Протокол по дело №2955/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 339
Дата: 16 април 2021 г. (в сила от 16 април 2021 г.)
Съдия: Веселка Златева
Дело: 20205220102955
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 339
гр. Пазарджик , 13.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселка Златева
при участието на секретаря Елена Пенова
Сложи за разглеждане докладваното от Веселка Златева Гражданско дело №
20205220102955 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:15 часа се явиха:
Ищцата се явява лично и с адв. Василева – редовно упълномощена.
Ответниците се явяват лично и с адв. Ц. – редовно упълномощена.
АДВ. ВАСИЛЕВА: - Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Ц. : - Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ чл. 143 от ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ
ИЗЯСНЯВАНЕ фактическата страна на спора.
АДВ. ВАСИЛЕВА : - Поддържам исковата молба.
АДВ. Ц.: - Поддържам отговора.
СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК пристъпва към излагане на
ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
В исковата молба против ответниците твърди, че страните по делото
били наследници на С.П.Р., починал на ............. Същият приживе чрез договор
1
за дарение на недвижим имот с №122, том XI, нот. дело №3438/1997г. дарил
на ищцата и на нейния брат - С.С.Р., починал на 23.10.2011г., и оставил за
наследници ответниците, от които първата ответница била съпруга, а втората
и третата - дъщери, при равни дялове - по 1/2 ид.част дворно място,
представляващо У ПИ XV-191, квартал 38 по плана на село С., област
Пазарджик, състоящ се целият от 630 кв.м. при уредени регулационни
отношения, ведно с полумасивна жилищна сграда - едноетажна на площ от 77
кв.м. и стопанска постройка - паянтова на площ от 60 кв.м. при съседи на
имота: УПИ XVI-185, УПИ Ш-184. УПИ XIV-192 и улица. В имота също така
била застроена и двуетажна масивна жилищна сграда на площ от 66 кв.м.,
която била построена от баща й и която останала в наследство след неговата
смърт.
При направена справка, установила, че след смъртта на брат й-С.С.Р. през
2011г., съпругата му - М. Б. Р., както и двете й дъщери, се снабдили с
нотариален акт №27, том II, рег.№2295, нотариално дело № 189/2013г. за
собственост по давностно владение при квоти 4/6 ид.ч. за първата ответница и
по 1/6 ид.ч. за втората и третата ответници за двуетажна масивна жилищна
сграда, застроена върху 66 кв.м. в У ПИ XV-191, квартал 38 по плана на село
С., област Пазарджик при съседи: УПИ XVI-185, УПИ III-184, У ПИ XIV- 192
и улица.
Тъй като двуетажната масивна жилищна сграда била строена от нейния
баща, имотът се явявал наследствен. Още повече, че ответниците се снабдили
с нотариалния акт, описан по-горе, не по наследство и давност, а само по
давностно владение. Налице липсва давност, тъй като брат й С.Р. бил починал
през 2011г., а горецитираният нотариален акт бил издаден през 2013 г.
Сочи ищцата, че тъй като притежавам 1/2 ид.ч. от дворното място и 1/2
ид.ч. от описаните по-горе имоти по силата на направеното дарение, другата
1/2 ид.ч. била собственост на покойния й брат, двуетажната масивна жилищна
сграда с площ от 66 кв.м. се явявала наследствена и неправилно ответниците
се снабдили с нотариален акт за нея, още повече, че липсвало давностното
владение. Предвид гореизложеното ищцата счита, че за нея бил налице
правен интерес, поради което моли съда да допуснете до делба двуетажната
масивна жилищна сграда със застроена площ от 66 кв.м. в УПИ XV-191,
квартал 38 по плана на село С., област Пазарджик при съседи: УПИ XVI-185,
УПИ I I 1-184, УПИ XIV-192 и улица при квоти ½ ид.ч. за нея -ищцата и по
1/6 ид.ч. за всяка една от ответниците или общо ½ ид.ч. за тях. Представени
са доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК даден на ответниците, същите са депозирали
писмен отговор. Изразено е становище, че предявеният иск за делба на
2
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 66 кв.м.,
построена в УПИ XV-191, квартал 38 по плана на с.С., общ.Септември, обл.
Пазарджик бил процесуално недопустим и неоснователен. Не била налице
съсобственост върху тази жилищна сграда между ищцата и ответниците. Тази
сграда била изключителна собственост на ответниците и ищцата не била
собственик на тази сграда.
Напълно неверни били изложените в исковата молба твърдения, че тази
жилищна сграда била построена от С.П.Р., който бил баща на ищцата, свекър
на ответницата М. и дядо на другите две ответници.
Тази жилищна сграда била построена изцяло и единствено от покойния
С.С.Р. и неговата съпруга ответницата М. Б. Р. по време на брака им.
Строителството на жилищната сграда било реализирано в периода от
1988г.- 1990г. Сградата била построена от С.Р. и неговата съпруга М.Р. в
дворно място, което било принадлежало на бащата на С.Р. - С.Р., който към
момента на извършване на строителството не разполагал с нотариален акт за
собственост върху дворното място.
На 23.05.1997г. покойният С.П.Р. ЕГН ********** се снабдил с
констативен нотариален акт за собственост на дворното място, в което била
построена процесната жилищна сграда, както и за другите сгради в имота (с
изключение на процесната сграда), които били собственост на С.Р.. Моля да
вземете предвид, че през 1997г., когато покойният С.Р. се снабдява с
констативен нотариален акт за дворното място, в документа за собственост са
включени само две сгради, а не и процесната.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
давностно владение и наследство №54, том III, дело №1340/1997г., С.П.Р.
ЕГН ********** бил признат за собственик на дворно място от 630 кв.м.,
съставляващо имот пл.№191, за който бил отреден урегулиран парцел XV-191
от 630 кв.м. в квартал 38 по плана на с.С., ведно с полумасивна жилищна
сграда застроена върху 77 кв.м. и стопанска постройка върху 60 кв.м.
В цитирания нотариален акт липсвала масивната жилищна сграда със
застроена площ от 66 кв.м., тъй като С.П.Р. знаел много добре, че той не бил
нейн собственик, а същата била построена с негово съгласие от неговия син
С. и снаха му М..
През същата година, през която С.П.Р. се снабдил с констативен
нотариален акт за притежаваното от него дворно място и сгради, той
подписал на своя син С.С.Р. декларация съгласно чл.56, ал.2, т.2 от Закона за
териториално и селищно устройство, с която дал своето изрично писмено
съгласие неговият син С.С.Р. да построи и узакони на свое име жилищна
сграда в собствения му парцел XV-191 в квартал 38 по регулационния план на
с.С. и същата да бъде негова собственост, а всички строителни книжа и
разрешения съгласно чл.224, 225 т.1, чл.231 от ПППЗТСУ да бъдат издавани
на името на С.С.Р.. Същият се ползвал с всички права и задължения на ЗТСУ,
като носил отговорност за изпълнението на ЗТСУ. Подписът и съдържанието
на декларацията били заверени от Васил Т.Бараков -кмет на кметство С. под
3
рег.№249/08.09.1997г.
Видно от Констативен акт №8 от 03.09.1997г., изд. от Община
Септември, на 03.09.1997г. била извършена проверка и обследване на
строителството на обект в парцел XV -191 в квартал 38 на с.С., при което
било констатирано, че строителството на жилищната сграда било започнато
от С.С.Р. от с.С. в парцел XV -191 в квартал 38 на с.С. върху 63 кв.м. през
периода 1988-1990г. Изпълнена е едноетажна сграда със сутерен и тавански
етаж на уличната и дворищната линия съгласно одобрено ЧКЗП, одобрено със
Заповед 37/30.07.1997г.
Представят ответниците одобрени архитектурни проекти от Община
Септември от 03.09.1997г. за узаконяване на жилищна сграда в парцел XV -
191 в квартал 38 на с.С. на името на С.С.Р.. Представят и Конструктивно
становище относно узаконяване на жилищна сграда на С.С.Р. в парцел XV -
191 в квартал 38 на с.С., изд. от инж.М. Спасова. Представят и проект за
обект: ЧКЗП с инвеститор С.С.Р. от месец май 1997г., изработен от проектант
арх.Герасимов. Видно от Акт за узаконяване №16 от 09.09.1997г., изд. от
гл.архитект Б.Б., лицето С.С.Р. не бил имал проекти и строително разрешение
за построяването на жилищната сграда в парцел XV-191 квартал 38 по плана
на с.С.. Лицето С.С.Р. построило едноетажна еднофамилна жилищна сграда
върху 63 кв.м.-завършен вид на уличната регулационна линия и дворищната
регулационна линия с парцел XVI. Построената от С.С.Р. жилищна сграда
върху 63 кв.м. била узаконена с Акт за узаконяване №16 от 09.09.1997г., изд.
от гл.архитект Б.Б..
Като поредно доказателство, че жилищната сграда била построена от
С.С.Р. ответниците представят фактура от 11.11.1989г. за закупуване на тухли
за построяването на сградата. Представят и нотариално заверена декларация
от 30.12.1992г., с която Николай Илиев Шуманов, родом от с.С. дал своето
съгласие неговият съсед С.С.Р. да построи на граничната регулационна линия
с неговия парцел XVI-185 жилищна сграда.
След построяването и узаконяването на жилищната сграда С.С.Р. и
неговата съпруга М.Р. декларирали жилищната сграда в Община Септември
и заплащали данък сгради и такса смет от датата на узаконяването до ден
днешен. Представят два броя данъчни съобщения от 11.03.1998г. съответно
до С.С.Р. и до М. Б. Р., както и 2 бр. приходни квитанции за заплатения от тях
данък сгради и такса смет от 1998г.
Посочва се, че общият наследодател С.Р. подписал декларация по чл.56,
ал.2, т.2 от ЗТСУ в полза на сина си С.Р. за учредяване в негова полза на
право на строеж да построи и да узакони на негово име жилищна сграда,
считайки че тази декларация била годна да му прехвърли правото на строеж.
С.Р. и М.Р. построили в дворното място на бащата на първия нова
жилищна сграда, като към момента на строителството дори бащата С. не бил
притежавал документ за собственост на дворното място. През 1997г. С. се
снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост на
дворното място и същата година подписал декларацията по чл.56, ал.2, т.2 от
ЗТСУ на сина си С. за процесната жилищна сграда. Това било безспорно
доказателство за установеното още тогава владение върху процесната
жилищна сграда на С. и М..
4
След започване на строежа на сградата през 1988г. С. и М. били
установили владение върху правото на строеж на тази сграда. През 1997г. С.Р.
след като се снабдил с констативен нотариален акт за дворното място,
подписал невписаната декларация по чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ с нотариална
заверка на подписа за учредяване на право на строеж и узаконяване на
жилищна сграда от сина му С.Р. в дворното място, собственост на бащата.
Строителството на жилищната сграда било осъществено от С.Р. по време на
брака му с ответницата М.Р..
От момента на построяване на сградата 1988-1990г. и от момента на
подписване на декларацията по чл.56, ал.2 били изминали повече от 10
години. На основание чл.79, ал.1 от Закона за собствеността С. и съпругата му
М. станали собственици на тази сграда, на основание реализирано право на
строеж и давност. Поради това тази сграда не била съсобствена между
ответниците и другата наследница на С.Р.-ищцата П.Р. и не следва да се
допуска до делба.
Прави се възражение срещу допускането до делба на процесната
жилищна сграда, тъй като тя била лична собственост на ответниците по
делото на основание, реализирано право на строеж, давност и наследство.
С. и М. били демонстрирали явно намерението си да своят жилищната
сграда за себе си. След построяването на жилищната сграда те заживели в
нея, само те я владеели и никой друг не е владял сградата. В тази сграда те
отгледали и своите деца-две дъщери, които били пълнолетни към настоящия
момент и ответници по настоящето дело. След смъртта на С.Р., жилищната
сграда продължавала да се владее от неговата съпруга М.Р., която
продължавала да живее в нея и понастоящем, както и от двете и дъщери,
които макар да живеели в гр.Пазарджик редовно посещавали майка си в с.С..
Никой друг нямал достъп до къщата и никога не е имал. С оглед
гореизложеното ответниците молят съда да отхвърли предявения иск за делба
на масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 66 кв.м.,
построена в УПИ XV-191 в квартал 38 по плана на с.С., общ.Пазарджик и да
не допуска същата до делба.
Представени са писмени доказателства. Формулирани са
доказателствени искания.
При тези данни съдът приема, че е предявен иск за делба.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи
5
фактите и обстоятелствата, на които се позовава.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ /Всеки един поотделно/: – Нямаме възражение
по доклада на съда.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило от Община гр.Септември писмо изх.
№1103/624-1/09.04.2021 г., ведно с приложена информация и документация за
деклариран недвижим имот, построен в УПИ ХV-191, в кв.38 по плана на с.
С..
АДВ. ВАСИЛЕВА:- Моля, с оглед големия обем на постъпилите
документи, да ми се даде възможност да се запозная с представените от
Община Септември такива, които са пристигнали днес, като за целта ми се
издадат копия от тях.
АДВ. Ц.: – Също искам да ми се даде възможност да се запозная с
представените писмени доказателства.
СЪДЪТ намира искането за основателно, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на пълномощниците на страните да се
запознаят с постъпилата документация от Община гр. Септември, приложена
към писмо изх. №1103/624-1/09.04.2021 г.и да изразят становище по
депозираните писмени доказателства в следващото съдебно заседание.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила нотариална преписка вх.
№6068/07.04.2021 г. от нотариус Наташа Хантова по н.д. № 189/2013 г.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ /ПООТДЕЛНО/: – Да се приеме.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателство по делото нотариална преписка вх.
№6068/07.04.2021 г. от нотариус Наташа Хантова по н.д. № 189/2013 г.
АДВ. ВАСИЛЕВА : – С оглед на представените от ответника писмени
доказателства заявяваме, че оспорваме договор за разпределяне на реално
ползване от 15.09.1997 година – оспорваме подписите на съсобствениците и
6
твърдим, че и двата подписа не са положени от посочените лица. Оспорваме
подписа в декларацията по чл. 56 ал.2 от ЗТСУ и по-конкретно подписът на
декларатор.
АДВ. Ц. : - Ще се ползваме от оспорените документи. Относно договора
за разпределяне на реално ползване – става въпрос за ищцата и бащата на
ответниците и става въпрос за определяне на реално ползване за старата
постройка.
СЪДЪТ във връзка с направеното оспорване на писмени документи
ОПРЕДЕЛИ:
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО ОСПОРВАНЕ подписите положени
върху договор за разпределяне на реално ползване от 15.09.1997 година и
декларация от 08.09.1997 г. по чл. 56 ал.2 от ЗТСУ.
УКАЗВА на съделителя П.Р., че върху нея пада тежестта на доказване в
производството по оспорване.
АДВ. ВАСИЛЕВА: - Моля декларацията за съгласие от №
629/30.12.1992 г. да се представи в оригинал, защото е нечетлива и неясна.
АДВ. Ц.: - Представям в оригинал декларацията за съгласие от №
629/30.12.1992 г. за сравнение с копието.
АДВ. ВАСИЛЕВА: – Извърших справка и моля оригиналът на
декларацията да се приложи по делото. Оспорвам съдържанието на тази
декларация.
АДВ. Ц. : – Ще се ползвам от тази декларация.
АДВ. ВАСИЛЕВА : - Моля да се назначи изслушването на съдебно-
графологична експертиза, която след като представим сравнителен материал
да извърши изследване на подписите на С.Р. и П.Р. в договор за разпределяне
на реално ползване от 15.09.1997 г. и подписът на декларатор върху
декларацията по чл. 56 ал.2 от ЗТСУ от 08.09.1997 г., който се предполага, че
е на С.Р. и да даде отговор същите са положени от лицата.
С оглед на декларацията № 629/30.12.1992 г. подадена от Н.Ш. моля да
назначите вещо лице с техническа компетентност, което да извърши на място
7
проверка и да установи има ли на място застроена жилищна сграда на калкан
с жилищна сграда, построена в процесния имот - в УПИ ХV-191,, в кв. 38 на
с. С..
АДВ. Ц.: - Нямам искания. Представям оригиналите на оспорените
договор и декларация по чл. 56 ал.2 от ЗТСУ.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТКРИВА производство по оспорване съдържанието на декларация
декларацията за съгласие от № 629/30.12.1992 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото оригиналите на договор за
разпределяне на реалното ползване на съсобствен имот от 15.09.1997 г. и
декларация по чл. 56 ал.2 от ЗТСУ от 08.09.1997 г. и декларацията №
629/30.12.1992 г. подадена от Н.Ш.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-почеркова експертиза, която да
отговори на поставените въпроси от пълномощника на ищцата в днешното
съдебно заседание.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н.Н. и ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне
на експертизата в размер на 150 лева, вносим в едноседмичен срок от днес от
съделителя П.Р..
В същия срок указва на съделителя П.Р., че следва да представи
сравнителен материал, необходим за изготвяне на експертизата.
ДОПУСКА изслушване на СТЕ, която да отговори на поставените
въпроси от пълномощника на ищцата в днешното съдебно заседание.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. В.В. и определя депозит 150 лева
вносими в едноседмичен срок считано от днес от съделителя П.Р..
Вещите лица да се призоват след представяне на данни за сравнителен
материал за СГЕ и внасяне на депозитите.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ /ПООТДЕЛНО/: - Водим допуснатите
свидетели.
8
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
Сне се самоличността на свидетеля на ищцовата страна, както следва:
Р.Г.Н. : - На 50 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, син съм на П.. Желая да съм свидетел. Предупреден за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ Р.Н.: - Имаме имот в с. С.. Представлява двор с две
къщи. Една къща е по-стара, а другата къща по към улицата е по-нова и е
строена към 1990 година. Аз като бях малък всяко лято ходих на село. Там
живееха баба ми и дядо ми и семейството на вуйчо ми. По-нова къща се пада
под пътя. От лявата страна имаше гараж. Новата къща се построи на
неговото място. Гаражът беше построен над двете стаи – тъй като имотът е с
голяма денивелация. На мястото на гаража се построиха две стаи, коридор и
кухня – това имам предвид като казвам новата къща. Над тези стаи с коридор
и кухня има таванско помещение. Това таванско помещение си е
подпокривно пространство, ползва се за багаж. Двете стаи, които бяха под
гаража си останаха и се построи баня и тоалетна и още една стая – до тях. Не
знам кой ги е построил новите помещения – нито на мястото на гаража, нито
тези до двете стаи, защото аз живея в София. Имам предвид, че не знам
майсторите, които са строили. Не мога да кажа и кой е възложил на
майсторите и кой е плащал. Последното ми идване в С. беше миналата година
юли-август. Като идвам в селото спя в новата къща, в най-голямата стая.
Имаме диван там, който майка ми го е дала. Възражения от страна на вуйна
ми и децата й няма, че аз влизам в новата къща. Ходя два –три пъти в
годината, ходя на гости на братовчедките и нищо не е заключено. Като ходя
там те винаги са ме посрещали. Вуйна ми си живее там поС.но, в новата
къща. В старата къща живее мъжът на братовчедка ми Ц.. Той си има стая
там. Ц. в Пазарджик си живее основно. Няма нищо заключено и в старата
къща, всичко е свободно. По принцип знам, че в старата къща майка ми си
има кухня и баня, но след смъртта на брат й се оказало, че няма кухня и баня,
защото били се така разбрали с брат си. Оказва се, че майка ми има две стаи в
старата къща, без кухнята и банята. Всъщност знам от майка ми, че вуйна ми
9
и братовчедките са й казали да си построи кухня и баня именно в тези две
стаи. Миналото лято вуйна ми ми показа нотариално заверен документ, че
майка ми получава тези две стаи, а пък те получават други две стаи. Не мога
да кажа кои са били майсторите когато е строена новата къща. Като се
построи новата къща вуйна ми заживя в сутерена. Баба ми и дядо ми си
живееха в старата къща Двете стаи, които бяха под гаража там не се живееше.
След като се махна гаража и стана къща почнаха вуйчо ми и вуйна ми да
живеят там – включително в двете стари стаи и новопостроените до тях.
Майка ми също живее в София. Аз съм роден в София. Докато е бил жив
вуйчо ми спорове не имало с майка ми. След смъртта му започнаха споровете
с вуйна ми. Не мога да кажа дали са за старата къща и за какво са споровете.
Майка ми си идва в С., но различно – през месеци.
Сне се самоличността на първия свидетел на ответната страна, както
следва:
И.М.Д.: – На 63 години, българка, българска гражданка , вдовица,
неосъждана, без родство със страните по делото. Предупредена за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: – Знам за имот на Р. в с. С.. В двора са две къщи
– старата строена от дядото С., а новата я строи С.. Бяхме съседи. Ние
живеехме над улицата, а те под улицата и строихме по едно и също време –
имам предвид новата къща. Беше преди 1990 година – някъде 86-87-88 година
може би. На мястото на новата къща имаше гараж, който беше построил С.,
със съгласието на баща му. Той имаше кола и си я прибираше вътре. След
като построи къщата в новата къща заживя С. и М. в долната стая, а на горния
етаж живееха децата С.ка и Ц.. Знам, че С. има сестра. Видях я за първи път
на погребението на С. през 2011 година. Дотогава не я бях виждала. Дядо С.
