Решение по дело №157/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закон за управление на отпадъците (ЗУО).

Образувано е по жалба на „Е – Плант“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. И. В., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.3, депозирана чрез адв.Н. Х., срещу Предписание № 60 от 11.03.2025г., издадено от Директора на РИОСВ – [населено място], с което на „Е-плант“ ЕООД, [населено място] е предписано да предприеме мерки по предаване на находящите се в имот [ПИ] в [населено място], общ.Велики П., негодни за употреба препарати за растителна защита (ПРЗ): 32 броя бидони с вместимост 180 литра, 4 броя с вместимост 50 литра, 9 броя бидони с вместимост по 30 литра и 1 биг-бег с вместимост 1 куб.м. с опаковки от ПЗР, за третиране (съхранение) на лице, притежаващо разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл.35 за съответната дейност и площадка за отпадъци със съответния код съгласно Наредба № 2 за класификация на отпадъците. Със същото предписание на адресата му е указано да уведоми РИОСВ – [населено място] в 30 дневен срок от връчване на предписанието, за неговото изпълнение.

В жалбата са развити съображения за незаконосъобразност на оспореното Предписание, като издадено в нарушение на процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Твърди се, че дружеството жалбоподател е било наемател на складове в посочения в предписанието поземлен имот до 31.07.2024г., след която дата договорът за наем бил прекратен, като жалбоподателят няма нищо общо с препаратите и съхранението им на място. Счита се, че адресат на същите би трябвало да е собственикът на имота, особено в случаи на прекратени договори за наем. Твърди се и, че с оглед спецификата на дейността на дружеството, същото не е използвало такива препарати, а използваните от него са регистрирани и контролирани надлежно от РИОСВ – [населено място]. Въз основа на изложените доводи се отправя искане за отмяна на оспореното Предписание.

В първото открито заседание по делото оспорващото дружество, редовно призовано, се представлява от адв.Н. Х., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. От последния са представени и писмени бележки, съдържащи аргументи в подкрепа на твърденията за незаконосъобразност на обжалвания акт.

Ответникът по жалбата – Директор на РИОСВ – [населено място], чрез процесуален представител Н. Г. – служител с юридическо образование, оспорва основателността на жалбата по аргументи, подробно изложени в хода на устните състезания. Отправя искане за отхвърляне на оспорването, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 07.03.2025г. в РИОСВ –[населено място] по телефона бил подаден анонимен сигнал, заведен с вх.№ С-64/07.03.2025г., според който в складово помещение в бивш стопански двор в [населено място] се съхраняват залежали и негодни за употреба препарати за растителна защита, като техният собственик възнамерява да ги изхвърли.

Във връзка с изложеното в сигнала, на същата дата П. Д. П., С. А. С. и В. П. В. - служители в РИОСВ-[населено място], извършили извънредна проверка в складово помещение, находящо се в [ПИ] и 30942.120.4 в [населено място], общ.Велики Преслав, обл.Шумен, собственост на „Булфордж“ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Г. И. Г.. Проверяващите установили, че във въпросното помещение, ситуирано в [ПИ], [населено място], в пластмасови бидони се съхраняват негодни за употреба ПРЗ. При проверката били констатирани общо 32 броя бидони с вместимост 180 литра, 4 броя бидони с вместимост 50 литра, 9 броя бидони с вместимост 30 литра, съдържащи такива препарати. Установен бил и 1 брой биг-бег с вместимост 1 кубически метър, съдържащ празни опаковки от такива препарати. Бидоните били с ненарушена цялост, плътно затворени с капаци. Част от тях били отворени от проверяващите, при което било установено, че съдържат прахообразни вещества, част от които в оригинални опаковки, без да може да се разчитат надписите върху тях. В склада била установена обособена зона, оградена с метална мрежа, притежаваща възможност да се заключи, а самият склад бил с ненарушена покривна конструкция и заключена метална врата. От показанията на присъствалия по време на проверката св.А. А. се установило, че имал частна уговорка с управителя на имота, да го наглежда. По време на проверката било извършено запечатване чрез пломбиране на обособената зона за съхранение с метална мрежа и вратата на самия склад, чрез пломба и печат на РИОСВ – [населено място].

