Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260025 / 17.02.2022 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Маргарита Пондалова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2731 по описа за 2020 година;
взе предвид следното:
Предявен е от „Ертиос” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Витоша”, ул. „Тодор Каблешков“
№ 55 вх.А ет.7, представляван от управителя И. В. И. ; против „Вертикал 1” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Хасково, ул. „Княз Борис І“ № 5, представляван от управителя Т.
С. С. – иск с правно основание чл.55
ал.1 пр.III от ЗЗД, вр. чл.265 ал.2 от ЗЗД, вр.чл.288 от ТЗ.
Ищецът, като възложител,
твърди, че с ответника, като изпълнител, сключил договор № 243/ 05.07.2018 г.
за доставка и монтаж на нова асансьорна уредба в хотелски комплекс „СПА Клуб
Бор”, находящ се в гр. Велинград, ул. „Н. Харелков” № 9. Същия бил сключен въз основа на оферта на
ответника с изх. № 0789/12.04.2018 г. В изпълнение на договора, на 15.08.2019
г. ищецът извършил авансово плащане в размер на 21 076,02 лв.,
представляващи 50% от цената му, за което издадена била фактура № **********/ 16.08.2018
г. Съгласно договора, доставката следвало да се извърши в срок от 60 дни от
датата на авансовия превод, а монтажът – 20 дни по-късно. Новата асансьорна
уредба била монтирана със закъснение през м.12.2018 г., но тя била напълно
негодна за използване по предназначение. Още от самото начало не функционирала
инвалидната врата на партерния етаж, а при движение на асансьорната уредба се
чувало едно постоянно стържене. В асансьора периодично засядали гости на хотела
и той многократно спирал да се движи. Това налагало непрекъснато да се викат
техници за отстраняване на неизправностите и извършване на ремонти – от
дружеството, с което ищецът имал договор за абонаментно поддържане на асансьорните уредби в хотелския комплекс /”Елевейтърс” ООД – Пловдив/, на основание чл.36 от ЗТИП.
Констатациите на тези органи, оформяни в протоколи, сочели всички констатирани
недостатъци. През м.03.2019 г. управителят на ответното дружество лично
прегледал асансьорната уредба, като на място показани му били всички описани
недостатъци, въпреки което те не били отстранени. От началото на м.04.2019 г.
до предявяване на иска се наложило над 13 пъти да бъдат извършвани посещения от
техници, за което били съставяни протоколи от дружеството, извършващо
абонаментно поддържане. В момента асансьорът не работел поради съществените му
недостатъци, които водели до невъзможност за използването му по предназначение.
С оглед констатираните недостатъци, асансьорната уредба не била одобрена и
извършената работа по договора не била приета от ищеца. До момента ответникът
не изпълнил и задължението си да предаде на ищеца паспорта и гаранционната
карта на уредбата, ревизионната книга, както и всички необходими сертификати и придружителни документи, предвидени в раздел ІІ т.6 от
договора. Ето защо, на ответника била изпратена покана от ищеца, в 3-дневен
срок да върне авансово платената сума и да демонтира асансьорната уредба, която
била напълно негодна за използването й по предназначение. Поканата била
получена на 06.02.2020 г., но не последвало изпълнението й. Във връзка с
подадена от ищеца молба за допускане обезпечение на бъдещ иск, с определение от
11.02.2020 г. по гр.дело № 7059/2020 г. на СРС, 59-ти състав, допуснато било
налагане на запор на банковите сметки на ответника и издадена била обезпечителна
заповед. Въз основа на последната и по молба на ищеца с вх.№ 1741/17.02.2020 г.
на ЧСИ с рег. № 874 образувано било изп.дело №
198/2020 г., като дължимите такси от 73,50 лв. били заплатени на 18.02.2020 г.
така ответникът дължал и разноските, направени в обезпечителното производство,
както и в производството по изпълнителното дело.
Предвид изложеното, ищецът
иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
описаната сума от 21 076,02 лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане; както и направените по делото
разноски, в т.ч. и тези по посочените обезпечително производство и изпълнително
дело.
Ответникът депозира отговор на
исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по
чл.131 ал.1 от ГПК, като счита иска за допустим, но за неоснователен.
Възразява, че ищцовите твърдения не отговаряли на
действителното положение и представлявали превратно представяне на фактите.
Договорът бил сключен на 05.07.2018 г., като било предвидено авансово плащане в
размер на 50% /чл.3 б.“а“/, платимо в деня на подписването. Същото обаче било
направено с 40-дневно закъснение на 15.08.2018 г. Договорен бил 60-дневен срок
от получаване на аванса за изработването на асансьорната уредба и монтаж след още
20 дни, като при доставката й възложителят бил задължен, да заплати 40% от
договорената цена. Така демонтажът на съществуващата уредба и доставката на
новата следвало да се извършат до 15.10.2018 г. , което било сторено на
посочената дата, но не било направено плащане, според уговореното. Монтажът
следвало да се извърши до 06.11.2018 г., но се забавил няколко дни, поради
специфичните условия на работа на хотела – присъствие на гости и спазване на
изискванията за тишина през определени часови зони. След монтажа и проведените
изпитвания на уредбата на 22.11.2018 г. ответникът подал заявление № 303 за
оценяване на съответствието. Самият сертификат за съответствие № 300 бил
издаден на 17.12.2018 г., като за неговата забава ответникът не носел
отговорност. Ищецът следвало към момента на завършване на монтажа и преди
подаване на заявлението за сертифициране на изделието на 22.11.2018 г. да
заплати на ответника последните 10% от стойността на договора, което не било
сторено. Самият посочен сертификат удостоверявал, на основание извършени
изследвания и изпитвания, че описаният в него продукт е в съответствие със
съществените изисквания за безопасност на Директива 2014/33/ЕС, въведена с
Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на асансьорите
и на предпазните устройства за асансьори, приета с ПМС № 47/15.03.2016 г., обв. ДВ бр. 23/25.03.2016 г. В него били отразени датите на
подаване на заявлението, пробите и изпитанията, както и пълната годност на
монтираната уредба. Ето защо, ответникът изпълнил изцяло задълженията си по
договора, докато ищецът не изпълнил съществените си задължения за плащане на
уговорената цена. Доколкото ищецът започнал експлоатацията на асансьорната
уредба, възложил текущата му поддръжка на фирма – изпълнител, не направил каквито
и да било възражения до ответника, като се прилагали правилата на договора за
изработка – извършената от ответника работа била приета и му се дължало
заплащане на уговореното възнаграждение, без ответникът да дължи връщане на
получения аванс, както било поискано с писмото от 06.02.2020 г. Несъстоятелни
били ищцовите твърдения, не ответникът не предоставил
сертификата за годност, ревизионна книга и др., т.к. без тях невъзможно било
експлоатирането на съображението с повишена опасност, нито възможно било
възлагането и осъществяването на поддръжката, което щяло да е в нарушение на
закона. Със същите книжа ищецът можел да се снабди и от съответния сертифициращ
орган.
