Решение по дело №567/2019 на Районен съд - Несебър

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 239

 

Град Несебър, 23.12.2019г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

                     Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

 

При секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 567 по описа за 2019г. на Несебърският районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

              Производството е образувано въз основа на иск с правно основание чл.38, ал.1, вр. чл.11, ал.1, т.5 и чл.51, ал.5 от Закона за управление на етажната собственост. Предявен е от Етажната собственост на сграда, находяща се в град Бургас, район Приморие, улица Г.С.Р.№ 9, представлявана от управителя М.И.П., против Д.И.П. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***.

               В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № 6, етаж 3, находящ се в жилищна сграда в етажна собственост с адрес: град Бургас, улица Г.С.Р.№ 9, със застроена площ от 138,99 кв.м., ведно със 17,73% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 32,29 кв.м. идеални части от общите части на сградата, както и че на 19.11.2015г. е било проведено Общо събрание на Етажната собственост, на което е било взето решение, според което на ответника като етажен собственик на апартамента да бъде определена такса в размер на 30 лева на месец на основание чл.51, ал.5 от ЗУЕС. Ответникът е заплатил единствено таксите за месеците ноември и декември 2015-а година и за месец януари 2016-а година. С влязло в законна сила Решение № 18/30.01.2019г., постановено по гр.д.№ 376/2018г. по описа на Несебърския районен съд, ответникът е бил осъден да заплати сумата в размер на 780 лева, представляваща сбор от неплатените месечни вноски, всяка по 30 лева, за управление и поддръжка на общите части на сградата за периода от месец февруари 2016г. до месец март 2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Ответникът продължава да дължи общо 14 месечни такси за периода от месец април 2018г. до месец май 2019г. включително, или общо сумата в размер на 420 лева, която сума ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска. Претендира разноски.

             В отговора на исковата молба ответникът признава иска, като заявява, че искът срещу него е основателен и моли съдът да постанови решение при условията на чл.237 от ГПК. Моли разноските по делото да бъдат възложени на ищеца с довода, че не е отказвал да заплаща дължимите от него месечни такси за управление и поддръжка на общите части, но управителят на Етажната собственост не му е отправял покана за плащането им, както и че не е дал повод за завеждане на делото. Счита за важно да посочи, че според него отношенията между съдружници в търговско дружество са мотивите и поводът за предявяване на настоящия иск.

             Ищцовата страна – Етажната собственост, не се представлява в съдебно заседание. С отделна молба е изразил становище във връзка с позицията на ответника, изразена в отговора на исковата молба относно присъждането на разноските, като счита, че именно ответникът е предизвикал правния спор, респ. дал е повод за завеждане на иска и образуване на делото, тъй като е бил запознат както със съдебното решение по предишното му осъждане да заплаща дължимите от него такси, така и с протокола от проведено Общо събрание на етажната собственост, с които са определени таксите за управление и поддръжка на ЕС, а покана за плащане не е било необходимо да му бъде изпращана. Поради това моли претенцията на ответника разноските, направени от ищеца, да останат за негова сметка, за неоснователна. Претендира заплащане на разноските съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

             Ответникът не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.    

              Съдът като взе предвид заявеното от ответника признание на предявената срещу него искова претенция и релевираното от ищцовата страна искане за постановяване на съдебно решение при признание на иска, както и предвид наличието на изискванията, обективирани в разпоредбата на чл. 237, ал. 3, а именно: че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и че ответникът не се е разпоредил с право, с което не може да се разпорежда, намира, че са налице предпоставките на  чл. 237, ал. 1 от ГПК. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че съдебното решението по делото следва да бъде основано на признанието на иска, на основание  чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК.

Искането за заплащане от ответника на сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски е основателно. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК, съгласно който се претендира заплатената държавна такса в размер на 50 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

В тази връзка неоснователно е възражението на ответника разноските, направени от ищеца да останат за негова (на ищеца) сметка поради признанието и с оглед, че ответникът с поведението си не е дал повод за предявяване на иска с довода, че не е получавал покана за плащане.

Вярно е, че в решението по т.7 на Общото събрание на Етажната собственост (ОСЕС) на жилищна сграда с адрес град Бургас, район Приморие, улица Г.С.Р.№ 9, проведено на 19.11.2015г., не са посочени срокове, в които ответникът – етажен собственик – следва да заплаща таксата в размер на 30 лева за управление и поддръжка на общите части, но признанието на иска, направено от него, включва освен размера на претенцията и нейната дължимост, така и факта, че тези периодични плащания са ликвидни и изискуеми, т.е. те са с настъпил падеж към датата на предявяване на иска. Протоколът от ОСЕС от 19.11.2015г. е бил изготвен на 24.11.2015г., когато е било поставено съобщение на външната врата на сградата на същата дата в 10:00 часа, за което действие е съставен протокол съгласно изискванията на чл.16, ал.7 от ЗУЕС, а съобразно тогава действащата редакция на посочената разпоредба, управителят на ЕС не е бил длъжен да предоставя протокола от ОСЕС на собствениците, ползвателите или обитателите, освен при поискване. С обявяването по този начин на протокола от ОСЕС от 19.11.2015г. ответникът следва да се счита за уведомен за взетите на събранието решения, които той следва да изпълнява съгласно изискванията на чл.38, ал.1 от ЗУЕС.

След като ответникът е бил наясно, включително и на база направеното от него признание на иска, че той е бил длъжен да заплаща дължимата от него месечна такса за управление и поддръжка, т.е. в срок до изтичането на съответния месец, за който се дължи, то не е било необходимо да му бъде изпращана покана, защото с изтичането на съответния месец той е изпаднал в забава по смисъла на чл.84, ал.1, изр.1 от ЗЗД.

По тази причина съдът намира, че възражението на ищеца, че не са налице в кумулативна наличност предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК, се явява основателно, а именно ответникът с поведението си е дал повод за предявяване на иска, поради което в негова тежест следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски по делото в размер на 650 лева, която сума ответникът следва да бъде осъден да му заплати.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.237 от ГПК, Несебърският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Д.И.П. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на сграда, находяща се в град Бургас, район Приморие, улица Г.С.Р.№ 9, представлявана от управителя М.И.П., сумата в размер на 420 лв. (четиристотин и двадесет лева), представляваща дължимите месечни такси управление и поддръжка на общите части на етажната собственост за периода от месец април 2018г. до месец май 2019г. включително (14 месеца по 30 лева), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Д.И.П. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на сграда, находяща се в град Бургас, район Приморие, улица Г.С.Р.№ 9, представлявана от управителя М.И.П., сумата в размер на 650 лв. (шестстотин и петдесет лева), представляваща направените по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: