№ 87
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Албена
Истилиянова Рачева
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000601256 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С присъда от 15.06.2021 г.на Окръжен съд-Благоевград,НО,2 състав по НОХД № 32/20
год.,подс.АНГ. ИВ. К. е признат за виновен в това,че на 29.02.2016 год. на строителен
обект,представляващ „Хотелски комплекс от категория 4 звезди със СПА-център и център за
балнеология“,находящ се в УПИ І-056017,местност „Бански път“ в землището на
с.***,общ.***,в качеството на технически ръководител съгласно трудов договор №63 от
11.07.2014 год.,сключен със „Сити Дженерал 1“ ЕООД,поради немарливо изпълнение на
правнорегламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност /товаро-
разтоварна работа от пирамида със стъклопакети,поставена с кулокран върху
платформа,намираща се на третия етаж на блок „С“ на строителния обект/,при условията на
независимо съпричиняване с подс.А. М. К. и при съпричиняване на пострадалия ,е причинил
смъртта на С. В. Х.-„монтажник дограма“ в дружество-подизпълнител „Албио“ЕООД-
гр.София,като немарливото изпълнение се е изразило в нарушение на:
- чл.14,т.4 от Наредба №12 от 30.12.2005 год. за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на товаро-разтоварни дейности-не е създал безопасна
организация на товаро-разтоварния процес на стъклопакетите от пирамидата,
-т.3 от Споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на
1
труд при едновременна работа на обекта,подписано между „Сити Дженерал 1“ЕООД и
подизпълнители-като лице,на което съгласно т.1 от споразумението е възложено
съвместното прилагане на същото преди започването на работа от работници на
подизпълнителя „Албио“ЕООД не е предприел необходимото по предаване на работната
площадка /платформа на третия етаж на блок „С“ в строителния обект/ и осигуряване на
фронт за безопасна работа и не е изготвил протокол за установяване обезопасеността на
предадената работна площадка,като не е информирал работниците на подизпълнителя за
състоянието на платформата-обезопасеността й с парапетни ограждения,възможността за
поставяне върху платформата на пирамидата със стъклопакети предвид нейните размери и
тежест и т.н.,
-чл.16,ал.1,т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и на чл.26 от Наредба
№2 от 22.03.2004 год. за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи,а именно-не е осъществил
ефективен контрол по извършването на работа,без риск за здравето и по безопасен начин и
не е контролирал спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на
труд,като е допуснал в хода на извършваната товаро-разтоварна работа кранистът от „Сити
Дженерал 1“ЕООД А. М. К. и монтажникът дограма от „Албио“ЕООД С. В. Х. да извършат
следните нарушения на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд:
1.За А. М. К.:
-чл.12,т.6 във вр. с т.93 от Приложение №6 от Наредба №12 от 30.12.2005 год. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-
разтоварни работи,съгласно която „Товарозахващащите приспособления се освобождават от
куката на повдигателното съоръжение и от товара след като товарът е поставен устойчиво
на определеното място“,като лице,управляващо повдигателното съоръжение-кулокран е
допуснал товарозахващащите приспособления да се освободят от товара /пирамида със
стъклопакети/,без да е поставен устойчиво на временна платформа на третия етаж на бл.“С“
на строителния обект,
-чл.77,т.2,пр.2 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на
повдигателните съоръжения,съгласно която „Лицата,които управляват повдигателните
съоръжения по чл.2,ал.1,т.1-4 са длъжни ….т.2 да повдигат предварително товара на
височина не по-голяма от 0.2 м.-0.3 м. за проверка на правилното му привързване и окачване
и на сигурното действие на спирачката и да поставят преместения товар на места и по начин
,които не позволяват падането,обръщането или приплъзването му,като лице,управляващо
повдигателното съоръжение-кулокран не е изпълнил задължението си да постави
преместения товар на места и по начин,които не позволяват падането,обръщането или
приплъзването му.
