Р Е Ш Е Н И Е № 127
гр. Сливен 13.06.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на шести юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 157/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на М.Н.Б., ЕГН ********** с адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0455-000021 от 04.04.2022 г. на Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ – Твърдица, с която на оспорващия, на основание чл. 171, т.2а, б.а от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца до една година, а именно за 190 дни и са отнети 2бр. рег. табели с № ………...
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при неизяснена фактическа обстановка; при липса на доказателства, че е извършил описаното нарушение, поради което му е ангажирана отговорността. Посочва, че е и. с 80 % ТНР и в края на месец март е п. за л. в МБАЛ „ Д-р Иван Селимински“, поради което не е бил в състояние да предостави управлението на автомобила на б. си Д. А.. Не било ясно защо срока на ПАМ е над минималния, както и от кога започва да тече. Моли съда да отмени оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка изцяло като незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. П. Т. от АК - Сливен - упълномощен процесуален представител, която поддържа жалбата. Моли да бъде уважена. Ангажира доказателства.
Административният
орган, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен
процесуален представител гл. юрисконсулт К. Б., която оспорва жалбата. Моли да
бъде оставена без уважение. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи и събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
На 29.03.2022 г. на лицето Д. П. А. с ЕГН: **********, е съставен от служител на ОД на МВР – Сливен, РУ - Твърдица, АУАН Серия AД № 170664, връчен му на същата дата, за нарушение на чл. 44, ал. 2 и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за това че на 29.03.2022 г. около 20:30 часа в гр.Твърдица на ул. „Никола Вапцаров“ до № 12 управлява лек автомобил Мицубиши Каризма с peг. № ………., собственост на М.Н.Б. ЕГН-**********, като при разминаване поради наличието на пътно препятствие на пътната лента /частично заета/ от спрян лек автомобил Шкода Рапид с peг. № …………., собственост на дирекция УССД-МВР БУЛСТАТ *********, не осигурява достатъчно странично разстояние и охлузва странично спрения автомобил,с което настъпва ПТП с материални щети по двата автомобила. Водача изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510 фабричен № ARDM 0201, който отчел 1,99 промила на хиляда в издишаният въздух. Издаден талон за медицинско изследване № 0037960 и 8бр.стикери № А032457. Лицето е дала проба за алкохол и видно от Протокол № 66/30.03.2022 г. за химическо определяне концентрацията на алкохол се доказва наличие на алкохол в концентрация 1.90 промила. Въз основа на установеното на Д. П. А. е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0455-000019 от 30.03.2022 г. от Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ – Твърдица, с която на лицето, на основание чл. 171, т.1, б.Б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно за 190 дни и са отнети документи: СУ МПС № ********* и Контролен талон № 7368574. Заповедта е връчена на А. на 31.03.2022 г.
На 02.04.2022 г. на Д. П. А. с ЕГН: **********, е съставен от служител на ОД на МВР – Сливен, РУ - Твърдица, АУАН Серия AД № 009005, затова, че управлява МПС Мицубиши Каризма с peг. № …………, собственост на М.Н.Б. ЕГН-**********, като отказва да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство, отказва талон за медицинско изследване; А. е неправоспособен – лишен по административен ред от СУМПС; не носи СРМПС, с което виновно е нарушил чл. 174, ал.3, чл. 150 и чл. 100 от ЗДвП.
На 04.04.2022 г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0455-000021 от 04.04.2022 г. на Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ – Твърдица, с която на М.Н.Б., на основание чл. 171, т.2а, б.а от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца до една година, а именно за 190 дни и са отнети 2бр. рег. табели с № ……….., за това че като собственик на лек автомобил Мицубиши каризма с рег.№ ……….., предоставя управлението на автомобила си на лицето Д. П. А. ЕГН-********** на 02.04.2022 год. в 10.15ч. в гр. Твърдица по ул. „Заводска“, който е лишен от правоуправление по административен ред.
По делото е разпитан като свидетел лицето М. Д. К. – с. на оспорващия. От показанията му се установява, че М. е постоянно в н. състояние; на 05.04. е влязъл в б., но и преди това бил в н. състояние, понеже не си п. л. редовно; б. му Д. карал автомобила на М., като предполагал, че той го е дал; видял в далечината полицаите на адреса на М. да предоставят нещо на Д. да подписва, някакви документи.
От представена епикриза от ИЗ № 4749/2022 г. е видно, че оспорващият е п. на л. в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД на 05.04.2022 г., и. на 27.04.2022 г.
Със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен Началник на РУ - Твърдица е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по ЗДвП.
Не се спори, че към датата на издаване на оспорената заповед – 04.04.2022 г., лек автомобил Мицубиши каризма с рег.№ ………… е регистриран на името на оспорващия като собственик, което се установява и от представена справка в централна база КАТ за собственост на МПС. Видно от справка за нарушител/водач оспорващият не притежава СУМПС.
При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със своя № 343з-3031/31.12.2021 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. 2 от заповедта е посочен Началник на РУ - Твърдица при ОДМВР - Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в писмена форма, в производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В заповедта са посочени фактическите и правните основания за издаването й, като към преписката са приложени съставените АУАН на Д. П. А., както и връчена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0455-000019 от 30.03.2022 г., въз основа на която е отнето СУМПС на А.. Описаните в оспорения акт фактически обстоятелства относно извършено нарушение по ЗДвП – управление на МПС от водач, който е лишен от право да управлява МПС по административен ред, съответстват на фактическите основания, които се съдържат в оспорената заповед. Заповедта е издадена на основание по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В същата са изложени мотиви, че като собственик оспорващия е предоставил управлението на автомобила си на Д. П. А., който е лишен от правоуправление по административен ред.
С оглед съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона форма – чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта са изложени достатъчно ясно и изчерпателно. Посочена е една от хипотезите на чл. 171, т. 2а, б.а, която е самостоятелно основание за налагане на обсъжданата ПАМ. В производството по издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Релевантните обстоятелства са изяснени в пълен обем. Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, която най-общо е да се гарантира безопасността на движението по пътищата.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:
Според нормата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т.2а, б."а" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от 6 месеца до една година. Тази ПАМ се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство, както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик. Следователно няма изискване нарушението да е извършено от собственика или същият да е знаел, че лицето, управляващо автомобила му, е лишено от права. Посочената от административния орган правна норма на чл. 171, т. 2 а, б. "а" от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, което е управлявано от неправоспособно лице. В случая безспорно е доказано посоченото обстоятелство. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0455-000019 от 30.03.2022 г. от Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ – Твърдица на Д. П. А. водач на МПС – собственост на оспорващия е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно за 190 дни и са отнети документи: СУ МПС № ********* и Контролен талон № 7368574. Заповедта е връчена на А. на 31.03.2022 г. На 02.04.2022 г. на Д. П. А. с ЕГН: **********, е съставен от служител на ОД на МВР – Сливен, РУ - Твърдица, АУАН Серия AД № 009005, затова, че управлява МПС Мицубиши Каризма с per. № ………., собственост на М.Н.Б. ЕГН-**********, като отказва да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство, отказва талон за медицинско изследване; А. е неправоспособен – лишен по административен ред от СУМПС; не носи СРМПС, с което виновно е нарушил чл. 174, ал.3, чл. 150 и чл. 100 от ЗДвП. Следователно водачът е управлявал МПС – собственост на оспорващия след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е било временно отнето. Дали собственикът - оспорващ е адресат на съставения АУАН е без правно значение. Приложимата правна уредба не обвързва принудителната мярка с установяване на вина или знание на собственика, поради което без правно значение са обстоятелствата дали жалбоподателят лично е предоставил управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали той е знаел за това. Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. В този смисъл са Решение № 1235 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10192/2018 г., VIII о.; Решение № 14879 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6949/2018 г., II о. и Решение № 2235 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10387/2018 г., VIII о..
По изложените съображения съдът приема, че са били налице основания за издаване на обжалваната заповед. Налагането на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство", с оглед установеното от фактическа страна, е било задължително. Срокът на действие на тази принудителна административна мярка е ограничен – от шест месеца до една година. Административният орган е съобразил това ограничение и е наложил мярка в предвидения от закона минимален размер, а именно 190 дни.
Жалбата срещу заповедта за налагане на ПАМ е неоснователна и следва да се отхвърли.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд - Сливен
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Н.Б., ЕГН ********** с адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0455-000021 от 04.04.2022 г. на Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ – Твърдица, с която на М.Н.Б., на основание чл. 171, т.2а, б.а от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца до една година, а именно за 190 дни и са отнети 2бр. рег. табели с № …………
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: