Решение по дело №2120/2023 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

2. Образувано е по жалба на П.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адвокат Т.Д., против Решение № 2153-15-216/02.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение нейна жалба с вх. № 1012-15-279/18.07.2023 г. и е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол № N01203/01.06.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив, с което на основание чл. 97 от КСО е възстановена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ), считано от 31.10.2019 г.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Основните твърдения са в насока, че ЛПИОЗ следва да бъде възстановена от 01.06.2018 г., а не от 31.10.2019 г. Претендира сторените по делото разноски. Допълнителни съображения излага в депозирани по делото писмени бележки.

3. Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока са изложени в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. С Разпореждане № **********/Протокол № Р01047/25.06.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив (л. 115) по реда на чл. 75 от КСО и чл. 30, ал. 3 от НПОС, на Д. е възобновена и определена в същия размер от 02.06.2015 г. до 01.06.2018 г. ЛПИОЗ при 52 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане въз основа на Експертно решение (ЕР) № 1221 от зас. № 091 от 04.06.2015 г. на Втори състав на ТЕЛК към „МБАЛ Пловдив“ АД (л. 113).

6. С ЕР № 2910 от зас. № 102 от 11.06.2018 г. на Трети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД, на Д. е определена 40 % ТНР/вид и степен на увреждане с дата на инвалидизиране 03.06.2008 г., със срок – 01.06.2021 г., което ЕР е влязло в сила (л. 116) и получаваната ЛПИОЗ е прекратена от 02.06.2018 г. с Разпореждане № **********/Протокол № Р01052/02.07.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив на основание чл. 96 от КСО (л. 117).

7. По искане на Д., поради влошено състояние, същата е преосвидетелствана, като е издадено ЕР № 4608 от зас. № 165 от 11.10.2018 г. на Трети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД, с което са определени 30 % ТНР/вид и степен на увреждане със същата дата на инвалидизиране (л. 119). Недоволна, жалбоподателката го е оспорила, по повод на което е издадено ЕР № 0017 от зас. № 002/03.01.2019 г. на Специализиран състав по вътрешни и белодробни болести на НЕЛК, с което ЕР на ТЕЛК е отменено и върнато за ново освидетелстване (л. 122).

При новото освидетелстване е издадено ЕР № 0834 от зас. № 029 от 14.02.2019 г. на Трети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД, с което на Д. са определени 40 % ТНР/вид и степен на увреждане със срок – 01.02.2022 г. (л. 125).

И това ЕР на ТЕЛК е оспорено от Д. пред НЕЛК, като с Акт за прекратяване на административно производство изх. № I3310/31.07.2019 г., поради постъпило с вх. на НЕЛК № 2536/17.07.2019 г. писмено оттегляне на жалбата от П.В.Д. (л. 186) на основание чл. 88, ал. 1, т. 4 от АПК, НЕЛК е прекратил административното производство, образувано по жалба с вх. № 2536/28.02.2019 г., подадена от Д. (л. 126), който акт е връчен на 02.08.2019 г. на Никола Кърчев – съсед (л. 190).

8. Със Заявление вх. № Пв-вх-8043/04.07.2019 г. Д. е поискала ново преосвидетелстване, поради влошено здравословно състояние (л. 129), по повод на което е издадено ЕР № 0648 от зас. № 046 от 31.10.2019 г. на Първи състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД, с което са определени 40 % ТНР/вид и степен на увреждане със срок – 01.10.2021 г. (л. 128), което също е обжалвано от лицето и с ЕР № 0291 от зас. № 014 от 29.05.2020 г. Специализиран състав по невр., очни, УНГ и ССЗ на НЕЛК е отменил и върнал ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване (л. 130-131). След връщането е издадено ЕР № 2499 от зас. № 151 от 14.09.2020 г. на Първи състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД, с което отново са определени 40 % ТНР/вид и степен на увреждане със срок – 01.09.2022 г. (л. 132). Експертното решение на ТЕЛК е обжалвано от Д. и с ЕР № 3483 от зас. № 229 от 31.12.2020 г. Специализиран състав по Вътр., Белодробни и ССЗ на НЕЛК за втори път е отменил и върнал ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване (л. 133-134).

Междувременно, със Заявление вх. № Пв-вх-21/04.01.2022 г. Д. е поискала преосвидетелстване, поради влошено здравословно състояние (л. 136) и с ЕР № 1330 от зас. № 066 от 13.04.2022 г. Първи състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД пак е определил 40 % ТНР/вид и степен на увреждане със срок – 01.04.2024 г. (л. 135), което е обжалвано от лицето и с ЕР № 0880 от зас. № 151 от /22.08.2022 г. Специализиран състав по Нервни, Очни и ССЗ на НЕЛК е отменил и върнал ЕР на ТЕЛК за ново (трето) освидетелстване (л. 138-139). И най-сетне, с ЕР № 0174 от зас. № 040 от 14.03.2023 г. Първи състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД е определил 100 % ТНР/вид и степен на увреждане със същата дата на инвалидизиране и срок – 01.03.2026 г., което е влязло в сила на 08.04.2023 г. (л. 147) и с решение на Медицинската комисия № 03060/28.03.2023 г. е потвърдено (л. 145).

9. Във връзка с така определената 100 % ТНР, със Заявление вх. № 2107-15-149/19.04.2023 г. Д. е направила искане за възобновяване на ЛПИОЗ по чл. 97 от КСО (л. 148), по повод на което с Разпореждане № **********/Протокол № N01203/01.06.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив на основание чл. 97 от КСО е възстановена ЛПИОЗ на жалбоподателката, считано от 31.10.2019 г. – датата на преосвидетелстване от ТЕЛК (л. 153-154).

10. Този резултат е обжалван от Д. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-216/02.08.2023 г., е оставил без уважение подадената от нея жалба срещу процесното разпореждане и е потвърдил същото. За да постанови оспореното пред настоящата инстанция решение, Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, възприемайки горната фактическа обстановка, е приел, че ЛПИОЗ е възстановена от датата на преосвидетелстването, а не от 01.06.2018 г. – срока на пенсията, тъй като няма влязло в сила ЕР за периода от 02.06.2018 г. до 31.10.2019 г., поради оттегляне жалбата на Д. против ЕР № 0834/14.12.2019 г. на ТЕЛК. С тези съображения е обоснована правилността на оспореното разпореждане.

11. По делото е приложено МЕД на лицето в оригинал.

12. По искане на жалбоподателката, по делото е представена и приета молба вх. № 2536/17.07.2019 г. по описа на НЕЛК в оригинал (л. 186), с която жалбоподателката е направила отказ от оспорването, ведно с плик към нея (л. 192). До приключване на съдебното дирене искане за допускане на съдебно-графологична експертиза, не е направено от жалбоподателката, въпреки предоставената й в тази връзка възможност. Приети са също така и доказателства за връчване на Акт за прекратяване на административното производство с изх. № I3310/31.07.2019 г. по описа на НЕЛК с (л. 190), които до приключване на съдебното дирене, не са оспорени от жалбоподателката.

ІV. За правото:

13. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.

14. За разрешаването на настоящия административноправен спор, с оглед твърденията на жалбоподателката, изложени в т. 2 по-горе, е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.

Според чл. 96, ал. 1 от КСО (в приложимата редакция, доп. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) пенсията се прекратява, когато:

1. пенсионерът почине;

2. детето навърши възрастта, до която може да получава наследствена или персонална пенсия, или е осиновено;

3. преживелият съпруг, който получава наследствена пенсия, встъпи в брак;

4. отпадне основанието за получаването й;

5. (Нова) когато пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността, след като е служебно повикан.

Съответно, съгласно чл. 97, ал. 2 от КСО, прекратената пенсия се възстановява по писмено заявление на пенсионера, считано от:

1. датата на която е отпаднало основанието за прекратяването й, ако заявлението е подадено в тригодишен срок от тази дата, а ако е подадено след това – от датата на заявлението;

2. датата на прекратяването й, ако се установи, че пенсионерът не се е явил за редовно преосвидетелстване поради уважителни причини – в случаите по чл. 96, ал. 1, т. 5.

В конкретния случай, между страните не е спорно, че с Разпореждане № **********/Протокол № Р01052/02.07.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ гр. Пловдив, считано от 02.06.2018 г. е прекратена ЛПИОЗ на Д. на основание чл. 96 от КСО, тъй като с ЕР № 2910/11.06.2018 г. ТЕЛК е определила 40 ТНР/вид и степен на увреждане (л. 117). Т.е. пенсията е била прекратена поради отпадане на основанието за получаването й. Това разпореждане няма данни да е било оспорено, съответно е влязло в сила. В този смисъл е без значение дали жалбоподателката лично е подала молбата за оттегляне, респ. получен ли е бил от нея актът за прекратяване, доколкото прекратяването на ЛПИОЗ става с нарочен акт на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, който подлежи на самостоятелно оспорване и след като не е бил оспорен, с влизането си в сила е породил своето правно действие.

