№ 628
гр. Бургас, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20252120202173 по описа за 2025
година
Производството е образувано по повод жалба на Н. Х. К., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 24-0769-******/********г., издадено от Началник Група в ОД
МВР Бургас, сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева.
С жалбата жалбоподателят моли за отмяна на НП като заявява, че бил с колан, бил
спрян принудително и му били поискани СУМПС и талон като бил със закопчан колан и
свидетелите видели как се откопчава. Оспорва се нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.
За Административнонаказващия орган, се явява юрк. Ж., която оспорва жалбата, моли
за потвърждаване на НП, с писмено становище се претендират разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
(НП е връчено на ********г. и жалба е подадена на ********г.), от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Св. А. Б. на ********г. работил в Сектор „Пътна полиция“ и изпълнявал служебни
задължения като около 20:40 часа в гр. Бургас, бул. „С.С.“ до СПТУ „К.Ф.“ посока УМБАЛ
Бургас като при разминаване (извършвайки маневра изпреварване) със служебния
автомобил на друг лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № ******* забелязал, че водачът
не използва обезопасителен колан, след което незабавно бил подаден светлинен и звуков
сигнал за спиране. Водачът на автомобила „Фолксваген пасат“ спрял автомобила. Когато
свидетелят Б. отивал към автомобила „Фолксваген пасат“ забелязал, че чак тогава водачът
бил дръпнал обезопасителния колан.
На установения водач Н. Х. К. бил съставен АУАН за това, че управлява лек автомобил
като по време на движение не използвал обезопасителен колан, с който МПС било
оборудвано, с което била нарушена разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. АУАН бил връчен
1
и не са вписани възражения при връчване.
На ********г. постъпило възражение срещу АУАН като К. възразил да е управлявал
МПС без колан, излага съображения, че го откопчал, за да съдейства на проверката. Взето е
отношение с докладна записка по възражението като е счетено за неоснователно и за това е
изготвено уведомление до нарушителя.
На ********г. е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което
наказващият орган е възприел изложените в АУАН факти и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
предл. 1 ЗДвП наложил глоба в размер на 50 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства. Съдът се доверява на показанията на свидетеля Б.
като показанията са последователи, пълни, логични. При съставяне на АУАН няма вписани
възражения от страна на водача като следва да се посочи, че това, че е бил с обезопасителен
колан при управлението на МПС, който впоследствие откопчал, съдът приема за негова
защитна версия. Водачът е бил длъжен точно да изпълнява указанията на служителите на
сектор „Пътна полиция“ като няма данни те да са му разпореждали да се разкопчава, а
предприетите от водача действия да постави обезопасителен колан са извършени едва след
като служителите да подали светлинен и звуков сигнал за спиране. Св. Б. ясно посочи по
какъв начин е възприел управлението на МПС без обезопасителен колан и съдебният състав
не намира причина да не се довери на свидетеля.
Не се установи по делото жалбоподателят да има конкретна причина от здравословен
характер или друго, поради която да не е бил с поставен обезопасителн колан.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН от
оправомощено лице съобразно представените по делото заповеди. Спазени са разпоредбите
на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Наказващият орган точно ясно и конкретно е описал нарушението с
посочване на дата, място на извършване и обстоятелствата, при които е извършено. Мястото
много конкретно е описано с посока на движение и обекти, които са били разположени в
близост като по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно чл. 137а, ал. 1 ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Веднага след това и ал. 2 изброява случаите, в които е допустимо да не се използва
обезопасителен колан: 1. бременните жени; 2. лицата, чието физическо състояние не
позволява използването на обезопасителен колан; 3. лицата с трайни увреждания на горни
крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства,
адаптирани съобразно техните нужди; 4. водачите на таксиметрови автомобили, когато
превозват пътници в рамките на населеното място; 5. инструкторите-при управление на
автомобила с учебна цел.
Жалбоподателят не твърди за наличие на изключения, нарушението е установено от
обективна и субективна страна, поради което и правилно е ангажирана наказателната
отговорност на жалбоподателя.
Съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП, действала към датата на извършване на нарушението,
наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен
колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за
използване на предпазен колан или носене на каска. Санкцията е във фиксиран размер,
правилно е определена от наказващия орган и НП като правилно и законосъобразно следва
да се потвърди.
Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. В случая наказателното постановление се
2
потвърждава, поради което право на разноски има административнонаказващият орган,
който претендира такива за юрисконсултско възнаграждение. На АНО се дължат разноски на
основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 80 лева като се отчита фактическата и правна
сложност на делото.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0769-******/********г., издадено
от Началник Група в ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на Н. Х. К., ЕГН
********** за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1
ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА Н. Х. К., ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР Бургас
сума в размер на 80 (осемдесет) лева, разноски за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3