2.За С. В. Х.:
-чл.12,т.6 във вр. с т.93 от Приложение №6 от Наредба №12 от 30.12.2005 год. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършван на товаро-
2
разтоварни работи,съгласно която „Товарозахващащите приспособления се освобождават от
куката на повдигателното съоръжение и от товара,след като товарът е поставен устойчиво
на определеното място“,
-т.22 от Инструкция за безопасно товарене и разтоварване на стъклопакети,утвърдена от
управителя на „Албио“ ЕООД,съгласно която „Стативът се откача от крана,когато
работникът е сигурен,че стативът е поставен върху платформата устойчиво и с осигурен
наклон против падане“,
-т.23 от Инструкция за безопасно товарене и разтоварване на стъклопакети-„Забранява се
едновременното развързване на всички обвързващи или закрепващи товара средства
/колани,скоби и др./,без да са взети предпазни мерки за стабилизиране на товара,
-т.24 от Инструкция за безопасно товарене и разтоварване на стъклопакети-„Непрекъснато
се следи дали стативът е плътно стъпил върху платформата“,
-т.25 от Инструкция за безопасно товарене и разтоварване на стъклопакети-„Започва се
разтоварването като първо се разтоварва най-външният стъклопакет“,
-т.26 от Инструкция за безопасно товарене и разтоварване на стъклопакети-„Разтоварването
да става като се взема по един стъклопакет от всяка купчинка,а останалите купчинки остават
завързани за статива“,
поради което и на основание чл.123,ал.1,пр.2 от НК във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК е осъден да
изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца,като е оправдан по
обвинението да е извършил нарушение на чл.11,т.1,пр.1 от Наредба №12 от 30.12.2005 год.
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-
разтоварните работи,като не е осигурил избора на правилния начин на извършване на
товаро-разтоварните работи на стъклопакетите от пирамидата.
На основание чл.66,ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за срок
от три години.
Със същата присъда подс.А. М. К. е признат за виновен в това,че на 29.02.2016 год. на
строителен обект,представляващ „Хотелски комплекс от категория 4 звезди със СПА-център
и център за балнеология“,находящ се в УПИ І-056017,местност „Бански път“ в землището на
с.***,общ ***,в качеството на кранист съгласно трудов договор №75 от 29.08.2014
год.,сключен със „Сити Дженерал 1“ЕООД,поради немарливо изпълнение на
правнорегламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност /товаро-
разтоварна работа от пирамида със стъклопакети,поставена с управлявания от него кулокран
върху платформа,намираща се на третия етаж на бл.“С“ на строителния обект/,при
условията на независимо съпричиняване с подс.А.К. и при съпричиняване на пострадалия,е
причинил смъртта му-на С. В. Х.-„монтажник дограма“ в дружеството-подизпълнител
„Албио“ЕООД-гр.София,като немарливото изпълнение се е изразило в нарушение на :
-чл.12,т.6 във вр. с т.93 от Приложение №6 от Наредба №12 от 30.12.2005 год. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-
разтоварни работи,съгласно която „Товарозахващащите приспособления се освобождават от
3
куката на повдигателното съоръжение и от товара след като товарът е поставен устойчиво
на определеното място“,като лице,управляващо повдигателното съоръжение-кулокран е
допуснал товарозахващащите приспособления да се освободят от товара /пирамида със
стъклопакети/,без да е поставен устойчиво на временна платформа на третия етаж на бл.“С“
на строителния обект,
-чл.77,т.2,пр.2 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на
повдигателните съоръжения,съгласно която „Лицата,които управляват повдигателните
съоръжения по чл.2,ал.1,т.1-4 са длъжни ….т.2 да повдигат предварително товара на
височина не по-голяма от 0.2 м.-0.3 м. за проверка на правилното му привързване и окачване
и на сигурното действие на спирачката и да поставят преместения товар на места и по начин
,които не позволяват падането,обръщането или приплъзването му,като лице,управляващо
повдигателното съоръжение-кулокран не е изпълнил задължението си да постави
преместения товар на места и по начин,които не позволяват падането,обръщането или
приплъзването му,поради което и на основание чл.123,ал.1,пр.2 от НК във вр. с
чл.55,ал.1,т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца,изтърпяването
на което е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три години.
Двамата подсъдими са осъдени да заплатят поравно сторените по делото разноски.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба и допълнение към нея от подс.К.,чрез
защитниците си,с твърдения,че е неправилна и незаконосъобразна,тъй като е в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.Считат,че от събраните множество доказателства по делото не е установено по
безспорен и категоричен начин извършването на престъплението,в което е обвинен.