Предвид изложеното, ответникът
иска отхвърлянето на предявения иск изцяло като неоснователен, като му се
присъдят направените по делото разноски.
Заедно с отговора на исковата
молба, ответникът предявява насрещни искове против първоначалния ищец, с правни
основания чл.266 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.288
от ТЗ.
Въз основа на твърденията и
възраженията му по отговора и облигационното отношение между страните, той
претендира – ответникът по насрещния иск да бъде осъден, да му заплати сумата
от 21 076,02 лв., представляваща неизплатен остатък от уговорено възнаграждение
по договора за изработка, ведно със законната лихва за забава за периода
22.11.2018 г. - 08.06.2020 г. в размер на 3 307 лв., както и със законната
лихва до окончателното изплащане на задължението. За плащането ищецът по
насрещния иск отправил покана за доброволно изпълнение с писмо с изх. №
003/14.08.2019 г., но вместо плащане, на 06.02.2020 г. получил искане, да
демонтира асансьорната уредба и да върне получената в аванс сума. Налице бил
правен интерес от предявяване на насрещния иск. Претендира да му се присъдят
направените по делото разноски.
Ответникът по насрещния иск
депозира отговор на насрещната искова молба в законоустановения
1-месечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита този иск за неоснователен и
недоказан по основание и размер. Възразява, че не е приемал възложената работа
по процесния договор. Монтираната асансьорна уредба
противоречала на изискванията на Наредба за безопасната експлоатация и
техническия надзор на асансьори, приета с ПМС № 75/01.04.2003 г., в сила от
12.05.2003 г. Тя не спирала на първия етаж, като трябвало да може да се ползва
от хора в неравностойно положение, при което била негодна за употреба. Ето
защо, ответникът по насрещния иск не приел работата на ищеца по този иск и не
подписал приемо- предавателен протокол за извършената
работа. Представеният от ищеца по насрещния иск сертификат не доказвал,
работата да е приета или изработената вещ да е годна за ползване. Още от
момента на пускане на асансьорната уредба през м.12.2018 г., тя била напълно
негодна за използването й по предназначение – не функционирала инвалидната
врата на партерния етаж, при движение се чувало стържене и кабината се клатела,
асансьорът засядал постоянно между етажите. Тези недостатъци били констатирани
от дружеството, което поддържа уредбата - ”Еливейтърс”
ООД, като съставени били протоколи при посещение на техници при възникнали
технически проблеми – 13 протокола в периода април-август 2019 г. на подробно
посочени дати. За всички констатирани недостатъци ответникът по насрещния иск
уведомявал и канел ищеца, да поправи вещта, за да бъде използвана по
предназначение. През м.март 2019 г. управителят на дружеството – ищец лично
прегледал уредбата и на место му били показани неизправностите, но дружеството
не ги отстранило. На 24.08.2019 г. асансьорът бил спрян от техниците на поддържаща
фирма, поради посочените недостатъци и от съображения за безопасност на
пътниците, т.к. за пореден път заседнал между етажите. Това било констатирано с
протокол от 23.08.2019 г. Предвид изложеното, според ответника по насрещния
иск, изпълнението по договора било некачествено и изработеното страдало от
съществен недостатък, като в значителна степен се намаляла годността на вещта
за обикновеното й предназначение и я правело опасна. Недостатъците на вещта и
на работата били съществени, при което асансьорът не можел да се експлоатира, и
ответникът не бил приел тази работа. Затова ответникът по насрещния иск поканил
ищеца в 3-дневен срок да върне авансово платената по договора сума от 21 076,02
лв. и да демонтира доставената асансьорна уредба като напълно негодна за
използване по предназначение. Поканата била получена на 06.02.2020 г., но
действия не били предприети. Т.к. работата не била приета, не се дължала и
сумата по насрещния иск, който бил изцяло неоснователен и като такъв следвало
да се отхвърли.
Страните по делото с открито
съдебно заседание поддържат гореизложените си позиции по спора, чрез свои пълномощници – адвокати.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Въз основа на оферта с
изх. № 0789/12.04.2018 г. от ответника, между страните по делото е
сключен договор № 243/05.07.2018 г., а именно – между ищеца, като възложител, и
ответника, като изпълнител. По силата му, ищецът е възложил, а ответникът е
приел да произведе, достави, демонтира съществуваща, монтира и сертифицира един
брой асансьорна уредба – 7 спирки, 450 кг/6 лица, 1,0 м/с; врати – налични на
обекта, с подробно описани характеристики в офертата, неразделна част от
договора; на обект СПА Клуб „Бор“ – Велинград. Сред задълженията на ищеца /р.I/ е да заплаща своевременно
договорените суми /т.2/, да упълномощи лице, което да получи произведената
уредба и придружаващата я документация, като подпише съответните протоколи за
това /т.3/. Сред задълженията на ответника /р.II/ е да организира демонтажа на съществуващата асансьорна
уредба, както и производството, доставката, монтажа и сертифицирането на един
брой електрическа асансьорна уредба /т.1/, да следи уредбата да бъде
произведена и комплектувана качествено /т.2/, като производството започва след
получаването на авансовия превод /т.3/, да предостави на възложителя паспорт,
гаранционна карта на уредбата, както и всички необходими сертификати и придружителни документи /т.6/. Уговорено е в р.III, доставката да бъде извършена в
срок от 60 дни от датата на авансовия превод, а монтажът – 20 дни по-късно, с
гаранция от 24 месеца след приемане на асансьора от приемната комисия. Стойността
на уредбите с производство, доставка, демонтаж, монтаж и сертифициране е
уговорена в размер на 17 960 евро, без ДДС, платими по посочена банкова
сметка, ***: 50% авансово при подписване на договора, 40 % при авизо за
доставка на асансьорната уредба и 10% при завършване на монтажа й /р.IV т.1 - 3/. Договорът е подписан за
ищеца от А.Б. и за ответника от Т.С. Видно от детайлна информация за извлечение
от банкова сметка ***.08.2018 г., на 15.08.2018 г. той е превел по банкова
сметка ***,** лв. За същата сума, с ДДС, ответникът е издал на ищеца фактура №
7527/16.08.2018 г., с описание – авансово плащане – производство, доставка,
монтаж и сертифициране на пътнически асансьор, подписана от негов представител.
