Решение по дело №5267/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263541
Дата: 23 декември 2022 г.
Съдия: Албена Кирилова Александрова
Дело: 20191100505267
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 23.12.2022  г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в закрито заседание на 23.12.2022 г. в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА

                                           мл.с. ГЮЛСЕВЕР САЛИ

като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 5267 по описа за 2019  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по чл.251 ГПК.

            Образувано е по молба на Р.Ж.Б. чрез пълномощника му адвокат С.П. за тълкуване на постановеното по делото решение № 261390 от 21.04.2022 г.В молбата се твърди, че по време на производството молителят е депозирал молба, с която е оттеглил възражението срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 9807/2014 г. на СРС, 60 с-в.Излага твърдения, че е след извършване на оттеглянето на възражението е налице порок на предходно постановеното първоинстанционно решение поради недопустимост на иска и спорът не може да се разглежда по същество.Моли съда да разтълкува постановеното решение и да посочи изрично дали волята на съда е, че направеното оттегляне на възражението срещу издадената заповед за изпълнение е недопустимо поради това, че е направено извън преклузивния срок и не поражда правни последици и искът продължава да е допустим въпреки липсата на правен интерес и производството е прекратено поради нередовност на исковата молба на друго основание-поради неплащане на дължимата държавна такса или волята на съда е, че искът е недопустим и исковата молба е нередовна на друго основание-липса на валидно подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение и влизането й в сила на основание чл.416 ГПК към момента на постановяване на решението.

            Ответникът по молбата-„О.Б.Б.“ АД оспорва същата.Поддържа становище, че на тълкуване подлежи изразената воля в диспозитива на решението, а не мотивите на същото.Твърди, че в случая волята на съда, материализирана в диспозитива на решението, е ясна и недвусмислено изразена и е обусловена от приетото в съобразителната част на акта, като съдът е приел, че нередовността на исковата молба не е отстранена в срок и на това основание  първоинстанционното решение е обезсилено.Твърди, че не са налице предпоставките за тълкуване на решението и моли съда да остави молбата без уважение.

С решение № 261390 от 21.04.2022 г., постановено по настоящото дело, въззивният съд е приел, че нередовността на исковата молба, подадена от „О.Б.Б.“ АД не е отстранена, поради което същата подлежи на връщане в частта, която е била предмет на въззивното производство, решението и заповедта за изпълнение в посочената част подлежат на обезсилване съгласно разясненията по т.13 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, а производството-прекратено.Въззивният съд е изложил мотиви по въпроса за допустимостта на оттеглянето на възражението по чл.414 ГПК само за пълнота на изложението, тъй като е бил сезиран с такава молба от въззивника /молителя/ след приключване на устните състезания и с искане за прекратяване на производството поради липса на правен интерес, като е приел, че такова оттегляне е недопустимо и същото не е породило правни последици.Както в мотивите, така и в диспозитива е ясно изразена волята на  съда, че връщането на исковата молба, респ. обезсилването на първоинстанционното решение в обжалваната част и на заповедта за изпълнение, както и прекратяването на производството по делото, са последица от неотстраняването на нередовността на исковата молба, за която съдът следи служебно, поради което не са налице предпоставките за тълкуване на решението по реда на чл.251 ГПК.

            Следва да се добави, че мотивите на влезлия в сила съдебен акт не могат да бъдат тълкувани самостоятелно, отделно от диспозитива, а в случая молителят не твърди неяснота на диспозитива на съдебното решение /в този смисъл е цитираното в отговора на молбата определение № 192/06.06.2022 г. на ВКС, ч.гр.д.№ 953/2022 г. на ВКС, IV ГО/.

            Поради изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р.Ж.Б. с ЕГН ********** по чл.251 ГПК за тълкуване на постановеното по делото решение № 261390 от 21.04.2022 г.,  като неоснователна.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.