№ 381
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Снежана П. Тодорова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20231100900117 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание, при
закрити врата, на четиринадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Снежана Тодорова, като разгледа търговско дело № 117 по
описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба, вх. № 5131/19.01.2023 г. на С." ООД, ЕИК *******, за откриване
на производство по несъстоятелност по отношение на Д.Н.“ ЕООД, ЕИК *******, поради
настъпила неплатежоспособност на дружеството.
Молителят твърди, че е активно процесуално легитимиран да предяви молбата, тъй
като сключил с ответника на 19.05.2016 г. договор за счетоводно-финансови услуги, като от
началото на 2018 г. претендираният длъжник системно започнал да забавя плащанията по
издадените му фактури и след 16.10.2018 г., когато е налице последно по време частично
1
плащане на задълженията, преустановил изпълнението на задълженията си.
Молителят отправил изявление за прекратяване на договорните отношения, ведно с
покана за доброволно изпълнение на забавените плащания, които възлизали на сумата
17124,82 лева, което изявление било връчено от ЧСИ чрез залепване на уведомление, след
което изпълнение не последвало, но било променено управлението на дружеството и
собствеността върху дружествените дялове.
В тази връзка релевираното искане е за постановяване на решение по реда на чл. 630
ТЗ - установяване неплатежоспособността на ответника и откриване на производство по
несъстоятелност.
На ответника Д.Н.“ ЕООД не е предоставен срок за отговор на подадената молба,
съгласно Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, в т. 1 на което изрично е
прието, че общите норми на чл. 131 – чл. 133 ГПК са неприложими. В съдебно заседание
ответникът не упражнява правото на участие в производството и не изразява становище по
депозираната молба.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното.
Дружеството-ответник по молбата - Д.Н.“ ЕООД, е капиталово търговско дружество с
правноорганизационна форма – ЕООД, което към депозирането й, е с регистриран капитал
от 100 лева, изцяло внесен и с основен предмет на дейност – разработка на програмни
продукти.
С договор, сключен на 19.05.2016 г. Д.Н.“ ЕООД възложило на молителя С." ООД
изпълнението на счетоводни услуги срещу възнаграждение, диференцирано съобразно
обработения обем документи за съответния месец. За периода м. 09.2017 г. – м. 01.2019 г.
изпълнителят издал 13 броя фактури за дължимо по договора възнаграждение, като за
периодите 2019 г., 2020 г. и 2021 г. от страна на молителя са представени отчети за
предоставените услуги в рамките на годишен период. С уведомление от 18.04.2022 г. С."
ООД поканило Д.Н.“ ЕООД да заплати дължимото възнаграждение за предоставено счетоводно
обслужване и развалило сключения договор поради неизпълнението на възложителя.
От служебна справка в ИИСКИР ИКАР, се установява, че Д.Н.“ ЕООД не е вписано като
носител на вещни права по отношение на недвижими имоти, съответно от писмо на МВР,
СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че в централизираната баса на АИС-КАТ не
са налице данни Д.Н.“ ЕООД да е регистрирано като собственик на пътни превозни средства.
В производството е прието заключение на съдебно финансово-икономическа
експертиза, което съдът кредитира, като съответно на събраните в производството
доказателства и въз основа на което формира следните изводи.
Анализът вещото лице е изготвило на база на последните счетоводни записвания по
търговските книги на ответника, като последният обявен годишен финансов отчет на
дружеството в търговския регистър е за 2018 година.
Съгласно счетоводните записвания в търговските книги на Д.Н.“ ЕООД, описаните в
молбата по чл. 625 ТЗ фактури, с издател С.“ ООД, са заведени като задължения към
доставчици срещу счетоводни записи за разходи за външни услуги и е ползван пълен
данъчен кредит, като сумите 3403,15 лева, 2128,20 лева и 1 440,00 лева са начислени на база
протоколи за изработени часове, съответно за 2019 г., 2020 и 2021 г..
2
Съгласно счетоводните записвания в търговските книги на С." ООД издадените от
същото фактури са заведени като вземания от клиенти срещу счетоводни записи за приходи
от външни услуги и начислен данък ДДС за внасяне, включително дължимите за 2019 г.,
2020 г. и 2021 г. суми са отразени на база съставени протоколи. Счетоводствата по
отношение на договора за счетоводно обслужване на страните се водени редовно, като
общият размер на дължимите възнаграждения възлиза на сумата 17124,82 лева, без същата
да включва начислено обезщетение за забава. Няма счетоводни записвания за извършени
погасителни плащания.