Ищецът, като абонат, е сключил с „Еливейтърс“
ООД, като изпълнител /притежаващ удостоверение № ПД270/01.08.2017 г. от ДАМТН,
че е вписан за извършването на тези дейности/ - договор № 5/ 01.09.2017 г. за
абонаментното поддържане срещу заплащане на месечна абонаментна такса на асансьорните уредби в сградата на СПА Клуб „Бор“ –
Велинград, а именно – на описани две такива уредби, безсрочно. Сред
задълженията на изпълнителя е, при спирания и аварийни случаи техниците му да
се явят в срок и да пристъпят към отстраняването на повредата, при констатации
на техническа неизправност и неправилно използване, с което се създава опасност
за живота на пътниците и целостта на товара, да спира от движение ас.уредба,
както и само той да пуска спряна от движение ас.уредба. Ищецът представи по
делото общо 13 броя протоколи за сервизно обслужване и ремонт на асансьорна
уредба, всички отнасящи се до обект: Спа Клуб Бор, като съобщавано е било или
се е явил за отстраняване на повредата едно и също лице С. С., всички с подписи
за предал и приел, всичко отстранено същия ден; както следва:
-
от 06.04.2019 г. – заседнал между етажите;
-
от 07.04.2019 г. – чува се силно стържене при движение на
асансьора;
-
от 09.04.2019 г. – заседнал между втори и трети етаж;
-
от 18.04.2019 г. – спрян заради силен шум при движение,
стържене;
-
от 26.04.2019 г. – заседнали гости в асансьора между
втори и трети етаж;
-
от 28.04.2019 г. – заседнал човек в асансьора, с
допълнително описание на повредата: прекъснат контакт на бус-вратата,
който е бил сменен;
-
от 01.06.2019 г. – спрял да работи, с допълнително
описание на повредата: прекъснат контакт бус-врата,
която не работела коректно, като оставала без поддържащо напрежение и можела да
се отвори, от което асансьорът спирал; като мерки за отстраняване на повредата
е посочено – вратата механично е затворена и не работи, платката на бус-вратата не работела коректно с главната платка;
-
от 21.06.2019 г. – отваря и затваря вратите на първия
етаж, не реагира, спрян е;
-
от 03.07.2019 г. – отваря и затваря вратите на първия
етаж, не може да се движи;
-
от 17.07.2019 г. – заседнали хора на 4ти етаж, поради
износени плъзгачи, сменени на 18.07.2019 г.;
-
от 07.08.2019 г. – пука между втори и трети етаж и между
пети и шести етаж;
-
от 23.08.2019 г., 12:30 часа – бутонът за повикване на
втори етаж е счупен;
-
от 23.08.2019 г., 17:30 часа – заседнал между втори и
трети етаж, т.к. клиновете стържат в релсите и заклинва, при което на
24.08.2019 г. асансьорът е спрян.
По повод гореописаните 13 случая, ищецът е изпратил до ответника покана с
приложено към нея известие за доставяне/ обратна разписка № 10006112764173200605240011/
05.02.2020 г., получено на 06.02.2020 г. В нея се сочи още, че в изпълнение на процесния договор, новата асансьорна уредба била пусната
със закъснение през м.12.2018 г., но била напълно негодна за използването й по предназначение.
Още от самото начало не функционирала инвалидната врата на партерния етаж, а
при движение се чувало постоянно стържене, в асансьора периодично засядали
гости на хотела и той многократно спирал да се движи, което налагало
непрекъснато да се викат техници от дружеството за абонаментно поддържане. В
поканата се сочи още, че през м.март 2019 г. управителят на ответника лично
прегледал асансьорната уредба и показани му били всички неизправности, но
въпреки това не били отстранени неизправностите. Предвид констатираното в 13-те
протокола, в момента асансьорът не работел поради съществените му недостатъци,
които водели до неизползването му по предназначение. Затова уредбата не била
одобрена и извършената работа по договора не била приета от възложителя, като
ответникът не предоставил и паспорт, гаранционна карта, ревизионна книга и
всички необходими сертификати и придружителни
документи, според р.II т.6 от договора. Ето защо, в 3-дневен срок ищецът е поканил ответника, да
му върне авансово заплатената сума от 21 076,02 лв. и да демонтира
асансьорната уредба. Ответникът е отговорил на тази покана, видно от представен
от него отговор, а именно- че е изненадан от същата, като липсвали основания за
същата. От своя страна, ответникът е настоял да му бъде заплатена сумата от
21 076,02 лв., представляваща оставащо задължение на ищеца по договора,
със законната лихва от 20.12.2018 г. Заявил е, че не възразява,спорът им за
бъде разрешен по съдебен ред.
Писмени доказателства по делото ангажира и ответникът по главния иск,
явяващ се ищец по насрещния иск. Той е изпратил до ищеца покана за доброволно
изпълнение с изх. № 003/ 14.08.2019 г., в 7-дневен срок да му изплати остатъка
от дължимата по процесния договор сума от
21 076,03 лв., с ДДС. За същата сума, дължима на посоченото основание, е
била изпратена и проформа фактура № 19/ 15.03.2019 г.,
издадена от ответника с получател ищеца. Същите са били изпратени по електронен
път, видно от разпечатка от електронна поща с изпратено ел.писмо от 14.08.2019 г.,
разпечатана на 08.06.2020 г. На името на ответното дружество е издаденият пътен
лист № 178174, с излизане от гаража 01.10.2018 г. и прибиране в гаража
31.10.2018 г. на посочен автомобил с водач А. А., ведно с таблица с опис на
дати, маршрут и км, в т.ч. с маршрут на 15.10.2018 г. – цех- Велинград-
Хасково-цех. Същото лице е подписало като предал стоката - стокова разписка за
получените стоково- материални ценности № 38/15.10.2018 г., издадена от „Вертикал 1“ ЕООД, и получател А. А. /монтажник/, а именно –
за един брой асансьорна уредба – пътническа – електрическа – 450 кг /6 лица/,
комплект, на обект СПА Клуб „Бор“ – Велинград. За същата уредба е издаден сертификат
за съответствие на единичен продукт № 300/ АЕ-ЕП/ 17.12.2018 г., издаден от „Естима КМ“ ООД – нотифициран
орган, по заявление за оценяване № 303/ 22.11.2018 г., с протокол от изпитване
№ 286/ 23.11.2018 г. и обобщен доклад от оценяването № 284/ 26.11.2018 г.
Същият е придружен от техническа характеристика на асансьора - Приложение №1
към сертификата. Асансьорът е бил регистриран на 28.12.2018 г. в ГД „Инспекция
за държавен технически надзор“, Регионален отдел Южна Централна България
/Инспекцията/, видно от изисканите и представени от нея документи по делото с
писмо с изх.№ 83-00-4846-1/ 26.05.2021 г. /л.70 и сл./. В писмото на
Инспекцията до съда се сочи, че при регистрацията на асансьора са представени –
декларация за съответствие, издадена от ответника, като лице монтирало го; горецитираните сертификат и техническа характеристика; техническа
документация, включваща техническо досие и инструкции; ревизионна книга;
договор за абонаментно поддържане. В писмото се сочи още, че има издадена
ревизионна книга; но копие от дневника на асансьора не е представян в ДАМТН, а
е бил сниман от гл.инспектор при извършване на периодичен технически преглед на
14.01.2020 г., по заявление от 20.12.2019 г. На основание чл.24 ал.1 т.1 от
Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори
/Наредбата/, първоначален технически преглед се извършвал, в случай че
асансьорите не са пуснати на пазар в експлоатация повече от 6 месеца след
издаване на сертификат за краен контрол, сертификат за съответствие /в случая
от 17.12.2018 г./ и /или декларация за съответствие /в случая от 20.12.2018
г./. На основание същия текст, първият периодичен технически преглед на
асансьорите се извършвал 24 месеца след датата на пускането в експлоатация,
като в случая такъв не бил извършван и не било подавано заявление за такъв от
ищеца след регистрацията му. Приложени към писмото от Инспекцията и касаещи процесния асансьор са: искане от ответника с вх. №
21-18-2173/ 21.12.2018 г., на основание чл.20 от Наредбата, с приложени към
него - ЕС Декларация за съответствие на асансьор от дата 20.12.2018 г. за
асансьор със сериен номер 23ЕР0546286, издадена от „Вертикал
1“ ЕООД; горецитираните сертификат за съответствие с Приложение
№ 1 – техническа характеристика; Техническа документация за пътнически асансьор
зав. № 23ЕР0546286 от „Вертикал – 1“ ЕООД, съдържаща
Техническо досие за № 23 ЕР 054 6286 от м.12.2018 г., изготвено от „Технос 2“ ЕООД, изчислителна записка за асансьор
електрически № 23 ЕР 054 6286-ИЗ; горецитирания договор
№ 5/01.09.2017 г. за абонаментно поддържане и ремонт на асансьорни
уредби, сключен между „Еливейтърс“ ООД и ищеца; извлечение
от дневник на асансьора на Комплекс „СПА Комплекс Бор“ гр. Велинград, ляв
асансьор за 2019 г. Видно от последния, извършвани са саморъчни отбелязвания,
според които: извършвано е било техническо обслужване, ежемесечно в периода януари
– септември; като на 27.09.2019 г. асансьорът е бил спрян, поради стържене
рамото в релсовия път, а преди това: на 30.05.2019 г. – изкл. 1 сп. и бус- врата, на 18.07.2019 г. – сменени водачи на кабина, на
24.07.2019 г. – спрян, клиновете стържат
заклинва, на 6 спирка носещите въжета трият в рамката на кабината. Същите
записки се установяват и от представеното от ищеца извлечение от този дневник,
на чиято заглавна страница е посочено още – „Реверс
2014“ ООД. То съдържа записи, считано от 2015 г. до 2019 г., включително.
По искане и на двете страни в процеса, по делото се събраха
и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите А. Х. Б. и С. В. С.,
посочени от ищеца; и свидетелите А. П. А. и Г. С. Р., посочени от ответника;
както и се назначиха и изслушаха първоначална и комплексна съдебно-технически
експертизи, чиито заключения съдът приема като компетентно и безпристрастно
дадени. Съответните части от тези доказателства, необходими за разрешаването на
настоящия правен спор, съдът ще коментира по-долу в настоящите си мотиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявените искове:
Процесният главен иск с правно
основание чл.55 ал.1 пр.ІIІ от ЗЗД е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли
изцяло. При фактическия състав на цитираната норма, престацията
се извършва на основание, което впоследствие е отпаднало, при което се стига до
неоснователно разместване на блага. Такъв обаче не е настоящият случай. При
упражнено право за разваляне на договор, в тежест на длъжника /ответникът/ е да
докаже изпълнение на задължението си като изпълнител по процесния
договор, служещо и за основание да задържи даденото или платеното в пълен
размер. Това изискване е в унисон и с предпоставките за уважаване на процесния иск и разпределението на доказателствената
тежест: ищецът следва да докаже плащането на съответната сума на ответника, а
последният основанието да я задържи, т.е. изпълнението на неговата насрещна престация, което изключва правото на ищеца да развали
едностранно договора и да получи връщане на даденото. По категоричен начин по
делото се установи, че между страните е възникнало облигационно правоотношение
по неформален договор от 05.07.2018 г., представляващ по същността си договор
за изработка по смисъла на чл.258 от ЗЗД, вр. чл. 288
от ТЗ. По силата му, ищецът, като поръчващ, е възложил, а ответникът, като
изпълнител, е приел да произведе, достави, демонтира съществуваща, монтира и
сертифицира един брой асансьорна уредба – 7 спирки, 450 кг/6 лица, 1,0 м/с;
врати – налични на обекта, с подробно описани характеристики в офертата,
неразделна част от договора; на обект СПА Клуб „Бор“ – Велинград. Страните по
делото не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на
15.08.2018 г. ищецът е превел по банкова сметка ***,02 лв., с което със забава
е изпълнил задължението си по договора за заплащане на 50% авансово при
подписване на договора на част от общата уговорена цена от 17 960 евро, без ДДС
/равняваща се на 35 126,71 лева, без ДДС, и на 42 152,05 лв., с ДДС/.
Това е породило задължението на ответника, в срок от 60 дни от датата на
авансовия превод да извърши доставката, а монтажът – 20 дни по-късно, с
гаранция от 24 месеца след приемане на асансьора от приемната комисия. Тези си
задължения ответникът също е изпълнил със забава, а именно през октомври –
декември 2018 г. На 15.10.2018 г. ищецът е предал на монтажник в посочения
обект във Велинград окомплектованата асансьорна уредба, за което по делото се
представиха неоспорени от насрещната страна – пътен лист и стокова разписка, подписани
от свидетеля А. , както и се събраха гласни доказателства чрез неговия разпит.
Този свидетел работи като комплектовчик при ответника
и сочи, че лично той е закарал асансьора на обекта. За същата уредба е издаден
сертификат за съответствие от 17.12.2018 г. от нотифициран
орган, по заявление от 22.11.2018 г., с протокол от изпитване от 23.11.2018 г.
и обобщен доклад от оценяването от 26.11.2018 г. На 28.12.2018 г. асансьорът е
регистриран в ГД „ИДТН“, РО Южна Централна България /Инспекцията/, по подадено
от ответника искане от 21.12.2018 г., с приложени към него: декларация за
съответствие, сертификат и техническа характеристика; техническа документация,
включваща техническо досие и инструкции; ревизионна книга; договор за
абонаментно поддържане. Скоро след доставката и монтажа на новата асансьорна
уредба и след началото на експлоатацията й, същата започва да дефектира. В периода 06.04.-24.08.2019 г. за отремонтирането й 13 пъти от обслужващата я фирма, за били
съставяни протоколи. На последната от датите асансьорната уредба е била изцяло
блокирана, като ищецът не спори, че непосредствено преди това, той е получил
изпратената му от ответника по ел.поща от 14.08.2019 г. покана с проформа фактура, в 7-дневен срок да му изплати остатъка от
дължимата по процесния договор сума от 21 076,03
лв., с ДДС. Посочените данни по 13-те протокола се различават от данните по
представения дневник за асансьора и вписванията в него за 2019 г. Налице е
съвпадение помежду им единствено относно датата 18.07.2019 г., когато били
сменени водачи на кабина, по повод случая от предния ден - заседнали хора на
4ти етаж, поради износени плъзгачи. Останалите записи по дневника не
кореспондират с тези по протоколите, а именно, че извършвано е било техническо
обслужване на асансьора, ежемесечно в периода януари – септември, без
забележки; но на 30.05.2019 г. – изкл. 1 сп. и бус-
врата и на 24.07.2019 г. – спрян, клиновете стържат заклинва, на 6 спирка носещите въжета трият в
рамката на кабината; както и че на 27.09.2019 г. асансьорът е бил спрян, поради
стържене рамото в релсовия път. В този смисъл, налице е разминаване относно
съществено по случая обстоятелство, кога именно е бил спрян от експлоатация процесният асансьор и не е бил използван повече по
предназначение. Поканата от ищеца до ответника, за връщането на авансово
платената сума и за демонтирането на уредбата в 3-дневен срок, е от 05.02.2020
г., получена на 06.02.2020 г., с оплакване, че същата е напълно негодна за използването
й по предназначение, поради констатираните й дефекти, а и защото не била
одобрена и извършената работа по договора не била приета от възложителя, като
ответникът не предоставил и паспорт, гаранционна карта, ревизионна книга и
всички необходими сертификати и придружителни
документи, според р.II т.6 от договора. Ответникът изрично е отказал да се отзове на същата. По
изложените факти и хронология на събитията, както се посочи, страните по делото
не спорят. Спорният помежду им въпрос е, дали същите обосновават
основателността и доказаността на предявената
претенция по главния иск. След съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с приложимите правна уредба и съдебна практика –
съдът достига до отрицателен отговор на този основен въпрос.
Разпоредбата на чл.87 от ЗЗД урежда общите правила за разваляне на
двустранните договори. Тези правила са приложими, когато в особената част на
ЗЗД не са уредени особени правила за различните договори и когато страните не
са уговорили друг начин за развалянето /решение № 37/ 22.03.2011 г. на ВКС по
гр.д. № 920/2009 г., ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Недостатъците на престирания резултат – предмет на
договора за изработка не погасява задължението за заплащане на уговореното
възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да бъдат
упражнени по реда на чл.265 от ЗЗД и ако бъдат упражнени в предвидения
6-месечен срок, могат да доведат до намаляване на размера на възнаграждението
или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на
договора е допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е
негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. В последния случай
е налице пълно неизпълнение, каквото в случая не се установява да е налице. Дори
да се приеме, че констатираните недостатъци или отклонения имат характера на
скрити такива, които не могат да се открият при обикновения преглед, то
съгласно чл.264 ал.2 и ал.3 от ЗЗД възраженията следва да бъдат направени
веднага след откриването им, освен ако изпълнителят е знаел за недостатъците
или отклоненията. В случая обаче ищецът сам твърди, че още от момента на
пускане на асансьорната уредба през м.12.2018 г., тя била напълно негодна за
използването й по предназначение – не функционирала инвалидната врата на
партерния етаж, при движение се чувало стържене и кабината се клатела,
асансьорът засядал постоянно между етажите. Той не проведе пълно и главно
доказване, както към посочения момент да е била налице пълната непригодност на
асансьора за използването му по предназначение, така и незабавно да е уведомил
ответника са това. Първи писмени доказателства за дефекти по асансьорната
уредба са по съставения от св. С. , асансьорен техник
и съдружник в „Еливейтърс” ООД, фирмата за
абонаментното обслужване и ремонт на асансьорните
уредби на ищеца, който свидетел е съставил всички представени по делото 13 броя
протоколи - протокол от 06.04.2019 г., че кабината на асансьора е заседнала
между етажите, отстранено същия ден. През същия месец април са съставени още
пет протокола за проблеми с този асансьор, изразяващи се в силно стържене при
движение на асансьора, заседнал между втори и трети етаж, спрян заради силен
шум при движение, стържене; заседнали гости в асансьора между втори и трети
етаж; заседнал човек в асансьора, всички отстранени същия ден, с допълнително
описание на последната повреда: прекъснат контакт на бус-вратата,
който е бил сменен. Последвалите повреди по протоколите в периода 01.06.-23.08.2019
г. не се различават по същество от описаните, а именно: спрял да работи, прекъснат
контакт бус-врата, която не работела коректно, като
оставала без поддържащо напрежение и можела да се отвори, от което асансьорът
спирал; отваря и затваря вратите на първия етаж, заседнали хора на 4ти етаж,
поради износени плъзгачи, пука между втори и трети етаж и между пети и шести
етаж, заседнал между втори и трети етаж, т.к. клиновете стържат в релсите и заклинва,
при което на 24.08.2019 г. асансьорът е спрян. Както се посочи, данните по
дневника на асансьора са по-различни – първи проблем е вписан на дата
30.05.2019 г., а преди това е извършвано техническо обслужване без забележки,
като спирането на асансьора е отразено на 27.09.2019 г., поради стържене рамото
в релсовия път. Съгласно чл.264 ал.2 от ЗЗД, ищецът е следвало веднага след
откриването на недостатъците, да уведоми ответника за това, което в случая
предвид гореизложеното е следвало да стане още през месец април 2019 г. В практиката си ВКС трайно приема, че възражението
