Р Е Ш Е Н И Е
№ 100 10.01.2019г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5579 по описа на
съда за 2017 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.30 от Закона
за наследството.
В исковата молба от В.Н.Л. против Р.Н.Л. се твърди, че страните са единствените законни наследници – синове на С. В. Л., починала на ***. Твърди се, че с н. . № ***, том **, рег.№ ***, дело № ***/*** на *** С.З., наследодателката, заедно със съпруга си Н. Г. Л. даряват на сина си Р.Н.Л. свой недвижим имот – апартамент № *, находящ се в гр.П., ул. „***” № **, със ЗП 110.92 кв.м., ведно с избено помещение № *, с площ 11.77 кв.м., както и 7.996 % ид.ч. от общите части на сградата и съответната идеална част от правото на собственост върху терена, върху който е построена – дворно място от 375 кв.м., съставляващо парцел *** от кв.** по плана на гр.П., комплекс „***”. Ищецът счита, че с разпоредителната сделка от *** е накърнена запазената му част, който според чл.28, ал.2 ЗН и чл.29, ал.3 ЗН, при наследници две деца, е 2/3 от имуществото на наследодателя или по 1/3 за всяко от децата. Твърди се, че в случая имуществото на наследодателя е ½ от процесния имот, тъй като имотът е бил СИО, поради което с процесното дарение се накърнява запазената част на ищеца от 1/6 ид.ч. от имота. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се намали разпореждането от наследодателя С. В. Л., направено с цитирания нотариален акт, в размер на 1/6 ид.ч. и да се възстанови запазената част на В.Н.Л. от наследството. С исковата молба са претендирани направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Р.Н.Л., със становище за неоснователност на предявения иск. Посочено е и, че исковата молба е недопустима, тъй като се претендира накърняване на запазена част от ½ ид.ч. от имуществото на С. Л., но сделката е извършена от двама наследодатели – тя и Н. Л., починал на ***. Посочено е, че претенцията се основава на ал.1 на чл.29 ЗН, хипотеза, която предвижда смърт на наследодател, който не оставя съпруг, но в случая това не било така, тъй като първият наследодател, притежател на ½ ид.ч. от процесния имот – Н. Л., почива и оставя друг съпруг. Не било допустимо да се претендира ½ ид.ч. от съсобствеността на избран от ищеца /в случая/ наследодател, за да се обоснове хипотезата на чл.29, ал.1 ЗН. Следвало да се уточни каква точно запазена част се претендира, като се прави възражение за изтекла давност по отношение на наследодателя Н. Л.. Посочено е, че със сделката не се накърнява запазената част от наследството, оставено от С. Л.. Сочи се, че процесният имот не е единственият имот, оставен от наследодателите, тъй като майката на страните е притежавала ПИ № *** и 3/12 ид.ч. от ПИ № ***, апартамент – СОС с идентификатор № ***, находящ се в гр.П., ул. „***” № **, които ищецът придобил в наследство. Прави се възражение за придобиване на процесния имот по давност, в резултат на добросъвестно владение от * г. Изложени са обстоятелства, че ответникът е извършил ремонт в апартамента, деклариран е имотът след дарението, заплащал е всички дължими данъци и такси за ползването му.
Съдът, като прецени всички събрани по делото
доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено
от фактическа страна следното:
По делото
е представен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в н. а. № ***, том
**, рег.№ ***, дело № *** от *** от дата *** на *** с район на действие ПРС,
видно от който Н. Г. Л. и съпругата му С. В. Л. даряват на сина си Р.Н.Л. свой
собствен недвижим имот – апартамент ***, находящ се в гр.П., ул. „***” № **,
ет.*, със ЗП от 110.92 кв.м., ведно с избено помещение № *, с полезна площ от
11.77 кв.м., както и 7.996 % ид.ч. от общите части на сградата и съответната
идеална част от правото на собственост върху терена, върху което е построена –
дворно място от 375 кв.м., парцел *** от кв.13 по плана на гр.П..
Видно от
представеното удостоверение за наследници на С. В. Л., ЕГН **********, поч. на ***,
законни наследници на същата са синовете й В.Н.Л. и Р.Н.Л..
По делото е
представена схема на процесния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, находящ се в гр.П., ул. „***” № **, ет.*, ап.*, с площ от
110.92 кв.м.
Видно от
договор за доброволна делба от *** на ***, рег.№ *** на НК, с район на действие
Районен съд П., в дял на С. В. Л. е поставен в дял ПИ с идентификатор № *** по
КККР на гр.П., както и ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.П.,
както и 3/12 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.П..
По делото е прието заключение на изготвената
съдебно-техническа експертиза, със задача определяне стойността на
наследственото имущество на С. В. Л. към момента на откриване на наследството ***,
както и към момента на изготвяне на заключението.
При така
възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и
от представените писмени доказателства, че страните са наследници по закон на
своята майка С. В. Л., поч. на ***. В
исковата молба ищецът претендира, че с извършеното в полза на ответника дарение
от ***, наследодателят е накърнил запазената му част в размер от 1/6 от
имуществото на С. В. Л..
Размерът на запазената и разполагаемата част е уреден в
чл.29 ЗН и по отношение на съпруга и низходящите зависи от броя на децата. В
настоящия случай и с оглед разпоредбата на чл. 29, ал.1 ЗН - когато наследодателят не е оставил
съпруг, запазената част при две и повече деца е 2/3 от имуществото на
наследодателя, или по 1/3 за всяко от децата, а разполагаемата част при две деца /както е в
случая/ е равна на 1/3 от наследството. Не е спорно, че процесният имот е бил
съпружеска имуществена общност, тоест наследодателката С. В. Л. се е разпоредила
с 1/2 ид.ч. от своето имущество. Запазената част е 2/3 от 1/2 или 2/6, или
запазената част на ищеца от наследството на С. В. Л. е 1/6.
При предявен иск по чл. 30, ал.1 ЗН ищецът трябва да установи наследственото си качество и извършване на безвъзмездно разпореждане от наследодателя, а ответникът има интерес да установи, че няма накърняване на запазената част, като докаже, че в наследството е имало и друго свободно, неразпоредено имущество, от което предявилият иска наследник може да попълни запазената си част, като в тази хипотеза той трябва не само да установи, че наследодателят е оставил и друго имущество, но и че стойността на това имущество е достатъчна, за да покрие запазената част на ищеца. /Решение № 261 от 09.07.2012г. по гр.д. № 46/2012 г., І г.о. на ВКС , постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Определяне на размера на запазената част на наследника
предпоставя образуване на наследствена маса, включваща всички имоти,
принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му и изваждане на неговите
задължения, както и на увеличението на наследството по чл. 12, ал.2 ЗН. Към общата маса се прибавят
даренията, според тяхното състояние по време на подаряването и според
стойността им към момента на откриване на наследството с изключение на
обичайните такива. Не се установи по
делото С. Л. да е имала задължения, които да следва да бъдат извадени от
наследствената маса.
По делото не се спори, установява се и
от представените писмени доказателства –договор за доброволна делба на
недвижими имоти № **, том ** от *** на *** с район на действие Районен съд П.,
н. а. за дарение на недвижим имот № ***, том **, рег.№ ***, дело № *** от ***
на *** с район на действие Районен съд П., че към момента на откриване на
наследството на С. Л. – ***, същата е притежавала и други недвижими имоти - ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр.П., както и 2/12
ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.П. /доколкото 1/12 ид.ч. от
описания недвижим имот същата е прехвърлила чрез покупко-продажба на ответника
с договор за продажба, обективиран в н. а. № ***, том *, рег.№ ***, дело № ***
от *** на *** с район на действие Районен съд П./, както и СОС с идентификатор ***.
От приетото по делото заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза,
което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от
страните, се установява, че стойността на ПИ с идентификатор № *** по КККР на
гр.П. към момента на откриване на наследството е 27 760 лв.; стойността на
2/12 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.П. – 2 750 лв.; стойността
на СОС с идентификатор *** – 134 500 лв.
Към така установената стойност на наследството следва да се прибави стойността на дарението, направено от наследодателката С. Л. на ответника, като от заключението е видно, че стойността на СОС с идентификатор *** – процесния недвижим имот е 126 780 лв. Наследодателката е притежавала права на собственост върху ½ ид.ч. от това имущество – другата ½ ид.ч. е принадлежала на съпруга й, като пазарната стойност на тази част е 63 390 лв. Следователно общата маса по чл.31 ЗН възлиза на 228 400 лв.
За да се прецени дали с атакуваното дарствено разпореждане е накърнена запазената част на ищеца, от определената в парична стойност маса на имуществата по чл. 31 ЗН следва да се пресметне стойността на запазената и разполагаема част в пари. Запазената част на ищеца от 1/6 се равнява на 38 066.66 лв. Разполагаемата част е 1/3 и се равнява на 76 133.33 лв.
Чистият актив на наследството към момента на откриването (без стойността на извършеното дарение) е 165 010 лв. Тъй като наследниците са две деца, всеки от наследниците има право на равна част от наследството на наследодателя - т. е. по 1/2 част или ищецът ще получи от чистия актив на имуществото в наследство, стойност от 82 505 лв.
Доколкото стойността на имуществото, което ще
получи ищецът от чистия актив е по-висок от размера на запазената му част, се
налага извод, че запазената част на ищеца не е накърнена и дарението не подлежи
на намаление. Стойността на имуществото, с което се е разпоредила
наследодателката – 63 390 лв. е по-ниска от разполагаемата част –
76 133.33 лв., поради което според настоящия съдебен състав искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и предвид
направеното от ответната страна искане, на страната следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 850 лв., по представения списък по
чл.80 ГПК.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Н.Л., ЕГН ********** *** против Р.Н.Л.,
ЕГН ********** *** иск за възстановяване на запазената част от наследството на С.
В. Л., ЕГН **********, поч. на ***, в размер на 1/6 ид.ч. от правото на
собственост върху ½ ид.ч. от апартамент № *, находящ се в гр.П., ул. „***” № **, със ЗП 110.92 кв.м.,
ведно с избено помещение № *,
с площ 11.77 кв.м., както и 7.996 % ид.ч. от общите части на сградата и
съответната идеална част от правото на собственост върху терена, върху който е
построена – дворно място от 375 кв.м., съставляващо парцел *** от кв.** по плана на гр.П., комплекс „***”, който имот
по КККР на гр.П. представлява самостоятелен обект с идентификатор ***, с
предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: *, с площ 110.92
кв.м., ведно с изба 7 – 11.77 кв.м. и 7.996% от общите части на сградата и от
правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***, под
обекта: ***, над обекта: ***, ***, чрез намаляване на дарението, извършено от С.
В. Л. в полза на Р.Н.Л. на *** по н. а. № ***, том **, рег.№ ***, дело № *** на
*** при ПРС до размер на 1/6 ид.ч.
ОСЪЖДА
В.Н.Л., ЕГН ********** *** да заплати на Р.Н.Л., ЕГН **********
*** сумата от 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/ направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.