РЕШЕНИЕ
№ 3533
гр. Варна, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20233110109903 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от Х. Ц. Х. срещу С. И.
С. иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следните недвижими имоти:
РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 600 кв.м, (повдигната в жълт цвят на скица, находяща се
на л. 64 от делото), ведно с построената в реалната част по типов проект № 7/
24.10.1979 год. и разрешение за строеж № 861/02.11.1979 год. СГРАДА с
разгърната застроена площ, съгласно удостоверение за данъчна оценка от 80 кв.м.,
ведно с всички дворни подобрения, при граници на реалната част: от североизток -
част от имот пл. № 371, от югоизток - имот пл. № 372, от югозапад - път, от
северозапад - имот пл.№ 370, представляваща част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ пл. №
371 - по неодобрен кадастрален план от 1989 г. на местност „Крушките“,
землището на с. Приселци, община Аврен, област Варна, целият с площ от 1000
кв.м, при съседи за целия поземлен имот: имот пл. № 370, имот пл. № 376, имот пл.
№ 372 и път, при следните квоти 3/4 ид.ч. за Х. Ц. Х. и 1/4 ид.ч. за С. И. С..
Ищецът твърди, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот,
придобит по пар. 4а, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, прекратена съпружеска общност и
наследство, находящ се в местност „Крушките“, землището на с. Приселци,
община Аврен, област Варна, а именно: реална част с площ от 600 кв.м, от ПИ пл.
№ 371 по неодобрен кадастрален план от 1989 г. на местност „Крушките“,
землището на с. Приселци, община Аврен, област Варна, целият с площ от 1000
кв.м, ведно с всички дворни подобрения и насаждения, както и заедно с
построената в имота по типов проект № 7/24.10.1979 г. и съгласно разрешение за
строеж № 861/02.11.1979 г. сграда с разгъната застроена площ съгласно
удостоверение за данъчна оценка от 80 кв.м. Пояснява се, че за местност
„Крушките“, землището на с. Приселци, община Аврен, област Варна няма
изготвен план по пар. 4 от ЗСПЗЗ. Навежда се, че И.С.Д. и съпругата му Н.С.Д. са
построили по време на брака си в СИО сграда, след което на осн. параграф 4а, ал. 1
1
и 2 от ЗСПЗЗ са платили по време на брака и земята, което е констатирано в
издадения Нот.акт № 163, том XXXIII, дело № 15236/1994г. на PC Варна. Сочи се,
че от брака си съпрузите нямат родени деца. Излага се, че И.С.Д. е починал на
05.04.2022г. и оставил за законни наследници съпругата си Надежда Стефанова
Добрева и дъщеря от първия си брак - ответницата С. И. С., като съпругата
наследила от процесния имот ¾ ид.ч., а ответницата ¼ ид.ч. Преживялата съпруга
Надежда Стефанова Добрева дарила на племенника си и ищец в настоящото
производство Х. Ц. Х. притежаваните от нея ¾ ид.ч. от делбения имот, съгласно
НА № 63, том II, дело № 241/2023 г. на нот. рег. № 335, вписан под акт № 162, том
22, дело № 5025, вх.рег. № 8802/30.03.2023 г. СВ Варна. Поддържа се, ч между
страните не е постигнато съгласие за доброволно прекратяване на съсобствеността
и е налице правен интерес от прекратяването й по съдебен ред. При тези
съображения ищецът моли за допускане до делба на процесния имот при
посочените квоти.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата С. И. С., чрез
назначения й особен представител адв. М. Д., с който се изразява становище за
неоснователност на предявения иск, без посочване на конкретни доводи в тази
връзка.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, както и заключението на назначената съдебно-техническа
експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
параграф 4а, ал. 1 и 2 от преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ от
04.10.1994 г., И.С.Д. е признат за собственик на 600 кв.м. ид.ч. от място, цялото с
площ от 1000 кв.м., находящо се в местност „Крушките“, в землището на с.
Приселци, Община Аврен, обл. Варненска, пл. № 371, в зона за земеделско
ползване, при съседи Г.М., В. В. и Д.Г., заедно с подобренията и трайните
насаждения. За съставянето на акта пред нотариуса са били представени
удостоверение за предоставяне право на ползване, скица № 1299 от 26.09.1994 г.,
удостоверение № ТСУ-260 от 26.09.1994 г., оценителен протокол № 414 от
19.08.1994 г., два броя платежни документи за мястото и доказателства за платена
д.т.
Изяснява се от представеното удостоверение за сключен граждански брак от
21.06.2012 г., че И.С.Б. и Н.С.Г. са сключили граждански брак на 29.07.1966 г.
Установява се от приложеното удостоверение за наследници от 21.03.2023 г.,
че И.С.Д. е починал на 05.04.2022 г., като негови наследници са съпругата му
Н.С.Д. и дъщеря му С. И. С..
Според Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 63, том II, рег. №
2395, нот. дело № 241/2023 г. от 29.03.2023 г. на посочената дата Н.С.Д. е дарила на
племенника си Х. Ц. Х. собствените си ¾ ид.ч. от следния имот, придобит по пар.
4а, ал. 1 и 2 от преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ, прекратена
съпружеста общност и наследство, находящ се в местност „Крушките“, землището
на с. Приселци, община Аврен, област Варна, а именно реална част с площ от 600
кв.м., при граници Г.М., В.В. Приселци, община Аврен, област Варна, целият с
площ от 1000 кв.м., при съседи: имот пл. № 370, имот пл. № 376, имот пл. № 372 и
път, ведно с всички дворни подобрения и насаждения, както и заедно с
построената в имота по типов проект № 7/24.10.1979 г. и съгласно разрешение за
строеж № 861/02.11.1979 г. сграда със разгърната застроена площ, съгласно
удостоверение за данъчна оценка от 80 кв.м.
2
Според заключението по назначената по делото съдебно-техническа
експертиза в представените по делото скици за имот № 371 по неодобрен КП/1989
г. на м. „Крушките“, з-ще Приселци, община Аврен, област Варна в текстовата част
е описано, че целият имот е отразен със следните съседи: пл. № 370, пл. № 376, пл.
№ 372 и път, но в графичната част целият имот с пл. № 371 с площ от 1000 кв.м. е
със съседи пл. № 370, пл. № 376, пл. № 372 и затревен терен. В забележка към
скиците е посочено, че територията на м. „Крушките“ попада под разпоредбите на
§ 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ и за земите в тези територии се изработват КПК и ПНИ, като
към настоящия момент е налице висяща процедура по одобряване на ПНИ.
Относно процесната реална част с площ от 600 кв.м. вещото лице посочва, че е със
съседи на югозапад – затревен терен; на северозапад – пл. № 370; на североизток –
останалата част на имот № 371; и на югоизток – пл. № 372. Според заключението
на СТЕ имот № 371 по КП/1989 г. на м. „Крушките“, з-ще Приселци, община
Аврен, област Варна имотът попада в територия, определена като „зона за
земеделско позване“, т.е. попада в територия, където Държавата чрез своите
структури е раздавала на граждани земи за вечно право на ползване, какъвто се
явява и Илия Стоянов Добрев. В тази връзка вещото лице е достигнало до
фактическия (доказателствен извод), че имот с пл. № 371 попада в територия по §
4а, ал. 1 и 2 от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Установява се от заключението, че за територията на
м. „Крушките“, з-ще Приселци няма изработен регулационен план, респ. няма
отнемане/придаване на части от един към друг имот, вкл. по отношение на
обследвания имот № 371.
По втория въпрос към задачата на СТЕ, а именно отговаря ли процесната
реална част от имота на изискванията на ЗУТ за минимално необходимите лице и
площ, достатъчни за обособяване на самостоятелен урегулиран поземлен имот, в
заключението вещото лице е отговорило, че процесната реална част от 600 кв.м. не
отговаря на законовото изискване в чл. 19, ал. 1 и 4 ЗУТ за образуване от нея на два
дяла по 400 кв.м. Макар и експертът да не е разбрал служебно зададеният от съда
въпрос, при изслушването си в о.с.з., проведено на 20.09.2024 г., заявява, че
реалната част от 600 кв.м. отговаря на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗУТ за
самостоятелен имот по отношение на площ, но не отговаря на изивкавнията за
лице, защото няма път, тъй като граничи със затревен терен. Прави този извод,
противно на посоченото в текстовата част на скиците и нотариалните актове,
където е описан път като съсед на имота, тъй като в графичната част на скиците е
наличен условен знак, който означавал затревена площ и малко след нея е начертан
с плътна и една пунктирна линия път. Според експерта докато не бъдат изработени
помощния и плана за новообразуваните имоти за селищното образувание не може
да бъде направен извод дали до процесната реална част ще бъде предвиден път.
