Р Е Ш Е Н И Е
№ 327
гр. Враца, 10.10.2023
г.
в името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, IV
състав, в открито заседание на 21 септември две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
АДМ. СЪДИЯ:
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при секретаря М.Алипиева
и с участието на прокурор В. ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ
адм. дело № 449 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
203-207
от АПК във връзка с чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по предявен иск от П.И.В. *** против
Национална здравноосигурителна каса за присъждане на обезщетение в размер на 2
000 /две хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, съгласно уточнителна
молба от 07.07.2023г. /л.53 от делото/ от незаконосъобразно фактическо
бездействие от РЗОК-Враца и НЗОК чрез откази № 94-00-482/20.04.2023г. на РЗОК
Враца, № 19-03-58/02.05.2023г. на ЦУ на НЗОК и № 19-03-58/19.05.2023г. на ЦУ на
НЗОК по недопускане на ищеца да се запознае с материалите по административна преписка,
по която чрез изпратено писмо № 94-00-459/05.04.2023г. на РЗОК-Враца се засягат
законните му права и интереси за периода от 20.04.2023г. до 07.07.2023г. Ищецът
твърди, че неимуществените вреди се състоят във възпрепятстване да защити
законните си интереси, тъй като не може да прочете доказателствата по
преписката на РЗОК-Враца, „свързаност със заплахи, опити за манипулация, даване
на невярна информация и злепоставящи го диагнози“, силно уронващи общественото
му име и авторитет, като го представят за човек имащ заболявания на психиката.
В съдебно заседание ищецът се
представлява лично, поддържа предявения иск и моли за уважаването му.
Ответникът – НЗОК, редовно
уведомен, се представлява от ст.юрисконсулт С., която оспорва иска. Моли за
отхвърлянето му като неоснователен и недоказан по съображения, подробно развити
в представените писмен отговор и писмена защита. Претендират се разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Враца счита исковата претенция за неоснователна, поради
недоказаността на претърпени от ищеца вреди по вид и интензитет. Моли за
отхвърлянето й.
Съдът, като взе предвид
изложеното в исковата молба и уточненията към същата, становищата на страните,
заключението на прокурора и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С определение от 26.07.2023 г. по адм. дело №
353/2023 г. по описа на АдмС – Враца съдът е разделил производството,
образувано по жалба на П.И.В. *** против писмо изх. № 19-03-58/19.05.2023 г., издадено от вр.и.д.
управител на НЗОК, писмо изх. № 94-00-482/20.04.2023 г., издадено от директора
на РЗОК – Враца и писмо изх. № 19-03-58/02.05.2023 г., издадено от вр.и.д.
управител на НЗОК, както и по иск за присъждане на обезщетение по чл. 203 и сл.
от АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Адм.дело № 353/2023 г. е продължило да се
развива по оспорването на писмо из.№ 19-03-58/19.05.2023г. С определение №
450/31.07.2023г. по същото жалбата на П.В.
против това писмо е оставена без разглеждане като процесуално недопустима
и производството по делото е прекратено. Определението за прекратяване е
оставено в сила с окончателно определение № 8731/21.09.2023г. постановено по
адм.дело № 8692/2023г. на ВАС.
Вследствие
определението по адм.дело № 353/2023г. за разделяне на производството по
подадената от П.В. жалба срещу три отделни административни акта и предявения
иск за присъждане на обезщетение са образувани пред АС Враца още три дела:
адм.дело № 449/2023г./настоящото/, адм.дело № 450/2023г. и адм.дело № 451/2023г.
Производството по адм. дело № 450/2023 г. по описа на АдмС – Враца е
образувано по отделената за разглеждане в самостоятелно дело жалба на П.И.В. *** по оспорването на писмо изх.№
19-03-58/02.05.2023г., издадено от вр.и.д. управител на НЗОК. С
определение № 466/08.08.2023г. жалбата на П.В. против това писмо е оставена без
разглеждане като процесуално недопустима и производството по делото е
прекратено. По подадена от оспорващия касационна частна жалба срещу
прекратителното определение е образувано адм.дело № 8693/2023г. на ВАС, който с
определение № 9261/04.10.2023г. е оставил в сила обжалваното определение на АС
Враца.
Производството по адм. дело № 451/2023 г. по описа на АдмС – Враца е
образувано по отделената за разглеждане в самостоятелно дело жалба на П.И.В. *** против писмо изх. № 94-00-482/20.04.2023 г., издадено от
директора на РЗОК – Враца. С определение №570/05.10.2023г. жалбата на П.В.
против това писмо е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима и
производството по делото е прекратено. Срокът за обжалването на прекратителното
определение още не е изтекъл и до настоящия момент касационна частна жалба няма
подадена.
В сезиращата съда жалба, по която е образувано
първоначално адм.дело № 353/2023г. на АС Враца и в уточнителната молба от
07.07.2023г. по настоящото дело за претендирано обезщетение за неимуществени
вреди се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорените писма,
предмет на адм.дело №
450/2023г. и адм.дело № 451/2023г. на АС Враца. Твърди се, че тези
писма са поредица от писма с откази на РЗОК-Враца и НЗОК жалбоподателя да се
запознае, като му бъдат предоставени материалите по преписка, образувана по
извършени проверки на основание негови жалби с вх.№ 19-03-58/06.02.2023г.,
вх.№ 19-03-58/58/15.02.2023г., писмо вх.
№ 19-03-58/20.02.2023г. на ЦУ на НЗОК и жалба/допълнение/ с вх.№
96-90-2/23.03.2023г. в РЗОК-Враца. Счита, че съгласно чл.34, ал.1 АПК в
качеството му на страна има това право, тъй като пряко и косвено са нарушени
негови права и интереси. Нуждата от запознаване с материалите по тази преписка
обосновава с необходимостта да предприеме действия по завеждане на „гражданско
дело за защита на правата си“, като оформи
„обективни и законосъобразни мотиви“. Исканията му по делата, с предмет
оспорване на съответните писма са за отмяната им и задължаване на
административния орган да му осигури достъп до материалите по административната
преписка.
Произнасяйки се по
адм.дело № 353/2023г., адм.дело № 450/2023г. и адм.дело № 451/2023г., съдът е
приел, че подадените жалби са процесуално недопустими по следните съображения:
Специалната правна регламентация на
производствата по сигнали и предложения не предвижда възможност за съдебно обжалване
на волеизявления на административния орган в хода на тези производства. Изрично
в чл. 124, ал. 2 от АПК е предвидено, че решението, постановено по подаден
сигнал, не подлежи на обжалване. По аргумент на по-силното основание
произнасянето на административен орган по повод процесуално искане за
запознаване с материалите по преписката, образува по подаден сигнал не подлежи
на съдебен контрол.
От съдържанието на оспорените писма ясно се
установява техния уведомителен характер. Със същите не се създават права или
задължения или непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси
на отделни граждани или организации, нито е налице отказ да се издаде такъв
акт. В рамките на разменената кореспонденция между жалбоподателя и управителя
на РЗОК Враца по повод неудовлетвореността
му от оказана медицинска помощ и назначена терапия, същият е получил
необходимата информация за предприетите действия и административни мерки от
ответника.
В
конкретния случай искането на П.И.В. е за осигуряване на достъп до събраните
материали в хода на административното производство, образувано по негов сигнал,
а волеизявлението по подобно процесуално искане е част от производството по
издаване на административен акт. Същото не е индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК и не подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност. В този смисъл е и приетото в решение № 8731/21.09.2023г. по
адм.д. № 869282023г. на ВАС, VI
отд., постановено по частната касационна жалба срещу прекратителното определение
по адм.дело № 353/2023 г. на АС Враца.
Съдът
по адм. дело № 451/20203г. е констатирал и друго самостоятелно основание за
недопустимост на жалбата, състоящо се в следното:
Предоставяне
на административна преписка на лице, което е участник в административното
производство е фактическо действие, тъй като то, както се посочи не е част от
издаването на административния акт. Разпоредбата на чл.256, ал.2 АПК предвижда,
че неизвършването на фактически действия, които административният орган е
длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от
подаването на искане до органа за извършването му. В конкретния случай се
установява, че искането за извършване на претендираното фактическо действие е
отправено с писмо вх.№ 96-90-3/19.04.2023г., поради което срокът за оспорването
му е изтекъл на 03.05.2023г. Жалбата, с която се оспорва отказа, обективиран в
писмо изх. № 94-00-482/20.04.2023 г. на директора на РЗИ Враца е подадена чрез
органа на 25.05.2023г., извън срока за оспорване, поради което е просрочена и
като такава процесуално недопустима за разглеждане на основание на чл.159, т.5 АПК.
