Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 50, 10.02.2020 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия
районен съд, шести състав, в публично заседание на четиринадесети януари през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Женя И.,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1285
по описа за 2019 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск,с правно основание чл.422 от ГПК във вр.
с чл.415 от ГПК , за сумата от 3070.10 лв.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че между него,
В.Й.Н.-кредитополучател и ответника-солидарен длъжник е имало сключен договор
за потребителски кредит от 19.04.2017 год., по силата на който ищеца е
предоставил на ответника сумата от 2200 лв. -
кредит и 1650 лв. – по договор за допълнителни услуги, със съответните
размери на лихва по кредита и разходи, съгласно договора, като общата сума по
договора за кредит и пакета допълнителни услуги възлизала на 4914.24 лв., срещу
задължението на кредитополучателя да възстанови сумата за срок от 24 месеца, на равни месечни вноски от по
204.76 лв.. Ищеца твърди, че е изпълнил своето задължение като е предоставил
сума в размер на 964.85 лв. лично на В.Н., след погасяване на негово старо
задължение в размер на 1235.15 лв., като рефинасирането
е по искане на лицето, а на 18.08.2017 год. между ищеца и В.Н. е подписан анекс
по силата на който е променен графика на плащанията и е намален ГПР на 45.69 %.
Ищеца твърди, че кредитополучателя е погасил девет пълни погасителни вноски и
една непълна, като последното плащане е било на 18.04.2018 год., поради което договора бил
прекратен автоматично на 10.07.2018 год., като вземането по него било обявено
за предсрочно изискуемо и на ответника-солидарен длъжник е била изпратено уведомително писмо, че
вземането е предсрочно изискуемо. В исковата молба е посочено, че до момента на
предявяване на иска ответника е погасил общо 1886.81 лв., разпределени както
следва : 1886.81 лв. за погасяване номинала по договора кредит, 12.67 лв. –
лихви за забава по кредита и 30 лв. начислени такси по договора за събиране на
вземането, а остатъка от задължението в размер на 3070.10 лв. не е погасено и е
дължимо от ответника Ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК за сумата 3070.10 лв. -
главница и лихва за забава в размер на 25.22 лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението и направените разноски, като заповедта за изпълнение
била връчена по реда на чл.47 от ГПК. За това и в изпълнение указанията на
заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на
вземането за което е издадена заповед за изпълнение само по отношение на
главницата в размер на 3070.10 лв. В съдебно заседание редовно призован ищеца не се
явява, но чрез депозирано писмено становище е заявил, че поддържа иска така
както е предявен.
В
дадения месечен срок ответника не е упражнил правото си на отговор. Не е
изразено становище относно допустимостта и основателността на иска. В съдебно
заседание се явява лично и признава
предявения иск и по основание и по размер. Заявил е, че е преустановил
плащанията поради липса на средства, но ще продължи да изплаща задължението към
ищеца занапред тъй като си е намерил работа.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 403/2019 год. на
РСТ ищеца е подал заявление, въз основа на което е издадена Заповед за
изпълнение № 247/05.03.2019 год. по реда на чл.410 от ГПК против длъжника и В.Н.,
в условия на солидарност за сумата от 3 070.10 лв. главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 19.04.2017 г., сумата от 25.22 лв.,
представляваща лихва за забава от 16.06.2017 г. до 10.07.2018 г., такси по
тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева за периода от
16.06.2017 година до 10.07.2018 година, ведно със законната лихва върху
главницата от 01.03.2019 г. до изплащане на вземането и направените по делото разноски. Заповедта е влязла в
сила по отношение на В.Н. и срещу него е издаден изпълнителен лист. Същата е
била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.1 от ГПК поради което, поради
което и съобразно разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на ищеца да предяви
иск за установяване на вземането си против ответника. Това определя правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, срещу ответника, с правно осн. чл.422 от ГПК. Предмет на иска е установяване на
вземането само по отношение на главницата в размер на 3070.10 лв., като по
отношение на другите вземания, посочени в заповедта за изпълнение заповедния
съд я е обезсилил, на осн. чл.415, ал.3 от ГПК.