Изяснява, че след направена проверка в общинската администрация е установил,
че цитираният неодобрен кадастрален план от 1989 г. е единственият план и няма
друг план за територията, вкл. регулационен план. КП е ползван от
администрацията, както и при сключване на сделки.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните
писмени доказателствени средства, заключенията на назначената съдебно-
техническа експертиза и предвид становището на страните, съдът приема следното
от правна страна:
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на
възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и
процесуални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е носител на
съответна идеална част от правото на собственост върху процесния имот; 2)
предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в
3
производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като
допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички
съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
Страните не спорят, че И.С.Д. и Н.С.Д. са построили по време на брака си в
режим на СИО процесната сграда с разгърната застроена площ от 80 кв.м. в място
с площ от 1000 кв.м., представляващо имот с пл. № 571 в зона за земеделско
ползване, като по реда на § 4а, ал. 1 и 2 от ПРЗ са придобили правото на
собственост върху 600 кв.м. от предоставената за ползване земеделска земя. Тези
правнорелевантни факти не са оспорени от ответницата с отговора на исковата
молба и се установяват от представените по делото писмени доказателства.
Издадените констативни нотариални актове за придобиване право на
собственост на основание § 4а или § 4б ПЗР ЗСПЗЗ на основание § 5, ал. 6
(предишна ал. 5, впоследствие ал. 13) ПЗР ППЗСПЗЗ в редакциите до измененията
в ДВ бр. 95 от 27.10.1995 г. въз основа на издадено от общината удостоверение за
платена цена и скица (респ. въз основа на решението на ПК, за което техническата
служба издава обяснителна записка, придружена със скица) или § 30 от ПЗР на
ПМС № 121 от 25.03.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ бр.
28/1997 г., попр. Бр. 43/1997 г.) и преди измененията на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и § 4к
ПЗР ЗСПЗЗ от ДВ бр. 68 от 30.06.1999 г. (с които е предвидено, че
възстановяването на собствеността, респ. придобиването на правата на бивш
ползвател по § 4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ се извършва със заповед на кмета на общината
по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план за новообразуваните
имоти) съставляват доказателство, че е осъществен фактическия състав на
съответното придобивно основание, освен ако в исковия процес констатациите на
нотариуса не бъдат опровергани (Решение № 50030 от 26.04.2023 г. на ВКС по гр.
д. № 1691/2022 г).
В тази връзка следва да бъде изяснено, че в Нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по параграф 4а, ал. 1 и 2 от преходните и
заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ от 04.10.1994 г. констатацията на нотариуса,
че И.С.Д. е придобил правото на собственост върху 600 кв.м. ид.ч. от място,
цялото с площ от 1000 кв.м. е некоректна. При условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ
определен поземлен имот може да бъде придобит от лицето, на което е било
предоставено правото на ползване, от реституиран собственик, ако не са налице
предпоставките за придобиване от ползвателя или от общината на основание чл. 19
ЗСПЗЗ, ако не са налице предпоставките за придобиване от ползвател и липсва
заявена реституционна претенция от собственика на имота преди неговото
обобществяване. Нормите на § 4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ не уреждат фактически състав
при който е възможно да възникне съсобственост между ползвател и реституиран
собственик, респ. между ползвател и общината, ако е налице хипотезата на чл. 19
ЗСПЗЗ, тъй като с оглед възприетия от законодателя подход за преодоляване на
конкуренцията между тези лица, правата им взаимно се изключват –
придобиването на собствеността върху определена част от земната повърхност от
ползвател съставлява пречка както за реституцията на имота, така и за
включването й в общинския фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ. Същевременно § 4з. (в
относимата към процесния период редакция ДВ, бр. 28 от 1992 г.) предвижда, че
гражданите, чието право на ползуване се превръща в право на собственост
съгласно § 4а, ал. 1, придобиват собствеността на земята най-много до 600 кв. м,
като правото върху останалата земя се възстановява на нейния собственик.