за недостатъци трябва да се сведе до знанието на изпълнителя в максимално
кратък, адекватен според обстоятелствата, срок. Същевременно, в чл.265
ал.3 от ЗЗД е предвидено, че правата на възложителя по предходните алинеи се
погасяват в срок от шест месеца. Този срок започва да тече от приемането на
работата – за явни недостатъци и от откриването им – за скрити недостатъци. В
случая същият не е бил съобразен, т.к. поканата на ищеца до ответника от
05.02.2020 г., получена на 06.02.2020 г., е далеч след изтичането на
шестмесечния срок, считано от месец април 2019 г. или считано от момента на
пускане на асансьорната уредба през м.12.2018 г., още когато според ищеца тя
била напълно негодна за използването й по предназначение. Ирелевантно
е обстоятелството за документалното отразяване на спиране на асансьора от
експлоатация на 24.08.2019 г. /според протокола от предния ден/ или на
27.09.2019 г. /според дневника/. Същата съдът намира, че кореспондира пряко с
получената покана от 14.08.2019 г. на ответника до ищеца, да му изплати
остатъка на сумата по договора, и с факта на забавата на последния за това му
договорно задължение. Същевременно, гл.инспектор при ДАМТН е извършил
периодичен технически преглед на асансьора на 14.01.2020 г., по заявление от
20.12.2019 г., но не е извършван първи периодичен технически преглед в законоустановения срок от 24 месеца след датата на
пускането в експлоатация, като не било подавано заявление за такъв от ищеца
след регистрацията му - чл.24 ал.1 т.1 и т.2 от Наредбата. Според заключенията
на вещите лица, асансьорът е бил изпитван и въведен в експлоатация без
забележки, като спазени са били инженерните изисквания при конструирането и
производството на металната конструкция на кабината му. Горепосоченият пропуск
на ищеца по чл.264 ал.2 от ЗЗД е преклудирал
възможността му, да реализира отговорността на ответника за недостатъци по реда
на чл.265 от ЗЗД, в това число за разваляне на договора при наличие на
съществени недостатъци, водещи до негодност на работата, съобразно договорното
предназначение /решение № 94/ 02.03.2012 г. на ВКС по т.д. № 133/2010 г., ІІ
т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Поради изложеното съдът намира, че
изявлението в поканата на ищеца за разваляне на договора не е произвело
действие, от което следва, че не е отпаднало основанието за получаване от
ответника на възнаграждението от 21 076,02 лв., претендирано
обратно от ищеца с иска му по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД.
В допълнение на горното, следва да се
посочи още веднъж, че в практиката на ВКС по приложението на чл.264 и сл. от ЗЗД, цитирана и обобщена в
решение № 99/11.07.2017 г. по т.д. № 2483/2016 г. на І т.о., безпротиворечиво се приема, че недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват
задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а
пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл.265 от ЗЗД. Когато възложената работа е
извършена с недостатъци, за възложителя се поражда потестативното
право, да избере една от алтернативно предвидените в чл.265 ал.1 от ЗЗД
възможности; като отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са
обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху годността на
изработеното. Ако недостатъците са толкова
съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение, възложителят може да откаже да я приеме и да упражни правото си
по чл.265 ал.2 от ЗЗД да развали договора, направено с изрично изявление в този
смисъл, което да достигне до изпълнителя. Ако констатираните недостатъци не са
толкова съществени, че да доведат до разваляне на договора, възложителят следва
да заплати дължимото възнаграждение, въпреки тези недостатъци. Следва да се
отбележи, че самото наличие на недостатъци и отказът на възложителя да приеме
изработеното /дори и да е доказан по несъмнен начин такъв отказ, какъвто не е
настоящият случай, предвид изложените по-долу съображения/, не прекратяват
облигационното правоотношение между страните. В този случай възложителят следва
да упражни една от трите предвидени в чл.265 ал.1 от ЗЗД възможности, а ако
недостатъците са неотстраними да упражни правото да развали договора. В
настоящия случай обаче, както се обоснова по-горе, ищецът е пристъпил към
разваляне на договора след законоустановния за това
срок. Същевременно, той би имал това право само ако недостатъците са толкова
съществени, че правят изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в
договора предназначение. В този случай е налице пълно неизпълнение. За да се
приеме,че недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши преценка не
само, дали правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му
предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни
затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически
нецелесъобразно /решение № 157/08.11.2010 г. по дело № 1135/2009 г. на ВКС, ТК,
II т.о./. По делото обаче остана недоказано, недостатъците на изработеното да са
толкова съществени, че работата да е негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение, та да може поръчващият ищец да развали процесния договор. Тъкмо обратното, установи се, че
констатираните проблеми в експлоатацията на асансьорната уредба са отстраними, като същевременно те не могат да се възложат
изцяло в тежест на ответника – изпълнител, респ. единствено на евентуалното му
некачествено изпълнение. От заключението на назначените по делото първоначална експертиза
се установи, че причините за установените неизправности са комплексни, като не
са открити скрити дефекти на асансьорната уредба, а описаните неизправности
касаят засядането на кабината на асансьора. Вещото лице е категорично, че е
възможно, да бъдат отстранени и регулирани контактите за безопасност и да се
възстанови релсовият път и нормалната работа на кабинната бус
врата. Към датата на извършения от него оглед на 29.06.2021 г., процесният асансьор не може да се използва от първа
спирка-първи етаж, по причина - блокирането на лостовия
механизъм на кабинната бус врата и нефункционирането
на задвижващия механизъм на кабинната врата. Експертизата сочи още, че не са
констатирани конструкционни дефекти и недостатъци на
асансьорната уредба, които да влияят на експлоатацията й – извършен е бил краен
контрол, при който са извършени изпитания, и с протокол се установявало,
спазени ли са правилата за безопасност при конструиране и монтиране на
асансьора с електрическо задвижване и изпълнени ли са съществените изисквания,
определени в Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието
на асансьорите и техните предпазни устройства. При извършения оглед не било
установено стържене, което се получавало в резултат на опирането на долната
челна част на захващащия механизъм в направляващите релси, което налагало честа
смяна на плъзгачите. Недостатъци в окачването на асансьора не са установени,
нямало данни за изменение на масата на кабината и на конструкцията на шахтата.
Изборът на носещата рамка на конструкцията, проектирана и изчислена за
допустими натоварвания, била изпитвана на пълен товар. Липсата на укрепителни болтове на влошката на десния долен водач водела до усуквания и до механични
отклонения и допиране на клина в релсите и последващо
заклинване, тъй като технологично разстоянието между клиновете на захващащия
механизъм и допирната площ на направляващите релси било минимално и всяка
геометрична промяна водела до пряк контакт между описаните елементи.
Износването на плъзгачите също оказвало влияние на нормалния ход на водещите
елементи. Като причини за честите засядания, вещото
лице сочи задействането на контактите за безопасност на кабинната бус-врата, причинени от допир или натиск върху нея по време
на движението на асансьора. Окачването не водело до нарушаване баланса на
кабината при натоварване. Асансьорът бил изпитван и въведен в експлоатация без
забележки, като спазени били инженерните изисквания при конструирането и производството
на металната конструкция на кабината на асансьора. Комплексната експертиза
сочи, след извършен анализ на данните от техническото досие и резултатите от
измерванията, че: геометричните размери на водещите релси на кабината отговарят
на размерите в техническото досие; отклоненията от размерите са в допустимите
граници, включително и на местата на отпечатъка на заклинванията;
разстоянието между челата на направляващите релси са в допустимите граници; отпечатъците
по работната площ на направляващите релси са допустими. Тя сочи множество
причини за невъзможността за нормалната работа на асансьорната уредба, а именно
установените: неизправно управление на задвижващия механизъм на кабинната
врата; невъзможност за съвместимост на оператора на задвижващия механизъм с ел.
табло за управление на асансьора; неизправни контакти за безопасност на
кабинната врата; не регулиран захващаш механизъм; неукрепени долни влошки на плъзгачите; не функционирането на задвижващия
механизъм на кабинната врата; липсващи опорни болтове на влошките
на долните плъзгачи; необработени отпечатъци от наранявания по направляващите
релси в участъка на заклинванията; неправилна
поддръжка от поддържащата фирма; невъзможността да се използва асансьора на
първа спирка. Категорична е, че е възможно отстраняването и заменяне или
ремонтиране на елементи от процесната асансьорна
уредба.
Що се отнася до приемането от ищеца – възложител на извършената работа от
ответника – изпълнител – налице е задължение за първия, да приеме извършената
съгласно договора работа, при което да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци,
които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят
по-късно, за които да извести изпълнителя веднага след откриването им; а ако не
направи такива възражения, работата се счита приета /чл.264 от ЗЗД/. В случая
приложение намира цитираната законова презумпция. В тази насока е гореизложената
хронология на събитията след монтирането и пускането в експлоатация на процесната асансьорна уредба. Същевременно, за приемане на
работата е необходимо или изрично волеизявление на възложителя или приемане
чрез конклудентни действия, като настоящият случай
попада във втората хипотеза. По категоричен начин по делото се установи и не е
спорно, че ищецът не е изпълнил задължението си по р.I т.3 от договора - да
упълномощи лице, което да получи произведената уредба и придружаващата я
документация, като подпише съответните протоколи за това; както и че протоколи
за това въобще не са били съставяни. Налице са обаче негови конклудентни
действия, че е приел работата без възражения, а за откритите по-късно
недостатъци не е съобщил веднага на ответника. Ищецът е започнал експлоатацията
на асансьорната уредба още през м.12.2018 г., преди Коледните празници /св. Б. и
св. С. /, като за появяващите се проблеми е сигнализирал именно дружеството по
абонаментното поддържане и ремонт /св. Б., св. С. и св. Р. /. Изложеното сочи на активни
действия по своене на изработеното и на намерение за
приемането му. Задължението на възложителя да приеме работата се запълва
съдържателно с нуждата от извършване на активни действия – да прегледа
изработеното за недостатъци и да уведоми веднага изпълнителя при наличието на
такива. Ако не направи това, възложителят губи възможността да предяви исковете
по чл.265 от ЗЗД – арг. от чл.264 ал.2 и 3 ЗЗД. Това
се потвърждава и от задължителната съдебна практика на ВКС, в която е прието,
че презумпцията по чл.264 ал.3 от ЗЗД за приемане на работата при липсата на
възражение за недостатъци е необорима. Същевременно, за да се запазят правата
на възложителя, уведомлението за недостатъци трябва да се извърши под формата
на възражение, в което е обективирано волеизявление,
че счита изработената работа за несъответстваща на договореното или обикновено
предназначение – арг. от чл.261 ал.1 от ЗЗД.
Възражението трябва да бъде доведено до знанието на изпълнителя веднага след
узнаване за съществуването на недостатъците. По изложените вече съображения,
такова възражение ищецът не е направил своевременно пред ответника. Този извод
на съда не се променя и от събраните гласни доказателства по делото, които по
този въпрос страдат съществено от липса на конкретност, еднопосочност и
непротиворечивост, макар всички разпитани по делото свидетели лично и
непосредствено да са имали участие в случая. Св. Б. е финансов директор на ищцовото дружество с месторабота ежедневно в процесния хотелски комплекс, подписал от името на ищеца,
както процесния договор за изработка, така и договора
за абонаментното поддържане и ремонт. Въпреки това, той не е конкретен, кога
именно са започнали проблемите с асансьора и кога за това е бил уведомен
ответникът. Няма точен спомен, кога точно се свързали по телефон с ответника,
но било веднага, след като асансьорът започнал да заклинва, може след Нова
година да е било, през месеците януари или февруари на следващата година,
когато се появили първите проблеми. Първите писмени данни
за такова заклинване обаче са от протокола от 23.08.2019 г., което наложило
спирането на асансьора на следващия ден. Същевременно, свидетелят сочи, че служители
на ответното дружество се отзовавали, но не могли да отстранят проблемите.
Ответникът дал и оферта за допълнително устройство на стойност от около 2 800-3
000 лв., което да съчетае тази проблемна врата с останалата част. В тази
връзка, не би могло да се приеме, че ищецът е оказал на ответника необходимото
съдействие по чл.63 ал.1 от ЗЗД, да изпълни точно договорните си задължения.
Св. С. е асансьорен
техник и съдружник в „Еливейтърс” ООД, ангажирано с
абонаментното поддържане и ремонт на асансьорните
уредби на ищеца, макар и не на процесната, за която
конкретно липсва сключен договор за това. Той сочи, че месец след приемане на
асансьора започнали да се появяват първите проблеми, като за конкретните
периоди от време си спомни едва след като му бе предявен дневникът на асансьора,
преди което посочи, че асансьорът е бил спрян през лятото на 2020 г. Св. А. е служител на ответника и бил извикан около три
месеца след пускането на асансьора в експлоатация, след техническия преглед и
сертифицирането. На место установил, че асансьорът работел с малки забележки –
само се чувал някакъв лек шум. Проверка била правена и от управителя на
ответното дружество. Св. Р. поддръжал стария асансьор в същия хотел, като служител и
работник на „Стоян Р. – Елвес” ЕТ. През зимата на 2020 г. св. Б. му се обадил, че
има проблем с новия асансьор – чувало се стъргане от
релсовия път и от клиновете. Бил викан още 4 пъти за същия асансьор, но нямал
право да отстранява проблемите, а това трябвало да бъде направено от фирмата по
поддръжката. Що се отнася до ищцовото оплакване, че
ответникът не изпълнил и задължението си да му предаде паспорта и гаранционната
карта на уредбата, ревизионната книга, както и всички необходими сертификати и придружителни документи, предвидени в раздел ІІ т.6 от
договора – то това категорично не съставлява скрит недостатък и възражения за
това той е следвало да направи незабавно при приемането на работата.
Същевременно, дори и да е налице неизпълнение на това договорно задължение, то
категорично не прави работата негодна за нейното договорно или обикновено предназначение;
та само по себе си да породи правото на ищеца по чл.265 ал.2 от ЗЗД.
Предвид изложените
съображения предявеният главен иск за сумата от 21076,02 лв., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;
както и за направените по делото разноски, в т.ч. и тези по посочените
обезпечително производство и изпълнително дело - като неоснователен и
недоказан, следва да се отхвърли изцяло. Предвид същите съображения,
предявените насрещни обективно съединени искове се явяват доказани в своето
основание. Ищецът по тези искове, като изправна страна – изпълнител по процесния договор за изработка, има надлежно възникнало и
непогасено вземане от ответника – възложител за сумата от 21 076,02 лв., представляваща неизплатен остатък от уговорено
възнаграждение по договора за изработка, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на този иск 09.06.2020 г. до окончателното й изплащане. Падежът на
това му вземане е уговорен в самия договор, при което покана за плащането не е
необходима; а именно – от общата дължима цена от 17 960 евро, без ДДС, 40 % при
авизо за доставка на асансьорната уредба и 10% при завършване на монтажа й.
Ищецът обаче го претендира от по-късен общ момент, а именно – за периода
22.11.2018 г. - 08.06.2020 г. Посочената дата 22.11.2018 г. съвпада с датата на
подаденото заявление за оценяване, с протокол от изпитване от 23.11.2018 г. и
обобщен доклад от оценяването от 26.11.2018 г.; всички дати надлежно отразени в
издадения за асансьора сертификат за съответствие от 17.12.2018 г. Така на посочената дата
22.11.2018 г. следва да се приеме, че е бил приключил монтажът на процесната уредба, респ. настъпил е крайният падеж за
плащане на възнаграждението на изпълнителя по договора, дължимо му на основание
чл.266 ал.1 изр.1 от ЗЗД. Ето защо, акцесорният иск се явява доказан в своето основание, но по
делото няма данни за неговия размер, при което и на основание чл.162 от ГПК,
съдът го определя по своя преценка и с помощта на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html,
метод изрично неоспорен от ответната страна. Така дължимото върху главницата от
21076,02 лв. обезщетение за забава за претендирания
период 22.11.2018 г. - 08.06.2020 г. възлиза на сумата от 3 307,77 лв.
Доколкото обаче този иск е предявен за по-малката сума от 3 307 лв., същият
следва да се уважи изцяло в този размер.
Предвид изцяло отхвърления главен
иск и изцяло уважените насрещни искове, на основание чл.78 ал.3 и 1, вр. чл.80 от ГПК; ищецът по главния иск, явяващ се ответник
по насрещните, следва да бъде осъден да заплати на ответника по главния иск, явяващ
се ищец по насрещните – сумата от общо 4 075,32 лв., представляваща направените
от него деловодни разноски, включваща, както следва: 975,32 лв. за държавна
такса, 400 лв. за вещо лице и 2 700 лв. за адвокат.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Ертиос” ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Витоша”, ул. „Тодор Каблешков“ № 55 вх.А ет.7,
представляван от управителя И. В. И. ; против „Вертикал
1” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул.
„Княз Борис І“ № 5, представляван от управителя Т. С. С. ; ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца - сумата от 21 076,02 лв., представляваща авансово
заплатена сума по сключен помежду им договор № 243/05.07.2018 г. за
производството, доставката, демонтажа на съществуваща, монтаж и сертифициране
на един брой асансьорна уредба в обект: хотелски комплекс „СПА Клуб Бор”, находящ се в гр. Велинград, ул. „Н. Харелков”
№ 9; която сума е била платена на 15.08.2018 г. и по фактура № 7527/16.08.2018
г., но следвало да се върне обратно, като платена на отпаднало основание –
развалянето на този договор едностранно от ищеца; ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане; както и ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски, в т.ч. и тези
по обезпечаването на иска, направени по гр.дело № 7059/ 2020 г. на СРС, 59-ти
състав, и по
изп.дело № 198/2020 г. на
ЧСИ с рег. № 874.
ОСЪЖДА „Ертиос” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, район „Витоша”, ул. „Тодор Каблешков“
№ 55 вх.А ет.7, представляван от управителя И. В. И. ; ДА ЗАПЛАТИ на „Вертикал 1” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Хасково, ул. „Княз Борис І“ № 5, представляван от управителя Т.
С. С. ;
сумата от 21
076,02 лева, представляваща неизплатен остатък от уговорено възнаграждение
по сключения помежду им договор № 243/05.07.2018 г. за производството,
доставката, демонтажа на съществуваща, монтаж и сертифициране на един брой
асансьорна уредба в обект: хотелски комплекс „СПА Клуб Бор”, находящ се в гр. Велинград, ул. „Н. Харелков”
№ 9; както и сумата от 3 307 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 22.11.2018 г. - 08.06.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване иска
09.06.2020 г. до окончателното й изплащане; както и сумата от 4 075,32 лева, представляваща деловодни
разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – на ел.адреси от л.178 и л.168, като им се изиска незабавно
потвърждение на получаването, а при липса на такова – делото да се докладва.
СЪДИЯ : /п / не се чете.
Вярно
с оригинала!
Секретар:
М. Б.