На първо място защитниците поддържат,че от обективна страна не е изпълнен състава на
престъплението по чл.123,ал.1 от НК,тъй като липсват доказателства дали подс.К. е имал
качеството на технически ръководител предвид обстоятелството,че наличието на трудов
договор за тази длъжност не е достатъчно условие за ангажиране на наказателната му
отговорност.В този смисъл излагат,че се допуска лицата да бъдат със средно образование,но
е необходимо да са преминали четиригодишен курс на обучение за придобиване на
професионална квалификация в областта на „Архитектурата и строителството“ и
„Техниката“.Посочват,че А.К. е завършил средно образование в *** в областта на
хранително-вкусовата техника,висше образование в ЮЗУ-Благоевград със специалност
„Филмов и телевизионен монтаж“ и двегодишен курс на обучение в ПГ по строителство и
архитектура със специалност „техник“ и не притежава диплома за придобита квалификация
съгласно чл.163а,ал.2 от ЗУТ,поради което и няма качеството на „технически
ръководител“.Твърдят,че първоинстанционния съд не е отчел,че се касае за специален
признак-елемент от обективната страна на престъплението по чл.123,ал.1 от НК и липсата
на този елемент прави повдигнатото обвинение несъставомерно,а осъдителната присъда
незаконосъобразна.
Считат,че подс.А.К. не може да бъде и субект на престъплението по чл.123,ал.1 от НК ,тъй
4
като е необходимо същият валидно да упражнява правнорегламентирана дейност доколкото
той не притежава необходимата квалификация.
Излагат и съображения,че съдът е тълкувал превратно установената фактическа обстановка
и събраните по делото доказателства и освен това не е доказано съществуването на
причинна връзка между действия или бездействия от страна на подс.К. и настъпилата смърт
на пострадалия С. Х.,което също води до несъставомерност на деянието от обективна
страна.
Правят искане за отмяна на присъдата и оправдаването му.
В съдебно заседание защитниците поддържат жалбата и допълнението към нея,като
представят писмени доказателства-свидетелство за професионална квалификация от
Професионална гимназия по строителство,архитектура и геодезия от 19.06.2012 год.,по
силата на която подс.К. е придобил специалност „Строителство и архитектура“диплома за
висше образование от ЮЗУ“Неофит Рилски“-Благоевград от 2005 год. за придобита
образователно-квалификационна степен „Бакалавър“ със специалност „Филмов и
телевизионен монтаж“ и професионална квалификация „Режисьор по монтажа“ и диплома
за средно специално образование на Техникум по хранително-вкусова промишленост и
туризъм –гр.Разлог от 1989 год.с придобита квалификация „Технолог-мениджър“.
В правото си на лична защита подс.К. се присъединява към становището на защитниците си.
Представителят на САП счита жалбата за неоснователна и пледира да бъде оставена без
уважение.
В последната си дума подс.К. моли да бъде оправдан,тъй като не е виновен.
Съдът, като обсъди доводите в жалбата и в допълнението към нея, както и изложените в
съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната
присъда намира за основателни доводите на защитата за допуснати съществени процесуални
нарушения и те се изразяват в следното:
Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 от ПК,като в него се установяват
пропуски,които пряко рефлектират върху правото на защита на подс.К..
В принципен план е необходимо да се посочи,че безусловното спазване на изискванията на
разпоредбата на чл.246 от НПК,освен че се определя от императивния й характер и
изчерпателно изброените в нея обстоятелства,които следва да съдържа обвинителния
акт,има важно значение и поради това,че внасянето на последния в съда определя
фактическите рамки,в които се развива съдебното производство.Съдът е длъжен да разгледа
делото само по отношение на посочен в него обвиняем,за престъпления,които са
инкриминирани чрез описване на признаците им и във връзка с отразените фактически
обстоятелства,възприети от държавното обвинение.Обстоятелствата,които задължително
следва да бъдат описани ясно и категорично в обвинителния акт,са фактически данни
относно изпълнителното деяние на конкретното престъпление,за което подсъдимия е
привлечен да отговаря,начинът и механизма на осъществяване на престъплението,както и
доказателствата и доказателствените средства в общия им обем,от които горните
5
обстоятелства и фактически данни се установяват.Изрично е посочено в ТР №2/02 год. на
ОСНК на ВКС,че главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така
обвинението,че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните
рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита.Изтъкнато е освен
това,че в обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите,които
обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в неговото
осъществяване.
С внесения обвинителен акт срещу подс.К. прокурорът е изложил,че последният на
11.07.2014 год. с трудов договор №63,сключен със „Сити Дженерал 1“ ЕООД-гр.София, е
бил назначен за технически ръководител на обекта и е встъпил в длъжност на 14.07.2014
год. ,след като се е запознал с длъжностната характеристика,в която са описани
длъжностните му задължения.
Същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.123,ал.1 от НК,пр.2 от НК –че в
качеството му на технически ръководител по непредпазливост и при условията на
независимо съпричиняване с кранистът А.К., е причинил смъртта на пострадалия С. Х.
поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност,представляваща източник
на повишена опасност,като изчерпателно прокурорът е посочил разпоредбите,които е
намерил за нарушени.
Със същият обвинителен акт на съд е предаден и подс.А.К. за извършено и от него
престъпление по чл.123,ал.1,пр.1 от НК-че в качеството му на кранист ,поради немарливо
изпълнение на правно-регламентирана дейност,представляваща източник на повишена
опасност,при условията на независимо съпричиняване с А.К.,е причинил смъртта на С. Х.,а
немарливото изпълнение се е изразило в нарушение на посочените от прокурора
разпоредби.
Видно е от обвинителния акт,че прокурорът е обосновал обвинителната си теза срещу
подс.К.,излагайки твърдения за придобита от него правоспособност за упражняване на
дейността,необходима за изпълнение на задълженията му по длъжностна
характеристика,докато за подс.К. няма фактически твърдения за неговата правоспособност
да заема длъжността на технически ръководител,а единствено е посочено кога е бил
назначен на тази длъжност и какви са били задълженията му съобразно длъжностната му
характеристика.В този смисъл липсват обстоятелства относно съществен елемент от
обективната страна на конкретното престъпление,за което той е привлечен да отговаря и
тази непълнота е рефлектирала и в мотивите на постановения съдебен акт,който в отговор
на възраженията на защитата,че К. не е имал право да заема тази длъжност,е разсъждавал
само на плоскостта,че /общо казано/ този факт не се отразява на трудовите му
задължения,след като сам се е съгласил да изпълнява същите и след като се е запознал с
изискванията за тях,описани в длъжностната му характеристика,както и че е негова
отговорността за изпълнение на тези задължения.Като е приел така посоченото съдът е
накърнил правото на защита на подс.К.,тъй като във фактите по обвинителния акт никъде не
6
се сочи,че приемайки да изпълнява длъжността на технически ръководител ,без да има право
на това,той сам се е поставил в положение да отговаря за неизпълнението на задълженията
си по длъжностната характеристика,нещо повече,в обвинителния акт изцяло липсват факти
в тази насока. В този смисъл съдът е излязъл извън фактическите рамки на обвинителния
акт относно елемент от обективната страна на престъплението и този недостатък на
постановения съдебен акт е последица именно от допуснатото процесуално нарушение при
изготвяне на самия обвинителен акт,което се изразява в липсата на фактически твърдения
относно елемент от обективната страна на престъплението,за което К. е предаден на съд.
Съдът е длъжен да разгледа делото в рамките на фактическите констатации така, както са
отразени в обвинителния акт и не е компетентен да ги променя,допълва или дописва,тъй
като по този начин изземва компетенциите на прокуратурата,в чиито единствени
правомощия е да формулира фактическата рамка на обвинението и правната квалификация
на деянието.
При наличието на разграничителен критерий между престъплението по ал.1 и ал.2 на чл.123
от НК относно субекта на престъплението -в първия случай от правоспособно лице,а във
втория от лице,което няма право да извършва правнорегламентирана
дейност,представляваща източник на повишена опасност,прокурорът е следвало да обоснове
обвинението за извършено престъпление по чл.123,ал.1 от НК с въвеждане на факти и
обстоятелства относно правоспособността на подс.К. да заема длъжността на технически
ръководител.
Като не е отчел посочената непълнота при изготвянето на обвинителния акт,първия съд е
допуснал съществено процесуално нарушение,което препятства възможността за обсъждане
на доводите за нарушение на материалния закон и атакуваната присъда следва да бъде
отменена само на това основание и делото се върне за ново разглеждане на първостепенния
съд от друг състав,от етапа на разпоредителното заседание.
РЕШИ:
По изложените съображения и на основание чл.335,ал.2 във вр. с чл.348,ал.3 от НПК,
Софийски апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА присъда,постановена на 15.06.2021 год. от Окръжен съд-Благоевград,НО,2
състав,по НОХД № 32/20 год.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Благоевград за ново разглеждане от друг състав на съда,от
етапа на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8