От
приложения по делото договор за потребителски кредит „Профи
кредит Стандарт” № ********** от 19.04.2017 г.., сключен между ищеца, чрез кредитен експерт-физическо лице и ответника се
установи, че ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 2200 лв. със
срок на кредита 24 месеца и размер на месечната вноска по кредита в размер на
136.01 лв., с годишен лихвен процент 41,17 %; ГПР 49,90 % и лихвен процент на
ден от 0,11, при обща дължима сума по кредита в размер на 3264.24 лв., а по
избран и закупен от ответника пакет допълнителни услуги ( с отбелязване на
пакет „Бонус”+), същият дължи възнаграждение за закупен пакет в
размер на 1650 лв., с месечен размер на вноската от 68.75 лв. и общо задължение
по договора за кредита и по пакета допълнителни услуги в размер на 4914.24 лв., при общ размер на вноската от
204.76 лв., месечно. Вноските са били дължими от ответника на падеж- 15-то
число от месеца. От Споразумение за предоставяне на пакет
допълнителни услуги от 19.04.2017 г., сключено между страните е видно, че със
същото е установено задължение на кредитора да предостави на длъжника по искане
на последния и при изпълнение на посочените в ОУ изисквания, една или всички от
посочените услуги, изразяващи се в следното :
1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, 2.
Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата
на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Посочено е още, че кредитора предоставя правото на длъжника да се възползва от
всяка една от посочените услуги при изпълнение на специфичните условия за всяка
една от тях, съгл. уговореното в ОУ, срещу задължението на длъжника да заплати
на кредитора възнаграждение за предоставянето, респ. възможността за
предоставяне на тези услуги в размер, посочен в т.6 на договора за
потребителски кредит. От преводно нареждане от 21.04.2017 г. / л.44 от делото / се
установява, че ищецът е превел на кредитополучателя, ответника е солидарен
длъжник сумата от 964.85 лв., остатък от договорената сума след рефинансиране
на друго задължение към същия кредитор / виж т.5 от договора/. В съдебно
заседание ответника признава, че е взел в заем от ищеца сума от около 2000 лв.,
както и , че е плащал до април 2018 год., след което е преустановил плащанията
поради влошено финансово състояние. Ответника не оспорва, че е останал задължен
към ищеца със сумата от 3070.10 лв. – главница по договора.
При
така установеното съдът прави следните изводи : От събраните по делото писмени
доказателства и направеното от ответника в съдебно заседание признание както на
фактите в исковата молба, така и на предявения иск по основание и размер безспорно
се установи, че между страните е имало договор за паричен заем, по който ищеца
е изпълнил задължението си да предостави парична сума на ответника, но
последния не е изпълнил задължението си да възстанови заемната сума по начин и
в срокове, определени с договора, като е останал задължен към ищеца със сумата
от 3070.10 лв.- главница.
С оглед
всичко изложено съдът счита, че предявения иск е основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен.
Ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 361.40 лв., както и да заплати
разноските в заповедното производство в размер на 112.51 лв., на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК и т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ш.А.С., ЕГН **********,***
дължи на „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София,
бул.“България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от С.Н.и И.Г. - управители,
действащи чрез юрисконсулт Р.И. сумата
от 3070.10 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за Договор за потребителски
кредит № ********** от 19.04.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 01.03.2019 г. до изплащане на вземането, за което вземане има издадена по реда на чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение № 247/05.03.2019 г. по ч.гр.д. № 403/2019 г. на ТРС.
ОСЪЖДА Ш.А.С., ЕГН **********,*** да заплати на „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София,
бул.“България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от С.Н.и И.Г. - управители,
действащи чрез юрисконсулт Р.И. сумата от 112.51 лв., представляваща
направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 403/2019 г. на ТРС и
сумата от 361.40 лв., представляваща разноски в исковото производство, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на
страните,пред Окръжен съд Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :