Р Е Ш Е Н И Е № 196
Гр. Сливен, 20.10.2022
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при
участието на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ
и при секретаря НИКОЛИНКА
ЙОРДАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 221 по
описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 20212230201445 по описа
на Районен съд – Сливен за 2021 година и се движи по реда на глава дванадесета
от АПК.
С Решение № 311/19.07.2022
г. по АНД № 20212230201445/2021 г. на
Районен съд – Сливен е потвърдено Наказателно постановление № 581087-0157255/25.10.2021
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на Едноличен търговец Н.Т.Р. с фирма „Р. – Н.Р.“, ЕИК ………., със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „П. Х.“ бл. … вх. „…“ ап. … за
нарушение по чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл. 118 ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) и на основание чл. 185 ал. 1 е наложена имуществена санкция в
размер на 500,00 (петстотин) лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател ЕТ „Р. – Н.Р.“, който
чрез пълномощник го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на съдебния акт. Твърди, че деянието е малозначително. Моли съда да отмени обжалваното
първоинстанционно решение и потвърденото с него наказателно постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, се явява лично и с надлежно
упълномощен адв. С. С. ***, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Счита обжалваното решение за незаконосъобразно, тъй като заповедта за
запечатване на магазина била отменена с решение на Административен съд –
Сливен. Излага доводи от фактическо естество и моли съда да приложи чл. 28 от ЗАНН.
В с.з. ответникът
по касационната жалба, редовно и своевременно призован, не се представлява. В
писмено становище от упълномощен процесуален представител се заявява
неоснователност на жалбата, с молба същата да бъде отхвърлена. Изложени са
подробни доводи в тази насока, с претенция за юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен дава становище за незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт. Заявява, че в решението на първоинстанционния съд
липсват аргументи и мотиви относно приложимостта, респ. неприложимостта на чл.
28 от ЗАНН. Анализът и мотивите на съда били ограничени в рамките на едно
изречение в кратка форма и с бланкетно посочване, че
случаят не се отличава от обикновените случаи на такова нарушение.
Действителната воля на съда отсъствала, поради което, като немотивирано и
необосновано, решението следвало да бъде отменено.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните
и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за
подадена в срок, процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:
На 26.04.2021 г. в 12:12 ч. длъжностни лица при ТД на НАП – инспектори
по приходите извършили проверка в търговски обект – магазин в гр. Сливен, ул. „П.
Х.“ № …, стопанисван от ЕТ „Р. – Н.Р.“, при която извършили контролна покупка
на к. за ф. на стойност 6,80 лв. Плащането било извършено в брой от
проверяващия Т. М. и прието от Н.Р., като последният не издал фискален касов
бон от монтираното и работещо към момента на проверката фискално устройство. Резултатите
от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0015923, като за установеното нарушение бил
съставен АУАН сер. АА № 0157255, в който деянието било
квалифицирано като такова по чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ,
във вр. с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС. Както в акта, така и
в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН възражения срещу констатациите в акта не били
направени. Въз основа на съставения акт,
на 25.10.2021 г. Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас при ЦУ на НАП
издал Наказателно постановление № 581087-0157255/25.10.2021 г., с което на
Едноличен търговец Н.Т.Р. с фирма „Р. – Н.Р.“, ЕИК …………., със седалище и адрес
на управление гр. Сливен, бул. „П. Х.“ бл. … вх. „…“ ап. … за нарушение по чл.
25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, във вр.
с чл. 118 ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и на
основание чл. 185 ал. 1 наложил имуществена санкция в размер на 500,00
(петстотин) лева.
За да потвърди наказателното
постановление, Районният съд е изложил следните правни изводи:
Решаващият съд е
приел, че нарушението е установено по безспорен начин, а при съставяне на акта
и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения и такива на материалния закон. Приел е, че видът и
размерът на наложеното наказание са съответни на закона, както и че нарушението
не може да се приеме за малозначително.
Решението е
валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд се споделят от настоящата
касационна инстанция, при следните съображения:
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин
извършеното от търговеца – касационен жалбоподател административно нарушение.
Съгласно определената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация на
деянието – чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Според
другата посочена от наказващия орган норма на чл. 118 ал. 1 от ЗДДС, всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги
съхранява до напускането на обекта. Цитираните разпоредби, на които се позовава
и наказващия орган като правна квалификация на нарушението, вменяват задължение
за определена категория лица, в т.ч. и тези, извършващи продажби в търговски
обекти при всяка извършена такава да издават фискална касова бележка от
фискалното устройство. Нормите са с императивен характер и тяхната правна
насоченост е съответна на целта на относимата
нормативна уредба, регламентираща реда и условията за организиране на
необходимата за целите на данъчното облагане и контрол регистрация и отчетност,
респ. проследимост на търговския оборот и свързаните с него приходи. От
доказателствата – както писмени, така и гласни такива, събрани пред първата
съдебна инстанция се установява по безспорен начин неизпълнението на посоченото
нормативно установено задължение, наличието на което е логична предпоставка за
ангажиране на административнонаказателна отговорност.
Както правилно е приел и първоинстанционният съд, не са налице основания за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното деяние не се отличава с по –
ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи от съответния вид.
Касационният жалбоподател сочи като основание за отмяна постановено от
Административен съд – Сливен Решение № 187/27.09.2021 г. по адм. д. № 233/2021
г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна
мярка, обективирана като „запечатване на търговски обект“. Този довод не се
споделя от настоящия съдебен състав, доколкото се касае за различни юридически
способи за упражняване на административно правна принуда, като начин за
реализиране на държавните регулация и въздействие при извършено противоправно
деяние по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Двата способа се прилагат независимо един
от друг и се различават по своята правна специфика и цели. Административното
наказание е механизъм за прилагане на държавна репресия спрямо дееца, чиято цел
е ангажиране на неговата юридическа
отговорност, чрез налагане на нормативно установена по вид и размер санкция. От
друга страна, приложното поле на принудителната административна мярка бележи
значителни отлики – тя се реализира също във връзка с извършено административно
правонарушение за предотвратяване или преустановяване на същото, както и за
отстраняване на вредните последици от нарушението, но нейната цел е стимулиране
на дееца към съответни на закона действия, а не ангажиране на неговата
юридическа отговорност. Общото прилагане на двата правни режима - налагане на
административно наказание и прилагане на принудителна административна мярка за
едно и също административно противоправно деяние не нарушава принципа ne bis in idem именно поради отликите на посочените два
правни способа за административна принуда. Ето защо изложеният във връзка с
представеното съдебно решение довод на касационния жалбоподател за
ненаказуемост чрез ангажиране на юридическата отговорност с налагане на
процесната имуществена санкция се преценява от настоящия съдебен състав като
неоснователен.
В атакуваното
съдебно решение правилно е приложен материалния закон, не са допуснати и
съществени нарушение на съдопроизводствените правила, а направените в тази
насока оплаквания на касационния жалбоподател са неоснователни. Районният съд
не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката
на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от
доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи,
води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в
рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и
обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната
жалба са неоснователни и отменителни основания не са
налице. По изложените съображения, обжалваното решение като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото
и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната
жалба за присъждане на разноски е основателна и касационният жалбоподател
следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00
(осемдесет) лева, определено по реда на чл. 63д ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 63а от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 311/19.07.2022 г. на Районен съд – Сливен, постановено по АНД № 20212230201445/2021
г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Едноличен
търговец Н.Т.Р. с фирма „Р. – Н.Р.“, ЕИК ……….., със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „П. Х.“ бл. … вх. „…“ ап. … да заплати на Национална
агенция за приходите разноски по делото в размер на 80,00 (осемдесет) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.