Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 21.11.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 5814 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 28.01.2019г. по гр.д. № 22112/16 г.,
СРС, ГО, 45 с-в е признал за установено в отношенията между страните, по исковете с правно основание чл. 124 ГПК,
предявени от Е.С.К., ЕГН ********** *** срещу „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Х.Б.че
Е.С.К. не дължи на „Т.С.” ЕАД,
сумата в размер на 4522,91 лв. -
главница, представляваща претендирана от последния цена за доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „********, абонатен № 224927, за периода от м.09.2011 г. до
м.03.2016 г., сумата от 885,54 лв. -
мораторна лихва върху главницата за периода от м.09.2011г. до м.03.2016г.
Осъдил е „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Х.Б.да заплати на Е.С.К., ЕГН ********** ***, сумата от
1934,72лв., разноски в производството.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Изпълнителния директор К.Т., чрез процесуалния представител юрисконсулт И.М.с
мотиви, изложени в жалбата. Твърди, че районният съд неправилно е приел, че
ищцата не е титуляр на вещни права върху имота по смисъла на пар.1, т.42 от ДР
на ЗЕ, тъй като същата е собственик на процесния топлоснабден имот през обжалвания
период. Сочи се, че законът дава изрично легална дефиниция на понятието
„потребител на ТЕ“, като е без значение фактът дали лицето е обитавало процесния
имот, респ. дали е консумирало лично ТЕ в имота. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното и да отхвърли предявения иск.
Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение в настоящето
производство.
Въззиваемата-ищца
Е.С.К., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника по делото
адвокат П.Х. от САК, със съдебен адрес: ***
оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на
разноски за въззивната инстанция, включително адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество частично основателна, поради следното:
Предявен е е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване по отношение на ответника „Т.С."
ЕАД, че ищцата
не дължи на ответника сумата
от 4522,91 лв. -
главница, представляваща претендирана от последния
цена за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, абонатен № 224927 за периода от
м.09.2011 г. до м.03.2016 г., и сумата от 885,54 лв. - мораторна лихва върху
главницата за същия период, тъй като липсва облигационно правоотношение между
страните, а при условията на евентуалност
искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване на установено
между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 1617,19 лева, представляваща главница
за доставена топлинна енергия, за периода от м.09.2011г. до м.03.2013г., мораторна лихва върху главницата в
размер на 595,26 лева, за същия
период, поради обстоятелството, че сумите са погасени по давност.
Ответникът „Т.С."
ЕАД в отговора на исковата молба твърди, че производството е недопустимо, тъй
като от страна на дружеството е входирано заявление на 31.05.2016 г. за
издаване на ЗИ по чл.410 ГПК срещу Е.К., М.Б., Р.Б.и А.Б.за сумата от общо 2145,
34 лв. главница за м.04.2013 г. до м.04.2015 г., 301, 42 лв. лихва за забава,
за дялово разпределение 94,32 лв. за главница и 21, лв. лихва за същия топлоснабден
имот. Ето защо моли съда производството да бъде прекратено. Ответното дружество
признава, че всички вземания, възникнали три години преди входиране на исковата
молба са погасени по давност. Ето защо заявява, че исковата молба се явява
недопустима, а по същество неоснователна. Моли да бъде уважена в частта, в
която същата е призната и да бъде отхвърлена в останалата част.
От представените по делото писмени доказателства-списък
на собствениците/възложители/, в който под № 19 фигурира името С.Б.П.и
удостоверение за наследници изх. № 5248 от 20.09.2012г. на С.Б.П., от което е видно, че същият е починал
и е оставил наследници- дъщеря Е.С.К. и наследниците на починалия му син Н.Б.-съпругата
А.Д.Б., Р.Н.Б.и М.Н.Б., може да се направи извод, че ищцата се явява
съсобственик на ½ ид.ч. на процесния недвижим имот. Като такава, тя се явява потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ, отменен, но действал за част от
процесния период. Легално определение на потребител на
топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди е дадено в § 1, т.
42/отм./ от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., изм., ДВ.
бр. 18 от 05.03.2004 г., изм., ДВ. бр. 18 от 25.02.2005 г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005 г., изм. ДВ.,
бр. 30 от 11.04.2006 г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006 г., изм. ДВ., бр. 74 от
08.09.2006 г./, съгласно който „потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е
физическо лице -собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. За друга част от процесиня период, действа чл.153 от ЗЕ, а съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно
§ 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди.
Според трайната
и непротиворечива практика на ВКС, отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по
гр. д. № 1557/2011 г. на IV Г.О. на ВКС, решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр.
д. № 420/2009 г. на IV Г.О. на ВКС и решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. №
6397/2013 г. на ВКС облигационното отношение с предмет продажбата на енергия
възниква по силата на закона между предприятието-снабдител и потребителя. За
доставената енергия на обекта отговаря винаги собственикът или титулярят на
вещното право на ползване върху имота. Съгласно разпоредбата
на чл.150,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни Общи условия (ОУ), предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Тези ОУ се публикуват най-малко в един централен и в един
местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл.150, ал.2 от ЗЕ/. ОУ на ищцовото дружество са влезли в сила, като
съгласно разпоредбата на чл.150, ал.3 от ЗЕ, в срок от 30 дни след влизане в сила на тези ОУ
потребителите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. В
случая нито се твърди, нито се ангажират доказателства ответникът да е упражнил
правото си на възражение срещу ОУ. Ето защо настоящият съдебен състав приема,
че между ищецът и ответникът са били налице договорни отношения с предмет
продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на договора
включва правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ и ОУ. чл.150, ал.3 от ЗЕ. Начинът за извършване
на дяловото разпределение е регламентиран в чл.139-148
от ЗЕ и в действалата през процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоднабдяването (Обн. ДВ, бр. 34/24.04.2007
г.).Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите / чл.142, ал2 ЗЕ/, като топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти (чл.145, ал.1
от ЗЕ). През процесния период страните са
били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в
сграда - етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия на ищеца от
2005 г. и от 2008 г., както и от действащата към съответния момент нормативна
уредба.
Следва да бъде отбелязано и
обстоятелството, че ищцата е предявила процесните суми за периода м.09.2011 г. до м.03.2016 г. за
главница и лихви, но тези суми касаят потребената ТЕ за целият имот, представляващ апартамент № 19, находящ се в
гр.София, ж.к.“******. Както бе посочено по-горе, същата е наследник на
½ ид.ч. от имота, поради което тя може да иска признаване недължимост единствено на суми, за които е
задължена по силата на наследственото правоприемство, т.е. 1/2 от тях. За останалата част от сумите
тя не е легитимирана, тъй като признаването на това право означава да се
позволи предявяване на чужди права пред съд. Доколкото липсват доказателства
останалите наследници да са се отказали от наследството, задълженията на
наследодателя преминават в техния патримониум и само те могат да предявяват
искове във връзка със защита на правата си. Предявяването на чужди права пред
съд е допустимо само в предвидените от закона случаи /чл.26, ал.2 ГПК/, поради което за сумите от 2261,45 лв. главница и 442,77 лв. мораторни лихви, представляващи
задължения за другите наследници, съобразно квотите им (по 1/3 от тези суми,
съгласно чл.6 от ЗН) ищцата не е легитимирана да
установява недължимостта им.
Ето защо, решението следва да
бъде обезсилено в частта, в която е признато за установено между страните, че Е.К.
не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 2261,45
лв. главница и сумата от 442,77 лв.
мораторна лихва върху главницата и производството следва да бъде прекратено в
тази част, поради недопустимост на иска/липсва процесуална легитимация в тази
част. /
Ищцата своевременно е
направила възражение за погасяване по давност на сумите за периода м.09.2011 г.
до м.03.2013 г., като приложима е кратката погасителна давност, но отново
същата е посочила дължимите суми за потребената ТЕ на целия топлоснабден имот.
Възражението се явява основателно, но за нейната ½ от дължимите суми,
или за 808, 59 лв. главница и за 297,63 лв. мораторна лихва. Само за
тези суми искът се явява основателен и решението
на районния съд следва да бъде потвърдено.
За периода от м.04.2013 г. до м.03.2016 г. сумите не
са погасени по давност. Същите са дължими, като размерът им не се оспорва от страните.
Същевременно, от данните по
делото е видно, че е било заведено дело от „Т.С.“ ЕАД в условията на разделна
отговорност срещу Е.К./ за сумата от
1 119,83 лв. главница за
периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г., лихва от 161,21 лв. за периода от 31.05.2013 г. до 11.05.2016 г. и разноски/,
срещу М.Б., Р.Б.и А.Б.за сумите по 373,28 лв. главница, лихва по 53,74 лв. за
периода от 31.05.2013 г. до 11.05.2016 г и разноски по делото. Делото обхваща
част от процесния период, поради което не може да бъде разглеждано в настоящето
производство. Решението следва да бъде отменено за процесните суми и делото
следва да бъде прекратено. За останалите суми решението следва да бъде
отменено.
Относно разноските:
За първата инстанция ищцата е
направила разноски в общ размер от 1934,72 лв., които съобразно уважената част възлизат на 386,94 лв. Решението следва да бъде отменено в
частта, в която са присъдени разноски над сумата от 386,94 лв.
Ответното дружество е направило разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., които и съгласно отхвърлената част възлизат
на 80 лв.
За настоящата инстанция
разноските на въззивника са в общ размер от 208,17 лв., които и съгласно
отхвърлената част възлизат на 166,54 лв.
Въззиваемата е направила
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 307,43 лв., изчислени по реда
на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвид своевременно направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, които и съгласно уважената част от
иска възлизат на 61,48 лв.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение от 28.01.2019 г. по гр.д. № 22112/16 г. на СРС,
ГО, 45 с-в в частта, в която СРС, ГО, 45 с-в е признал за установено в отношенията между страните,
по исковете с правно основание чл. 124 ГПК, предявени от Е.С.К., ЕГН **********
*** срещу „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Изпълнителния директор Г.Х.Б.че Е.С.К. не дължи на „Т.С.” ЕАД, сумата в размер на 2261,45 лв. - главница,
представляваща претендирана от последния цена за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********,
абонатен № 224927, за периода от м.09.2011 г. до м.03.2016г., сумата от 442,77 лв.-мораторна лихва върху
главницата за периода от м.09.2011г. до м.03.2016г. и прекратява производството в тази част, поради недопустимост на иска, а именно липса на процесуална
легитимация в тази част.
ОТМЕНЯ решение от
28.01.2019 г. по гр.д. № 22112/16 г. на СРС, ГО, 45 с-в в частта, в която СРС,
ГО, 45 с-в е признал за установено в отношенията между страните, по исковете с правно основание чл. 124 ГПК,
предявени от Е.С.К., ЕГН ********** *** срещу „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Х.Б.че
Е.С.К. не дължи на „Т.С.” ЕАД,
сумата в размер над 808,59 лв. главница,
представляваща претендирана от „Т.С.“ ЕАД
цена за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, абонатен № 224927, за
периода от м.09.2011 г. до м.03. 2013г.
и за сумата над 297,63 лв. мораторна
лихва върху главницата за периода от м.09.2011г. до м.03.2016г., като и в
частта, в която съдът е осъдил „Т.С.“ ЕАД да заплати на Е.С.К. разноски за
първата инстанция над сумата от 386,94 лв. до
присъдените 1934,72 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по исковете с правно
основание чл. 124 ГПК, предявени от Е.С.К., ЕГН ********** *** срещу „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Х.Б.че Е.С.К. не
дължи на „Т.С.” ЕАД, сумата в размер на 808,59 лв. - главница, представляваща претендирана от последния
цена за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, абонатен № 224927, за периода от
м.09.2011 г. до м.03.2013г., сумата от
297,63 лв.
-мораторна лихва върху главницата за периода от м.09.2011г. до м.03.2013г.,
като погасени по давност.
ПРЕКРАТЯВА производството за сумите от 1 119,83 лв. главница за периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г. и лихва от 161,21 лв. за периода от 31.05.2013 г.
до 11.05.2016 г.
ОСЪЖДА Е.С.К., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника по делото адвокат П.Х. от
САК, със съдебен адрес: *** да заплати
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Изпълнителния директор К.Т., чрез процесуалния представител
юрисконсулт И.М.направените
разноски за първата инстанция в размер на 80
лв., а за въззивната инстанция в размер на 166,54 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор К.Т.,
чрез процесуалния представител юрисконсулт И.М.да заплати на Е.С.К., ЕГН **********
***, чрез пълномощника по делото адвокат П.Х. от САК, със съдебен адрес: ***
направените разноски за въззивната инстанция в размер на 61,48 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
.