Решение по дело №20491/2019 на Районен съд - Пловдив

                                

                                                    Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1537                                         30.04.2020 г.                                     гр. Пловдив

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в състав                                                 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

 

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20491 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от В.Х.М., ЕГН ********** против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.

 

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца било образувано изп. дело, въз основа на издаден в полза на ответника против наследодателя му Л.М./**/ изпълнителен лист от 01.12.2009 г. по ч.гр.д. № 13402/2009 г. на ПРС, предвид влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Твърди да не дължи присъдените суми съобразно насл. си права от 1/3, поради изтекла погасителна давност в периода 2009 г. – 2014 г., както следва: 176,23 лева – главница, представляваща стойност на изразходвана питейна и отведена канална вода за периода 12.12.2000 г. – 31.08.2009 г.; 28,47 лева – обезщетение за забава за периода 12.12.2000 г. – 31.08.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 28.10.2009 г. до 06.12.2019 г. в размер на 181,98 лева.

Моли се за уважаване на иска. Претендират се разноски.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.

В хода на изпълнението били поискани и извършвани конкретни и валидни действия, които довели до прекъсване срока на перемпцията и давността. Нямало период на бездействие в рамките на две години. Не било необходимо реално извършване на изп. способи – достатъчно било да са поискани конкретни изп. действия. Моли се за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: в полза на ответника против наследодателя на ищеца /**/ е издаден процесният изп. лист, въз основа на който са образувани изп. дела; че ищецът има качеството на наследник по закон на длъжника до 1/3 ид.ч. /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 2475/21.02.2020 г. – л.38-39/.

Тези факти са доказани, вкл. след съпоставка с приетите писмени доказателства.

На 10.09.2010 г. е подадена молба за образуване на ИД пред ДСИ /л.106/.

В нея е посочен конкретен изп. способ при липса на установено имущество и доброволно плащане – пристъпване към опис на дв. вещи. По делото са извършени справки за имущественото състояние на длъжника -  Л.М.

Молбата е изпълнително действие и прекъсва давността, предвид изричното посочване на способ /в този смисъл задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10/. Впоследствие са извършени редица справки за имуществото, като искането за тях и самото им осъществяване, не представляват действия по изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са част от динамичния фактически състав на никакъв предвиден в ГПК изпълнителен способ. Изпращането на покана за доброволно изпълнение също не представлява изпълнително действие и не прекъсва предвидената в закона давност /съобразно ТР/. 

От материалите по ИД се установява, че след образуването, на редица дати са подавани молби от взискателя с посочване на изп. способи – 12.11.2010 г. /л.116/; 19.01.2012 г. с разп. на ДСИ за насрочване на опис на конкретна дата /л.120/; 11.03.2013 г. /л.126 с насрочване на опис/; след конституиране на наследници на починалия длъжник – на 06.06.2013 г. /л.142/; 17.04.2014 г. /л.152/; 05.01.2015 г. /л.156/ и последната от 13.05.2015 г. /л.161/.

Нито една от тези молби, съответно – отправени от взискателя искания, не са произвели търсения пр. ефект. Нито един от описите не са се състояли поради бездействие на самия кредитор. Въпреки отправените известия към ВиК от съд. изпълнител, не са внасяни съответно посочените такси, нито представител на дружеството се е явявал и е осигуряван транспорт, за да се пристъпи към извършването на исканите описи. Всички гореспоменати молби, както и насрочените описи, не се приемат за валидни действия, които да прекъсват давността и срока на перемпцията. Това е така, тъй като не са предприети каквито и да е действия във връзка с тях. Няма последващи действия от СИ по изпълнението им – не са внесени пари от взискателя за осъществяването им /вж. напр. протокол на л. 154/, нито е документирано на определените дати – имотът на длъжника /респ. наследници/ да е бил посетен. Следователно, бланкетното посочване на такива описи не е годно изп. действие, въз основа на посоченото в ПДИ не са предприети действия за осъществяването им, при което и не пораждат твърдените от ответника правни последици. Няма активни действия, които да обективират изискваното от закона и трайната съд. практика предприемане на действия по изпълнението /така и чл. 434, ал.2 ГПК/. 

Да се приеме, че давността и перемпцията се прекъсват единствено чрез бланкетни искания и насоченост на изпълнение, но без да са последвали никакви фактически действия, конкретно указани от съд. изпълнител, целящи реалното осъществяване на описи, противоречи на смисъла на изп. процес и целта на закона. Това би означавало длъжникът да се постави в ситуация, при която никога не би могъл да се позове на перемпция или давност, макар реални действия по изпълнението да не се осъществяват и дори да не се пристъпва към търсения резултат. Липсата на съответна адекватна активност в случая, се приравнява на бездействие, което не може да е в тежест на длъжника /макар и принципно неизправен платец на налични задължения/.

Дори да бъде застъпена различна теза и да се приеме, че съответните срокове са прекъсвани, то от ИД пред ДСИ се установява, че за последно евентуално валидно изп. действие следва да се приеме молбата от ВиК от 13.05.2015 г. за опис на дв. вещи /л.161/. От този момент, до изтичане на две години, други изп. действия, респ. искания за извършване на такива, няма.

При този най – благоприятен за взискателя – ответник вариант – последното валидно изп. действие е от 13.05.2015 г., като от този момент до 13.05.2017 г., поради бездействието му, на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, изпълнителният процес е прекратен ex legе. Отказът на СИ да върне ИЛ по молбата на взискателя от 26.05.2017 г. е ирелевантен, т.к. постановлението за прекратяване на ИД би имало само констативно значение, т.к. самото прекратяване е настъпило по силата на закона и не зависи от волята на СИ. Поради това, на 13.05.2017 г. е настъпила перемпцията.

Подаването на молби от взискателя след този момент, както и извършването на последващи действия от съдебния изпълнител, вкл. – насрочване на описи и пр., не могат да породят правни последици, тъй като не почиват на съществуващо и валидно изпълнително производство.

С ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10, се прие, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Ако за токова се приеме молбата от 13.05.2015 г., до предявяване на ИМ - 13.12.2019 г., 3 - годишната давност е изтекла /задължението е за периодични платежи - чл. 111, б. „в” ЗЗД; ТР № 3 от 18.05.2012 год. на ВКС, ОСГК/. Давността е изтекла на 13.05.2018 г., т.е. и преди образуване на новото ИД № ***г. пред ЧСИ /л.50/ на 21.10.2019 г. Изтекъл давностен срок не може да се прекъсва.

Поради изложеното, предявеният иск е основателен. Предвид насл. права на ищеца от 1/3 /УН – л.52 и л.58/ и липсата на установени плащания за неговата част, претенцията е доказана и по размер, поради което следва да бъде уважена в цялост /законната лихва върху процесната главница от постъпване на заявлението в съда – 28.10.2009 г. до 06.12.2019 г. възлиза на сума в по – висок от заявения размер – на 182,03 лева, изчислен от съда на осн. чл. 162 ГПК, чрез он – лайн калкулатор, но съобразно диспозитивното начало в процеса -  произнасяне се дължи до търсения размер/.

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представени са доказателства за плащане на 50 лева – ДТ и 500 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС /по отношение на което не е направено възражение за прекомерност до преклузивния за това срок – приключване на устните състезания по делото/.

Така мотивиран, съдът

                                                Р    Е    Ш    И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Х.М., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, следните суми, съобразно наследствените си права от 1/3: 176,23 лева – главница, представляваща стойност на изразходвана питейна и отведена канална вода за периода 12.12.2000 г. – 31.08.2009 г.; 28,47 лева – обезщетение за забава за периода 12.12.2000 г. – 31.08.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 28.10.2009 г. до 06.12.2019 г. в размер на 181,98 лева, по изпълнителен лист, издаден на 01.12.2009 г. по ч.гр.д. № 13402/2009 г. на ПРС против наследодателя на В.Х.М. – Л.С.М., ЕГН ********** /починала преди процеса/.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив бул. „Шести септември” № 250 да плати на В.Х.М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от общо 550 лева /петстотин и петдесет лева/ - разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

                                

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Михаела Боева

Вярно с оригинала: Ц.В.