Съгласно представените счетоводни записвания по търговските книги на Д.Н.“ ЕООД
задълженията на дружеството са в размер на сумата 332856,07 лева, като съгласно справка,
предоставена на вещото лице от Национална агенция за приходите публичноправните
задължения на дружеството към 08.02.2023 г. възлизат на сума в размер на 1466,17 лева.
В търговските книги на ответника са отразени задълженията, описани в молбата на
молителя, както и публичноправните задължения като главници. Не са намерили счетоводно
отражение задълженията за мораторни лихви, каквито принципно биха били дължими. Ако
такива задължения се включат, то сумата от 332856,07 лева би се увеличила със сумата
393,50 лева (задължения за лихви към НАП) и със сумата 6674,66 лева (изчислени
задължения за лихви към молителя С." ООД), като общият размер на задълженията би
възлязъл на сумата 339924,33 лева.
Последните погашения на задължения на Д.Н.“ ЕООД са извършени през 2019 г.,
когато са извършени плащания в размер на 15413,00 лева.
По отношение структурата на активите на ответното дружество са налице следните
констатации: към 31.12.2016 г. 71,76 % от активите на дружеството са дълготрайни (ДА),
като нематериалните активи представляват 39,36 % от тях (за сумата от 37 хил. лева),
транспортните средства представляват 47,87 % от ДА (за сумата от 45 хил. лева), сумата на
ДА се допълва от машини и оборудване, отсрочени данъци; 22,90 % от активите са
краткотрайни (КА), като вземанията от клиенти и доставчици представляват 96,67 % от КА
(за сумата от 29 хил. лева), сумата на КА се допълва от парични средства в размер на 1000
лева. 5,34 % от активите на дружеството са разходи за бъдещи периоди в размер на 7 хил.
лева, които активи по същество не представляват ликвидни такива, с които да бъдат
погасявани краткосрочни задължения на Д.Н.“ ЕООД, ЕИК *******.
Към 31.12.2017 г. 74,07 % от активите са дълготрайни, като нематериалните активи
представляват 35,00 % от ДА (за сумата от 28 хил. лева), транспортните средства
представляват 40,00 % от ДА (за сумата от 32 хил. лева), сумата на ДА се допълва от
машини и оборудване, отсрочени данъци. Краткотрайните активи представляват 22,22 %,
като вземанията от клиенти и доставчици представляват 75,00 % от КА (за сумата от 18 хил.
лева), сумата на КА се допълва от парични средства в размер на 6 хил. лева, а 3,70 % от
активите на дружеството са разходи за бъдещи периоди в размер на 4 хил. лева.
Към 31.12.2018 г. 41,22 % от активите са дълготрайни, като нематериалните активи
представляват 29,63 % от ДА (за сумата от 16 хил. лева), транспортните средства
представляват 35,19 % от ДА (за сумата от 19 хил. лева), сумата на ДА се допълва от
машини и оборудване, отсрочени данъци. Краткотрайните активи нарастват до 55,73 %, като
вземанията от клиенти и доставчици представляват 43,84 % от КА (за сумата от 32 хил.
лева), но за същите няма данни за събираемостта им, сумата на КА се допълва от парични
средства в размер на 41 хил. лева. 3,05 % от активите на дружеството са разходи за бъдещи
3
периоди в размер на 4 хил. лева.
Към 31.12.2019 г., съответно 2020 г. и 2021 г. структурата на активите се запазва:
35,35 % от активите са дълготрайни, като нематериалните активи представляват 22,86 % от
ДА (за сумата от 8 хил. лева), транспортните средства представляват 22,86 % от ДА (за
сумата от 8 хил. лева), сумата на ДА се допълва от машини и оборудване, отсрочени
данъци. До 60,61 % нараства стойността на краткотрайните, като вземанията от клиенти и
доставчици представляват 28,33 % от КА (за сумата от 17 хил. лева), сумата на КА се
допълва от парични средства в размер на 43 хил. лева, 4,04 % от активите на дружеството са
разходи за бъдещи периоди в размер на 4 хил. лева.