идваше, поглеждаше какво се работи и се връщаше. На майсторите помагаха
дъщерите му на С. - С.ка и Ц.. След смъртта на С. в къщата живее М. и
дъщерите му. Сестрата на С. П. идва много рядко. Ние живеем далечко и
рядко ходя у тях, но може би веднъж в годината идва П.. Ние вече не живеем
срещу тях, защото я продадохме къщата. Под гаража имаше някакво тъмно
помещение, направиха го на кухня. Има нещо построено и встрани до това
тъмно помещение – като мазе. Когато строеше къщата нова нагоре тогава
10
построи това встрани. Сега на мястото на гаража е кухня. Гаражът сега е
превърнат в стая. Не си спомням коя година е правен гаража като гараж. Този
гараж беше направен не много отдавна преди да се направи новата къща. С.
имаше кола и той си прибираше там в гаража колата. Дострояването под
гаража и превръщането на гаража в кухня и етажа до гаража се строиха
поетапно. Над гаража има още един етаж – тавански етаж, разделен на стаи.
Нещо средно между стая и подпокривно пространство е. Измазани са, но не се
ползват. Познавам на П. момчето. Виждала съм го да идва там, на почивка. За
работа не съм го виждала. Като идва стои в старата къща, а се храни при тях –
така ми е казвала М.. Р. – синът на П. миналото лято доста време беше там с
детето, почти цялото лято. Той ми каза, че е на почивка. Казвал ми е, че е в
Чехия със съпругата и детето.
Сне се самоличността на втория свидетел на ответната страна, както
следва :
А.А.К.: - На 63 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство със страните по делото. Предупреден за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ А.К.: - М. и децата й притежават и имат две къщи –
старата наследствена от мъжа й, а новата, където я строи мъжа й. Старата
къща е наследствена от дядо С.. Мисля, че беше гараж и върху него С. строи
къщата. С. строи къщата преди 1990 година. С. си прави гаража. С. върху
гаража направи къщата, а гаражът остана долу – сега кухня ли е, не знам
точно. Помагал съм му като наливаше плочата за втория етаж. Без да пита С.
дядо С. може ли да построи тази къща – явно е имал неговото съгласие.
Децата на С. и С. и жена му живееха в новата къща. Не съм я виждал
последните десет години сестрата на С.. Последно на погребението на брат й
съм я виждал. Тя одеве преди делото ме попита откъде съм и аз й казах – от с.
Ц.. Ние не живеем близо. Преди да почине брат й П. също съм я виждал
рядко. Докато беше жив С. съм ходил и аз у тях и той у нас, били сме колеги.
Под гаража нямаше тъмно помещение, нямаше направени стаи. Не си
спомням какво имаше от гаража надолу към старата къща. Двете къщи не са
залепени, отделно са. Новата къща е приземен , още един етаж и тавански
стаи. Влизал съм на таванската стая, защото някога гледаше буби за коприна.
Не мога да кажа колко тоалетни има. Има външна тоалетна – като съм бил
11
съм ходил там във външната тоалетна, а вътре не знам. Може би три - четири
- пет години строи новата къща. Доста време зида, после вътре измазване.
Дядо С. беше жив, докато С. правеше къщата. Не мога да кажа дали е имал
документи за строежа.
Сне се самоличността на третия свидетел на ответната страна, както
следва:
С.И.З: - На 60 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, без родство. Предупреден за наказателната отговорност по чл.
290 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ С.З.: – Комшии сме през две къщи с тези момичета
/сочи ответниците/. Има две къщи – старата е отдолу, новата е отгоре. Новата
къща я строи С.Р.. Новата къща е откъм улицата отгоре. Имаше гараж, той
дигна плоча. Н.Р. е съсед на С. от лявата страна. Къщата не е на калкан. Под
гаража не знам какво е имало. Измаза я къщата С., всичко си направи с тия
момичета / сочи ответниците/.
АДВ. ВАСИЛЕВА : - Нямам други искания на този етап.
АДВ. Ц.:- На този етап нямаме други искания.
За събиране на допуснати доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА ДЕЛОТО за 15.06.2021 г. в 11.00 часа, за
която дата и час страните уведомени. Да се призоват вещите лица Н.Н. и
инж. Вълкова, след внасяне на определения за това депозит.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 15.30 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
12