ППС по пътищата за обществено ползване и не касае правото на собственост.

На молителя е разяснено, че в чл.18а и чл.18б от Наредба №I-45/2000г. на МВР, са посочени условията за прекратяване на регистрацията на ПС по искане от собственика и по служебен път. Органът е посочил, че с оглед представените данни прекратяването на регистрацията на посоченото МПС не отговаря на условията да бъде извършена служебно.

На молителя е отказано и прекратяване на регистрацията по негово искане, като е разяснено, че това е възможно съгласно чл.19, ал.3 от Наредба №I-45/2000г. на МВР, в случаите в които табелите с регистрационен номер са откраднати или изгубени и същите не отговарят на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591 или Регламент №2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998г., след писмено деклариране на тези обстоятелства от собственика и след снемане на наложения от РС – Димитровград запор.

Жалбата е подадена чрез ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, където е заведена с вх. №125300-11412/06.07.2023г.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Хасковски административен съд намира за установено от фактическа и правна следното:

Съдът намира жалбата за подадена в срок. Действително, по делото не са представени данни за датата, на която издаденият отказ е съобщен на оспорващия, но дори и считано от датата на издаване, в случая е спазен 14-дневния срок, предвиден в чл.149 ал.1 от АПК. Отделно от това, доколкото в оспорения акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, то съответният срок за обжалване се удължава на два месеца, по арг. от разпоредбата на чл.140 ал.1 от АПК.

Отказът на органа да прекрати регистрацията на процсния лек автомобил на посочените в заявлението основание е неблагоприятен за жалбоподателя и същия разполага с правен интерес от оспорването му. Ето защо процесната жалба се явява процесуално допустима.

Като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът счита жалбата за неоснователна.

Съдът приема, че Началникът на Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР – Хасково се е произнесъл с изричен отказ, обективиран в писмо рег. №125300-10579/22.06.2023г. По същество от съдържанието на писмото следва, че се отказва поисканото от оспорващия прекратяване на регистрацията на посоченото МПС, както служебно, така и по искане на собственика, с оглед подадената декларация по чл. 19, ал.3 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата).

Оспореният отказ е издаден от компетентен орган, с оглед разпоредбите на чл.3 ал.4, чл.4 ал.1, чл.15 от Наредбата.

Спазена е и изискуемата писмена форма на индивидуалния административен акт, надлежно са изложени фактическите доводи, въз основа на които са направени и съответни правни изводи.

Не са допуснати нарушения на административнопроизводствени правила при постановяване на процесния акт.

При произнасянето си Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково е съобразил изричния си отказ с информацията, с която разполага по отношение на процесното МПС. В отказа е посочено кои са приложимите в случая норми.

В оспорения административен акт е посочено, че в чл.18а и чл.18б от Наредба №I-45/2000г. на МВР е дадена регламентацията за прекратяване на регистрацията на ПС по искане от собственика и по служебен път.

Видно от чл.18 от Наредбата, регистрацията на превозно средство се прекратява: 1. с писмено заявление от собственика; 2. служебно. Съответно в чл.18а и чл.18б от Наредбата са посочени условията за прекратяването на регистрацията по искане на собственика и по служебен ред.

В оспорения отказ е посочено, че прекратяването на регистрацията на посоченото МПС не отговаря на условията да бъде извършена служебно. Посочено е, че същата може да бъде извършена по искане на собственика съгласно посоченото в чл.19 ал.3 от Наредбата, след снемане на наложения от РС – Димитровград запор.

Прекратяването на регистрацията на превозно средство може да се извърши служебно само на основанията, разписани в чл.18б от Наредба № I-45/24.03.2000г., а именно: 1. след уведомление от компетентен орган за регистрацията на превозното средство в държава – членка на ЕС, ЕИП, или Конфедерация Швейцария; 2. след уведомление от компетентен орган в държава, извън ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария за регистрацията на превозното средство в съответната държава и предоставяне на табелите с регистрационните номера; 3. след уведомление от компетентен орган на друга държава за унищожаването на превозното средство или предаването му за разкомплектоване в чужбина; 4. след уведомление от компетентен орган на друга държава за конфискация или отнемане на превозното средство в полза на съответната държава.; 5. след писмено уведомление от службите за контрол по чл.167, ал.2, т3 от ЗДвП, определени от кметовете на общините предоставяне на табелите с регистрационните номера и документи, че превозното средство е прието за разкомплектоване; 6. след писмено уведомление от службите за контрол по чл.167, ал.2, т3 от ЗДвП, определени от кметовете на общините, за идентифициране на превозно средство по номера на рамата или друг идентификационен номер и предоставяне на документи, че превозното средство е прието за разкомплектоване; 7. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2014 г., в сила от 30.05.2014 г.) при установяване, че ПС е регистрирано с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, прекратяването се извършва след произнасяне на орган на съдебната власт, потвърждаващо установеното подправяне, заличаване или повреждане на идентификационния номер.

В действителност от събраните по делото доказателства не се установява наличието на която и да било от тези предпоставки, предвид което правилно на молителя е посочено, че липсват основания за служебно прекратяване регистрацията на автомобила.

Според чл.19 ал.3 от Наредбата, ако табелите с регистрационен номер са откраднати или изгубени и същите не отговарят на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591 или Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 г., прекратяване на регистрацията се извършва след писмено деклариране на тези обстоятелства от собственика.

В процесния случай от жалбоподателя има подадена декларация по чл. 19, ал.3 от Наредбата, като в същата се сочи, че регистрационните номера не отговарят на стандартите за тях. Жалбоподателя също така твърди, табелите да са били свалени от органите на МВР. Тези твърдения обаче остават неустановени с допустими и относими доказателства и доказателствени средства. Твърдението на жалбоподателя, че автомобила е бил предоставен на друго лице, което извършило със същия ПТП, а в последватие починало остават абстрактни, без каквато и да било конкретика относно самоличността на лицето и датата на настъпване на тези обстоятелства, а освен това и недоказани в хода на производството. На следващо място предоставянето за ползване на автомобила на друго лице не променя факта на собствеността, а ако същата е била прехвърлена, липсата на формално изражение на този акт се явява неправомерно поведение на жалбоподателя, от което той самият не може да черпи блага. Именно поради наличието на задължение за заплащане на данък върху превозните средства, законодателят е регламентирал формален ред за прехвърляне правото на собственост, при който новия правоприемник следва да зачисли процесното МПС към своите данъчни задължения, а предходния собственик да съобщи за промяната на органите на МВР. Липсата на предприети от страна на жалбоподателя действия по отношение прехвърляне правото на собственост на процесния автомобил не могат да служат, като основание за освобождаване от начислени за автомобила данъци, в каквато насока са стремежите на лицето с исканото прекратяване на регистрация. Ето защо като законова гаранция за изпълнение именно на тези задължения е и императивното изискване при промяна в регистрацията на автомобила, а на по – силно основание и при прекратяването й, по отношение на същия да не е налице запор. Последното изискване охранява правата на кредиторите и същите не могат да бъдат погазени, с аргумент за хипотетично погиване на вещта, каквито са твърденията на жалбоподателя относно бракуването на автомобила.

Настоящият съдебен състав намира оспорения административен акт за съобразен с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.13 от Закон за движението по пътищата, промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението, или на друг компетентен орган. В идентичен смисъл е и разпоредбата на чл.8 ал.3 от Наредбата, според която промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението или друг компетентен орган. Тези норми императивно разпореждат промяна на регистрацията на моторното превозно средство с наложен запор или друго законово ограничение да става, само след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението, или на друг компетентен орган.

По делото не се представят доказателства за наличие на писменно съгласие на органа наложил запора за прекратяване регистрацията на процесното МПС. Законовия текст императивно задължава административния орган да не допуска промяна в регистрацията на запорирано превозно средство, каквото няма спор, че е процесния лек автомобил. Ирелевантна за настоящото производство е причината, поради която е бил наложен процесния запор и срока, в който е станало това.

Неоснователно за настоящият съдебен състав се явява и възражението, че цитираните разпоредби касаят промяна в регистрацията, но не и прекратяване на същата. Съдът намира, че прекратяването на регистрацията е вид промяна на същата и доколкото разпоредбата на чл.8 ал.3 от Наредбата се намира в Глава I „Общи положения“, то следва извод че същата регулира всички хипотези на промяна в регистрацията, в т. ч и прекратяване, а не само такава продиктувана от смяна на собствеността или смяна на регистрационния номер. Обратния извод би бил логичен, единствено ако тази разпоредба беше поместена в глава втора, раздел втори на Наредбата. Предвид законодателното решение, тази разпоредба да бъде поместена в Глава I „Общи положения“ и предвид обществените интереси охранени със същта, нито правно, нито житейски логично е възприемането й като относима единствено и само по отношение на случайте на промяна в регистрацията, с оглед прехвърляне правото на собственост на МПС или смяна на регистрационните му номера, но не и в случайте на прекратяване на регистрацията на автомобила.

За оспорващия съществува правен ред за защита на твърдяното нарушено право, но този ред не е чрез оспорване на акта на ответника, а чрез отмяна на обезпечителния запор или чрез обжалване отказа на съдебния изпълнител по реда на чл.435 ГПК в случаите на изпълнителен запор. Нито административният орган, нито съдът в настоящото производство може да провери правилността на действията на съдебния изпълнител, а само наличието на определените в императивната норма предпоставки, при които административният орган може да извърши промяна в регистрацията.

В случая се установява, а и не е спорно по делото, че към датата на издаване на обжалвания акт, административният орган е разполагал с информация за наложен запор върху процесния автомобил, поради което правилно е отказал да прекрати регистрацията на същия.

Предвид изложеното, съдът намира че не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на обжалваният отказ. Обжалваният административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.Б., против Отказ за прекратяване на регистрацията на МПС – лек автомобил с марка „БМВ“, модел ***, с регистрационен номер ******, обективиран в писмо рег. №125300-10579/22.06.2023г., издаден от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия:

	Съдия: