№ 3659
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20221100505431 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.03.2022 год., постановено по гр.дело №53109/2021 год. по описа на
СРС, ГО, 120 с-в, е отхвърлен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „С.В.“ АД срещу
А. Д. Г. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 2 343.49 лв., представляваща стойност на предоставени услуги по
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода от
28.11.2016 год. до 28.02.2021 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
27.05.2021 год. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №29889/2021 год. по описа на СРС, ГО, 120 с-в и
ищецът е осъден да заплати на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените
разноски по делото в размер на 400 лв.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца „С.В.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил приел, че
между страните не съществува облигационна връзка, свързана с доставката на ВиК услуги в
процесния имот. По делото било установено въз основа на представените писмени
доказателства, че ответницата е наемател на процесния имот – собственост на Столична
община. За това обстоятелство било налице и признание на ответницата. Съгласно чл. 2, ал.
3 от Общите условия на ищеца, потребител на ВиК услуги можел да бъде и наемател на
имот – за времето на наемното правоотношение. Сключеният от ответницата договор за
наем бил безсрочен, като съгласно чл. 5.3 от същия, наемателят бил длъжен да заплаща
1
всички консумативни разноски, свързани с ползването на общинското жилище. С клаузата
на чл. 5.4 от договора било вменено изричното задължение на наемателя при подписването
на договора да представи документи за открити партиди за консумативни разноски.
Несъмнено било, че доставчик на ВиК услуги на територията на гр.София било единствено
и само ищцовото дружество, което на основание чл. 33, ал. 1 от Общите условия издавало
ежемесечно фактури, чиято стойност била дължими и се заплащала на ВиК оператора.
Изводът на СРС, че по делото не били ангажирани доказателства за съгласие на собственика
на имота наемателят да е потребите на ВиК услуги се опровергавал от представения договор
за наем. В последния било обективирано такова съгласие на собственика на имота. Това
обстоятелство се потвърждавало и от жалба на ответницата от 26.07.2017 год., от която било
видно, че тя продължава да е титуляр на откритата при ищеца клиентска партида на имота,
като същата била оспорила размера на задълженията си и поискала сметките й да бъдат
коригирани. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – уважен.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответницата по жалбата А. Д. Г. счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 193 ЗВ вр. с чл. 31 от Наредба №4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за
присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно като краен резултат. Във връзка с оплакванията във въззивната
жалба следва да се посочи следното:
Спорните между страните въпроси са свързани със съществуването на твърдяното
облигационно правоотношение между страните през исковия период, както и с
действителната доставка на ВиК услуги в претендирания от ищеца размер през процесния
период.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, водоснабдителните и канализационните /В и К/ услуги са тези по
пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане
и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
2
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения. В § 1, т. 2 от ДР на закона се съдържа легална дефиниция на понятието
„потребители на В и К услуги, като според б. „а“ от посочената разпоредба това са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги.
Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи /издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ,
бр. 88 от 08.10.2004 г., попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г.
на ВАС на РБ – бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г./ и чл. 2, ал. 1 от Общите
условия, собствениците или ползвателите на водоснабдени имоти са потребители на
услугите В и К. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на В и К
системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и 3 от
наредбата.
Противно на приетото от СРС, въззивният съд намира, че през исковия период страните
са били обвързани от валиден договор за доставка на В и К услуги в процесния имот, с
включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /обн., ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г./, както и
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от оператор „С.В.“ АД. Този извод следва
от съвкупната преценка на писмените доказателства по делото – заповед от 18.12.2002 год.
на кмета на СО – район Люлин и договор за наем от 16.03.2007 год., от които се установява,
че ответницата е наемател на процесния имот – общинска собственост, както и
извънсъдебното признание на ответницата, обективирано в нейна жалба до ищеца от
26.07.2017 год., че е титуляр на клиентска партида за имота №********** /открита на нейно
име/, което при преценката му по реда на чл. 175 ГПК следва да се приеме, че отговаря на
истината.
Несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са
били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответницата е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 8, ал. 4 от
наредбата. Според чл. 31 от Общите условия, доставените В и К услуги следва да бъдат
остойностявани от оператора /ищеца/ всеки месец, като сумите за ползването им са дължими
от потребителите в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Същевременно следва да бъде посочено, че количеството изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните на всяка
водопроводно отклонение водомери – чл. 32, ал. 1 от наредбата, а за сгради – етажна
собственост – въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на
водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя между
3
отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички
индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общият водомер в
присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните
водомери – чл. 32, ал. 2 и 3 от наредбата. Съгласно чл. 32, ал. 4 от наредбата, отчетените
данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен случаите на отчитане по електронен път. Карнетът е частен удостоверителен
документ, който ако е подписан от потребителя, удостоверява отразените в него неизгодни
за него обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните данни на индивидуалните
водомери.
В нормата на чл. 39, ал. 3 от наредбата е предвидено, че по изключение,
разпределението на изразходваното количество вода и отчитането на отведената и
пречистена вода се извършват съобразно броя на обитателите на жилищата.
В разглеждания случай по делото липсват каквито и да било доказателства за обема на
доставените ВиК услуги в имота през процесния период, в т.ч. дали е било осъществявано
отчитане на показанията на водомер /водомери/ по реда на чл. 35 от наредбата, респ. как е
било извършвано разпределянето на изразходваното количество вода и отчитането на
отведената и пречистена вода - а определена стойността – въз основа на реален отчет или
въз основа на базата, посочена в чл. 39, ал. 3 от наредбата, а доказателствената тежест в тази
насока е била на ответника, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК /не са представени
карнети, не е поискано изслушването на експертиза, а и за тези обстоятелства липсва
признание на ответницата – напротив, същата изрично ги е оспорила в отговора на исковата
молба/.
Следователно и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав приема, че ищецът
не се легитимира като кредитор на претендираната сума. Релевираната претенция се явява
неоснователна и подлежи на отхвърляне, както законосъобразно е приел и
първоинстанционният съд.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено, като правилно.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
По отношение на разноските:
Тъй като липсват данни, че ответницата е направила реално разноски във въззивното
производство за възнаграждение за един адвокат, СГС намира, че няма основание за
ангажиране на отговорността на жалбоподателя /ищеца/ по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 11.03.2022 год., постановено по гр.дело №53109/2021
год. по описа на СРС, ГО, 120 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5