№ 5035
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20231110210717 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 1756 от 01.10.2020 г.,
издадено от В.С., началник на 02 РУ-СДВР, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН, за извършено нарушение на чл. 64, ал. 4 от Закона за МВР, на Б. Д. С.,
с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер
на 100 лева, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.
В жалбата се излагат твърдения против обжалвания акт. Оспорват се
фактическите констатации на АНО, сочи се, че НП никога не е било връчвано,
а отбелязването върху него, че е влязло в сила по реда на чл. 58, ал. 2 от
ЗАНН, е неправилно. Иска се отмяната му. Претендират се разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с процесуалния си представител – адвокат А.. Последният иска от
съда да отмени наказателното постановление като се базира на аргументите в
жалбата. Сочи, че грешно е посочена датата на събитията в НП. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява в съдебното
заседание от юрисконсулт Д.а. Тя пледира НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя
адвокатско възнагражение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото
доказателствен материал, счита за установено от фактическа страна
следното:
На 02.09.2020 г., около 11:20 часа в гр. София, жалбоподателят Б. С. бил
1
задържан в сградата на 02 РУ СДВР, тъй като по време на протест, проведен в
същия ден, същият се държал агресивно, като скачал по и ритал служебен бус
на МВР и не изпълнявал дадените му от полицейски служители
разпореждания да преустанови действията си.
На следващия ден, 03.09.2020 г., на същия бил съставен АУАН за
осъществено нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, като в АУАН свидетелката
Л. П., която съставила въпросния акт по докладна записка, отразила, че датата
на събитията била 02.09.2020 г. Актът е връчен на С. лично - срещу подпис.
Наказателното постановление, предмет на настоящото производство,
било издадено на 01.10.2020 г., като в него обаче била отразена като дата на
нарушението 03.09.2020 г. Същото не било връчено срещу подпис на лицето
Б. С. на известния му постоянен адрес в гр. Мадан, нито на адреса, посочен от
процесуалния му представител в подаденото възражение срещу АУАН.
Въпреки това административно наказващият орган е отбелязал върху него, че
същото е редовно връчено по смисъла на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
Възприетата фактическа обстановка кореспондира със събраните във
фазата на съдебното следствие на настоящото производство гласни
доказателствени средства и писмени доказателства, като съдът я кредитира
изцяло, защото е еднопосочна.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В този ред
на мисли, съдът намира, че в случая е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, защото както в АУАН, така и в НП не е посочена
правилно нарушената разпоредба от ЗМВР. Съдът следва да укаже на
въззиваемата страна, че при квалифициране на нарушението следва да се
посочва изчерпателно нарушената норма. В случая бланкетното посочване на
чл. 64, ал. 4 от ЗМВР като нарушена разпоредба не е достатъчно, за да се
установи какво точно нарушение е извършено. По-нататък, съдът отбелязва,
че нормата на чл. 64 от ЗМВР (в нито една от нейните алинеи) не съдържа
състав на административно нарушение и въобще е грешно да бъде посочвана
като нарушена, защото тя регламентира служебните правомощия на
полицейските органи при изпълнение на задълженията им по закон.
Правилната квалификация на нарушението е по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР,
защото там законодателят е посочил както диспозицията, така и санкцията на
това нарушение – неизпълнение на полицейско разпореждане – „Който не
изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на
функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с
2
глоба от 100 до 500 лв.“
На следващо място, съдът указва, че датата на нарушението е посочена
грешно, като тя не е 03.09.2020 г., а 02.09.2020 г., което става ясно от
писмените материали по случая, включително и от съдържанието на
процесния АУАН. Неправилното посочване на датата на нарушението е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като
по този начин на лицето се вменява извършване на нарушението на дата,
различна от действителната. Съдът констатира, че най-вероятно е налице
грешка в датата, защото АНО е приел датата на съставяне на АУАН за дата на
извършване на нарушението, но така или иначе тази грешка е равносилна на
съществено нарушение на процесуалните правила. Посочването на грешна
датата на извършеното нарушение всякога е основание за отмяна на
наказателното постановление, независимо, че е доказано извършеното
нарушение на 02.09.2020 г.
Поради тези съображения, този състав на съда е на мнение, че
нарушението е квалифицирано неправилно и поради налични процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено, защото е
незаконосъобразно.
Доколкото са претендирани разноски от страна на жалбоподателя, съдът
намира, че следва да присъди такива, но не в претендирания размер от 600
лева, защото намира, че искания размер е прекомерен. Това е така, защото
делото е с ниска правна сложност и е решено само в едно съдебно заседание.
Ето защо, съдът намира, че при наличието на изрично заявено възражение за
прекомерност от страна на въззиваемата страна по отношение на
претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар, следва да го редуцира
до минималния такъв, в размер на 300 лева, както е предвидено в чл. 18, ал. 2,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1756 от 01.10.2020 г.,
издадено от В.С., началник на 02 РУ-СДВР, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН, за извършено нарушение на чл. 64, ал. 4 от Закона за МВР, на Б. Д. С.,
с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер
на 100 лева, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Б.
Д. С., с ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща сторени
разноски от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение пред първата
3
инстанция, на основание чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4