Наличието
на годен предмет на обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за
образуване на съдебното производство, а липсата му води до недопустимост на
подадената жалба съгласно чл.159, т.1 АПК по първото основание и
чл.159, т.5 АПК – на второто основание. За допустимостта на жалбата съдът е длъжен да следи във
всяко положение на делото, поради което и жалбите по посочените административни
дела на АС Враца са оставени без разглеждане и са прекратени образуваните по
тях производства.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Налице са положителните
процесуални предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск. Доказани са активната и пасивната процесуална легитимация по
иска, обусловени единствено от правното твърдение на ищеца и заявената в
обстоятелствената част на исковата молба и уточненията към нея принадлежност на
спорното материално субективно право. Надлежен ответник в производството е
посоченият такъв от ищеца, а въпросът дали същият притежава и материалноправна
легитимация по предявения иск, се преценява при обсъждане на представените по
делото доказателства при постановяване на акта по същество.
Съгласно чл.
128, ал. 1, т. 4 от АПК, на административните съдилища са възложени делата
за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Разпоредбата на чл. 1,
ал. 2 от ЗОДОВ предвижда, че делата се разглеждат по реда на АПК, местната
подсъдност е по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на
увредения по см. на чл.7, ал.1 ЗОДОВ. Специалния закон ЗОДОВ обаче не съдържа
процесуални разпоредби за исково производство, поради което и на основание чл. 144
от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Съгласно чл. 6 от ГПК, съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или
по искане на прокурора, а съгласно чл.
127, ал. 1, т. 2 от ГПК исковата молба трябва да съдържа името на
ответника, срещу когото е насочен иска. От тези разпоредби следва, че при
конституиране на страните съдът не може да действа служебно. Съдът не е
задължен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е
ответник, още по-малко служебно да конституира надлежния ответник. Правната
норма на чл.
154, ал. 1 от АПК за служебно конституиране на страните се отнася за
съдебно производство по оспорване на административен акт, а производството по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ има характер на исково производство и важат правилата на
исковото производство по ГПК (в този смисъл Решение № 7921 от
10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9938/2012 г., III о.), поради това, при
установена в хода на делото липса на пасивна материалноправна легитимация по
иска, последният следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а не
производството да бъде прекратявано като недопустимо.
Съгласно чл. 205 от АПК,
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. В процесния случай по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Закона за здравното
осигуряване, Националната здравноосигурителна каса е юридическо лице със
седалище София и с предмет на дейност – осъществяване на задължителното здравно
осигуряване, поради което е и следва да се счита за надлежен ответник по иска
за обезщетение за вреди.
Предвид изложеното, НЗОК е пасивно
материалноправно легитимирана като ответник по предявения иск, доколкото
вредите се претендират от фактическо бездействие на длъжностно лице или орган
от нейния състав.
Разгледан по същество, искът
е неоснователен и недоказан поради следното:
Деликтната отговорност на
държавата не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца /по
аргумент от чл.
154, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144
от АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на всички елементи от
фактическия състав на предявения иск, а за съда съществува задължение да приеме
за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал
недоказан.
Фактическият състав на предявения иск
с правно основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ в процесния случай включва в кумулативна даденост: -
противоправно фактическо бездействие при изпълнение на административна дейност
по смисъла на чл.
256 от АПК от страна на длъжностно лице или орган в системата на ответника. Предвид
твърденията на ищеца, съдът приема, че претендирания правопораждащ
отговорността на ответника юридически факт е противоправно бездействие на
директора на РЗОК-Враца и НЗОК; - претърпени от ищеца имуществени или
неимуществени вреди - състоящи се според твърденията му във възпрепятстване да
защити законните си интереси, тъй като не може да прочете доказателствата по
преписката на РЗОК-Враца, „свързаност със заплахи, опити за манипулация, даване
на невярна информация и злепоставящи го диагнози“, силно уронващи общественото
му име и авторитет, като го представят за човек имащ заболявания на психиката;
- причинна връзка между съответния незаконосъобразен акт или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат.
Липсата на който и да е от
елементите на фактическия състав, обуславя неоснователност на предявения иск за
обезщетение на неимуществени вреди.
В случая, липсва първият от
елементите на фактическия състав на предявения по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ иск. Защита по чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203-207 АПК
може да се реализира в хипотезите, при които се претендират вреди в резултат на
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица,
принадлежащи към държавната или общинската администрация. Ищецът основава
исковата си претенция на противоправно бездействие от страна на директора на
РЗОК Враца и НЗОК, да му бъдат предоставени за запознаване материалите от
образувана по негови жалби преписка.
Съгласно трайната съдебна
практика, фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 АПК е налице, когато извършването на конкретно фактическо действие от
административен орган е дължимо пряко от закона или друг нормативен акт. Установи
се по адм.дела №№ 353, 450, 451/2023г. на АС Враца, че жалбите срещу писмата,
предмет на обжалване по същите са оставени без разглеждане, поради процесуалната
им недопустимост и производствата са прекратени.
В този смисъл заявеното от
ищеца бездействие не може да бъде квалифицирано като бездействие по смисъла на чл. 256 АПК. Съставомерна в тази хипотеза е липсата на активно поведение на
административен орган по надлежно отправено и законово обосновано искане за
извършване на конкретно фактическо, а не на правно действие, каквото в случая е
заявеното с исковата молба бездействие. Съдът по трите административни дела, с
предмет на обжалване три отделни писма с отказ за извършване на фактическо
действие, не се е произнесъл по същество на спора, съответно липсва формирана
воля на съда в насока незаконосъобразност на оспореното фактическо бездействие,
водеща до неговата отмяна. Ищецът твърди, че именно от тези три отказа, по
които има произнасяне на съда с прекратителни определения, поради недопустимост
на оспорването им, е претърпял претендираните с настоящия иск неимуществени
вреди, но както се посочи релевантни за основателността на иска за обезщетение са
само незаконосъобразните актове, действия или бездействия при изпълнение на
административна дейност.
Настоящият съд е обвързан от
произнасянето по адм. дела №№ 353, 450, 451 всички от 2023г. на АС Враца, по
първите две от които определението за прекратяване е влязло в законна сила след
потвърждаването му от ВАС, поради което е неприложима хипотезата на чл.204,
ал.4 АПК и пререшаване на спора, предмет на тези дела е недопустимо.
Следователно не е налице
твърдяното от ищеца противоправно фактическо бездействие, а липсата му води до
отсъствие на първата предпоставка на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Предвид изложеното по делото
не е доказан първият елемент на фактическия състав по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ – твърдяното незаконосъобразно бездействие на директор на РЗОК
Враца и НЗОК, което е самостоятелно и достатъчно основание за отхвърляне на
предявения иск, поради което съдът не обсъжда липсата или наличието на другите
кумулативно необходими предпоставки за основателността на иска, посочени
по-горе.
За пълнота следва да се
посочи, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за
претърпени от ищеца конкретни неимуществени вреди, които да са непосредствена
последица от твърдяното от ищеца бездействие на административния орган. За
обезщетението, което се претендира също не се посочват данни въз основа на
какво е формирано. Доказателствената тежест в производството по чл. 203, ал. 1 АПК е възложена на ищеца,
който с допустимите доказателствени средства, следва да установи наличието на
предпоставките на правната норма, а именно: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на административния орган или негови длъжностни лица; постановени
при и по повод административна дейност; настъпила вреда и нейния размер, както
и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действие/бездействие и причинената вреда. Отсъствието на която и да е от тези
предпоставки има за последица неоснователност на предявения иск и води до
неговото отхвърляне.
Предвид
изложеното предявеният от ищеца иск за обезщетение на претърпени от него
неимуществени вреди, поради отсъствие на обективните предпоставки за
реализиране на отговорност на ответника, следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
При
този изход на спора, в съответствие с нормата на чл.
10, ал. 4 от ЗОДОВ на ответника се следват разноски за осъщественото
процесуално представителство от юрисконсулт в минимален размер на 100 лева,
определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37, ал.1 ЗПрП вр. чл.24,
изр.2 НЗПП за административни дела с материален интерес, тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.В.
*** против Национална здравноосигурителна каса осъдителен иск за присъждане на
обезщетение в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за претърпени неимуществени
вреди за периода от 20.04.2023г. до 07.07.2023г. от незаконосъобразно
фактическо бездействие на РЗОК-Враца и НЗОК чрез откази №
94-00-482/20.04.2023г. на РЗОК Враца, № 19-03-58/02.05.2023г. на ЦУ на НЗОК и №
19-03-58/19.05.2023г. на ЦУ на НЗОК по недопускане на ищеца да се запознае с
материалите по административна преписка.
ОСЪЖДА П.И.В. с ЕГН **********
*** да заплати на Национална здравноосигурителна каса София направените разноски
по делото в размер на сумата 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМ. СЪДИЯ: