Р Е Ш Е Н И Е
Номер 361 27.01.2020 година гр.
Бургас
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Бургаският
районен съд ХІІІ граждански състав
на тринайсети януари две хиляди и двайсета година
В публично заседание, в следния
състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретаря:
Станка Добрева
като
разгледа докладваното от съдията Кирякова
гражданско дело № 1454 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от Й.П.Р., с ЕГН **********, с адрес *** 8000,
ж. к. „Зорница”, бл. 32, по договор № 139/20.07.2015 год. за наем на земеделски
земи, с площ от 77.792 дка, от С.П.Б.,
с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к.
„Изгрев”, бл. 53, вх. А, ет. 7, ап. 16, по договор № 223/20.07.2015 год.
за наем на земеделски земи, с площ от 75.446 дка и заедно от двете, като наследници на своята майка В.Т.И, починала
на *год., б. ж. на село Кръстина, община Камено, по договор № 61/20.07.15 г. за
наем за земеделски земи, с площ от 48.945 дка, чрез пълномощника адвокат Х.С. ***,
с адрес на кантората: град Бургас, ул. Ген. Гурко № 9, ет. 1, срещу „АГРО ПРОДУКТ” ООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: България, област Бургас, община Камено, село Кръстина
8121, представлявано винаги еднолично от управителя М.Н.М, с ЕГН **********, с
която молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
Й.Р. сумата от 3736.05 лева-главница, включваща
нейните вземания за наем за стопанските 2015/2016 г., 2017 г. и 2018 г., за
отдадените лично земи и като наследник на своята майка за първо посочената
стопанска година и 860.15 лева-лихва за забава от съответния падеж до
подаването на исковата молба-18.02.2019 г. и на С.Б. сумата от 3920.81
лева-главница, включваща нейните вземания за наем за стопанските 2015 г., 2016
г., 2017 г. и 2018 г., за отдадените лично земи и като наследник на своята
майка за първо посочената стопанска година и 1239.79 лева-лихва за забава от
съответния падеж до подаването на исковата молба-18.02.2019 г., заедно със
законните лихви върху главниците от подаването на исковата молба-19.02.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението. Ангажират доказателства. Претендират
направените по делото разноски.
С влязло в сила определение на съда от първото
открито съдебно заседание на 18.09.2019 г., на осн. чл. 129, ал. 4 от ГПК, е
прекратено производството за частта за заплащане на наем за стопанските 2015 г.
и 2016 г. Останали са висящи претенциите са само за стопанските 2017 г. и 2018
г.
Обективно и
субективно съединените осъдителни искове са процесуално допустими и са с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите/ЗЗД/ и чл. 8, ал. 2, т. 2 от Закона за арендата в земеделието/ЗАЗ/ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Предявени са от
лица, имащи правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата
молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/.
Ответникът „Агро
продукт” ООД, своевременно с отговора на исковата молба, прави възражение за
неизпълнен договор-отдаване на същите земеделски земи за ползване на 3-то лице,
в частност оспорва релевантния факт по делото за прекратяването на договорите,
изнесен в исковата молба. При евентуална основателност на исковете, прави две
правопогасяващи възражения за прихващане, както следва: сумата от 6105.92 лева,
представляваща пропуснати ползи, за стопанската 2018-2019 г., от страна на
„Агро продукт” ООД, поради пълното неизпълнение на трите договора за наем на
земеделски земи, сключени на 20.07.2015 г., представляваща неполучени
субсидии/подпомагане/ от ДФ „Земеделие“, акредитиран от Европейската комисия да
изпълнява функциите на Агенция САПАРД и на Разплащателна агенция, в размер на
30.20 лева на дка./202.183 дка. х 30.20 лв./; 2256.50 лева, представляващи
договорни вреди от извършените подготвителни дейности през месец юни 2018 г.,
за засяване на наетите земеделски земи с ечемик, за стопанската 2018-2019 г.,
включващи: гориво дълбока оран-1061.04 лева, гориво дискуване 2 пъти-466.46
лева, ФРЗ, ДОО, ДЗПО, ЗОВ и ТЗПБ/заплата и осигуровки/-455.00 лева и
амортизация- 274.00 лева. Възраженията са пояснени по отношение на всяка от
ищците по делото, с нарочна молба от 24.09.2019 г. Ангажира доказателства. Претендира
направените по делото разноски.
Бургаският районен
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите страните намира, че осъдителните искове са неоснователни, поради
следното:
Не се спори между страните по делото, че валидно са постигнали съгласие и
съществуват в правния мир процесните три договора за наем на земеделски земи,
сключени на 20.07.2015 г., със срок на действие от 01.10.2015 г. до 30.09.2020 г.:
договор № 139/20.07.2015 год. за наем на земеделски земи на Й.П.Р., с площ от
77.792 дка, договор № 223/20.07.2015 год. за наем на земеделски земи на С.П.Б.,
с площ от 75.446 дка и договор № 61/20.07.15 г. за наем за земеделски земи на
двете сестри Й.Р. и С.Б., с площ от 48.945 дка, като наследници на своята майка
В.Т.И, починала на *год., б. ж. на село Кръстина, община Камено. По тях ответникът
по делото „Агро продукт” ООД, като наемател, се е задължил да плати наемна
годишна цена, определена в натура, представляваща 20 % от средния добив на
пшеницата и ечемика или равностойността им, в лева по пазарни цени. Страните по
т. ІV от договорите са постигнали съгласие, че те могат да бъдат изменяни и
допълвани само по тяхно взаимно съгласие, изразено в писмена форма, след
прибирането на реколтата, каквото допълващо или изменящо договорите съгласие по
делото не се доказва, нещо повече, няма и въведени такива фактически твърдения.
Ищците по делото се позовават на обстоятелството, че на всички наемодатели в
землището за стопанската година 2018 год. са изплатени като наем по 62 лв./дка,
а само на тях двете, наказателно, са изплатени по 30 лв./дка. Доводът е изцяло
неоснователен, защото по предвиждането на чл. 9 от ЗЗД, съобразно договорната
си свобода, те са определили съдържанието на процесните договори за наем,
включително размера на наемната цена. След валидното възниквате на
облигационната връзка, договорите имат сила на закон за тези, които са ги
сключили, по силата на чл. 20а от ЗЗД. Всяка от страните по договора
трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно
изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите
задължения по същия начин/чл. 63, ал. 1 от ЗЗД/. В този смисъл, наемателят „Агро
продукт” ООД е необвързан от сумите, които е заплащал на трети лица за наем в
землището на село Кръстина, защото правоотношението не се регулира от търговския
обичай или етичните правила, а от клаузите на трите процесни договора.
Ирелевантен за спора по делото е фактът, че всички земеделски земи в
землището на село Кръстина са се обработвали след наличието на „производствена
комасация“ още от 2015 год., видно от събраните по делото и неоспорени
свидетелски показания, кореспондиращи на заключението на допуснатата и
изслушана агрономическа експертиза по делото. Няма възражения по делото от „Агро
продукт” ООД, че част от наетите земи по процесните договори не се обработват.
Спорът е само относно размера на наемната цена на дка. Аналогично, изплащаните
субсидии от ДФЗ нямат отношение към исковете по делото и възраженията за
прихващане, защото печалбите на дружеството са извън предмета на делото. Дали
„Агро продукт“ ООД по процесните договори за наем е плащало със свои средства
или чрез субсидиите е без правно значение.
Действително, както твърди ищцовата страна по делото, с изменението на чл.
3 от ЗАЗ, ред ДВ, бр. 55 от 03.07.2018 г., производството по сключването на
контрактите е усложнено. Законодателят е предвидил като форма за валидност на договорите
за аренда, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване-писмена
форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните, извършени
едновременно. В хода на нотариалното производство нотариусът извършва проверка
за спазване на изискванията на ал. 4-сключване на договора за пет стопански
години и съхранява скици на имотите, предмет на договора. Сключените договори
се вписват в службата по вписванията и се регистрират в съответната общинска
служба по земеделие. Към акта, подлежащ на вписване, се прилагат издадените нарочни
скици на имотите.
Не се доказва по делото твърдяното от ищцовата страна прекратяване на
процесните договори за наем. Относно заварени договори за наем на земеделска
земя е предвидено потвърждаване на наемните договори сключените
преди 22.05.2018 г., със срок над 1 година и срокът за потвърждаването е до
31.07.2018 г., по предвиждането на § 10 от ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ,
бр. 42 от 2018 г., в сила от 22.05.2018 г., изм. и доп., бр. 55 от 2018 г.),
ако не са спазени изискванията на чл. 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Производството представлява
потвърждаване на договора от собственика с декларация, с нотариално удостоверен
подпис, придружена с копие на договора в общинската служба по земеделие по
местонахождението на имота Ищците по делото не попадат в задължителната
хипотеза на потвърждаването, защото при процесните три договора изискванията на
чл. 4а, ал. 1 от ЗСПЗ са спазени-сключени са от собственици. Материално
правните норми, какъвто характер има изменената норма на чл. 3 от ЗАЗ, ред ДВ,
бр. 55 от 03.07.2018 г., нямат обратно действие, само занапред уреждат
заварените правоотношения и следователно процесните три договора, който
занапред нямат изискуемата от закона форма/писмена форма с нотариално
удостоверяване на подписите на страните, извършени едновременно/ са нищожни, по
смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, считано от 07.07.2018 г. Всички
нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването
им, по предвиждането на чл. 5, ал. 5 от КРБ. Ето защо, няма правни последици за
страните по делото от процесните договори след последното изменение на чл. 3 от
ЗАЗ от 03.07.2018 г. По тази причина не може да се слуша основателно доводът на
ищцовата страна, че по нареждане на Министерството на земеделието ответникът е
прекратил процесните пет годишни договори
и от 2018 година е бил задължен
ежегодно да сключва нови договори. Новите правни връзки са в обхвата на
договорната му свобода. Не се спори по делото, че нови договори за наем на
процесните земеделски земи между тях не са сключвани. Ищците по делото признават факта, че на
20.06. 2018 г. са сключили договор за отдаването на земите си на друг наемател-земеделският
производител Д.С. за стопанската 2018/2019 год., която е подала заявление по чл. 70 от
ППЗСПЗЗ за процесиите имоти от 202.183 дка, видно от заключението на
агрономическата експертиза по делото.
От
заключението на допусната, изслушана и неоспорена от страните основна и
допълнително съдебно-счетоводна експертиза, извършена след проверка в
счетоводството на наемателя „Агро продукт” ООД, съдът установява, че за 2017 г.
е изплатено по процесните три договора повече от дължимата наемна цена-на С.Б. са
изплатени повече 2823.60 лева, а на Й.Р. са изплатени в повече 3072.52 лева. За
2018 г. на С.Б. са останали дължими, като краен резултат 195.76 лева от
наемната цена, платени са 2762.67 лева, а са дължими 2958.43 лева, а за Й.Р. са
останали дължими 112.28 лева от наемната цена, платени са 2915.76 лева, а е
следвало да получи 3028.04 лева. Въпреки това, съдът приема, че осъдителните
искове по делото са неоснователни, защото за 2018 година процесните три
договора са нищожни, считано от 07.07.2018 г. и поради липсата на правна връзка
след този момент за страните ответникът „Агро продукт” ООД не дължи заплащането
на наемна цена. Аргумент в тази насока е и отдаването на земите за ползване на земеделският
производител Д.С. за стопанската 2018/2019 год., за което е бил сключен договор
още на 20.06. 2018 г. Ето защо, като
неоснователни и недоказани, осъдителните искове по делото следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед
изхода на делото, поради евентуалния характер на двете възражения за
прихващане, те не следва да бъдат разглеждани. В тежест на ищцовата страна
следва да бъде възложено заплащането на направените от „Агро продукт” ООД
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно събраните
доказателства, в размер на 1366.91 лева, от който 05.00 лева-държавна такса за
съдебно удостоверение, 180.00 лева-депозит за съдебно-счетоводна експертиза,
02.75 лева-банкова такса, 300.00 лева-депозит за агрономическа експертиза,
40.00 лева-депозит за свидетел, при условията на призоваване, 01.30 лев-банкова
такса, 82.00 лева-доплащане възнаграждение за агрономическа експертиза, 01.79
лева-банкова такса и 750.00 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ осъдителните искове на Й.П.Р., с ЕГН * с адрес *** 8000, ж.
к. „Зорница”, бл. 32, по договор № 139/20.07.2015 год. за наем на земеделски
земи, с площ от 77.792 дка, на С.П.Б.,
с ЕГН * с адрес *** 8000, ж. к.
„Изгрев”, бл. 53, вх. А, ет. 7, ап. 16, по договор № 223/20.07.2015 год.
за наем на земеделски земи, с площ от 75.446 дка и заедно от Й.П.Р., с ЕГН *
и С.П.Б., с ЕГН * като наследници на
своята майка В.Т.И, починала на *год., б. ж. на село Кръстина, община Камено,
по договор № 61/20.07.15 г. за наем за земеделски земи, с площ от 48.945 дка,
срещу „АГРО ПРОДУКТ” ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Камено, село
Кръстина 8121, за заплащане на Й.Р. на сумата от 3736.05 лева-главница, включваща нейните вземания за наем за
стопанските 2015/2016 г., 2017 г. и 2018 г., за отдадените лично земи и като
наследник на своята майка за първо посочената стопанска година и 860.15 лева-лихва за забава от
съответния падеж до подаването на исковата молба-18.02.2019 г. и на С.Б. сумата
от 3920.81 лева-главница, включваща
нейните вземания за наем за стопанските 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., за
отдадените лично земи и като наследник на своята майка за първо посочената
стопанска година и 1239.79 лева-лихва за
забава от съответния падеж до подаването на исковата молба-18.02.2019 г.,
заедно със законните лихви върху главниците от подаването на исковата
молба-19.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Й.П.Р., с ЕГН * с адрес *** 8000, ж. к. „Зорница”, бл. 32 и С.П.Б., с ЕГН * с адрес *** 8000, ж.
к. „Изгрев”, бл. 53, вх. А, ет. 7, ап.
16, да
заплатят на „АГРО ПРОДУКТ” ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община
Камено, село Кръстина 8121, направените по делото разноски, в размер на 1366.91 лева(хиляда триста шестдесет и шест
лева и деветдесет и една стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: Р. Кирякова
Вярно с оригинала!
С. Добрева