С оглед данните, че дружеството не притежава транспортни средства, сумата на
актива за транспортни средства би трябвало да бъде намалена до 0 (нула) лева. Няма данни
за инвентаризация на касата и за установени налични средства в брой, което налага
паричните средства, отразени като касова наличност да не се вземат предвид при
изчисляването на коефициентите, доколкото при такава наличност няма обяснение поради
какви причини счетоводно отразени задължения не се погасяват при наличност на парични
средства в по-висок от задълженията размер.
Тези констатации сочат, че след 31.12.2019 г. Д.Н.“ ЕООД, ЕИК ******* не притежава
активи.
По отношение структурата на пасивите се установява, че към 31.12.2016 г. 79,52 % от
пасивите са дългосрочни, като задължения към собственици за сумата от 121 хил. лева и към
финансови предприятия 46 хил. лева, 20,48 % от пасивите са краткосрочни, като
задълженията към доставчици са за сумата от 36 хил. лева, сумата на краткосрочните пасиви
се допълва от други задължения - заплати, данъци, осигуровки.
Към 31.12.2017 г. 80,30 % от пасивите са дългосрочни, като задължения към
собственици за сумата от 188 хил. лева и към финансови предприятия 28 хил. лева, 19,70 %
от пасивите са краткосрочни, като задълженията към доставчици са за сумата от 28 хил.
лева, съответно краткосрочни задължения са налице към финансови институции и други
задължения, в т. ч. заплати, данъци, осигуровки.
Към 31.12.2018 г. 77,45 % от пасивите са дългосрочни, като задължения към
собственици за сумата от 233 хил. лева и към финансови предприятия 28 хил. лева. 22,55 %
от пасивите са краткосрочни, като задълженията към доставчици представляват 48 хил.
лева, сумата на КП се допълва от краткосрочни задължения към финансови институции и
други задължения, в т. ч. заплати, данъци, осигуровки.
Към 31.12.2019 г., 2020 г. и 2021 г. около 80,00 % от пасивите са дългосрочни, като
задължения към собственици за сумата от 228 хил. лева и към финансови предприятия 28
хил. лева. Около 20,00 % от пасивите са краткосрочни, като задълженията към доставчици
са в рамките на 37 хил. лева до 40 хил. лева (променя се сумата на задължения към молителя
С." ООД), сумата на краткосрочните пасиви се допълва от краткосрочни задължения към
финансови институции и други задължения, в т.ч. заплати, данъци, осигуровки.
За целият изследван период дружеството не разполага със собствен капитал. През
всички изследвани години Д.Н.“ ЕООД е реализирало загуба от дейността си.
Анализът на показателите за ликвидност, задлъжнялост и автономност към 31.12.2016
г., 31.12.2017 г., 31.12.2018 г., 31.12.2019 г., 31.12.2020 г. и 31.12.2021 г. сочи, че всички
показателите за ликвидност освен показателят за незабавна ликвидност (за 2018 г. и за 2019
4
г.) са под референтните граници, които за обща ликвидност са стойности по-големи или
равни на 1,5, бърза ликвидност - стойности по-големи или равни на 1, незабавна ликвидност
- стойности по-големи или равни на 0,5 и абсолютна ликвидност - стойност по-големи или
равни на 0,2 - 0,25. В случая показателите за ликвидност, без абсолютната, са идентични,
тъй като дружеството не разполага с материални запаси и инвестиции. Краткосрочните му
активи се формират само от вземания с неустановена събираемост и парични средства в
наличност, които също не са доказани, предвид липсата на касова инвентарна книга. Така
показателите за ликвидност към 31.12.2016 г. са 0,6977, към 31.12.2017 г. – 0,4528, към
31.12.2018 г. – 0,9605 и към 31.12.2019 г. – 0,9091, но към 31.12.2020 г. се понижават до
0,1852. Действително към 31.12.2018 г. показателят за обща ликвидност се доближава до
референтната стойност, но това е резултат от отразяване на касова наличност на парични
средства, за които обаче няма данни да са били обект на извършена инвентаризация и
включването им като актив е проблематично от икономическа гледна точка, съответно при
изключването на паричните средства на каса, показателите биха били с много по-ниска
стойност и затова не може да се приеме, че през 2018 г. е налице подобряване ликвидното
състояние на дружеството.
Следователно Д.Н.“ ЕООД, ЕИК ******* има влошено ликвидно състояние за целия
изследван период, като не е било в състояние да покрива задълженията си и това състояние
не е преодоляно и към приключване на устните състезания в рамките на настоящото
производство.
Свързани с показателите за ликвидност са и показателите за финансова автономност.
Те характеризират степента на финансовата независимост на предприятието от кредиторите,
т. е. степента на използване на привлечения капитал. В счетоводния баланс задълженията
към кредиторите са посочени като дългосрочни и краткосрочни пасиви, които обхващат
неуредените разчети към доставчиците, към банките кредитори, към клиентите,
предоставили аванси срещу бъдещи продажби, към персонала, към държавния и
общинските бюджети за начислени и невнесени данъци, към осигурителните фондове за
начислени, но невнесени социални и здравни осигурителни вноски, приходите за бъдещи
периоди и други.
В случаите, когато коефициентът на финансова автономност е под единица, е налице
на превишение на задълженията спрямо собствения капитал, т. е. съществуващите
задължения не са достатъчно обезпечени с имуществото на предприятието и обратно, когато
този коефициент е над единица, показва степента на финансова независимост от ползването
на чужди средства.
Коефициентът на задлъжнялост изразява степента на зависимост на предприятието от
своите кредитори за уреждане на задълженията си. Този показател обикновено е под
единица и показва колко задължения са отчетени на един лев собствен капитал. Колкото
коефициентът е по-голям от единица, толкова независимостта на предприятието от външни
източници на средства е по-голяма.
Тези показатели са неблагоприятни за изследвания период. За целия период
дружеството работи на загуба и без допълнителни средства от собствениците, не може да
осъществява дейността си. След м. 01.2019 г. дружеството остава без персонал и значително
намалява дейността си, като след средата на годината спира да извършва дейност. Няма
данни за налични активи, включително средства на каса и след м. 11.2019 г. дружеството
напълно спира да извършва плащания и да покрива задълженията си.
5
Всичко тези факти правят почти невъзможно продължаване на дейността на
дружеството, както и погасяване на задълженията към кредитори.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По отношение на молбата с правна квалификация чл. 625 ТЗ.
Съгласно чл. 625 ТЗ активно процесуално легитимиран да подава молба за откриване
на производство по несъстоятелност е кредитор на длъжника по търговска сделка, ето защо
следва да се прецени дали молителят С." ООД разполага с активна процесуална легитимация.
В производството С." ООД е ангажирало сключен договор за предоставяне на
счетоводни услуги, който е породил правоотношение, в рамките на което в тежест на
възложителя са възникнали задължения за престиране на възнаграждение, за което са
издадени фактури, надлежно отразени в счетоводните книги на Д.Н.“ ЕООД.
Възнаграждението, следващо се за извършена възложена работа по правилото на чл.
266, ал. 1 ЗЗД е изискуемо от приемане й. Приемането на извършена работа, възложена с
договор за счетоводно обслужване, обхваща два момента: 1). фактическото получаване на
изработеното от поръчващия и 2). признанието, че престираното съответства на
възложеното. Следователно, приемане има само когато реалното получаване на престацията
на изпълнителя се придружава от изрично или мълчаливо изразено волеизявление на
възложителя, че счита работата за съответна на договора.
С оглед обстоятелството, че за дължимото на изпълнителя С." ООД възнаграждение са
издадени данъчни фактури, които са отразени в счетоводството на Д.Н.“ ЕООД и то не е
релевирало в рамките на периода на действие на договора възражения срещу предоставените му услуги,
то е налице признание на извършената от ищеца материална престация и съответствието й с
възложеното.
Съгласно уеднаквената практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, която макар по
действащата уредба да няма задължителен характер, но се съобразява от настоящия състав,
изразена в решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,
решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от
26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. №
546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на
ВКС, ІІ т.о., фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно
правоотношение по договор за изработка (разновидност на който е договорът за счетоводно
обслужване) между страните, доколкото в самата фактура се съдържа описание на
изработеното (стоката) по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и
време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на
ответника, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен
кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото
съществуване (така изрично решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ
т.о.).
Предвид обстоятелството, че всички издадени на Д.Н.“ ЕООД фактури са осчетоводени,
то следва да се приеме, че С." ООД е носител на вземания от ответника с източник търговска
сделка, които не са удовлетворени, което е достатъчно за доказване на активната
процесуална легитимация на молителя.
