Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 31.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в закрито заседание на 31.05.2021
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ДИМИТРИНКА
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Александрова ч.гр.д.№ 12880 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Ч.Е.Б.“ АД-длъжник по изп.д.№ 20207850400199
по описа на ЧСИ Л.М.срещу постановлението, с което е отхвърлено възражението му
срещу размера на разноските за адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лв.,
както и в частта относно таксата по т.26 ТТРЗЧСИ над 30 лв. и таксата по т.3 от
ТТРЗЧСИ в размер на 6 лв.Жалбоподателят твърди, че адвокатското възнаграждение
на пълномощника на взискателя не е платено, и че длъжникът е с обществено
известни банкови сметки и постоянни наличности по тях.Излага доводи за наличие
на стратегически създадена верига от дружества, която има за цел да бъдат
обслужвани интересите на един адвокат, като вземанията му, вкл. на партньорите
му или неговите клиенти се прехвърлят чрез цесии на учредените за тази цел
дружества-да бъдат генерирани допълнителни доходи.Поддържа, че определеното
възнаграждение в размер на 400 лв. е прекомерно, тъй като делото е без фактическа и правна сложност.Излага
твърдения, че в случая процесуалният представител на взискателя освен завеждане
на изпълнителното дело, не е извършил други действия.По отношение на таксата по
т.26 ТТРЗЧСИ поддържа, че същата не следва да е върху размера на адвокатското
възнаграждение, а върху сумата, за която е удостоверено правото на принудително
изпълнение.Оспорва и начисляването на такса в размер на 6 лв. за справка НАП по
т.3 ТТРЗЧСИ. Моли съда да отмени обжалваното постановление за разноските в
частта над 30 лв. с ДДС за такса по т.26 ТТРЗЧСИ, за 6 лв. по т.3 ТТРЗЧСИ и в
частта за адвокатско възнаграждение над 200 лв.Претендира разноски.
Ответникът
по частната жалба- „ДЮС А..“ ЕООД оспорва същата.Излага доводи, че в частта
относно начислените такси частната жалба е просрочена, тъй като ЧСИ е връчил на
длъжника съобщение за образуваното изпълнително дело, в което е посочил размера
на задължението и същият не го е оспорил.Твърди, че размерът на
възнаграждението за процесуално представителство не надвишава предвидения в
чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и че същите са реално заплатени.След образуване на
изпълнителното дело взискателят е депозирал уточнителна молба и
становища, които представляват отделни действия, които обосновават присъждане
на юрисконсултско възнаграждение извън това по чл.10,
ал.1, т.1 от наредбата, извършени са отделни действия по събиране на вземането
и размерът не е прекомерен.Претендира разноски.
ЧСИ
Л.М.излага мотиви за неоснователност на жалбата.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по
изпълнително дело № 20207850400199 по описа на ЧСИ Л.М.е образувано на 12.10.2020
г. по молба на „ДЮС А..“ ЕООД срещу „Ч.Е.Б.“ АД въз основа на изпълнителен лист
от 30.12.2019 г. по гр.д.№ 16478/17 г. на СРС, 151 с-в.С молбата взискателят е
поискал ЧСИ да наложи запор върху движимите вещи на длъжника, възбрана върху
недвижимите му имоти и запор върху притежаваните от него дружествени дялове.
Към молбата е
представен изпълнителен лист от 30.12.2019 г. на СРС, 151 с-в за осъждане на „Ч.Е.Б.“
АД да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв.Н.И.И.сумата от 300 лв.С договор за цесия от 10.07.2020 г. Н.И.И.е прехвърлил на „ДЮС А..“ ЕООД вземането си, придобито на
основание присъдена сума от СРС, гр.д.№ 53492/16 г. на СРС във връзка с гр.д.№
16478/18 г. на СРС.
Видно от
представеното пълномощно и споразумение за адвокатско възнаграждение
взискателят е упълномощил Адвокатско дружество „ЕКС Леге Про“ да го
представлява пред съдебно-изпълнителните органи във връзка с образуване и
водене на изпълнително дело за принудително събиране на суми по процесния
изпълнителен лист, като договореното и платено по банков път адвокатско
възнаграждение за образуване и процесуално представителство възлиза на 400 лв.
С молба вх.№
1372/15.10.2020 г. взискателят чрез пълномощника си е оттеглил посочените в
молбата за образуване на изпълнителното дело способи за събиране на
вземането-запор на движимите вещи на длъжника, възбрана на недвижимите имоти,
запор върху дружествени дялове и е определил за единствен способ на
изпълнението- запор на банковите сметки на длъжника, като му е възложил да
събере дължимите суми в случай, че те са налични по банковите сметки.
На 20.10.2020 г. „Ч.Е.Б.“
АД е получил покана за доброволно изпълнение с посочен размер на задължението
913,98 лв., от които 300 лв.-присъдени разноски; 400 лв.-разноски по изпълнителното
дело; 5,91 лв.-държавна такса за издаване на изпълнителен лист и банкови такси;
3 лв.-банков комисион за превод на авансовите такси;
205,07 лв.-такси по ТТЗЧСИ-по т.1-24,00 лв. за образуване на делото; по т.3-6,00
лв. за удостоверение от НАП по чл.191 ДОПК; по т.5-24,00 лв. за връчване на
ПДИ; по т.9-18,00 лв. за налагане на запор; по т.5-48 лв. за два броя съобщения
при прекратяване на делото и по т.26-85,07 лв. пропорционална такса по т.26
ТТРЗЧСИ по сумите за събиране, като 72 лв. са предплатени и не формират т.26,
дължими към 29.10.2020 г.
На 26.10.2020 г.
длъжникът е подал възражение до ЧСИ срещу размера на разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. за сумата над 200 лв., за начислените такси
по т.26 ТТРЗЧСИ, което следва да е само върху размера на задължението, за което
е удостоверено правото на принудително изпълнение-300 лв., не и върху
начисленото адвокатско възнаграждение.
С постановление от
29.10.2020 г., обективирано в съобщение изх.№ 1717/29.10.2020 г. ЧСИ Л.М.е оставил
без уважение възражението.Съобщението е връчено на 02.11.2020 г.
Частната жалба е
подадена на 09.11.2020 г.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбоподателят е получил съобщение за образуваното
изпълнително дело и за размера на разноските за дължимите такси по ТТРЗЧСИ на 20.10.2020 г. с получаване на поканата за доброволно изпълнение, в която разноските са
конкретизирани по вид и размер, а частната жалба е подадена на 09.11.2020 г.,
т.е. след срока по чл.436, ал.1 ГПК.На обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК
подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението /ТР № 3/17 г. по т.д.№
3/15 г. на ОСГТК на ВКС, т.2/.Поради изложените съображения съдът счита, че по
отношение на разноските за таксите по ТТЗЧСИ частната жалба следва да се върне
като просрочена на основание чл.436, ал.4 ГПК вр. чл.262, ал.2, т.1 ГПК.
По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение длъжникът е
упражнил правото си по чл.78, ал.5 ГПК и актът, подлежащ на обжалване, е
постановлението на ЧСИ, обективирано в съобщение изх.№
1717/29.10.2020 г., получено на 02.11.2020 г., поради което
частната жалба е подадена в срок и е допустима.
Съгласно разпоредбата на
чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.
Съгласно разпоредбата на
чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размерът на възнаграждението за образуване на изпълнително дело
е 200 лв., а съгласно т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания над 1000 лв.- 1/2 от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2-7.
Съдът намира, че в случая не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя по чл.10, ал.1, т.2 от
цитираната наредба, тъй като освен подаването на молба за образуване на
изпълнителното дело, в която дори не е посочен способ за изпълнение, същият не
е извършил други изпълнителни действия.Молбата за оттегляне на изпълнителните
способи за събиране на вземането, посочени в молбата за образуване на
изпълнителното дело-запор на движими вещи на длъжника, възбрана на недвижимите имоти, запор върху дружествени
дялове и посочване като изпълнителен способ на изпълнението-запор на банкови
сметки на длъжника, е подадена няколко дни след образуване на изпълнителното
дело и преди пристъпване към изпълнителни действия и представлява уточнение на
молбата по чл.426, ал.2 ГПК, в която взискателят е длъжен да посочи начина на
изпълнението.Изготвянето на становища по възражението за прекомерност и по
частната жалба не представляват действия, насочени към удовлетворяване на
вземането
Поради изложените съображения
обжалваното постановление следва да се отмени, а адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя да се намали до размера на 200 лв. с оглед
разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 на Наредба № 1/04 г.Намаляването на
пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ е последица от намаляването на размера
на адвокатското възнаграждение и следва да се определи от ЧСИ.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ВРЪЩА частната
жалба с вх.№ 1592/09.11.2020 г. на „Ч.Е.Б.“ АД срещу постановлението за разноски по изп.д.№ 20207850400199, обективирано
в съобщение изх.№ 1717/29.10.2020 г. на ЧСИ Л.М.в частта, с която се обжалват разноските за таксите по ТТЗЧСИ, като просрочена.
ОТМЕНЯ постановлението за
разноски по изп.д.№ 20207850400199, обективирано в съобщение изх.№ 1717/29.10.2020 г. на ЧСИ Л.М.,
с което е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
взискателя, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера
на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя
„ДЮС А..“ ЕООД-Адвокатско съдружие „ЕКС Л. П.“ чрез адв.В.
С. от 400 лв. на 200 лв.
Решението не подлежи на
обжалване.В частта, с която е върната
частната жалба, същото има характер на разпореждане и подлежи на обжалване с
частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.