РЕШЕНИЕ
№ 260061 14.10.2020г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на шестнадесети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №553 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.258
от ГПК.
С Решение № 10.04.2020г., постановено по гр.д.№ /2019г. по описа на
РС- В. е признато за установено по предявения от М.Б.К., ЕГН **********, М.Б.К.,
ЕГН ********** и М.Б.К., ЕГН **********, и тримата с постоянен адрес:***,
против М.М.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и М.А.Д., ЕГН **********,***,
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че М.М.М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и М.А.Д., ЕГН **********,*** не са
собственици на поземлен имот №12, от квартал 10, по плана на с.М.П., Община С.,
с площ от 170 кв.м., който имот попада в УПИ XVIII- „Ресторант“, по
регулационния плана на с.М.П., за който регулацията не е приложена, при граници
и съседи на поземления имот: от север- улица, от североизток- ПИ 14 и
УПИ-XVIII, от юг и югоизток- ПИ 13 и от запад и югозапад- улица и иск с правно
основание чл.537, ал.2 от ГПК, с който
се иска да се отмени нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка №16, том III, нот. дело № 392/2018г.,
на Нотариус- М.Р., с АКТ на вписване №186, том VII, д.№1182,
вх.рег.№2160/19.11.2018г. на СВ-В., в частта с която първият ответник е признат
за собственик на процесния поземлен имот №12 от квартал 10 по плана на село М.П.,
община С., с площ от 170 кв.м., който имот попада в УПИ ХУ1П-„Ресторант“ по
регулационния плана на с.М.П., за който регулацията не е приложена, при граници
и съседи на поземления имот: от север -улица, от североизток- ПИ 14 и
УПИ-XVIII, от юг и югоизток- ПИ 13 и от запад и югозапад – улица.
Осъдена е М.М.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и М.А.Д., ЕГН **********,***,
да заплатят на М.Б.К., ЕГН **********, М.Б.К., ЕГН ********** и М.Б.К., ЕГН **********,
и тримата с постоянен адрес:***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1400
лв., представляваща разноски в производството.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.Й.А., в
качеството му на пълномощник на М.А.Д..
Твърди се, че решението е неправилно, постановено в противоречие с
материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила, както и
необосновано, поради противоречие с установената фактическа обстановка по
делото.
Твърди се, че в атакуваното решение, съдът неправилно приема, че при
предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че
претендираното от него и оспорено от ищеца право съществува, т.е. в тежест на
ответника М.М.М. е да установи правото си на собственост върху процесния
недвижим имот, придобито на основание наследяване по закон и/или на оригинерно
основание, …“.
Твърди се, че неправилен е извода на съда и по отношение на това,че по
делото от страна на ответниците „не са ангажирани никакви доказателства, от
които да следва правния извод, че ответника М. към 19.11.2018г. е била
собственик на процесния имот по силата на наследствено правоприемство или на
основание изтекла в нейна полза придобивна давност и че „От своя страна, ответницата М.М. не е
установила правото си на собственост върху процесното място, като не е доказала
конкретно основание за придобиване собствеността на имота.“.
Твърди се, че тези съждения на съда са неправилни и неверни, тъй като
по делото са представени всички възможни налични писмени и са събрани
достатъчно гласни доказателства в тази насока.
Сочи се, че от писмените и
гласни доказателства по делото се установява, че имотните граници на всички
имоти изследвани по делото не са ясно очертани, за да е безспорно видно от кой
кой имот е ползвал и в кой имот е строил.
Затова се счита, че от особена важност и значение за констатиране
наличието или не на придобивна давност, доказването на всички онези обективни и
най- вече субективни белези характеризиращи ползването на процесния имот като
владение или държане, които обуславят правното основание за придобиването на
процесния имот на оригинерно основание от ищците.
Твърди се, че от доказателствата е видно, че в съзнанието на всички
жители на селото, имота си е на К. /ответника М./, а К. /ищците/ си ползват
само техните имоти. Няма никаква явна демонстрация от страна на ищците, спрямо
ответниците и други жители на с.М.П. те да са проявявали и упражнявали владение
върху чужд имот и това да е станало достояние на действителните на всички други
хора.
Сочи се, че показателен за крайния резултат по делото е начина на
придобиване на ПИ №14, колкото и да не е предмет на настоящото дело.
Визира се, че като се вземе предвид, че къщата на ищците е изградена в
чужд имот, при всички случаи след 07.01.2004г. без да им е учредявано право на
строеж от собственика на земята, без строителни книжа, без тя да отговоря на
нормативните изисквания на ЗУТ и другите относими закони- видно от
експертизата, то къщата е незаконно изградена, поради което е изключена
възможността ищците да се придобили къщата и процесния имот по давност по
какъвто и да е начин, най- малкото защото никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение.
Незаконосъобразните строителни действия от страна на ищците ги
определят като държатели на чужд имот, а не като владетели, като в настоящия
случай следва да намери приложение презумпцията по чл.92 от ЗС- приращението.
Визира се, че незаконен строеж, какъвто е къщата на ищците в процесния
ПИ №12 не може да се придобие по давност, защото тя е обект на правото на
собственост и може да се придобива по давност, ако не подлежи на премахване,
което не може да се изведе от установеното по делото. Същото е относимо и за
земята- незаконосъобразното завземане не предполага нейното спокойно, явно и
несъмнено ползване или владение.
Искането е за цялостна отмяна на обжалваното решение, с постановяване
на друго такова, с което да се отхвърлят изцяло исковите претенции на ищците,
като неоснователни.
Моли се за присъждане на всички сторени деловодни разноски.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- М.Б.К., М.Б.К. и М.Б.К..
В същият се твърди, че подадената въззивна жалба е неоснователна.
Счита се, че в първионстанционното производство не са допуснати
визираните в жалбата процесуални нарушения, които да са довели до накърняване
правото на защита на ответника.
Сочи се, че в съвкупност със събраните по делото доказателства в
постановеното решение, първоинстанционния съд е взел предвид всички събрани по
делото доказателства, като е изложил подробни съображения, кои кредитира и кои
не. Същият се е съобразил със събраните доказателства, като вътрешното му
убеждение е подчинено на тях и решението му е съответно на съдържанието.
От друга страна се приема, че обжалваното решение е правилно, защото е
постановено при законосъобразни правни изводи относно установените факти, както
и при такива, съответстващи на доказателствата по делото.
В тази насока се излагат подробни съображения.
Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение.
В съдебно заседание, жалбоподателят Д., редовно призован не се явява.
За него се явява адв.А., редовно упълномощен. От страна на последния се
поддържа подадената въззивна жалба. Моли се за отмяна на обжалваното решение,
като неправилно, незаконосъобразно и неоснователно, като бъде уважен предявения
иск.
Моли да се приеме, че въззивната жалба има характер на писмена защита.
Не претендира разноски.
Ответниците по жалбата- М.Б.К., М.Б.К., М.Б.К. и М.М.М., редовно
призовани не се явяват. За първите трима ответници се явява адв.Ч., редовно
упълномощен. Последният моли, да бъде оставена без уважение подадената въззивна
жалба, като се потвърди решението на първоинстанцинния съд, като правилно и
законосъобразно. В тази връзка излага подробно съображенията си.
Моли се за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.
Съдът, като взе предвид
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Пред първоинстанционният съд е предявен от М.Б.К., М.Б.К. и М.Б.К. против
М.М.М. и М.А.Д., иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, като искането е да бъде постановено съдебно решение, с
което да се приеме за установено по отношение на ищците, че ответниците
не са собственици на следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот №12, от
квартал 10, по плана на с.М.П., Община С., с площ от 170кв.м., който имот
попада в УПИ XVIII- „Ресторант“, по регулационния плана на с.М.П., за който
регулацията не е приложена, при граници и съседи на поземления имот: от север- улица,
от североизток- ПИ 14 и УПИ-XVIII, от юг и югоизток- ПИ 13 и от запад и
югозапад- улица, и иск с правно основание
чл.537, ал.2 от ГПК, с който се иска да се отмени Нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка №16, том III, нот.дело №../…г., на Нотариус- М.Р., с
АКТ на вписване №186, том VII, д.№1182, вх.рег.№2160/19.11.2018г. на СВ- В., в
частта с която първият ответник е признат за собственик на процесния поземлен
имот №12 от квартал 10 по плана на с.М.П., Община С., с площ от 170кв.м., който
имот попада в УПИ ХVІІІ- „Ресторант“ по регулационния плана на с.М.П., за който
регулацията не е приложена, при граници и съседи на поземления имот: от север- улица,
от североизток- ПИ 14 и УПИ-XVIII, от юг и югоизток- ПИ 13 и от запад и
югозапад- улица.
Твърди се от страна на тримата ищци, че са собственици по наследство и
давностно владение на следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот №12, от
квартал 10 по плана на с.М.П., Община С., с площ от 170кв.м., който имот попада
в УПИ XVIII-„Ресторант“, по регулационния плана на с.М.П., за който регулацията
не е приложена, при граници и съседи на поземления имот: от север- улица, от
североизток- ПИ 14 и УПИ-XVIII, от юг и югоизток- ПИ 13 и от запад и югозапад-
улица.
Твърди се, че този имот е наследен от техния баща Б.М. К., ЕГН **********,
който го е владял още от 1985г., като в последствие, през 2000г. го е оградил
заедно с други техни имоти- поземлен имот №13 и поземлен имот №14 и до смъртта
си през 23.05.2007г. е продължил да го владее, заедно с другите два имота
непрекъснато, явно и несъмнено без някой да оспорва това негово право.
Визира се, че след смъртта на баща им, единствено те от законните му
наследници са установили фактическа власт изключително за себе си, като
продължили заедно да владеят целия процесен поземлен имот №12, заедно с другите
два имота, при равни права непрекъснато, явно и несъмнено.
Сочи се, че през 2018г. ответниците установили, че първият ответник, М.М.М.,
без основание на 19.11.2018г. се е сдобила с Нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка №16, том III, нот.дело №392/2018г., на Нотариус- М.Р.,
с АКТ на вписване №186, том VII, д.№1182, вх.рег.№2160/19.11.2018г. на СВ-В. за
целия процесен имот, ведно с несъществуващи в имота паянтова жилищна сграда,
със застроена площ от 22кв.м. и паянтова селскостопанска сграда, със застроена
площ от 18кв.м., като още същия ден и без основание е продала целия имот на
втория ответник М.А.Д., ведно също с описаните несъществуващи в имота сгради, с
Нотариален акт за покупко-продажба №17, том III, нот.дело №393/2018г., на Нотариус-
М.Р., с АКТ на вписване №187, том VII, д.№1183, вх.рег.№2161/19.11.2018г. на
СВ-В..
Твърди се, че първият ответник, както и нейния наследодател- Д.М.К.,
ЕГН **********, починала на 02.12.1995г. не са били собственици на процесния
имот, нито са живели в него, нито са го ползвали, нито са го владяли по какъвто
и да било начин. Поддържат, че процесният недвижим имот винаги се е ползвал
изцяло от техния баща Б.М. К., преди смъртта му през 2007г., като той го е
считал за свой и го е владял непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на
давностния срок по чл.79 ал.1 от Закона за собствеността, а след неговата смърт
и понастоящем това владение е продължено от ищците, като негови законни
наследници, при равни права, също непрекъснато, явно и несъмнено.
Сочи се, че приживе баща им,
въпреки че не се е позовал на изтеклата в негова полза 10 -годишна придобивна
давност, присъединявайки владението на своя баща, към тяхното фактическо
владение, се позовават на изтекла в полза на наследодателя им придобивна
давност в периода от 1985г. до 2007г., с оглед т.3 от Тълкувателно решение №4/17.12.2012г.
по тълк.д. №4/2012г. ОСГК на ВКС, поради което считат, че следва да се приеме,
че са собственици по наследство и давностно владение на процесния имот.
Твърдят, че през всичките тези години никои от ответниците не е оспорвал
собствеността на баща им, а и в последствие на тях върху процесния имот.
Предвид изложеното се счита, че вторият ответник не е придобил правото
на собственост върху процесния имот на основание цитирания по-горе нотариален
акт за покупко- продажба №17/2018г., на Нотариус- М.Р., защото той не е могъл
да придобие права от своя праводател, които той няма, поради и което те, като
действителни собственици, не са загубили своите права върху имота.
Искането е, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено
по отношение на ищците, че ответниците
не са собственици на процесния недвижим имот, както и да бъде отменен Нотариален
акт за собственост по обстоятелствена проверка №16, том III, нот. дело
№392/2018г., на нотариус- М.Р., с АКТ на вписване №186, том VII, д.№1182,
вх.рег.№2160/19.11.2018г. на СВ- В., в частта с която М.М.М. е призната за
собственик на поземлен имот №12 от квартал 10 по плана на село М.П., община С.,
с площ от 170 кв.м., който имот попада в УПИ ХVІІІ- „Ресторант“ по
регулационния плана на с.М.П., за който регулацията не е приложена, при граници
и съседи на поземления имот: от север- улица, от североизток- ПИ 14 и
УПИ-XVIII, от юг и югоизток- ПИ 13 и от запад и югозапад- улица.
В срокът по чл.131, ал.1 от ГПК, ответника М.Д. депозира отговор, с
който изразява становище, че предявените искове са недопустими, алтернативно-
неоснователни.
В тази връзка твърди, че за ищците липсвал правен интерес от воденето
на настоящото дело. Това е така, тъй като по никакъв начин не може да се
направи извод, че ищците, респ. наследодателя им да е бил собственик на
процесния недвижим имот. Алтернативно ответникът счита, че предявените искове
са неоснователни.
Твърди се, че описаното в исковата молба не отговаря на истината,
както по отношение на процесния ПИ №12, така и за споменатия в ИМ ПИ №14 и
двата попадащи в УПИ XVIII- „Ресторант“, квартал №10, по плана на с.М.П., Община
С..
Твърди се, че ищците, респективно техните наследодатели, никога не са
притежавали, ползвали и/или владеели процесния ПИ №12, а споменатия в исковата
молба ПИ №14 са придобили, чрез покупко- продажба едва на 28.03.2019г. от
действителните им собственици.
Твърди, че процесният поземлен имот №12 от преди повече от 50 години е
бил собственост на Д.М.К., бивша жителка на с.М.П., починала на 02.12.1995г.
Като собственик на този имот същата е била записана в разписните книги за
собствениците на имоти към Община С..
Визира се, че процесният имот се е ползвал от нея и наследниците, а
след смъртта й само от последните. След смъртта на Д.М.К., син на покойната Д.К.,
имотът е продължил да се ползва от неговата дъщеря Т.Д.К., заедно с леля й
първата ответница. Твърди, че през 2018г. последните две уредили доброволно
отношенията си във връзка със съсобствеността по отношение на процесния имот,
като Т.К. получила уравнение в пари за дела си от М.М. и й дала декларация, че
е съгласна леля й да се снабди с нотариален акт за собственост върху целия
имот.
Сочи се, че въз основа на подписаната декларация първата ответница се
снабдила с нотариален акт, удостоверяващ правото й на собственост по отношение
на поземления имот и постройките върху него.
Искането е предявените искове да се отхвърлят, като неоснователни.
В срокът по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата М.М.М..
Пазарджишкият окръжен
съд от фактическа страна прие за установено следното:
Видно от Нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка
№16, том III, нот.дело №392/2018г., на Нотариус- М.Р., с АКТ на вписване №186,
том VII, д.№1182, вх.рег.№2160/19.11.2018г. на СВ-В. се установява, че е
призната М.М.М. за собственик, на основание наследство и давностно владение
върху следния недвижим имот, находящ се в с.М.П., общ.С., област Пазарджик, а и
именно: Поземлен имот №12 от квартал 10
по регулационния план на с.М.П., Община С., област Пазарджик, застроен и
незастроен с площ на имота от 170кв.м., който поземлен имот попада в УПИ ХVІІІ-
„Ресторант“ /урегулиран поземлен имот осемнадесети- ресторант/, за който УПИ
ХVІІІ регулацията не е приложена, при граници и съседи на поземления имот: от
север- улица, от североизток- УПИ ХVІІІ и ПИ 14, от юг и югоизток- ПИ 13 и от
запад и югозапад- улица, ведно с построените в поземления имот ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, застроена на 22кв.м. и ПАЯНТОВА
СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА, застроена на 18кв.м.
От Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот, №17, том ІІІ,
рег.№5409, дело №393 от 19.11.2018г. е видно, че цитирания по- горе имот е
продаден от М.М.М. на М.А.Д. за сумата от 500лв.
Видно от Удостоверение за наследници с изх.№ГРАО- 00007/02.01.2019г.
се установява, че Б.М. К. е починал на
23.05.2007г., като е оставил законни наследници- съпруга- починала на
17.03.2009г., както три дъщери и трима сина- последните и ищци по настоящото
дело: М.Б.К., М.Б.К. и М.Б.К..
Видно от Удостоверение за идентичност на лице с различни имена се
установява, че Б.М. К. и А.А.К. са имена на едно и също лице.
По делото са приложени скици, разписен лист- л.56, Заявление за
услуга- Смяна на клиент на регулиран пазар- л.57, Декларация за достъп, както и
удостоверение за данъчна оценка касаещи процесния имот.
В показанията си свидетелите Х.М.Х., С.И.А., С.И.Ч. и М. А.А.
установяват, че първоначално в процесния имот е имало постройка, в която е
живяла наследодателката на ответницата Д.М.К., заедно със сина си Д.М.К. /Д./ и
внучка си Т.Д.К. /Г./, като това е продължило до смъртта й през 1995г. От
показанията на свидетелите става ясно, че след като постройката се срутила
тогавашния кмет на селото построил на Т.Д.К. сграда, на мястото на старата
работилница на баща й, състояща се от една стая, която последната обитава и към
настоящия момент. Свидетелите са единодушни, че никой не знае ответницата да е
ползвала имота.
От показанията на свидетелите Х.М.Х. и С.И.Ч. става ясно, че след
смъртта на Д.К., Б. К., заедно с тримата му синове- ищците по делото изградили
на мястото на постройка, която приживе била обитавана от покойната Д.М.К., къща
през 2001г., която ползвали оттогава насам, като оградили мястото с ограда,
заедно с това което ползвали преди това, като така се образувал парцел с площ
от около половин/един декар. Свидетелите излагат, че внучка й Т. се настанила в
постройка, която била изградена в друг имот, зад сега съществуващата къща на
ищците, а не на мястото на срутената постройка.
Свидетелите С.И.А. и М. А.А. от друга страна твърдят, че Т.Д.К. живяла
в постройката на наследодателката на ответницата до смъртта на баща си- Д. 2004г.,
а от 2005г. започнала да обитава новопостроената сграда.
Видно от заключенията на основната и допълнителна съдебно- техническа
експертизи се установява, че процесния имот е с площ от 170кв.м., като в
кадастралната основа са отразени в него да попадат сграда от основно
застрояване с площ от 22кв.м. и от допълващо застрояване, с площ от 18кв.м.,
които на място не съществуват. Имотът е ограден с метална мрежа и дървени
летви, закрепени на дървени колове, забити в земята и представлява едно дворно
място, заедно с имоти пл. №№ 13 и 14, с обща площ от 712 кв.м.. Сградите в
имоти с пл. №№12 и 13 са премахнати и на тяхно място е изградена една жилищна
сграда на един етаж, със застроена площ от 120 кв.м., в която са обособени три
самостоятелни жилищни обекти, за която липсват строителни книжа и документи,
относно разрешаване за построяване. Сградата е изградена като свободно стояща с
преобладаваща малка височина и отстои на 1,2 м.л. до страничната граница на
съседен УПИ и на 3,5 м.л. до сградата на съседния имот /при норма 3 м.л. до
границата и 6 м.л. до съседната сграда/.
При тези данни
въззивният съд прави следните изводи:
Атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав и в
съответната форма, поради което се явява валидно и допустимо. Въззивната жалба
срещу него е подадена в законния срок от легитимирано да обжалва лице, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Съгласно ТР №11/2012г. от 21.02.2013г. по тълк.д.№11/2012г. на ОСГК на
ВКС нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим
имот по реда на чл.587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила
по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост. При оспорване на признатото с акта право на собственост
тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение
редът на чл. 193 ГПК. В тази връзка, при предявен отрицателен установителен иск
в тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от
ищеца право съществува, т.е. в тежест на ответника М.М.М. е да установи правото
си на собственост върху процесния недвижим имот, придобито на основание
наследяване по закон и/или на оригинерно основание, т.е. че е упражнявала в
продължение на 10 години непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху
имота с намерение да го свои. Това не е
реализирано от последната на практика.
В конкретният казус, първоинстанционния съд, съобразявайки се със
събраните по делото доказателства е приел за доказано установяването на
самостоятелна фактическа власт с намерение за своене и упражняването на
фактическата власт повече от 10 години от страна на ищците и техния
наследодател върху процесния имот.
Приел е, че то е безспорно манифестирано с изграждане на постройка в
него, като по делото не са събрани доказателства трети лица да са се
противопоставили на установената от тях фактическа власт върху процесните имоти
до датата на предявяване на настоящия иск.
Отчел е, че фактическата власт върху имот пл.№.12 е упражнявана явно,
необезпокоявано и непрекъснато от Б.М. К. и неговите наследници- ищци повече от
10 години, като с предявяването на иска е осъществено и позоваване на изтекла
придобивна давност в тяхна полза.
Приел е, че ответницата М.М.М. не е установила правото си на
собственост върху процесното място, като не е доказала конкретно основание за
придобиване собствеността върху имота. Ето защо е счел, че е оборено
легитимиращото действие на приетия като писмено доказателство по делото, Нотариален
акт за собственост по обстоятелствена проверка №16, том III, нот.дело
№392/2018г., на Нотариус- М.Р., с АКТ на вписване №186, том VII, д.№1182,
вх.рег.№2160/19.11.2018г. на СВ-В. в частта, в която на ответницата- титуляр по
акта са признати права, придобити по силата на наследство и давностно владение.
От тук е и прието, че извършената разпоредителна сделка, обективирана в Нотариален
акт за покупко- продажба № 17, том III, нот.дело №393/2018г., на Нотариус- М.Р.,
с АКТ на вписване №187, том VII, д.№1183, вх.рег.№2161/19.11.2018г. на СВ- В.
не е породила вещно- прехвърлителен ефект, тъй като праводателят по него се е
разпоредил с вещни права, които не притежава и следователно приобрателят не би
могъл да ги придобие.
Тези му изводи няма основание да не бъдат приети изцяло от настоящата
инстанция, дали му основание за уважаване на предявените искове по чл.124 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК.
В тази насока следва да се посочи, че не се установява съществено
противоречие в показанията на разпитаните по делото свидетели, които визират,
че наследодателят на тримата ищци- Б.М. К. е завладял изцяло имота още през
1985г., не въз основа на наследствено правоприемство или друго правно
основание, а едностранно с фактически действия, със съгласието на Д.К..
В случая е установено и съответно неоспорено обстоятелството, че същия
първоначално е оградил имота с дървена ограда, а впоследствие след като е
починала Д.К. през 1995г. е премахнал сградата, в която същата живеела, както и
стопанската постройка. През 2000г. до 2001г., на тяхно място изградил масивна
жилищна сграда със застроена площ 120кв.м., която почти изцяло попада в
процесния имот, като малка част от същата попада в Имот с пл.№13, който е
собственост на ищците.
Неотречена е и констатацията, че през 2000г., Б.М. К., заедно със
синовете си е поставил нова ограда, с която е оградил процесния имот, като едно
цяло с другият му собствен Поземлен имот №13 и Поземлен имот №14 до смъртта си
през 23.05.2007г., непрекъснато, явно и несъмнено без някой да му оспорва това
негово право.
Не е оспорено, че след смъртта на Б.М. К., единствено ищците като
негови законни наследници са установили фактическа власт изключително за себе
си, като продължили заедно да съвладеят целият процесен Поземлен имот №12,
заедно с другите два имота, при равни права непрекъснато, явно и несъмнено,
което продължава и понастоящем.
Всички тези обстоятелства, категорично се установяват от заключенията
на представените и приети по делото основно и допълнително заключение на вещото
лице- Генов. В тази връзка следва да се отбележи, че от приложената към
заключението скица се установява, че новоизградената от ищците масивна жилищна
сграда от 120 кв.м., което не е отречено от ответниците за нейното
съществуване, почти изцяло е изградена в процесния Поземлен имот №12. С оглед
ограждането на имота достъп до този имот са имали само и единствено ищците, но
не и ответниците.
Категорично в заключението си вещото лице, че в процесния Поземлен
имот №12, на място не съществуват отразените в кадастралната основа на плана
едноетажната паянтова жилищна сграда със застроена площ от 22кв.м. и
едноетажната паянтова селскостопанска сграда със застроена площ от 18кв.м., които
на практика първоначално са обитавани и ползвани от Д.К. до смъртта й през
1995г. За последните следва да се посочи, че те са предмет именно на процесния
Нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка №16 от 19.11.2018г. и
Нотариален акт за покупко-продажба №17 от 19.11.2018г.
Неопровергани са заключенията на съдебно- техническата експертиза, че
след като тези сгради са премахнати, на тяхно място и на мястото на сградите в
имот №13, собственост на Б.М. К. изцяло е изградена масивна жилищна сграда от
120 кв.м., с обособени три самостоятелни жилищни обекта, ползващи се за живеене
от ищците.
Вещото лице не отрича, че Имот с пл.№12, пл.№13 и пл.№14 са оградени
от метална мрежа и дървени летви, закрепена на дървени колове. Според същият по
разписния лист, първоначалното записване за имот с пл.№12 е било за Д.К., без
да е посочено основанието за това, като дори в графата е записано, че се
отчуждава, настоящото записване с процесните нотариални актове за същият имот
на името на ответниците- М.М. и М.Д. е направено едва през 2018г. Записванията
за имот с пл.№13 е на името на дядото на К., а имот с пл.№14 също е записана на
братя К..
Вещото лице установява, че заявената от ответника- М.Д., услуга- смяна
на клиент до „ЕВН България“ ЕАД с кл.№********** е за несъществуващо на място
Паянтово жилище със застроена площ от 22 кв.м., която първоначално е попадало в
имот с пл.№12.
В относимост на тези установени от вещото лице обстоятелства са и
показанията на свидетелите Х.И Ч.. Неопровергани са излаганите от тях данни, че
процесния имот с пл.№12 се завладян от бащата на ищците- Б.М. К. още през
1985г., със съгласието на Д.К., която била изоставена от децата си и за нея се
грижил именно К.. След като починала през 1995г., къщата в която живеела К. се
запалила и тогава именно К. премахнал паянтовото жилище и стопанската
постройка, като впоследствие през 2000г. до края на 2001г., оградил имота с
телена мрежа, а от страна на св.Х. с дървени летви и построил на мястото на
постройките в имот с пл.№12 и имот с пл.№13, заедно със синовете си новата
масивна жилищна сграда. Това обстоятелство се потвърди и от сочения от страна
на ответника св.А.- дядо на М.Д..
Действително свидетелите- Х.И Ч. визират в показанията си, че в
паянтовата къща, до смъртта на баба Д., с нея живеела нейната внучка Т., като
не се отрича факта, че след нейната смърт тя е заживяла в къщата на свидетелят Х.,
където живяла около две години, след което кметството и построило една стая в
дъното на имот с пл.№13, попадаща и в имот с пл.№14. Свидетели сочат в
показанията си, че трите имота са оградени, като всички те имат три входа, като
внучката на баба Д., за да стигне до построената стая, преминава през имот №14,
през вход ползван само от нея, тъй като достъпът и от имот №14 до процесния
имот с пл.№12 е ограничен от изградената на място масивна жилищна сграда от
120кв.м.
При тези данни, не са налице основания да се приеме за основателно
възражението в насока, че внучка /Т./ и нейният баща, след смъртта на баба Д. са
продължили да упражняват фактическа власт върху имота, тъй като видно и от
изградените на място постройки, това е обективно невъзможно.
Съществен момент в настоящият казус са и показанията на цитираните по-
горе свидетели, които не установяват в излаганите от тях данни, че в процесния
имот някога да са виждали ответницата М.М.М.. За нея те не отричат, че са
разбрали едва преди около година, когато тя се снабдила с констативния
нотариален акт. Не може да се отрече, че свидетелите коментират първоначално,
когато е бил жив наследодателят на ищците, че първия е владял процесния имот и със съгласието на
последната, за която коментират, че е нейна собственост. Факт е обаче, че
същият е извършвал действия по владение на този имот без противопоставяне от
когото и да е било впоследствие дълги години, което е продължило и впоследствие
от неговите наследници- ищци по делото. Впоследствие свидетелите Ч. и Х. не
отричат, че всички в селото знаят, че процесния имот с пл.№12 е собственост на
ищците.
Следва да се посочи, че от страна на ответницата М. не се установяват
каквито и да е било действия свързани с явно противопоставяне от нейна страна на
изградената масивна жилища сграда от 120кв.м. още през 2001г. или в
последващите години. За същата не се установява, тя да е живеела или съответно
ползвала процесният имот, както и да го е владяла по какъвто и да било начин.
Следва да се посочи, че няма основание да се приеме извода,
записването на имота в разписния лист към РП одобрен със Заповед
№1135/28.08.1980г. на името на Д.К. не е достатъчно основание с него да се удостовери
право на собственост.
Разписните листове нямат доказателствено значение за това кому е
принадлежало правото на собственост, а те обслужват нуждите на
административните процедури във връзка с промени в плановете. Разписният лист
може да бъде единствено източник на информация за това кое лице е заварено да
ползва определен имот към момента на кадастралното му заснемане, но не е титул
за собственост. В този смисъл е и установеното от вещото лице записване без правно
основание по разписния лист на името на Д.К.. Ето защо това писмено
доказателство не може е основание за опровергаване на възприеманите по- горе
доказателства.
Не могат да се приемат, като основателни възраженията, че К. са били
само държатели на имота и собствеността е била на Д.К. и впоследствие на
нейните наследници.
Обсъдените по- горе доказателства установяват по несъмнен начин, че наследодателката
на М.М.- Д.К. реално е изгубила владението върху процесния имот още през 1985г.
или най- малкото, след смъртта си 1995г., като след смъртта й не се налице
доказателства от страна на ответницата- М. да е упражнявана фактическа власт
върху същата. Последната се позовава на придобивна давност едва през 2018г., но
това е много след изтичане на допустимия по закон 6- месечен срок, с което и на
практика тя не би могла да придобие имота по давност. Оттук следва и извод, че М.
без основание на 19.11.2018г. се е сдобила с Нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка №16, том III, нот.дело №392/2018г„ на Нотариус- М.Р.,
с АКТ на вписване №186. том VII. д.№1 182. вх.рег.№2160/19.11.2018г. на СВ-В.
за целия процесен имот, ведно с несъществуващи в имота паянтова жилищна сграда,
със застроена площ от 22кв.м. и паянтова селскостопанска сграда със застроена
площ от 18кв.м. Съответно следва да се приеме, че на същия ден, без основание,
тя е продала целия процесен имот на втория ответник- М.А.Д., ведно също с
описаните по-горе несъществуващи в имота сгради, с Нотариален акт за покупко- продажба
№17, том III, нот.дело №393/2018г., на Нотариус- М.Р., с АКТ на вписване №187.
том VII, д.№1183. вх.рег.№2161/19.11.2018г. на СВ- В.. Същото е без основание,
защото както М.М., така и нейния наследодател- Д.К., починала на 02.12.1995г.
не са били собственици на процесния имот.
Ето защо и ответникът Д. не е придобил правото на собственост върху
процесния имот на основание цитирания по- горе – Нотариален акт за покупко-продажба
№17, том III, нот.дело №393/2018г., на Нотариус- М.Р., защото той не може да
придобие права от своя праводател, каквито същият не е имал.
С оглед на тези съображения, настоящата въззивна инстанция не намира,
че са налице основания за приемане за основателни направените възражения на
въззивника в подадената от него жалба, чрез процесуалния му представител.
Поради изложеното, въззивният съд намира, че предявените искове от
страна на ищците К. се явяват основателни, с оглед на което същите на което те
са уважени, като основателни.
Поради съвпадане на крайните правни изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционният
съд, несподеляне на възраженията изложени от жалбоподателят и неговата защита, то
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди
изцяло, а подадената въззивна жалба, като неоснователна се остави без уважение.
С оглед изхода на делото, в тежест на жалбоподателят Д. следва да се
присъдят направените от страна на М.Б.К. и М.Б.К. съдебно- деловодни разноски
пред въззивната инстанция- адвокатски хонорар в размер на 1000лв.
Мотивиран от горното,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №79/10.04.2020г., постановено по гр.дело №72/2019г. по описа на
РС- В..
ОСЪЖДА М.А.Д., ЕГН **********,***, да заплати на М.Б.К., ЕГН **********, М.Б.К., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес:***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1000/хиляда/лв., представляваща съдебно- деловодни разноски- адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в
едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател:
Членове:1.
2.