Следва да се направи уточнението, че предмет на настоящия спор, а следователно и
предмет на силата на присъдено нещо на постановеното в производството по чл. 625 ТЗ
6
решение, е състоянието на неплатежоспособност на ответника и началната й дата, а не
съществуването на самото вземане на молителя – така решение № 277 от 20.07.2007 г. на
ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като правилна практика с решение № 32
от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК.
Следователно, молбата на С." ООД с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от
процесуално легитимирано лице – кредитор с изискуеми и неудовлетворени вземания,
произтичащи от търговска сделка. Разгледана по същество молбата е основателна.
Съгласно решение № 71/30.03.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І ТО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, неплатежоспособността е едно от двете
законоустановени основания за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ, наред
със свърхзадължеността. Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е правно
дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да изпълни
определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може да
посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения.
Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения
включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с
настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. В конкретния случай, всички
задължения към молителя С." ООД са краткосрочни и изискуеми.
Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се
направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т.нар. постоянен капитал), не
служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като
предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята
дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните (текущите)
активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи,
които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в
производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които
именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно
текущите задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.
608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични
краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база
реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до
справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи относно
преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси (материали,
стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 год.), краткосрочни
финансови активи (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за
препродажба) и налични парични средства, като групите, освен по вид, се различават и по
ликвидността на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като
предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, придобивайки го.
7
С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка
на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя)
на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва
съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения) на
определена част или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната
ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни
активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни
активи. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща
ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните
запаси. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на
наличните паричните средства към текущите задължения, поради което при едно действащо
предприятие този показател е най-динамичен (както беше посочено, наличните парични
средства са най-ликвидните активи, които могат да се променят многократно) и не може да е
самостоятелна основа за възприемане на извод за влошено икономическо състояние.
Необходимо е и да се изследва дали текущите активи могат да се реализират съобразно
присъщата за съответния вид актив обращаемост, която зависи и от отрасловия сектор на
икономиката, в който работи предприятието.
Тъй като при осъществяване на дейността си предприятието разчита на целия си
оборотен капитал, чийто активи при извършване на стопанските операции се трансформират
в парични средства, по начало коефициентът на обща ликвидност се явява основен
индикатор за състоянието на неплатежоспособност. Същевременно, фактът, че
предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством
тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са
реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси
или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на
краткосрочните вземания, като в настоящия случай доказателства за тяхната събираемост не
са налице. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде реализиран в парични
средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава
реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към
кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне
краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на краткосрочните
активи.
Предвид изискуемостта на задълженията към молителя С." ООД и наличието на
публичноправни задължения, още към 31.12.2016 г. коефициентите за ликвидност са извън
рамките на препоръчителните стойности, то следва, че Д.Н.“ ЕООД от настъпване на
изискуемостта на вземането по първата издадена от молителя фактура - №
**********/04.11.2016 г., която е следвало да бъде заплатена до 09.11.2016 г. (в 5-дневен
срок от издаването , съгласно чл. 7 от договора) не е разполагало с реално ликвидни
краткосрочни активи за покриване на краткосрочните си задължения, които значително са
нараснали.
Коефициентът на финансова автономност и реципрочния на него показател на
задлъжнялост дават съотношението на собствения към привлечения капитал (базов 0.33),
съответно на привлечения към собствения капитал на предприятието. С оглед на
8
информацията, на която са носител, посочените коефициенти имат само спомагателен
характер при преценка на наличието на състояние на неплатежоспособност на
предприятието, тъй като те не отчитат каква част от задълженията на предприятието,
формиращи привлечения капитал, са краткосрочни/текущи и съответно се покриват при
реализацията на краткотрайните активи. При добри показатели за ликвидност и лош на
финансова автономност/задлъжнялост липсва състояние на неплатежоспособност на
търговеца към момента на устните състезания. В тази хипотеза е налице единствено
индикатор, че евентуално в бъдеще предприятието няма да може да обслужва плащанията
си, поради размера на дългосрочните си задължения.