Следователно, ищецът правилно претендира право на собственост върху конкретна
реална част от 600 кв.м., тъй като ползвателят на мястото е придобил правото на
собственост върху реална част от мястото с площ от 1000 кв.м., а не върху идеална
4
част от него, доколкото нормата на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ не предоставя възможност
за възникване на съсобственост върху предоставения за ползване земеделски имот.
В този смисъл е горепосочената съдебна практика на ВКС, както и Определение №
412 от 20.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 166/2009 г., I г. о., касаещо сходен случай
за имот в същата местност.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, реално определени части от
поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания,
отговарящи на изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ и които не
попадат сред изключенията на чл. 200, ал. 2 ЗУТ могат да се придобиват чрез
правни сделки или по давност, то тези реално определени части от поземлени
имоти могат да бъдат предмет и на съдебна делба – решение № 195/30.06.2014 г. на
Второ ГО на ВКС по гр. д. № 1279/2013 г. Основните съображения в подкрепа на
това разрешение са свързани с текста на чл. 34 ЗС, според който всеки
съсобственик може да иска делба на общата вещ, т. е. да поиска по съдебен ред
реализиране на субективното потестативно право да се ликвидира съсобствеността
по отношение на конкретен обект на правото на собственост и превръщането му в
индивидуална собственост по предвидените от закона начини и ако предметът на
делбата представлява годен обект на разпореждане, съдебно поделяне не може да
бъде отказано. Когато предмет на делбата е недвижим имот, искът за делба е
винаги допустим, като по съществото на спора съдът следва да извърши преценка
дали имотът представлява годен за поделяне обект. Тази преценка се извършва въз
основа на събраните по делото доказателства за съответствието на имота с
изискванията, на които трябва да отговаря имот от съответния вид (урегулиран
имот, неурегулиран имот, сграда с определено предназначение или самостоятелен
обект в сграда и др.). Ако се установи, че имотът, предмет на делбата, не отговаря
на установените в закона изисквания за самостоятелен обект, годен за извършване
на разпоредителни сделки (а оттам и за съдебно поделяне), искът за делба се
отхвърля като неоснователен и при промяна в обстоятелствата, вкл. на
изискванията на закона, не съществува пречка да бъде предявен отново. В този
смисъл – Решение № 123 от 3.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4301/2017 г., I г. о.
Според изискванията на чл. 19, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗУТ, за да бъде годен
обект на делба, процесната реална част следва да е с площ от минимум 400 кв.м. и
лице 12,8 м. Видно от приложената към заключението на СТЕ комбинирана скица
(л. 106 от делото), реалната част граничи на югозапад според вещото лице със
затревен терен, като тази граница е с дължина от 30,87 м. Настоящият съдебен
състав не споделя изводът на вещото лице, че процесният имот няма достъп до път,
респ. няма лице. При противоречие между графичната част на скиците и
изписаното в текстовата им част, отчитайки и обстоятелството, че за конкретната
местност няма действащ какъвто и да е план, предвиждащ местоположението на
улици (само неодобрен кадастрален план от 1989 г., видно от който има достъп до
имота), а така също и описанието на имота в представените по делото нотариални
актове, от които се установява, че мястото граничи с път, съдът приема, че
преимущество има описаното в текстовата част на писмените доказателства, т.е.
словесното изписване на границите на имота, от което следва и изводът, че
процесната реална част от 600 кв.м. има лице, което отговаря на изискванията на
чл. 19, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Следователно процесната реална част е годен
обект на правото на собственост, респ. за съдебно поделяне.
Изяснено е по делото, че след кончината на И.С.Д. на 05.04.2022 г., неговата
съпруга Н.С.Д. е станала собственик на 3/4 ид.ч. от поземления имот и сградата
(от които 1/2 ид.ч. на основание чл. 21, ал. 1 СК, вр. §4, ал. 1 от ПЗР на СК,
вследствие на прекратяване на СИО със смъртта на съпруга и 1/4 ид.ч. по
5
наследство от него, съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН), а неговата дъщеря – ответницата С. И.
С. е придобила по наследствено правоприемство от своя баща по 1/4 ид.ч. от
имотите, на основание чл. 9, ал. 1 ЗН. От своя страна ищецът Х. Ц. Х. е придобил
на 29.03.2023 г. по дарение от Надежда Стефанова Добрева притежаваните от нея
3/4 ид.ч. от делбените имоти.
Тъй като ищецът е носител на право на собственост в съотношение 3/4 ид.ч.
върху процесните имоти, той притежава потестативното право същите да бъдат
поделени съобразно квотите, които двамата съделители притежават от общите
вещи. След като бе установено от представените по делото доказателства, че в
настоящото съдебно производство участват като страни всички съсобственици на
имотите, следва да се допусне упражняването на предявеното потестативно право
на делба с предмет – реална с площ от 600 кв.м, (повдигната в жълт цвят на скица,
находяща се на л. 64 от делото), ведно с построената в реалната част по типов
проект № 7/ 24.10.1979 год. и разрешение за строеж № 861/02.11.1979 год. сграда с
разгърната застроена площ съгласно удостоверение за данъчна оценка от 80 кв.м.,
ведно с всички дворни подобрения и насаждения, при граници на реалната част: от
североизток - част от имот пл. № 371, от югоизток - имот пл. № 372, от югозапад -
път, от северозапад - имот пл.№ 370, представляваща част от поземлен пл. № 371 -
по неодобрен кадастрален план от 1989 г. на местност „Крушки-те“, землището на
с. Приселци, община Аврен, област Варна, целият с площ от 1000 кв.м, при съседи
за целия поземлен имот: имот пл. № 370, имот пл. № 376, имот пл. № 372 и път,
при следните дялове: 3/4 ид.ч. за Х. Ц. Х. и 1/4 ид.ч. за С. И. С..
При този изход на спора във фазата по допускане на делбата разноски не
следва да се присъждат на страните, като такива следва да бъдат определени при
извършване на делбата, съгласно чл. 355 ГПК, съобразно стойността на дяловете
на съделителите – арг. т. 9 от ППВС № 7/28.11.1973 г. Правилата за присъждане
разноски по чл. 78 ГПК намират приложение в делбеното производство във връзка
с предявени претенции по сметки и в случай на отхвърляне на иска за делба – в
този смисъл Определение № 335/01.07.2015 по дело № 2020/2015 на ВКС, ГК, I г.о.
и Определение № 197/04.10.2017 по дело № 3472/2017 на ВКС, ГК, I г.о.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между Х. Ц. Х., ЕГН **********,
с адрес ****** и С. И. С., ЕГН **********, с адрес ***** на следните недвижими
имоти: РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 600 кв.м., (повдигната в жълт цвят на скица,
находяща се на л. 64 от делото, която приподписана от съда представлява
неразделна част от решението), ведно с построената в реалната част по типов
проект № 7/ 24.10.1979 год. и разрешение за строеж № 861/02.11.1979 год.
СГРАДА с разгърната застроена площ съгласно удостоверение за данъчна оценка
от 80 кв.м., ведно с всички дворни подобрения, при граници на реалната част: от
североизток - част от имот пл. № 371, от югоизток - имот пл. № 372, от югозапад -
път, от северозапад - имот пл.№ 370, представляваща част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
пл. № 371 - по неодобрен кадастрален план от 1989 г. на местност „Крушките“,
землището на с. Приселци, община Аврен, област Варна, целият с площ от 1000
кв.м., при съседи за целия поземлен имот: имот пл. № 370, имот пл. № 376, имот
пл. № 372 и път, ПРИ КВОТИ между съделителите:
3/4 ид. част за Х. Ц. Х., ЕГН **********, и
6
1/4 ид. част за С. И. С., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7