При проверката било установено също, че проверяваният имот не е площадка за дейност с отпадъци и за него РИОСВ-[населено място] не е издавала документ по чл.35, ал.1 от ЗУО; имотът не е вписан в регистъра на складовете за съхранение на залежали и негодни за употреба ПРЗ.

На 10.03.2025г. била осъществена среща с управителя на „Булфордж“ ООД, Г. Г., който обяснил, че въпросните ПРЗ са доставени на площадката преди 2-3 години от дружеството „Е–Плант“ ООД – клон Златар с ЕИК 2026199890011. Представени бил Договор за отдаване под наем на имота, сключен между „Актив маркет“ЕООД с ЕИК ********* и „Е–плант“ ООД - клон Златар от 21.08.2017г. и Анекс към него от 02.08.2023г.; 3 броя фактури за извършени плащания по договора за наем за месеците от януари до юли 2024г. вкл. Според управителя на „Булфордж“ООД, Г. Г., срокът на договора за наем изтекъл на 01.09.2024г. и не бил подновен. За установените в складовото помещение ПЗР с изтекъл срок и годност посочил, че е разбрал на 16.02.2025г. от св.А. А., както и, че същите принадлежат на лице от гр.Нови пазар и са оставени в складовото помещение от бившия управител на „Е-Плант“ЕООД.

Направените от служителите на РИОСВ – [населено място] констатации били документирани в Констативен протокол № ПП-01 от 07.03.2025г.

Предвид установеното от органите на РИОСВ – [населено място] нерегламентирано съхранение на ПРЗ, с Предписание № 60/11.03.2025г., издадено от директора на РИОСВ-[населено място], издадено на основание чл.14, ал.4 от ЗООС, във вр.с чл.7, ал.1 и чл.8, ал.2, т.4 от ЗУО, било разпоредено на „Е-Плант“ЕООД с ЕИК *********, с адрес [населено място], [улица], представлявано от управителя Я. В. Н., да предприеме мерки по предаване на находящите се в имот [ПИ] в [населено място], общ.Велики Преслав, негодни за употреба ПРЗ 32 бр.бидони с вместимост 180 литра, 4 бр. с вместимост 50 литра и 9 бр.бидони с вместимост по 30 литра, и 1 бр.биг-бег с вместимост 1 куб.метър с опаковки от ПРЗ за третиране (съхранение) на лице, което притежава разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл.35 от ЗУО за съответната дейност и площадка за отпадъци със съответния код съгласно Наредба № 2 за класификация на отпадъците; както и да уведоми РИОСВ-[населено място] за изпълнение на предписанието в 30-дневен срок от получаването му (п.1); разпоредено е най-късно в тридневен срок преди предаване на негодните за употреба ПРЗ, да се уведоми РИОСВ-[населено място] за деня и часа на предаването, както и за лицето, на което ще бъдат предадени; като помещението, където се съхраняват, да не се разпечатва в отсъствието на представител на РИОСВ – [населено място] (п.2). Разпоредено е и до предаване на негодните за употреба ПРЗ да се осигури безопасното им съхранение по начин, по който да не се допуска разпиляването или попадането им по друг начин в околната среда.

Предписанието било съобщено на адресата му по електронен път на 12.03.2025г.

Несъгласно със същото, „Е-Плант“ЕООД го оспорило пред Административен съд – гр.Шумен с жалба рег.№ ДА-01-881/25.03.2025г., въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на същото е представена цялата административна преписка по издаване на атакувания индивидуален административен акт.

По искане на оспорващия по делото с писмо рег.№ ДА-01-1539/28.05.2025г. на Районна прокуратура – [населено място] е представена Справка рег.372000-10636/12.05.2025г. по описа на ОДМВР – Шумен, съдържаща констатации от извършевана от органите на МВР по случая с процесните ПРЗ.

По искане на оспорващото дружество като свидетели са разпитани лицата И. К. Г. и А. Ш. А. – съответно бивш и настоящ служител на „Е-Плант“ЕООД.

По искане на ответната страна като свидетел е разпитан П. Д. П. – служител на РИОСВ – [населено място].

При така установените, релевантни за правния спор факти и обстоятелства, съдът формира следните правни изводи:

Оспореното в настоящото производство Предписание № 60/11.03.2025г. на Директора на РИОСВ-[населено място] представлява индивидуален административен акт - властническо волеизявление на контролния орган, с което, при констатирано нарушение, описано в съставения за извършената проверка констативен протокол, провереното лице се задължава да извърши конкретно указани от органа фактически действия за отстраняване на допуснатите пропуски или нарушения при осъществяване на дейността му, като се определят срок и отговорник за изпълнението им. Предписанието е връчено на адресата му на 12.03.2025г. Жалбата пред АдмС - Шумен е подадена на 25.03.2025г., като е спазен указания 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Оспорването е инициирано от лице с правен интерес,доколкото атакуваното предписание засяга неблагоприятно правната му сфера, вменявайки му задължения. При тези данни съдът намира производството за допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Чл.14, ал.4 от ЗООС предоставя на директорите на РИОСВ право да съставят предупредителни и констативни протоколи, издават предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления. Аналогично правомощие е разписано в чл.113, ал.1 от ЗУО, според който, директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице упражнява контрол за спазване изискванията за третиране на отпадъци и на условията по разрешението, съответно по регистрационния документ, за: дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на отпадъци на територията на съответната РИОСВ (т.1) и съоръженията и инсталациите за съхраняване и третиране на отпадъци (т.2). Според ал.3 от същия законов текст, въз основа на констатирани нарушения при извършена проверка директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице дава задължителни предписания с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставя актове за установяване на административни нарушения. Процесното предписание е издадено от директора на РИОСВ-[населено място] във връзка с констатации за нерегламентирано съхранение на опасни отпадъци на територията на обл.Шумен, попадаща в териториалния обхват на дейност на РИОСВ – [населено място], поради което съдът приема, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен административен орган.

Предписанието съответства на предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма – има адресат, срок за изпълнение, ясна разпоредителна част и съдържа подробни фактически и правни основания за неговото издаване с дата на издаване и подпис на съставилия го контролен орган. В Предписанието фигурира и изрично позоваване на Констативен протокол № ПП-01/07.03.2025г., поради което изложените в този КП факти и обстоятелства представляват част от мотивите и на издадения въз основа на същия индивидуален административен акт.

На следващо място, Предписанието е издадено при спазване на общите правила за издаване на индивидуални административни актове по АПК. Волеизявлението е формирано след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и при събиране на всички относими доказателства, в изпълнение на чл. 35 и чл. 36 от АПК.

Предписание № 60/11.03.2025г. е постановено в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Същото разпорежда на „Е-Плант“ЕООД, [населено място] да предприеме мерки по предаване на негодни за употреба ПРЗ за третиране (съхранение) на лице, което притежава разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл.35 от ЗУО за съответната дейност и площадка за отпадъци със съответния код, като е дадено на основание разпоредбите на чл.7, ал.1 и чл.8, ал.2, т.1 от ЗУО.

Съгласно чл.7, ал.1 от ЗУО, лицата, при чиято дейност се образуват отпадъци, и притежателите на отпадъци, ги третират самостоятелно или ги предоставят за събиране, транспортиране и третиране на лица, които имат право да извършват тези дейности в съответствие с този закон. В чл.8, ал.2, т.1 от ЗУО е посочено, че притежателите на отпадъци са длъжни да изпълняват разпоредбите за събиране, транспортиране и третиране на отпадъците.

Според чл.35, ал.1 от ЗУО, за извършване на дейностите по третиране на отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013, се изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I; комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда или регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II, респективно по реда на глава пета, раздел IV.

Съгласно § 1, т.17 от ДР на ЗУО, "отпадък" е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи, а според т.12 от същия нормативен текст "опасни отпадъци" са отпадъците, които притежават едно или повече опасни свойства, посочени в приложение № 3. Според цитираното приложение, като опасни се определят експлозивните отпадъци, в т.ч. с код за предупреждение за опасност Н200. Според чл.6, ал.1, т.1 от Наредба № 2 от 23.07.2014г. за класификация на отпадъците, като опасни се класифицират отпадъците, когато са отбелязани със знак звезда (*) в списъка на отпадъците по приложение № 1. Видно от Приложение № 1 към чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3, буква "б" от Наредба № 2 от 23.07.2014г. за класификация на отпадъците, пестицидите (т.е. препаратите за растителна защита) са класифицирани под № 20 01 19*.

От събраните по делото доказателства, в т.ч. КП № ПП-01 от 07.03.2025г., приобщен към доказателствения материал без оспорване от страните, както и от показанията на св.П. Д. П. – служител на РИОСВ – [населено място], участвал в извършване на проверката по случая, се установява по безспорен начин, че процесните негодни за употреба ПРЗ представляват опасни отпадъци по смисъла на § 1, т.12 от ДР на ЗУО. По същество по този въпрос не е налице спор между страните.

Не е спорно и обстоятелството, че нито оспорващото дружество, нито собственика на ПИ, в който са намерени тези ПРЗ, притежават регистрация или разрешение по чл.35 от ЗУО за извършване на дейностите по третиране на опасни отпадъци.

Безспорно е и обстоятелството, че ПИ с ид.№ 30942.102.3, [населено място] е собственост на „Булфордж“ООД, както и, че в периода от 21.08.2017г. до 31.08.2024г. въпросният имот е стопанисван от „Е-Плант“ЕООД (ООД до 22.05.2023г.) по силата на договор за наем, сключен с „Актив маркет“ЕООД, [населено място].

Спорът се свежда до това дали оспорващото дружество е притежател на отпадъците по смисъла на § 1, т.29 от ДР на ЗУО, респективно дали същото е годен субект на задължението за тяхното третиране при спазване изискванията на ЗУО, респективно на задължението да ги предаде на субект, притежаващ разрешително или регистрация по чл.35 от ЗУО.

В тази връзка административният орган счита, че притежател на въпросните отпадъци е именно „Е-Плант“ЕООД, доколкото същите са донесени в обекта от бившия управител на въпросното дружество и в периода, в който това дружество е било наемател на обекта. Дружеството-жалбоподател отрича този факт, сочейки, че никога не е извършвало дейност, свързана със съхранение на негодни ПРЗ, както и, че договорът за наем на въпросното дворно място и складове, където са намерени препаратите, е прекратен, считано от 01.09.2024г.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за съответен на материалния закон направеният от административния орган извод, че негодните ПРЗ, предмет на обжалваното Предписание, принадлежат на „Е-Плант“ЕООД, респективно, че именно посоченото дружество е годен субект на задължението по тяхното предаване за третиране (съхранение) на лице, притежаващо съответното разрешение или регистрация.

Съгласно § 1, т.29 от ДР на ЗУО, "притежател на отпадъци" е причинителят на отпадъци или физическото или юридическото лице, в чието владение се намират те. Владението, съгласно чл. 68, ал. 1 от Закона за собствеността, е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго (чл.69 от ЗС).

В случая административният орган е извършил всички възможни действия за установяване кой е владелецът на въпросните ПРЗ, въз основа на които правилно е заключил, че това е именно оспорващото дружество.

Видно от приложения по делото договор за наем от 21.08.2017г., сключен между „Актив маркет“ЕООД, [населено място] и „Е-Плант“ООД, клон Златар, процесният поземлен имот – бивш стопански двор в [населено място], е отдаден под наем на „Е-Плант“ООД – клон Златар, считано от 01.09.2017г. По делото е приложен и Анекс от 02.08.2023г. към въпросния договор от 21.08.2023г., по силата на който срокът на наемното правоотношение е продължен до 01.09.2024г. Видно от представеното от жалбоподателя Предизвестие за прекратяване на договор за наем от 21.08.2017г., което не е датирано, оспорващото дружество е отправило предизвестие до „Актив маркет“ЕООД за прекратяване на договора, считано от 01.08.2024г. По делото няма данни дали същото да е достигнало до знанието на адресата му и кога. Съдът приема, че договорът за наем е прекратен, считано от 01.09.2024г., с изтичане на срока, уговорен в Анекса от 02.08.2023г., още повече, че няма данни наемателят да е продължил да плаща наемната цена след изтичане срока на Анекса, доколкото с писмо № ОА-632/10.03.2025г. управителят на „Булфордж“ООД Г. И. Г. е представил в РИОСВ – [населено място] три броя фактури с доставчик „Актив маркет“ЕООД и получател „Е-Плант“ООД – клон Златар, удостоверяващи плащане на договорения наем от оспорващото дружество (фактура № **********/13.02.2024г., за сумата от 720 лева, представляваща плащане за м.януари и февруари; фактура № **********/12.04.2024г., за сумата от 720 лева, представляваща плащане по договор за м.март и април и фактура № **********/23.07.2024г., за сумата от 1080 лева, представляваща плащане по договор за м.май, юни и юли).

От цитираните доказателства се установява, а и по същество не се оспорва от жалбоподателя, че на основание горепосочения договор, „Е-Плант“ЕООД е било наемател, респективно е стопанисвало имота, в който са открити процесните ПРЗ, от 01.09.2017г. до 31.08.2024г.

На следващо място по делото безспорно се установява, че въпросните ПРЗ са били донесени в имота от Г. Й. Г. – управител на „Е-Плант“ООД до 31.03.2023г. (според данните в Търговския регистър). В този смисъл са показанията на св.А. А. – служител на „Е-Плант“ЕООД, който сочи, че преди около 5 години тези ПРЗ са донесени и складирани в помещение на наетия обект в [населено място] от тогавашния управител на „Е-плант“ЕООД (ООД до 22.05.2023г.) Г. Й. Г., със съдействието на трето лице – Н. К. от гр.Нови пазар, като при извършената от служителите на РИОСВ – [населено място] проверка са установени в същото помещение. Действително въпросният свидетел сочи, че управителят Г. Г. му е споделил, че тези ПРЗ не касаят дейността на дружеството и ще си ги прибере, което не се случило поради смъртта му през м.март 2023г., но съдът не кредитира с доверие тези твърдения на свидетеля, защото според показанията му, той продължава да работи в „Е-плант“ЕООД и понастоящем, сочещо на заинтересованост от изхода на спора. Изводът за заинтересованост на свидетеля съдът прави и на база показанията на св.П. П., извършил проверката, документирана в КП № ПП-01 от 07.03.2025г., според който, в хода на самата проверка А. А. му обяснил, че препаратите са донесени от управителя на оспорващото дружество Г. Г. със съдействието на физическото лице Н. К. от гр.Нови пазар, като в случая съдействието на Н.К. се изразявало в чисто физическото транспортиране на препаратите от едно място на друго. Т.е. пред служителя на РИОСВ – [населено място] св.А. А. не е посочил, че препаратите не са свързани с дейността на дружеството, явяващо се индиция за недостоверност на последващите уточнения, направени при разпита му в съдебното производство. Следва да се има предвид, че към момента на проверката свидетелят не е бил подготвен с версия за релевантните за спора факти и споделеното от него в този момент произтича от съответстващи на действителното фактическо положение, възприятия, поради което следва да се кредитира именно казаното от него пред св.П. П.. От друга страна, обстоятелството, че св.П. П. е служител в РИОСВ – [населено място] и е участвал в самата проверка, не го прави предубеден и заинтересован от изхода на спора, доколкото в качеството си на държавен служител той е задължен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно (чл.21 от ЗДСл), като в случая няма индиции да е нарушил тези си задължения, а и няма причина да толерира някое от търговските дружества, чиято съпричастност към съхранението на процесните ПРЗ, е изследвана в рамките на административното производство.

От друга страна, показанията на св.А. А. за касателство на бившия управител на оспорващия и на лицето Н. К. с процесните ПРЗ се потвърждава и от резултатите от извършената от органите на ОДМВР – Шумен проверка по случая, доколкото, видно от Справка рег.372000-10636/12.05.2025г. по описа на ОДМВР – [населено място], представена по делото от Районна прокуратура – [населено място], в рамките на проверката е установено, че през 2019г. по повод българо-швейцарски проект с френско участие, дружество на име „Людон Транс“ ЕООД, [населено място] било ангажирано с товарене на негодни за употреба пестициди и последващото им транспортиране в близост до [населено място], Франция, където били унищожавани чрез изгаряне. Преди натоварване препаратите се сортирали, тъй като не всички били допустими за транспортиране по проекта, като тези от тях, които били негодни за транспортиране и унищожаване по проекта, били поставяни в сини бидони. В дейността по сортиране и товарене като подизпълнители на „Людон транс“ЕООД участвали Г. Г. (бившия управител на „Е-Плант“ЕООД) и Н. К., като въпросните сини бидони били извозвани неизвестно къде с транспорт, организиран от Г.Г. и Н.К.. Данни за въпросния международен проект се съдържат и в представените с писмо рег.№ ДА-01-1455/19.05.2025г. на РИОСВ – [населено място] документи във връзка с изпълнението на проект „Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност“ на територията на РИОСВ – [населено място], склад Мараш и склад Ивански. Информация в същия смисъл споделя и настоящия управител на „Е-Плант“ЕООД, Д. В., който при извършената на 21.03.2025г. от органите на РИОСВ-[населено място] проверка по седалището на дружеството в [населено място], [улица], посочил, че е управител на дружеството от 14.03.2023г., когато починал бившият управител на същото дружество Г. Г.; както и, че бившият управител Г. Г. чрез друга негова фирма е доставил ПРЗ в склада на площадката съвместно с лицето Н. К., управител на „К.“ЕООД, преди около 3 години, като двете дружества изпълнявали дейност като подизпълнители на „Людон транс“ЕООД, която през 2019г. изпълнявала проект към ПУДООС за екологосъобразно обезвреждане на залежали негодни за употреба ПРЗ на територията на РИОСВ – Шумен (КП № ПП-03/21.03.2025г. по описа на РИОСВ-[населено място]).

Т.е., от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява по безспорен начин, че въпросните негодни ПРЗ, предмет на Предписание № 60/11.03.2025г., са докарани и складирани в ПИ с ид.№30942.102.3 по КК на [населено място], общ.В.Преслав, от лицето Г. Г. – управител на „Е-Плант“ЕООД (тогава ООД) в периода от 12.06.2013г. до 31.03.2023г. (според данните, публикувани в Търговския регистър). Периодът, в който се е случило това, не е прецизно уточнен, но е безспорно установено, че това се е случило по времето, когато Г.Г. е бил управител на „Е-Плант“ЕООД (тогава ООД). В качеството си на управител на въпросното дружество, последният е имал право да представлява дружеството самостоятелно, въпреки наличието и на втори управител, предвид начина на представляване на същото - „заедно и поотделно“ (по данни от ТР). Посоченото лице, освен управител на дружеството, е било и съдружник в същото (по данни от ТР). В качеството си на управител Г.Г. е имал право да организира и ръководи дейността на дружеството, както и да го представлява пред трети лица (чл.141, ал.1 и 2 от Търговския закон). И доколкото въпросните складови помещения са били стопанисвани от ръководеното от него дружество, а не от него в лично качество, след като е оставил процесните ПРЗ там за съхранение, съдът приема, в унисон с тезата на административния орган, че го е сторил в качеството си именно на управител и представляващ дружеството, ангажирайки с тези си действия правната сфера на въпросното юридическо лице. Този извод следва и от обясненията на настоящия управител на „Е-Плант“ЕООД, дадени пред органите на РИОСВ-[населено място] по време на проверката, извършена от тях и документирана с КП № ПП-03/21.03.2025г., от които се установява, че последният е бил наясно както с произхода на въпросните ПРЗ, така и, че същите са съхранявани в склада, нает от „Е-Плант“ЕООД, а не е научил за съществуването им в резултат на извършената на 07.03.2025г. проверка от РИОСВ-[населено място]. Този извод следва и от показанията на св.П. П., който сочи, че след датата на извършване на проверката управителят на „Булфордж“ООД Г. Г. посетил РИОСВ – [населено място] и обяснил, че от момента, в който разбрал за тези препарати, е уведомил управителя на „Е-Плант“ЕООД да бъдат изнесени от базата, но до това изнасяне така и не се е стигнало.

В обобщение на изложеното съдът приема за безспорно установено, че притежател на въпросните ПРЗ е „Е-Плант“ЕООД, доколкото същите са донесени и складирани в обекта, стопанисван от дружеството, от неговия управител и са останали там след смъртта на последния през м.март 2023г., без да бъдат предприемани мерки за тяхното преместване или изнасяне, в т.ч. и след прекратяване на наемното правоотношение между „Актив Маркет“ЕООД и оспорващото дружество, като от момента на тяхното оставяне в складовите помещения, наети от „Е-Плант“ЕООД, до датата на извършване на проверката от органите на РИОСВ-[населено място], фактическа власт върху същите е осъществявало „Е-Плант“ЕООД – първоначално лично, а след прекратяване на договора за наем - чрез собственика на имота „Булфордж“ ООД. В този смисъл обосновано директорът на РИОСВ – [населено място] е приел, че въпросните ПРЗ са били във владение именно на „Е-Плант“ЕООД по смисъла, вложен в чл.68 от Закона за собствеността, респективно именно въпросното дружество се явява притежател на същите съгласно § 1, т.29 от ДР на ЗУО.

В този ред на мисли, като е издал процесното Предписание срещу „Е-Плант“ЕООД, задължавайки го да предаде процесните ПРЗ на субект, притежаващ съответно разрешение или регистрация по чл.35 от ЗУО, директорът на РИОСВ – [населено място] е спазил приложимите материалноправни разпоредби, респективно е постановил законосъобразен административен акт.

Предписанието е издадено и в съответствие с целта на закона. Съгласно съображение 1-во от преамбюла на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.11.2008 г. относно отпадъците, основен принцип е отпадъците да бъдат третирани по начин, който няма отрицателно въздействие върху околната среда и здравето на човека. Този принцип е намерил израз и в чл. 1, ал. 1 и 3 от ЗУО, според които управлението на отпадъците има за цел да се предотврати или намали вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда. С Директивата /съображение 26-то от нейния преамбюл/ е прогласен и ръководният принцип "замърсителят плаща", като е посочено, че причинителят на отпадъци и притежателят на отпадъци следва да ги управляват по начин, който гарантира висока степен на защита за околната среда и човешкото здраве. В този смисъл, като е предприел всички възможни действия за установяване по безсъмнен начин на лицето, упражняващо фактическа власт върху процесните отпадъци и след безспорното му установяване му е вменил задължение за предаването им на субект, отговарящ на нормативните изисквания за третиране на отпадъци, директорът на РИОСВ – [населено място] е упражнил правомощията си при стриктно съблюдаване на целите и принципите, залегнали в ЗУО.

В обобщение на изложеното съдът приема, че атакуваното Предписание № 60/11.03.2025г., издадено от Директора на РИОСВ – [населено място] е законосъобразно, тъй като е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Поради това жалбата срещу него се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, претенцията на процесуалния представител на ответника за заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е основателна и следва да бъде уважена, като на основание 143, ал.3 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на РИОСВ – [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал.1 и ал.2, предл.последно от АПК, Административен съд – град Шумен

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, депозирана от „Е – Плант“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. И. В., срещу Предписание № 60 от 11.03.2025г., издадено от Директора на РИОСВ – [населено място].

ОСЪЖДА „Е – Плант“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. И. В., да заплати на РИОСВ – [населено място] съдебно-деловодни разноски в размер на 100.00 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България - [населено място] в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 138, ал.3, във вр.с чл.137 от АПК.