Решение по дело №439/2023 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 134
Дата: 3 ноември 2023 г.
Съдия: Росица Стоянова Ненова
Дело: 20232220200439
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Нова Загора, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно
наказателно дело № 20232220200439 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 23-0306- 000736/31.07.2023 г., издадено
от Д.К.Д. - началник група в ОДМВР - Сливен, РУ - Нова Загора.
В жалбата си, жалбоподателя твърди, че същото е незаконосъобразно и
необосновано, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните
правила, допуснато както при установяване на административното нарушение, така и при
налагането на административното наказание.
С оглед на изложеното, моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени
изцяло атакуваното НП.
Във връзка с това, излага следните съображения:
§ 1. Твърдения относно фактите:
На 20.07.2023 г., в 09:10 часа, в гр. Нова Загора, по ул. „Петко Енев“ до „Първа
аптека“, като водач на лек автомобил Мерцедес MJI 300, с регистрационен номер ***,
управлявал в посока запад-изток горепосоченото моторно превозно средство (МПС), като
по време на движение не използвал обезопасителен колан, с какъвто автомобила е
оборудван.
Вследствие бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №
GA1021971 от 20.07.2023 г., издаден от П. В. М., заемащ длъжността мл. автоконтрольор
при РУ - Нова Загора, ОДМВР - Сливен (АУАН). Въз основа на АУАН било издадено и
процесното НП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, с което, на основание чл. 53 ЗАНН и
чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП му било наложено наказание, както следва: глоба в размер на
50 (петдесет) лева и отнемане на 10 контролни точки.
§ 2. Твърдения относно правото:
Админстративнонаказателното производство било строго формален процес, като в
ЗАНН били предвидени императивно реквизитите, които трябвало да съдържат и
съответните актове. Изискванията на закона били поставени с цел, на санкционираното лице
да бъде ясно за какво нарушение, извършено на коя дата и на кое конкретно място е
наложено наказание.
На първо място, разпоредбата на чл. 42 ЗАНН предписвала необходимото
съдържание на АУАН. Намира, че при издаване на АУАН не била спазена разпоредбата и
били допуснати нередности, досежно наличието на задължителни реквизити. Твърди, че в
1
конкретния случай и в акта, и в НП, не били посочени в пълен обем фактическите
обстоятелства, при които е извършено нарушението.
На следващо място, наказващият орган издал НП, не бил спазил правилото на чл. 52,
ал. 4 ЗАНН, което гласяло, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган
следвало да провери акта, с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост. Намира,
че административнонаказващият орган не е изяснил всички относими обстоятелства.
Следвало да се обърне внимание и на краткия период между издаването на АУАН и НП,
като АУАН бил издаден на 20.07.2023 г., а няколко дни по-късно на 31.07.2023 г. било
изготвено и процесното НП. В тази връзка счита, че не била извършена цялостна проверка
на АУАН, съобразно чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Също така никъде в НП не било посочено, дали
срещу така съставения АУАН са депозирани възражения от страна жалбоподателя.
За да предизвика ангажирането на административнонаказателната отговорност на
нарушителя наказателното постановление следвало да съдържа отнапред определен в закона
минимален обем от информация. Данните и фактическите обстоятелства, които трябвало да
съдържа НП били изрично посочени в чл. 57 ЗАНН. Тези от тях, регламентирани в чл. 57,
ал. 1, т. 5 ЗАНН, а именно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават,
съставлявали мотивите, тоест фактическите основания, от които се обосновавал
постановеният от административнонаказващия орган акт. В настоящия случай, счита, че
разпоредбата на чл. 57, ал. I, т. 5 ЗАНН е нарушена, доколкото в АУАН, както и в НП не
било отразено пълното описание на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които да го потвърждават. Моли съда да приеме, че
контролният, както и наказващият орган не са описали достатъчно ясно и подробно
твърдяното нарушение, както и обстоятелствата, при които било извършено. Поради това
оставало неясно за него, какво точно е твърдяното за извършено нарушение от
жалбоподателя. Липсата на индивидуализация на нарушението в АУАН и НП било довело
до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, поради липса на възможност, да
се защити срещу нарушението, за което наказващият орган му е наложил административно
наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории Ml, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато били в движение,
използвали обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
В конкретния случай, при посочването на елементите от обективния състав на
вмененото административно нарушение, както в АУАН, така и в НП, не било посочено, към
коя конкретно от изброените категории в цитираната правна норма Ml, M2, M3 и N1, N2 и
N3 принадлежало процесното МПС, управлявано от жалбоподателя. При това положение, не
можело да се направи категоричен и обоснован извод, че жалбоподателят е извършил, както
от обективна, така и от субективна страна нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
В този смисъл следвало да се подчертае, че нормата на чл. 57 ЗАНН е императивна,
тъй като осигурявала правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, в чието съдържание се включвало правото му да разбере конкретното
нарушение, което се твърди, че е извършено и адекватно да организира защитата си. Счита,
че така допуснатото процесуално нарушение, не би могло да бъде коригирано, тъй като не
било от категорията на тези, които могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН,
именно поради обстоятелството, че е довело до ограничаване правата на жалбоподателя в
административнонаказателното производство.
Следвало да се отбележи, че докато разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН допускала
определени нередовности при съставяне на АУАН, то същото не се отнасяло до НП.
При издаване на атакуваното НП, наказващият орган бил подходил формално, като е
обсъдил едностранчиво и с оглед обслужването на собствената си теза фактите и
обстоятелствата относно твърдяното противоправно поведение, за което е санкционирал
жалбоподателя.
Предвид изложеното, счита, че неоснователно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност, поради което и атакуваното НП следвало да
бъде отменено като незаконосъобразно.
На следващо място, било допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо
се в непосочването на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 8
ЗАНН, тъй като в атакуваното постановление липсвали посочени отегчаващи, смекчаващи и
2
други обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието. В тази
връзка непосочването и необсъждането на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства
било в разрез с чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН.
Неспазването на така установените нормативни изисквания имало за последица,
постановен в съществено нарушение на закона акт.
Изложеното по-горе давало основание да се приеме, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
незаконосъобразно. При съставянето на акта за установяване на твърдяното за извършено
административно нарушение и в производството по издаване на НП, били допуснати
особено съществени нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон, което
обосновавало невъзможността за законосъобразно развитие на производството по налагане
и изпълнение на административно наказание.
Административнонаказващия орган /АНО/ - ОД на МВР Сливен е депозирал
становище от гл. инспектор Д.К.Д. – Началник на група „Пътен контрол“ в РУ Нова Загора
при ОДМВР Сливен, чрез упълномощен представител Д.К., с представено по делото, ведно
със становището пълномощно, с което заявява, че оспорва жалбата на Г. К. против
издаденото НП № 23-0306-000736/31.07.2023 г., като счита същата за неоснователна. Моли
съда да приеме представените писмени доказателства по преписката и в случай, че бъде
даден ход по същество и делото да бъде изяснено от фактическа страна, да бъде
постановено решение, като бъде потвърдено като законосъобразсно обжалваното НП.
РП – Сливен, не се явява и не изразява становище по жалбата.
В с.з., жалбоподателят, редовно призован чрез пълномощника си И. Е. Г., не се явява,
но е депозирал становище молба, с която заявява, че няма да сочи нови доказателства. Не
възразява да бъдат разпитани допуснатите свидетели. В случай, че са налице
обстоятелствата, делото да бъде обявено за решаване, моли съда да постанови акт, с който да
отмени обжалваното НП с произтичащите от това законни последици. Претендира
присъждане на направени разноски, за което представя списък, а именно, сумата от 300.00
лева, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
На 20.07.2023 г., в 09:10 часа, в гр. Нова Загора, по ул. „Петко Енев“ до „Първа
аптека“, като водач на лек автомобил Мерцедес MJI 300, с регистрационен номер ***, е
управлявал в посока запад-изток горепосоченото моторно превозно средство (МПС), като
по време на движение не използвал обезопасителен колан, с какъвто автомобила е
оборудван.
Вследствие бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №
GA1021971 от 20.07.2023 г., издаден от П. В. М., заемащ длъжността мл. автоконтрольор
при РУ - Нова Загора, ОДМВР - Сливен (АУАН). Въз основа на АУАН било издадено и
процесното НП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, с което, на основание чл. 53 ЗАНН и
чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП му било наложено наказание, както следва: глоба в размер на
50 (петдесет) лева и отнемане на 10 контролни точки.
Жалбоподателят е отказал да подпише и да получи акта, което е удостоверено с
подписа на един свидетел, Боян Йорданов Баев.
Свидетелят П. В. М. и свидетелят Ч. С. Е. потвърждават констатациите и
фактическата обстановка в АУАН.
За гореописаните административни нарушения АНО е издал обжалваното НП, с което
на жалбоподателя е наложено наказание по чл.183 ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер
на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.20212 г. на МВР се отнемат общо 10
точки.
Препис от НП е връчен на жалбоподателя на 31.07.2023 г., а жалбата е подадена до
ОД на МВР – Сливен, РУ – Нова Загора с вх. № 306000-8242 от 11.08.2023 г.
От така приетото за установено съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима, като подадена от лице срещу което е издадено обжалваното
НП и в законовия 7-дневен срок.
Съдът извършвайки проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на същия
НП, както и относно връчването им, не констатира съществени нарушения на процесуалния
3
и материалния закон. Нарушителят своевременно е получил преписи от АУАН и НП и му е
предоставено правото да възрази срещу Акта и обжалва НП, от което следва, че правото му
на защита не е било нарушено. В Акта и НП точно и ясно са посочени нарушените и
санкционни норми.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна.
Безспорно е установено, че в момента на проверката, в град Нова Загора, по ул.
„Петко Енев“ до „Първа аптека“, като водач на лек автомобил Мерцедес MJI 300, с
регистрационен номер ***, е управлявал в посока запад-изток горепосоченото моторно
превозно средство (МПС), като по време на движение не използвал обезопасителен колан, с
какъвто автомобила е оборудван, с което виновно е нарушил чл. 137А ал. 1 от ЗДвП от
ЗДвП.
Следователно, безспорно се установява, както самото административно нарушение,
така и неговото авторство.
Жалбоподателят не спори по гореустановеното, възразява, че НП съдържало
противоречива фактическа обстановка. Настоящият съд не споделя това негово становище.
Много ясно в НП, а и в самия АУАН, както АНО, така и актосъставителя са посочили, че
л.а. е бил спрян по ул. „Петко ЕНев“ до „Първа аптека“ и жалбоподателя по време на
движение, не е използвал обезопасителен колан с какъвто автомобила е оборудван.
С оглед неоснователността на жалбата, следва да се потвърди обжалваното НП като
правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0306-000736 от
31.07.2023 г., издадено от Д.К.Д. - началник група в ОДМВР - Сливен, РУ - Нова Загора, с
което на Г. И. К. с ЕГН **********, *** е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 50.00/петдесет/ лева, на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП, за извършено
нарушение по чл. 137А ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на
МВР са му отнети общо 10 точки, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Сливен по реда
на АПК в 14- дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
4