В конкретния случай, тези показатели се наслагват към неблагоприятните показатели
за ликвидност и потвърждават извода за невъзможност на ответника да покрива
краткосрочните си задължения след 09.11.2016 г., от който момент е спрял плащанията по
отношение на С." ООД и е изпаднал в забава.
Необходимо е да се посочи, че съгласно легалната дефиниция в чл. 608, ал.1 ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид
задължения, а именно: парично задължение, породено от или отнасящо се да търговска
сделка, публичноправно задължение към държавата или общината, свързано с търговската
му дейност, а от 13.05.2006 г. - и частно държавно вземане. Действително, при спиране на
плащанията, законът въвежда презумпция за неплатежоспособност, която възлага в
доказателствена тежест на ответника да докаже възможността да посреща краткосрочните
си задължения.
В случая, анализът на обективното икономическо състояние на Д.Н.“ ЕООД установява,
че още към 31.12.2016 г., показателите за ликвидност са в неприемливи граници, което
обуславя извод за невъзможност на търговеца да изпълнява паричните си задължения,
съответно същият е спрял плащанията по издадените му от С." ООД фактури. Тази
невъзможност е трайна, тъй като не са налице индикации за нейното преодоляване,
включително е установено прекратяване на търговска дейност на дружеството, считано от
м. 01.2019 г..
Предвид осъществяването на състава на чл. 630, ал. 1 ТЗ и липса на пречки по чл. 631
ТЗ, молбата на С." ООД , за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност по отношение на Д.Н.“ ЕООД следва да бъде уважена.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на
длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС,
включително и задължителна такава, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Така например, в
решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г.
по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о.,
решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и др., е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като
момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми
парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни
активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез
показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-
ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността.
В случая, спиране на плащанията е налице към 10.11.2016 г. – денят, следващ
настъпване на изискуемостта на задължението по първата издадена фактура, тъй като
9
задължението на Д.Н.“ ЕООД към молителя по същата не е погасено. Действително, в
молбата С." ООД твърди ответникът да е преустановил плащанията след 16.10.2018 г., но в
производството е установено въз основа на обсъденото заключение на СФИЕ, че още към
10.11.2016 г. е налице забава на задълженото лице, а това е достатъчно за извод, че към този
най-ранен момент е настъпила невъзможност за обслужване на задълженията към
кредиторите. Затова като начална дата на неплатежоспособността съдът приема датата
10.11.2016 г., като най-ранен момент, в който всички предпоставки по чл. 608 ТЗ са били
налице и не може да се приеме, че влошеното финансово състояние е имало временен
характер и е било възможно да бъде преодоляно. Този извод съответства и на
неблагоприятната стойност на показателя за обща ликвидност към 31.12.2016 г..
Предвид липсата на данни за наличието на ликвидно имущество на Д.Н.“ ЕООД, чрез
което да бъдат покрити началните разноски за производството по несъстоятелност, и при
неизпълнено задължение от молителя, респ. от друг кредитор за внасяне на сумата 6000
лева, указано им с определение от 24.01.2023 г., са налице всички предпоставки за
откриване на производство по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ,
едновременно с което дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и производството да
бъде спряно. В тази хипотеза временен синдик не се назначава, нито се определя дата за
провеждане на първо събрание на кредиторите.
При този изход на спора, право на разноските за производството се поражда за
молителя С." ООД, което доказва извършени такива в размер на общо 3379,20 лева, съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК, които следва да се съберат от масата на
несъстоятелността.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на Д.Н.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „******* и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНАТА Ѝ ДАТА – 10.11.2016 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1
ТЗ, по отношение на Д.Н.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Лозенец, ул. „*******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Д.Н.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „*******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на Д.Н.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „*******.
СПИРА производството по търг. дело № 117/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-16
състав.
ОСЪЖДА Д.Н.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Лозенец, ул. „*******, да заплати на С." ООД, ЕИК ******* , със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул******* *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 3379,20
лева – разноски за производството, които да се съберат от масата на несъстоятелността.
10
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА Д.Н.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул.
„*******, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-
годишен срок от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира
по сметка на СГС, а именно: BG*******, BIC код на БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА –
BNBGBGSD, необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в
размер на 6000 (шест хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването на
решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано
възобновяването му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване от
търговския регистър на Д.Н.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Лозенец, ул. „*******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-
дневен срок от вписването му пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11