Следва в тази връзка да бъде съобразено, че КСО не сочи кога един административен акт влиза в сила, поради това и по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, приложение намира чл. 296 от ГПК. С оглед възведените в този текст правила, следва да се приеме, че когато разпореждането не е обжалвано по административен и съдебен ред, с изтичането на предвидения в закона срок за обжалване, същото влиза в сила. Същият резултат настъпва и когато е изчерпана възможността за обжалване на административния акт. Влязлото в сила разпореждане означава изчерпване на дадената по силата на правна норма компетентност на органите на НОИ да бъдат страна в конкретното правоотношение. Именно, преклудирането на правомощието на административния орган да въздейства върху разрешения по вече приключилото производство въпрос, осигурява формалната законна сила на индивидуалния административен акт, каквото безспорно е разпореждането за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсии. Ето защо, влезлият в сила административен акт, гарантира на адресата си окончателно и непререшимо, осъществимост на разрешения с него материалноправен проблем така, както е установено в акта.

Не се спори също така и че начало на новото производство по преосвидетелстване на лицето, е стартирало със заявление, подадено от лицето на 04.07.2019 г., по повод на което е издадено ЕР № 0648 от зас. № 046/31.10.2019 г. на Първи състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД (л. 128 и сл.), което е отменено от НЕЛК и преписката върната за ново преосвидетелстване, по повод на което е издадено ново ЕР на ТЕЛК, което също е било отменено и върнато за ново преосвидетелстване и най-сетне производството е приключило с влязло в сила на 08.04.2022 г. ЕР № 0174 от зас. № 040 от 14.03.2023 г. на Първи състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД, с което на Д. е определена 100 % ТНР/вид и степен на увреждане (л. 147). Съответно от жалбоподателката със Заявление вх. № 2107-15-149/19.04.2023 г. (л. 148) е поискано възстановяване на прекратената (считано от 02.06.2018 г.) пенсия.

Следва в тази връзка да бъде съобразено, че по силата на чл. 73, ал. 1 от КСО правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - от датата на заявлението по чл. 94 от КСО. Според, ал. 2 на същата разпоредба пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността.

Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.

За пенсиите за инвалидност е предвиден специален ред, нормативно установен в чл. 94, ал. 3 от КСО (извън случаите по ал. 1 пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно – от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице), като тя не е в кумулативна обусловеност с основанията по чл. 94, ал. 1 от КСО.

Според чл. 28, ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, когато е определен краен процент на ТНР/вид и степен на увреждане, правото и размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определят от датата, от която е определен крайният процент на ТНР/вид и степен на увреждане. В случая тази дата е 31.10.2019 г.

Така цитираната нормативна уредба, съотнесена към конкретиката на настоящия казус, налага да се приеме следното:

Инвалидизирането като правнорелевантен факт се установява и удостоверява с ЕР от компетентния орган, който извършва експертизата на работоспособността. В случая следва да се приеме, че с ЕР от 31.10.2019 г. (което от НЕЛК е отменено и върнато за ново разглеждане, съответно след постановяване на новото ЕР на ТЕЛК, същото отново е било отменено и върнато за ново разглеждане и т.н. до издаване на ЕР, с което на лицето е било определена 100 % ТНР/вид и степен на увреждане) е определена датата на инвалидизиране (със 100 % ТНР), тъй като преди тази дата не е налице определяне на ТНР с 50 и повече процента и до този момент за освидетелстваното лице е обективно невъзможно да упражни правото си да поиска пенсия за инвалидност.

В този смисъл осигурителният орган правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 97 от КСО досежно момента, от който следва да бъде възстановена ЛПИОЗ и при съобразяване на обстоятелството, че същата е била прекратена, считано от 02.06.2018 г., както и че от 02.06.2018 г. до 31.10.2019 г. по отношение на лицето не е било налице произнасяне с ЕР на ТЕЛК (с определена ТНР с 50 и повече процента), поради което и ЛПИОЗ следва да бъде възстановена от датата на преосвидетелстването, която в случая е именно 31.10.2019 г.

15. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспорения административен акт. При това положение жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

V. За разноските:

16. При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на Националния осигурителен институт, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 100 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото.

Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 2153-15-216/02.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол № N01203/01.06.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив.

ОСЪЖДА П.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Националния осигурителен институт, сумата от 100 лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

Съдия: